Р Е Ш Е Н И Е

                             № 128

10.10.2013г. гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година,  в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Живка Денева

секретар С.Д.

 прокурор Анна Помакова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №192 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е върнато с решение на ВКС на ново разглеждане от друг състав на ВАС.

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв. Кр.И., защитник на Г.В.К., подсъдим по нохд № 200/2012г. по описа на Добричкия окръжен съд, както и жалба на Б.Д.Б. и В.Д.Б. – гр. Ищци и частни обвинители, чрез техния пълномощник, адв.Д.К. против присъдата постановена от същия съд на 26.06.2012г, с която подс. К. е признат за виновен по чл.115 НК вр.чл.58а ал.1 НК и му е наложено наказание от осем години лишаване от свобода при строг режим и е осъден да заплати на гр. ищци по 50 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и съответните такси и разноски.

В жалбата се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. В с.з. при първоначалното разглеждане на делото са били изложени съображения относно явната несправедливост на наложеното наказание като не били отчетени здравословното състояние на подсъдимия, данни за личността му, дългогодишните обтегнати отношения със сестра му – постр. Радева, както и наличието на влязла в сила присъда за причинена лека телесна повреда от нейна страна. Направено е било искане да се измени атакуваната присъда и на подсъдимия се определи наказание да се намали размера на наложеното наказание както и да се намали размера на уважения граждански иск. В този смисъл е била и касационната жалба. Извън предмета на обжалване съставът на ВКС е приел, че „поради спецификата на случая убедителността на съдебните актове е силно разколебана, тъй като съдилищата не са отстранили съмненията в правилността на своите изводи по отношение субективната страна на извършеното убийство”. ВКС е приел, че както в обв. така и в присъдата липсват съображения защо в основата на осъждането на подсъдимия стои заключението на повторната тройна психиатрична експертиза, а не на единичната първоначална, като отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане с указания в този смисъл.

При новото разглеждане на делото защитата на подсъдимия изразява становище, че деянието е извършено в състояние на физиологичен афект като предлага да се приеме първоначалната психиатрична единична експертиза, която е в този смисъл. Прави се искане за изменение на присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо деяние, както и намаление размера на присъдените обезщетения.

Пълномощникът на частните обвинители и гр. ищци изразява съображения за неоснователност на жалбата на подсъдимия и поддържа своята жалба като моли присъдата да бъде изменена, като се увеличи наложеното на подсъдимия наказание, както и размера на присъденото обезщетение.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура излага съображения за неоснователност на жалбите на подсъдимия и гр. ищци и частни обвинители и предлага присъдата да бъде потвърдена.

С оглед указанията на отменителното решение на ВКС пред въззивната инстанция бе изслушано заключението на тройната СПЕ.

Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

Пред първата инстанция производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимия е признал всички факти и обстоятелства по обв. акт, признал е вината си и се е съгласил да не се събират нови доказателства.

С присъда от 26.06.2012г., постановена по нохд № 200/2012г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Г.В.К. за виновен в това, че на 30.09.2011г. в с.Врачанци, община Добрич умишлено умъртвил Марина Великова Радева от с.с. и на основание чл.115 вр.чл.58а ал.1 и чл.54 НК му е определил наказание от осем години лишаване от свобода при строг режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на Б.Д.Б. и на В.Д.Б. сумата от по 50 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, като е отхвърлил иска в останалата му част. Осъдил го е да заплати съответните такси и направените по делото разноски. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

Фактическата обстановка е изяснена напълно и не се оспорва. Подкрепя се от всички събрани доказателства и признанията на подсъдимия К..

Спора е по отношение правната квалификация и размера на наложеното наказание.

Защитата излага съображения, че подсъдимия в момента на извършване на деянието се е намирал в състояние на физиологичен афект и поради това деянието следвало да се квалифицира по чл.118 НК и на подсъдимия се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства по този текст, респ. следва да се намали и размера на присъдените обезщетения. Защитата не е правила това възражение при първоначалното разглеждане на делото както пред първата, така и пред втората инстанция.

При настоящото разглеждане на делото излага съображения, че тройната експертиза не е дала отговор какво е било психическото състояние на подсъдимия към момента на разпита му пред съдия, непосредствено след извършване на деянието и дали е бил в състояние адекватно да разбира и защитава правата си. Заявява, че първоначалната експертиза е по-обстойна и даваща отговор на всички въпроси относно субективната страна на деянието.

