Р Е Ш Е Н И Е

 

                   № 121

 

02.07.2018г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Соня Дичева

прокурора Светла Курновска,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №196 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на К.М.С. и И.М.А., осъдени  по нохд № 4093/2014г. по описа на РС-Варна и внохд№872/17г. ВОС за възобновяване поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и липса на пълно и обективно изясняване на всички обстоятелства по делото, липса на мотиви и бездействие от страна на въззивната инстанция за разкриване на обективната истина, довело до неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание пред АС – Варна осъдените се явяват и поддържат направеното искане. Твърди се, че в обвинителния акт не били посочени фактите, обуславящи съставомерността на деянието – време, място и механизъм на извършване. От своя страна въззивната инстанция не била подложила на задълбочен анализ обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, на противоречивия, според тях, доказателствен материал. В с.з. упълномощеният защитник излага подборни доводи по наведените основания и се поддържа направеното искане въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

         След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от осъдената Николова, АС- Варна прие за установено следното:

        Подсъдимите И.М.А. и К.М.С. са били осъдени с присъда № 92/ 15.03.2017г. на РС-Варна по НОХД № 4093/2014г. за деяние по чл. 196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр.чл194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК за първия и по чл.195  ал.1 пр.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК за втората, като им е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ години при строг режим за А. и ЕДНА година лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 НК за срок от три години, за подс. С..

          С решение № 240/06.11.2017г. по ВНОХД №872/2017 г. ОС-Варна е потвърдил изцяло обжалваната присъда.

Подадените молби за възобновяване на производство по ВНОХД № 872/2017г. по описа на ВОС с аргумент за допуснати съществени нарушения ограничили правата на осъдените лица, са допустими, но по същество са неоснователни, по следните съображения:

Основните доводи на искателите, инициирали молбата за възобновяване на производството се обективират преди всичко в необоснованост, която сама по себе си, ако не е довела до ограничаване правото на защита на подсъдимите, не е основание за възобновяване.

Второто оплакване е за липса на доказателства за авторството на деянието.

Първата инстанция е събрала всички възможни доказателства по делото, а изводът от тяхната преценка, отново води до обоснованост или необоснованост. Нито едно доказателство не е останало встрани от наказателното производство или пък да води до някаква по-различна картина от тази, която е установена и от двете инстанции, разгледали делото.

Твърдяното нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита, а именно несъответствие на обв. акт с разпоредбите на чл.246 НПК не е налице. Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на същия са посочени времето /28.05.2014г./, мястото /гр.Бяла/, качеството /съизвършители, първия при условията на опА. рецидив/ начина /чрез използване на МПС / описание на деянието /кражба/, вида на откраднатите вещи /идентифицирани по серийни номера/, общата им стойност, от чието владение са отнети, правната квалификация. Не е пропуснат нито един от елементите, които следва да присъстват в един обвинителен акт.

Безспорно е установено авторството та подсъдимите като е изследван всеки един отрязък от време вечерта, когато е осъществено престъпното деяние. В този смисъл има показания на свидетели за местоположението им във всеки отделен момент. Така свидетелите А. А. и С.К.описват действията на двамата подсъдими в моментите, когато са били заедно. Свидетелят Н. П. е видял подсъдимите, когато са се намирали пред „Вемара клуб“, от където са отнети вещите. Видял е, че на задната седалка на ползвания от подсъдимите автомобил “Пежо“ рег.№В 8364 КМ има някакви вещи. След като подс. А. потеглил рязко, свидетелят се опитал да ги догони и спре, автомобилът му бил блъснат от този, с който се предвижвали подсъдимите и последните са избягали с висока скорост. След като свид.П. поискал съдействие от полицията, автомобила с подсъдимите е бил издирван. Свид. Г. К. разказва в показанията си за последващите действия на подс. С., както и че тримата с подс. А. са се върнали на посоченото място в гората край с.Горица и двамата подсъдими пренесли в автомобила на свидетеля телевизори. На въпроса му от къде са тези телевизори подс. С. не отговорила, като го предупредила , ако го питат, да казва, че я е завел до с.Горица. Показания относно телевизорите дава и свид. Желязкова, както и свид. Р.Г.ев, закупил един от телевизорите, както и свид. Дим. Димитров, който пренесъл останалите три телевизора до с.Оризаре.

Правилно съдът е приел обясненията на двамата подсъдими като защитна версия, която не се подкрепя от нито едно от останалите събрани годни доказателства. Версията на подс. С., че телевизорите й са дадени да ги продаде не издържа и не се подкрепя от нито един факт по делото. Подс. С. е знаела месторазположението на техниката, намираща се във ваканционния клуб, имала е достъп до помещенията по силата на трудовия си договор. Установено е и че в деня преди кражбата на подсъдимата е било възложено да чисти именно във въпросната вила, където се е намирала и складираната техника, както и че охранителната система не е работела. Най-малкото е очевидно нелогично, предоставените й, според нея, телевизори за продажба да се търсят и откриват из горите. А че са прибрани именно от там е установено по безспорен начин. Няма защо подсъдимата да убеждава свид. К. да не казва, че са ходили в гората, а че я е завел само до с.Горица. Установен е по безспорен начин и владелеца на отнетите вещи.

Решаващата инстанция е изложила подробни съображения защо кредитира едни показания и не кредитира други. Съпоставила е всички събрани доказателства и е направила необходимите изводи.

Що се отнася до заличаването на свидетеля Т. В., то неговите показания не биха допринесли в посока, която би изменила приетата фактическа обстановка. Очевиден е стремежа на подсъдимите за прехвърляне на отговорност. Събраните доказателства в своята съвкупност по категоричен начин сочат на авторството на деянието от страна на двамата подсъдими.

Неоснователно е твърдението, че подс. С. била лишена от възможност да даде обяснения. Производството по делото е продължило повече от две години. Същата е дала обяснения в с.з. на 11.02.2015г. От материалите по делото не се установява да е поискала да даде отново обяснения и това да й е било отказано. Пред въззивната инстанция също няма направено искане за даване обяснения от нейна страна. Защитата на подсъдимите е заявила, че нямат искания по доказателствата.

По отношение наложените наказания, същите са съобразени с обществената опасност на деянието и дейците, индивидуализирано е и съобразено с качеството “опА. рецидив“ по отношение на подс. А., както и с по-ниската степен на обществена опасност за подс. С., спрямо която е приложен института на условното осъждане. Както първата, така и въззивната инстанция са обсъдили всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието.

 Съдът констатира, че релевираните от молителите и пр. им представител нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК, по  изложените съображения.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбите на осъдените К.М.С. и И.М.А. за възобновяване на делото са неоснователни, тъй като не са допуснати визираните в тях съществени нарушения,  поради което същите следва да бъдат оставени без уважение по горните съображения.         

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените К.М.С. и И.М.А. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 240/06.11.2017г. по ВНОХД №872/2017 г. ОС-Варна по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдена изцяло присъдата по НОХД № 4093/2014г. по описа на РС-Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.  

     

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                2.