Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 160/25.09.         Година  2015               Град Варна

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На седемнадесети септември Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 192 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 57/08.06.2015 г. по НОХД № 575/15 г. на Окръжен съд Варна, наказателно отделение, с която подсъдимият С.Г.С. е признат за виновен и осъден по чл.199, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.4, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за тринадесет години и четири месеца при първоначален строг режим в затвор.

За да вземе осъдителното решение, в съответствие с внесения обвинителен акт, в диспозитива на присъдата първостепенният съд е приел, че в периода 14.08.-29.09.2014 г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез сила и заплашване, подсъдимият е извършил грабеж на пет лева и мобилен телефон със стойност 76.50 лева от владението на С.З. и Недка С., като деянието е придружено с нанасяне на средна телесна повреда на М.ЗЛ., от която е настъпила смъртта му.

 

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Я.Г.,***, назначен служебно по ЗПП да защитава подсъдимия, който моли за изменение на присъдата чрез намаляване на наказанието по размер. Представителите на частното обвинение и въззивната прокуратура считат, че присъдата е правилна.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

Подсъдимият С.С., живущ в гр.Каспичан, многократно осъждан и безработен, идвал във Варна да проси. По този повод той знаел домовете на свидетелките С.З. и Л.Д., които посещавал периодично да им иска пари. Първият път свидетелката З. го съжалила, защото й казал, че е от дом за безпризорни деца в гр.Провадия и му трябват пари да се прибере. После я посетил още няколко пъти, и тя му давала по два-три лева, всеки път с уговорката, че е за последно. На 14.08.2014 г. той позвънил в тях за пореден път. Свидетелката му напомнила, че е обещал да не идва и да проси повече и опитала да затвори вратата, но подсъдимият й попречил с крак, после влязъл в коридора, където последователно блъснал и съборил на земята нея и възрастният й съпруг М.ЗЛ.. Започнал да им крещи "къде са парите" и да пребърква дрехите на закачалката. ЗЛ. останал да лежи в коридора, викайки силно от болка, а свидетелката З. успяла да стане и отиде в стаята, където опитала да извика помощ по телефона, но подсъдимият я последвал и изтръгнал кабела му. После видял портмонето й и го взел, но тъй като тя го замолила да остави поне ключовете, той извадил и прибрал само парите – общо пет лева.

М.ЗЛ. изпитвал много силни болки и бил отведен в болница, където бил диагностициран със счупване на лява бедрена кост, обуславящо затруднение в движението на същия крак за около 7-8 месеца. В хода на лечението бил опериран и изписан, но после се влошил и на 05.09.2014 г. починал. Причината за смъртта му била белодробна тромбоемболия, като пряка последица от счупването на костта, явяващо се една от най-честите причини за тромбоза на периферните съдове.

На 26.09.2014 г. подсъдимият С. *** за да проси и отишъл в дома на свидетелката Д.. Тя била неподвижна поради трайно увреждане и грижи за нея полагала свидетелката Недка С.. Още с отварянето на входната врата той блъснал и съборил С., след което започнал да я рита с викове "Ще ви убия, дайте ми парите!". После я завлякъл в стаята, където лежала свидетелката Д. и започнал да търси пари, каквито не открил, за това изтръгнал от ръцете на последвалата го С. мобилния й телефон, като отново я съборил на земята и излязъл в коридорна да претърсва окачените там дрехи. Свидетелката молела да ги остави, че нямат нищо ценно, и викала за помощ, на което се отзовала свидетелката А.М., съседка. Тя възприела подсъдимия на излизане, когато той избягал по стълбите, после видяла и пострадалите жени. Свидетелката С., която стенела от болки, била отведена и прегледана в спешно отделение, където се установило, че е получила контузия на главата, обуславяща временно разстройство на здравето, не опасно за живота. В последствие телефонът, отнет от свидетелката С., бил установен и предаден доброволно от лицето, на което подсъдимият го продал.

 

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от събрания на досъдебното производство изобилен доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.199, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.4, вр.чл.26, ал.1 от НК, с оглед установената умишлено нанесена средна телесна повреда на М.ЗЛ., от която по непредпазливост е настъпила неговата смърт, предвид предходните осъждания на подсъдимия както и с оглед връзката и конкретните характеристики на двете отделни еднородни престъпни деяния, при което по делото не се оспорва приложението на материалния закон. Забележката по отношение на умисъла към телесната повреда и твърдяното противоречие на мотивите в тази част, направени в защитната реч пред въззивния съд, са несъстоятелни. Независимо, че няма данни подсъдимият да е целял пряко причиняването именно на инкриминираната средна телесна повреда, умисълът му пак е безспорен, защото изключително напредналата възраст на пострадалия и грубото му блъскане със събаряне на земята обуславят допускането на настъпилите общественоопасни последици.

 

Оплакването на жалбоподателя, че е постановена несправедлива присъда, е неоснователно.

Основание на жалбата е становището, че с оглед пълните самопризнания от досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, критичното отношение, ниската стойност на отнетото имущество, психичното състояние на подсъдимия и неговите мотиви, следва да му бъде наложено минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК.

За извършеното престъпление в специалната норма се предвиждат в условията на алтернативност три наказания -  лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, които могат да бъдат съпроводени с пълна или частична конфискация на имуществото. В процеса на индивидуализация окръжният съд е приел, че са налице отегчаващи отговорността обстоятелства и като такива е посочил проявената упоритост при извършване на престъпленията, краткия период между двете деяния, интензитета на принудата, проявен спрямо лица в много напреднала възраст, фактът, че едното от тях е било лице в неравностойно положение, демонстрираната безсърдечност по отношение на тези практически безпомощни хора, страданията, преживени от ЗЛ. след деянието до смъртта му, обществения отзвук, намиращ конкретна проява чрез внушаването на несигурност и страх у самотно живеещите възрастни хора, дори в жилища в големия град.

На фона на тези съвсем правилно отчетени множество налични отегчаващи отговорността обстоятелства със сериозна тежест, окръжният съд е наложил най-лекото по вид наказание и не е определил наказание конфискация, при което изложените от защитата аргументи са непротивопоставими и не могат да обосноват проявата на по-нататъшна снизходителност чрез намаляване на определения преди редукцията размер от двадесет години лишаване от свобода. Самопризнанието на подсъдимия се премира съгласно закона с намаляването на този размер с една трета и в конкретния случай липсват основания то да бъде възприето като смекчаващо отговорността обстоятелство със собствено значение. Размерът на отнетото имущество при престъплението грабеж, съобразно последователната многогодишна съдебна практика, също не е от кръга на фактите, влияещи съществено върху степента на отговорността. Както правилно е отбелязано в мотивите на окръжния съд, медицински документи или други доказателства в подкрепа на твърдението за влошено психично състояние на подсъдимия не са налице, обратно, съдебнопсихиатричната експертиза по делото е заключила, че той е психично здрав.

Единствено заболяването на подсъдимия, за което се съдържат данни в съдебнопсихиатричната експертиза – че от години страда от захарен диабет, следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но то не е достатъчно за постигане на резултата, претендиран с жалбата.  Наред с изложеното в проверяваните мотиви, на него противостоят и още факти – отделно от квалификацията по чл.199, ал.2, т.1 от НК, обуславяща конкретно възможните и приложими санкции, е налице още и квалификацията опасен рецидив, като при това осъжданията са много и надхвърлят изискваните с нормата на чл.29, ал.1 от НК – в сила са пет отделни присъди за множество престъпления срещу собствеността, извършени в периода 2004-2008 г., подсъдимият е изтърпявал всички наказания, вкл. по реда на чл.68, ал.1 от НК, освобождаван е бил условно предсрочно, след което е изтърпял и остатъка съгласно чл.70, ал.7 от НК, последно е бил освободен от затвора на 09.01.2014 г. и само няколко месеца по късно е подновил престъпния си начин на живот, препитавал се е от просия, което поведение също е противообществено, а в делото са налице и данни – л.209, че към м. ноември 2014 г. е имал същото качество и по друго наказателно производство – НОХД № 2140/14 г. на Районен съд Шумен. За последното от официалната страница в интернет на същия съд се установява, че е приключило със споразумение на 13.11.2014 г., съгласно което на подсъдимия е било наложено наказание пробация за престъпление по чл.197 от НК, извършено през месец юни 2014 г.

 

Съгласно налагащите се изводи от така направения анализ на обстоятелствата, влияещи върху степента на отговорността на подсъдимия Стефанов, настоящият състав на апелативния съд счита, че минималното наказание лишаване от свобода по приложимия закон - петнадесет години, не би било справедливо и съответно на извършеното, и не би способствало за постигане целите нито на специалната, нито на генералната превенция, респ. че взетото решение в тази част в окръжния съд е правилно и не се налага неговото изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 57/08.06.2015 г. по НОХД № 575/15 г. на Окръжен съд Варна.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: