Р Е Ш Е Н И Е

 

 

277/15.12.2016 г.

 

град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на двадесет и осми октомври, през две хиляди и шестнадесета годИ., в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                         ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИ. ДИМИТРОВА

      АНГЕЛИ. ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар П.П.

Прокурор Милена Гамозова

Като разгледа докладваното от съдия Димитрова, ВНДОХ № 191 по описа за 2016 годИ., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Разградският окръжен съд, с присъда №6 по НДОХ №319/15г. по описа на същия съд, постановена на 25.02.2016г. е признал подсъдимия Д.Н.П. за ВИНОВЕН в това, че на 11.04.2015г. в местността „ПчелИ.”, в землището на гр.Разград, умишлено умъртвил по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост Борислав Красимиров Б. ***, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.115 от НК и  чл. 54 от НК му e наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 20/двадесет/години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл. 59 от НК е зачетено е времето пред което подс. П. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Със същата присъда подсъдимият П. е бил осъден да заплати:

1. на К.Б.Б., представляван от своята майка и законен представител М.  И.Б. сумата от 200 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането. Над тази сума гр. претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана;

2. на М.И.Б. сумата от 150 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането. Над тази сума гр. претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана;

3. на К.Б.К. и В.И.К., сумата от по 120 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането. Над тази сума гр. им претенции са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху така уважените гр. искове и направените по делото разноски в полза на Държавата; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по:

- протест на окръжен прокурор при ОП – Разград, с който се атакува правилността на първоинстанционната присъда досежно вида на наложеното наказание, като се предлага същата да бъде изменена, с налагане на наказание „доживотен затвор”. В допълнително писмено изложение се излагат съображения, като се акцентира върху неправилно изградената оценка на първостепенния съд, касаеща характеристичните данни за подсъдимия, базирани единствено на показанията на негови приятели; твърди се още, че той не работи, а се издържа от иманярство, както и че е бил осъждан, макар и реабилитиран. В допълнение се изтъква, че целите в чл.36 ал.1 НК не могат да бъдат постигнати с по – леко наказание от „доживотен затвор”, предвид липсата на сериозен мотив за извършване на престъплението, както и на начИ. по който самото инкриминирано деяние е било осъществено;

жалби на подс. П., чрез процесуалните му защитници – адв. В. К. ***/ и Св. З. /АК-Хасково/, както и собственоръчна такава от подс. П., с оплаквания за неправилност, необоснованост и явна несправедливост на първоинстанционния съдебен акт. Молбата е за оправдаване на подс. П. поради липса на категорични доказателства, обосноваващи извод за съпричастността му към инкриминираното деяние. В допълнение се излагат подробно доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон: твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че са допуснати съществени процесуални нарушения още на досъдебната фаза /непредявяване на всички ВД/, не бил открит предметът на престъплението, налице било несъвпадение на времевите интервали от извършване на убийството до появата на подс. на бензиностанция в гр. Попово. Към нарушенията се числят още липсата на експертен отговор, налице ли е „особено мъчителен начин за убития”, както и нарушение във връзка приобщаването на заключението по съдебно – химическа/токсикологична/експертиза, без съгласието на защитата в хипотезата на чл.282 ал.3 от НПК.

        - жалба на повереника на гр. ищци и ч.обвинители М. и К.Б. /последният чрез законния си представител/ -адв. Ст. Д. – /АК-Разгред/ в наказателно – осъдителната част на присъдата, с искане за замяна на наложеното на подс. П. наказание с „доживотен затвор”.

        - жалба на повереника на гр. ищци и ч.обвинители К.Б.К. и В.И.К.- адв. Р. В. ***/ в наказателно – осъдителната част на присъдата, с искане за замяна на наложеното на подс. П. наказание с „доживотен затвор”.

        Срещу така подадения протест и жалби на гр. ищци и ч.обвинители са постъпили възражения от подс. П., с аргументи за необосноваността им.

 

В съдебно заседание пред състава на Варненски Апелативен Съд подсъдимият се явява лично и се представлява от редовно упълномощените си защитници отпреди – адв. Св. З. /АК-Хасково/ и В.К. ***, които поддържат въззивните си жалби и акцентират върху необосноваността на първоинстан. съдебен акт, липсата на мотиви и преповтаряне дословно на ОА, неустановяване на предмета на престъплението и допуснатите процесуални нарушения, изложени подробно в жалбите до съда.

Представителят на Варненската Апелативна Прокуратура поддържа подадения протест на изложените в него основания.

Поверениците на гр. ищци и ч.обвинители – адв. Ст. Д. и адв. В. *** се солидаризират със становището на държавния обвинител и искането му за налагане на наказание „доживотен затвор”, развивайки аргументите си в тази насока.

 

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият П. моли да бъде оправдан.

 

След проведеното въззивно съдебно следствие и преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протеста и  въззивните  жалби са допустими, като по същество се явяват неоснователни, по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Разградският окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият П. ***, нямал постоянна работа и доходи, занимавал се с иманярство и лов. Притежавал джип „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ РР 60 57 ВА, с десен волан.

Вечерта на 10.04.2015г. около полунощ подс. П. отишъл в бистро „Парижки салон“, където работела негова позната -  св.Б.. Там  останал около три часа, като изпил 3-4 бири. След като заведението  затворило, двамата със св.Б. решили да отидат до клуб „Феймъс“. Тъй като подсъдимият решил, че е неподходящо облечен, се прибрал у дома, където се преоблякъл със син дънков панталон, тъмно синя риза с дълъг ръкав на бели вертикални ивици, тъмно кафяво кожено яке и обул кафяви кожени ботуши. Около 04.30 – 05.00 часа /на 11.04.2015г./, подсъдимият и свидетелката Б. с колата отишли в клуб „Феймъс“. Там имало много хора,  сред които -  свидетелите Занев, Т. и пострадалия Б.. Последният бил облечен със сиви дънки, риза на бели и червени раета, сиво шушляково яке и обут в светло кафяви велурени боти. Пострадалият изпил значително количество алкохол, а подсъдимият започнал да консумира уиски. След  06.00 часа, св. Занев, подс. П. и постр. Б. отишли в съседна на заведението игрална зала.  На подсъдимия П. и пострадалия Б. им доскучало, затова те отишли в бензиностанция „ОМV”, на около 100 метра от игралната зала.  До този момент двамата се познавали бегло и между тях нямало конфликти. Постр. Б. поискал от подсъдимия да  го закара  до местността „ПчелИ.”, където го уверявал, че имало купон. След като си купили бира, те отново се качили в джипа и тръгнали към местността „ПчелИ.“, в близост до гр. Разград. Малко след 07.00 часа те стигнали до хижата на БТС, стопанисвана от св. М.. Подсъдимият П. спрял колата, но не след дълго, двамата с постр. Б. са се скарали, т. к. подсъдимия решил, че е подведен от него – на мястото нямало никакъв купон, както първоначално му било обяснено. Ядосан от този факт и повлиян от употребения алкохол,  подс. П. взел нож, който държал в джипа си и няколко пъти  намушкал  пострадалия в гърдите и корема. Пострадалият Б. успял да слезе от автомобила, измИ.л около 10 метра и достигнал до входната врата на хижата, опитвайки се да влезе и потърси помощ, но тя била заключена. Започнал да удря по вратата, но никой от нощуващите свидетели в хижата не го чул. Тогава тръгнал по пътеката от бетонни плочки, находяща се успоредно на хижата. Движейки се по пътеката, пострадалият Б. няколко пъти паднал, след което обаче се изправял и продължавал. Така успял да измине около 40 метра, когато подс. П. го настигнал. С ножа подсъдимият продължил да му нанася удари в областта на шията, гърдите и корема. В един момент застанал откъм гърба на постр. Б., при което го намушкал в областта на сърцето, след което прерязал гърлото му с три удара. Пострадалият паднал върху подпорната бетонна стена и почИ.л на място. Подсъдимият П. се  върнал в колата си и потеглил към град Сливен. За да избегне влизането в град Разград, той избрал обиколен маршрут - през град Попово и Прохода на републиката Хаинбоаз. По пътя се обадил на познат - св. Тодоров, като му обяснил, че е „закъсал“, но връзката не била добра и разговора внезапно прекъснал. След това разговарял със св. К., на която казал, че се е случило нещо лошо и затова няма да се върне в гр. Разград. Подсъдимият се обадил и на св. Стоянова, която живеела в град Сливен, за да ù каже, че може да се срещнат същия ден. По пътя към гр. Сливен, той изхвърлил ножа, с който убил пострадалия Б..

