Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

№  30/06.03.2017 г. гр.Варна

      

 

 Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ                                                                    ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

при участието на секретаря П.П. и прокурора СВЕТЛА КУРНОВСКА, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №2/2017г. по  описа на ВАпС, при произнасянето си взе предвид следното:

     

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда №86/13.10.2016 г., постановена по НОХД №230/2016 г. по описа на ОС-Варна, подсъдимият П.К.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.”б” вр.ал.1 б.”в„ от НК, защото на 17.09.2012г. по пътя гр.Варна-гр.Добрич, на около 400 метра преди разклона  за „Военно поделение“ с.Любен Каравелово, обл.Варна, при управление на т.а.“Ситроен Берлинго“ с рег.№ СА 75 42 НТ, нарушил правилата за движение – чл.20 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт и телесни повреди на повече от едно лице: смъртта на Х.М.Х. и на Д.С.А. и средна телесна повреда на Б.М.Х., изразяваща се в счупване на лява подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от четири месеца.

Подсъдимият е наказан с индивидуализирани в хипотезата на чл.54 от НК кумулативни санкции - три години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален общ режим в ЗООТ и лишаване от право да управлява МПС също за срок от три години.

С присъдата е решен въпроса за разноските, чрез възлагането им на подс.П..

 Присъдата е обжалвана по реда на чл.318 ал.6 от НПК от защитник на подсъдимия и повереник на частни обвинители.

Във въззивната жалба на повереника на частните обвинители М.М., А.Х., А.М. и Х.А., се съдържа оплакване от справедливостта на присъдата. Въз основа на доказателствата за допуснатите груби нарушения на правилата за движение по пътищата, данните за личността на подсъдимия и особеностите на конкретното деяние се мотивира искане за увеличаване по размер на наложените наказания. Претендират се разноски за страните, направени в първата и настоящата инстанция.

Във въззивната жалба адв.А. се позовава на всички основания, обуславящи неправилност на присъдата. В съответствие с бланкетното оплакване се явява и искането към настоящата инстанция в три алтернативи - да констатира допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното съдебно производство като отмени присъдата и върне делото в първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав,  да отмени присъдата и оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение или да бъде намалено наказанието „лишаване от свобода“, като се приложи чл.66 ал.1 от НК.

В пренията пред въззивната инстанция поверениците на частните обвинители поддържа изцяло жалбата. След позоваване на множеството нарушения по ЗДП, липсата на критичност у подсъдимия, адвокатите К. и Б. мотивират искането си за увеличаване на кумулативните наказания на П.П..

В пледоарията пред настоящата инстанция двамата защитници  се оплакват от липса на мотиви към постановената присъда. Сочат се дефицити в дейността по оценка на доказателствата, рефлектирали в противоречие на мотивите относно мястото на удара по ширината и дължината на пътното платно.  Поддържа се оплакване за нарушено право на защита на подс.П., резултат от диаметрално противоположни изводи на експертизите относно съществени елементи от пътно-транспортното произшествие. Според адв.Р., при подобно неясна фактическа основа защитата е лишена от възможност да гради тезата си, т.е. не би могла ефективно да осъществява защитната си фунция в наказателното производство. С оглед приведените аргументи, с приоритет се поддържа искането за отмяна на присъдата и връщане на делото в първата инстанция за новото му разглеждане. Като алтернатива се поддържат оплакванията от материална незаконосъобразност и несправедливост на присъдата.

Въззивният прокурор пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Чрез доказателствен анализ обосновава становището си, че тя е обоснована, законосъобразна  и справедлива.

В последната си дума подс.П. изразява съжаление за случилото се и моли делото да се върне за ново разглеждане в първата инстанция.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на постановената присъда по реда на чл.314 от НПК, обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Като преюдициални по отношение на обосноваността, материалната законосъобразност и справедливост на проверяваната присъда се очертават два въпроса. Първият касае допустимостта на въззивната жалба на ч.обв.М.М., а вторият - оплакването за нарушение по чл.348 ал.3 т.3 от НПК:

По тяхната поредност:

В стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд пострадалите М.М., А.Х., А.М., Х.А. и Б.Х. са установени като частни обвинители (л.110 от НОХД). Процесуалното им представителство е осъществявано от адв.Б. за ч.обв.М.М. и от адв.К. за останалите части обвинители.

Според съдържащото се в досъдебното производство изрично пълномощно, адв.Б. има представителна власт за всички горепосочени лица (т.1, л.122, л.125, л.126). Представителната власт обхваща досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, като упълномощителите не са въвели изричен процесуален лимит за отделни стадии. При липса на доказателства за оттегляне на пълномощията, въззивната жалба на адв.Б. следва да се приеме в рамките на представителната му власт по отношение на посочените по-горе частни обвинители.

Като повереник на частни обвинители адв.Б. не е самостоятелна страна в съдебното производство по см. на чл.253 от НПК. Въззивната му жалба би била допустима единствено ако атакуваната присъда не е постановена в съгласие с исканията на доверителите му. В противен случай правото на жалба е процесуално отречено от чл.318 ал.4 от НПК.

Както вече беше посочено, в пренията пред първата инстанция адв.Б. е участвал само като повереник на частния обвинител М.М.. Относно наказването на деянието на подсъдимия, повереникът е заел солидарна  позиция, препращайки собственото си искане към искането на прокурора и адв.К. относно вида и размера на наказанията -  лишаване от свобода над специалния санкционен минимум в посока към средния размер. Частният обвинител М.М. не е възразил срещу позицията на повереника, поради което следва да се констатира че първоинстанционната присъда в частта относно размера на наказанията не е постановена в съгласие с исканията на този частен обвинител, т.е. въззивната му жалба по чл.318 ал.4 от НПК е допустима.

Въззивната жалба на частните обвинители А.Х., А.М., Х.А. и Б.Х. също е допустима с оглед заетата позиция от техния повереник относно справедливостта на наказанието.

Въззивната жалба на защитника на подсъдимия е допустима.

В допълнително писмено изложение към въззивната жалба, защитниците на подсъдимия са очертали оплакване в аспекта на чл.348 ал.3 т.3 от НПК. Евентуалната му основателност би обосновало произнасяне в аспекта на чл.335 ал.2 от НПК, т.е. би  обезсмислило решаването на делото по същество.

Доводите на защитниците се развиват на две плоскости – нарушение на чл.67 ал.3 т.2 от ЗСВ и чл.72 ал.2 от ЗСВ, всяко от които самостоятелно води до незаконен съдебен състав на първоинстанционния съд.

Оплакванията са неоснователни. Със ЗИДНЗСВ /ДВ бр.26 от 2016 година, вл.с. на 09.08.2016 година/ бе въведено законодателно ограничение, относимо към избора на съдебни заседатели. Изменената разпоредба на чл.67 ал.3  т.2 от ЗСВ изключи възможността съдебен заседател да бъде лице, което е общински съветник от съдебния район, за който е избран. Защитниците твърдят, че съдебният заседател К.Т. е нямала право да участва в състава на първоинстанционния съд, защото към датата на постановяване на присъдата  е била общински съветник в ОбщС Дългопол. При справка с общодостъпната страница на ОбщС Дългопол се установява, че лице с идентично първо и фамилно име е общински съветник в мандата на органа на местно самоуправление 2015-2019 година.

След изменението в чл.67 ал.3 от ЗСВ и преди постановяване на настоящето решение, с §14 от ПЗР на ЗПП /ДВ бр.13 от 2017 година/ изрично бе предвидено, че рестрикцията на чл. 67 ал. 3 от ЗСВ не се прилага за съдебните заседатели, избрани до 9 август 2016 г. , които довършват 5-годишния мандат, за който са избрани.  Тази законодателна промяна фактически обезсмисля възражението на  защитниците в  аспекта на нарушение по чл.9 от НПК.

Като неоснователно се приема и второто оплакване за незаконен състав поради нарушение на чл.72 ал.2 от ЗСВ. Към момента на формиране на съдебния състав -11.05.2016 година, законът изисква попълването на съдебните състави със съдебни заседатели да се извършва чрез жребий. Действително по делото няма протокол за избор на заседателите чрез жребий, но това не налага отмяна на съдебния акт, защото не е процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 348 ал.3 т. 3 от НПК. Такова би било налице ако при постановяване на присъдата в съдебния състав е участвал съдия или съдебен заседател, за който съществуват пречки по чл. 29 ал. 1 и 2 от НПК, каквито твърдения, а и доказателства по делото няма. Посоченото от защитата Р 440-2015-н.о. на ВКС е изолирано,като в напълно обратна насока е  най-новата съдебна  практика на ВКС – Р 124-2016-3 н.о., Р 253-2016-1 н.о. и др.

В обобщение на изложеното, настоящият въззивен състав прие, че е надлежно сезиран с жалба на частните обвинители, която  сдържа изрично искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия. Не се констатира основанието на чл.348 ал.3 т.3 от НПК за отмяна на присъдата, поради което атакуваната присъда се подложи на проверка за обоснованост.

С обвинителен акт прокурор от ОП-Варна е повдигнал обвинение срещу П.К.П. за престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б” вр. ал.1 б.“в“ от НК, защото на 17.09.2012г. по пътя гр.Варна-гр.Добрич, на около 400 метра преди разклона  за „Военно поделение“ с.Любен Каравелово, обл.Варна, при управление на т.а.“Ситроен Берлинго“ с рег.№ СА 75 42 НТ, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт и телесни повреди на повече от едно лице: смъртта на Х.М.Х. и на Д.С.А. и средна телесна повреда на Б.М.Х., изразяваща се в счупване на лява подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от четири месеца.

В рамките на проведено съдебно следствие, първоинстанционният съд е  подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства, по инициатива на страните и сам е попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили произнасянето на присъда.

С допустими доказателствени способи са били установени следните релевантни обстоятелства:

На 17.09.2012 г., около 13.10 ч., подс.П.П. управлявал т.а „Ситроен Берлинго“ с ДК№ СА 7542 НТ. На предна дясна седалка се возил пострадалият Д.А.. Посоката на движение на автомобила била от гр.Добрич към гр.Варна.

Пътното платно на пътя Варна-Добрич било двупосочно, разделено от непрекъсната разделителна линия. Районът на местопроизшествието обхващал зона преди десен завой в посока гр.Добрич. В този район вляво на непрекъснатата линия имало прекъсната, след което линията отново прекъсвала в участъка на завоя след произшествието. Общата ширина на пътното платно била 7,60 метра, всяка от двете ленти от по 3,80 метра. От ляво на пътното платно имало банкет на нивото на пътя, неоформен, от чакъл, затревен с ширина около 1 метър. След него имало канавка, а след нея храсти, треви, широколистни дървета и обработваема площ. Отдясно на пътното платно също имало банкет, който бил неоформен, от чакъл, на места обилно затревен, следвал скат, по който имало широколистни дървета и обработваема площ. Пътното платно в района на възникналото ПТП  било със суха покривка, без неравности и зацапвания, с дребнозърнест асфалт.

Времето на 17.09.2012 година било сухо, слънчево и с добра видимост.

Подсъдимият управлявал колата с около 105 км/ч. Намирал се в зона на ляв завой на пътя в посока към гр.Варна. В този момент навлязъл в десния за неговото движение банкет, загубил контрол над управлявания автомобил, отклонил се наляво, прекосил собствената си лента и навлязъл в насрещната лента. Последвал удар на предно дясно колело на т.а.“Ситроен Берлинго“ с централна предна част на насрещно пътуващия л.а. „БМВ-320“ с рег.№ СС 3402 РВ, управляван от св. М.М..

В лекия автомобил на св.М. на предна дясна седалка пътувал  пострадалият  Б.Х., а на задната седалка се намирал св.Х.Х..

След удара л.а. се завъртял по посока на часовниковата стрелка и се плъзнал до мястото, на което бил фиксиран при извършения оглед на местопроизшествието по-късно същия ден. И т.а. „Ситроен Берлинго“ извършил въртеливо движение, после се плъзнал по асфалта на лентата за насрещно движение, преминал през банкета и се преобърнал в нивата.

В резултат на удара между двата автомобила починали Д.А. и Х.Х.. Св.Б.Х. получил телесни увреждания.

На 17.09.2012 година в 14.30 часа започнал оглед на местопроизшествие, при който:

1.Било установено положението на двата автомобила:

 - т.а.“Ситроен Берлинго“  се намерил  извън пътното платно в изорана нива, вдясно по посока на огледа. Положението му било леко косо спрямо пътното платно, ориентиран с предната си част в посока гр.Добрич. Към момента на провеждане на огледа, автомобилът бил на четирите си колела. Предно ляво колело отстояло на 13,60 м в дясно от десния ръб на пътя и на 14.40м спрямо постоянната линия на ориентира. Задното ляво колело било на 13,80 м вдясно от десния ръб на пътя и на 14,40 м спрямо постоянната линия на огледа;

- л.а.“БМВ“ бил разположен косо спрямо двете ленти. Предната му част застъпвала линията, разделяща двете ленти и била ориентирана към гр.Варна. Предното ляво колело отстояло на 4,20 м вляво от десния ръб на платното и на 30,70 м спрямо постоянната линия на огледа. Задното ляво колело било на 2.50м вляво от десния ръб на платното и на 33 м спрямо постоянната линия на огледа;

2.Фиксирали се следи и отломки от автомобилите:

-на 0.40м от постоянната линия на ориентира, на бялата линия намираща се в десния край на пътното платното се намерил електродвигател от вентилатор.

-на 8.10 м от постоянната линия на ориентира и на 0.40 м вдясно от десния ръб имало парче черна пластмаса;

-на 13.30 м от постоянната линия на ориентира и на 2,40 м вдясно от десния ръб на платното се фиксирала пластмаса със закрепен регистрационен номер № СА7442НТ

-на 17.70  м от постоянната линия на ориентира вдясно от десния ръб на платното се намерила предна броня с греда над радиатор;

-на 22.40 м  от постоянната линия на ориентира и вдясно от пътното платно по ската се установила следа от омачкване на тревата, като на 4,47м от десният ръб по следата се установила полуоска и парче пластмаса със сив цвят;

-на 23м от постоянната линия на ориентира и на 1,40 м вляво от десния ръб на пътното платно в лента за гр. Добрич се намерила следа от одраскване, остъргване и изкопаване на асфалта с ширина 1 м и дължина 0,90м. Следата била леко дъгообразно надясно;

-на 7м от постоянната линия на ориентира и в ляво извън пътното платно, на 0,60 м вляво от левият ръб се намирала предна декоративна решетка пред радиатора на т.а.“Ситроен“;

-на 16 м от постоянната линия на ориентира и на 0.37м  вляво от левия ръб на пътното платно се установила предна броня от л.а. без perистрационна табела;

-на 20,60м до 22,20м от постоянната линия на ориентира по десния ръб до бялата лента и на 0,80 - 0,90м вляво от десния ръб имало мазно петно;

-на 13м от постоянната линия на ориентира и на 2,20м от десния ръб на ляво започвала следа от одраскване, с ширина 20см, като по нея се намерили шест броя надлъжни ивици -драскотини. На 14м от постоянната линия на ориентира следата прекъсвала и на 15м отново продължавала, като на 17м се фиксирало ново прекъсване и на 18,60м отново продължавала. На 19,40м следата пак прекъсвала и след нея се намирала широка следа от одраскване, остъргване и изкопаване на асфалта;

-на 18м до 22м от постоянната линия на ориентира вдясно от десния ръб по затревения банкет се виждали множество парчета от пластмаса;

-на 18.50 м от постоянната линия на ориентира вдясно от десния ръб започвала следа от омачкване на тревата, която продължавала по ската и водила към предно ляво колело на т.а.„Ситроен”. На 5.20 м  от предни леви гуми на този автомобил, по ската и тревата се виждало петно от масло, а тревата била омачкана;

-на 24м от постоянната линия на ориентира и на 4,50м вдясно от десния ръб извън платното имало сив праг от лек автомобил;

-на 25,30м от постоянната линия на ориентира и на 1,85м вляво от десния ръб върху платното се намерили смачкани рамка на предна дясна врата с подкалник и калник;

-на 26,20м от постоянната линия на ориентира и на 0,80м вляво от десния ръб започвало зацапване на платното от масло и други течности от автомобил, като това зацапване се стичало и преминавало през разделителната линия. Петното води достигало до предната част на л.а. „БМВ” per. № СС3402РВ. По цялата дължина на това зацапване имало множество парчета от пластмаси. На края на следата от масло и пред автомобила се виждал воден радиатор - смачкан и изкривен. В ляво от него на левия ръб на платното се виждал радиатор и компресор от климатик.От предната чат на л.а.“БМВ“ имало стекли се течности и масло, които следвали низходящ наклон на пътя;

-на 37,40м от постоянната линия на ориентира и вляво от левия ръб в канавката се намерила отрязана задна дясна врата на л.а. „БМВ”;

- вдясно извън платното в посока към  гр.Варна, в зоната на левият завой за движещите се в посока гр. Варна се установили следа от автомобилна гума, която вървяла по банкета. Следата представлявала отпечатък върху мокра пръст и камъни по банкета. По тази следа се виждали разместени камъни от чакъла, като следата започвала на 75.7 м. спрямо постоянната линия на ориентира. На 68,7 м. от  тази линия следата продължавала. По ръба на асфалта имало изпаднали камъчета чакъл от банкета;

-на 58,70 м. от постоянната линия на ориентира тази първата следа излизала наляво дъгообразно и стъпвала на асфалта. На 53,9м от линията на ориентира следата не се виждала на платното;

-на 62,7 м. от линията на ориентира и на 0,30 м в дясно от десният ръб на платното в посока гр. Варна, по банкета започвала следа от омачкване по затревената част на банкета. На 51,1 м тази следа излизала от банкета, стъпвала на асфалта и се отпечатвала върху него. Ширината на отпечатъка  бил 15-16 см., а шарките съответствали на шарките на гумите на т.а. „Ситроен”. Следата водила  дъгообразно наляво. На 42 м. от линията на ориентира и на 1м в ляво от десния ръб на пътя в посока гр. Варна следата се губела.

На местопроизшествието били извършени още два огледа – на 28.02.2014 година (т.2, л.104 от д.пр.) и на 16.05.2014 година (т.2, л.113 от д.пр.). Фиксирали се одрасквания, остъргвания и изкопаване на асфалта в лентата за гр.Добрич.

Относно причината за смъртта на двамата пострадали:

 - заключение на СМЕ № I-132/2012 (том 2 ДП, л. 11-13) сочи, че при пострадалия Д.А. се установили: тежка съчетана травма-глава, гърди, корем и крайници, черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузна рана на челото в ляво, ожулвания по лицето и корозивно изгаряне на кожата в дясно, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръв в мозъчните стомахчета, гръдна травма с двустранно счупване на ребра, основно вдясно, контузия на двата бели дроба с по-голям обхват вдясно, разкъсване на сърцето в сърдечната торбичка, кръв в плевралните кухини, лентовидно кръвонасядане под кожата в областта на колана, коремна травма с пукнатини по далака и черния дроб, частично разкъсване на чреводържателя на тънкото черво, кръв в корема, травма на крайниците – счупени на костите на дясна предмишница, на дясно бедро, на дясно ходило,.

Според вещото лице смъртта на Д.А. е настъпила бързо, по причина на тежка съчетана и несъвместима с живота травма - разкъсване на сърцето. Уврежданията са били причинени приживе, по общия механизъм на удари с или върху тъпи и ръбести предмети;

-заключението на СМЕ № I-131/2012 (том 2 ДП, л. 19-21) установява при пострадалия Х.Х.: черепномозъчна травма-контузно разкъсна рана в дясна задушна област с фрактура на черепа, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузия на мозъка в челните дялове, окото и кръвонасядане по клепачите на дясно око, гръдна травма с напречно счупване на гръдна кост, двустранно счупване на ребра по две фрактурни линии от II до X, двустранна контузия на белите дробове, кръвонасядане по хилусите на белите дробове,  ожулвания по лицето. Смъртта на Х.Х. е причинена от съчетана черепномозъчна и гръдна травми, изразени с контузия на мозъка и на белите дробове, довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Механизмът на травмите е общ - от удари с или върху твърди тъпи предмети.

За установяване на характера на телесните повреди на участници в ПТП-то е приобщена СМЕ №411/20142 (том 2 ДП, л. 3-6), чието заключение сочи, че:

- в резултата на ПТП подс.П.П. е получил съчетана травма- глава, гърди, корем, таз – счупване на 7, 8, 9-то десни ребра, кръв в коремната кухина, счупване на таза, задперитонеален хематом, прорезни наранявания в областта на лицето, рани от изгаряния в областта на лицето. Счупването на 7,8,9-то десни ребра е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 2 месеца. Счупването на таза е затруднило движението на десния крайник за период не по-малък от 2 месеца. Счупването на таза е било съпроводено с излив на кръв в задперитонеалното пространство и последващо кървене в коремната кухина и излив на значително количество кръв в последната, с развила се кръвоизливна анемия, която е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-при ПТП-то св. Б.Х. е получил разкъсно-контузна рана на главата, счупване на лявата подбедрица. Счупването на лявата подбедрица е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 4 месеца. Разкъсно-контузната рана на главата е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

-св.М.М. е получил контузия на гръдния кош, кръвонасядания и травматичен оток на лицето, кръвонасядания по дясната предмишница, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В досъдебното производство били изготвени четири авто-технически експертизи:

-единична АТЕ, авторство на в.л.Емил И. (т.2, л.36 и сл.). Чрез заключението се твърди техническа неизправност в кормилната уредба на л.а.“БМВ“ непосредствено преди ПТП-то. Установяват се скорости на движение към момента на удара от 70 км/ч за л.а.“БМВ“ и 106 км/ч за т.а.“Ситроен Берлинго“. Според вещото лице скоростта е позволявала на водача на т.а. да го управлява без странично приплъзване. Водачът на л.а. „БМВ“ е управлявал л.а. със скорост, която му позволявала да избегне удара. Мястото на удара се намирало на 28.75 м след постоянната линия на ориентира и на 0.70м вдясно от непрекъснатата разделителна линия на пътното платно. Относно механизма на ПТП-то – към момента на сблъсъка предно дясно колело на л.а.“БМВ“ се намирало по дължината на платното, по средата на разстояние от 26.20м до 31.30м – крайни точки на следата от смазочни и други течности по пътната настилка.  Предното дясно колело на л.а.“БМВ“ се намирало на 28.75м след постоянната линия на ориентира;

-тройна АТЕ (т.2, л.69 и сл.). Вещите лица са установили нарушена цялост на предпазен гумен маншон на дясна кормилна щанга и износване на сферична връзка, които обаче нямат причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.Мнозинството от вещите лица са приели, че т.а. „Ситроен Берлинго“ е навлязъл в лентата за движение към  гр.Добрич и се е сблъскал с л.а.“БМВ“, като предно дясно колело на т.а. е ударило л.а. в предния регистрационен номер. Първоначалният контакт се реализирал на 23.78м от постоянната линия на ориентира и на 1.46м от десния край на пътното платно в лентата за движение към гр.Добрич. Вещите лица са достигнали до синхронни със заключението на единичната АТЕ стойности на скоростите на движение на двете МПС-та. Изчислен бил и радиуса на завоя – 401.9м, като критичната скорост за водача на т.а. би била 176.5 км/ч. Експертите третират ПТП-то като непредотвратимо поради липса на време за реакция у водачите.

Заключението  относно мястото на удара е подписано от в.л.И. с особено мнение. Различието идва от светла следа от одраскване на пътната настилка, фиксирана на сн.8 и 9 от фотоалбума за оглед на ПТП; 

-петорна АТЕ (т.2, л.121 и сл.) – поддържана в съдебното заседание само по отношение на скоростта на двете МПС-та преди ПТП-то. В тази част експертизата потвърждава предходно посочените експертни стойности на скоростите на автомобилите. В останалата част заключението е кореспондира с констатациите на единичната АТЕ;

-шесторна АТЕ (т.3, л.29 и сл.) , в която вещите лица са приели, че находка №6 от протокол за оглед на местопроизшествие от 17.09.2012 година – дълбоки одирания в лентата за движение на л.а.“БМВ“, са резултат от първото съприкосновение на двата автомобила. Мястото на първоначалния контакт се очертало в лентата за движение на л.а.“БМВ“ при идентични параметри с посочените в тройната АТЕ. Няма промяна относно скоростните величини на двата автомобила. И в тази експертиза, както тройната АТЕ е прието, че л.а. „БМВ“ не е извършвал изпреварване.

Заключението е подписано с особено мнение от в.л.И. относно мястото на първоначалния контакт на автомобилите по ширината и дължината на пътното платно, незащитим с фиксираните разливи на масло и други течности по пътното платно.

Така изложената от настоящата инстанция и описана в мотивите към присъдата фактическа обстановка се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства и доказателствени средства.

Подсъдимият няма спомен за случая.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК проверка и анализ на всички доказателства и доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК, установявайки следното:

Относими към очертания предмет на доказване са факти и обстоятелства, установени посредством показания на свидетели, писмени доказателствени средства, писмени доказателства, ВДС, съдебно-медицински и авто-технически експертизи.Очертана е колизия между мненията на вещите лица по различните АТЕ-зи, която най-общо се дължи на различния прочит на гласните доказателства и следите от деянието. Поради тази причина, проверката за достоверност на доказателствените източници е осъществима чрез извеждане на безспорни фактически положения, които да бъдат съпоставени с отделните експертни становища. Подобен подход е използвал първоинстанционният съд, като по този начин е провел задълбочен анализ на доказателствените източници и е оформил законосъобразно фактическата основа за правоприлагането.

При проверката за обоснованост на първоинстанционната присъда, настоящият въззивен състав установява следното:

Основна група доказателства се съдържа в показанията на свидетели, по-голямата част от които нямат възприятия за самия сблъсък на автомобилите, но съобщават за интензивността на движението, разположението на МПС-тата на пътното платно и положението на участниците в ПТП преди и след произшествието.

Преки доказателства относно механизма на ПТП-то се съдържа в показанията на св.М. и на св.Х. – първият водач, а вторият пътник в единия от катастрофиралите автомобили.

Принципно е възможно разделяне на показанията на свидетелите според посоката, в която са пътували на инкриминираната дата.

Сред отправилите се от гр.Варна за гр.Добрич са св.св.М., Х., Т., Д., П.. Показанията на по-голямата част тях са единни по параметрите на пътната обстановка. Св.М. сочи, че управлявал л.а.”БМВ” със скорост 60-70 км/ч, като пред него пътувал л.а.”Опел корса”. Движението се осъществявало в колона. Зад свидетеля пътувал бус – светло-сив, който напуснал местопроизшествието в отрязък между 3-5 минути от реализирането на удара (л.141 от НОХД).  Свидетелят отрича да е изпреварвал друго МПС от пътната колона. Относно момента на удара заявява: ”…Нормално си карахме в колоната и изведнъж, аз дори не можах да видя от къде излезе друга кола отсреща, натиснах спирачките и изведнъж се блъснахме..” (л.141 от НОХД); „…Завоя беше в мое дясно на около 100м. Просто изведнъж, не можех да го усетя от къде изскочи на около 5-10м пред мен и аз да съм ударил спирачки. Другата кола тъкмо идваше към мен, от мое ляво идваше към мен. За първи път като видях другия автомобил, то беше на много малко разстояние пред мен в другата лента, но беше вече много близко, като идваше към моя автомобил…” (л.141 гръб от НОХД).

Синхронни с показанията на св.М. относно скоростта, интензивността на движението и механизма на удара са показанията на св.Х. - пътник на задната седалка в л.а.”БМВ” (л.111 гръб от НОХД).

Фактът на високата натовареност на пътния участък се разчита и в показанията на св.Живко Т.. Свидетелят пътувал през четири автомобила от л.а.”БМВ”. Той потвърждава наличието на бус  в лентата за гр.Добрич. В приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания на свидетеля (първоинстанционният съд погрешно се е позовал на основанието на чл.281 ал.4 от НПК, като е следвало да оцени съгласието на всички страни за приобщаване на доказателствения източник в аспекта на ал.5 – л.115 от НОХД), се съдържат факти за наличието на светъл автомобил в насрещната пътна лента посока гр.Варна, който излизал от завой, загубил контрол и последвал удар в лентата посока Добрич, непосредствено след излизането от завоя (т.2, л.65-66 от д.пр.).

Аналогични са показанията на св.Д. по отношение на скоростта на движение на колоната автомобили в посока гр.Добрич, наличието на бус, сблъсъкът на автомобил от срещуположната колона с л.а.”БМВ”, навлизането на т.а. „Ситроен” с едната гума или част от нея в банкета (л.139 гръб от НОХД).

На очертаното фактическо положение в значителна част противоречат показанията на св.П., приобщени по реда на чл.281 ал.5 от НПК. Противоречието касае скоростта на движение на автомобилите, пътуващи към гр.Добрич, поведението на св.М. преди ПТП-то и механизма на удара. Накратко, св.П. твърди, че автомобилите в колоната се движили със скорост 90-100км/ч. Преди навлизане в десен завой бил изпреварен от два автомобила”БМВ”. Първият продължил движението си, включвайки се в колоната пред него. Вторият – сиво „БМВ”, също започнал да се прибира в лентата и тогава се случил ударът с пикапа (т.1, л.67 от д.пр.).

При проверката за достоверност на заявеното от този свидетел, ВОС е формирал логическите си заключения  по правилото „от частното към общото”. По пътя на съпоставката на   горепосочените гласни ДС, следите от деянието (най-вече  фиксираната на сн.7 – т.1, л.28) и заключенията на всички АТЕ-зи относно скоростта на движение на автомобилите преди удара, заключенията на тройната и шесторната експертизи относно значението на неустановения бус в конкретната пътна ситуация, пълноценно е обосновано заключение за недостоверност на показанията на св.П. относно фактическото положение непосредствено преди и в момента на удара между л.а.”БМВ” и т.а.”Ситроен Берлинго”. 

Към групата на пътуващите от гр.Добрич за гр.Варна се числят св.св.П.П., П.П. и Д.Д..  Те също не са преки очевидци на удара между двата автомобила, но са възприели местоположението им на пътното платно след сблъсъка, трафика и състоянието на местопроизшествието до идването на органите на МВР.

По делото може да се обособи трета група гласни доказателства от показанията на св.св.И.З., Г.А., Р.Р., А. А., които имат далечен принос по отношение на обстоятелствата в чл.102 т.1 от НПК.

Втората голяма група доказателства са самите следи от  ПТП-то, очертаващи самостоятелно картината на събитието. Те са фиксирани при огледи на местопроизшествие на 17.09.2012 година, на 28.02.2014 година и на 16.05.2014 година, възпроизведени в съответни протоколи. Изготвени са фотоалбуми. За настоящият въззивен състав няма сериозно основание да подлага под съмнение законосъобразността на процесуалните действия с оглед изявления на в.л.И. в съдебното следствие пред ВОС. Становището се базира на съдържанието на фотоалбума към протокол за оглед на местопроизшествие от 17.09.2012 година, гласните доказателства по делото, както и на личното отричане на твърдението от неговия автор. Следва да се отбележи, че при огледа на 17.09.2012 година са били фиксирани множество находки и следи, допълнени  след това при още два огледа на пътния участък. От съществено значение за експертните заключения относно мястото на удара по дължината и ширината на пътното платно обаче се явяват само част от следите, а именно: 

-следа от одраскване, остъргване и изкопаване на асфалта на 23м от постоянната линия на ориентира и на 1,40 м вляво от десния ръб на пътното платно в лента за гр. Добрич, с ширина 1 м и дължина 0,90м, леко дъгообразна надясно;

-мазно петно на 20,60м до 22,20м от постоянната линия на ориентира по десния ръб до бялата лента и на 0,80 - 0,90м вляво от десния ръб;

-множество парчета пластмаса на 18м до 22м от постоянната линия на ориентира вдясно от десния ръб по затревения банкет;

-следа от омачкване на тревата на 18.50 м от постоянната линия на ориентира в дясно от десния ръб, продължаваща по ската и водеща към предно ляво колело на т.а.„Ситроен”, както и петно от масло на 5.20 м от предни леви гуми на този автомобил;

-смачкана рамка на 25,30м от постоянната линия на ориентира и на 1,85м вляво от десния ръб върху платното  от предна дясна врата с подкалник и калник, сиви на цвят, с ширина 1.1м;

-следи на 26,20м от постоянната линия на ориентира и на 0,80м вляво от десния ръб - зацапване на платното от масло и други течности от автомобил.

            В шесторната АТЕ вещите лица са въвели деление на следите на „първични, в резултат на първото съприкосновение между автомобилите” и на „производни, в резултат от последващо действие на инерционни и механични сили”.

За първични са приети най-дълбоките следи по асфалта, резултат от най-големите инерционни сили, причиняващи началните деформации на автомобилите (следа №6 в протокол от 17.09.2012 година).

По това условно разделяне на следите, възражение е направило в.л.Емил И.. Според него първично е следообразуването при първоначалния контакт по конструкциите на автомобилите (л.261 гръб от НОХД).  За преценка значимостта на различията с оглед оценката за обоснованост на експертните заключения, настоящият въззивен състав взе предвид разяснение на в.л. проф.Серафимов пред ВОС: „…Ако така го разберем, трябва и деформациите да ги отнесем като първични следи, но това нищо не променя в по-нататъшните анализи и заключения, просто 2 номера ще бъдат отместени в графата първични седи…” (л.261 гръб от НОХД). Това разяснение първо сочи, че въведеното деление на следите е условно, пряк резултат от поставената задача на вещите лица в т.1 от постановлението за назначаване на експертизата и второ, има важно значение за анализа на резултатите на експертизите.

При преценка обосноваността на АТЕ-зи, настоящият въззивен състав счете следното:

Конфликтна  точка между четирите АТЕ по делото е мястото на удара между автомобилите по дължината и ширината на пътното платно. Причинена е от различния прочит, който правят вещите лица на гласните и веществени доказателства по делото. В единия полюс стои заключението на в.л.Емил И. в единичната АТЕ, особените му мнения по тройната и шесторна АТЕ, заключението на петорната АТЕ. Последното не се поддържа от вещите лица Жечев, Тонев и Стоянов (л.260 гръб от НОХД). Като причина, вещите лица сочат че не са реализирали всеобхватна експертна оценка на събраните по делото доказателства, а са базирали заключението си  преимущество върху резултатите от допълнителен оглед на местопроизшествие, проведен на 16.05.2014 година, т.е. това заключение не може да претендира за обоснованост..

Тройната и шесторната АТЕ имат обратно по смисъл заключение относно мястото на удара, като   сочат че той е реализиран в лентата за движение на л.а.”БМВ”.

Извън анализа на експертизите и дължимата проверка за обоснованост, следва да се направи принципна бележка.

Преди стадия на съдебното следствие в първата инстанция едно от вещите лица - доц.Неделчо И. е починал. Първоинстанционният съд правилно е приобщил експертизите с негово участие по процесуалния механизъм на чл.282 от НПК. Редуцирането на състава им не се е отразило на качеството на експертното изследване поради идентичност в квалификацията на всички вещи лица. 

За целите на доказателствения анализ, настоящата инстанция запазва подхода за позоваване на експертизите според първоначалния брой на изготвилите ги вещи лица, макар да се съзнава условността му.

Основното различие между заключенията произтича от разчитането на следа №6 , фиксирана при оглед на ПТП от 17.09.2012 година и  на сн.7 от фотоалбума (т.1, л.28 от д.пр.). Касае се за следа от одраскване, остъргване и изкопаване на асфалта на 23м от постоянната линия на ориентира и на 1,40 м вляво от десния ръб на пътното платно в лента за гр. Добрич, с ширина 1 м и дължина 0,90м, леко дъгообразна,  в посока надясно.

Механизмът на образуване на следа №6 и нейното значение  е разяснен в тройната АТЕ и много подробно при разпита на в.л.проф.Серафимов в съдебното следствие. Издирането върху пътното платно остава на мястото на самия удар и поради това е най-съществено за определяне на местоположението му (на удара) по ширината и дължината на пътното платно. Механизмът на следата е пряко производен от габаритите на участниците в ПТП-то, като в случая по-високият т.а.”Ситроен Берлинго” по време на удара притиска л.а.”БМВ” към асфалта. Издирането върху пътното платно е резултат от оказаното въздействие на елементи от окачването на л.а.”БМВ”, като в случая тройната АТЕ е констатирала съвпадение на насочеността на издирането с посоката на движение на л.а.”БМВ” и последващото му завъртане по часовниковата стрелка по време на удара (стр.14 от тройна АТЕ).  

Находките на сн.8 от фотоалбум (т.1, л.28 от д.пр.) са оставени след преместване на автомобилите и отделянето на части от тях. По отношение на петното от масло и други течности е прието, че то се разширява постепенно в посока към л.а. „БМВ”, като според разясненията на в.л.Серафимов е невъзможно то да е резултат от теч от т.а.”Ситроен Берлинго” (л.252 гръб от НОХД).

Изхождайки от писменото особено мнение на в.л.И. към заключението на тройната СТЕ, като конфликтна за експертите се очертава светла следа от одраскване на пътната настилка, започваща близо до двойната разделителна линия и завършваща под дясно колело на л.а.”БМВ”.Според в.л.И., нейното начало показва мястото, на което се е намирало предно дясно колело  на л.а. в момента на сблъсъка с т.а.”Ситроен Берлинго”. Това противоречие е обект на обсъждане в шесторната АТЕ (стр.8-9). Прието е, че следата е оставена от елемент на окачването на предно дясно колело на л.а.”БМВ”, което е разрушено при удара. Вещите лица считат (този извод не е оспорен от в.л.И. в приложеното особено мнение към шесторната АТЕ), че колелото не се е отделило веднага, а след завъртането на л.а.”БМВ” след удара и на известно разстояние от удара. Правата линия на следата показва траекторията на окачването на предно дясно колело на л.а.”БМВ” след удара.

            При очертаната по-горе доказателствена съвкупност, с положителна оценка за обоснованост следва да се ползва заключението на тройната и шесторната АТЕ-зи. В основата на заключенията на вещите лица стои следа от деянието (следа №6), която по механизъм на образуване и по физическата си характеристика отговаря да е оставена при първият контакт между двата автомобила. Нанесена по координатите на пътното платно, тази следа показва че мястото на удара е на около 23.78м след ПЛО по дължината на пътното платно и на около 1.46м от десния край на пътното платно в лентата за движение към гр.Добрич, в която е пътувал л.а.”БМВ”, управляван от св.М..

Приетото място на удара от тези експертизи е в унисон с гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.св.М., Х., Т., Д..

Коментираните тройна и шесторна АТЕ-зи категорично отричат възможността, л.а.”БМВ” да е изпреварвал непосредствено преди момента на удара. Заключението се базира на скоростта на движение на л.а. „БМВ” – около 70км/ч, потвърдена от всички експертизи по делото и от показанията на свидетелите, пътуващи в посока към гр.Добрич, с изключение на заявеното от св.П.. Взето е предвид и участието в пътната обстановка на неустановен бус (в тази насока по-горе са коментирани гласни доказателства). Така, вещите лица по математически път са отрекли обсъжданата хипотеза, като следва да се подчертае че достоверни доказателства за извършено изпреварване от св.Мехмет преди удара по делото не са събрани.

Скоростта на движение на т.а.”Ситроен Берлинго” според  АТЕ-зи е около 105 км/ч. Отнесена към радиуса на завоя, фиксиран в протокол за оглед на ПТП от 17.09.2012 година следва, че скоростта не е причина за загуба на контрол от водача върху управлението на автомобила при преминаването през ляв за него завой.

В обобщение, като обосновани се кредитират заключенията на тройната и шесторна АТЕ, а на единичната и  петорната АТЕ само в частта относно скоростите на движение на участниците в ПТП-то непосредствено преди удара. Те сочат:

1.Няма неизправности по елементи на спирачните системи на двата автомобила, които да са в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Няма такава връзка и между констатираната при огледа нарушена цялост на предпазния гумен маншон на дясна кормилна щанга и прекомерно износване  на сферичната връзка на тази щанга с кормилната  рейка на л.а.”БМВ” с произшествието на 17.09.2012 година ;

2. Л.а.”БМВ” не е предприемал изпреварване непосредствено преди момента на удара;

3.Т.а.”Ситроен Берлинго” е навлязъл в лентата за движение към гр.Добрич, където се е сблъскал с л.а.”БМВ”. Предното колело на т.а. е ударило л.а. в преден регистрационен номер;

4.Скоростта на движение на т.а.”Ситроен Берлинго” е по-малка от критичната скорост за завоя;

5.ПТП-то е било непредотвратимо след внезапното пресичане на пътното платно от т.а.”Ситроен Берлинго”.  

Горепосочените различия по авто-техническите експертизи са намерили място и в аналитичната дейност на първоинстанционния съд във връзка с дължимата оценка за обоснованост. През мотивната дейност на съда е проследимо  формирането на вътрешното убеждение, като настоящата въззивна инстанция не съзира каквито и да е пороци в процеса. Извършено е съпоставяне на гласните и веществените доказателства по делото с отделните заключения и особени мнения на вещите лица. Изводите са изградени на безспорни фактически положения и защитени чрез научните механизми на експертизите.

По отношение на  резултата от деянието са налице съдебно-медицински експертизи, чиято обоснованост е защитима през доказателствата, въведени чрез извършен на 17.09.2012 година оглед на двата трупа на пострадалите Д.А. и Х.Х., както и освидетелстването на пострадалия Б.Х..

Въз основа на правилно установените факти по делото, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че от обективна и субективна страна подс.П.П.  е извършил престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.”б” вр. ал.1 б.”в” от НК.

При управление на МПС, подс.П. е нарушил правилото на чл.20 ал.1 от ЗДП. Следите на местопроизшествието сочат на загуба на контрол от страна на подсъдимия върху управлявания т.а.”Ситроен Берлинго”, без това да има връзка със скоростта му на движение (Р 353-1991 по н.д.№366/1991 година на ВС на РБ). Стъпването на автомобила на банкета, посоката на пресичане на платното за движение и ъгъла на удара с другия автомобил установяват нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДП. Налице е загуба на контрол върху управлението на автомобила, навлизане в насрещната лента за движение за подсъдимия и до сблъсък с правомерно движещия се л.а.”БМВ”, управляван от св.М.. Неправомерното навлизане в насрещната лента не е самостоятелно нарушение, а е последица на вече допуснато от П. нарушение на правилото на чл.20 ал.1 от ЗДП (Р 192-2016-3 н.о.).

Деянието на подсъдимия практически представлява единственото условия за настъпване на съставомерния резултат по чл.343 ал.4 от НК – смъртта на пострадалите Д.А. и Х.Х., както и средна телесна повреда на пострадалия Б.Х..

Подсъдимият е извършил деянието при несъзнавана непредпазливост, изводима от психическото му отношение към резултата. Водачът на т.а.”Ситроен Берлинго” е причинил съставомерния резултат без субективно да е съзнавал това, но  при знание  от негова страна на задължението по чл.20 ал.1 от ЗДП.  Нарушаването на това правило е резултат от поведението на подсъдимия, който при преминаването през ляв за него завой е загубил контрол над т.а.”Ситроен Берлинго”. Липсата на каквито и да е обективни фактори, които да обосноват подобно поведение налага единствено възможния извод, че допуснатото от подсъдимия нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП е резултат от непроявена от негова страна дължима грижа да спазва правилата за движение по пътищата. Навлизането в насрещна пътна лента при интензивен трафик категорично очертава възможността престъпният резултат да намери отражение в субективните представи на дееца. Този резултат е бил непредотвратим с оглед приетия механизъм на ПТП-то, като настъпването на общественоопасните последици се дължи изцяло на виновното поведение на подс.П..

Тук съвсем схематично въззивният състав следва да посочи  недостатък в мотивната дейност на първоинстанционния съд във връзка с обосноваването на вида непредпазливост. Съобразно т.5 от ТР 2-2016 ОСНК,  настоящата инстанция има процесуалното задължение да отстрани пропуска, като наличието на законосъобразно формирана фактическа основа от ВОС изцяло предоставя процесуални възможности за това.

При индивидуализация на наказанието, първоинстанционният съд е преценил обществената опасност на деянието като висока. Изводът почива на конкретната тежест на престъплението, засегнало в много сериозно степен обществените отношения, гарантиращи сигурността на участниците в движението по пътищата. Степента на обществена опасност на деянието се очертава като висока с оглед тежкия вредоносен резултат – смърт на двама мъже в активна възраст, сериозно телесно увреждане на един от пътниците в катастрофиралите автомобили. Относими към обсъждания критерий за индивидуализация на наказанието са конкретните пътни условия, при които се е реализирало деянието – без каквито и да е предпоставки за ПТП от останалите участници в движението. Допуснатото от подсъдимия нарушение на основно правило при управление на МПС в условията на интензивен трафик, фактически е довело до тежки общественоопасни последици, включително и несъставомерни с оглед уврежданията на св.М. и много сериозните лични травми за П., като е създало в генерален аспект реална опасност за всички останали пътуващи в конкретния участък.

Обществената опасност на личността на подсъдимия е проследена от ВОС през доказателствата за неговото чисто съдебно минало като позитивен факт и допуснато второ  нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП на инкриминираната дата, което не е в причинна връзка с резултата на престъплението. Последното не попада сред релевантните обстоятелства при индивидуализация на наказанието по см. на чл.54 ал.1 от НК.

Извън аналитичната дейност на първоинстанционния съд е останало досието на подсъдимия (т.1, л.171а от д.пр.), очертаващо поведението му като водач на МПС. Подс.П. е правоспособен  водач от 2002 година. До датата на деянието е бил наказван с три наказателни постановления, т.е. няма основание за негативни изводи . Впечатление обаче прави факта, че след извършване на деянието, той е извършил три нови нарушения на правилата за движение по пътищата, факт със значение за преценката относно начина на изтърпяването на наказанието.

Във връзка със справедливостта на наказанието на подсъдимия е необходимо да се вземе отношение и по разумния срок за решаването на делото в аспекта на чл.6§1 от ЕКЗПЧОС. Съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и националната съдебна практика, оценката на правото по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС се извършва през призмата на времето, в което подсъдимият и другите страни в процеса се държат  прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Началото на този момент за подсъдимия започва да тече от уведомяването му от компетентен национален орган за наличието на предположение в извършване на престъпление (решение по делото Екле срещу Германия от 15 юли 1982 година, решение по делото Де ВЕЕР срещу Холандия от 27 февруари 1980 година и др.).

Досъдебното производство по настоящето дело е образувано в хипотезата на чл.212 ал.2 от НПК със съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие на 17.09.2012 година. Предположение за извършване на престъпление от подс.П. възниква след изготвяне  на тройната АТЕ, т.е. след 03.01.2014 година. Подсъдимият П. е бил уведомен за намерението на националните власти да предприемат наказателно преследване срещу него на 12.09.2014 година с привличането му като обвиняем по реда на чл.219 ал.1 от НПК.

Сред факултативните критерии за преценка на разумността на срока за решаване на делото са: характер и сложност на делото, поведение на националните власти, поведение на подсъдимия и други страни в процеса.

Въззивният състав счита, че присъща качествена характеристика на настоящето дело е сложността му с оглед предмета на доказване и усложненията в самия доказателствен процес. Налице са четири съдебни експертизи, изисквали ангажирането на множество експерти в областта на автотранспорта, което само по себе си е отнело процесуално време. Проблемът със срочността е бил задълбочен от експертния спор по отношение на съществен елемент от предмета на доказване – мястото на удара между автомобилите по дължината и ширината на пътното платно. В течение на наказателното производство е починал един от експертите, като този факт също се е отразил върху критерия за разумност на производството.

В случая би било пресилено да се констатира забавяне от страна на компетентните власти. Повече време делото е престояло в досъдебната фаза. В нито един от двата й стадия обаче не се констатира необосновано забавяне. Нужно е да се подчертае, че стадият, касаещ действията на прокурора е продължил повече време с оглед развилата се процедура по чл.243 от НПК.

Обвинителният акт срещу подс.П. е бил внесен в първоинстанционния съд на 18.02.2016 година. Съдопроизводствените действия са продължили до 13.10.2016 година, когато е била постановена атакуваната пред настоящата инстанция присъда. Известно време е отнело издирването на св.П. с оглед желанието на защитниците (л.142 от НОХД)  да проведат непосредствен разпит на свидетеля. Издирването на очевидец на деянието, чиито показания са от значение и за преценка обосноваността на експертизите е подчинено изцяло на принципа по чл.7 от НПК и на изискването на чл.6 §3б от ЕКЧЗПЧ за равенство на процесуалните оръжия.

В обобщение на горните доводи следва, че в случая на П. не се констатира необосновано забавяне в наказателното производство по вина на досъдебните органи и първоинстанционния съд.

Настоящият въззивен състав не намира доказателства за процесуално забавяне в решаването на делото, дължащо се на поведение на страните.

Като се връща към основните критерии за оценка на правото на чл.6§1 от ЕКЗПЧОС, ВАпС счита, че с произнасяне на въззивното решение несигурността в положението на страните по делото намалява, т.е. смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия на основание разумен срок на производството би се явило незаконосъобразно.

Ако всичко изложено се отнесе към индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода“ на подс.П., то следва че наложеното му наказание от три години лишаване от свобода е справедливо. Тук е мястото да се подчертае и полученото тежко увреждане на здравето от самия подсъдим, установено посредством заключение на СМЕ, което е относимо към обстоятелствата по чл.54 ал.2 от НК.

Във връзка с жалбата на защитниците, на внимателна оценка следва да се подложи въпроса относно начина на изтърпяване на наказанието от подсъдимия, при спазване на указанията, дадени с ТР 2-2016-ОСНК. Доказателствата по делото не обосновават приложението на чл.66 ал.1 от НК. Степента на обществена опасност на деянието е висока. Степента на лична обществена опасност на подсъдимия също се оценява като сравнително висока, с оглед данните за личността и поведението му на инкриминираната дата. Извършените нарушения на ЗДП в периода 2013-2014 година след инкриминирания тежък пътен инцидент, недвусмислено сочат на устойчивост в противоправното му поведение, което  отрича възможността подсъдимият да се поправи ако се приложи института на условното осъждане. Чрез ефективното изтърпяване на наказанието ще се удовлетвори и общопревантивния ефект. С оглед високия ръст при  транспортните престъпления, ефективното изтърпяване на наказанието от подс. П. ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху останалите членове на обществото /относно приложението на чл.66 ал.1 от НК - Р 528-1993-1 н.о., Р 178-2015-1 н.о., Р 174-2015-2 н.о./

Подсъдимият следва да изтърпи наказанието си при първоначален общ режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

С оглед извършената оценка на обществената опасност на деянието и на дееца, въззивният състав не намира основание да увеличи наказанието по чл.343г от НК.  Индивидуализацията му е подчинена на закона, както и на П 1-1983-ПлВС и на ТР 61-1980-ОСНК.

При цялостната проверка на присъдата, настоящият възизвен състав не констатира съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.335 от НПК. Първоинстанционният съд е взел всички необходими мерки за разкриване на обективната истина. Изградил е вътрешното си убеждение по отношение  на относимите факти без да допуска превратна оценка или интерпретация на доказателства, подценяване или надценяване на същите.  Не се констатира игнориране на доказателства, обсъждането на които би обосновало различни фактически изводи, съответно би променило съществено  правоприлагането. Мотивите към присъдата отговарят на изискването на чл.305 ал.3 от НПК, като проследяват пълноценно  формирането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд. Не отговаря на истината оплакването на адв.А. за дуалистичен подход към показанията на св.П.. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за достоверност, като  процесуалната дейност е отразил надлежно в мотивите към присъдата без да допуска съмнение в оценката на доказателственото средство. Вярно е, че мотивите носят известна схематичност в частта, касаеща индивидуализация на наказанието, но тя в никой случай не може да се приравни на липса на мотиви по см. на чл.348 ал.3 т.2 от НПК. 

Настоящият въззивен състав констатира причина, изискваща намеса в атакувания акт. Касае се за пропуск при попълване на бланкетната диспозиция на чл.343 от НК с нарушеното правило  по ЗДП от подс.П. на 17.09.2012 година.  С внесения обвинителен акт срещу П. са били очертани фактите и правото, в чиито параметри същият е следвало да осъществи правото си на защита. Фактическото и юридическото обвинения касаят нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДП, обосновани словно в обвинителния акт на стр.стр.1, 4, 5 и цифром в юридическото обвинение на стр.7 от акта. В този смисъл отправения упрек от състава на ВОС към  съдържанието на обвинителния акт относно попълването на бланкетната диспозиция на чл.343 от НК  (предпоследна страница от мотивите, трети абзац) остава неразбираем. Първоинстанционният съд обаче сам е пропуснал да конкретизира докрай бланкетната диспозиция, като е посочил, че на инкриминираната дата подсъдимият е нарушил правилото на чл.20 от ЗДП. В мотивите към присъдата, както фактически, така и юридически е обосновано нарушението на чл.20 ал.1 от ЗДП, срещу каквото обвинение подсъдимият се е защитавал пълноценно от привличането му към наказателна отговорност до настоящия съдебен стадий.. При това положение въззивният състав не съзира процесуална пречка, препятстваща изменението на присъдата чрез попълване на бланкетната диспозиция на чл.343 от НК с нарушението на специалното правило по ЗДП, без това да се отразява по какъвто и да е начин на правото на защита на подсъдимия.

С първоинстанционната присъда е определен  типа на затворническото заведение за изтърпяване на наказанието. Изменението в чл.301 ал.1 т.6 от НПК, изисква отмяна на проверявания акт в тази част.

Пред настоящата инстанция се претендират разноски за жалбоподателите-частни обвинители. Доказателства за адвокатско възнаграждение, направени от частните обвинители се съдържат в т.1, л.л.122, 125, 126, 187, 188 от досъдебното производство. На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на всеки един от жалбоподателите – частни обвинители разноски от по 550 лева.

Присъдата следва да се потвърди в частта  на възложените на основание чл.189 ал.3 от НПК останали съдебни разноски в тежест на П.П..

При гореизложените съображения и на основание чл.334 т.3 от НПК и  чл.338 от НПК, ВАпС

 

Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №86/13.10.2016 г., постановена по НОХД №230/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна:

-в частта на нарушеното специално правило за движение по пътищата, като в диспозитива на присъдата се чете чл.20 ал.1 от ЗДП вместо чл.20 от ЗДП;

 - отменя в частта на определения тип затворническо заведение.

 

ОСЪЖДА П.К.П. да заплати на частните обвинители М.Х.М., Б.М.Х., А.Х.Х., А.Х.М., Х.Х.А. разноски за адвокатско възнаграждение от по 550 лева.  

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                   2.