Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 170/20.10.            Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На осми октомври                                Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Светослава Колева

Секретар С.Д.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 200 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 11 по НОХД № 41/2015г. на Окръжен съд гр. Добрич, постановена на 21.05.2015г., с която подсъдимият М.Д. /Mitu Dumitrake/, румънски гражданин, бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 304 А от НК, за което му било наложено за изтърпяване наказание, определено по чл. 54 от НК в размер на лишаване от свобода за срок шест месеца, отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години, и глоба в размер на 500лв. По чл.307а от НК отнет в полза на Държавата бил предметът на престъплението по чл. 304 А от НК. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

Производството е образувано по протест на прокурор при  Окръжна прокуратура гр. Добрич. Счита се, че съдът неправилно е определил наказанието по реда на чл. 54 от НК, като е следвало да отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите  за извършване на деянието и обстоятелствата от значение за отговорността.  Според прокурора при определяне на наказанието не са били взети предвид данните за личността на дееца, тежестта /с оглед предвидените в нормата размери на наказанията/ и безкритичното му отношение към извършеното престъпление. Изложени са съображения, че наложените наказания не съответстват на извършеното класическо корупционно престъпление, не постигат превантивната и възпитателна цел на закона, не препятства извършването на ново престъпление и не въздейства възпитателно и предупредително върху членовете на обществото. Поради изложените съображения прокурорът иска от въззивната инстанция да измени присъдата като увеличи наказанията на подс. Д. – лишаването от свобода за срок от три години, което да бъде отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от пет години, а глобата – до размер на 2000лв. Протестът се поддържа от прокурора от Апелативна прокуратура гр. Варна, който счита, че така определените и наложени наказания не съответстват на целите по НК. Намира, че неявяването на подсъдимия в заседанията на въззивната инстанция очевидно говори за пренебрежението, което той изпитва към българската съдебна система.

 

Срещу протеста е постъпило становище от защитника на подс. Д.. Счита се, че наложената присъда е съобразена с доказателствата по делото и със значимите за отговорността обстоятелства. Сочи, че подсъдимият е изразил критично отношение към случилото се, което счита за последица от неправилното неразбиране на думите и действията на контролните органи поради незнанието на езика от двете страни. Преценява наложените наказания като съответни на извършените престъпления, тъй като подс. Д. се е разкаял и по размер наказанията са достатъчни да бъдат осъществени индивидуалните и генерални превантивни цели по чл. 36 от НК. Посочва се, че при определянето на глобата първоинстанционният съд правилно е взел предвид и тежкото му материално състояние – като баща на три деца и глава на семейство. В с.з. защитникът посочва, че ситуацията е резултат от неразбиране на езика, което говори за липса на умисъл у подсъдимия да подкупва полицаите, от друга страна той е изразил съжаление още от досъдебното производство, поднесъл извинение и приел наложените от съда наказания. Моли присъдата да бъде потвърдена.

 

Подс. Д. – двукратно редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

 

Производството пред първоинстанционния съд протекло по общия ред. След непосредствено изслушване на свидетелите и вещите лица, приобщаване на писмените доказателства по делото и преценявайки обясненията на подс. Д., в мотивите на ДОС е изложена фактическата основа на делото, като съществените за предмета на доказване елементи са следните:

 

Подсъдимият М.Д. е румънски гражданин, който се занимава с търговия на плодове и зеленчуци и от около 6-7 години  ежеседмично превозва стоки от България за Румъния. През лятото на 2014г. подсъдимият използвал автомобил - микробус Фолксваген ЛТ 35” с рег. № ТХ 36 - 08 ХА, собственост на приятеля му свид.Фаница Иванчу, управляван с  пълномощно  на  румънски  и  български  език.  

На 10.07.2014г., към 17.40 ч., с посочения автомобил подс. М.Д. се движел по второкласен път 29 в посока от гр.Генерал  Тошево към с. Кардам.

По същото време и на същия път, в близост до входа на фирма „ Ген То Мил” – Ямбол се установили с полицейски автомобил с рег. № ТХ 35 24 НХ свидетелите Д.И.Д. и Живко Георгиев Желев, двамата на длъжност  „младши  автоконтрольор  при  РУ  на  МВР - гр.Генерал  Тошево.

В  изпълнение  на  Заповед № 3 - 3135/04.07.2014г. на ВНД  Директор  на ОД на МВР-Добрич относно повишаване ефективността на ППД по контрол на пътното движение, за осигуряване нормално придвижване на гражданите и безопасността  на  движението  по  пътищата  през  летния  туристически  сезон, и по график, утвърден от Началник РУ „Полиция” гр.Ген. Тошево по  разстановката  на  ППД, те  извършвали  проверка  на  МПС, както и по спазването на правилата за движение  по  пътищата.

Свидетелят Д.И.Д. забелязал неработещия ляв фар на управлявания от подсъдимия автомобил и подал сигнал към водача да спре. От последвалата проверка и отговорите  на  водача, свид. Д.  разбрал, че  същият  е  румънски  гражданин, предвид на което разговорът между двамата продължил на румънски език. В последните две години свид. Д. бил включван в съвместни наряди с негови колеги от румънската пътна полиция, а от м.юни до края на м.август всяка година – в петък и неделя Д. давал дежурства в Румъния. От своя страна подсъдимият от години извършвал търговия на българска територия и общувал  с  говорещи български.

Подс. Д. представил на полицейския служител свидетелство за регистрация на МПС - втора част, застраховка ”гражданска отговорност” със зелена  карта  и  талон  за  техническа  изправност  на  МПС. Свид. Д. с жестове поканил подсъдимия като водач да слезе от автомобила и му показал несветещия ляв фар. Свид. Д. прегледал представените му документи и се усъмнил в истинността на талона за технически преглед, тъй като хартията, цветовете и шрифта на буквите се различавали от тези, ползвани при редовните удостоверения поради което попитал подсъдимия на румънски език откъде е издадено удостоверението. Водачът отговорил, че  автомобила  не  е  негов, а  на  негов  приятел, след което провел телефонен разговор със собственика на автомобила и казал, че техническият преглед бил извършен в гр.Варна. Свид. Д. обяснил, че на талона било изписано гр.София. След като приключил разговора, подс. Д.  казал  на  полицейския  служител: „Да  ви  дам 10 евро  за  кафе, чорба  или  бира”. Свидетелят  му обяснил, че  пари  ще  трябва  да  внесе  в  банката  за  заплащане  на  глоба. След  което  му  наредил  да  изчака  в  автомобила, за  да  му  бъде съставен фиш за глоба, заради неработещите светлини на левия фар. Свидетел на  проверката и разговора станал  свид. Живко  Георгиев  Желев.

Свид. Д. влязъл в служебния автомобил и седнал на мястото на шофьора, за да напише фиша глоба, а свид.Желев бил на предната дясна седалка. Докато свид. Д. пишел, подс.Д. слязъл от микробуса и се насочил към шофьорската врата на полицейския автомобил.

Подс. Д. протегнал ръката си и през сваленото стъкло пуснал една банкнота от 50 евро която първоначално паднала върху папката с фишовете. Свид.Д. забелязал банкнотата и казал на подсъдимия да си я вземе и, че за това има предвиден затвор, като му казал пушкарея”, което означавало затвор на румънски език. Подсъдимият възприел отговора, взел банкнотата и после пак я хвърлил в полицейския автомобил като казал на български „кафе, чорба. Банкнотата се ударила в папката и паднала на земята в краката на свидетеля. Очевидец на тези действия и думи на двамата станал свид. Живко Желев който предприел действия по задържането на подсъдимия. Той сигнализирал дежурния  полицейски  служител  при  РУ  на  МВР – Ген. Тошево  за извършеното от румънския гражданин.

След пристигането на разследващ полицай бил извършен  оглед, като  на  пода  на  полицейския  автомобил, плътно  в  левия  му  край  била открита една банкнота сгъната на две, с номинал от 50 евро с номер X 27785241776, описана  и  иззета  със  съставения  протокол  за  оглед, фиксирано и на приложения фотоалбум.

         По делото били изготвени две технически експертизи, чиито заключения били потвърдени в с.з. от вещите лица и приети от съда и от страните. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно техническа експертиза № 33 от 15.08.2014г. представената за изследване банкнота с номинал от 50 евро, сериен № Х 27785241776 е истинска и представлява законно  платежно  средство. От техническа експертиза по представеното удостоверение за техническа изправност на МПС № 32 от 14.08.2014г., се установява, че представените документи са неистински бланки, поставените в тях защитни стикери са неистински  и  изследваните  документи  не  са  издадени  по  надлежния  ред.

Съгласно съдебно оценителната експертиза, номиналната стойност на банкнотата  от  50 евро  е  на  стойност  97.79 лв.

Като писмени доказателства по делото били изискани и приложени кадрови справки за свид. Д. и Желев, типови длъжностни характеристики на „младши автоконтрольор”, Заповед № 3 -3135/04.07.2014г. за повишаване ефективността на ППД по контрол на пътното движение през летния туристически сезон, график разстановка на ППД в гр.Ген.Тошево за 10.07.2014г., заповед  за  назначение  и  акт  за  встъпване  в  длъжност.

 

         Безспорно установената фактическа обстановка е обоснована върху доказателствените източници – свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, веществени и писмени доказателства и доказателствени средства, без възражения е приета и от страните по делото.

Анализът на доказателствата е бил извършен в съответствие със закона и установената съдебна практика. Видно е, че в мотивите са изложени съображения по противоречията между показанията на свидетелите и обясненията на подс. Д.. Преценката на всеки от източниците – поотделно, и в съпоставка с другите, е обосновала извод за отхвърляне на обясненията на подсъдимия в определени части като объркани, противоречиви, преднамерени и с оглед на това – недостоверни. Показанията на свидетелите от друга страна са взаимообвързани и безпротиворечиви, те съставляват твърдения на длъжностни лица, които рутинно и професионално извършват по един и същ механизъм административна проверка при установено нарушение. Не се поражда съмнение за тяхна заинтересованост, предубеденост или недобросъвестност.

В случая поводът е бил неработещ фар, но към това се е добавил фактът на представяне от водача на неистински официален документ. Вниманието на свидетелите е било насочено към изпълнение на предписаните им действия, докато подс. Д. подхвърлил банкнотата. Правилно е обсъдено в мотивите, че към този момент подсъдимият не е могъл да знае каква би била наложената му санкция, с оглед защитната му теза, че парите са били дадени за да плати глобата си. Видно е, че подсъдимият е разбирал добре говорения от свид. Д. език – тъй като с оглед на въпроса му за техническия преглед е водил разговор с приятеля си, разбрал е, че ще бъде оформен административен документ за нарушение. Още тогава подс. Д. е предложил пари – 10 евро, за „кафе, чорба или бира”, но свид. Д. му казал да остане и да изчака в автомобила. Подсъдимият обаче не се съобразил с разпорежданията, решил, че трябва да увеличи сумата и хвърлил банкнота от 50 евро върху книжата на свидетеля. Репликата, че затова има затвор, е била възприета и от подсъдимия, защото подс. Д. си е взел банкнотата. Но воден от своите твърди намерения да избегне административната отговорност отново я е хвърлил върху папката.

Необосновани са фактическите твърдения на подсъдимия, че в Румъния така се плащат глобите – „на ръка”, отречени напълно от компетентните показания на свид. Д., и в разрез с приложимите административни и антикорупционни практики в страните членки на ЕС. От доказателствата се установява, че подсъдимият от години управлява МПС на българска територия и познава специалните норми на ЗДвП и ППЗДвП, присъствал е и при закупуването на посочения автомобил. Срещу него е било водено и наказателно производство за ПТП при управление на л.а., приключило с освобождаването му от наказателна отговорност. Видно и от съдържанието на документа „глоба с фиш” на л. 86 от дп, посочен е номер на банкова сметка, ***а да бъде заплатена.Тези твърдения на подсъдимия правилно не са били кредитирани от съда като доказателствен източник, а само като израз на защитната му теза.

Цялостната преценка върху фактите, включени в предмета на доказване по делото позволява формиране на фактическата обстановка по делото по начина, по който е изложена в мотивите към присъдата. Настоящата инстанция не установи нарушения в процеса на събиране и проверка на доказателствата и изцяло подкрепя изводите на решаващия съд.

 

ІІ. От правна страна.

 

В съответствие с релевантните по делото доказателства Окръжният съд признал за виновен подс. Д. в това, че на 10.07.2014г. в гр. Генерал Тошево, дал подкуп в размер на 97.79 /деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/ - една банкнота от 50 евро, сериен номер Х 27785241776, на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, полицейски орган – Д.И.Д. - младши автоконтрольор ІІ степен в група „Охранителна полиция”, за  да  не  извърши  действия  по  служба – да  не  наложи  глоба  с фиш № 0134812, за това, че като водач на МПС – товарен автомобил „Фолксваген” с рег. № ТХ 36 08 ХА, управлявал техническо неизправно МПС /не свети ляв фар, къса светлина – нарушение на чл.139 ал.1 от ЗДвП, с което осъществил обективните и субективни признаци на състава по чл. 304 А от НК.

         В мотивите на разглежданата присъда, съдът изложил съображения по съответстващата на фактическата основа правна оценка. Разгледани са всички съществени елементи на престъпния състав, обсъдени са значимите паралелни служебни актове, по силата на които свидетелите притежават изискуемото качество от обективна страна по чл. 304 А от НК. Субективната страна на състава е несъмнена, проявена е в предприетите при пряк умисъл действия от подсъдимия – който е предвиждал и искал настъпването на свързаните с неговите волеви действия престъпни последици. Възражението на защитника пред въззивната инстанция, че подс. Д. нямал умисъл да подкупва полицаите, е необосновано. По силата на кредитираните доказателства се приема, че веднага след като свид. Д. е разяснил, че ще бъде наложена глоба, подс. Д. е предложил пари за почерпка, след това преминал разстоянието между двата автомобила хвърлил пари през прозореца, после ги взел и пак ги хвърлил. От обективно проявената упоритост, репликата - придружена с конклудентните действия на подсъдимия се извежда единствено възможния извод, че подс. Д. напълно е съзнавал и е искал да наруши установения законов ред като застраши обществените отношения, гарантиращи нормалното правоохранително функциониране на държавните органи на изпълнителната власт.

         Страните не претендират друг прочит от правна страна на установените фактически положения. Проверката на изложените от ДОС съображения, след съобразяване с трайната съдебна практика по приложението на материалния закон в сходни по предмет наказателни производства, позволява категоричното потвърждаване на изводите и от състава на въззивната инстанция.

 

ІІІ. Относно наложеното наказание.

 

Възраженията по протеста са насочени единствено към преценка на справедливостта на наложеното наказание. Счита се, че неправилно е приложен чл. 54 от НК.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

С оглед предвидените в закона санкции за извършеното от подс. Д. деяние – то може да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от общия минимум – три месеца, до десет години, както и наказание глоба в размер до 15000лв. В тези рамки следва да намерят отражение определените по всяко деяние значими обстоятелства.

Следващият елемент от оценъчната дейност на съда по чл. 54 от НК по посока търсенето на справедливо и съответно на извършеното престъпление наказание, е преценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

При излагане на съображенията от ДОС действително са допуснати някои неточности, които не засягат взетите справедливи решения. Степента на обществена опасност на деянието има самостоятелно значение за индивидуализацията на наказанието – оценката й не може да бъде сред отегчаващите отговорността обстоятелства. От друга страна, ниският размер на подкупа не може да бъде счетен за смекчаващо обстоятелство – с оглед наложеното за конкретното нарушение по чл. 139 ал. 1 от ЗДвП административно наказание, обичайността на престъпната ситуация и петкратното увеличение на първоначално предложената от него сума.

От друга страна правилни са оценките за сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното – сериозно засяга обекта на престъплението – обществените отношения по изпълнение на контролните функции от страна на органите на изпълнителната власт, подронва неутралността и прозрачността при санкционните им правомощия, изразява неуважение към законовия ред чрез опит за заобикалянето му. Масовостта на подобни действия, като обществено известен негативен факт, завишава моралната укоримост към проявата на подсъдимия. Не следва да се пренебрегва факта, че действително автомобилът е бил неизправен, а документите за техническото му състояние – напълно неистински. С оглед на това в обсега на отражението на престъпния факт попадат и други обществени отношения относно реда за движение на автомобилите, по удостоверителната сила на документите, които водачът задължително трябва да представя за проверка.

Личността на подсъдимия разкрива степен на обществена опасност, завишена само от проявленията му като водач на МПС на територията на РБългария – с оглед санкциите му по НАХД № 217/2014г. на РС гр. Ген. Тошево – наложени след извършване на деянието по настоящото дело. От друга страна не е осъждан, няма неприключили производства, работи и има отговорно отношение към семейните си задължения.

С оглед на изложеното, и – при оценка на настойчивостта при извършване на деянието като отегчаващо отговорността му обстоятелство, и при съществуващите смекчаващи – чисто съдебно минало, семейно положение, затруднено материално положение, параметрите на наказанията, наложени на подсъдимия се явяват съответни на извършеното.

С оглед възражението по протеста, критичност към извършеното не би могла да се изисква от подсъдимото лице, но ако е налице - това би рефлектирало върху оценката за степента на обществена опасност на личността му и в някои случаи би могло да доведе до по-голяма снизходителност. Отсъствието й обаче не може да води до изводи за необходимост от по-тежко наказание. По арг. на по-силното основание, видно е, че по чл. 55 ал. 1 и чл. 115 ал. 4 от НПК обвиняемият, респ. подсъдимият има право да откаже да дава обяснения по обвинението, като упражняването на това право не предполага негативна оценка на процесуалното му поведение.

Съдът не е открил многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства, поради което е отхвърлил принципно съществуващата възможност за заместване или определяне под минимума на предвиденото в закона наказание с приложението на чл. 55 от НК. Съдът е отмерил по чл.304а НК наказание лишаване от свобода в размер над общия минимум – а именно за срок от шест месеца, което отложил с минимален изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500 лева.

Предвид изложените съображения настоящият състав на съда намира, че определените и наложени с присъдата наказания спрямо подс. Д. не са явно несправедливи. Всяко от тях е израз на обмислен баланс с оглед целите по чл. 36 от НК и се явява необходимо и достатъчно както за постигане на убедителни положителни промени в личността на подсъдимия, така и за общата превенция спрямо обществото. Не е налице основание за проява на по-голяма строгост. С оглед тежестта на извършеното от подсъдимия при съпоставка с други подобни прояви така определените санкции имат своето пряко отражение при постигане на целта за предупреждаване и възпиране в широк кръг. Следва да се има предвид, че така постановената присъда влияе върху поведението на подсъдимия на територията на РБългария в срок от три години по чл. 66 ал. 1 от НК, доколкото при извършване на друго престъпление наложеното наказание лишаване от свобода подлежи на изпълнение. Глобата – в размер съобразен с имущественото положение на подсъдимия, броя на издържаните от него лица и вида на упражняваната от него работа – също има пряк санкционен ефект.

Постигнат е кумулативният баланс на наказанията по чл. 57 ал. 2 от НК. Доколкото за извършеното са предвидени две самостоятелни наказания, всяко едно подлежи на определяне в такава степен, така че заедно в съвкупността си да гарантират целите на превенцията. В конкретния случай, наказанията на подс. Д. разгледани в тяхното обвързано въздействие постигат поправително-превъзпитателен ефект спрямо него. С оглед параметрите на наказанията в съдебната практика за сходни престъпления, наложените на подсъдимия се явяват съобразени – израз на относимост и към очакванията на обществото като общо предупредително и възпиращо отражение.

Преценката на ДОС, формулирана в останалите диспозитиви на присъдата е законосъобразна и безспорна.

При служебната проверка на присъдата не се установиха основания за отменяване или изменяване.

         По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

Потвърждава присъда № 11 на Окръжен съд гр. Добрич по НОХД № 41/2015 г., постановена на 21.05.2015 г.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

 

председател :                                   членове :