Р Е Ш Е Н И Е

 

163/20.11.2014г.

 

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на тридесети октомври, година две хиляди и четиринадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                                ЖИВКА ДЕНЕВА

Секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД № 201/2014г. по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Разградският окръжен съд, с присъда № 43 по НОХД № 175/2014г. по описа на същия съд, постановена на 17.06.2014г. е признал подсъдимата С.З.С. за ВИНОВНА в извършване на деяния, както следва :

- в това, че през периода 01.01.2010г. - 30.04.2013г. в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 7 577.25 лв., като не подала годишни данъчни декларации по Закон за данъците върху доходите на физически лица - престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което й наложил наказание при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА;

- в това, че през периода 12.06.2009г.- 30.06.2009г. в гр. Кубрат, чрез използване на документ с невярно съдържание: молба-декларация вх. № 1449/12.06.2009г. получила без правно основание чуждо движимо имущество -150 лв., собственост на Агенция за социално подпомагане - Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат, с намерение да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума била върната - престъпление по чл.212б ал. 1 т.1 вр. чл.212, ал.1 от НК, за което й наложил наказание при условията на чл.58а от НК - лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА;

- в това, че през периода от 18.01.2012г. - 30.11.2013г. в гр. Кубрат при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание: молби-декларации вх. №№ К-70/18.01.2012г. и К - 1161/25.06.2013г. получила без правно основание чуждо движимо имущество - 630,00 лв, собственост на Агенция за социално подпомагане - Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат, с намерение да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума била върната - престъпление по чл.212б ал.1, т.1 вр. чл. 212 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което й наложил наказание при условията на чл.58а от НК - лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА;

Със същата присъда и на основание чл.23 ал.1 от НК съдът определил подсъдимата да изтърпи общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на осн. чл.66 ал.1 от НК, отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Подсъдимата е осъдена да заплати на Министъра на финансите, сумата от 7577.25 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдена е още и на сторените по делото разноски, както и на д.т. върху така уважения гр. иск.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подсъдимата чрез пр. й представител, с оплакване за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда, постановена при съществени пр. нарушения в гр.осъдителната й част. Съдът неправилно бил допуснал и разгледал предявения от държавата гр. иск при липса на правен интерес. Молбата е за отмяна на присъдата в обжалваната й част и отхвърляне на гр. иск.  

Постъпила е „писмена защита” от пълномощника на МФ, като представляващ Държавата, с изразено становище за неоснователност на жалбата на подсъдимата и с искане присъдата да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и справедлива. Направено е и искане за присъждане на разноски.

 

В с.з. пред АС - Варна подсъдимата, редовно призована не се явява и не се представлява.

Гр. ищец редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата на РОС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

 

 

Съставът на АС-Варна, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК констатира, че жалбата на подсъдимата е неоснователна.

Съдебното производство пред РОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, защото подсъдимата е направила подобно искане заявявайки, че признава всички факти и обстоятелства, изложени в обв. акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. В тази връзка първоинстанционният съд е установил надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. Съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

 

Подсъдимата С. *** със съпруга си Л.С.. Заедно последните полагали грижи за детето си - Елай Севделинова. През 2009г. подс. С. не работила. От 13.04.2010г. тя била регистрирана, като самоосигуряващо се лице - собственик на „Ели-Би“ ЕООД -  гр. Кубрат.

През периода януари 2009г. - декември 2012г. подс. С. получила от граждани на: Турция, Германия, Австрия, Англия, Австралия, САЩ, Белгия, Норвегия, Южна Африка, Холандия и Дания пари чрез системата „Уестърн юнион” и „Мъни грам“. Сумите били превеждани по банков път и се получавали лично срещу документ за самоличност и срещу уникален десет цифрен код за „Уестърн юнион” и осем цифрен - за „Мъни грам“, съобщен от изпращача.  Представителство при тази услуга не се допускало. Подсъдимата получавала парите, като посещавала различни представителства на „Уестърн юнион” и „Мъни грам“ в гр. Кубрат, гр. Исперих и гр. Силистра. Там служителят от финансовата институция въвеждал уникалния код, личните данни на подсъдимата, вида и размера на валутата и левовата й равностойност. След това подготвял разписка, която й била предоставяна за подпис. Последната получавала сумата, като един екземпляр от разписката оставал у нея, а друг в съответния представител.

По този начин, подс. С. получила през 2009г. доходи в размер на 8 719,38 евро и 350,00 щатски долара или в левова равностойност  17 519,14 лв; през 2010г. - доходи в размер на 9 185,00 евро, 60,00 щатски долара и 44,99 лв., всичко общо в левова равностойност 18 092,39 лв; през 2011г. - доходи в размер на 10 106,77 евро и 1 521,05 щатски долара, всичко общо в левова равностойност 21 869,50 лв; през 2012г. доходи в размер на 8 509,80 евро и 1 448,76 щатски долара, всичко общо в левова равностойност 18 896,27 лв.

За целия инкриминиран период подс. С. получила суми в общ размер на 76 377,30 лв, които не били декларирани, тъй като същата не била подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Размерът на данъчните задълженията на подс. С.С. за периода 01.01.2009г. - 31.12.2012г. възлизал на 7 577,25 лв.

На 12.06.2009г. в гр. Кубрат, подс. С. подала молба-декларация вх. № 1449/12.06.2009г. за получаване на еднократна помощ при бременност в Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат, с която заявила, че за периода юни 2008г. - май 2009г. не била получавала доходи. Подсъдимата не декларирала получените от чужбина средства за същия период в размер на 10 433,15 лв. Впоследствие на подс. С. била отпусната еднократна помощ в размер на 150,00лв, които тя получила на 30.06.2009г.

На 18.01.2012г. в гр. Кубрат подс. С. подала писмена молба-декларация вх. № К-70/18.01.2012г. за получаване на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст в Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат с която заявила, че за периода от януари 2011г. - декември 2011г. получила доходи в размер на 7 135,02 лв. Подсъдимата не декларирала получените от чужбина средства за същия период в размер на 21 869,51 лв. Впоследствие на подс. С. била отпусната месечна помощ в размер на 35,00 лв.

За периода от 01.01.2012г.-31.12.2012г. тя получила 420лв. /12 месеца по 35,00 лв./

На 25.06.2013г. подс. С. отново подала писмена молба-декларация вх. № К-1161/25.06.2013г. за получаване на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, във филиал на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат, с която заявила, че за периода от юни 2012г. - май 2013г. получила доходи в размер 8321,58 лв.  Подсъдимата не декларирала получените от чужбина средства за същия този период в размер на 20 183,83 лв. В тази връзка Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат отпуснала на подс. С. месечна помощ в размер на 35,00 лв. за отглеждане на едно дете. За периода 01.06.2013г. - 30.11.2013г. подсъдимата получила помощи в размер на 210 лв. / 6 месеца по 35,00 лв./

 

Настоящият състав на АС-Варна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. Правилно първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на пр. ред, предвиден в НПК и че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от приложените по делото документи и свидетелски показания, приобщени и кредитирани от съда.

За да обоснове правните си изводи съдът се е позовал и на експертните заключения, приобщени от съда като компетентно изготвени. 

Според приетата от съда съдебно - финансовата експертиза  през инкриминираните периоди подс. С. е реализирала доходи в размер на 76 377,30 лв., които не са били декларирани. Видно от писмото на ТД на НАП-Варна същата не е подавала данъчни декларации за доходи през периода 2009-2012г. в нарушение разпоредбите на Закон за данъците върху доходите на физически лица и по този начин е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери  - 7 577.25 лв.  Така подсъдимата е реализирала от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Деянията са били извършени с пряк умисъл, тъй като подс.С. е съзнавала, че получава доходи, които следва да декларира, но не  е сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.

От почерковата експертиза се установява, че подписите за  „декларатор“ в декларациите с вх. №№ 1449/12.06.2009г., К-70/18.01.2012г. К-1161/25.06.2013г.  са изпълнени именно от подс. С.. Размерът на отпуснатите помощи също е установен въз основа на заключението на финансовата експертиза. С така подадените инкриминирани декларации подсъдимата е реализирала състави на престъплението по чл.212, ал.1 от НК, тъй като на няколко пъти получила без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на Агенция за социално подпомагане респ. Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат, с намерение да ги присвои. Деянията са били извършени умишлено, като подсъдимата е съзнавала, че ползва документи с невярно съдържание, но е искала и целяла противозаконно да  присви отпуснатите помощи. Във връзка с последващото й поведение и представянето на вносна бележка от 10.06.2014г., в с.з. пред РОС, видно от която сумата от 970 лв,  за получените семейни добавки и лихвите върху тях, са внесени по сметка на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат, правилно съдът е приложил привилегирования състав на чл. 212б ал. 1 т.1вр. чл.212, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подсъдимата.

Съдът е  определил наказание за всяко едно от отделните деяния, като ги е разграничил, съобразявайки се със степента им на обществена опасност, както и с тази на дееца – ниска. Правилно е отчел, че за деянието по чл.255 ал.1 от НК следва да се определи наказание под най-ниския предел на осн. чл.55 от НК, като по –благоприятен закон, предвид многобройните смекчаващи обстоятелства: чисто съдебно минало, самопризнание, добросъвестно процесуално поведение и младата възраст.

От друга страна, наказанията наложени за престъпленията по  чл.212, ал.1 от НК, правилно са били индивидуализирани /респ. редуцирани/ без приложение на института по чл.55 НК, тъй като  съдът е отчел престъпната упоритост на подсъдимата при тяхното реализиране и съответно завишената им обществената опасност.

ВАС намира, че така определено общото наказание на подсъдимата в размер на четири месеца „лишаване от свобода” е адекватно и справедливо и не следва да бъде коригирано. Настоящият състав споделя и друг извод на РОС, а именно, че наказанието си подсъдимата не следва да търпи ефективно, предвид чистото й съдебно минало, както и с оглед най – вече на личната превенция. Така наложено същото е съответно на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

По отношение на предявения граждански иск:

ВАС прецени, като неоснователно оплакването на защитата на подсъдимата, че съдът неправилно е допуснал, респ. разгледал предявения от държавата гр. иск предвид наличие на висящо ревизионно производство. Това е така защото  гр. иск  не може да бъде предявен по реда на НПК единствено в случай, че е бил предявен по ГПК, а наличието на РА не е основание за недопустимостта му в наказателното производство, поради което и правилно е бил разгледан от първостепенния съд. Същият е безспорно доказан по основание и размер. Вследствие на недекларираните от подсъдимата данъчни задължения в размер на 7577.25лв.,  Държавата в лицето на МФ е претърпяла имуществена вреда в същия размер, поради което правилно същата е била осъдена да заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

 

Относно искането за присъждане на разноски на пълномощника на МФ, като представляващ Държавата, изразено с писмено становище, ВАС констатира, че същото е неоснователно, тъй като последният не се е явявал в с.з. пред Варненски Апелативен съд, като  процесуален  представител на гр. ищец по ВНОХД № 201/2014г. и не е ангажирал доказателства в тази връзка. От друга страна относно възнаграждението за осъществено представителството пред първоинстанционния съд, ВАС не е компетентен да се произнесе и съответно такова идентично искане може да бъде отправено до първостепенния съд, разгледал делото.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС- Варна   достигна до извода, че присъдата на РОС е правилна, законосъобразна и справедлива, респективно жалбата на подс. е неоснователна, поради което и на основание чл.338 от НПК присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 43 на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 175/2014г. по описа на същия съд, постановена на 17.06.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.