Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 224/04.09.              Година  2017                  Град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На седми юли                           Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар Петранка Паскалева

прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 200 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане от адвокатите К.Х. и В.В.,***, за възобновяване на НОХД № 75/2016 г. по описа на Районен съд Исперих, отмяна на постановения по него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или алтернативно – за произнасяне с нова, оправдателна присъда.

В съдебно заседание прокурорът от въззивната прокуратура счита искането за неоснователно, защитниците, от името на осъдената С.Н., молят то да бъде уважено, а последната не участва лично в настоящото производство и не е представяла свое писмено становище.

 

Съставът на Апелативния съд извърши проверка по доводите и намери, че те са неоснователни, тъй като не са допуснати твърдените нарушения на процесуални правила и по приложението на закона.

По НОХД № 75/16 г. в Районен съд Исперих срещу подсъдимата С.Г.Н. е била произнесена осъдителна присъда № 27/14.09.2016 г. за престъпление по чл.206, ал.3 от НК, и вр.чл.54 от НК са й били наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца при първоначален общ режим и лишаване от право да упражнява дейността шивашки услуги за срок от три години. С окончателен съдебен акт - решение № 84/12.01.2017 т. по ВНОХД № 366/2016 г. на Окръжен съд Разград тази присъда е била изменена, като наказанието лишаване от свобода е било намалено на три години и неговото изтърпяване е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с три годишен изпитателен срок, а наказанието лишаване от права е било отменено.

Инстанциите по фактите са установили от фактическа страна, че в рамките на упражнявана от нея дейност като собственик и управител на „Мармарио“ ЕООД, Разград, извършващо шивашка дейност в цех в с.Свещари, по повод договорни отношения с друго търговско дружество, осъдената е получила необходима за извършване на работата техника – различни машини, с права и задължения да си служи с тях съобразно предназначението им съгласно договора, да не ги изнася извън цеха и да ги върне след изпълнение на поръчката или в срок, определен от възложителя. Към момента на приключване на поръчката дружеството възложител отказало плащане поради несъответствие с изискванията за качество, а тя не върнала предоставеното й шивашко оборудване.

Последният договор между страните изтичал на 16.08.2013 г. и по силата на този договор, както и на анексите към него, касаещи именно сроковете за връщане на техниката, това трябвало да стане най-късно до същата дата. След като представителят на възложителя – Д.М., не я получил, на 26.05.2014 г., заедно със свидетелката Р.С., посетил цеха и намерил там машините си, с които в момента се работело, а в телефонен разговор по същото време с осъдената тя заявила, че няма да ги върне. На 14.11.2014 г. била публикувана обява за продажба на една от машините, с посочени данни – и-мейл адрес на фирмата на осъдената и лице за контакт - нейната сестра. Въпросната машина била на стойност 28 162 лева от обща инкриминирана сума за цялата техника 33 176 лева.

Усложнилите се граждански отношения били отнесени в съда и по повод образувано дело за изпълнение на допуснато обезпечение – запор върху същите машини, на 28.01.2015 г. ЧСИ констатирал, че в цеха са налични, при това че с тях се работи, само малка част от машините, а останалите липсват - за тях Н. заявила, че са върнати, което не било вярно.

 

В искането за възобновяване се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения – пороци в изготвения обвинителен акт, довели до невъзможност подсъдимата да разбира в какво е обвинена, повторени в мотивите към първоинстанционната присъда, а по отношение акта на въззивната инстанция – липса на мотиви и необсъждане на възраженията, направени във въззивното производство.  Такива нарушения при настоящата проверка не се установяват.

Изготвеният по делото обвинителен акт отговаря на всички изисквания в чл.246 от НПК и критериите, доразвити в ТР 2/2002 г. ОСНК ВКС, при изготвянето му не е допуснато нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за посочване на съставомерните признаци от престъпния състав съгласно повдигнатото обвинение. Аналогично възражение е било направено както пред районния съд, който правилно го е отхвърлил с определението си за даване ход на делото в съдебно заседание на 07.06.2016 г., така и пред окръжния съд, който е дал дължимия отговор във въззивното решение, като изложените становища изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да се преповтарят. В обвинителния акт предметът на доказване е бил очертан достатъчно ясно, и там са се съдържали всички факти, срещу които подсъдимата е следвало да се защитава, поради което не се констатират ограничения в правото й на защита, и в частност да разбере в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства, обратно – досието на делото сочи, че защитата е била развита адекватно и в пълен обем.

След като е изложил най-пространно, в подробности и хронологично, всички фактически данни, относими към предмета на доказване, в мотивите си първоинстанционният съд ясно е посочил, че подсъдимата е установила фактическа власт с намерение за своене, изразено чрез действията – неизпълнение на задължението за връщане, изнасяне на машините от цеха, което също е било недопустимо съгласно договора, и обявяването на една от тях /най-скъпата/ за продажба, както и че с тези действия се препятства възможността на действителния собственик да се разпорежда с имуществото си. При тези мотиви е неоснователно да се твърди, че районният съд не е посочил какво е деянието, с което е приел, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението, за което я е признал за виновна.

 

Съдебният акт, постановен във въззивната инстанция, изцяло отговаря на всички изисквания по чл.339, ал.2 от НПК, и отправените към него упреци не кореспондират със съдържанието му. Той не само не е лишен от правна аргументация, а същата е изведена след обстойна проверка по фактите, собствен задълбочен анализ и съпоставка на доказателствата, излагане и обосноваване на свои правни изводи както във връзка с обективната, така и субективната страна на престъпното деяние.

 

Предходните две инстанции не са допуснали и твърдените с искането за възобновяване нарушения във връзка с приложението на материалния закон, които могат да бъдат разделени на възражение, че не е бил приложен законът, който е следвало, както и че подсъдимата е осъдена при неправилното му приложение, тъй като съобразно установените безспорни факти деянието й е несъставомерно по възведеното обвинение.

Първото от двете възражения не следва да бъде обсъждано по същество, тъй като с него, в разрез с интересите на осъденото лице, защитата претендира инкриминираното поведение да съответства на по-тежко наказуемо престъпление, каквото е длъжностното присвояване по чл.201 и сл. от НК. Известно е, че в досъдебната фаза, приключила с повдигане на обвинение чрез изготвяне на обвинителен акт, ръководно-решаващ орган е прокуратурата, която взема независимо решение по вътрешно убеждение относно правната квалификация на инкриминираното с него престъпно поведение. Първоинстанционният съд е бил сезиран с обвинителен акт, в който, съобразно правата и задълженията си по чл.246, ал.3 от НПК, прокурорът е посочил като правна квалификация на деянието чл.206, ал.3 от НК. Обвързан в неговата рамка, и без съответни действия по чл.287, ал.1 от НПК, съдът, включително и настоящата инстанция, не е изобщо компетентен, още по-малко задължен, да отговаря на възражения във връзка с възможността деянието да представлява по-тежко наказуемо престъпление.

Законът, и в частност чл.206, ал.3 от НК, не е приложен неправилно, тъй като деянието е съставомерно и от обективна, и от субективна страна, и това ясно личи в двата контролирани акта от предходните съдилища, направили подробен анализ на доказателствата и убедително обосновали правните си изводи. В настоящото производство е спорно наличието на умисъл към своене на чуждите вещи, и то действително е решаващо за съставомерността на деянието от субективна страна. Съгласно съдебната практика, обстоятелството, че в условията на неуредени търговско-правни отношения между бивши съконтрахенти, едната страна задържа имущество и не го връща на другата до изпълнение на насрещно задължение, не обуславя престъпно поведение само ако е в изпълнение на защитено от закона нейно право на задържане върху същата вещ. Като отправна точка за установяване на извършено обсебване по чл. 206 от НК в съдебната практика е акцентирано върху наличието, респ. липсата на демонстрирано от дееца присвоително поведение, както и пряк умисъл към своене на чуждите вещи. Именно наличието на такива факти е установено по делото, и те са послужили да обосноват взетото решение във всяка от предходните инстанции.

Никое от цитираните в искането за възобновяване решения на ВКС не може да обслужи защитната теза, защото липсва покритие с инкриминираните факти, включващи неправомерен отказ да бъдат върнати инкриминираните машини в срока, определен с писмен договор, както и много след това, неправомерното им ползване, в собствена изгода, за продължителен период извън договорения, изнасянето им, в нарушение на договореното, от цеха, за работа в който са били предоставени, невъзможността да бъде извършено законосъобразното процесуално правно действие – опис на машините от ЧСИ във връзка с издадена обезпечителна заповед и запорирането им, обявяването на техника на значителна стойност от общо инкриминираната за продажба. Липсата на такова покритие е съществено и за правилността на направените въз основа на възприетата фактическа обстановка правни изводи, че това поведение на подсъдимата убедително сочи на промяна в отношението й към инкриминираните вещи, изразяващо се в своене. И конкретно:

- Р 92/10 г., II н.о. – в отличие с настоящия казус по него е било безспорно установено, че в условията на законно право на задържане деецът нито е продавал вещта, нито я е ползвал, 

- Р 188/12 г., II н.о. – правото на задържане за подсъдимия е било определено като защитено от закона поради непромененото му отношение към вещите, тъй като той не ги е ползвал според предназначението им и не се е разпоредил с тях,

- Р 231/01 г., I н.о. – поведение, отново намерило израз единствено в отказ да бъде върната вещта, който безспорно изисква да е доказана неговата противозаконност, докато по предметното дело са налице действия, надхвърлящи ограничения отказ,

- Р 387/14 г., I н.о. – случай, коренно различен от настоящия, изразил се в договорена продажба на автомобил и фактическото му предаване, който обаче останал недоплатен, което действително изключва признаците на обсебване, поради липса на умисъл,

- Р 443/14 г., I н.о. – спор във връзка с вещи - семейна имуществена общност, чието непредаване не е имало за последица отклоняването им от патримониума на претендиращия съпруг, който е имал достъп до бившето семейно жилище, където те са останали налични, без с тях да е извършван акт на фактическо или юридическо разпореждане,

- Р 457/10 г., III н. о. – отново неприложим казус за прихващане на дължимо трудово възнаграждение, осъществено чрез непредаване на процесна парична сума.

Прегледът на съдебната практика сочи, че във всеки от случаите, на решенията по които се позовават искателите в настоящото дело, е липсвало присвоително отношение у дееца, каквото обаче е безспорно установено и правно аргументирано по отношение на инкриминираното поведение на осъдената по чл.206, ал.3 от НК С.Н..

 

По изложените съображения искането за възобновяване на посочените основания се явява неоснователно, поради което и по реда на чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокати К.Х. и В.В.,***, като процесуални представители на осъдената С.Г.Н., за възобновяване на производството по НОХД № 75/2016 г. на Районен съд Исперих.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: