Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 168/13.10.         Година  2015                  Град Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На седемнадесети септември Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 191 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда от 10.03.2014 г. по НОХД № 629/13 г. на Окръжен съд Русе, с която подсъдимите П.И.М. и Н.Р.Л. са били признати за виновни и осъдени по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.7, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК, първият от тях на доживотен затвор, а вторият - на лишаване от свобода за двадесет години, като по отношение на М. е приведено по реда на чл.68, ал.1 от НК и предходно наказание една година лишаване от свобода.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел, отразено в диспозитивната част на произнесената присъда и в съответствие с възведените обвинения, че на 25.06.2012 г. в землището на село Николово, област Русе, в съучастие, всеки от тях като извършител, двамата подсъдими умишлено, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, са умъртвил Я.Б.Н., като убийството е извършено с користна цел.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимите, които са били осъдени солидарно да заплатят на Даря И. 50 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а предявеният от нея граждански иск за горницата до 100 000 лева е бил отхвърлен.

 

Въззивното производство е образувано по:

- протест на прокурора, който прави искане и на подсъдимия Л. да бъде наложено наказание доживотен затвор,

- жалба от частния обвинител С.Н. – с аналогично искане,

- жалба от адвокат М.Р., като защитник на подсъдимия М., с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалния закон, въз основа на които се правят алтернативни искания за постановяване на нова, оправдателна присъда или връщане на делото за допълнително разследване,

- жалба от адвокат Димитър Рътков, АК Русе, като защитник на подсъдимия Л., която съдържа бланкетни оплаквания за незаконосъобразност, процедурни нарушения и несправедливост на присъдата, без да са отправени конкретни искания,

- жалба от подсъдимия М., в която декларативно заявява, че е невинен и иска да бъде извършена въззивна проверка и

- жалба от подсъдимия Л., с оплакване за несправедливо завишаване на наказанието при възможност за приложение на чл.55 от НК.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, адвокат Р. – алтернативните си искания, адвокат К. ***, служебен защитник на подсъдимия Л./ се позовава на различни процесуални нарушения и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от съда, същото заявяват и подсъдимите в последната си дума, а частният обвинител Н. не се явява и не се представлява.

 

Съставът на въззивния съд намира, че изложените в различните жалби и протеста конкретни възражения по обосноваността и справедливостта на присъдата не следва да се разглеждат по същество, тъй като са налице множество съществени нарушения на процесуални правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, част от тях изтъкнати и от защитниците, неотстраними в тази инстанция, което налага отмяна на постановения съдебен акт.

 

I. Допуснати са нарушения във връзка с конституирането на нови страни в производството.

На досъдебното производство като свидетели са били разпитани Д. Н. И. и С.Б.Н., сестри на пострадалия Явор Николов /с по един общ родител/, които с изготвения обвинителен акт в последствие са били отбелязани от прокуратурата и като пострадали. На етапа на подготвителните действия в съдебната фаза и двете са депозирали молби с искане да бъдат конституирани като страни по делото – първата от тях в качествата частен обвинител и граждански ищец, а втората – само като частен обвинител. Молбите не са били върнати от съда, а са били приложени към материалите, като съответно са били докладвани в първото съдебно заседание по делото, проведено на 08.01.2014 г., когато те са се явили лично, а И. – и с повереник адвокат Цветков. Съдът е уважил техните искания, като е посочил, че имат качеството на пострадали и са налице законовите предпоставки за конституирането им като страни по делото. Това решение не е съобразено с трайната и последователна съдебна практика, вкл. задължителна такава, а при факта на упражненото право на жалба от страна на конституираната като частен обвинител С.Н., с искане за влошаване положението на подсъдимия Л., допуснатото нарушение следва да се определи като съществено и представляващо отменително основание.

Частният обвинител и гражданският ищец, конституирани редовно в съдебната фаза на наказателния процес, притежават определен обем процесуални възможности, чрез които влияят ефективно върху изхода на делото.  С ППВС №№ 4/61, 5/69 и 2/84 г. е очертан най-близкия кръг от лицата, които могат да претендират неимуществени вреди от престъпно деяние и да се конституират като частни обвинители – възходящите /само родители/, низходящите /само деца/, съпругът, лицето, съжителствало на съпружески начала, взетото  за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете. И в по-съвременната съдебна практика, макар да се отбелязва, че може да е несправедливо и откъснато от съвременните обществени и икономически отношения, отново се възприема, че от този кръг следва да се изключват братята, сестрите, възходящите от втора и по-горна степен, внуците и правнуците, въпреки родствената връзка и възможността да търпят страдания и загуба на морална опора в живота. Заедно с това в редица решения общо е отбелязано, че при конституиране на ненадлежна страна в процеса ще бъде допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в накърняване правата на подсъдимото лице, както и изрично – че участието на лице в качеството му на частен обвинител в рамките на наказателното производство, без той да има качеството на пострадал от конкретното престъпление - предмет на делото, нарушава правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и е формално основание за отмяна на постановените съдебни актове в производствата, в които той е участвал /Р 503/12 г., III н.о./. В конкретния случай не може да има съмнение, че правата на подсъдимия Л. се накърняват пряко предвид искането за налагане на по-тежко наказание, отправено с подадената въззивна жалба, която представлява самостоятелно основание за образуване на въззивно производство, независимо от позицията на държавното обвинение.

За да се отстрани допуснатото нарушение е необходимо при новото разглеждане на делото, депозираните и приложени към неговото досие молби от Д. Н. И. и С.Б.Н. да не бъдат уважавани.

 Налице е и друго процесуално нарушение от тази група, което макар и да не представлява самостоятелно отменително основание, е довело до ограничаване правото на защита конкретно на подсъдимия Л., и то е допуснато чрез отказа да бъде конституирана като негов защитник майка му – СВ.Л.. Последната е била разпитана в хода на първоначалните действия по разследването, още преди неговото привличане като обвиняем, а призована пред окръжния съд е заявила правото си по чл.119 от НПК и е била заличена като свидетел с изрично определение, поради което не са съществували пречки да бъде уважено неговото искане да го представлява и тя, наред със защитника – адвокат.  

 

II. Допуснати са нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на вътрешно убеждение по фактите.

По делото е налице противоречие на доказателствените материали, а първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да изложи убедителни съображения защо приема едни, а отхвърля други. По отношение механизма на извършване на деянието и авторството му, които са сред съставомерните елементи, подлежащи на доказване, съдът е приел, че обясненията на подсъдимия Л. установяват участието на подсъдимия М.. Обясненията на двамата подсъдими са значително противоречиви, което е изисквало тяхната внимателна оценка и обосноваване на приетата фактология по несъмнен начин, както изисква НПК.  

Изложението на фактическата обстановка в мотивите към проверяваната присъда представлява цялостно пресъздаване на съдържанието на обвинителния акт, без то да е последвано от дължимото доказателствено обосноваване относно значими признаци на престъпния състав в контекста на конкретното обвинение, като обясненията на подсъдимия Л., за които е прието, че установяват същата тази фактология, в една значителна част всъщност не могат да послужат за нейна опора.

Ползвайки изцяло обстоятелствената част на обвинителния акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че след като в района на местопроизшествието двамата подсъдими и пострадалият слезли от автомобила „Опел Астра”, per. № Р 4403 АН, а подсъдимият М. произвел два изстрела с газов пистолет към пострадалия и той побягнал, „…двамата подсъдими го настигнали, нанесли му няколко силни удара, при което Явор Николов паднал на земята……В този момент подсъдимият Н.Л. и подсъдимият П.М. решили да убият Явор Николов, за да могат след това да вземат парите от автомобила му. По този начин същите щели да се облагодетелстват след смъртта му. В изпълнение на това, с чука, който се намирал в багажника……и с газовия револвер, подсъдимият Н.Л. и подсъдимият П.М. нанесли на Явор Николов не по-малко от 25 силни удара в областта на лицето и главата му………

Подсъдимият М. отрича участието си в което и да е от посочените действия, нещо повече - той отрича изобщо присъствието си на описаното местопроизшествие.

Подсъдимият Л. е бил разпитан от първоинстанционния съд, при което са били приобщени и негови обяснения от досъдебното производство. Твърдението на съда, че фактическата обстановка, която включва и цитираните обстоятелства, основно се установява от обясненията на този подсъдим, не може да бъде споделено, защото както и съдът е цитирал в мотивите си, въз основа на обективираното в двата протокола – съдебният и този за разпит от 18.07.2012 г.,  според него той не е извършил никое от описаните по-горе и възприети от съда като доказани действия, и че всичко е сторено само от М., а именно – след като пострадалият започнал да се отдалечава по черния път, М. го настигнал и ударил няколко пъти по главата с дръжката на пистолета. Въпреки тези удари, по неговите думи пострадалият можел да се движи и говори, и след като подал ръцете си доброволно да бъде завързан, М. взел от багажника на колата чука, минал зад гърба на Явор Николов и го ударил с всичка сила по главата в областта на темето, при което чука останал в главата на пострадалия, потънал на 3-4 см, а сам той се свлякъл на земята и повече не е помръднал.

Очевидно е, че обясненията на Л. не пресъздават фактическото обвинение от обвинителния акт, респ. придадената му от съда стойност на безспорно установена фактическа обстановка и се налага извод, че липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване в процеса, съобразно повдигнатото обвинение, че доказателствата са обсъждани едностранчиво и изопачено, като им е придадено съдържание, различно от действителното, с което е допуснато неотстранимо в тази инстанция съществено нарушение на процесуалните изисквания във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на вътрешно убеждение по фактите, представляващо отменително основание.

Известно е, че осъдителната присъда не може да се постанови само на база на уличаващи лицето обяснения на другите подсъдими в процеса – фигурата, известна в доктрината като "оговор", а е необходимо те да бъдат подкрепени и с други преки или косвени доказателства, събрани в производството по реда на НПК. Това означава, че уличаващите обяснения следва да бъдат подложени на най-внимателна оценка и анализ, при съпоставка и с позоваване на други доказателствени източници, които ги подкрепят, каквато доказателствена преценка по делото липсва. 

Пропуските при попълване на доказателствената основа в необходимия за правилното решаване на делото обем са в зависимост и представляват пряка последица от следващата група нарушения, допуснати по делото.

 

III. Нарушения във връзка с правото на подсъдимите да искат събиране на нови доказателства.

Известно е, че съдът не е задължен да уважава всички доказателствени искания на страните, щом фактите, предмет на доказване, са изяснени чрез наличната доказателствена съвкупност, и събирането на поисканите нови доказателства не би допринесло съществено за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В настоящия случай обаче са били отправени доказателствени искания, които първоинстанционният съд неправилно е отказал да уважи.

С оглед данни, относими към въпроса за психичното здраве на подсъдимия Л., респ. неговата вменяемост и способност правилно да възприема фактите от значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях, на досъдебното производство е била назначена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза, по отношение на която в съответния съдебен протокол няма данни съдът да е следвал реда за приобщаването й чрез прочитане на заключението /чл.282, ал.1 от НПК/, но е видно, че е проведен разпит на вещите лица. Установява се, че подсъдимият Л. е уточнен през 2004 г. с диагноза травмена болест на мозъка, психоорганичен синдром, биполярни афективни разстройства, както и че експертизата е изготвена основно по писмени данни и след краткото му интервю в условията на арест.

Както въпросът за вменяемостта на подсъдимия, така и този за годността на неговите обяснения, са от особена важност по това дело, тъй като фактическото обвинение относно същинските действия по време и непосредствено след престъпното деяние е било построено основно върху тези обяснения, а в последствие и съдът е възприел същия подход при оценъчната си дейност. След изслушване на експертите, защитникът на подсъдимия, адвокат Рътков, е представил писмени доказателства – „прекратени производства” и „няколко решения и постановления на ВКС, с които заради психическото му заболяване са отменяни присъди” /те не могат да бъдат описани коректно, тъй като съдът не ги е приел и не са налични по делото/, и въз основа на тях е направил искане за настаняване на подсъдимия Л. в психиатричната болница към Затвора Ловеч за обстоен преглед и нова експертиза. Адвокат Р., процесуален представител на другия подсъдим М., е изразил обоснованото си становище за допускане на експертизата, тъй като именно обясненията на Л. пряко уличават клиента му в извършване на престъплението. Съдът обаче е оставил и това искане без уважение, като е отбелязал, че приетото заключение е „категорично, точно, последователно и безспорно”. Без необходимост да бъде коментирано към настоящия момент наличното заключение, следва да се отбележи, че съдът е следвало да извърши преценката си по чл.153 от НПК и в логиката на изложеното, като съобрази от една страна, че подсъдимият, който очевидно страда от психично заболяване, дълги години не е посещавал болнично заведение, и на практика след 2004 г. не е преглеждан и не е диагностициран в стационарни условия, а от друга – че има данни за предходни наказателни производства, по които очевидно е имало заключения в обратен смисъл.  Съвкупната преценка на тези обстоятелства води до извода, че по делото е следвало да бъде допусната повторна съдебнопсихиатрична експертиза, която да бъде извършена в условията на настаняване за изследване в психиатрично заведение, в хода на която да се проследят всички относими по делото факти от медицинско естество, като се издирят и й се предоставят за съпоставка всички извършвани до настоящия момент освидетелствания на подсъдимия, за да бъде даден обоснован и неподлежащ на съмнение отговор по въпросите от чл.144, ал.2, т.т.3 и 4 от НПК, за които такава експертиза е задължителна.  

Служебното задължение за всестранност и пълнота на разследването, предвид наличието на оговор по делото, налага извършването и на още едно експертно изследване, което е от институционална компетентност на Института по психология към МВР, като определените от там вещи лица ще следва да установят личностните черти и особености в характера на подсъдимия Л. с включено полиграфско изследване, във връзка със съставомерните  факти и обстоятелства за събитията на 25.06.2012 г. Тази експертиза би било уместно да се извърши след предходната, за да могат вещите лица да съобразят и нейното заключение. Експертиза със същия въпрос, но вече по отношение на подсъдимия М., също би допринесла за изясняване на обстоятелствата по делото, като относно него би следвало да се вземат предвид и предходните резултати от полиграфско изследване, каквото по негови твърдения му е било извършвано непосредствено след задържането.

Основавайки се на това, че обясненията на двамата подсъдими относно инкриминираното поведение около и след времето на престъплението се различават, и че обвинението е било изградено въз основа на казаното от Л., в съдебното заседание на 05.02.2014 г.защитата на другия подсъдим е поискала те да бъдат проверени чрез различни способи – справки от мобилни оператори, следствени действия за проверка на маршрутите по двата различни начина на придвижване със съответното време, автотехническа експертиза за проверка на възможността М. да е участвал във всички действия преди обяд на 25.06.2012 г., така, както твърди подсъдимият Л., и същевременно в последствие да е могъл да се придвижи до местата и в часовете, в които е бил установен и засечен през ранния следобед на същия ден. И това доказателствено искане също е било оставено без уважение, при това без мотиви, като в диспозитивната част на определението е посочено декларативно, че има доказателства за изясняване на „тези” обстоятелства. Произнасянето в този смисъл е неправилно, тъй като относно фактите, които е визирал адвокат Р., обясненията на подсъдимия Л. са единственото доказателствено средство, и за това те са се нуждаели от задълбочена проверка и съпоставка с всички възможни други доказателствени източници.

 

Така изложените обстоятелства обуславят извод за необходимост от повторно разглеждане на делото в първата инстанция, при което да се отстранят допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, които засягат правата на страните и препятстват възможността на въззивната инстанция за надлежна проверка на атакуваната присъда. Новото разглеждане на делото следва да протече при участието на надлежните страни, в хода на съдебното следствие да се съберат и проверят по надлежния ред всички относими доказателства, а съдебният състав следва да формира вътрешното си убеждение въз основа на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, при спазване на съответните процесуални изисквания, като установи вярно фактологията и се позове убедително на подкрепящите я източници, което да обуслови и правилно приложение на материалния закон.

 

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда от 10.03.2014 г. по НОХД № 629/13 г. на Окръжен съд Русе и ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: