Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 234/14.09.2017г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

 

секретар Г.Н.

   прокурора Пл.Костадинов,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №201 по описа за 2017 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивни жалби на К.З.Т., чрез адв. Юл.Г. и на Н.А.К., чрез адв. М.Р., подсъдими  по нохд № 1055/16г. по описа на Варненския окръжен съд, и жалба от Е.Х.К., чрез адв. В.Н., частен обвинител, против присъдата на същия съд от 20.10.2016г., с която подсъдимият Т. е признат за виновен за деяние по  чл.343а ал.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.“в“ НК и чл.54 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от пет години и лишаване от правоуправление за срок от четири години и шест месеца; подсъдимият К. е признат за виновен за деяние по чл.343 ал.1 б.“в“и чл.54 НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл.66 НК е отложено с изпитателен срок от четири години, както и лишаване от правоуправление за срок от три години и шест месеца .

В жалбата на подс. Т. се сочат основания за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и лишаване от правоуправление като се прави  искане съдът да измени присъдата като намали размера на тези наказания.

Защитата на подсъдимия поддържа жалбата в с.з. като излага съображения в тази насока.

В жалбата на подс. К. се сочат основания за необоснованост и законосъобразност на присъдата и несъставомерност на деянието. Прави се искане за отмяна на така постановената присъда и постановяване на оправдателна такава. С жалбата е направено и доказателствено искане, по което съдът се е произнесъл с отделно определение.

В жалбата на частния обвинител се излагат съображения за явна несправедливост на наложените наказания на двамата подсъдими и се прави искане за тяхното завишаване в рамките на средния размер, предвиден в закона.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

Въззивните жалби са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 20.10.2016г. по нохд № 1055/2016г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия К.З.Т. за виновен в това, че на 19.08.2014г. в гр.Варна, при управление на МПС –л.а.”Хюндай” рег.№В 5857 РН, нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост, при условията на независимо съпричинителство с подс. Н.К., причинил смъртта на С.Н.К. като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като на основание чл.343а ал.1 б.“б“вр.чл. 343 ал.1 б. ”в” НК вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години и шест месеца. Оправдал го е по обвинението по чл.343 ал.1 б.“в“ НК.

Със същата присъда е признал за виновен и подсъдимия Н.А.К., за това че по същото време и място, при управление на л.а. „Нисан Примера“ с рег.№ ТХ 9059 ХН, нарушил правилата за движение – чл.37 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост и при условията на независимо съпричинителство с подс. Т., причинил смъртта на Стоянка К. като на основание чл.343 ал.1 б.“в“ и чл.54 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл.66 НК е отложил с изпитателен срок от четири години, както и лишаване от правоуправление за срок от три години и шест месеца.

Осъдил е подсъдимите да заплатят и съответните такси и разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Производството е протекло по реда на чл.371 т.1 НПК като страните са се съгласили да не се събират нови доказателства, извън посочените с определението на съда.

На 19.08.2014г., около 9 часа сутринта, подс. Т. управлявал личния си автомобил „Хюндай“ рег.№В 5887 РН в гр.Варна по ул.“Девня“ в посока от Аспарухов мост към жп гара. В автомобила се намирала и свид. Б.. Пътното платно в този участък е двупосочно с по две ленти във всяка посока. Подс. Т. *** регулирано със светофарна уредба като се движел в дясната лента, с ширина 4,10м., като се движел с превишена скорост, около 72км./ч и имал зелен сигнал на светофара. Пред него нямало друг автомобил, а в лявата лента имало такъв, който следвало да направи ляв завой, т.е. нямало пречки за движението му напред. В средата на кръстовището платното конструктивно леко се отклонявало в ляво /поради наличието на уширение за спирка на градски транспорт, разделено с остров от основното платно като от това уширение автобусите правят ляв завой за да се включат в платното на ул.“Дунав“/. След уширението има и изход от паркинга на жп.гара.