През това време св. М., стопанисващ хижата, пристигнал от град Разград и намерил трупа на Б., за което веднага уведомил органите на Полицията. Във връзка с предприетите оперативно – издирвателни мероприятия, полицейският служител – св. Късов се обадил на подсъдимия П. и поискал да се срещнат.  Подсъдимият обяснил, че се намира в град Сливен, при което св. Късов му казал да отиде в РУ на МВР- Сливен, където подс. П. се срещнал със св. Р.. В хода на разговора, полицейският служител - св.Р. забелязал, че по дрехите на подсъдимия има петна, които оприличил на кръв, поради което и подсъдимия  П. бил задържан. Той предал доброволно дрехите, с които бил облечен и джипа, с който пътувал.

 

Правилно установената от първоинстанционния съд фактология по делото се базира на солидни доказателствени източници: частично на обясненията на подс. П., дадени на досъдебната фаза и приобщени от съда по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.1 от НК; на показанията на множество свидетели - М.И.Б., И. Х. К., Р.Л.Т., К.П.З., З.Р. Б., Х.Н.Т., М. Д. Т., Г.Д. Г., Р.П. П., Т.М. Д., Н.Т.К., Н.М. Н., А.Я.А., М.Д.М., С.И.Б., Б.С.К., Т.И.Т., М. И. Т., Д.Ц.И., С. Х. Р., С.М.С.;  на заключенията по назначените СМЕ, вкл. и комплексна такава, по СХЕ /приобщено от въззивния съд, на основание чл. 282 ал. 3 от НПК/, по СМЕ на ВД, по ДНКЕ на ВД, по КСППЕ, по СТЕ; на веществените доказателства; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед, фотоалбум и други.

Въз основа на обстоен и задълбочен доказателствен анализ, първоинстанционният съд е достигнал и до правилни фактически и правни изводи относно авторството на деянието, респ. съпричастността на подс. П. към съставомерния резултат, както и начИ. а извършването му, а именно за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по смисъла на чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 вр. с чл.115 от НК.

От заключенията по назначените  на досъд. пр-во съдебно  - медицински експертизи се установява, че причИ. за смъртта на пострадалия Б. е острата кръвозагуба, в съчетание със сърдечна тампонада и остра дихателна недостатъчност поради увреждане на дихателните пътища при прободно - порезни наранявания на шията, гръдния кош и корема. Нараняванията са реализирани с не по- малко от 17 действия с предмет с режещ ръб и остър връх, какъвто предмет може да бъде нож. При получаване на повече от прободно-порезните наранявания увреждащият предмет е премИ.л през яке, риза и е навлязъл в тялото на пострадалия на около 10-14 см.

От заключенията по съдебно – химическите /токсикологични/ експертизи, приобщени по реда на чл.283 от НПК от въззивния съд, се установява, че количеството на алкохола в кръвта на постр. Б. е било 2,53 ‰, а в урИ.та - 3,47 ‰.

