Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, № 155/7.7.2016г.

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

Секретар П.П.

 прокурор Илия Николов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВЧНД №192 по описа за 2016 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на Т.Е.Г. против определението на Варненския окръжен съд от 13.04.2016г. постановено но чнд №1560/2015г., с което е заменено остатъка от наложеното му наказание “пробация” изразяваща се в пробационни мерки:”задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за същия срок, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно, за срок от три години с наказание лишаване от свобода за срок от една година и 29 дни при строг режим.

Прави се искане настоящата инстанция да  отмени това определение и се остави без уважение искането на пробационната служба, поради липса на виновно поведение от страна на осъденото лице, както и да се отмени мярката „безвъзмезден труд” поради обективна невъзможност да бъде изпълнена.

Защитата на привл.Г. поддържа жалбата в с.з. като излага съображения, че подзащитният й е с влошено здравословно състояние, като представя и медицински документи в тази връзка.

Представителят на пробационната служба изразява становище за неоснователност на жалбата.

Апелативния прокурор също изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

Окръжният съд е приел, че осъденият не е изпълнявал задълженията си по наложените пробационни мерки виновно. Изпълнението на присъдата е започнало на 15.01.15г., когато осъденият е изтърпял предходно такова наказание. Бил запознат с правата и задълженията си. Неизпълнението на мерките е започнало още след първия месец като съдът е приел, че безспорно мярката „безвъзмезден труд” е била неподходяща за него предвид здравословното му състояние, установено с богата медицинска документация.

Прието е, че е допуснато нарушение на мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес” през м.март, като е представил в края на м.април болничен за срок от 20 дни. Допуснал е пропуски м.октомври и ноември. Не се е явил на задължителни периодични срещи с пробационен служител на 17.02.,27.05.,10.06 и 24.06 2015г.

За периода 21.05.-05.10.15г. е изпълнявал мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес” чрез система за електронно наблюдение-„гласова верификация”.

Прието е, че от 04.06.15г. е преустановил изпълнението на мярката „безвъзмезден труд”.

За допуснатите нарушения на пробационните мерки са му налагани административни наказания.Към деня на внасяне на предложението е прието че по първите две мерки са изтърпяни по 10 месеца и два дни, а по третата са отработени само 12 часа за първата година.

По делото, пред първата инстанция са представени медицински документи от м.октомври 2015г. нататък, както и епикриза от 12.04.2013г. с диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия” и проведено оперативно лечение. Подобно лечение е проведено и през м.януари 2016г като с писмо от МБАЛ „Св.Марина” е уточнено, че периода на възстановяване след тази интервенция е продължителен и лицето може да се яви пред съда не по-рано от 10.04.16г. Пред въззивната инстанция се представя още една епикриза от 09.06.16г. със същата диагноза и още една претърпяна интервенция. Представено е експертно решение на ТЕЛК, в което е отбелязана 74% нетрудоспособност.

При така отразените факти следва да се направи извод за прогресиращо влошаване на здравословното състояние на осъденото лице, което го лишава от възможността за изпълнява мярката „безвъзмезден труд”.

Що се касае до другите две мерки, то мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес” е изпълнявана през повечето време като следва да се приеме, че няма нарушения за периода м.май-октомври 2015г. След това има представена достатъчно обилна мед. документация за заболяванията на осъденото лице и претърпените хирургични интервенции, които обективно са го лишили от възможността да се явява два пъти седмично за подпис. При отразеното едно неполагане на подпис през м.март не може да се приеме, че е налице виновно поведение.

По отношение на мярката „задължителни периодични срещи с пробационен служител” следва да се има предвид, че те определят по график, поне веднъж месечно /в случая – два пъти месечно/ като има възможност, при необходимост, този график да се променя. Осъденото лице не посочва конкретни причини за неявяването си на посочените дати, но предвид здравословното му състояние, факта, че през този период се е наложило електронно наблюдение, а не лично явяване, не следва да се приема, че тези четири пропуска представляват трайно негативно отношение към изпълнението на тази пробационна мярка.

Като цяло не може да се направи извод за липса на умишлено, негативно отношение към задълженията на осъденото лице по пробационните мерки, още повече, че преди тях е изпълнявал добросъвестно предходно подобно наказание.

Тъй като съдът не констатира неизпълнение на наказанието пробация без основателна причина от страна на осъденото лице то и няма основания за налагане на друга пробационна мярка по реда на чл.43а НК.

В случая пробационният съвет следва да вземе решение по чл.223 т.1 ЗИНСЗ по отношение мярката „безвъзмезден труд”, като се даде възможност на осъденото лице да изтърпи остатъка от наказанието „пробация” по другите две пробационни мерки.

Настоящата инстанция счита, че  необосновано първата инстанция е приела, че  следва неизтърпяната част от наказанието да бъде заменена изцяло с наказание лишаване от свобода.

 Водим от горното и на основание чл.345 вр.чл.341 ал.2 и чл.452ал.3 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло определението от 13.04.2016г. на Варненския окръжен съд по чнд №1560/2015г., с което е заменено изцяло неизтърпяния остатък от наложеното на Т.Е.Г. наказание „Пробация”с пробационни мерки: ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години; „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години; и „безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100часа годишно  за три година с наказание лишаване от свобода за срок от една година и 29 дни при строг режим.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на пробационния съвет при Областна служба „Изпълнение на наказанията” Варна за замяна на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода” по отношение на Т.Е.Г..

Решението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                 2.