По същото време, в обратната посока, от към кръстовището на ул.Преслав“ към жп гара, по ул.“Девня“ се движел л.а. „Нисан Примера“ рег.№ТХ 9059 ХН, управляван от подс. Н.К.. В автомобила се намирала и съпругата му Г.К..Подсъдимият имал намерение да влезе в паркинга на жп гара като направи ляв завой на кръстовището на ул.“Девня“ и ул.“Дунав“. Същия се движел в лявата лента в своята посока и пред него нямало други МПС. Срещу него имало автомобили изчакващи ляв завой. Подс. К. навлязъл в кръстовището като завил автомобила наляво към изхода на паркинга на жп гара. Спрял за момент и продължил движението си вече навлизайки в дясната лента за насрещно движещите се автомобили и отново спрял. Подс. Т. видял, че л.а. „Нисан“ е заел част от неговата лента за движение и за да не последва удар решил да предприеме маневра за да го избегне. Движейки се с висока скорост, макар и след задействане на спирачките на л.а. „Хюндай“, подс. Т. отклонил автомобила вдясно, навлизайки в кръстовището. След разделителния остров с уширението за автобусната спирка, подс. Т. видял, че автомобила се насочва към дърво, вдясно от траекторията му, както и че в близост до дървото стои пешеходка. За да избегне удар с пешеходката, подс. Т. отклонил още вдясно волана като продължил да натиска спирачката. Колата преминала през бордюра и се ударила с предна дясна част в дървото. Последвала ротация по часовниковата стрелка на автомобила, като при нея същия ударил, с предната си дясна част пешеходката – Ст.К.. След удара автомобила спрял напречно на пътната лента , по която се движел. От удара, пострадалата била отхвърлена напред и нагоре и надясно по посока на движението на МПС, след което паднала на тротоара.

Междувременно, подс. К. завършил намислената от него маневра – завой наляво, паркирал колата си на паркинга на жп гара и влязъл в сградата на гарата.

Веднага след инцидента, подс. Т. отишъл при пострадалата, обадил се на тел.112 с молба за помощ, оказал помощ при качването й в линейката. Пострадалата била откарана в МБАЛ „Св.Анна“ където, въпреки оказаната й медицинска помощ починала същия ден.

Подс. Т., останал на мястото на инцидента като обяснил на полицейските служители, че някакъв автомобил му пресякъл пътя, което наложило да отклони управлявания от него автомобил, с цел да избегне сблъсък. След като били прегледани записите на камера насочена към паркинга на ж.п. гара №14 бил установен автомобила на подс. К., както и неговата самоличност.

От СМЕ е видно, че пострадалата К. е получила съчетана травма – гърди, корем, крайници, тежка контузия с разкъсване на белодробен паренхим, счупване на леви и десни ребра с разместване на фрагменти и кръвонасядания по меките тъкани, двустранен хемопневмоторакс, изливи на кръв в двете плеврални кухини, счупване на гръбначен стълб с разместване и непълно прекъсване на гръбначен стълб, разкъсване на слезка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупвания на лява ключица, колянна става, дясна предмишница и пр.Непосредствена причина за смъртта на пострадалата е тежката комбинирана травма, контузия на белите дробове, счупванията на множество ребра и гръбначен стълб и развилият се във връзка с това двустранен хемопневмоторакс, довери в съвкупност до развитие на кръвоизливна анемия и остра дихателна недостатъчност.

От тройната и допълнителната АТЕ се установява скоростта на движение на л.а. „Хюндай“, която е била не по-малко от 72 км./ч. Движейки се с тази превишена скорост, той не би могъл от техническа гледна точка да премине безпрепятствено през така образувалия се стеснен коридор от навлизането на л.а. „Нисан“ в платото му за движение и характеристиките на платното, отклоняващо се с 15 градуса наляво,тъй като автомобила би загубил странична устойчивост. Това би могъл да стори движейки се със съобразена скорост от около 40-44 км/ч, когато би могъл да реагира адекватно.

При приближаването си към кръстовището, подс. Т. е имал достатъчно добра видимост и е могъл да възприеме навлизащия в неговата лента л.а. „Нисан“.

От камерите за видеонаблюдение се установява, че в зоната на кръстовището първо навлиза л.а. „Нисан“ – в 08:08:39, след което спира. За 7,28 сек. е измитал около 9,0м. като е видно, че движението му не е било равномерно, движел се е бавно, което е косвен знак за изчакване или очакване. Подходил е по лентата за движение, по която обичайно продължават траекторията си, автомобилите, идващи от посоката на л.а. „Хюндай“, но предварително пристроени в лява лента. От кадър 08.08.39 се вижда, че автомобила „Нисан“ се намира пред изчакващите в лявата лента автомобили за завой наляво по ул.“Дунав“. След това авт.“Нисан“ се отклонява в свое ляво като предното му колело се изравнява с ОР1/скицата/ т.е. навлиза в продължението на дясната лента, където се е движил л.а. „Хюндай“, спира като предната лява част е на границата на сенчестата зона, а задно ляво колело е на една линия с дървото, в което се удря л.а “Хюндай“. Остава в покой до 08.08.57 след което се придвижва във вътрешността на паркинга.

Л.а. „Хюндай“ навлиза в кръстовището в 08.08.45, когато л.а. „Нисан“ се е намирал в движение и предното му ляво колело е било на една линия с дървото. От момента, в който л.а. „Хюндай“ пресича стоп линията, се е движил с десните си колела плътно до бордюра на разделителния остров. Двата автомобила са в непосредствена близост при прехода на кадър 08.08.45 и 08.08.46. В момента, в който л.а. „Нисан“ спира и предния му ляв ръб се е намирал вече в лентата на движение на л.а. „Хюндай“ на около 4,50м в ляво от бордюра и на около 3,30м. преди ОР1. В момента, в който л.а. „Хюндай“ се е отклонил за втори път надясно л.а. „Нисан“ се е намира на около 3,80 в ляво от бордюра и на около 6,30 преди ОР1 и на около 3.0м. преди процесното дърво.

Вещите лица са посочили особеностите на това кръстовище в посоката по която се движи л.а. „Хюндай“ – отклонение наляво с около 15 градуса на платното и стеснението му след кръстовището от 4,10м. преди кръстовището до 3,75м. след него. Подс. Т. е имал пряка видимост към намиращият се в кръстовището в лявата лента за насрещно движение л.. „Нисан“ /т.е. в момента, когато става опасен/ от около 50м. или от момента когато се е намирал успоредно с началото на разделителния остров. При скоростта, с която се движил л.а. „Хюндай“ е нямал възможност да спре преди мястото на удара, тъй като опасната му зона е по-голяма от зоната на видимост, респ. отстоянието.Технически би могъл да спре ако се е движил с или под разрешената скорост от 50км/ч. Както беше споменато същия не би могъл да премине през така стеснения коридор и завой на преминаване тъй като би загубил странична устойчивост. Максималната скорост, при която би могъл да заобиколи л.а. „Нисан“ според експертизата е 44,12км/ч като при това страничната дистанция между двата автомобила би била 0,20м.

Л.а. „Нисан“от техническа гледна точка става опасност за л.а. „Хюндай“ в момента, в който навлиза в неговата лента /предното му ляво колело се изравнява с ОР1/. Същия от момента на появата му в обхвата на охр.камера до установяването му в покой е имал непрекъснат пряк обзор към л.а. „Хюндай“и движейки се със средна скорост в района на кръстовището 4,45кв/ч е имал възможност да спре преди мястото си на установяване в покой, извън коридора на л.а. „Хюндай“, ако е реагирал своевременно.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че са нарушени посочените правила за движение както от подс. Т., който е управлявал автомобила си с превишена скорост, така и от подс. К., който не е пропуснал движещия се направо автомобил на подс. Т. преди да предприеме ляв завой. Налице е и причинно следствената връзка между деянията и настъпилия противоправен резултат.

По жалбите:

Жалбата на подсъдимия Т. е само по отношения явната несправедливост на наложеното наказание.

Спор по фактическата обстановка от негова страна няма. Тя е такава, каквато е отразена в обв. акт.

Излагат се съображения че въпреки по-благоприятната за него правна квалификация, съдът му е наложил по-тежко наказание от това на другия подсъдим. Изтъква се, че първопричина за настъпилото ПТП са действия на другия подсъдим, както и че не са отчетени в достатъчна степен всички смекчаващи обстоятелства.

Признавайки подсъдимия за виновен, при определяне на размера на наказанието съдът е преценил всички смекчаващите  отговорността обстоятелства, отчитайки личността на подсъдимия като такава с ниска обществена опасност, отчел е и цитираните в жалбата. Съдът е отчел и извършените от него административни нарушения по ЗДвП в предходните години. Предвиденото наказание по отношение на този подсъдим е до четири години лишаване от свобода. Съдът е отчел драстично надвишаващата разрешената в градски условия скорост, с която де е движил подс. Т. и то в участък с обичаен засилен трафик. Създадената ситуация и настъпилото ПТП са лишили от живот лице, което дори не е било в непосредствена близост до пътното платно. Преценявайки всички тези обстоятелства, окръжния съд правилно е приел, че на подсъдимия Т. следва да се определи наказание над средния размер предвиден в закона размер, което наказание правилно е преценено, че не следва да се изтърпява ефективно. Правилно съдът е приел, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо същия да бъде отделян от средата в която се движи.

Така определеното наказание по вид и размер е законосъобразно и ще изпълни целите и задачите предвидени в чл.36 НК.

По отношение наказанието лишаване от правоуправление, същото е определено съразмерно определеното наказание лишаване от свобода. В този смисъл и жалбата на подсъдимия Т. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение жалбата на подс. К.:

В жалбата се твърди липса на съставомерност на деянието по отношение на подс. К.. Твърди се, че било илеревантно дали  предприетата маневра от него ляв завой е правомерна или не, тъй като нямало съприкосновение между двата автомобила и само ако би имало такъв, следвало да се обсъжда поведението на втория подсъдим.

Обвинението за подс. К. е, че е нарушил разпоредбата на чл.37 ал.1 ЗДвП – При завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС. Кръстовището е било регулирано със светофарна уредба като няма секция за завиване наляво с посоката на движение на л.а. „Нисан“. Такава има в обратната посока. Сигналът е бил зелен за движещите се направо в двете посоки. Подс. К. не е имал никакво основание да предприема завой наляво при положение, че е имало насрещно движещи се автомобили. Подс. К. не само е започнал маневрата като е навлязъл в кръстовището, но е заел и част от лентата на насрещно движещите се автомобили /дясната лента в тяхната посока/. Каква част от лентата е бил заел и дали останалото разстояние е било достатъчно за разминаване е без значение. Според вещите лица двата автомобила биха се разминали на странично разстояние от 0,20м., което очевидно изисква особено майсторство. Следна да се отбележи, че подс. Т. би продължил пътя си след кръстовището безпрепятствено, дори и движейки се с неразрешената скорост, ако подс. К. не беше предприел маневра, която не му е разрешена. Именно поведението на подс. К. е било първопричината за създалата се усложнена пътна обстановка. В този смисъл е и забележката в заключението на тройната АТЕ, повторена неколкократно, че описаните заключения са валидни при неподвижно състояние на л.а. „Нисан“ и при „натренирано“ състояние на водача на л.а. „Хюндай“. Както е видно и от видеозаписа нито л.а. „Нисан“ е бил в неподвижно състояние, нито пък, очевидно, подс. Т. има качества на автомобилен състезател.

Следна да се има предвид и другият извод на експертизата относно въпроса би ли могъл водачът на л.а. „Нисан“ да спре преди мястото си на установяване на покой, че причините да не стори това са най-вероятно от субективно-волеви характер, тъй като не е имал технически причини да не стори това.

