Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

                                   № 182/13.07.2017 г., гр.Варна

 

 Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни  две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ                                                                    ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

при участието на секретаря ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА и прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №196/2017г. по  описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид следното:

     

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба по чл.318 ал.6 от НПК срещу присъда №23/21.04.2017 г., постановена по НОХД №279/2017 г. по описа на ВОС, с която подсъдимият И.А.М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК, защото на 01.05.2016 година в гр.Варна  при условията на опасен рецидив, отнел сумата от 224.27 лв. от владението на Йорданка Георгиева Костова, собственост на „Ан груп 2009“ ООД, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване.

Наказанието в размер на дванадесет години лишаване от свобода е определено при условията на  чл.54 от НК, като след намаляването му по реда на чл.58а ал.1 от НК, подс.М. следва да изтърпи осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С първоинстанционната присъда не е било наложено кумулативното наказание „конфискация“ поради липса на собствено имущество. Задържането на подсъдимия е зачетено по реда на чл.59 ал.1 от НК.

С проверяваната присъда подс.И.М. е осъден да плати на „Ан груп 2009“ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 224.27 лева, резултат от деянието му, ведно със законната лихва от 01.05.2016 година до окончателното изплащане на сумата.

В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото и държавната такса върху уважения граждански иск.

Първоинстанционнота присъда не е удовлетворила защитника на подсъдимия  поради несправедливостта си. Наложеното наказание е оценено като „тежка държавна принуда спрямо подсъдимия“, която изпълнява приоритетно общата превенция на наказанието. Към настоящата инстанция е отправено искане да измени атакувания съдебен акт в наказателната част чрез определяне на наказанието към санкционния минимум на чл.199 ал.1 от НК и приложение на чл.58а ал.1 от НК.

В пренията на въззивното съдебно заседание защитникът поддържа жалбата в нейната мотивна и просителна част, без да допълва изложените съображения.

Въззивният прокурор счита жалбата за неоснователна поради обремененото съдебно минало на подсъдимия, наличието на вреда от деянието му, укриване и липса на съдействие в хода на разследването от негова страна.

В последната си дума подс.М. иска да му се намали присъдата.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

  Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият М. е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

На базата на това самопризнание и събраните в хода на досъдебното производство доказателства чрез показанията на св.св.Костова (л.12) и Костадинов (л.14), протокол за оглед на местопроизшествие (л.5), протокол за разпознаване на лице (л.53), заключение на ВТЛИЕ (л.65 и сл.), ВД предадено с протокол (л.19), справка за съдимост (л.166 и сл.), първоинстанционният съд обосновано е приел за несъмнено установени следните фактически положения:

 На 01.05.2016 г., около 19:00 часа, св. Костова застъпила нощна смяна като продавач в магазин „Нептун“, в гр.Варна, бул. Сливница№76. След 21:00 часа в помещението на магазина свидетелката била сама. Тогава влязъл подсъдимият М., облечен с анорак и с качулка на главата, която поставил пред обекта. Подсъдимият отишъл до витрина, взел бира и се насочил към касата. Извадил и подал за плащане банкнота от 5 лева. Докато свидетелката отваряла касата, подсъдимият извадил скрит в дрехите си нож. С него заплашил жената. Въпреки съпротивата, подс.М. изблъскал Костова и започнал да рови из касата. Взел каквото може –сумата от  224.27лв. в различни банкноти.

След като подсъдимият напуснал магазина, св.Костова активирала паник-бутона.

Запис от видеокамера в обекта фиксирал следи от деянието. Чрез заключение на ВТЛИЕ е извлечено съдържанието на записа, отграничени са общи и частни признаци на заснетото лице, направен е сравнителен анализ, обосновал извод, че на изследваните кадри най-вероятно е заснет подсъдимия И.М..

 Св.Костова е разпознала при условията на чл.171 от НПК подс.М. като лицето, което на инкриминираната дата я заплашило с нож и взело пари от търговския обект.

При възприемането на описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извършил изискуемата от закона преценка по обосноваността на направеното от подсъдимия признание на фактическото обвинение (29 гръб от НОХД).

За въззивната инстанция не е налице задължение за анализ на доказателствата, като единствено следва да провери верността и обосноваността на извода на първоинстанционния съд относно наличието на основания за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.

ВАпС като извърши собствена преценка на доказателствените материали, събрани в досъдебното производство, намира че крайният извод за обоснованост на самопризнанието на подсъдимия М. направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е правилен. Той (изводът) се основава на събраните в досъдебното производство доказателства относно:

- действията на подс. М. по осъществяване на функционално свързаните два престъпни акта на изпълнителното деяние в съставното престъпление, установени посредством показанията на св.Костова, ВД, заключението на ВТЛИЕ;

- пряк умисъл и съставомерна специална цел в деянието на подсъдимия, обосновано от съвкупността на външните проявни белези (в тази насока показания на св.Костова и заключение на ВТЛИЕ), както и от писмените доказателства за касовата наличност в обекта преди и след извършване на деянието от М.;

-квалифициращия признак „опасен рецидив“, основан на осъждането с вл.с.пр. на 10.08.2015 година по НОХД №9513/2015 година на СРС.

Въз основа на правилно установените факти по делото, първоинстанционният съд е приложил съответния материален закон, приемайки, че от обективна и субективна страна подс.И.М. е извършил престъпление по  см. на чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК, защото на 01.05.2016 г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел сумата от 224.27 лв. от владението на Йорданка Георгиева Костова, собственост на „Ан груп 2009“ с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване.

Обективната съставомерност на деянието се обосновава с активни действия по реализираната принуда от М. посредством заплашване с нож, чрез която съпротивата на владелеца на инкриминираната сума пари е била сломена и това се явило предпоставка за реализиране на своителното деяние. Подсъдимият установил собствена фактическа власт върху инкриминираното чуждо имущество, с което на практика  довършил причинния процес между деянието си и неговия съставомерен резултат.

На 23.03.2016 година И.М. изтърпял при строг режим наказание от една година лишаване за тежко умишлено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, за което е бил осъден с присъда по НОХД №9513/2015 година на СРС. Осъждането и датата на изтърпяване на наказанието са от значение за наказателноправната квалификация на настоящето престъпление, като обосновават наличието на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК и чл.30 ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е извел обоснован извод относно формата на вина. Действията на подсъдимия сочат на знание относно фактическия състав на престъплението от една страна, а от друга – тяхната последователност е надлежно доказателство за наличие на волевия момент в прекия умисъл.   

 Единственото възражение на подсъдимия, поддържано и в съдебното заседание пред АС-Варна е срещу справедливостта на наложеното му наказание. Аргументите отнесени към извършената от първоинстанционния съд индивидуализация на наказанието се оценяват като неоснователни.

На първо място съставът на ВОС е извел съображения относно високата степен на обществена опасност на престъплението, които са съобразени с индивидуалните особености на неговия обект и предмет. Престъпните действия на подсъдимия съществено са засегнали правото на собственост, като М. по брутален начин и без притеснение от външно заявени знаци за охрана в обекта е реализирал намисленото. Изпълнителното деяние се отличава с особена настойчивост – улесняващият акт е резултат на предварително подготвено от подсъдимия средство за заплашване, а самата кражба се окачествява като решителна, т.к. въпреки съпротивата на св.Костова, М. получил достъп до касата и взел за кратко време немалка сума пари.

В резултат на задълбочен анализ, ВОС е достигнал до извод за висока лична обществена опасност на подсъдимия. Изводът се споделя изцяло от настоящата инстанция поради следните съображения:

На първо място следва да се подложи на внимателна преценка поведението на дееца преди, по време и след извършване на престъплението. Подсъдимият е подготвил предварително престъплението си. Снабдяването с нож и записът от видеокамерата пред обекта (поставяне на качулка на главата), недвусмислено сочат за решителността на М. да осъществи престъпното си намерение. Маниерът на извършване на престъплението установява също предварително обмисляне на поведението. Първо подсъдимият е преценил обстановката в обекта, като за известен период от време е реализирал обичайни действия за един клиент. След това формално е осъществил плащане, за да предизвика продавача да отвори касовия апарат. Последвалите действия на принудата и кражбата са целенасочени и интензивни.

След деянието М. се е укрил, като включително бил подложен на ОДИ(л.136 от д.пр.).

Така очертаните проявни характеристики на подсъдимия  кореспондират  с факта на обремененото му съдебно минало. Първото негово осъждане датира от 2008 година, като до сега пет пъти е изолиран от обществото. В съдебната си биография подсъдимият е вписал преимуществено престъпления против собствеността на гражданите, като еднообразието на засегнатите обществени отношения мотивира извод за трайно установени престъпни навици, бележещи процес на задълбочаване. С влязла в сила присъда по НОХД №4360/2010 година подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл.150 ал.1 от НК, факт разкриващ в допълнителна степен безразличието му към нормативните правила, последното потвърдено и от близостта между процесното престъпление и датата на освобождаване на М. от местата за лишаване от свобода.

Настоящата инстанция не счита ниската образованост за смекчаващо отговорността на М. обстоятелство. В негова единствена воля е да придобие образователно познание и трудови компетенции, като липсата на мотивация и бездействието му са резултат на личен избор.

Защитникът  аргументира възражението си срещу справедливостта на проверяваната присъда със стойността на предмета на престъплението. Отделянето на паричния еквивалент от останалите обективни и субективни характеристики на деянието, не почива на принципа на индивидуализация на наказанието. В случая тази стойност се абсолютизира и съвсем неправилно. Подсъдимият е сторил всичко необходимо, за да достигне до касата в търговския обект, като е взел толкова банкноти, колкото му е позволявало времето, за да може необезпокоявано да довърши намерението си.

Изложеното очертава сериозен превес на отегчаващи отговорността на М. обстоятелства пред единственото смекчаващо такова, свързано с липса на доходи и имущество за  нормално съществуване. При това положение, проведената индивидуализация на наказанието от ВОС над средния размер е законосъобразна и обоснована, като категорично отговаря на целите на чл.36 от НК. След императивното приложение на чл.58а ал.1 от НК подсъдимият следва да изтърпи наказание от осем години лишаване от свобода. В този размер наказанието ще постигне превантивната си цел, като ще ограничи в максимална степен възможността му да извършва престъпления и ще представлява надеждно предупреждение за него относно строгостта на закона и санкционните му последици. Изолирането на М. в пенитенциарна среда за продължителен период от време ще способства за отстраняване на неговите общественоопасни възгледи и за промяна в ценностните критерии, довели до избор на инкриминираното престъпно поведение. Фактът на реализиране на тежкото престъпление против собствеността по-малко от два месеца след освобождаване му от затвора, както и петкратното ефективно изтърпяване на лишаване от свобода, но за относително кратки периоди, потвърждава необходимостта от продължително изолиране на подсъдимия, във връзка с неговото поправяне и превъзпитание.

Наказание в размер на осем години лишаване от свобода е в състояние да окаже и общопревантивен ефект по отношение на останалите членове на обществото, най-вече към неустойчивата част от него с оглед честота на подобни престъпни прояви в последните години.   

С горните съображения въззивната жалба на  защитника на подсъдимия срещу справедливостта на атакуваната първоинстанционна присъда се намери за неоснователна.

ВОС е определил строг режим за изтърпяване на наказанието, спазвайки предписанието на чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ и б.“б“ от ЗИНЗС.

Съдът законосъобразно се е произнесъл по  предявения граждански иск от страна на Николай Кръстев Костадинов,  като е осъдил подсъдимия да обезщети настъпили имуществени вреди от деянието в патримониума на „Ан груп 2009“ОО, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

При цялостната служебна проверка на присъдата, настоящият въззивен състав не констатира съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК, включително при провеждане на съкратеното съдебно следствие, които да са основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.335 от НПК. Законосъобразно са приложени разпоредбите на чл.59 ал.1 от НК, чл.189 ал.3 от НПК.

При гореизложените съображения и на основание чл.338 от НПК, ВАпС

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №23/21.04.2017г., постановена по НОХД №279/2017 г. по описа на Окръжен съд-Варна

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.