Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 159/23.09.………            Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На десети септември                                Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Мая Нанкинска

Секретар Г.Н.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 195 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 10, постановена на 12.05.2015 г. по НОХД № 58/15 на Окръжен съд гр. Търговище, с която подсъдимият М.П.М. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал. 3 б.“б“ вр. ал. 4 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, намалено на основание чл.58 а ал.1 от НК до размер на четири години, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343Г от НК подс. М. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от шест  години, като било приспаднато времето през което бил лишен административно от това право. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на гражданските ищци по делото – на З.З. в размер на 20 000лв., и на Т.Д. в размер на 80 000 лв. /при предявени размери от по 200 000лв./, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2014г. На подсъдимия били възложени държавната такса върху уважените искове и направените частните обвинители и граждански ищци и по делото разноски. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото.

         Въззивното производство е образувано по жалби на повереника на частните обвинители и граждански ищци и на защитниците на подс. М..

Повереникът навежда аргументи за явна несправедливост на кумулативно наложените на подсъдимия наказания, като моли да бъдат завишени – основното до размер над средния, кумулативното – до максималния размер. Обжалват и постановеното от съда в частта на отхвърлените граждански претенции. В допълнителните си съображения повереникът счита, че съдът неправилно е анализирал смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което и е наложил несправедливо леки наказания. Изложени са съображения, че част от приетите като смекчаващи обстоятелства не са налице, а други са с незначителна тежест. Сочи, че характеристичните данни за подсъдимия включват и данните за него като водач на МПС, грижата за децата е задължение на всеки родител, здравословното състояние на майката на подсъдимия не би могло да се отчете като смекчаващо, тъй като такива са факти от действителността, непредвидени в закона и от естество да улеснят формирането на вината, защото благоприятстват протичането на психичните процеси, довели до решението за осъществяване на определено поведение. Съзряно е противоречие при отчитането на тежкото понасяне на инцидента от подсъдимия като смекчаващо и отразеното от съда, че липсва критично отношение към извършеното. Според повереника, съдът е пропуснал да отчете като отегчаващо обстоятелство високата степен на обществена опасност на дееца, а други такива са високата степен на обществена опасност на деянието, тежестта на нарушението, многократните нарушения на ЗДвП и липсата на критично отношение към извършеното. Обосновано по този начин се иска увеличаване на наказанията на подсъдимия – основното над средния и по-близко до максималния размер, а кумулативното с три години повече. Счита се, че присъдените на гражданските ищци обезщетения са занижени и не съответстват на критерия за справедливост. Обръща се внимание, че исковете са предявени от ищците в качеството на правоприемници на починалата в хода на процеса пострадала, която е майка на загиналия при ПТП Х. З.. Твърди се, че тя като майка на починалия има право да получи обезщетение за претърпените поради смъртта на сина си неимуществени вреди. Изложени са подробни аргументи за обема и характера на претърпените от нея болки и страдания. Счита се, че е справедливо да бъдат уважени в пълен размер предявените от ищците искове в качеството им на правоприемници на починалата правоимаща Т.Г.. В с.з. повереникът, адв. С., поддържа жалбата. Досежно гражданската част на присъдата излага допълнителни доводи. Подчертава, че доверителите му са поискали от съда да встъпят в производството като граждански ищци, но не в лично качество, а като правоприемници на починалата в хода на висящото досъдебно производство тяхна майка и баба. Действащият процесуален закон не позволява конституирането на страни в досъдебната фаза. Сочи, че по правилата на ГПК, приложими субсидиарно, ако ищец предявил претенцията си в хода на висящо дело, неговите правоприемници могат да се конституират и да продължат процеса. Повереникът счита, че приемайки исковете за съвместно разглеждане не по волята на страните, а по своя воля, първоинстанционният съд е допуснал нарушение. Ако майката на починалия не бе починала внезапно, тя би имала право на самостоятелна претенция -  желанието на повереника било тази претенция да не бъде загубена. Декларира, че самостоятелната претенция на дъщерята на починалия ще бъде предявена по реда на ГПК пред застрахователя на подсъдимия, тъй като няма смисъл по дела за ПТП да се натоварват наказателните състави в гражданскоправни претенции. Подчертава се желанието на доверителите му исковете има да бъдат уважени като правоприемници на починалата в хода на процеса тяхна наследодателка. Намира, че първоинстанционният съд и прокурора не са разбрали виждането на повереника за съществуването на два юридически факта – смъртта на починалия и смъртта на неговата майка, която е безспорно правоимаща. Счита, че ако въззивната инстанция оцени като съществено процесуално нарушение конституирането им като граждански ищци – по-добре би било да отхвърли изцяло исковете, като единствено Т.Д. би могла да претендира обезщетение пред застрахователя. Доколкото се отнася до конституирането им като частни обвинители, преценява като безспорно, че те имат такова право. Моли въззивната инстанция да проследи волята на първоинстанционния съд, като счита, че тя не отразява действителните им намерения, произтичащи от правоприемството им, а не от личното им качество – в какъвто смисъл са били допуснати с определенията на съда. Моли за изменение на присъдата в посочените части.

В жалбата си защитникът на подсъдимия – адв. И. Т., счита, че присъдата е явно несправедлива, като определеното от съда наказание не съответства на степента на обществена опасност на дееца, характеристичните данни и установените за него смекчаващи обстоятелства. Обжалва присъдата и в частта по предявените искове, като намира, че неправилно и в нарушение на процесуалните правила са били конституирани като граждански ищци братът и дъщерята на починалия Х. З. – в качеството на наследници по закон на починалата негова майка. Посочва се, че тя не е имала фактическата възможност да предяви претенциите си за конституиране в процеса в качеството на частен обвинител и граждански ищец, съответно нейният син и внучка по силата на процесуалното правоприемство нямат възможност да я заместят в процеса.  Моли присъдата да бъде изменена, като размерът на наложеното на подс. М. наказание бъде намален и гражданските искове бъдат отхвърлени.

В жалбата на защитника на подсъдимия – адв. И. И., се счита, че при разглеждане на делото е било допуснато процесуално нарушение, като З.З. е бил конституиран не само като граждански ищец, но и като частен обвинител – без да има качеството пострадал и при липса на основания за приемането му. Защитникът намира, че определеното от съда наказание лишаване от свобода за срок от шест години е силно завишено при явния превес на смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства. Счита, че наказанието е следвало да бъде определено към законовия минимум, като изтърпяването бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. Като силно завишено по размер оценява и наказанието лишаване от право да управлява МПС. Обжалва се гражданската част на присъдата изцяло, като се подчертава, че неимуществените вреди не се наследяват, наследниците само могат да встъпят като правоприемници по вече предявени искове, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по отношение и на двамата ищци, съответно да се измени присъдата и в частта на присъдените разноски и такси. В с.з. поддържа жалбата си и в допълнение сочи, че друго процесуално нарушение, допуснато от съда е произнасянето по непредявени искове – тъй като са били предявени искове в друго качество, а в мотивите на присъдата са изложени съображения за понесени вреди в личното качество на ищците. Счита, че това не може да бъде поправено от въззивната инстанция, след като напълно липсва произнасяне по действително предявените претенции. От друга страна предлага производството в тази част да бъде прекратено, тъй като не е следвало така предявените искове да бъдат приети, доколкото предявяват чужди права. Моли съда в гражданската част присъдата да бъде отменена и решението по исковете да бъде обезсилено – поради недопустимост на приетите или поради произнасяне по непредявен иск. Намира, че въззивната инстанция има възможност да отстрани допуснатото нарушение с конституирането на гражданските ищци като отмени това определение на съда.

Пред въззивната инстанция в качеството на защитник на подс. М. участва и адв. Р.. В хода на пренията сочи, че подсъдимият има критично отношение и ясно съзнава своята вина, преживял е тежко инцидента, направил е възможното да възстанови имуществените вреди – част от общо причинените. Моли наказанието да бъде намалено към минималния размер и да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК – съответно и на целите на личната превенция. Отстраняването на подсъдимия от обществото би довело до неблагоприятни последици не само за подсъдимия, но и за семейството му и не би дало възможност да бъде положен труд – с оглед осигуряване на средства по присъдените обезщетения. Счита, че първоинстанционният съд не е обърнал внимание на факта, че самите пострадали са се качили в автомобила – управляван от лице, употребило алкохол. Оценява предявените искове като недопустими, но ако според съда не е така – то основателен е само искът, предявен от дъщерята на починалия.

Представителят на въззивната прокуратура счита, че не са налице основания да изменение на присъдата в частта на определеното наказание, което е справедливо. По отношение на гражданската част счита, че съдът е следвало да съобрази, че след като правата не са били упражнени от майката в рамките на съдебното производство, те не биха могли да преминат върху нейните наследници по закон. Счита, че съдът следва да прецени дали двата иска са еднакво основателни, тъй като братът не попада в кръга на най-близките роднини, както изисква съдебната практика.

В последната си дума подс. М. заявява, че още в момента на инцидента е осъзнал как животът му се е обърнал. Желае да може да продължи да работи, за да покрие щетите и да издържа семейството си и това на пострадалия.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. По възраженията за допуснати процесуални нарушения.

 

Конституирането на частните обвинители и граждански ищци от първоинстанционния съд е счетено като нарушаващо процесуалните правила от страна на защитата на подсъдимия. Прокурорът също подчертава, че правата на майката – доколкото не са упражнени в съдебната фаза, не биха могли да преминат върху нейните наследници. От друга страна, повереникът счита, че приемайки желанието на Д. и З. да участват в производството, съдът не е разбрал действителната им воля – да участват като правоприемници на правоимащата майка на починалия при произшествието – починала в хода на ДП, и е разгледал претенциите им в личното им качество. Поради изложеното въззивната инстанция разгледа задълбочено конституирането на Д. и З. като граждански ищци и частни обвинители, процесуалното развитие и произнасянето на съда по претенциите им като страни по делото.

По силата на чл. 253 от НПК частният обвинител и граждански ищец са страни в съдебното производство. Волята затова следва да е изразена лично от правоимащото лице най-късно до началото на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и конституирането им е правомощие на съда по чл. 271 ал. 6 от НПК.

Действително майката на Х. З. – Т.Г. е от кръга на пострадалите – понесли неимуществени вреди от деянието, в което е обвинен подс. М., но е починала в хода на досъдебното производство /на 12.01.2015г./ и фактически не е било възможно да бъде конституирана като страна по делото. Като физическо лице тя безспорно попадала в кръга на лицата по чл. 74 ал. 1 от НПК, но правата й да участва като граждански ищец и частен обвинител не са били предявени приживе и не могат да бъдат наследени от нейните наследници.

Претенциите на З. и Д. за участие в наказателното производство, според настоящия състав, следва да бъдат разгледани поотделно – с оглед различните процесуални качества, в които са били конституирани:

 

1. Изрично пред настоящата инстанция повереникът декларира, че Т.Д. не желае да реализира в наказателното производство личните си права за търсене на обезщетение за понесени неимуществени вреди като дъщеря на починалия.

Братът на починалия Х. З. не е от кръга на най-близките му роднини – и няма собствено право да участва с претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в наказателното производство – в този смисъл е налице богата и непротиворечива съдебна практика, коментирана и от защитата на подс. М..

Прилагането на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД трайно установява, че правото да се търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди е от категорията на личните нематериални права, поради което и е ненаследимо. Смъртта слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. Ако носителят вече го е упражнил, като го е заявил пред съда, няма пречка наследниците да встъпят в процеса и да го поддържат по реда на чл. 227 от ГПК иска за обезщетението, дължимо на техния праводател /а не своя лична претенция за такова обезщетение/.

В случая, тъй като Т.Г. не е имала фактическата възможност да предяви претенциите си за конституиране в съдебната фаза на наказателното производство в качеството на граждански ищец, предявявайки иск за обезщетение на неимуществени вреди, съответно нейните син и внучка нямат право по силата на процесуалното правоприемство да я заместят в процеса.

Не би могло да се счита, че първата фаза на наказателния процес – в която Г. е била жива, има правно значение на факт, пораждащ процесуалното правоприемство  на наследниците й. Граждански иск би могъл да се предяви само пред съд – по реда на ГПК или пред първоинстанционния наказателен съд.

Пълномощия да я представляват пред всички съдилища в страната, да подават искови молби, да защитават правата и законните й интереси в производство по дело за обезщетение на претърпените от нея вреди по повод станалото ПТП, да водят делото до окончателното му приключване пред всички инстанции и т.н., Т.Г. е предоставила на своя повереник – адв. С. и адв. С. – с оглед съдържанието на пълномощното на л. 103 от делото – т. 4, още на 10.09.2014г. Видно е, че подобни процесуални действия не са били предприети приживе на упълномощителката. Представителството по наказателното дело е било уредено самостоятелно в т. 7 на същото пълномощно.

Допускайки участието на Д. и З., като правоприемници на починалата майка на загиналия при ПТП – първоинстанционният съд е конституирал ненадлежни страни.

Видно е объркването на съда при обсъждане процесуалната легитимация на ищците – предпоставка по допустимостта на исковете. В присъдата съдът е посочил, че осъжда подс. М. да заплати определените обезщетения на Д. – в качеството на дъщеря, а на З. – като брат на пострадалия, а в мотивите е изследвал тяхното правоприемство от починалата Г.. По основателността съдът е обсъждал личните им неимуществени вреди в резултат на смъртта на З..

Уважавайки претенциите на ищците на самостоятелно основание – като родственици на пострадалия при ПТП и излагайки мотиви по посока на тяхната действителна воля – да претендират неимуществени вреди като правоприемници на Г., съдът е допуснал процесуално нарушение, което настоящата инстанция може да отстрани.

Доколкото са били приети за разглеждане недопустими искове – предявени от лица без съответна правоспособност, присъдата в тази част следва да бъде отменена и производството – прекратено. По този начин процесуалните права на подс. М., засегнати от участието на ненадлежни страни, получават максималната защита, поради което и не възниква основание за връщане на делото за ново разглеждане в гражданскоосъдителната част.

Пряка последица от изложеното решение е отмяната на присъдата в частта на осъждането на подсъдимия по определените от първоинстанционния съд дължими такси по уважените размери на гражданските искове.

Като подадена от лица, които са установени ненадлежно в производството като граждански ищци, въззивната жалба от повереника им срещу гражданско-осъдителната част на присъдата се явява недопустима и не подлежи на разглеждане.

 

2. По отношение на участието на Д. и З. в наказателното производство в качеството им частни обвинители съставът разграничи основанията и правните възможности на всеки от тях.

А. З.З., като брат на пострадалия при ПТП, не е от кръга на лицата, които имат право да участват като частен обвинител в съдебното производство по делото - няма качество на лице, пряко и непосредствено пострадало от престъплението, в което е обвинен подс. М.. Братът не е пряк наследник на починалия в резултат на деянието, а наследява Т.Г., претърпяла вреди от престъплението, поради което не разполага с легитимация на собствено основание да участва в производството като частен обвинител. Това право по чл. 76 от НПК, придобива лицето, непосредствено пострадало от извършеното престъпление, тъй като са засегнати негови признати от закона интереси.

Тезата за допустимост на участието му като правоприемник на своя наследодател е незаконосъобразна. Правото на защита на тези интереси е лично право, упражняването му зависи само от волята на титуляра и не може да бъде наследявано. В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 495/97 г. на II Н. О. на ВКС, че “за да премине върху наследниците на пострадалия правото да бъдат частни обвинители в наказателния процес, то пострадалият преди своята смърт следва по надлежен ред да е вече конституиран като частен обвинител”. За да могат да бъдат упражнени процесуалните права на наследодателя, в частност правото да участва в съдебното производство като частен обвинител, следва това право да е възникнало, да е създадено наказателно процесуалното правоотношение, чиято предпоставка е възникването на процесуалната фигура на частен обвинител. В случая, доколкото се касае до упражняване на лично право, което не е заявено от майката на пострадалия - правото й да участва в производството като частен обвинител не е възникнало. Именно поради това нейният наследник З. З. не разполага с легитимация да участват в съдебното производство като частен обвинител.

Конституирайки З. З. като частен обвинител, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение. Участието на нелегитимна страна не винаги води до съществено засягане правото на защита на подсъдимия. Необходим е конкретен подход във всеки индивидуален случай. Позицията на подс. М. да признае всички факти по обстоятелствената част, на акта изготвен от представителя на държавното обвинение, значително е улеснила и частното. Частният обвинител З. е бил формален участник, не е проявил процесуална активност – не се е явил пред съдебните инстанции, не е обременил защитата, поради което правата на подсъдимия не са били съществено накърнени от нарушаването на служебното задължение на съда да следи за процесуалната легитимация на страните в процеса.

Въззивният съд намира за необходимо да поправи допуснатото процесуално нарушение, като прекрати производството по отношение на частния обвинител З.З. и на основание чл. 341, ал. 3 НПК отмени протоколното определение от 12.05.2015 г. в частта на конституирането му като частен обвинител.

Като последица, подлежи на отмяна и частта на присъдата, с която подсъдимият е осъден да заплати на този частен обвинител разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.

 

Б. От друга страна, пряк наследник на починалия при ПТП Х. З. е единствено неговата дъщеря – Т.Д., която търпи пряко и непосредствено вреди от деянието и разполага с възможност да участва на собствено основание като частен обвинител за защита на засегнати нейни законни интереси.

Това право може да бъде упражнено само в хода на настоящото наказателно производство и само по този начин Д. би разполагала с възможността да поддържа обвинението срещу подсъдимия, респ. да изразява правно значимо становище за следващото се наказание.

Правата й на частен обвинител са възникнали след като съдът с определение от 12.05.2015г. я е конституирал в това качество. Независимо от аргументите, че упражнява правоприемство от наследодателката си, Д. вече е страна по възникнало в наказателното производство правоотношение. Като правоимащо своето лично основание лице, пожелало да участва в съдебното производство и допуснато от съда, и в отсъствие на други способи да заяви свързаните с обвинението и наказанието претенции, Д. е легитимна страна.

По изразената от участниците в производството воля, съдът следва да определи приложимия ред, основанията им да придобият качеството на страна и да гарантира в максимална степен упражняването съответния комплекс от права. Лишаването на дъщерята на пострадалия при ПТП да участва като частен обвинител съществено би засегнало процесуалната правилност на производството. Де факто тя е изразила своето желание затова, де юре – съдът е бил длъжен и я е допуснал до участие в производството. Изготвяйки въззивната жалба Д. е упражнила правото по чл. 79 от НПК да обжалва актовете, засягащи нейни права и признати от закона интереси.

Поради изложените съображения, съставът счете, че въззивната жалба от повереника на Т. Д., частен обвинител по делото, е допустима и подлежи на разглеждане.

