Р Е Ш Е Н И Е

 

67

 

гр.Варна,          04 .04.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и втори февруари  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

              ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                  РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №2/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.З.К. в качеството му на процесуален представител на осъдените лица Ш.А. и М.А. за възобновяване на производството по внохд №232/2015г. на Силистренски окръжен съд, и по нохд №250/2015г. на Силистренски районен съд. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения касаещи оценъчната дейност на въззивния съд и формиране на вътрешното му убеждение, довели до нарушаване правото на защита на осъдените лица, както и за липса на мотиви на въззивното решение на Силистренски окръжен съд. Формулирани по този начин възраженията на искателите са относими към основанията по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т.2 НПК вр. чл.348 ал.3 т.1 и 2 НПК. В крайна сметка се иска отмяна на решение №65/2015г. по внохд №232/2015г. на Силистренски окръжен съд и връщане делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване, и моли същото да бъде оставено без уважение.

          Осъдените лица и защитникът им редовно призовани не се явяват, съответно – не изразяват становище.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.3 т.1 и 2 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано обаче и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда №356/15.07.2015г. по нохд №250/2015г.  Варненски районен съд е признал Ш.Ш.А. и М.В.А.  за виновни в това, че на 06.09.2014г. на пътя между с.Любен и с.Добротица, обл.Силистра, при условията на продължавано престъпление и в съучастие помежду си като съизвършители, по хулигански подбуди, причинили на Ервин Вахдет З. леки телесни повреди, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК вр. чл.20 ал.2 НК и чл.26 НК им наложил наказания както следва : - на А. - една година лишаване от свобода, което съдът на основание чл.66 ал.1 НК отложил с изпитателен срок от три години; - на А. – девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК също било отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на А. и А. – осъдени са да заплатят на З. сумата от 3600лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, като иска в останалата му част – до 5000лв. е отхвърлен. В тежест на осъдените лица са възложени и разноските.

С решение №65/24.11.2015г. по внохд №232/2015г. Силистренски окръжен съд изцяло е потвърдил посочената присъда, и тъй като съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, то присъдата влязла в сила на датата на постановяването му.

          При така изложеното релевират се пред настоящата инстанция основанията за възобновяване, предвидени в разпоредбата на чл.348 ал.1 т.2 вр.ал.3 т.2 НПК. В този аспект и ще бъдат разгледани.

Критиките в искането за възобновяване са изцяло насочени срещу въззивното решение/и се свеждат в крайна сметка до липса на мотиви/ :

Твърди се на първо място , че Силистренски окръжен съд не е отговорил на изложените във въззивната жалба възражения за липса на умисъл за хулигански действия. Това твърдение не отговаря на истината. Изискванията към решенията на въззивната инстанция се съдържат в разпоредбата на чл.339 НПК, и в настоящия случай те са спазени. Във въззивната жалба защитникът на осъдените лица е акцентирал единствено върху липсата на хулигански елемент в действията на А. и А. при причиняването на телесните повреди на пострадалия. Вследствие на това е отправил до съда няколко искания – да се приеме, че не е налице квалифициращият признак по т.12 на чл.131 ал.1 НК; - да се приложи разпоредбата на чл.287 ал.5 НПК; - да бъде приложен чл.78а НК - ако все пак квалификацията на деянието е тази по чл.131 ал.1 т.12 НК. По отношение на квалифициращия елемент Окръжният съд е изложил аргументи/макар и оскъдни/ в подкрепа на тезата си защо не споделя виждането на защитата в тази насока. Като цяло се е обосновал с действията на осъдените лица, липсата на познанство между тях и пострадалия преди инцидента, липсата на каквито и да било лични мотиви да нарушат телесната неприкосновеност на св.З., последващото отново безмотивно блъскане на автомобила му. Очевидно е , че и двете инстанции са се съобразили със задължителните предписания на Пленума на ВС на РБ, дадени в Постановление №2/74г. – по отношение хулиганските подбуди на осъдените лица. В крайна сметка правилно е прието, че двамата искатели са осъществили състава на именно това престъпление – чл.131 ал.1 т.12 НК. След което вече не е било необходимо Окръжният съд да разяснява защо не е приложил разпоредбата на чл.287 ал.5 НПК – последната намира приложение при престъпления от частен характер, а с решението си въззивният съд е дал недвусмислено да се разбере, че такова не е налице /приемайки, че вмененото във вина на А. и А. престъпление е от общ характер/.

От известен дефицит на мотиви страда решението в частта му, в която декларативно е отбелязано, че и в гражданската си част първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Доколкото обаче въззивният съд е възприел изцяло установената от районния съд фактология /а оттам и правната квалификация/, не е приел съпричиняване /а при наличните факти няма и как/, то очевидно е, че не се е налагала корекция и в гражданската част. И тъй като гражданският иск в наказателния процес има субсидиарен характер то този пропуск на въззивния съд не може да бъде окачествен като съществено процесуално нарушение. Следва да се отбележи, че основание за възобновяване е наличието на особено съществени процесуални нарушения – по аргумент от разпоредбите на чл.422 ал.1 т.5 НПК и чл.348 ал.1 и 3 НПК, а въпросният пропуск не е сред тях. Изложеното е напълно относимо и към възражението на защитата по отношение липсата на произнасяне от въззивния съд по искането за приложение на чл.78а НК. Окръжният съд е отбелязал изрично, че не са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – по причините, изложено в първоинстанционната присъда. Т.е. отговор на възражението се защитата е получила – макар и пестелив. Тази пестеливост обаче отново не съставлява особено съществено процесуално нарушение.

С оглед изложеното в крайна сметка следва да се заключи, че твърдяните от страна на защитата на искателите нарушения не са налице, поради което и искането за възобновяване се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.З.К. в качеството му на процесуален представител на осъдените лица Ш.Ш.А. и М.В.А. за възобновяване на производството по внохд №232/2015г. на Силистренски окръжен съд, и по нохд №250/2015г. на Силистренски районен съд

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

Председател :                                   Членове :