Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 209/04.10.         Година  2016                       Град Варна

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На шестнадесети септември Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Ангелина Лазарова

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 197 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 31/07.03.2016 г. по НОХД № 1330/15 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимите С.С. и М.Т. са били признати за виновни заедно по чл.201, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, а всеки от тях съответно по чл.311, ал.1 от НК и по чл.316, вр.чл.311, ал.1 от НК, за които престъпления, в хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и ал.3 от НК, са им били наложени отделни наказания пробация, а след групиране е било постановено за срок от една година и двамата да изпълняват мерките задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, като вещ, послужила за извършване на престъплението, в полза на държавата е бил отнет лек автомобил, собственост на подсъдимата Т..

 

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с измененото в съдебно заседание /протокол от 01.12.2015 г./ обвинение, че:

- на 05.04.2013 г. в гр.Добрич, в съучастие, всеки от тях като извършител, в качеството си на длъжностни лица – разследващи полицаи в Първо РУ МВР Добрич, подсъдимите С.С. и М.Т. са присвоили множество различни облекла, носещи марките „Найк” и „Адидас”, собственост на държавата, и поверени им да ги управляват със Заповед № 1173/27.03.2013 г. на Директора на ОД МВР Добрич,

- на същата дата и в същото качество, в кръга на службата си подсъдимият С. е съставил официален документ – справка за унищожаване, в която удостоверил, че веществените доказателства съгласно горната Заповед са унищожени, с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, и

- на същата дата подсъдимата Т. съзнателно се е ползвала от официален документ с невярно съдържание – констативен протокол вх.№ 16725/05.04.2013 г. за унищожаване на веществени доказателства, като за самото съставяне не може да й се търси наказателна отговорност.

С присъдата другите двама подсъдими – Д.И.Д. и Д.Г.Д., са били оправдани по чл.282, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2 от НК. Тъй като това е било и единственото обвинение срещу тях, а не е последвал протест, в тази част присъдата е влязла в законна сила и стои извън пределите на настоящата въззивна проверка.

 

Въззивното производство се инициира с жалба от адвокат Й.Д.,***, допълнена от адвокат М.Я.,*** - упълномощени защитници на подсъдимите С. и Т., постъпило е и писмено „възражение”, в което подсъдимият С. лично развива доводи срещу присъдата, като изведените от всички тях и поддържани в съдебно заседание искания, въпреки множеството разнообразни твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, са за постановяване на оправдателна присъда поради обективна и субективна несъставомерност. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че жалбите са неоснователни.

 

След запознаване и цялостна проверка на всички материали по делото настоящият състав на въззивния съд счита, че възраженията в допълненията към жалбата, изготвени от адвокат Я. и лично от подсъдимия С., както и развитите в съдебно заседание пред въззивната инстанция, не следва да се разглеждат по същество, тъй като по реда на чл.314, ал.1 от НПК се констатира съществено нарушение на процесуални правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, изискващи отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото в досъдебната фаза за отстраняването му.

Нарушението касае неправилното приложение на чл.287 от НПК и ограничава съществено процеусалното право на защита. Съгласно съответната законова разпоредба и непротиворечивата съдебната практика, този институт е приложим при събрани в хода на проведеното следствие пред първостепенния съд доказателства, очертаващи съществена промяна в обстоятелствената част на обвинението и създаващи основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се е защитавал, или в случаите на правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, при кумулативна неизвестност на правнозначимите факти за органите на досъдебното производство.

В случая институтът на изменение на обвинението е използван в няколко посоки, като при никоя от тях не е имало въвеждане на каквито и да било нови факти, установени чрез разследване пред първоинстанционния съд, т.е. фактите са си оставали изцяло все същите, известни и преди прилагането му, а именно:

 

- за промяна на правната квалификация, респ. приложимия закон, относими към фактите във връзка с частичното неизпълнение на възложеното унищожаване на веществени доказателства и отнасянето им в дома на подсъдимия С.  – от чл.282, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2 от НК към по-тежко наказуемия чл.201, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и за двамата подсъдими,

 

- за изоставяне на обвинението, равняващо се на отказ от обвинение само срещу С., във връзка с фактите досежно представянето в деловодството на отдел „Досъдебно производство” съставения констативен протокол, който отразявал невярното обстоятелство, че са унищожени всички веществени доказателства – съгласно обвинителния акт, изпълващи състава на престъпление по чл.316, пр.3, вр.чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено в съучастие от С. и Т.,

 

- за инкриминиране чрез повдигане на обвинение за първи път в съдебното производство за престъпление по чл.311, ал.1 от НК срещу подсъдимия С., основаващо се на факти, известни още на досъдебното производство – че този подсъдим е съставил справка за унижощаването, която следвало след одобрение от началника на отдел „Досъдебно производство” да се представи на директора на ОД МВР Добрич като доказателство за изпълнение на заповедта му и

 

- по отношение на подсъдимата Т. - за отпадане на обвинението само във връзка с чл.20, ал.2 от НК – съучастие с подсъдимия С., при извършване на престъплението по чл.316, вр.чл.311, ал.1 от НК.

 

Очевидно е, че от горните четири действия, само при първото е било налице изменение на обвинението, при това, видно от съдебния протокол, извършено по начин, който не гарантира правата на страните, и в същия смисъл, макар и неаргументирано, защитата е реагирала със становището, че новото обвинение е недопустимо.

Преминало се е от общия състав на длъжностно престъпление по чл.282, ал.1 от НК към специалния състав на длъжностно присвояване по чл.201, ал.1 от НК, без прокурорът да посочи, респ. съдът да изиска от него уточнение, кои са установените на съдебното следствие основания, мотивирали подобно процесуално поведение, за да може защитата да продължи с оглед именно тези нови обстоятелства. А предвид постановената осъдителна присъда по този текст и съдържанието на изложените мотиви, първоинстанционният състав не е отстранил, а е задълбочил допуснатото съществено процесуално нарушение, тъй като и от неговия съдебен акт не става ясно защо подсъдимите Т. и С. следва да отговарят именно за длъжностно присвояване по чл.201, ал.1 от НК. Независимо от конкретната правна квалификация в рамките на възможностите по чл.201-чл.205 от НК, длъжностното престъпление безспорно винаги е резултатно, а в правните изводи на съда липсва дължимото обосноваване на този съществен елемент от престъпния състав, чието изясняване допълнително се усложнява от факта, че предмет на престъплението са вещи, които нямат стойностно отражение в патримониума на собственика си - държавата, от чието име и за чиято сметка те единствено е следвало да бъдат унищожени.

 

Непреодолими в рамките на компетентността на въззивния съд са и нарушенията, допуснати във връзка с отказа /не изменение/ от обвинението по чл.316, пр.3, вр.чл.311, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия С. и повдигането /също не изменение/ на ново обвинение срещу него за друго документно престъпление, с предмет съвършено различен документ, при това въз основа на факти, станали известни още в досъдебната фаза. По отношение на въздигнатото с обвинителния акт обвинение срещу този подсъдим за неправомерно ползване от документ с невярно съдържание – констативен протокол, по чл.316, вр.чл.311, ал.1 от НК, е налице пълно мълчание от страна на прокурора, който дори не е упражнил правомощията си по чл.293 от НПК. Аналогично е поведението и на първостепенния съд, който нито в диспозитива, нито дори в мотивите си, е взел отношение във връзка с това „изоставено” от представителя на прокуратурата обвинение, което обаче и към настоящия момент продължава да е висящо. Във връзка със съвършено новото обвинение по чл.311, ал.1 от НК с предмет друг документ – служебна справка, единствено може да бъде отбелязано, че е безпрецедентно повдигането за първи път в хода на съдебното следствие на обвинение за престъпление, което се основава на факти, установени още с образуването на наказателното производство, но неинкриминирани с обвинителния акт, очертаващ рамката, респ. предмета на делото. Подобно процесуално поведение от страна на прокуратурата не намира опора в никоя от разпоредбите на НПК, съответно съдът от своя страна не е разполагал с правомощия да го легитимира.

 

Допуснатите процесуални нарушения са съществени, защото ограничават правата на страните и не могат да бъдат отстранени в тази инстанция. Доколкото тези от тях, които следва да се отнесат към прокурорските действия, са проявени в съдебната фаза, липсват основания да се твърди, че е допуснато нарушение по смисъла на чл.335, ал.1, т.1 от НПК, респ. е налице пречка делото да се върне за ново разглеждане от прокурора, макар че тази невъзможност би могла да забави ненужно процеса, защото в случай на повторно аналогично „изменение” на обвинението в същия смисъл, в хода на повторното разглеждане на делото в съдебната фаза биха възникнали условията по чл.288, ал.1, т.1 от НПК. Не се споделя изразеното от защитата становище, че е налице процесуална пречка за връщане на делото за ново разглеждане от съда, тъй като проверяваното производство се е развило за първи път в окръжен съд като първа инстанция.

 

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 31/07.03.2016 г. по НОХД № 1330/15 г. на Окръжен съд Варна, в частта, с която са осъдени С.Г.С. и М.К.Т. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в тази част от друг състав на същия съд.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: