Р Е Ш Е Н И Е

 

118/28.07.2014г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и четвърти юли две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                     СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Милена Гамозова

изслуша докладваното от съдия Янков вчнд №199/2014г. по описа на  Варненски апелативен съд , и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.

          С определение №38/15.05.2014г. по чнд №84/2014г. Търговищкият окръжен съд на основание чл.25 НК е групирал наказанията на осъденото лице М.К.А., наложени му с последните му две присъди, като е определил за изтърпяване по-тежкото от тях, след което на основание чл.24 НК го е завишил с два месеца, и е постановил първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното наказание.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от М.А., в която той изразява недоволство от определения му режим, както и от завишаването по реда на чл.24 НК. В тази насока са и  отправените към съда искания – да се премахне приложението на чл.24 НК, както и да се измени първоначалния затворнически режим в по-лек.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа единствено искането  за промяна на режима.

          Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и законосъобразно, поради което и моли за неговото потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е частично основателна.

          М.А. е осъждан общо шест пъти , като предмет на разглеждане в настоящото производство са последните му две осъждания, както следва : 

1. С присъда №18/2013г. по нохд №97/2013г. на Търговищки РС за престъпление по чл.343в ал.2 НК   на лишаване  от свобода  за  срок  четири месеца. Деянието е извършено на 06.10.2012г. Присъдата е влязла в сила на 17.05.2013г.

2. С присъда по нохд №126/2012г. на Търговищки ОС за престъпления по чл.142 ал.2 т.2 и 3 НК и по чл.198 ал.1 НК - на лишаване от свобода за срок от четири години и  шест месеца. Деянията са  извършени на 15.02.2010г. Присъдата е влязла в сила на 17.03.2014г.

При това положение повече от очевидно е, че деянията по посочените присъди са извършени, преди която и да е от тях да е влязла в сила. Поради което логично и напълно в съответствие със закона първоинстанционният съд е определил едно общо наказание , налагайки за изтърпяване на осъденото лице по-тежкото измежду двете наказания – четири години и шест месеца лишаване от свобода. Въззивната инстанция изразява несъгласие обаче с увеличението на наказанието по реда на чл.24 НК. На първо място следва да се отбележи, че мотивите на съда в тази насока са изключително оскъдни. Отбелязано е, „че престъпленията по горепосочените присъди са с висока  обществена опасност, както и личната му такава, подбудите за извършените престъпления, както и отегчаващите вината обстоятелства”. За престъплението по чл.343в ал.2 НК не би могло да се твърди, че е с висока степен на обществена опасност – наказуемо е с лишаване от свобода до две години. Отегчаващите вината обстоятелства са отчетени пък при индивидуализация на отделните наказания и не следва да служат като аргументация за увеличаване на определеното общо наказание. Т.е. от отчетените от съда обстоятелства, послужили като основание за увеличение на наложеното наказание, остава само високата степен на обществена опасност на дееца. Тя несъмнено е висока, но определено не е сред най-високите. Както се спомена А. е осъждан общо шест пъти. Първите му три осъждания са в периода  1996-2001г. – два пъти лишаване от свобода условно и веднъж глоба. Вторите му три присъди са в периода 2010-2014г., като първата от тях е за престъпление по чл.343в ал.2 НК с наложено наказание пробация, а вторите две – тези по настоящото производство. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице условия за увеличаване на определеното общо наказание на А.. А и от гледна точка на постигане целите на наказанието едно увеличаване с два месеца на сравнително тежко наказание като четири години и шест месеца лишаване от свобода би имало доста съмнителен ефект. Поради тези причини в тази му част определението на първостепенния съд следва да бъде отменено.

Що се касае за режима – с оглед съдебното си минало А. попада в категорията лица, визирани в разпоредбата на чл.60 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Тези лица се изпращат за изпълнение на наказанията в затвори и затворнически общежития от закрит тип. А първоначалния затворнически режим в тези два типа заведения винаги е „строг” – съгласно текста на чл.61 т.2 ЗИНСЗ. Затова и в тази си част обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен – също както и в частта си досежно приложението на чл.25 НК. В тези си свои части той следва да бъде потвърден.

          И още нещо по отношение режима - за осъденото лице винаги са налични възможностите, предлагани от разпоредбите на чл.64 ал.1 и чл.66 ал.1 ЗИНСЗ.

          При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за частична отмяна  на атакуваното определение,  Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ определение №38/15.05.2014г. по чнд №84/2014г. на Търговищки окръжен съд в частта, в която по реда на чл.24 НК определеното общо наказание на М.К.А. е било увеличено с два месеца.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател :                                   Членове :