Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 102/23.07.2019 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и осми юни

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар: П. Паскалева

Прокурор: Св. Курновска

като разгледа докладваното от съдия Димитрова НДВ № 197 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на задочно осъдения за престъпление от общ характер Г. А.Х. чрез адв. А.П.- И. /САК/ за възобновяване на НОХД № 1871/2014 г. по описа на Районен съд - Варна.

Първоначалната молба на осъденото лице е била адресирана до ВКС с твърдения за нарушено правото на лично участие в процеса. Направил е искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, за да му бъде предоставена възможност да се защитава лично и чрез ангажиран от него защитник. С решение № 64/10.04.2019г по НД № 87/19 на ВКС, І НО е оставено без уважение искането на задочно осъдения Г. А.Х. за възобновяване на производството по НОХД № 1871/2014 г. по описа на Районен съд - Варна на основание чл. 423 НПК, и делото е изпратено по компетентност на Апелативен съд - Варна за произнасяне по основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

 

Пред настоящата инстанция осъденото лице е депозирало допълнителни доводи в собственоръчно изложение на руски и български език, от които може да се извлече довод за нарушение на процесуалните му права, с оглед невъзможността му лично и непосредствено да участва в редовна съдебна фаза на наказателното производство и желание да обори възведените спрямо него обвинения, предвид наличните договорни отношения със свидетелите, които според обвинението е въвел в заблуждение, респ. поради несъставомерност на действията му спрямо тях.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, депозиралия искането защитник- адв.А.П.- И. /САК/ не се явява, същата е преупълномощила /л. 33 от настоящото дело/ адвокат Г.Г. ***/, който поддържа искането за възобновяване, като развива доводи в две насоки: 1. за допуснати, според него, съществени процесуални нарушения в хода на проведеното досъд. производство, т. к. при наличие на упълномощен защитник – адв. Доков /АК-Варна/ е бил назначен служебен такъв към 2014г, когато е приключило разследването, както и че не е участвал преводач при привличането на осъдения в качеството на обвиняем и разпит в това му качество; 2. такива, изразяващи се в нарушение на закона, довело до неправилното му осъждане, като се иска отмяна на присъдата и оправдаване поради липса на осъществен престъпен състав, при условията на алтернативност –отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинст. съд.

Осъдения Х. в своя защита заявавя, че е невинен и не имал намерение да въвежда никого в заблууждение, като моли да му бъде предоставена възможност да докаже твърденията си и изчисти името си чрез връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок /искането до ВКС е направено на 14.12.2018г. от задочно осъдения чрез упълномощен защитник, осъденото лице е предадено възоснова на ЕЗА на 24.10.2018г, а решението на ВКС с отказ да се възобнови наказателното дело и същото е изпратено по компетентност на Апелативен съд - Варна за произнасяне по основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е от 10.04.2019г/.

Искането има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

 

С присъда № 413 от 11.11.2015 г. PC- Варна е признал подс.Г. А.Х. за виновен в това, че през периода 16.08.2006 г. 17.05.2008 г. в гр. Варна в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни лица- М.А.К., А.К., О.Г.М., Я.Г.Я.и Т.А.Г., като причинената им вреда е в големи размери 700 161,83 лв. поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим.

На основание чл. 45 от ЗЗД подс. е осъдил подсъдимия Х. да заплати на гр. ищец Я. Я.сумата от 94 000 лева, представляваща обещетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието.

Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.

 

Присъдата не е обжалвана и след изтичане на законния срок, на 27.11.2015г. е влязла в сила.

 

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване:

 

На първо място, следва да се отбележи, че в проведеното съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, защитата на осъденото лице отново навежда доводи по същество и в детайли досежно задочното осъждане на подзащитния му, които вече са били обект на внимание на ВКС и получили отговор в цитираното по-горе решение, поради което не следва да бъдат разглеждани.

Претендираните в голямата си част в настоящото производство допуснати съществени процесуални нарушения /най-вече от осъденото лице в собственоръчно изготвените изложения/, на практика касаят обосноваността на съдебния акт на ВРС. С оглед спецификата на производството по възобновяване, оплакването за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка и в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК, доколкото в него не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти / в случая от първостепенния съд/. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му.  В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

В контекста на изложеното по-горе по разглежданото дело, подобни нарушения не се констатираха. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверявания съдебен акт, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Внимателно е била проверена и обсъдена събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствена съвкупност - показанията на свидетелите А.К., Я.Я., С. С., Т. Г., М. К.и М. В., приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК; приобщените на основание чл.283 от НПК множество писмени доказателства и доказателствени средства, заключенията по назначените на ДП СТЕ, СГЕ и СОЕ. Направените от РС фактически и правни изводи са правилни, обосновани и законосъобразни. Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния предмет на доказването, мотивите на първоинст. съдебен акт дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, поради което претенцията на осъдения се явява неоснователна.

