Р Е Ш Е Н И Е

 

179

 

гр.Варна,     07   юли 2017г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 09 юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора ИЛИЯ Н. и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 192 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивни жалби от поверениците на частните обвинители Д.А.Д., ЕГН**********, С.М. и Н.И.М. против присъда 10 от 16.02.2017 г. по НОХД № 334/2016 г.. по описа на Окръжен съд – Силистра.

В жалбите на частните обвинители С.М. и Н.И.М. се развиват оплаквания за несправедливост на наложеното наказание, неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционният съд, тъй като не кореспондират със събраните доказателства по делото. На първо място, се сочи наличие на квалифициращият елемент „особено тежък случай“. На следващо място се твърди, че при определяне на вида и размера на наложеното наказание СОС не е отчел завишената степен на обществената опасност на деянието и конкретно на дееца Д.Д.Д.. Същият и след извършване на настоящото престъпление продължава да управлява МПС и да участва в т.нар. „гонки“ край гр.Силистра, за което е задържан на 25.08.2016г. от служители на „Пътна полиция“-Силистра, за което е образувано НАХД № 44/2017 г. по описа на Районен съд-Силистра за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Твърди се, че поведението на подсъдимия е самонадеяно и граничи с евентуален умисъл, тъй като поведението му на пътя представлява обществена опасност, както за себе си, така и за останалите около него. Подсъдимият управлява МПС, без да притежава СУМПС, въпреки административните санкции и наказателни дела.

Във въззивната жалба на частния обвинител Д.Д. се сочи, че съдът неправилно е приел, че от субективна страна деянието е извършено по непредпазливост при форма на вината несъзнавана непредназливост/ небрежност/, а не при престъпна самонадеяност. Според предвиденото в чл.11, ал.3 от НК престъплението е извършено при престъпна самонадеяност, когато деецът е предвиждал възможното настъпване на съставомерни обществено опасни последици, като е бил уверен, че ще ги избегне. Подсъдимият е неправоспособен водач, возил е  в автомобила починалия непълнолетен М. И., управлявал е със скорост от около 134 км/ч при разрешена 90 км/ч,. Непосредствено преди произшествието с посочената скорост е навлязъл в завой с радиус от около 160м, не е могъл да овладее автомобила, навлязъл в насрещната лента и е ударил л.а.Ауди, управляван от св. Д., при което са настъпили и съставомерните последици. При конкретните фактически обстоятелства той е надценил определени фактори /високата скорост/, своите възможности / неправоспособен и липсата на опит като водач/ при което у него се е формирала грешна престава за действителното състояние на нещата, за свойството на извършеното деяние. Независимо от това той е имал субективната увереност, че съставомерни обществено опасни последици/ ПТП/ въобще няма да настъпят - разчитал е на своите собствени умения и бързи реакции, каквито безспорно няма. Поради това и в теорията и съдебната практика самонадеяността се нарича още престъпно лекомислие.

На следващо място се развива оплакване за несправедливост на наложеното наказание, което според частното обвинение е занижено по размер и съдът неправилно е приложил института на условното осъждане. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се сочат, съставомерните резултати, и причинените и телесни увреждания на св. Галя Д., както и пълната деформация на автомобила на сем. Димови.

Съдът не е отчел и предходните нарушения на правилата за движение, осъществени от подсъдимия Д. в качеството му на непроспособен водач на моторно превозно средство, като непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние /15.06.2016г/ на него е връчено НП №16-0275-000 142/05.05.2016г, издадено от Началник на РУ на МВР - гр.Исперих, влязло в законна сила на 23.06.2016г за управление на МПС без надлежно свидетелство за управление.

Иска се изменение на възприетата квалифакация на деянието и увеличаване на размера на наказанието и отпадане на условното осъждане.

С атакувания съдебен акт подсъдимият Д.Д.Д. ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 15.06.2016 г. около 13,50 ч. по път II – 23 на км. – 06 между с. Овен и с. Вокил, при управление на лек автомобил „БМВ – 318“ с per.OF SH 70 – Германска регистрация е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл.16.(1) ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д.А.Д. ***, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на лявата бедрена кост супракондилно и на дясната бедрена кост пертрохантерно. (Счупването на дясната бедрена кост е довело до трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок не по – малък от около 12 месеца; Счупването на лявата бедрена кост е довело до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник за срок не помалък от около 12 месеца; Клинично изявеният травматичен шок, за който е провеждана противошокова терапия в ОАИЛ, довели до наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота) и по непредпазливост причинил смъртта на М.Н. И., ЕГН:********** ***, поради което на основание чл.343 ал.4, във връзка с ал.3, вр. ал.1, б „б“ и „в“ от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК и чл.36 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 (три) ГОДИНИ, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ  с изпитателен срок от 5 (пет) години.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а сторените по делото разноски са възложени за заплащане от подсъдимия Д..

В съдебно заседание адв.П.Н. поддържа жалбата на частния обвинител Д. на изложените в нея основания. Поддържа се искане за изменение на първоинстанционната присъда и увеличаване размера на наложеното наказание и отмяна приложението на  разпоредбата на чл.66 от НК.

В съдебно заседание адв.П. поддържа жалбата на частните обвинители С.М. и Н.И.М., като по същество се иска отново увеличаване размера на наложеното наказание и отмяна приложението на  разпоредбата на чл.66 от НК.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за основателност на въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира обаче отмереното от първата инстанция наказание за несправедливо, в смисъл на занижено. Счита, че въпреки младата възраст на подсъдимия той трябва да бъде изолиран от обществото, предвид упорството му да не зачита правилата за движение по пътищата.

Защитата на подсъдимия намират жалбите на частните обвинители за напълно неоснователна – ОС Силистра е установил правилно фактите по делото и е отмерил справедливи наказания.

В последната си дума подсъдимият изразява съжалението си за случилото се.

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценяват като частично основателни единствено досежно изложените оплаквания за несправедливост на наложеното наказание.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Подс.Д. към инкриминираната дата е пълнолетен, ученик в ПГ по транспорт гр.Добрич. През 2016 г. живеел със семейството си в с.Окорш, обл.Силистра. Не притежава СУМПС. Автомобилът „БМВ-318I“ с рег.№ OF SH70 /германска регистрация/ бил собственост на Д.Д.Р.-баща на подсъдимия.

На 15.06.2016г. около 09.00ч., свидетелите М. и Ш., с автомобила на първия се придвижили от с.Окорш до гр.Дулово, където посетили бар „Мега“. По-късно към тях се присъединили пострадалия И. и подс.Д., които пристигнали с автомобила БМВ, управляван от подсъдимия.

Около 13.30 ч. компанията решила да се прибира. Първи потеглил св.М., придружен от свид.Ш..

Малко по-късно потеглил и л.а. «БМВ», управляван от подс.Д.. Пострадалият И. бил на предна дясна седалка. Подсъдимият настигал автомобила на св. М. в с.Овен, но поради движещите се срещу тях автомобили, не успял да го изпревари.

Междувременно в противоположната посока - от с.Вокил към с.Овен, се движел лек автомобил «АУДИ А6» с рег.№ СС 1364 МС, управляван от св.Д., а на предната дясна седалка седяла неговата съпруга-св.Д.. Пострадалият Д. управлявал автомобила си със скорост от около 50/км/ч. В това време, подсъдимия се движил в противоположната посока със скорост от около 133км/ч. Непосредствено преди местопроизшествието той навлязъл в ляв за него завой с радиус от около 160 метра. Поради високата скорост, подс.Д. не успял да овладее автомобила си, поради което навлязъл в насрещната лента, където в този момент се намирал управлявания от пострадалия Д. л.а. Ауди. Автомобилът БМВ се отклонил вляво и движейки се косо спрямо надлъжната си ос на платното за движение, с предната си лява част ударил лявата мантинела, а след това с дясната си предна част ударил и л.а. Ауди в предната му дясна част. След удара, л.а. БМВ се е завъртял под ъгъл от около 60 градуса около вертикалната си ос, по посока на часовниковата стрелка и се придвижил напред, и в дясно, на разстояние от около 14м., след което спрял върху платното за движение. Л.а. Ауди след удара се отклонил в ляво, като се ударил с лявата си странична част в лявата на посоката му за движение мантинела, и след кратко приплъзгване по нея спрял.

Свидетелите Ш. и М. се върнали на местопроизшествието, като свид. М. сигнализирал за настъпилото ПТП на тел.112. На място спряли и други автомобили, а не след дълго пристигнала и линейка. Медицинските лица на място установили смъртта на И. и транспортирали подсъдимия и сем. Димови първо в ФДМП гр.Дулово, а след това и в МБАЛ Силистра.

От допуснатата и приета като доказателство съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп се установява, че  непосредствената причина за смъртта на М. Н. И. се дължи на причинената тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и кръвонасядане на меките мозъчни обвивки, довела до централно мозъчна дисфункция с изява на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Всички установени увреждания по трупа са прижизнено причинени, и може да бъдат обяснени с механизма на ПТП, а именно удар на главата в части от купето на автомобила при изпадането му извън автомобила върху асфалтовата настилка. В кръвта на И. не е установено наличие на етилов алкохол.

От допуснатата и приета като доказателство по делото втора съдебно-медицинска експертиза на живо лице се установява, че пострадалият Д. вследствие на произшествиета е получил следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на лявата бедрена кост супракондиално и на дясната бедрена кост пертрохантерно. Счупването на дясната бедрена кост е довело до трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок не по-малък от около 12 месеца, счупването на лявата бедрена кост е довело до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник за срок не по-малък от около 12 месеца, клинично изявеният травматичен шок, за който е провеждана противошокова терапия в ОАИЛ, довели до наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота.

Уврежданията са причинени по механизмът на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и може да бъдат получени по време, начин и място както сочат данните по делото, а именно при насрещното сблъскване на двата автомобила участвали в ПТП-то, с притискане на долните крайници от деформираната предна част на купето на автомобила и удар на главата в страничната част на купето на автомобила.

Видно от заключението на СМЕ № 975/2016 г. се установява, че Г. Д. вследствие на произшествието е получила следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на шиен гръбнак, контузия на гръден кош и долните крайници. По своя характер уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

От допуснатата и приета като доказателство по делото авто-техническа експертиза се установява, че при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил марка БМВ“ с рег.№ OF SH70 не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за настъпването му. Установените повреди по тези системи са настъпили при удара с лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№ СС 13 64 МС.

Според заключението на експерта при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№ СС 13 64 МС не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за настъпването му. Установените повреди по кормилната уредба, окачването на предния мост и предното дясно колело са настъпили при удара с лекия автомобил марка БМВ“ с рег.№ OF SH70.

От допусната и приета като доказателство по делото друга авто-техническа експертиза се установява следното: Непосредствено преди произшествието лекият автомобил „БМВ“ с рег.№ OF SH70 се е движел със скорост около 133.34 км/ч. Непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Ауди“ с рег.№ СС 13 64 МС се е движел със скорост около 50 км/ч. Радиусът на левия завой, предшестващ мястото на произшествието по средата на лентата за движение на лекия автомобил „БМВе около 160 м. Критичната стойност на скоростта за безопасното преодоляване на левия завой, предшестващ мястото на произшествието, е била около 107 км/ч. Причината за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е навлизането на лекия автомобил БМВ“ с рег.№ OF SH70 в кривата на левия завой със скорост по-висока от критичната скорост за безопасно преодоляване на завоя. В следствие на това водачът му загубва контрол над управлението и навлиза в лентата за насрещно движение, в която в този момент се е движел лекия автомобил „Ауди“ с рег.№ СС 13 64 МС.

 

Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК, но и се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – заключенията по АТЕ, съдебно-медицинските експертизи, писмени доказателства, свидетелски показания, писма, справки, докл.записка, свидетелство за съдимост и др.

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на СОС относно материално правната квалификация на деянието на въззивника Д., а именно такова по чл.343 ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, б „б“ и „в“от НК.

Безспорно по делото е, че подсъдимият Д. не е притежавал правоспособност на водач на МПС.

Безспорно е, че в резултат на ПТП-то, причинено от подс.Д., е настъпила смъртта на М.Н. И., ЕГН:**********, а на Д.А.Д. с ЕГН ********* са били причинени три средни телесна повреда – 1. счупването на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок не по – малък от около 12 месеца;

2. Счупването на лявата бедрена кост е довело до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник за срок не по малък от около 12 месеца;

3. Клинично изявеният травматичен шок, за който е провеждана противошокова терапия в ОАИЛ, довели до наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота. Горното обуславя и квалификацията по ал.4 на чл.343 от НК.

Частното обвинение твърди наличието на квалифициращия белег „особено тежък случай”. Въззивната инстанция не споделя това виждане. В обвинителния акт липсва отразяване на обстоятелства, които да позволят възприемане на подобна квалификация, както по отношение на личността на подс.Д., така и по отношение на стореното от него. Подобен квалифициращ белег никога не е бил предявяван като обвинение срещу подсъдимия. Освен това ВКС е константен в разбирането си, че за да е налице „особено тежък случай” следва да са налице кумулативно два факта – изключително висока обществената опасност на деянието и такава обществена опасност и на дееца. Изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, по смисъла на чл. 93, т. 8 НК е налице, когато в личността на подсъдимия, в начина на извършване на престъплението и в настъпилите вредни последици се съдържат обстоятелства, значително надхвърлящи необходимото за съставомерност на деянието, по обикновените квалифицирани състави на съответния вид престъпление. В конкретния случай нито личността на дееца, нито стореното от него надхвърля типичните престъпления против транспорта, покриващи квалификацията по ал.4 на чл.343 от НК.

 

В съдебната практика и теория е безспорно схващането, че нормите, определящи съставите по чл. 343 НК, са бланкетни. Те се запълват от правилата, които уреждат движението по пътищата. Поведението на водачите на моторни превозни средства се преценява от гледище на правните норми на Закона за движението по пътищата и Правилника за приложението му и другите подзаконови актове, свързани с изискването за безопасно движение по пътищата. Затова на първо място, както органите на досъдебното производство, така и съдът са длъжни да изяснят кои от визираните в ЗДвП и Правилника за приложението му правила за движение виновно са нарушени от участвалите в автопроизшествието водачи на моторни превозни средства. На следващо място е преценката кои от тези виновно нарушени правила са в причинна връзка с настъпилото произшествие и последиците от него. Именно тези норми подлежат на предявяване чрез конкретното им посочване наред с наказателния състав, който следва да намери приложение. Наред с горното неизменна е практиката на ВКС на РБ, че когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението по ЗДвП и съответните им специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, налице е само нарушение на съответното специално правило (виж Решение № 182 от 13.ХI.1996 г. по н. д. № 193/96 г., ВКС). Водим от горните съображения настоящият въззивен състав счита, че следва да измени квалификацията на деянието на подс.Д., възприета от първата инстанция, тъй като приема, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат стои неизпълнението на задълженията му като водач по чл.21 от ЗДвП – да управлява лекия автомобил със скорост не по-висока от установената за движение извън населено място за категория В – 90 км/ч. Видно от приетото по делото заключение на АТЕ причината за загубването на контрол над управлението на лекия автомобил „БМВ” от страна на водача му, странично плъзгане по платното за движение, преминаването на лекия автомобил в лентата за насрещно движение и последвалият удар с лекия автомобил „Ауди“ е движението на лекия автомобил „БМВ” по кривата на ляв завой със скорост по-висока от критичната скорост за безопасно преодоляване на завоя – в случая 107 км./ч. Т.е. единствено нарушението на правилото за движение по пътищата, уредено в чл.21 от ЗДвП стои в генезиса на настъпилото ПТП. Всички останали текстове от ЗДвП, посочени в диспозитива на обвинителния акт, са били нарушени от подс.Д. (с изключение на това по чл.150а, ал.2 от ЗДвП – норма, която определя категориите, на които се делят МПС), но те не са довели пряко до настъпването на крайния резултат. Безспорно подс.Д. е навлязъл в насрещната лента за движение, но то е резултат от високата скорост, с която е влязъл в завоя. Не се касае за негово съзнателно поведение, а за последица от неправилния избор на скоростта на движение на МПС, която е била е била не просто несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а е била на първо място забранена по силата на чл.21 от ЗДвП. Практиката на ВКС на РБ е константна, че в тези ситуации е налице единствено нарушение на чл.21 от ЗДвП. Решение № 5 от 1.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2900/2011 г., II н. о., НК. Това налага проверяваната присъда да бъде изменена от въззивната инстанция, която следва да приложи правомощието си по чл.337, ал.1 т.2 от НПК и да приложи закон за същото престъпление, като въззивникът бъде оправдан да е допуснал релевантни за обвинението нарушения на задълженията си като водач на МПС по чл.16 от ЗДвП.

 

По отношение оплакването за несправедливост на наложеното наказание:

 

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието и начина му на изтърпяване, съответно на обществената опасност на деянието по чл.343, ал.4 от НК и дееца, под средния размер, установен в санкцията на нормата, ОС Силистра е допуснал нарушения на закона, което следва да бъде коригирано от въззивната инстанция, тъй като тя е сезирана със съответна жалба от частните обвинители. При определяне на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия и неговата индивидуализация, съдът е отчел, че единственото предвидено от законодателя наказание в случая е «Лишаване от свобода», което е в границите от 3 до 15 години. Кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление по чл. 343г от НК в случая е неприложимо, тъй като подсъдимият е неправоспособен и никой не може да бъде лишаван от права, които няма, дори и за бъдеще време. Сам ОС Силистра е приел, че е налице превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, а е отмерил наказание под средния размер, с което е проявил снизходителност към въззивника, оправдана единствено от младата му възраст – 19 години към момента на деянието. Същевременно СОС е приложил и института на условното осъждане.

Изложените аргументи от частното обвинение за необходимост от реалното изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ се споделят от тази инстанция. Личността на дееца, чиято обществена опасност по принцип не е висока, в конкретното престъпление е разкрила белезите на явно дръзко незачитане на правилата за движение, изразило се в поведението на подсъдимия при управление на превозното средство без правоспособност, поемайки отговорността за чужд живот, нарушенията, които е допуснал на правилата за движение, обстоятелството, че е управлявал МПС със скорост около 43 км/ч над максимално разрешената от закона за движение извън населено място, сочат на отношение към общественоопасния резултат, граничещо със самонадеяност и безразличие към опазване живота и здравето на другите участници в движението и в частност безопасността на пътниците в управлявания от подсъдимия автомобил и автомобила, управляван от св.Д.. Затова като отегчаващи отговорността обстоятелства, въззивният съд отчита високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, осъществено при наличие на две квалифициращи го обстоятелства, довело до внезапната, ненавременна и неестествена смърт на едно непълнолетно момче, нанасяне на телесни увреждания на още две лица - пострадалите Д.Д. и Г. Д., които нямат никакъв принос за настъпване на съставомерните вредни последици. В резултат на самонадеяното поведение на подс.Д. практически са били унищожени и два леки автомобила.Настъпилите в резултат на деянието и несъставомерни последици – леките телесни увреждания на Г. Д. и значителните имуществени щети, макар да се поглъщат от настъпилия по-тежък резултат, те следва да се бъдат отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства.

Данните за личността на подс. Д., върху които акцент поставя защитата, също не мотивират приложение на института на условното осъждане. На първо място въззивната инстанция приема, че направеното от подсъдимия самопризнание в хода на досъдебното производство е „формално“. Въпросното самопризнание на подсъдимия от досъдебното производство не е допринесло за своевременното разкриване на престъплението, като за установяване авторството на деянието органите на досъдебното производство са положили значителни усилия, вкл. чрез назначаване на ДНК експертиза на ВД, разпити на множество свидетели. По отношение на довода за ниската обществена опасност на извършителя, следва да се отбележи, че тя е надценена от първата инстанция. Безспорно подсъдимият е в млада възраст и с чисто съдебно минало, но същевременно не може да бъде подминато без внимание обстоятелството, че въпреки крехката си възраст няколкократно е санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП. Включително и след извършване на деянието, предмет на настоящото разглеждане, подсъдимият е продължил да управлява МПС без да притежава нужната правоспособност.

Деянието се отличава с изключителна бруталност – подсъдимият без да притежава правоспособност като водач, без каквато и да е житейска необходимост, е управлявал л.а. със 133 км/ч., воден единствено от любовта си към високите скорости, и е причинил смъртта на едно непълнолетно лице, увредил е здравето на още двама души и е унищожил две МПС-та. На този фон младата му възраст и добрите му характеристични данни не могат да преодолеят необходимостта от изолирането му от обществото, защото само по този начин би се гарантирала безопасността на останалите участници в движението по пътищата на РБ. Особено красноречив факт в подкрепа на този извод е обстоятелството, че и след извършване на настоящото деяние, в хода на висящото наказателно производство, подс.Д. на 26.08.2016 г.отново е управлявал МПС – л.а „Митсубиши Еклипс” с рег.№ ТХ 3439 ТХ, без да има съответната правоспособност, за което е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК с Решение № 128 по НАХД № 44/2017 год., влязло в сила на 12.04.2017г. Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че макар да са налице формалните предпоставки за приложение на чл.66 от НК, то целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК по отношение на личността на подсъдимия. Затова следва да бъде отменено приложението на чл.66 от НК и да бъде постановено подс.Д. да изтърпи наложеното му наказание при първоначален общ режим, приложим по силата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

От друга страна, въззивната инстанция счита, че не е необходимо увеличаване на срока на наказанието „Лишаване от свобода“, за да бъде предоставен шанс на младата личност на подсъдимия да преосмисли своето поведение и да се реинтегрира успешно в обществото. Настояването на частните обвинители за по-високо по размер наказание обяснимо е емоционално подплатено от мъката им по нелепо загиналия им син, но то не бива да бъде "възмездие", а следва да бъде съобразено със закона и справедливостта.

 

По изложените съображения и предвид липсата на други  констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.337, ал.2, т.2 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

I. ИЗМЕНЯВА присъда № 10 от 16.02.2017 г. по НОХД № 334/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, прилага закон за същото наказуемо престъпление, като приема, че престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.3 от НК е осъществено от подсъдимия Д.Д.Д. ЕГН ********** при нарушаване на правилата за движение, установени в чл.21, ал.1 от ЗДвП и го ОПРАВДАВА да е допуснал релевантни нарушения по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДвП;

 

II. ОТМЕНЯ приложението на чл.66 от НК и постановява наложеното наказание «Лишаване от свобода» да баде изтърпяно от подс.Д. при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС

 

ІІІ. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.