При изграждане на становището си, съставът се съобрази и с практиката на съдилищата – напр. Решение № 8 от 11.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 2286/2012 г., III н. о, Решение № 503 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2313/2011 г., III н. о., Решение № 388/2011 г. по н.д. № 1903/2011 г., III НО, ВКС, Определение № 46 от 20.02.2009 г. на САС по в. н. ч. д. № 114/2009 г., Решение № 1017 от 25.07.2013 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 2028/2013 г.

Съобразявайки становищата на страните, материалите по делото и вида на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд, съставът прецени, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до невъзможността или да затруднят подс. М. да упражни правата си и да налагат връщането на делото за ново разглеждане.

С оглед на приетото, съставът разгледа въззивните жалби на повереника на Т.Д. в качеството на частен обвинител и на защитата на подс. М. по същество.

ІІ. От фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт за подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите към разглежданата присъда са изготвени съобразно чл. 373 ал. 3 от НПК. Отразена фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.

Приемат се за установени следните значими фактически положения:

        

Подс. М. работел във “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД гр. Разград като ръководител поделение на експлоатационен район Попово и район Опака и управлявал собствения на дружеството л.а. марка “Дачия”, модел “Логан” с рег. № РР9121АН.

На 15.08.2014г. заедно с колегите си П.П., А. И., Е.П., и пострадалите Х. Д.З. и Р. П. С., и приятеля си Е.П., посетил заведение “Макао” в гр. Попово. Употребили алкохол. В заведението към тях се присъединили свид. Е.Г. и С.Ц.. Около полунощ компанията решила да посети дискотека “Планета Пайнер” в гр. Търговище. Въпреки, че бил изпил около 3 бири, подс. М. решил да шофира и седнал зад волана на посочения служебен автомобил. По време на престоя си в дискотека всички употребили още алкохол, като подсъдимият изпил към 100 мл уиски.

Около 03,30 часа на 16.08.2014г. тръгнали от дискотеката в гр. Търговище, като решили да посетят крайпътното заведение “Фисека”, находящо се на ПП-І-4 в посока от гр. Търговище към гр. Варна. Автомобилът бил управляван от подсъдимия, на предната дясна седалка била С.Ц., зад шофьора отляво надясно седнали Х. З. и свидетелите Е.П., П.П., в чиито колене била Е.Г.. На последните две самостоятелни седалки се настанили свидетелите Р. С. и А. И., като първия от тях бил от ляво т.е. от страната на шофьора. По този начин в седемместния автомобил се возили осем човека.

Шофирайки, подсъдимият подминал заведението, за което били тръгнали и продължил в посока гр. Варна. Когато стигнал отбивката за гр. Шумен, М. разбрал грешката си и направил обратен завой и тръгнал да се връща по ПП-І-4 в посока към гр. Търговище. Пътят бил мокър от скоро превалял дъжд. Подсъдимият шофирал със скорост около 100 км.ч.

Към 04,00ч. шофирания от подсъдимия автомобил навлязъл в участъка на км 249+500, взел плавен ляв завой и продължил по прав хоризонтален участък, движейки се в насрещната пътна лента. За да премине от лявата в дясната пътна лента М. рязко завъртял волана. В резултат на това започнало занасяне на задния мост на л.а. наляво и завъртане около вертикалната му ос по посока на часовниковата стрелка с едновременно транслационно движение надясно. Лекият автомобил пресякъл осевата линия със задната си част и напред, и продължил движението си без завъртане, диагонално под ъгъл 13 градуса спрямо осевата линия, като под този ъгъл навлязъл в десния банкет. Пресякъл банкета и затревения участък, и се ударил със скорост над 80 км.ч. със задната лява част на купето в бетоновата облицовка на дясната канавка /широка 140 см. и дълбока 50см./. От силния удар и високата скорост автомобила се обърнал на лявата си страна и се завъртял на около 180 градуса, при което продължил плъзгането си влачейки се на лявата си страна около 10 метра по земния участък, ударил се с лява част на предното панорамно стъкло в храстовидно дърво намиращо се на около 1м. в дясно от канавката, преминал през дървото и спрял на около 5м. от него.

При ударите в канавката и дървото и от плъзгането по ръба на канавката се получили големи ударни импулси, които довели до причиняване на телесни увреждания на стоящите от лявата страна на автомобила, зад  шофьора, лица – Х. З. и свид. Р. С.. Тъй като автомобила се обърнал на лявата си страна Х. З. и свид. Р. С. се отзовали най-близо до земята по време на движението на автомобила извън пътното платно, а в освен това същите били притискани надолу от телата на спътниците си. В резултат на това Х. З. получил травми несъвместими с живота и по късно починал, а на свид. Р. С. били причинени средни телесни повреди изразяващи се в трайно затрудняване движението на снагата, трайно затрудняване движението на десния долен крайник и разстройство на здравето временно-опасно за живота. След като излезли от автомобила подсъдимия и свидетелите с общи усилия преобърнали лежащия на лявата си страна лек автомобил, така че да застане отново на колелата си. Като видели, че намиращият се все още в автомобила пострадал  Х. З. не давал признаци на живот свидетелите С.Ц. и П.П. се обадили от мобилните си телефони на номера за спешни повиквания /тел.112/ и уведомили за настъпилото ПТП.  

От заключението на вещото лице по изготвените съдебно медицински експертизи, били установени: - причините за настъпилата  смърт  на Х. З. - тежка черепно-мозъчна травма с вътрешночерепни кръвоизливи и тежка мозъчна контузия довела до тежък мозъчен оток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове-сърдечно съдов и дихателен, като смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна; - уврежданията, получени от Р. С. - счупени три ребра в ляво и осем ребра в дясно, довело до затруднение движението на снагата за 5-6 месеца; счупване на долния клон на срамната кост, довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник за срок от два-два месеца и половина; счупването на ребрата и разместването на костните фрагменти и излива на кръв в гръдната кухина причинили на пострадалия и разстройство на здравето временно опасно за живота.

От заключението на изготвената на ДП химическа експертиза и съдебно медицинска експертиза се установява  по безспорен начин, че към момента на произшествието съдържанието на алкохол в кръвта на подс. М. е било - 1.85- 1.87 на хиляда. Подсъдимият е бил в средна степен на обикновено алкохолно опиване, като при това състояние са били нарушени зрението, съобразителността, координацията на движенията, бързината на рефлексите и ориентацията му.  

От заключенията по основната и допълнителна автотехническа експертиза се установява: Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия в условията на настъпилото ПТП е била около е не по-ниска от 100км.ч., при максимално разрешена скорост-90км.ч. и критична скорост за преминаване през левия завой – 138 км/ч. Не са установени технически неизправности  по автомобила. Причина за настъпилото ПТП е несъобразената скорост на МПС с атмосферните условия и състоянието на пътя и липсата на непрекъснат контрол на водача при управлението на МПС и рязкото завъртане на волана надясно с ъглова скорост по-голяма от 0.1 радиан/сек. Щетата по автомобила е тотална, възлиза на стойност 4410лв.

        

 

Изложената фактическа обстановка съответства на съвкупността от доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Първоинстанционният съд е формулирал съображения относно значението и оценката на отделните източници – гласни, писмени, експертни заключения. И настоящата проверка установява, че доказателствените средства са събрани по правилата на процесуалния закон, а доказателствата са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

Пред въззивната инстанция се представиха споразумение от 13.05.15г. между “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД гр. Разград и подс. М. за размера на дължимото от него обезщетение за причинени на автомобила и настъпили за дружеството имуществени вреди, както и квитанции към ПКО за внесени от подсъдимия по споразумението 4 815лв.

Приобщавайки съвкупността от релевантните по делото доказателства, без да са допуснати слабости в процеса на събиране и проверката им, действията на подсъдимия са правилно изяснени от първоинстанционния съд.

 

ІІІ. От правна страна.

Съдът признал подсъдимия за виновен в това че на 16.08.2014год. на първокласен път ПП-1-4, в участъка на км. 249+500, в област Търговище, като управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „Дачия“ модел „Логан“ с рег.№РР 91 21 АН, собственост на „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД гр.Разград, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: - чл.20 ал. 1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.133 ал.1 от ЗДвП, и в резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на Х. Д.З. и три средни телесни повреди на Р. П. С., изразени в трайно затруднение движението на снагата, трайно  затрудняване движението на десния долен крайник и разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние. Правната оценка на действията на подсъдимия е, че са осъществени обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.343 ал. 4 вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 от НК. /Включените в квалификацията на деянието по диспозитива на присъдата връзки с други текстове на НК и ЗДвП – не са необходими реквизити. Позоваването на чл. 342 ал. 1 от НК – макар и да е с цел уточняване на обективни признаци на състава, препраща към норма с друга форма на вина и в съдебната практика се отхвърля. Нарушените текстове на ЗДвП са посочени в подробния диспозитив на присъдата, те не съдържат наказуемост по НК и не следва да бъдат излагани в цифровото изражение на квалификацията./.

В подкрепа на този извод, съдът е обсъдил допуснатите от водача конкретни нарушения на правилата за движение, връзките помежду им и самостоятелното им значение. Обосновано и законосъобразно е приел, че всяко от трите нарушения има влияние върху настъпването и обема на престъпния резултат. Преценил е доказателствата за съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия. От субективна страна е констатирал, че деянието е извършено при непредпазливост, описана словесно като небрежност, несъзнавана непредпазливост.

         Във въззивното производство страните не оспорват правните изводи. Съставът не констатира значими пропуски в мотивите, които да предпоставят необходимост от излагане на допълнителни съображения.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

Основните възражения по жалбите на частния обвинител Д. и защитата на подсъдимия са насочени към преценка на справедливостта на наложеното наказание. Прокурорът счита, че не са налице основния за изменението на присъдата в тази част.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

На първо място, самата процедура, по която е протекло съдебното производство, е свързана със законовата привилегия по чл. 58 А ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода, определено по реда на общите правила, да бъде намалено с една трета. Рамките на наказанието лишаване от свобода са в съответствие със специалната норма на чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. “Б” от НК – за срок от три до десет години. Частното обвинение претендира за наказание над и към максималния размер, а защитата на подс. М. към минималната граница с приложението на чл. 66 от НК.

В отсъствие на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 55 от НК, респ. чл. 58 А ал. 4 от НК, индивидуализацията следва да протече по чл. 54 от НК.

Подходът, който е използвал първоинстанционният съд при изясняване на степента на обществена опасност на деянието и дееца и открояване на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства е позволил смесване, двойно отчитане на отделни обстоятелства, непълно изясняване на всички елементи по индивидуализацията на наказанието.

Поради това и като отделни отегчаващи обстоятелства, подкрепени и с доводи по въззивната жалба на повереника на частния обвинител, са били приети от първоинстанционния съд - “високата обществена опасност на самото деяние, тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение и неговото поведение при управлението на л.а., говорещи за грубо незачитане правилата за движение доказано от многократните нарушения на ЗДвП /стр.12 от Дп/, липсата на  критично отношение към деянието”. Неправилно са били ценени като отегчаващи - обществената опасност на самото деяние – самостоятелен критерий при индивидуализацията; поведението му при управлението на л.а. – елемент на правната квалификация, спрямо който действа забраната по чл. 56 от НК да бъде ценен по този начин. Необосновано от доказателствата по делото – писмени и свидетелските показания на свид. Н. И., съдът е приел, че подс. М. няма критично отношение към извършеното.

Видно и от нормата на чл. 54 ал. 1 от НК – степента на обществена опасност на деянието е самостоятелен елемент. Действително тя е висока. Произшествието е от вида на най-морално укоримите от обществото престъпления по транспорта. Едновременно с това, подобни деяния са често разпространени, генерирани от множество социални и лични фактори в пренебрежение на установения законов ред. Особен отпечатък върху оценката за обществената опасност има употребата на алкохол от подсъдимия – повече от три пъти за необходимата за съществуване на “пияно състояние” по критериите на съдебната практика. На следващо място – алкохолът, различен вид и количества, е приеман през цялата вечер, разкриващо пренебрежението на подсъдимия към завишаващия се риск от засягане на способностите му като водач на МПС. По думите на пострадалия С., обаче – “Съзнавам, че вредите в голяма степен са резултат на нашето поведение, тъй като настоявахме и се съгласихме М. да ни закара в ресторант “Фисека”, въпреки че знаехме, че беше употребил алкохол.”, всеки който се е качил в автомобила, е бил наясно с неправомерността на случващото се и го е приемал безкритично. За степента на опасност на деянието значение имат и тежестта на уврежданията – по-тежко наказуеми по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. “Б” от НК, като фактически С. е получил три самостоятелно обхващащи се от квалификацията сериозни телесни увреждания. Настъпила е и смърт за един мъж на 42 години, в активна възраст, с множество семейни и социални функции, травмата от което е рефлектирала тежко върху близките му.

Степента на обществена опасност на подс. М. е сравнително ниска – неосъждан, работи и се ползва с доверието на ръководителите и колегите си, имал е обществена дейност към съвета за сигурност при Община Попово, осигурява дължимата грижа на семейството си – деца, болна майка. Семейните ангажименти са от значение за изследване личността на дееца, грижите за децата и възходящите – разкриват моралния облик на подлежащия на наказание. Възражението на повереника, че това са задължения встрани от конкретния инцидент, поради което и не смекчават отговорността е формалистично. Несъмнено тези данни имат своето значение при индивидуализацията на наказанието спрямо подс. М. и следва да се преценят като ориентири за потребностите на личността от поправяне и превъзпитание. От друга страна в проявленията му като водач на МПС от 26 години с множество категории, се отчитат допуснати нарушения, за които има издадени три наказателни постановления в периода 2003-2008г., а след това за времето 2009-2013г. - шест наказания с глоби по фиш. Предходно отнетите му шест контролни точки са били възстановени към момента на произшествието. Случилото се е засегнало личната му психическа сфера. Съзнава своята отговорност и заявява, че желае да продължи да работи, за да покрие щетите и да издържа своето и на пострадалия семейства.

Като смекчаващи обстоятелства редом с безспорните – чистото съдебно минало, възстановяването на имуществените щети от деянието, съставът приобщи и много добрите характеристични данни по месторабота и в семейната среда, съзнанието за отговорността и последиците от случилото се.

От друга страна, обстоятелства, които отегчават отговорността на подс. М. са – броя и интензитета на допуснатите нарушения на правилата за движение, съзнателния последователен прием на различни алкохолни питиета през вечерта, предходните нарушения на правилата за движение.

Преценката на изложеното обосновава частичната основателност на искането за намаляване на наложеното на подс. М. наказание. Съобразяването на всички значими за индивидуализацията по чл. 54 от НК елементи, налага наказанието лишаване от свобода да бъде намалено до размер от пет години, при превес на относителната тежест на смекчаващите обстоятелства. Приложението на принципа на законоустановеност и правилото на чл. 58 А ал. 1 от НК налага намаляването на така определеното наказание с една трета до размер от три години и четири месеца. Промяната не налага ревизиране на решението на първоинстанционния съд за режима и мястото на изтърпяване.

Характеристиките на степента на обществена опасност на деянието, съществуващите конкретен брой обстоятелства от значение на отговорността, изключват основателността на искането на защитата на подсъдимия за налагане на наказание към минимума и неговото отлагане по реда на чл. 66 от НК.

Съставът счете, че данните за степента на обществена опасност на личността на подсъдимия – завишена само с оглед проявленията му като водач на МПС, и естеството на предходните, спрямо разглежданото деяние, нарушения на правилата за движение налагат намаляване на кумулативно предвиденото наказание по чл. 343 Г от НК до размер от пет години. Видно е, че предходните по-тежки нарушения отстоят на повече от шест години от деянието, правните им последици са заличени, отнетите контролни точки са били възстановени, глобите по фиш и по последните наказания са платени от подсъдимия. При отчитане на тези факти, съдът счете, че са неоснователни съображенията по жалбата на повереника на частния обвинител за необходимост от максимално наказание лишаване от право да се управлява МПС. Действително по тежест и интензитет нарушенията на подс. М., стоящи в пряка причинно-следствена връзка с престъпния резултат, са сериозни, но така определено наказанието се явява справедливо отражение на конкретно извършеното. Следва да се има предвид, че фактически периодът на лишаване от права надхвърля подлежащия на изтърпяване срок на лишаване от свобода с година и осем месеца и по този начин се гарантира продължителното въздържане на подсъдимия от управление на МПС с цел охраняване на обществения интерес.

Този вид и размер на следващите се санкции е в резултат от спазване на правната техника и съответства на взаимното обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Постига се и дължимата по чл. 57 ал. 2 от НК съвкупност от наказания, която да отговори на целите по чл. 36 от НК.

По този начин в продължителен период подс. М. ще бъде обект на въздействие в условията на мястото за понасяне на наказанието при изолация от обществото. При потенциала на личността му така формирания размер на наказанието лишаване от свобода осигурява необходимия период за поправяне и превъзпитаване. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Високата морална укоримост на извършеното, реалната тежестта на престъпния резултат и съпоставката на проявата на подс. М. спрямо останалите от този вид подкрепят този размер на санкцията. Самостоятелно значение има и наказанието лишаване от право да управлява МПС, което обезпечава промяна в навиците и нагласите на подс. М. в качеството му на водач на МПС, трайното му въздържане до настъпване на необходимия категоричен обществено полезен резултат. Чрез съвкупността от така намалените наказания, според състава се постига справедлив баланс между ключовите елементи по индивидуализация и крайните цели на наказанието.

В този смисъл въззивният съд счита, че постановената от Окръжен съд гр. Търговище присъда следва да бъде изменена в частта на определените като размер спрямо подс. М. наказания.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

        

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1, ал. 3 от НПК и чл. 341 ал. 3 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 10 на Окръжен съд гр. Търговище, по НОХД № 58/2015 г., постановена на 12.05.2015 г., като НАМАЛЯВА наложените на подс. M. П.М. наказания за извършеното от него престъпление по чл.343 ал. 4 вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 от НК, както следва:

-                            ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от шест на ПЕТ ГОДИНИ, което по чл. 58 А ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с една трета и ПОСТАНОВЯВА за изтърпяване наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,

-                            ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от шест на ПЕТ ГОДИНИ.

ОТМЕНЯ присъдата в гражданскоосъдителната част и ПРЕКРАТЯВА производството по приетите за съвместно разглеждане в наказателното производство искове предявени срещу подс. М. от З.Д.З. и Т.Х.Д., в качеството на правоприемници на Т. Х. Г., за обезщетение на неимуществени вреди в размер на по 200 000лв. ведно със законната лихва, считано от 16.08.2014г.

ОТМЕНЯ присъдата в частта на осъждането на подс. М. да заплати държавните такси върху уважени граждански искове и разноски за адвокатско възнаграждение, направени от З.Д.З..

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.05.2015г. за конституиране на З.Д.З. като частен обвинител и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на него.

 

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :