Р Е Ш Е Н И Е

 

180/08.08.2016

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и трети юни

Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Пл. Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 190 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на Я.Я., осъден с присъда № 17/01.12.2015г по НОХД № 207/15г по описа на Районен съд-Генерал Тошево, влязла в законна сила на 21.03.2016г, за възобновяване на въъззивното наказателното дело № 10/2016г но ОС-Добрич, поради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Прави искане за изменение на постановения от въззивната инстанция съдебен акт – решение № 20/21.03.2016г в частта, досежно ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода с искане за прилагане на института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред състава на АС – Варна молителят Я. се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа искането и доразвива доводите на молителя, предлагайки на настоящата инстанция да измени решението на ОС-Добрич и приложи чл. 66 ал. 1 НК от НК с максимален изпитателен срок.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, като излага аргументи в тази насока.

Осъденото лице моли съда да възобнови наказателното дело и да уважи искането му.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в исканията оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Искателят Я.Я. е бил осъден с присъда № 17/01.12.2015г по НОХД № 207/15г по описа на Районен съд-Генерал Тошево, влязла в законна сила на 21.03.2016г за деяние по чл.211 вр. с чл. 210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1, вр.  чл.26 ал.1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 58а от НК е било редуцирано на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.

Със същата присъда и за същото деяние е била осъдена и подсъдимата С.С.М., като й е било наложено идентично наказание.

Двамата подсъдими Я. и Маринова са били осъдени солидарно да заплатят на Иванка Добрева Колева и Иван Йорданов Колев сумата от 53 890 лв., ведно със законната лихва, считано от края на м.септември 2013 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди; подсъдимите са били осъдени да заплатят разноските, сторени в досъдебното и съдебното производство, вкл. държавна такса върху уважения граждански иск.

Присъдата е била протестирана от прокурор при РП-Ген. Тошево и обжалвана от ч. обвинители Колева и Колев досежно приложението на чл. 66 ал. 1 от НК по отношение наложеното наказание лишаване от свобода и на двамата подсъдими с искане за отмяната му. С Решение № 20/21.03.2016г по ВНОХД № 10/16г , състав на ОС-Добрич е изменил така постановената присъда в частта на наложените наказания, отменяйки отлагането на наказанието „лишаване от свобода” по реда на чл.66 ал.1 от НК спрямо подсъдимия Я.С.Я. и определяйки първоначален общ режим на изтърпяване в общежитие от открит тип; по отношение на подсъдимата С.С.М. е постановил в изпитателния срок, на основание чл.67 ал.З във връзка с чл. 42а ал,2 т.1 от НК да търпи пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”***- Генерал Тошево, която да се изпълнява два пъти седмично, на основание чл. 42б ал. 1 от НК; В останалата част присъдата е била потвърдена.

 

Искането за възобновяване на производство по ВНОХД № 10/2016г по описа на ОС-Добрич с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения поради явна несправедливост на наложеното на искателя Я. наказание, е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

Основните довод на искателя Я., инициирал молбата за възобновяване на производството се основава на твърдението, че въззвният съд, отменяйки приложението на чл. 66 ал. 1 от НК, не е съобразил, че извършеното от подсъдимия деяние е епизодична и изолирана проява в живота му, т. к. е с чисто съдебно минало, с безупречна характеристика, има семейство и две деца и следва да полага грижи за него, поради което не се налага изолиране от социалната му среда, респ. ефективно да изтърпява наказанието лишаване от свобода.

Съставът на АС-Варна констатира, че релевираното от молителя и процесуалния му представител нарушение по смисъла на чл.  348 ал.1 т. 3 НПК не е допуснато от страна на въззивния съд – ОС-Добрич при по  изложените съображения:

На първо място, следва да се отбележи, че съдебното производство пред РС-Ген. Тошево е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т. к.: 1. молителя, а тогава подсъдим Я. Я., е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. В резултат на така направеното искане и след констатиране на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти, правилно и законосъобразно първоинст. съд е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приключил делото с присъда, приемайки, че молителят Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на деяние по чл.211 вр. с чл. 210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1, вр.  чл.26 ал.1 от НК ,определяйки наказание в синхрон с императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК по реда на чл. 58а от НК. Индивидуализирайки първоначално по смисъла на чл. 54 от НК наказанието лишаване от свобода на 4 години, а впоследствие по реда на чл. 58а от НК на две години и осем месеца, първоинст. съд безспорно е отчел всички обстоятелства, които законодателят е предвидил в НК, вземайки предвид чистото му съдебно минало и липсата на криминални регистрации, както и сравнително добрите му характеристични данни. Необоснован обаче е бил направеният извод, че не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание, което от своя страна е дало основание на въззивния съд да отмени приложението на чл. 66 ал. 1 от НК и да постанови изтърпяване при общ режим в общежитие от „открит тип”. В този смисъл и настоящата инстанция намира за лишено от основание оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание -не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно -правното положение на осъдения. Всички посочени от молителя и процесуалният му представител обстоятелства в подкрепа на искането за приложение на чл. 66 ал. 1 от НК са били вече отчетени от страна на въззивната инстанция, която правилно и обосновано е отменила приложението на института на условното осъждане. Не може да не се отбележи, че в случая е налице изключително висока степен на обществена опасност на деянието, от една страна, а от друга – проява на сериозна упоритост от страна на осъдения при осъществяването му - същото е извършено по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК – за сравнително кратък период от време – от м. юни 2011г. до м. септември 2013г. искателят Я. е осъществил поотделно 47 деяния по чл. 209 ал. 1 вр. с 210 ал. 1 т. 2 от НК.

Поначало следва да се отбележи, че оплакването е декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи, което съществено препятства проверката, която следва да извърши настоящият състав във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

 

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдения Я.Я. за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не е допуснато визираното в нея съществено процесуално нарушение,  поради което същата следва да бъде оставена без уважение по горните съображения.         

 

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я.Я. за отмяна по реда на възобновяването на въъззивно наказателно дело № 10/2016г на ОС-Добрич, по което е постановено Решение № 20/21.03.2016г  по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.