Според   заключенията по СМЕ на веществени доказателства, на ДНК - експертиза на веществени доказателства и на комплексна СМЕ, по дрехите и тялото на подсъдимия П. са установени следи от кръв, които съвпадат с ДНК профила на пострадалия Б.. Такива следи са установени включително и в автомобила на „Митсубиши Паджеро“ с peг.№ РР 6037 ВА. Под ноктите от дясна и лява ръка на подс. П. е открит биологичен материал от две лица. Алелите с по-висок интензитет формират ДНК профила на подсъдимия П., а тези с по – нисък - на пострадалия Б..

Заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза установява, че подс. П. не страда от психично заболяване и към момента на извършване нса деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

Ревизирайки съдебният акт на първоинст. съд, настоящата инстанция констатира, че по реда и със средствата на НПК, РОС е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истИ.. Установил е една много подробна, точна и правилна фактическа обстановка въз основа на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства. Всички тези фактически изводи и направения анализ на цялата доказателствена съвкупност се споделят от въззивната инстанция. Тук следва да се отбележи, че защитата на подс. П., както и самият той, обжалвайки първоинст. съдебен акт, развиват идентични доводи и съображения с тези, изложени пред РОС – неизяснена и неправилно възприета фактология по делото; неправилни изводи на вещите лица, залегнали в заключенията по изготвените на досъд. пр-во експертизи; допуснати съществени процесуални нарушения още на досъдебната фаза /непредявяване на всички ВД/, не бил открит предметът на престъплението, налице било несъвпадение на времевите интервали от извършване на убийството до появата на подс. на бензиностанция в гр. Попово; липса на експертен отговор, налице ли е „особено мъчителен начин за убития” и др.  Предвид на това, че на всички тези въпроси РОС е дал много обстоен и задълбочен  отговор и настоящата инстанция се солидаризира изцяло с тях и имайки предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”. Обект на анализ и коментар от страна на настоящата инстанция ще бъдат само съображенията на подс. и защитата му, развити за първи път в пледоарията по същество пред въззивния съд.

В хода на въззивното производство бе допусната и назначена, а в с. з. и  изслушана, а заключението прието, допълнителна тройна СМЕ, имаща за задача да установи, какво е естеството и степента на претърпените болки и страдания от пострадалия Б. в зависимост от здравословното му състояние и алкохолното повлияване, както и да бъде уточнено в максимална степен времето на настъпване на неговата смърт. От заключението й се установява, че дълбоките порезни рани на шията с пълно прерязване на гръкляна и частично прерязване на хранопровода са предизвикали силно болезнени и мъчителни усещания у пострадалия, съпроводени с развитието на мъчителна дихателна недостатъчност за кратък период от време (до загубата на съзнание); пострадалият е съзнавал случващото се с него и респ. е изпитвал страх и ужас, а смъртта е настъпила в рамките на няколко минути след получаване на уврежданията, обуславящи дихателната недостатъчност. Останалите прободно-порезни наранявания също са обусловили болеви изживявания. Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на пострадалия не е довела до обезболяване, предвид получените механични увреждания. От медицинска гледна точка, експертите са приели, че убийството е извършено с „особена жестокост”, както и по „особено мъчителен начин” за пострадалия при нанасянето на травмите. Относно времето на настъпването на смъртта на Б. експертите считат, че  трупните изменения съответстват на смърт от първата половИ. на първото денонощие, настъпила във времевия интервал между 06ч. и 09ч. на 11.04.16г.

Именно със заключението по така допуснатата от въззивния съд допълнителна СМЕ се преодолява неяснотата, залегнала като довод в жалбата на защитата на подс. П., че не е установено по категоричен начин, дали са налице признаците на правната квалификация по чл. 116 ал. 1 от нК - „особено мъчителен начин за убития”. Настоящата инстанция прие, че това квалифициращо обстоятелство се обуславя от получените от пострадалия множество наранявания приживе /установени със заключенията по СМЕ/ - същият безспорно е осъзнавал случващото се с него, изпитвайки ужас и страх, силни  мъки и страдания.

Изложеното от първоинст. съд в мотивите към присъдата досежно вида, механизма и начИ. на причинените на пострадалия увреждания, обуславя извода, за това, че действията на подсъдимия се отличават с изключителна активност, бруталност и агресия спрямо човек, който не е предизвикал нападателя си по никакъв начин /постр. е бил силно алкохолно повлиян и беззащитен/, респективно действията на подс. разкриват признаците на квалифициращият признак „с особена жестокост”. Съгласно теорията и съдебната практика, този признак е качество на дееца, което следва да бъде установено и прието като такова именно от съда. В случая, безспорно, този квалифициращ елемент е налице предвид най-вече проявената ярост от страна на подс. П.. Този признак е констатиран и от в. л. по назначената от настоящия състав допълнителна тройна СМЕ, като същите го определят обаче от медицинска гледна точка - на база реализираните удари, което само по себе се не е пречка, но и не означава, че вещите лица – експерти дават правна оценка на действията на подс. Такъв е и крайният извод на съда, чието право и задължение е да даде правната оценка на действията на подс. – същият не се е задоволил с нанасянето само на няколко отделни удара с нож, а е проявил изключително ожесточение спрямо жертвата чрез нанасянето на многобройните и дълбоки удари по цялото му тяло, проявявайки свирепост и отмъстителност; преследвал е пострадалия, който макар и в много тежко състояние, се е опитал да се защити и да се спаси от нападателя си и не е преустановил нанасянето на ударите, докато не се е убедил, че е настъпил фаталния край.

Поради изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че са осъществени и двата квалифициращи признака  по точка 6 на чл.116 от НК. Квалификацията във връзка с настъпилата смърт на пострадалия - „по особено мъчителен начин” и начИ. на извършване на деянието– „с особена жестокост”, се обуславя от броя и интензитета на ударите, а също и вида и характера на причинените увреждания на пострадалия по жизнено важни  части на тялото му. При умъртвяването, подсъдимият П. е проявил изключителна ярост и ожесточение, нанасяйки на пострадалия  общо 17 удара, в резултат на което е предизвикана острата кръвозагуба, в съчетание със сърдечна тампонада и остра дихателна недостатъчност поради увреждане на дихателните пътища при прободно - порезни наранявания на шията, гръдния кош и корема. Пострадалият Б. е преживял изключително тежки предсмъртни мъки, като травматичните увреждания са довели до болки със значително голям интензитет, независимо от алкохолното му опиване.

Съпричастността на подсъдимия към бруталния акт се доказва безспорно от констатациите на СМЕ на ВД и на ДНК експертизата на веществени доказателства, според която по дрехите и тялото на подсъдимия П. са установени следи от кръв, които съвпадат с ДНК профила на пострадалия Б.. Такива следи са установени и в автомобила „Митсубиши Паджеро“ с peг.№ РР 6037 ВА. Под ноктите на подс. П. също е открит биологичен материал, формиращ ДНК профила на подсъдимия П. и на пострадалия Б..

 Възражението на защитата, че първоинст. съд – РОС е базирал своите фактически изводи относно алкохолното повлияване на подс. и постр. на база неприобщено по предвидения от НПК заключение по съдебно – химическа /токсикологична/експертиза /без съгласието на защитата в първоинстанционното производство в хипотезата на чл.282 ал.3 от НПК, а само като прочетено и приобщено писмено доказателство по чл. 283 от НПК/, бе елиминирано от настоящия състав в съдебно заседание, след  изрично даденото съгласие на страните да не се изслушват вещите лица от ВМА София - В.Г., Г. К. и В.А., а на основание чл.282, ал.3 от НПК заключението по тази експертиза се приобщи към доказателствения материал.

Основен аргумент, който развива защитата на подсъдимия П. във връзка с неправилността на  първоинст. съдебен акт е свързан с допуснати процесуални нарушения, както при изготвянето на обв. акт, така и при провеждането на съдебното производство пред първоинстанционния съд. ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери това оплакване за абсолютно неоснователно:

Твърденията, че обв. акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения по време на провеждане на цялото наказателно производство, вкл. и в съдебната му фаза от страна на РОС, т. к. последният не е изложил убедителни мотиви за съпричастността на подс. П. към инкриминираното деяние /преповтаряйки дословно обв. акт/ са голословни и не намират почва в материалите по делото. За да обоснове тезата си, защитата атакува първоин. съдебен акт във връзка с приетите факти, изложени и в обстоятелствената част на обв. акт, касаещи конкретно придвижването на подс. П. на 11.04.2015г. от мястото на инцидента в местността „Пчелина”, гр.Разград с автомобила му до бензиностанция „Кея Комерс” в гр.Попово в 07:14:19часа. За да възприеме обаче именно тази фактология, РОС е анализирал обстойно и в съвкупност всички доказателства, вкл-но и данните, получени от показанията на св. А. /л. 370 от НОХД № 319/15г на РОС/ и от видеокамерите на цитираната по-горе бензиностанция в гр. Попово относно часовото време и местонахождението на подс. П. там в 07:14:19 часа. Настоящата инстанция също подложи на внимателен анализ цялостната доказателствената съвкупност, като съобрази и следните обстоятелства: от показанията на св. М. М. /л. 394 от НОХД № 319/15г на РОС/, който е стопанисвал хижата се установява, че е отишъл в хижата сутринта на 11.04.2015г във времевия интервал между 08.30ч-09.00ч и тогава е намерил трупа на постр.; от данните на видеокамерите на бензиностанция „Кея Комерс” в гр.Попово и частично от показанията на св. А. се установява, че подс. П. се е намирал в гр. Попово в 07:14:19 часа; съгласно общоизвестната и общодостъпна информация за разстоянията между населените места в РБ и времето, необходимо за измИ.ването му /http://bg360.net/pano/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.php /е видно, че разстоянието между гр. Разград и гр. Попово  при наличните 2 маршрута възлиза между 37,6км, което се измИ.ва за 35 минути и 49,5км, което се измИ.ва за 46 минути; вещите лица в заключението си по назначената допълнителна СМЕ приемат, че смъртта на постр. Б. е настъпила във времевия интервал между 06ч. и 09ч. на 11.04.16г. Закономерно се налага извода, че и съгласно времевите параметри /на които поначало се позовава подс. П. и процесуалните му представители в защитата си теза/  подс. е могъл чисто обективно и именно той е извършил на деянието, респ. направеният и от първоинст. съд краен извод за съпричастността му към инкриминираното деяние не може да бъде разколебан. Гласните и писмените доказателства и доказателствени средства, съпоставени и с експертните заключения по СМЕ, съдебно – химическите /токсикологични/ експертизи, СМЕ на веществени доказателства, ДНК - експертиза на веществени доказателства и комплексна СМЕ също по един безспорен и категоричен начин установяват авторството на деянието: по дрехите, по тялото и в автомобила на подсъдимия „Митсубиши Паджеро“ има следи от кръв, които съвпадат с ДНК профила на пострадалия Б..

Твърденията на защитата на подс. П., че обвинението за извършеното деяние не е било точно и прецизирано формулирано противоречи на действителното положение: Съдържанието на обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителният акт са законово уредени в чл. 246 ал. 2 и 3 от НПК. Тълкувателната дейност на ВКС е довела и до постановяване на ТР 2/02г. на ОСНК, чиито задължителни за правоприлагането указания /доколкото единствената разлика между чл. 235 ал. 2 от НПК – отм. и чл. 246 ал. 2 от действащия НПК се състои в отпадане от съдържанието на “причините и условията, способствали за извършване на престъплението”/ акцентират върху необходимото и достатъчно съдържание на заключителния акт на досъдебното производство – “да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му; към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия.”. Словесните средства, използвани от прокурора позволяват да бъде възприето в пълнота инкриминираното поведение, времето на осъществяването му и настъпилият съответно престъпен резултат. Посочени са и доказателствените източници в основата на фактическите изводи. Поради това и не може да се приемат твърденията на защитата, че е било нарушено правото на защита на подс. П. на досъд. производство и в съдебната фаза - същият е могъл да разбере, в какво точно е обвинен и за какво е предаден на съд. Още повече, че самият той е изложил своя защитна теза, с която не отрича присъствието си на мястото на инцидента, а твърди, че извършителя е бил друг, което впрочем правилно е било ценено от първоинстанционния съд като негова защитна теза в неуспешен опит да разграничи участието си в извършване на умишленото деяние. Поначало тези оплаквания са били вече обект на внимание на РОС и той е дал задълбочен и аргументиран отговор на всички възражения на защитата, които се правят и пред настоящия състав.  В този смисъл не е налице липса на мотиви, тъй като първоинст. съд детайлно е обсъдил всяко едно от оплакванията на процесуалните представители на подсъдимия, а фактите, които са намерени за доказани, се съдържат в обв. акт на държавното обвинение, определящ рамките на процеса, поради което не е налице и твърдяното безмотивно преповтаряне на съдържание.

