Р Е Ш Е Н И Е

 

109

 

гр.Варна,   31 юли 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 23 май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора Стефка Якимова и секретаря Соня Дичева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНД № 2 по описа на ВАпС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 553/2018г. на Разградския районен съд и отмяна на постановеното по него определение по реда на чл.381 от НПК по отношение на осъденото лице К.Й.П..

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД № 553/2018 г. на Районен съд - гр.Разград определение, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело, като заявява допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че с определението е одобрено споразумение между прокурор от Районна прокуратура – Разград и защитника на обв. К.Й.П. за решаване на наказателното дело, водено срещу обвиняемия за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. За посоченото престъпление на обвиняемия е било определено при условията на чл. 55 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева. На основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 /три/ години от влизането на споразумението в сила. Вносителят на презложението счита, че при разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК е било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е бил приложен правилно закона - чл. 66 от НК, тъй като към момента на извършване на деянието Пройков е бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода”. Излага становище, че с одобряване на споразумението за решаване на делото, с което е одобрено условното осъждане на К. Пройков, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Мотивира тезата, че при липата на предпоставките за отлагане на изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода” по чл.66, ал.1 от НК, съдът е трябвало по реда на чл. 382, ал.5 и 7 от НПК да предложи промени или да не одобри споразумението Приемайки, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предлага апелативния съд, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, да възобнови производството по НОХД № 553/2018г. на Разградския районен съд, да отмените протоколно определение от 07.08.2018г., с което е одобрено споразумение за решаване на  делото и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебно заседание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна заявява, че поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.

            Осъденото лице К.Й.П., редовно уведомен за датата на съдебно заседание и неговия предмет, не се явява. Чрез защитника си изразява становище за неоснователност на предложението на Главния прокурор.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативна прокуратура и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по чл. 382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на определението, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК - определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред. В този смисъл възраженията на защитата за недопустимост на искането са лишени от правни основания. Налице е и изобилна съдебна практика в тази насока Решение № 140 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 228/2013 г., III н. о . Решение № 61 от 27.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 215/2018 г., III н. о. Решение № 515 от 2.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 476/2010 г., II н. о., Решение № 530 от 19.11.2010 г. на ВКС по к. н. д. № 579/2010 г., I н. о.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С определение от 07.08.2018г., постановено по НОХД № 553/2018г., Разградският районен съд е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство, постигнато между обв. К.Й.П. /осъдено лице в настоящото производство/ чрез неговия защитник и представителя на Районна прокуратура – Разград споразумение, с което обвиняемият се е признавал за виновен в това, че на 14.07.2018г. в с.Гороцвет, общ.Лозница, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Форд Фокус“ с рег.№ РР 03 44 ВС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,55 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда – протоколно определение от 17.06.2011г. по НОХД № 588/2011г. по описа на РС-Разград, влязло в сила от 17.06.2011г, поради което и на основание чл. 343б, ал.2 НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева; на основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 /три/ години от влизането на споразумението в сила.

На основание чл. 343г НК на К.П. му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2/две/ години и 6/шест/ месеца, като на основание чл. 59, ал.4 НК е зачетено времето, през което е бил лишен от право по административен ред, считано от 14.07.2018г.

 

Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК - "Решаване на делото със споразумение". Съдът е бил длъжен да прецени съответствието на клаузите от споразумението със закона и морала - чл. 382, ал.7 от НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона или морала, съдът следва да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.

В конкретният случай съдът не е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е пропуснал да констатира отсъствието на предпоставките за отлагане на изтърпяването на наложеното наказание „Лишаване от свобода” по чл.66 от НК.

От приложената по досъдебното производство справка за съдимост е видно, че осъденото лице К.Й.П. е осъждан както следва:

·         С влязло в сила на 14.09.2004г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 558/2004г. на PC - Разград за извършено на 25.05.2004г. престъпление по чл. 343, ал.З, пр.1 и 4,б.а“, пр.2 вр. чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 НК му е наложено наказание в размер на 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 НК, е отложено за срок от З/три/ години/. На основание чл. 343г е лишен от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца.

·        Последиците от това осъждане са били заличени по силата на чл.86, ал.1, т.1 НК на 14.09.2007 г., когато е настъпила реабилитация по право.

·        С влязло в сила на 17.06.2011г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 588/2011г. на PC - Разград за извършено на 15.06.2011г. престъпление по чл. 343б, ал.1 НК на К.П. е наложено наказание в размер на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 НК, е отложено за срок от 3 /три/ години/. На основание чл. 343г е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от датата на влизане на определението в сила, като на основание чл.59, ал.4 НК е зачетено времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. На 15.06.2013г. наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е било изтърпяно.

За това осъждане П. не е реабилитиран, тъй като веднъж вече, като пълнолетен, е бил реабилитиран по право за осъждането му по НОХД № 558/2004г. по описа на PC – Разгради, а забраната по чл.86, ал.2 НК препятства настъпване за втори път на реабилитация по право. Постановена съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК също няма.

Не е настъпила и реабилитация по чл.88а НК. Определението по НОХД № 588/2011г. е влязло в сила на 17.06.2011г., от която дата е започнал да тече тригодишния изпитателен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал.3 НК от деня, в който е изтекъл изпитателния срок, т.е. от 17.06.2014г., е започнал да тече срока по чл.88а, ал.1 НК, който съобразно чл. 82, ал.1, т.4 НК възлиза на пет години и изтича на 17.06.2019г. По време на този срок - на 14.07.2018г., осъденото лице П. е извършил умишлено престъпление от общ характер по чл.343б, ал.2 НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до пет години. Извършването на умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ преди изтичането на срока по чл.88а, ал.1 НК, е пречка за настъпването на реабилитацията по чл.88а НК за осъждането по НОХД № 588/2011г. на PC - Разград.

Ето защо, към момента на извършване на деянието, предмет на разглеждане по НОХД № 553/2018г. по описа на Районен съд - Разград, К.Й.П. е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер по НОХД № 588/2011г. на PC - Разград и не са били налице условията на чл. 66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от З/три/ години. Съгласно константната съдебна практика за приложението на института на условното осъждане меродавен е момента на извършване на деянието, а не на постановяване на съдебния акт, с който се ангажира наказателната отговорност на дееца.

Затова като е одобрил споразумението за решаване на делото, с което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия К.Й.П. наказание, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК. В този смисъл е и неизменната съдебна практика, която всякога е намирала нарушаването на императивните изисквания на чл.66 от НК за съществено. Решение № 2 от 25.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2305/2012 г., I н. о., НК, Решение № 384 от 25.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 937/2014 г., II н. О, Решение № 459 от 9.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2503/2011 г., II н. о., Решение № 151 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 71/2010 г., I н. о.

Съобразно изложените принципни положения, следва да се приеме, че в случая с одобряване на постигнатото между прокурора, обв. П. чрез неговия защитник споразумение за решаване на наказателното дело съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е постановил отлагане на изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода”, въпреки че не са били налице необходимите предпоставки за това. Предложеното от страните за одобряване споразумение противоречи на материалноправната разпоредба на чл.66, ал.1 от НК и е изисквало съдът да предложи промени в него или, при липса на съгласие за промяна – да откаже да го одобри и да върне делото на прокурора. Като не е направил това, а е одобрил процесното споразумение за решаване на делото, въпреки противоречието му с материалния закон, в частност с текста на чл.66, ал.1 от НК, съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила - чл. 382, ал.7 от НПК.

Горните изводи не се променят от обстоятелството, че първоначално съдебното производство по НОХД № 553/2018г. по описа на Районен съд – Разград е било образувано като бързо производство по внесен обвинителен акт. Когато съдът е бил сезиран с постигнато между страните споразумение по реда на чл.384 от НПК, съдебното производство се е „трансформирало” в друго особено производство, каквото е това по глава 29 НПК и чийто особени процесуални норми са били нарушени от първата инстанция.

По изложените съображения апелативният съд прие, че определението по НОХД № 553/2018 г. на Районен съд – Разград, с което е одобрено постигнатото между страните в процеса споразумение за решаване на делото и чиято отмяна се претендира по реда на възобновяване на делото, е постановено при допуснато съществено нарушение на материално-правната разпоредба на чл. 66 от НК и на процесуалните задължения на съда по чл.382, ал.7 от НПК. Затова и делото следва да бъде върнато на първата инстанция именно за изпълнение на задълженията на съда по чл.382, ал.7 от НПК, т.е. постигнатото споразумение следва отново да бъде разгледано в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като неговото противоречие със закона следва да бъде преодоляно или по реда на изменението на клаузите му по реда на чл.382, ал.5 от НПК. Ако подобно съгласие страните не постигнат, то тогава следва първата инстанция да упражни правомощията си по чл.382, ал.8 от НПК.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 вр. чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Варненският апелативен съд

  

Р Е Ш И:

  

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела определение от 07.08.2018г., постановено по НОХД № 553/2018 г. по описа на Разградския районен съд, с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, сключено между прокурор от Разградската районна прокуратура и защитника на подсъдимия П..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Разградския районен съд от стадия на съдебното заседание по реда на чл.384, вр.чл.381 от НПК.

 

Решението не подлежи на обжалване

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                          2.