Р Е Ш Е Н И Е

 

183

 

гр.Варна, 08.08.2016г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 17 юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА К.

АСЕН ПОПОВ

 

 

при участието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ и секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Светослава К. ВНОХД № 193 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

1. въззивна жалба от защитника на подсъдимия Н.И.С., ЕГН ********** против присъда № 25 от 29.09.2015г. по НОХД № 46/2016 год. по описа на Окръжен съд – Добрич;

2. частен протест на повереника на частните обвинители М.К., П.Я. и Г.Г. – адв.М.Я..

Развиват се оплаквания за несправедливост на наложените наказания в два противоположни аспекта.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 01.06.2015г. в гр.Добрич /на кръстовище с кръгово движение, намиращо се на изхода на гр.Добрич към гр.Балчик/ при управление на МПС - товарен автомобил „Ивеко 35 С 13“ с рег. №СА 41-96 ХВ, нарушил правила за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно – чл.50 ал.І от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на М. Г. К., с ЕГН ********** от гр.Добрич, поради което и  на основание чл.343 ал.І б.”в” предл.“първо и  чл.54 ал.І от НК, ДОС е определил на подсъдимия Н.И.С. наказание лишаване от свобода за срок от 3/ТРИ/ ГОДИНИ, което на основание чл.58а ал.І от НК е намалил с 1/3 и е наложил наказание - 2/ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.І от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от 4/ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ.

Възпитателната работа по отношение на подс.Н.И.С., на основание чл.67 ал.ІІ от НК е била възложена от ДОС на районен инспектор от ОД на МВР-гр.Варна, по местоживеене на подсъдимия.

На основание чл.343 Г от НК ДОС е лишил подсъдимия Н.И.С., с ЕГН **********, от право да управлява МПС за  срок от 3/ТРИ/ ГОДИНИ.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по бланкетна жалба от защитника на подсъдимия – адв.Й.Д., с която се твърди, че наложеното наказание „Лишаване от права” е несъразмерно тежко. Излага се искане за намаляване срока на постановеното лишаване от права от въззивната инстанция. В допълнителна жалба от 26.04.2016 г. се доразвиват оплакванията.

Варненският апелативен съд е сезиран със жалба и от повереника на частните обвинители М.К., П.Я. и Г.Г. – адв.М.Я.. Навеждат се оплаквания за явна несправедливост на наложените с атакуваната присъда наказания. Искането се базира на принципната тежест на транспортните престъпления, тяхната честота /наречана красноречиво във жалбата „войната по пътищата”/. Твърди се, че ДОС е недооценил факта, че с деянието е била причинена смъртта на един български гражданин. Иска се отмяна на приложението на чл.66 от НК и постановяване от въззивната инстанция на ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”.

 

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи, тъй като са съобразени както с тежеста на извършеното, така и с личността на дееца. Не намира основания, почиващи на доказателствата по делото, за претендираната от частните обвинители отмяна на условното осъждане.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излагат се оплаквания за несъразмерна тежест на наложеното на възз.С. наказание „Лишаване от права“. Иска се намаляване на неговия срок на законосустановения в чл.49, ал.1 НК минимум. 

В последната си дума подсъдимият също заявява желанието си да бъде лишен от права за по-кратък период от време, за да може да изкарва прехраната си.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за неоснователни, както оплакванията на защитата, така и тези на частното обвинение по следните съображения:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

Към 01.06.2015г. подс.С. работел като търговски представител в „Експрес Логистика и Дистрибуция“ ООД-гр.София и превозвал с МПС - товарен автомобил „Ивеко 35 С 13“ с ДК №СА 41-96 ХВ цигари, които доставял на различни търговски обекти.

Около 06.45ч. на 01.06.2015г., по околовръстния път на гр.Добрич в посока от кръговото кръстовище за КК „Албена“ към кръговото кръстовище за гр.Балчик, подсъдимият управлявал описания т.а., собственост на „Афин България“ЕАД-гр.София, ползван от „Табак Маркет“АД-гр.София и предоставено на лизинг на „Експрес Логистика и Дистрибуция“ООД-гр.София. Подс.С. *** към населени места в общ.Генерал Тошево, изпълнявайки служебните си задължения. Управлявайки товарния автомобил, подсъдимият навлязъл в кръговото кръстовище за гр.Балчик, с намерение да продължи по него в посока към гр.Генерал Тошево. По същото време, движейки се по пътя от гр.Балчик в посока гр.Добрич, в същото кръстовище навлязъл л.а. „Опел Астра“ с ДК №Тх 84-73 ХВ, управляван от собственичката си - свид.Х.Б.С. от гр.Добрич. Лекият автомобил „Опел Астра“ се движел по път с предимство. По същото време през кръговото кръстовище преминавал пешеходец - пострадалия М. Г. К., с ЕГН **********, който бутайки велосипеда си се придвижвал от гр.Добрич към с.Котленци, общ.Добричка. Там той притежавал и стопанисвал недвижим имот. При достигането му в частта от кръговото кръстовище, където е следвало да даде предимство на идващите от гр.Балчик автомобили, подсъдимият продължил движението на управлявания от него товарен автомобил към гр.Генерал Тошево, като по този начин пресякъл пътя на лекия автомобил, управляван от свид.С.. При пресичането на траекториите на движение на двете моторни превозни средства настъпил двукратен удар между тях. Първият сблъсък между двата автомобила бил между дясната част на предната броня и гумата на предното дясно колело на товарния автомобил и предната лява част на лекия автомобил. Непосредствено след него последвал втори удар между двата автомобила в областта на страничния десен панел /зад подвижната врата/ и декоративния тас на задното дясно колело на товарния автомобил и задната лява част на лекия автомобил.След двата удара между двете моторни превозни средства лекият автомобил продължил движението си в посока към изхода от кръговото кръстовище в посока към гр.Генерал Тошево и се установил на място. Товарният автомобил се отклонил наляво спрямо посоката му на движение и се насочил към затревената триъгълна площ, намираща се вдясно от кръговото платно, в посока към околовръстния път за гр.Генерал Тошево. Преди да достигне затревената площ, спомената по-горе, товарният автомобил ударил с предната си лява част средната дясна част на велосипеда и бутащия го М. Г. К.. А непосредствено след това, товарният автомобил, намиращ се вече върху затревената площ, ударил с предната си дясна част указателен знак с надпис: „Варна Шумен“. В резултат на удара, описан по-горе, велосипедът бил изхвърлен няколко метра назад спрямо посоката му на движение, като движението му назад се осъществявало в паднало положение на лявата му страна. Пешеходецът М. Г. К. вследствие на удара и придадените му инерционни сили паднал по гръб върху твърдата асфалтова настилка. След удара в указателния знак, в М. Г. К. и във велосипеда, бутан от последния, товарният автомобил продължил движението си върху затревената площ по траектория, определена от дясното му предно колело, навлязъл отново върху пътното платно в частта му за движение на идващите към кръстовището от гр.Генерал Тошево и завиващите в посока към бул.„Добруджа“ в гр.Добрич и се установил на място с предната си половина, насочена към околовръстното за КК „Албена“ върху затревената триъгълна площ в тази част на кръстовището. Задната част на товарния автомобил останала върху пътното платно. При описаното пътнотранспортно произшествие, М. Г. К. получил телесни увреждания, които се оказали несъвместими с живота му и впоследствие довели до неговата кончина. Непосредствено след като управляваният от него товарен автомобил се установил в покой, подсъдимият слязъл и отишъл при лежащия по гръб на асфалта М. К., за да види какво е състоянието му и с какво може да му помогне. Пострадалият бил в съзнание, бил контактен и дори искал да се изправи, за да си ходи на село. На местопроизшествието се събрали различни лица, повечето от които не били установени в хода на разследването, но една от тях била свид.Хинка С.. Подсъдимият се обадил от телефона си на тел.112. След около 10-ина минути пристигнали две линейки, една от които отвела пострадалия М. К. в МБАЛ-гр.Добрич. Той постъпил в МБАЛ-гр.Добрич в коматозно състояние, а на 07.06.2015г. и починал. След линейките пристигнали и служители на Полицията, които направили огледа на местопроизшествието, сложил началото на настоящото наказателно производство.

            Подсъдимият и свид.С., управлявали автомобилите в момента на ПТП-то, без да са били употребили алкохол и това е станало ясно от заключенията на изготвените при разследването ХЕ за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта – протокол №763/04.06.2015г. за химическа експертиза, изготвен във връзка с изследването на кръвна проба, взета от подс.С., и протокол №764/04.06.2015г. за химическа експертиза, изготвен във връзка с изследването на кръвна проба, която е била взета от свид.С..

            От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото автотехническа експертиза, е видно, че по т.а. „Ивеко 35 С 13“, управляван от подсъдимия и по л.а. „Опел Астра“, управляван от свид.С., не съществували повреди преди пътнотранспортното произшествие, които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди по товарния автомобил, и по лекия автомобил, били настъпили при пътното транспортно произшествие между двете моторни превозни средства. Деформациите, които били установени по велосипед „Фантази Колорадо“, бутан от пострадалия М. К., били следствие от удара с товарния автомобил „Ивеко 35 С 13“.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото оценъчна експертиза е видно, че при пътнотранспортното произшествие, по товарния автомобил „Ивеко“, управляван от подс.С., са били нанесени повреди, които биха могли да бъдат отстранени, ако му се направи ремонт на стойност 3380.13 лева, а по лекия автомобил „Опел Астра“, управляван от свид.С., били нанесени повреди, които не биха могли да бъдат възстановени с цел бъдеща експлоатация по предназначение на това моторно превозно средство, пазарната цена на което към момента на настъпване на произшествието била определена на паричната сума от 2 100.00 лева. Пазарната стойност на велосипеда, бутан от пострадалия М. Г. К. към момента на произшествието, била определена на паричната сума от 30 лева.

            От заключенията на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото комплексна автотехническа и трасологическа експертиза №59 е видно, че първият удар между моторните превозни средства, участващи в пътнотранспортното произшествие е настъпил между дясната част на предната броня на товарния автомобил и предната лява част на лекия автомобил, вторият удар между двете моторни превозни средства бил в областта на страничния десен панел /зад подвижната врата/ на товарния автомобил и задната лява част на лекия автомобил, както и това, че ударът между товарния автомобил и пешеходеца М. К. е настъпил непосредствено до десния край на платното от кръговото движение на кръстовището и в близост до повредения указателен знак с надпис: „Варна-Шумен“.

            От заключенията на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото автотехническа експертиза, е видно, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Опел Астра“, управляван от свид.С., се е движел със скорост около 48км.ч. и опасната му зона на спиране е имала дължина около 32м., а товарният автомобил „Ивеко“, управляван от подс.С., се е движел със скорост около 47км.ч. и опасната му зона на спиране е имала дължина около 33м.В момента на удара с пешеходеца М. К., товарният автомобил се е движел със скорост около 36км.ч.

            Видно от заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на живо лице №34/2015г., е видно, че при постъпването си в МБАЛ-гр.Добрич пострадалият М. Г. К. е имал травматични увреждания, както следва: контузия на мозъка – тежка степен, кръвоизлив под меките и твърдата мозъчна обвивка, счупване на черепа, кръвонасядане на клепачите на дясното око и буза, разкъсно контузна рана на дясна подбедрица и луксация на лява раменна става.Експертът, изготвил експертизата, е установил, че тежката степен на мозъчна контузия и кръвоизлива под меките мозъчните обвивки са обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като тази опасност е била съвсем реална и би могла да доведе до смъртен изход.

            Видно от заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на труп №80/2015г., е видно, че след смъртта на пострадалия М. Г. К. /при огледа и аутопсията върху трупа му/ са били установени, както следва: черепно мозъчна травма – счупване на черепни кости вляво тилно и по черепната основа, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузия на главния и малък мозък, както и остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност – оток на мозъка и белите дробове, остро раздуване на белите дробове, общ кръвен застой на вътрешните органи.Като причина за смъртта на пострадалия К. била посочена черепно мозъчна травма, изразена със счупване на черепа и контузия на мозъка, които са довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност от централен произход, които са били и непосредствен механизъм на настъпването на смъртта. Установена е била причинноследствена връзка между получените травми и смъртта на М. К..

            От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото комплексна съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза е видно, както какъв е механизма на пътното транспортно произшествие, предмет на разследване по настоящото наказателно производство и описан детайлно, така и това, че черепно мозъчната травма, станала причина за смъртта на пострадалия М. Г. К., е била резултат от съприкосновението между тилната област на главата на пострадалия и твърд, тъп предмет с широка плоскост, каквато безспорно се явява асфалтовата настилка, където е паднало пострадалото лице вследствие на сблъсъка в него на товарния автомобил, управляван от подс.С.. Установена е била причинно-следствена връзка между настъпилото пътно транспортно произшествие и установените по пострадалия увреждания, довели до смъртта му. 

            Видно от изложеното по-горе въззивната инстанция възприема идентична с установената от ДОС фактическа обстановка, която е установена по несъмнен и категоричен начин не само въз основа на самопризнанието на подсъдимия, но и на положените в хода на досъдебното производство значителни усилия за изяснянаване механизма за настъпване на ПТП, вкл. чрез назначаването на множество ескпертизи. Спор по фактите по делото не е налице. Не се спори и по правната квалификация на деянието. По същество единственият спор по делото е дали наложените на възз.С. наказания са справедливи.

Производството по делото, в съдебната му фаза пред първата инстанция, е протекло по реда на диференцираната процедура, регламентирана в чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението и е дал съгласие да не се събират доказателства за тяхното установяване. Направеното самопризнание е било одобрено от съда, съгласно процесуалният ред по чл. 373, ал. 4 от НПК, което е резултирало като санкционна последица в определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК.

Реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия С. е била осъществена от първостепенния съд при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, с оглед отчетената липса на предпоставките на чл. 55 от НК за отсъствие на многобройни смекчаващи или изключително за вината на дееца обстоятелства, при което наказанието е било индивидуализирано в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК. След редукцията с една трета основното наказание е определено в рамките на две години лишаване от свобода, а допълнителното наказание е фиксирано в размер на три години лишаване от права.

Санкцията е отмерена при отчетен баланс между отекчаващите и смекчаващите обстоятелства, в която категория са включени необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика, самопризнанието, направено на досъдебното производство като активна форма на съдействие за разследващите органи. Отегчаващи за отговорността на подс.С. факти ДОС е намерилвисоката степен на обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък престъпен резултат, немалкия брой нарушения на ЗДвП и ППЗДвП - 4 влезли в сила наказателни постановления и още 4 със съставен фиш, за период от няколко години, както и липсата на критично отношение към извършеното. Тази аналитична дейност на първата инстанция, въззивният съд не може да сподели напълно. От една страна ДОС е приел самопризнанието на подс.С. за смекчаващо отговорността му обстоятелство, а от друга е посочил липса на критично отношение към извършеното в кръга на отекчаващите вината му факти. Двете съждения се намират в открито противоречие едно с друго, тъй като самопризнанието и критичното отношение на дееца към стореното са все израз на неговото субективно отношение и оценка на стореното – била тя положителна или отрицателна, но не и двете. От друга страна, за да бъде ценено самопризнанието на подсъдимия и като смекчаващо отговорността муобстоятелство в диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, което е принципно възможно, съгласно дадените задължителни указания в т.7 на Тълкувателно решение № 1/2009 год., то следва да е демонстрирано от подсъдимия още на досъдебното производство като активно, своевременно и съществено съдействие при установяване на обективната истина. В конкретния случай обаче разкриване на обективната действителност по делото е резултат на ефективната дейност на компетентните органи, които са установили механизма на ПТП след назначаването на множество съдебни експертизи. Затова и формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият Свободников е признал фактите в обвинителния акт, не може да се цени допълнително и като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията. Като смекчаващо санкцията, която да понесе въззивника, ВАпС намира, че следва да бъде ценено поведението на С. след ПТП, което е било насочено към оказване помощ на пострадалия. Фактите за това са били изнесени още в обвинителния акт и признати от подсъдимия – той е бил едно от лицата позвънило на телефон 112, в резултат на което на местопроизшествието са пристигнали първо екипите на Спешна помощ, а след това на полицията. Това поведение, макар да не е достатъчно да се приеме за основание за преквалификация на деянието по смисъла на чл.343а от НК, то обосновава смекчаване на репресията по отношение на подсъдимия.

На следващо място не може да бъде споделено схващането на ДОС за обема на отекчаващите вината на С. обстоятелства, сред които е включена високата степен на обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък престъпен резултат. Тук следва да се посочи, че настъпилият тежък резултат – смъртта на един български гражданин – в конкретния случай М. Г. К., е елемент от обективния състав на престъплението по чл.343, ал.1, б.В от НК, поради което и не е допустимо да бъде ценено като допълнително утежняващо отговорността обстоятелство. Касае се за типично престъпление против траспорта, което не разкрива каквито и да било драстични разлики от кое да е друго подобно деяние. Тук е мястото да се посочи и несъгласието на въззивната инстанция с доводите, развити от повереника на частните обвинители за нуждата от принципна нетърпимост към „войната по пътищата“, изискваща ефективно наказване на дейците. Ноторен факт са статистическите данни за броя на жертвите в резултат на пътно-транспортни произшествия в РБ. Същевременно обаче основен принцип на българското наказателно право е, че наказателната отговорност е лична, т.е. деецът може и следва да бъде санкциониран само за онова конкретно свое поведение, което е обявено от закона за наказуемо. Санкцията трябва да бъде индивуализирана и съобразена с особеностите на неговата конкретна личност, на характеристикита на деянието, извличими от доказателствата по делото. Недопустимо е решението на съда да е резултат на външни за делото фактори, а да не почива на базата на доказателствата; то не може да се базира на предположения, хипотези или факти от действителността, не свързани с предмета на делото, но създаващи определени негативни внушения. Съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС "всяко лице, при решаването на правен спор относно...... основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на ....... гледане на неговото дело...... от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". За безпристрастността на съда се изисква той да не си позволява да бъде повлиян от информация извън съдебната зала, от общественото мнение, от какъвто и да е било натиск, а да основава мнението си на обективните аргументи, представени в хода на процеса. Съдът ще бъде безпристрастен тогава, когато няма формирано лично отношение към разглежданото дело - независимо дали това отношение е резултат от предразсъдъци, предварително формирано мнение - предубеденост или от някаква форма на заинтересованост от изхода на делото. Затова и въззивната инстанция намира, че наведените аргументи от частното обвинение не могат да послужат като валидна обосновка за съдебния акт. Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, като основното и предназначение е насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на обществената и значимост винаги е поставена в пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност. Затова и в крайна сметка въззивната инстанция не намира основания да преразгледа приложението на чл.66 от НК спрямо личността на въззивника Свободников – касае се за неосъждано лице, с добри характеристични данни, с висше образование, работи, т.е. личност не просто интегрирана в нашето общество, но и допринасяща за неговото положително развитие. Затова и поставянето на подобна личност в изолация от семейство, трудова среда и обществен живот не би допринесла за благото но когото и да било. Превантивен и възпиращ ефект по отношение на останалите членове на обществото би постигнало единствено справедливото наказание, каквото в крайна сметка ДОС е отмерил, при корегираната от въззивната инстанция мотивировка за това.

По оплакването на защитата за несправедливост на наложеното наказание „Лишаване от права“:

Претенцията за намаляване на срока на наказанието „Лишаване от правоуправление“ е неоснователно, тъй като противоречи на закона. Неизменна и константна е съдебната практика /Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС/, че срокът на наказанието лишаване от право за управление на моторно превозно средство не може да бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно. Този извод се прави от разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НК, според който осъденият не може да ползва правата, от които е лишен, независимо че срокът е изтекъл, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода за същото престъпление; Решение № 23 от 13.VI.1988 г. по н. д. № 19/88 г., ОСНК, Решение № 91 от 27.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 297/2016 г., II н. о., НК. Това е така и в случаите, когато е постановено лишаването от свобода да не се изтърпява ефективно, а е отложено на основание чл. 66 НК /Р. 375-85-1 н. о. на ВС на РБ; Р. 306-85-3 н. о. на ВС на РБ; Р. 212-87-3 н. о. на ВС на РБ и др/. В конкретния случай определеното на подс.С. наказание „Лишаване от свобода“ е ТРИ ГОДИНИ. То е било редуцирано по реда на чл.58а от НК, но наказанието по чл.37, ал.1, т.7 НК не подлежи на подобна редукция. Затова и мининално допустимото лишаване от права за подс.С. е именно за срок от три години, както и правилно е отмерил ДОС.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10, постановена на 09.03.2016 г. по НОХД № 46/2016г. по описа на ОC – гр. Добрич.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.