 

Не са допуснати заявените от защитата в съдебно заседание пред настоящата инстанция нарушения на процесуалните правила, свързани с ограничаване на правото на защита на осъденото лице:

1.   поради това, че на досъд. производство /при разпита му, проведен на 11.03.2013г/ не е бил назначен преводач. Видно от  материалите по делото, досъд. производство е било образувано срещу Г.Х.  на 27.08.2007г. за деяние по чл. 210 ал.1 т.3 пр.1 и т.5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК. Процесуалните действия по привличането му като обвиняем и вземане на МНО към 24.07.2009г и разпит в това му процесуално качество от същата дата и от 16.11.2009г /л. 18-20 и л. 32 от том 2/ са били извършени в присъствие на упълномощения му защитник към него момент – адв.В. Доков /т. 2 л. 21 от ДП/, тогава е бил назначен и преводач от руски език /л. 22 от същия том/, който също е подписал протоколите. Впоследствие, разпит единствено и само досежно адреса на който може да бъде призован, /без да дава обаче обяснения във връзка с възведеното му обвинение/ - на 11.03.2013 г. /т. 2, л. 146 от ДП/,  обвиняемият към него момент Х. е заявил, че говори писмено и говоримо български език, като е подписал собственоръчно това си изявление. След като отново се укрил, ДП е било спирано и възобновявано и последващото /последно/ привличане като обвиняем е било при условията на задочност към 12.03.2014г в присъствие на служебен защитник. На практика, по делото /в досъдебната и съдебната фаза/, осъденият Х. е давал двукратно обяснения по възведеното му обвинение, като и в двата случая това е било на ДП - на 24.07.2009г и на 16.11.2009г с участието на преводач. При тези данни е очевидно, че реализираната от органите на ДП процесуална дейност, не страда от приписаните й в искането за възобновяване пороци, довели до накърняване на процесуалните права на осъдения;

2.   поради това, че осъденото лице е било представлявано в хода на ДП и пред първоинст. съд от назначен служебен защитник. От материалите по делото се установява, че в началната фаза на провеждане на ДП осъденият Х., а тогава обвиняем, е имал упълномощен защитник в лицето на адв.В. Д. /т. 2 л. 21 от ДП/, който е присъствал на провежданите процесуално-следствени действия. След 2009г, в резултат на укриване от страна на искателя от разследващите органи и спиране на производството, връзката му явно е била преустановена с упълномощения защитник адв. Доков /вероятно поради неуредени финансови отношения, т. к. този защитник е отказал да се явява и пред първоинст. съд – л. 14 и 15 от НОХД/, затова и впоследствие към 2013г, когато осъденият е бил открит, се е явил сам без защитник пред разследващите за да посочи адрес за призоваване, след което отново се е укрил. Това е наложило разследващият орган да приложи института на правната помощ, назначавайки служебен защитник /л. 13 от т. 2 на ДП/ в лицето на адвокат Зв. Йорданова /АК-Варна/, в присъствие на когото обв. Х. е бил задочно привлечен по окончателно обвинение, предмет на внесения в РС-Варна на 23.04.2014 г. внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, възоснова на който е било образувано НОХД № 1871/14г. За недобросъвестното процесуално поведение на осъдения и възможността му да бъде представляван от упълномощен лично от него защитник свидетелства факта, че на 28.05.2015г. той е изпратил по ел. поща до ВРС писмо за това, че е уведомен, че делото се гледа в негово отсъствие и е упълномощил друг защитник - адв. Янев /АК-Варна/, който обаче е отказал да поеме защитата поради неуредени финансови отношения /л. 203-204 от първоинст. дело/. Именно поради това съдебното производство е приключено при условията на чл. 269 ал.3 т. З б.”А” от НПК - при отсъствие на подсъдимия с участието на същия служебен защитник -  адв.Звездалина Йорданова. В този смисъл правата на осъдения Х., а към него момент – подсъдим, не са били нарушени, напротив, участието на квалифициран защитник-адвокат е било гаранция за тяхното спазване и реализиране в пълен обем, правото на защита е било ефективно осъществявано. /В този смисъл е и решението на ВКС, постановено във връзка със задочното осъждане на искателя/;

3.   поради наличие на предубеденост на председателя на съдебния състав и докладчик по делото, постановил ревизираната присъда, т. к. се е произнасял по реда на чл. 62 ал. 6 от ЗБКИ към момента на провеждане на ДП по отношение на осъдения Х., с оглед на което защитата счита, че подс. е бил осъден от предубеден и несправедлив съд. Тези твърдения не намират опора нито в доказателствата по делото, нито в предвидените от закона хипотези за отвод в нормата на чл. 29 от НПК, а най-малко по ал. 2 на същата разпоредба. Поначало следва да се отбележи, че в хода на провеждане на ДП, между юни и ноември 2013г, по реда на чл.62 от ЗБКИ е налице четирикратно произнасяне от различни състави на ВРС, измежду които и това на съдия С. О.. В съдебния акт, чрез който е допуснато разкриването на банкова тайна, липсва какъвто й да е коментар относно виновността на искателя Х., включително и коментар на доказателствата, събрани към него момент и обосноваващи категоричен извод за извършено деяние, предмет на обвинението.     

 

Не се претендира в искането наличие на явна несправедливост на наложеното наказание, въпреки, че пред настоящата инстанция осъденото лице представя епикриза от януари 2019г във връзка със здравословното си състояние. Проверката на състава установи, че липсва такава - определеното от първоинст. съд наказание лишаване от свобода за срок от четири години с оглед извършеното от осъдения деяние е определено над минималния към средния, визиран в санкцията на закона размер, като са били отчетени всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията му.

 

Поради всичко изложено по-горе, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на присъдата и оправдаване на осъденото лице, каквото искане се прави, с оглед на което искането за възобновяване на наказателното дело като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горното, съставът на Апелативен съд –Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1871/14г по описа на Районен съд- Варна, направено от осъдения Г. А.Х..

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.