Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 185/13.07. Година 2017 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение, втори състав

На тридесети юни, Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

съдебен секретар Петранка Паскалева

прокурор Стефка Якимова

 

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 191 по описа на съда за 2017 г., при произнасянето си взе предвид:

 

Въззивното производство е образувано  по реда на чл.318 ал.2 и ал.6 от НПК. Недоволни от присъда №19/05.04.2017 г. по НОХД №220/2016година на Окръжен съд-Разград са останали първоинстанционен прокурор и защитник на подс.Р.П..

С тази присъда подс.И.В. е оправдан изцяло по обвинение за престъпление по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, а подс.Р.П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. По отношение на втория подсъдим е постановен оправдателен диспозитив  относно първоначалната квалификация на обвинението да е извършил данъчното престъпление в съучастие с подс.В. като помагач и  по отношение на недължим данък върху МПС поради право на данъчно облекчение за част от регистрираните автомобили в размер на 730.20 лева.

Наказанието на подсъдимия П. е индивидуализирано при приложението на чл.54 от НК, в специалния санкционен минимум от една година лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и глоба в размер на сто лева.

С атакуваната присъда подс.Р.П. е бил осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски.

Протестът на ОП-Разград се фокусира върху неправилност на първоинстанционната присъда поради нарушение на материалния закон. Към въззивната инстанция е отправено искане за произнасяне в условието на чл.336 ал.1 т.2 от НПК, като осъди двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение за престъпление по 255 ал.1 т.1 вр. чл.20 ал.2 (за подс.В.) и ал.4 (за подс.П.) вр. чл.26 ал.1 от НК.

Въззивната жалба на защитника на подс.П. също аргументира неправилност на първоинстанционнната присъда поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

В пренията на въззивното съдебно заседание представителят на обвинението заема позиция за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане в РОС поради допуснати съществени процесуални нарушения. Становището се обосновава с много сериозно противоречие  между осъдителната част на присъдата и нейните мотиви във връзка с предмета на престъплението.

Защитникът на подс.П. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подзащитният му да бъде оправдан изцяло поради обективна и субективна несъставомерност на деянията му.

Защитникът на подс.В. аргументира теза в полза на правилността на атакуваната присъда. Адв.В. счита обективната истина за разкрита, присъдата за обоснована и законосъобразна, поради което намира всички основания тя да бъде потвърдена.

В последната си дума подс.П. моли да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане в първата инстанция. Счита, че срещу него се извършват репресивни действия, последица от негови жалби срещу служители на КАТ-Разград. Като извършител на данъчните измами сочи Димитър Паскалев.

В последната си дума подс.В. моли спрямо него оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Апелативният съд намира, че изложените в протеста и въззивната жалба възражения срещу присъдата не следва да се разглеждат по същество. При цялостната проверка по реда на чл. 314 от НПК въззивната инстанция констатира съществено нарушение на процесуални правила от категорията на посочените в чл. 348, ал.3 от НПК, неотстраними в тази инстанция, а именно:

По отношение на подсъдимите В. и П., Окръжна прокуратура – Разград е повдигнала обвинение за продължавано данъчно престъпление, извършено в условието на съучастие, защото:

1. В периода от 11.06.2014 г. до 28.02.2015 г. в гр. Разград, подс.В. при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик и управител на „Двама братя” ЕООД гр. Разград, сам и в съучастие като извършител с  помагача Р.В.П., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за превозни средства по ЗМДТ в големи размери - 5481, 91 лева, като не подал пред Община Разград данъчни декларации по чл. 54 от ЗМДТ, за придобитите в собственост през 2014 г. от „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград осемдесет моторни превозни средства - престъпление по чл. 255, ал. 1, т.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. чл.26, ал. 1 от НК;

 2. В периода от 16.06.2014 г. до 28.02.2015 г. в гр. Разград, подс.П. при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помага с извършителя И.С.В., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за превозни средства по ЗМДТ в големи размери - 5227. 55 лева,  като не подал и не уведомил И.С.В. *** на данъчни декларации по чл. 54 от ЗМДТ за придобитите през 2014 година в собственост от „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград и регистрирани лично от него и чрез преупълномощаване на В.Бисеров Г. от гр. Русе и Т.Г.Д. ***, общо седемдесет и осем моторни превозни средства - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 20, ал.4 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

С първоинстанционната присъда подс.П. е признат за виновен и осъден като извършител на престъпление по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото в периода от 16.06.2014 г. до 28.02.2015 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството на упълномощено лице за „Двама братя“ ЕООД — гр. Разград, по търговско пълномощно per. № 2716/13.06.2014 г. на нотариус Пеню Шилков, с № 215 в район Районен съд - гр. Русе избягнал установяването и плащането на данъчни задължения за превозни средства по Закона за месните данъци и такси (ЗМДТ) в големи размери – 4 497, 35 лв., дължими на основание чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ и Наредба № 18 на Общински съвет - Разград, като в 2- месечен срок от първоначалната регистрация в България не подал пред Община Разград данъчни декларации, изискуеми по чл. 54 от ЗМДТ за придобитите през 2014 г. от „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград и регистрирани лично от подсъдимия Р.П. и чрез преупълномощените от него В.Г. и Т.Д. седемдесет и осем моторни превозни средства.

С така постановената присъда е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Първоинстанционният съд съд е бил длъжен да се произнесе в рамките на повдигнатото обвинение по отношение на Р.П., а именно да е извършил продължавано данъчно престъпление по чл.255 ал.1 т.1 от НК при условията на чл.20 ал.4 от НК като помагач на извършителя В.. В хода на съдебното следствие обвинението по отношение на този подсъдим не е било изменено по реда на чл.287 ал.1 от НПК, като той се е оказал осъден за пръв път с присъдата за престъпление, за което не е имал възможност да се защити.

Безпротиворечиво е изяснена в теорията и съдебната практика (Р 117-2000-1 н.о. и други), че отговорността на извършителя е по-тежка от тази на помагача и се явява приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление по см. на чл.287 ал.1 пр.2 от НПК. Първоинстанционният съд е защитил правоприлагането си с мотив относно закон за същото наказуемо престъпление, защото пълномощникът е годен субект на същинското данъчно престъпление по чл.255 ал.1 от НК при наличието на съответен фактически състав. Първоинстанционният съд принципно е прав в разсъжденията си относно субекта на престъплението по чл.255, който е общ, т.е. пълномощникът би могъл да носи наказателна отговорност ако изпълнява присъщи задължения на търговец, възложени му от съответния данъчен закон (т.3 от ТР 4-2016-ОСНК). Процесуалната грешка обаче е допусната поради разбирането на съдебния състав, че прилага закон за същото наказуемо престъпление. Макар в принципен план чл.21 ал.1 от НК да предвижда едно и също наказание за всички съучастници, наказуемостта на техните деяния се определя и според редица други последици (например възможността помагачът да се накаже при условието на  б.б от НК).

Създаденото процесуално положение е неотстранимо от настоящата инстанция, изисква отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция, включително за съучастника – извършител на продължаваното данъчно престъпление И.В., спрямо който е налице съответен протест по см. на чл.335 ал.4 от НПК.

Установеното съществено процесуално нарушение превалира сред основанията за отмяна на атакуваната присъда. Необходимо е да се посочи, че  в нейния диспозитив и мотиви се съдържа съществено противоречие относно предмета на престъплението, за което е бил осъден подс.П., което следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.335 ал.2 от НПК, въззивният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ присъда №19/05.04.2017 г. по НОХД №220/2016година на Окръжен съд-Разград  и връща делото в същия съд за ново разглеждане от нов съдебен състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на проверка.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