Р Е Ш Е Н И Е

 

218

 

Гр.Варна , 14.10.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  шестнадесети септември  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Стефка Якимова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №200/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет  на настоящата въззивна проверка е присъда №9/22.03.2016г. по нохд №10/2016г. на Силистренски окръжен съд , с която  подсъдимият К.Ж.Д. е бил признат за виновен в това, че :

1. На 22.08.2015г. в гр.Силистра е управлявал лек автомобил „Рено“ с ДК№ СС 1678 АА с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,79 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабричен №ARBB44, поради което и на основание чл.343б ал.1 НК и чл.54 НК му наложил наказание десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.343г НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години.

2. На 22.08.2015г. в гр.Силистра предложил подкуп в размер на 100 евро /с левова равностойност 195,58 лева/ на полицейски орган -  полицаите в ОД на МВР-гр.Силистра С.Т.К. и Е.Т.П., за да не извършат действия по служба, установени в чл.205 НПК – да уведомят незабавно орган на досъдебното производство и да вземат мерки за запазване обстановката и данните за извършено непосредствено преди това от подсъдимия престъпление по чл.343б ал.1 НК, поради което и на основание чл.304а вр. чл.304 ал.1 НК и чл.54 НК му наложил наказания една година лишаване от свобода, и глоба в размер на 200лв.

На основание чл.23 НК съдът наложил на подс.Д. по-тежкото от определените му наказания, а именно – една година лишаване от свобода, към което присъединил и наказанията глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл.66 ал.1 НК наказанието лишаване от свобода било отложено за срок от четири години.

 В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Силистренска окръжна прокуратура, в който се навеждат доводи за явна несправедливост на наложените наказания глоба и лишаване от правоуправление, както и за нарушение на закона допуснато с неприлагането на нормата на чл.307а НК и на тази на чл.67 ал.3 НК. Прави се искане за изменение на атакуваната присъда – чрез увеличаване на наказанията глоба и лишаване от правоуправление. Претендира се съща така осъждане на подсъдимия да заплати равностойността на предмета на престъплението, както и приложение на чл.67 ал.3 НК чрез една от пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1-4 НК.

Постъпила е също така и въззивна жалба от подс.К.Ж.Д. , в която се правят възражения за необоснованост и неправилност на съдебния акт в частта му , в която подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.304а НК, както и за явна несправедливост на наложените наказания за престъплението по чл.343б ал.1 НК. Иска се неговата отмяна и постановяване на нов, с който присъдата в частта й по чл.304а НК да бъде отменена и жалбоподателят да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. В частта на присъдата, касаеща престъплението по чл.343б ал.1 НК, се иска нейното изменение като бъде намален размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление до минималния предвиден от закона.

Представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста в неговата цялост, а жалбата на подсъдимия счита за неоснователна. Моли за изменение на присъдата в духа на протеста.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му, като същевременно се твърди неоснователност на подадения протест. Иска се оправдаване за престъплението по чл.304а НК, и намаляне на наказанията за престъплението по чл.343б ал.1 НК.

         

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид протеста и жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Протестът е частично основателен, а жалбата на подс.К.Д. е неоснователна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

 