В с.з. на 19.10.16г. /л.80 края и гърба горе/ в.л. Жечев е направил пояснение, че гледайки видеоматериала, на метален стълб е поставена ел.разпределителна кутия, която е на нивото на тавана на автомобили от типа на л.а. „Нисан“ и е послужила като ориентир. На кадрите е видно, че автомобили движещи се преди л.а. „Хюндай“, в същата посока са преминали точно там, където след тях се е появил таванът на л.а. „Нисан“. Т.е. в един момент от движението си в дясната лента /за направо/ след кръстовището, те са се намирали там, където е бил ситуиран и л.а. „Нисан“ при извършваната от него маневра ляв завой.

Съдът няма да коментира възраженията на защитата на подс. К. касаещи поведението на подс. Т..

Окръжният съд е коментирал подробно цитираната от защитата на подс. К. съдебна практика.

В с.з. защитата на подс. К. заявява, че са налице и процесуални нарушения като твърди, че не били изрично изброени в протокола от с.з. всички доказателства, които ще се ползват при произнасяне на присъдата. Това не е така, тъй като съдът с нарочно определение е приобщил всички материали по делото. Твърди се, че е нарушено правото на защита на същия подсъдим, тъй като не му била дадена думата за пледоария. Въззивната инстанция не намира, че правото на защита на подс. К. е било ограничено по някакъв начин. Същият е дал обяснения, изразил е становището си поповдигнатото обвинение. Бил е представляван от двама адвокати – защитници, които са участвали активно през целия процес, дадена му е последна дума в която е заявил: „Вие ще решите. Това което разказах е самата истина“. Няма данни той или защитата му да са били ограничавани.

Твърди се, че са обсъдени свид. показания на свид. Б. и обясненията на подс. Т., а не били обсъдени обясненията на подс. К.. Тона твърдение е несъстоятелно, тъй като съдът в мотивите си е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че съгласно показанията на свид. Василев много автомобили, вкл.и автобус са преминали безпрепятствено през това кръстовище, но се забравя факта, че те са преминали преди подс. К. да предприеме маневрата „ляв завой“. Неправилно се тълкува заключението на АТЕ, че при скоростта, с която се е движил л.а. „Хюндай“ във всички случаи не би могъл да „вземе завоя“. Тоя не би могъл да премине при създалата се ситуация, движейки се с тази скорост, а при скорост най-много 44 км/ч, но яко я нямаше усложнената обстановка никой не е казал, че не може да премине през кръстовището. Вещите лица казват, че колкото по-голямо е страничното разстояние между автомобилите, толкова стойностите на възможната скорост при разминаване се повишават.

Задължителната преценка за безопасност на извършваната маневра, по отношение на всички участници в движението, които могат да бъдат засегнати и увредени, е на водача предприемащ маневра завиване наляво. Тази преценка следва да бъде съобразена дори с неправомерно движение, в случая с превишена за градски условия скоростна насрещно движещия се участник в движението. В този смисъл е и практиката на ВКС /реш.473/08.07.11г. нд 442/10г.ІІІ но/.

Предвид изложеното и жалбата на подс. К. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение наложеното на този подсъдим наказание, същото е съобразено със степента на вината му, смекчаващите вината обстоятелства, както и липсата на отегчаващи такива/извън наложените адм. наказания по ЗДвП/. Поради това и съдът му е определил наказание в минималния предвиден от закона размер.Така определеното наказание правилно и законосъобразно е отложено с подходящ изпитателен срок. Наказанието лишаване от права също е съобразено с основното наказание.

По жалбата на частния обвинител:

Същата е в посока на увеличение на наложените и на двамата подсъдими наказания.

Предвид изложените по-горе съображения въззивната инстанция счита, че тази жалба също е неоснователна и определените наказания са съобразени както с изискванията на генералната така и с личната превенция.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 12.10.16г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 1055/16г. по отношение на подсъдимите К.З.Т. с ЕГ№ ********** и Н.А.К. с ЕГ№**********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    

 

                                                                                     2.