Повдигайки обвинението, прокурорът е възприел становището на тройната СПЕ като го е възпроизвел в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласявайки се, производството пред първата инстанция да протече по реда на глава ХХVІІ НПК подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по този обв. акт. На основание чл.283 НПК съдът е прочел всички писмени доказателства по делото вкл. и двете СПЕ и е приел същите. В мотивите си е обсъдил въпросната тройна СПЕ, залегнала и в обв. акт, от която е видно, че към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” не страда от психическо заболяване и е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и ръководи постъпките си. Не е бил и в състояние на физиологичен или патологичен афект – силно раздразнено състояние по смисъла на НК. Психическото му състояние към момента на извършване на процесуално-следствените действия с него, му е давало възможност да ги приема адекватно, както и са дава показания.Не са налице данни, които да навеждат на извод, че подсъдимият е бил в някакво по-особено емоционално състояние.

Предвид възприетото от ВКС становище, че тройната експертиза не била защитила в достатъчна степен изводите си, експертите бяха разпитани пред настоящата инстанция. В с.з. те поддържат заключението си, заявяват, че са се запознали с единичната експертиза, но не я споделят, тъй като липсват характерните клинични симптоми за наличие на физиологичен афект у освидетелствания.Не са били налице нито една от трите фази на физиологичния афект – стремглаво нарастване на възбудата, пик с бурни вегетативни реакции и следваща фаза на отшумяване на емоционалното състояние с фаза на изчерпването. Тези характерни симптоми не са описани и от самия освидетелстван. Вещите лица заявяват, че при него, характерно за неговата възраст има съдово обусловена повишена раздразнителност, характерна за съдовото изменение в мозъка. Тъй като не всяко емоционално състояние на негодуване, страх, усещане за заплаха представлява физиологичен афект, следва да се прави разлика като физиологичния афект според вещите лица представлява по-сложно състояние, в което има стеснение на яснотата на съзнанието и то продължава секунди. Вещите лица са категорични, че към момента на извършване на деянието подсъдимия не се е намирал в такова психично състояние. В подкрепа на това са и свидетелските показания.

Извън СПЕ налице са и други доказателства, които категорично изключват наличието на физиологичен афект.

Най-напред, за да е налице деяние по чл.118 НК убийството трябва да е извършено в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. От събраните гласни доказателства на досъдебното производство по категоричен начин се изключва каквото и да е насилие или друго противоправно действие от страна на пострадалата. Установено е, че отношенията между брата и сестрата от дълги години не са добри. Между тях е имало постоянен спор за имот, водили са се множество дела вкл. и за нанесена лека телесна повреда. Възникналият в деня на инцидента конфликт не е бил нещо ново, постепенно е ескалирал до физическо насилие от страна на подс. К.. Той започнал да нанася удари по главата на сестра си с носения от него бастун. Сам той заявява, че я ударил отзад по главата и след като паднала продължил да я удря, едрял я само в главата, бил решил веднъж за винаги да си отмъсти. Заявил е : „Тя не ми е посягала да ме удря преди аз да почна да я удрям, днес бях решил да се отърва от нея…” В случая не може да се говори за каквото и да било противоправно нападение от страна на пострадалата, нито за отправяни закани, заплахи, обиди и пр. Бил е нанесен първоначален удар от който пострадалата е паднала на земята и не е могла по никакъв начин да се съпротивлява. По този начин и не може да се изведе и никакъв извод за състояние на афект у подсъдимия. След като се прибрал у дома си той съобщил за станалото на съпругата си, обадил се на тел. 112, преоблякъл се. Поведението му е било напълно адекватно. Същия ден в 21,15ч. е бил разпитан пред съдия, в присъствието на защитник. Там е разказал подборно как когато сестра му се навела ”да остави коджака с парцалите, аз се ядосах много и я цаплах отзад по главата със сопата, която беше в ръцете ми, тя падна, опита се да стане, но аз продължих да я удрям. Тя нямаше време да се пази защото аз вече й бях взел предята да я удрям. Тя викаше оле-оле, но аз продължавах да я налагам със сопата по главата. Бях решил веднъж завинаги да си отмъстя на всичките проблеми, които ми е създавала през годините”.

За разлика от тройната СПЕ, единичната такава приема, че подсъдимия по време на извършването на деянието се е намирал в състояние на физиологичен афект, което състояние според експерта се потвърждавало от собствената му оценка и от телесната му реакция /явно като такава приема изпускането по голяма нужда/. Друго обяснение на това състояние експерта не дава. Описва също настъпилите съдови промени в организма му във връзка с напредналата възраст като приема лесна раздразнителност и лабилност, главоболие и склонност към дистимно-дисфорични изживявания – бил мрачен, недоволен, придирчив и на моменти конфликтен. Заявява в експертното обсъждане, че освидетелстваният е бил под влияние на мислите за дългогодишния спор със сестра му, чувствал се безсилен пред изхода от дългогодишните съдебни спорове, подложен на непрекъснатото въздействие на агресивни вербални стимули от страна на жертвата и „в този момент възникнало състояние на физиологичен афект”. Малко по-надолу експерта заявява, че действията на подсъдимия са били подредени, целенасочени и представляват израз на собствената му оценка на събитията. Всички тези изводи са противоречиви, на първо място не се покриват с медицинските критерии за физиологичен афект и на второ място от никъде не личи, че е била налице късосъединителна реакция у подсъдимия. Напротив действията му са били целенасочени, последователни, възприемани съвсем прагматично. Обстоятелството че се е изпуснал по голяма нужда няма връзка с афектното състояние, а с последващото чувство на страх. Какво е било състоянието на подсъдимия към момента на разпита няма значение за отговорността му, а само дали би могъл да участва в наказателното производство. В този смисъл и двете заключения са идентични.

От всичко изложено може да се направи категоричния извод, че към момента на деянието подсъдимият К. не е бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, бил е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект, не се е намирал в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие или тежка обида и пр. Точно и детайлно е възприемал фактическата обстановка – силата и интензитета на нанасяните от него удари, реакции и реплики от страна на пострадалата, не е имал никакви промени във възприятията, мисленето, двигателната активност и пр. Няма никакви данни той да се е намирал в някакво по-особено емоционално състояние по смисъла на НК.

По отношение умисъла за убийство същия се установява от броя и интензитета на ударите, областта в която са били нанасяни. Подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки ударите причинява телесни повреди несъвместими с живота и това е било неговото желание –„реших да се отърва от нея”, „днес бях решил да се отърва от Марина и да си отмъстя за всичко, което ми причини за толкова години”. Деянието е извършено при евентуален умисъл като деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване.

Правилно съдът е приел, че не се касае и за деяние по чл.124 НК, изхождайки от интензитета, силата и мястото на нанасяните удари.

Второто оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание. Това оплакване също е несъстоятелно. Тъй като производството се е развило по реда на чл.371 т.2 НПК съдът е бил задължен да приложи правилото на чл.58а НК. Съдът добросъвестно е отчел и всички смекчаващи отговорността обстоятелства – възрастта на подсъдимия и недоброто му здравословно състояние, оценил е характеристичните му данни.

При индивидуализацията на наказанието настоящата инстанция има предвид всички онези съображения изложени и от първата инстанция. Наказанието е определено към предвидения минимум – 12 години лишаване от свобода, като е намалено с 1/3 съобразно разпоредбата на чл.58а НК. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства и не е приложил разпоредбата на чл.55 НК, отчитайки и високата степен на обществена опасност на деянието и факта, че подсъдимият е убил родната си сестра. Така определеното наказание би оказало своето възпитателно въздействие върху подсъдимия, ще въздейства възпиращо и предупреждаващо и на останалите членове на обществото.

Жалба има и по отношение присъденото обезщетение на пострадалите Б.Б. и В.Б.. То е в размер на по 50 000лв и в никакъв случай не е завишено по размер. Предявеният граждански иск е основателен, налице е причинно-следствената връзка между деянието и настъпилият противоправен резултат. Съдът е отчел изключително близките отношения между гражданските ищци и майка им, която ги е отгледала сама от ранно детство, живеели са в едно домакинство,тя се е грижила за тях непрекъснато. Въпреки зрялата възраст на ищците тяхната загуба е осезателна. Определения размер на обезщетението е справедлив и би възмездил в достатъчна степен търпените болки и страдания от ищците.

В този смисъл и жалбата на подсъдимия К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна бъде потвърдена.

Жалбата на гр. ищци и части обвинители също е неоснователна, както по отношение искането за увеличение на наказанието така и по отношение размера на уважения гр. иск. Едно по-високо наказание би било несъразмерно тежко предвид преди всички възрастта и здравословното състояние на подсъдимия, същото има отношение и към размера на присъденото обезщетение.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 26.06.2012г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд №200/2012г. по отношение на подсъдимия Г.В.К. с ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.