Р Е Ш Е Н И Е

 

207/31.07.2017 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На дванадесети юни

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар:Геновева Ненчева

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 202 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл.424 ал.1 НПК.

 

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 287/2016 г. по описа на Районен съд - Каварна и отмяна на постановеното по него определение № 154 от 10.11.2016г. В искането са изложени доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно групиране на наложените на осъдения З.И.Л. наказания „лишаване от свобода“, като не е съобразен размера на най-тежкото наложено наказание, въпреки, че то е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. Иска се на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК да се отмени определението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

 

Прокурорът от АП-Варна поддържа искането по изложените в него доводи и моли да бъде възобновено наказателното производство, като бъде отменено определението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание осъденият З.Л. се явява лично и се представлява от назначен от съда служебен защитник, който оспорва искането, излагайки доводи за правилност на постановения от първоинст. съд съдебен акт, който е съобразен с практиката на ВС на РБ от 1965г и 1987г. Моли за оставяне без уважение на искането за възобновяване.

 

Осъденият Л. поддържа изложеното от защитника му. 

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

 

Искането за възобновяване, депозирано от Главния Прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 - определение на РС - Каварна, постановено по реда на  чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Това определение не е било обект на въззивна проверка, макар че принципно е подлежало на такава, съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от НПК. Поради липсата на въззивен протест и въззивна жалба определението е влязло в сила 26.11.2016г. В същото време то не попада и в категорията актове, които биха могли да бъдат обект и на касационна проверка, доколкото е изключено от техния кръг с оглед нормата на чл. 346 от НПК, поради което искането е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО.

 

С определение № 154/10.11.2016г. по ЧНД № 287/2016 г. Районен съд – Каварна, по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, на основание чл. 23 - 25 НК е определил на осъдения З.И.Л. едно общо наказание из между наложените му по НОХД № 88/2016г, НОХД № 95/2016г, НОХД № 206/2016г. и по НОХД №154/2016г., всички по описа на Районен съд-Каварна, като му е наложил едно общо най-тежкото наказание в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23, ал.З НК присъединил към така определеното общо наказание по-лекото наказание глоба в размер на 100 лева.

На основание чл. 59, ал.1, т.1 НК приспаднал времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 20.07.2016 г. до 10.11.2016 г.

На основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът постановил осъд.З.Л. да изтърпи отделно наказанието по НОХД № 291/2015г., на PC Каварна в размер на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.

 

При постановяване на съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил данните за съдимост на осъд. Л. и наличието на предпоставките за групиране на наказанията, а именно: налице са наложени наказания по пет осъждания:

-                      по НОХД № 291/2015г. на PC-Каварна – лишаване от свобода за срок от 4/четири/ месеца“, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от 2/две/ години;

-                      по НОХД № 88/2016г. на PC-Каварна - лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от З/три/ години и глоба в размер на 100 лв;

-                      по НОХД № 95/2016г. на PC-Каварна - лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 4/четири/ години;

-                      по НОХД № 206/2016г. на PC-Каварна - лишаване от свобода за срок от 8/осем/ месеца при строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 100 лв;

 по НОХД № 154/2016г. на PC-Каварна - лишаване от свобода за срок от 8/осем/ месеца, при строг режим на изтърпяване в затвор.

Тази съвкупност от престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК, налага групиране на наказанията, като първоинст. съд следва да определи едно общо наказание, в размер на най-тежкото от тях.

При конкретното кумулиране на наказанията, при условията на чл. 25, вр. чл. 23 НК, решаващият съдебен състав незаконосъобразно е приел, че между две наказания от един и същи вид лишаване от свобода, но с различни срокове - 1/една/ година и 4/четири/ месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК ( по НОХД № 95/2016г.) и 8 /осем/ месеца, с постановено ефективно изтърпяване (по НОХД № 206/2016г. и НОХД № 154/2016г.), по тежкото, и съответно водещо във формираната съвкупност, се явява второто. Въпреки, че липсват изложени мотиви за това в постановеното определение, вероятно първоинст. съд е приел, че наказанието „лишаване от свобода“ с ефективно изтърпяване е по-тежко от отложеното такова, с приложение на института на условното осъждане! Този извод противоречи на принципа на закона за определяне на едно общо най-тежко наказание при наличие на материалноправните законови предпоставки за това. /В тази насока първоинстанционният съд не се е съобразил с - Решение № 224 от 29.04.2010 г. на ВКС по НД № 131/2010 г., III НО, както и с обвързващите предписания по т. 7 на Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по НД № 2/65 г. на Пленум на ВС и ТР № 3/16.11.2009 г. по ТД № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС/. Като не е определил най-тежкото по размер от наложените наказания „лишаване от свобода“, районният съд е постановил определението си в нарушение не само на чл.14 от НПК, но и на разпоредбите на чл. 25 вр. с чл. 23 от НК, тъй като не е извършил пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения.

 

        Колкото до наведените възражения от сл. защитник на осъд. Л., следва да се отбележи, че същите не могат да бъдат споделени, т. к. съдът, с оглед императивно вменените му задължения по смисъла на чл. 14 от НПК, след като е бил сезиран и е образувано производство по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, е длъжен да направи собствен прочит и проверка на материалите по делото, и в частност данните досежно съдимостта на осъденото лице и въпреки становището на прокуратурата, изразено писмено - в искането и устно - в съдебното производство, да се произнесе с мотивиран съдебен акт по цялостно групиране на наказанията и при спазване на изискванията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК.

 

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, тъй като е допуснато е съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК, поради което искането за възобновяване следва да бъде уважено, а определението на РС - Каварна да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на същия съд, в хода на което да бъде приложен правилно материалния закон, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ЧНД № 287/2016 г. по описа на Районен съд - Каварна.

ОТМЕНЯ определение № 154/10.11.2016г., постановено по същото дело.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

Председател:                           Членове: 1.               2.