Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 161/30.09.                Година  2015                          Град Варна

 

Варненският апелативен съд                          Наказателно отделение

На 18 септември                            Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

 

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

 

Светослава Колева

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Св.Колева

ВЧНД № 198 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

         Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК, вр.чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

        

         Предмет на въззивното производство, образувано по частен протест и жалба на осъд.лице Б.Н.П., е определение на ВОС от 10.VI.2015г. по ЧНД № 604/2015 г., с което последните четири от наказанията, наложени на жалбоподателя са били групирани – тези по НОХД № 1053/2013 г. по описа на PC – Русе, НОХД № 937/2013 г. по описа на PC – Велико Търново, НОХД № 3062/2014 г. по описа на PC – Монтана и НОХД № 100/2013 г. по описа на ОС – Варна. Първоинстанционният съд по реда на чл.24 от НК е увеличил размера на определеното за изтърпяване наказание с 1/6 и е наложил на въззивника да търпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ при първоначално строг режим в затвор.

         В частния протест се излагат оплаквания единствено относно неправилно приложение на чл.24 от НК, като се иска увеличаване на наложеното най-тежко наказание с установения в законова максимум от ½.

         Жалбоподателят П. е изразил принципното си недоволство от определението на ВОС. В съдебно заседание пред въззивната инстанция П., лично и чрез защитника си адв.В.Ц., поддържа жалбата в частта й, съдържаща искане за отмяна на приложението на чл.24 от НК.

         Прокурорът от АП-Варна поддържа протеста на изложените в него основания, а жалбата намира за неоснователна.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото констатира, че протеста и жалбата са допустими и ги разгледа по същество.

За да се произнесе с атакуваното определение, ВОС е взел предвид от фактическа страна следните осъждания на П.:

Осъденото лице Б.Н.П. е осъден до настоящия момент с 22 влезли в сила присъди. Всички присъди, с изключение на тези по НОХД № 1053/2013 г. по описа на PC – Русе, НОХД № 937/2013 г. по описа на PC – Велико Търново, НОХД № 3062/2014 г. по описа на PC – Монтана и НОХД № 100/2013 г. по описа на ОС – Варна, са били групирани различни съдилища, а определените наказания са били изтърпени, поради което и не са били предмет на проверяванато произнасяне.

Предмет на настоящото разглеждане са осъжданията по посочените четири дела - по НОХД № 1053/2013 г. по описа на PC – Русе, НОХД № 937/2013 г. по описа на PC – Велико Търново, НОХД № 3062/2014 г. по описа на PC – Монтана и НОХД № 100/2013 г. по описа на ОС – Варна.

1. С присъдата по НОХД № 1053/2013 г. по описа на Районен съд - Русе, влязла в сила на 25.06.2013 г., жалбоподателят П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.152, ал.З, т. 5, вр. чл.152, ал.1, т.2 от НК. Деянието е извършено на 09.08.2012 г., в условията на опасен рецидив и му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип;

2. С присъда по НОХД № 937/2013 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, влязла в сила на 16.12.2013 г., жалбоподателят П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.З и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Деянието е извършено на 30.09.2012 г., а му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

3. С присъда по НОХД № 3062/2014 г. по описа на Районен съд - Монтана, влязла в сила на 13.05.2014 г., възз. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК от НК и за престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Деянията са осъществени в периода 12.05.2013 г. - 13.05.2013 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

4. С присъда по НОХД № 100/2013 г. по описа на Окръжен съд - Варна, влязла в сила на 24.04.2015 г., възз. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл.142, ал.3, т.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, по чл.142, ал.3, т.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, по чл.152, ал.З, т.1 и т.5, вр. ал.1, т.2 от НК и по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Деянията са били осъществени на 14.10.2012 г., като по реда на чл.23 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от дванадесет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Възприемайки горните фактически положения, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че деянията са били извършени от жалбоподателя в условията на реална съвкупност и е групирал по реда на чл.25, вр.чл.23 от НК наложените му наказания „Лишаване от свобода”. По реда на чл.24 от НК ВОС е увеличил размера на определеното за изтърпяване наказание с 1/6 и е наложил на въззивника да търпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четиринадесет години дни при първоначално строг режим в затвор. На основание чл.25, ал.2 от НК окръжният съд е приспаднал изтърпяното от ос.лице наказание „лишаване от свобода” до настоящия момент.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

На първо място жалбоподателят поддържа бланкетно твърдение за незаконосъобразност на проверяваното определение на ВОС в частта на приложението на чл.24 от НК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от назначения служебен защитник единствено досежно оплакването за неправилно увеличаване на наказанието по реда на чл.24 от НК. Въпреки това обаче въззивната инстанция дължи произнасяне, доколкото е задължена да извърши и служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон. При тази служебна проверка ВАпС не констатира допуснати нарушения от първоинстанционния съд. На първо място ВОС правилно е определил съвкупностите и е увеличил размера на определеното наказание, съобразявайки предходното богато съдебно минало на жалбоподателя. П. е осъждан многократно за извършени посегателства срещу собствеността и то все на ефективно търпени наказания „Лишаване от свобода”, които обаче очевидно не са изиграли никаква превъзпитателна и възпираща роля спрямо личността му. В този смисъл и увеличаването на наложеното наказание се явява абсолютно наложително, тъй като противното би било равнозначно на безнаказаност на упоритото престъпно поведение на въззивника. От друга страна обаче неоснователна е и претенцията на прокуратурата за увеличаване на наказанието в максимално допустимия от закона размер - с 6 години. Безспорно П. е осъден общо с 21 влезли в сила присъди, за извършени тежки умишлени престъпления. В настоящата група обаче попадат само 4 от тях и именно те следва да бъдат ценени при решаване на въпроса за адекватното увеличаване на наказанието, което следва да постигне съответствие с обществената опасност на тези конкретни деяния. Разгледани престъпните прояви в коментираната група са две особено тежки посегателствата срещу личността – изнасилвания и отвличане, и две против собствеността. За тази престъпна деятелност наказание „Лишаване от свобода” в размер на 14 години се явява справедливо и съответно на целите, поставени в чл.36 от НК. Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия. Единственият достъпен механизъм за определяне на съотношението между наложеното и увеличеното наказание, при липса на изрична регламентация в закона, е именно справедливостта. При тази преценка на съда за постигане на справедливост с постановеното увеличение следва отново да се преследва постигане на общите за наказанието цели, визирани в чл. 36 от НК. В конкретния случай увеличеното наказание е съответно както на обществената опасност на деянията и на дееца, така и би постигнало предупредителното и превъзпитателното въздействие, както спрямо осъденото лице, така и спрямо другите членове на обществото.

 

Поради изложеното и определението на Окръжен съд Варна следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6, намиращ приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК, съставът на ВАпС

          

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на ВОС от 10.VI.2015г., постановено по ЧНД № 604/2015 г..

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на проверка.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          2.