Некоректно се излагат съображения за недоказаност на обвинението и поради факта, че не е открит ножът, с който е извършено самото убийство, т. е. оръдието на престъплението, /а не предметът на престъплението, както твърди защитата/. Действително, ножът, с който е извършено убийството, не е намерен, но от събраните в хода на досъд. пр-во  и впоследствие, в съдебното производство пред РОС доказателства, се установява безспорно, че средството, използвано от подсъдимия за умъртвяването на постр. Б. е предмет с режещ ръб и остър връх, какъвто предмет може да бъде именно нож. Установеният механизъм на извършеното деяние също не разколебава извода, до който е достигнал първостепенния съд, за това, че деянието е осъществено именно с такова средство.

Като несъстоятелни се преценяват и възраженията на защитата на подс. П. за това, че липсват безспорни и категорични доказателства за сложилите се отношения между подс.  и постр. след пристигането им на хижата и последващите им действия един спрямо друг - в ЛА и  извън него, както и механизма на нанасяне на ударите върху постр. в зависимост от разположението на подс. и постр. и получените от постр. наранявания, включително и смъртоносните такива. За да достигне до направените фактически изводи за тези обстоятелства, поради липсата на преки гласни доказателства /свидетели в този момент между подс. и постр. не е имало/ РОС е анализирал и се е базирал върху обективните находки в ЛА и  извън него, вкл-но и по целият измИ.т от постр. път до мястото, където впоследствие е бил намерен от св. М., както и върху намерените следи от кръв по дрехите на подс.  и постр. , обосновано приемайки, че същите представляват преки доказателства за действията на подс. П. спрямо постр. и най-вече за механизма на причиняване на уврежданията, вкл-но и тези довели до смъртта на постр.  

   Друг аргумент в линията на защитата досежно допуснатите процесуални нарушения е свързан с непредявяване на една част от ВД в досъдебната фаза – дрехите на пострадалото лице. Въззивният съд не намери опора и в това твърдение. Както правилно е отбелязал РОС в мотивите си, окончателното предявяване на разследването се е осъществило на 18.08.2015г. /видно от изготвения протокол/, като на обвиняемия П. и неговия защитник - адв. Гигов са били предоставени всички материали по делото за проучване и запознаване. При извършване на това процесуално действие, подс. и неговият защитник са се запознали и със заключението по СМЕ на веществ. док-ва и СМЕ на ВД и ДНК експертизата, чийто обект на изследване са били дрехите на постр., и още тогава са могли да правят искания и възражения, вкл-но и досежно непредявяване на въпросните дрехи, ако те действително са липсвали и не са били в общата съвкупност от ВД, предявени им за запознаване. Подобно искане и възражение от тяхна страна липсва, което налага извода, че към момента на приключване на досъд. пр-во, дрехите на постр. като ВД са били неразделна част от доказателствената съвкупност, на която се базира обвинението. Последващото изготвяне на обв. акт от страна на държавното обвинение е било придружено само от справка за веществените материали, с оглед изискването на нормата на чл.246 ал.4 НПК и ако в нея не са били описани като ВД дрехите на пострадалия, това не води автоматично до извода, че те не са били внесени в съда заедно с всички други ВД /че прокурорът ги е изключил от доказат. маса в подкрепа на обвинението/, респективно, че установеното чрез СМЕ на ВД и ДНК експертизата се базира на ВД, събрани извън установения от НПК ред. Самият факт, че дрехите на постр.  са били обект на експертиза, налага категоричния извод, че след изземването им на досъд. пр-во по предвидения от закона ред /в.л. Д. е пояснило в пред първоинст. съд в съд. заседание на 04.02.2016г., че по време на извършване на аутопсията са направени снимки,  по време на огледа на дрехите, и по време на външния оглед също са направени снимки/, те са били приобщени като неразделна част от делото. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд дрехите са били отново предявени на подс. по изрично искане на защитата му. В този смисъл, така наведеното оплакване се явява  неоснователно.

 

С оглед на всичко установено, ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че подсъдимият П. е осъществил с действията си от обективна и субективна състава на деянието по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.115 от НК, т. к. на 11.04.2015г. в местността „ПчелИ.”, в землището на гр.Разград, умишлено умъртвил по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост Борислав Красимиров Б. ***. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на смъртта на Б. и пряко е искал настъпването на този резултат.

Правната преценка на първоинст. съд – РОС е съответна на събраните релевантни за правилното решаване на делото доказателства, споделят се и останалите съображения по отношение на съставомерните признаци.

 

По отношение справедливостта на наложеното наказание: оплакването се лансира от всички страни в процеса, което позволява да бъде коментирано едновременно.

Настоящият състав на въззивния съд установи, че така определено, наказанието се явява справедливо и не следва да бъде ревизирано. Първоинстанционният съд е изложил мотивирани съображения във връзка с индивидуализацията му, като правилно е определил същото при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В действителност, характеристичните данни за подсъдимия са базирани на показания на негови приятели, но доказателства в друга насока не са били събрани. Единствено следва да бъде отчетена предишната му съдимост, макар и след настъпилата реабилитация, като не добра характеристика за самия деец, но все пак тя няма конкретно касателство към извършеното умишлено убийство. В този смисъл предвид високата обществена опасност на деянието и отчасти на дееца, но при отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, следва действително да се отчете баланса между двете групи. Налагането на по- тежко наказание от определеното, каквато е алтернативата „доживотен затвор” не би постигнало целите, визирани  в чл.36 ал.1 НК. От друга страна,  твърденията на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание са абсолютно несъстоятелни и липсват основания, които да обуславят налагането на по-ниска наказателна репресия. По – леко наказание от определеното би било необоснована проява на снизхождение, предвид извършеното, както и с оглед най – вече на личната превенция. Така наложеното наказание на подсъдимия е съответно на критериите по чл.54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

 

По отношение на присъдата в гражданско-осъдителната й част: първоинстанционният съд, на основание чл. 52 от ЗЗД, е определил справедливо обезщетение за всички гр. ищци: за К.Б.Б., представляван от своята майка и законен представител, за М.  И.Б. и за К.Б.К. и В.И.К., предвид причинените им неимуществени вреди от в резултат на деянието, изразяващи се в загубата на баща, съпруг и син. Това е сторил, изследвайки емоционалното състояние на страните в резултат на инкриминираното деяние, както и последиците в живота им, включително и  напускането на населеното място от съпругата му след инцидента. Гр. искове са били доказани по основание и размер. Над определения размер, правилно е преценено, че претенциите са  неоснователни.

 

С оглед на всичко изложено по-горе, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до извода, че присъдата на първоинстанционния Разградски окръжен  съд, като правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена изцяло.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.

 

Водим горното и на основание член 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда  № 6  на ОКРЪЖЕН СЪД – Разград, постановена на 25.02.2016г. по НДОХ № 319/2015 годИ..

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.     

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ:  1:                   2.