          Свидетелите С.К. и Е.П. били полицейски служители – първият в ОД на МВР-гр.Силистра, вторият –  в РУ при ОД на МВР-гр.Силистра. Съгласно План за провеждане на специализирана полицейска операция двамата били дежурни за времето от 19.00 часа на 21.08.2015г. до 7.00 часа на 22.08.2015г. Около 4.20 часа на 22.08.2015г. полицейският автомобил, с който изпълнявали дежурството, бил спрян на бул.“Македония“ в гр.Силистра. Полицейските служители били извън автомобила като св.П. извършвал проверка на спрян лек автомобил. В този момент св.К. забелязал лек автомобил , който потеглил рязко и без включени светлини, и се приближавал към полицейския екип. Подал му сигнал със стоп-палка, и след спирането поканил водача да представи документите си. Били представени лична карта, регистрационен талон на автомобила и талон за застраховка. От тях се установило , че автомобилът е марка „Рено Лагуна“ с рег.№ СС 1678 АА, а водач е подсъдимият К.Ж.Д., който не представил свидетелство за правоуправление. Заявил, че или го е забравил, или е на задната седалка на автомобила. При разговора с него св.К. усетил мирис на алкохол, поради което помолил подс.Д. до го придружи до полицейския автомобил за извършване на проверка за алкохол с техническо средство. При последвалата проверка използваното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен №ARBB0044 отчело концентрация на алкохол в кръвта на подс.Д. в размер на 1,79 на хиляда. След като видял показанията на дисплея  Д. извадил банкнота с номинал 100 евро и предложил на полицейските служители да го пуснат да си ходи – „да се почерпят, да го пуснат да си ходи, пък те да си гледат работата“/според показанията на К. и П./. Св.К. предупредил подсъдимия, че проверката се записва чрез технически средства за видеонаблюдение, след което му разпоредил да затвори предните странични прозорци на автомобила и да го заключи, тъй като Д. следвало да бъде отведен до Спешна помощ за вземане на кръвна проба. К. и П. придружили подсъдимия до автомобила му, той се качил на мястото на водача, а полицейските служители останали отвън до предна лява врата, като П. дори държал с ръка вратата. Д. затворил автоматично прозорците, след което дръпнал със сила вратата, при което дори затиснал пръстите на П.. След това незабавно запалил двигателя и с рязко подаване на газ потеглил наляво, за да заобикали полицейския автомобил, при което се наложило двамата полицаи да отскочат встрани за да не бъдат блъснати. те направили опит да го проследят със служебния автомобил, но не успели. По документите, които останали в тях, било установено къде Д. живее, и по-късно през деня бил издирен и задържан.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след внимателен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства – в изпълнение задълженията си по чл.14 ал.1 НПК и чл.305 ал.3 НПК. Доколкото е имало противоречия в доказателствените материали /всъщност те са единствено между обясненията на подсъдимия - от една страна, и свидетелските показания на двамата полицейски служители - от друга/ , то те са били обсъдени от първоинстанционния съд/макар и кратко и сбито, но пък не може да се отрече, че и фактологията по делото е сравнително елементарна/, който в крайна сметка е изложил своите съображения защо дава вяра на свидетелите , и защо не – на подсъдимия. Тези съображения се напълно споделят и от настоящия съдебен състав. Все пак доколкото се твърди във въззивната жалба необоснованост и неправилност на съдебния акт, то въззивната инстанция следва да изложи и своите съображения защо не приема доводите на защитата в тази връзка:

          Всъщност изрично необоснованост на съдебния акт не се твърди в жалбата, но на това по своето съдържание указват направените в нея възражения – твърди се липса на доказателства за престъплението по чл.304а НК, както и че в тази си част присъдата почива на предположения/застъпено становище в пледоариите пред настоящата инстанция/. Останалите възражения по съществото си представляват критика към действията на полицейските служители, от чиято неадекватност пък се извежда и извод за липса на престъпление по чл.304а НК. Вярно е, че част от действията на полицаите будят недоумение /например защо подсъдимият не е бил издирен и задържан веднага след деянието , а часове след това - при положение, че документите му са останали в проверяващия екип/. Дали обаче полицейските служители са действали адекватно или не е въпрос, с който следва да се занимае административното ръководство на съответното подразделение на МВР, а не съдът в рамките на провежданото наказателно производство. Съдът е задължен да даде отговор на въпросите , включени в предмета на доказване – съгласно разпоредбата на чл.102 НПК. В настоящия случай  на въпросите извършено ли е престъпление и кой е неговият автор съдът е дал положителен убедителен отговор в присъдата си, включително и анализирайки действията на  служителите на МВР , които в крайна сметка логично не са оказали влияние върху крайния извод на съда. Отговор, с който напълно се съгласява и настоящата инстанция, и то по следните съображения : Не се спори от страните , а и е прието от съда, че предметът на престъплението липсва. За предадената впоследствие банкнота от 100 евро от майката на Д. е установено, че тя е закупена лично от нея от обменно бюро след деянието – по съвет на адвоката. Затова и правилно е била върната от прокурора на защитника на подсъдимия. По тази причина пък съдът логично е изключил назначената експертиза от доказателствената съвкупност – като нямаща връзка с нея. Липсата обаче на предмета на престъплението – в случая банкнота от 100 евро, не означава , че липсват доказателства, установяващи извършването на престъпление по чл.304а НК от страна на подсъдимото лице. В наказателния процес установяването на различни факти е възможно и допустимо с всички доказателствени средства – в тази насока ограничения от процесуалния закон не са поставени. Такива доказателствени средства в случая се явяват показанията на свидетелите К. и П., както и обясненията на подс.Д., приобщени от съда към доказателствения материал по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 НПК. И двамата свидетели са категорични в показанията си, че Д. е извадил банкнота от 100 евро и им предложил да го пуснат да си ходи – „да се почерпят, да го пуснат да си ходи, пък те да си гледат работата“. Показанията им са непротиворечиви, и детайлни в значителна степен. Св.К. заявява, че подсъдимият държал банкнотата с дясната си ръка, а св.П. – че бръкнал в десния си джоб, откъдето изкарал банкнота и започнал да я размахва точно срещу него. Показанията им са подкрепят дори и от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и пред прокурора, и включени в доказателствения материал от първостепенния съд по посочения по-напред ред. Първият разпит на Д. е проведен непосредствено след задържането му и само няколко часа след деянието  - в 15.00 часа на 22.08.2015г. На него в присъствието на служебен защитник, подсъдимият е заявил, че докато разговаря с полицейските служители в ръката си е държал сто евро, няма спомен да е давал пари на някого, но от изпития алкохол е възможно да му се губят моменти – л.22 п.1 от д.п.   Вторият разпит на Д. е извършен от прокурор от ОП-Силистра  на 25.08.2015г. в присъствието на упълномощен от него защитник /л.12 от нохд №259/15г./. На този разпит Д. е заявил, че поддържа всичко казано от него при предходния разпит. Потвърдил е, че държал в ръката си банкнота от 100 евро докато разговарял с полицаите. Освен това отново подчертал , че вследствие на алкохола не си спомня точно всичко, и вероятно е така както са разказали полицаите пред разследващия. Разпитан пред съда на 22.03.2016г. подсъдимият Д. вече има ясен спомен за случилото се и отрича да е имал в себе си 100 евро, още по-малко – да ги е предлагал на полицаите. Именно въпросната нелогичност и вътрешно противоречие в обясненията на Д. пред съда са мотивирали   последния да не им даде вяра. Изводът му в тази насока като формално логически издържан се споделя и от настоящия съдебен състав. Междувпрочем показанията на свидетелите К. и П. в други свои части са подкрепени и от писмени доказателства – за факта, че П. получил увреждания по ръката си съществува по делото медицинска документация. Това на свой ред идва да потвърди, че подсъдимият агресивно и внезапно потеглил с автомобила , затваряйки ненадейно вратата и нанасяйки увреда на П. – точно както твърдят и двамата свидетели. Няма основания в останалата си част показанията им да се поставят под каквото и да било съмнение, и то след третия вече разпит на Д..

Поради изложеното за въззивния съд не съществува никакво съмнение, че с действията си подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на престъплението , визирано в текста на чл.304а НК. Тези действия по своето естество представляват предлагане на подкуп и са неразривно свързани с длъжностното качество на свидетелите К. и П. и с изпълняваната от тях служебна функция. С.К. е държавен служител в МВР и към момента на деянието е изпълнявал длъжността младши автоконтрольор І степен в група“Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Силистра. Е.П. също е държавен служител в МВР и към датата на деянието е изпълнявал длъжността старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Силистра към ОД на МВР-Силистра. Съгласно План за провеждане на специализирана полицейска операция, утвърден от Директора на ОД на МВР-Силистра, двамата били дежурни за времето от 19.00 часа на 21.08.2015г. до 7.00 часа на 22.08.2015г. и са им възложени функции по контрол върху поведението на водачите на МПС /л.23 п.2 от д.п./. Подс.Д.  им предложил сумата от 100 евро, именно за да ги мотивира да не извършат действия, включени в кръга на службата им – за да не извършат действия по служба, установени в чл.205 НПК – да уведомят незабавно орган на досъдебното производство и да вземат мерки за запазване обстановката и данните за извършено непосредствено преди това от подсъдимия престъпление по чл.343б ал.1 НК. Разбира се подсъдимият не е отправил изрично и буквално искане в тази насока към полицейските служители - да не уведомяват орган на досъдебното производство и да не вземат мерки за запазване обстановката и данните за извършено непосредствено преди това от него престъпление/а и няма как – едва ли е запознат в конкретика със задълженията на полицейските служители/, но отправеното от него вербално предложение , съчетано с красноречиви действия с размахване на банкнота, сочат именно на това.

 Въобще доказателствената съвкупност е категорична – и изявленията, и действията на Д. са били насочени към  предотвратяване и избягване на негативните за него последици от извършената проверка. С оглед изложеното въззивният съд счита, че приетите за установени от първостепенния съд фактически положения напълно се подкрепят от писмените и гласни доказателствени средства по делото, поради което и присъдата не се явява необоснована и постановена в нарушение на материалния закон /неправилна - както се твърди в жалбата/ , а напротив - като постановена въз основа на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства тя е правилна и законосъобразна. При правилно установената фактология ответна на закона се явява и нейната правна оценка – действията на подсъдимия , извършени при единствено възможния за това престъпление пряк умисъл, запълват състава на престъплението по чл.304а НК. Този извод не се повлиява и от представеното пред настоящата инстанция решение №101/22.03.2016г. по нахд №877/2015г. на Силистренски районен съд. На посоченото решение защитата отдава прекомерна значимост, но настоящият съдебен състав счита, че то няма никакво отношение към предмета на доказване в настоящото наказателно производство. И това е така,         тъй като с него се отменя частично издадено наказателно постановление - за нарушение по чл.103 от ЗДП /неспиране след подаден сигнал от контролен орган/, нямащо касателство с вменените във вина престъпления на подсъдимия. Отделно от това е отменено на процесуално основание – поради нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН /разминаване във фактическата обстановка, изложена в акта и в наказателното постановление/, а не поради липса на нарушение, от което защитата прави опит да извлече доводи за правомерно поведение на подсъдимия при проверката, а оттам и за липса на мотив за предлагане на подкуп. Какъв е бил мотива на подсъдимия бе вече посочено.

           

Изложеното в пълна степен е относимо и към престъплението по чл.343б ал.1 НК. По отношение на това престъпление подсъдимият признава изцяло вината си, обяснява защо се е стигнало до него, колко алкохол е употребил. Кръвна проба не му е взета , тъй като неправомерно е напуснал местопроизшествието , но концентрацията на алкохол в кръвта му е установена по надлежния ред – с показанията на техническо средство събразно разпоредбата на чл.6 от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Удовлетворено е и нормативното изискване на текста на чл.1 ал.3 от Наредбата – използваното техническо средство е тип „Алкотест 7510“ , и то е включено в заповедта на министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена в досъдебното производство. Не на последно място – техническото средство е минало техническа проверка на 03.06.2015г. и тя е с валидност шест месеца. Т.е. в показанията на техническото средство „Алкотест 7510“ с фабричен №ARBB0044 не възниква никакво съмнение. Отделно от това както се спомена подсъдимият сам признава , че преди проверката е употребил 200мл концентриран алкохол и е бил повлиян от него, което е направило впечатление и на полицейските служители /всъщност това е предизвикало проверката за употреба на алкохол/. При наличие на този факт, и след като е управлявал МПС, то повече от очевидно е, че е осъществен както от обективна, така и от субективна страна и престъпният състав на чл.343б ал.1 НК.

По отношение наказанията – явна несправедливост на определените наказания се твърди както в протеста, така и в жалбата /разбира се с обратен знак/. Въззивният съд намира протеста за частично основателен – в неговите т.І и т.ІV/отнемането на предмета на престъплението не е наказание, то тук е мястото да му се отдели внимание/, а жалбата - и в тази й част за неоснователна.

При индивидуализацията на наказанията съдът е взел предвид всички релевантни за това обстоятелства.

За престъплението по чл.343б ал.1 НК окръжният съд е определил наказания на подсъдимия лишаване от свобода за срок от десет месеца, което на основание чл.66 НК отложил за срок от три години/макар че е можело това да стане при определяне на общото наказание/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. За да стигне до този извод е отчел като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало, направените самопризнания, както и младежката му възраст /Д. е на 24 години-несъмнено е младеж по смисъла на §1 от ДР на Закона за младежта/. Като отегчаващи са отчетени множеството предходни нарушения на ЗДП, за които Д. е наказван – десет пъти с наказателни постановления и още десет пъти с фиш, които повече от очевидно е, че не са довели до корекция на поведението му по пътищата. Като отегчаващо е отчетено и бягството от местопроизшествието. С оглед изложеното настоящата инстанция намира наказанието от десет месеца лишаване от свобода за напълно адекватно както на обществената опасност на дееца, така и на тази на деянието. Само в този вид на наказанието, определено към максимума на разпоредбата на чл.343б ал.1 НК /в редакцията й към месец 08.2015г./ биха могли да се постигнат целите на закона, и по-специално тези на генералната и лична превенция. Актуалността на този вид престъпления и изключително високата им степен на обществена опасност изискват и засилена репресия. Че пък обществената им опасност е висока сочи и фактът, че с ДВ бр.74/26.09.2015г. е изменен текстът на чл.343б ал.1 НК и предвиденото наказание лишаване от свобода вече е от една до три години. Иначе казано ако подсъдимият бе извършил това деяние 35 дни по-късно то наказанието му би било значително по-тежко. Занижено обаче намира настоящата инстанция наказанието лишаване от правоуправление на МПС. Очевидно е, че деецът проявява изключителна упоритост при нарушаване на правилата за движение – само на 24 години е, а е наказван общо двадесет пъти. Подобно поведение не може и не трябва да бъде толерирано. Затова и следва наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде увеличено от две на три години. Д. следва да бъде поставен извън движението за по-продължителен период от време – както да не препятства нормалното движение по пътищата, така и да има достатъчно време да осъзнае допуснатите от него грешки. Поведението му следва да бъде коригирано овреме – в младежката му възраст, и увеличаването на размера на това наказание би спомогнал за това/според мнението на настоящия състав/.

За престъплението по чл.304а НК на подсъдимия са определени наказания лишаване от свобода за срок от една година, отложено по реда на чл.66 НК за срок от четири години, както и глоба в размер на 200 лева. Тук съдът е приел като смекчаващи вината обстоятелства отново чистото съдебно минало на дееца, и младежката му възраст. Като отегчаващо е отчетена завишената обществена опасност на престъплението като цяло /изводима от неговата проблемност за обществото/-от една страна, а от друга е прието, че конкретното деяние е със сравнително невисока такава. Последния си извод съдът не е обосновал, и от какво той е изведен не става ясно. Но така или иначе въззивният съд намира наложените наказания за напълно относими към обществената опасност на извършеното и на извършителя, поради което и не се налага намалянето му – подобна проява би била необоснована и би имала по-скоро отрицателен краен ефект. По отношение на глобата – и въззивният съд счита, че тя е съобразена с имотното състояние на дееца. По делото липсват каквито и да било доказателства подсъдимият да е трудово ангажиран, майка му е медицинска сестра /ниските трудови възнаграждения на медицинските работници са публичен факт/, поради което и настоящата инстанция не съзира основания за нейното увеличение.

В крайна сметка следва да се заключи, че с определените по вид и размер наказания по реда на чл.23 НК – една година лишаване от свобода, глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три години, целите на наказателната репресия са напълно постижими. При наличието на материалноправните за това предпоставки, логично съдът с оглед възрастта на дееца и чистото му съдебно минало е стигнал до извода, че не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради което то е било отложено с подходящ изпитателен срок. При общо наложените три наказания /от които две сравнително нелеки / въззивният съд счита , че е напълно излишно и постановяването на пробационна мярка по време на изпитателния срок.

По отношение неприложението на разпоредбата на чл.307а НК – очевидно в тази насока е налице пропуск на първоинстанционния съд, който следва да бъде отстранен в рамките на въззивното производство от настоящата инстанция. Иначе казано подсъдимият следва да бъде осъден да заплати левовата равностойност на 100 евро, доколкото те са предмет на престъплението и липсват. По фиксирания курс на БНБ тя е равна на 195,58 лева /сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.337 ал.2 т.1 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

1.ИЗМЕНЯ присъда №9/22.03.2016г. по нохд №10/2016г. на Силистренски окръжен съд, като :

УВЕЛИЧАВА наложеното на подс.К.Ж.Д. за престъплението по чл.343б ал.1 НК наказание лишаване от право да управлява МПС от две на три години, и на основание чл.23 ал.2 НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС към определеното общо наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на двеста лева.

ОСЪЖДА подс.К.Ж.Д. да заплати по сметка на Държавата сумата от 195,58 лева /сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща равностойността на предмета на престъплението.

 

2.ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :