Р Е Ш Е Н И Е

 

130

 

гр.Варна, 29 август 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 18 юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора ИВАН ТОДОРОВ и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 203 по описа на ВАпС за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия В.Н.Д. ЕГН ********** против присъда № 52, постановена по НОХД 1407/13г. по описа на ОC – гр. Варна. С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл. 116 ал. 1 т. 3 и т. 6 пр. 2-ро и 3-то т. 12 пр. 1-во вр. чл. 115 от НК, за това, че на 09/10.02.2013 год. в гр. Варна, умишлено умъртвил баща си Н.А. Д., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, смъртта е настъпила на 28.02.2013 год. и деянието е извършено при условията на опасен рецидив. При приложението на чл. 54 от НК на В.Д. е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при определен в хипотезата на чл.61, т.2,вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим на изтърпяване, в Затвор. С присъдата първоинстанционният съд е възложил сторените по делото разноски в размер на 320,09 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР- Варна и в размер на  500 лв. по сметка на ВОС за заплащане от подсъдимия Д..

В жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон от първата инстанция, като настоящата е сезирана с искане за изменяване на присъдата и преквалификация на деянието като такова по чл.124 от НК или чл.119 от НК. Защитата намира, че по делото не са налице убедителни доказателства подс.Д. да е имал умисъл да умъртви баща си. Твърди се, че въззивникът е имал само намерение да му нанесе телесни увреждания в избухналия пореден семеен скандал след употреба на алкохол. Навеждат се аргументи, че в подкрепа на тази теза било и последващото поведение на въззивника, които полагал грижи за пострадалия в продължение на 2 дни и когато състоянието му се влошило, сам подсъдимият потърсил помощ. В условията на евентуалност  се поддържа искане за преквалификация на деянието по чл.119 НК, тъй като защитата счита, че въззивникът е причинил съставомерните увреждания в опита си да отблъсне нападението на баща си. На последно място се навеждат доводи за несправедливост на наложеното наказание от първата инстанция, тъй като не било отчетено психичното състояние на подсъдимия, което според защитата има характер на изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Извежда се искане за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК.

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и добре мотивирана. На първо място прокурорът изтъква, че за съдържанието на умисъла на подсъдимия изводи следва да се вадят единствено от обективните данни по делото. Интерпретацията  на доказателствата по делото сочи, че подсъдимият е нанесъл 8-10 удара със значителна сила в областта на главата на баща си, което сочи на намерението му да го умъртви. Прокурорът намира за неприемлива тезата за полагане на грижи от страна на въззивника, тъй като пострадалият е бил открит в безпомощно състояние, потънал в собствените си фекалии. Като напълно неподкрепена от доказателствата по делото се възприема и втората теза на защитата за облъскване на нападение, предприето от страна на починалия срещу въззивника, тъй като единственият с увреждания, които имат защитен характер, е именно пострадалия. По отношение на справедливостта на наказанието, наложено на въззивника, представителят на публичното обвинение изразява становище за неговата съответност както на личността на дееца, така и на стореното от него.

В последната си дума подсъдимия Д. моли за справедливо и правилно решение въззивната инстанция.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 52, постановена на 02.06.2014 г. по НОХД № 1407/13г. по описа на ОC – гр. Варна, с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия В.Н.Д. за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.116, ал.1, т.3 и т.6 пр.2-ро и 3-то т.12 пр.1-во вр. чл.115 от НК, за което му е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при определен в хипотезата на чл.61, т.2,вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим на изтърпяване, в Затвор.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните аргументи:

 

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

След освобождаването му от Затвора-Варна, на 26.10.2012г., подсъдимият В.Д. заживял заедно с родителите си Невенка и Н. Д. в жилище, находящо се гр.Варна ул. „Яребична” 8А. Това жилище им било предоставено за ползване от техни познати, които живеели в Кралство Белгия. Сестра му, А.Т. живеела с децата си на друг адрес в гр.Варна и не поддържала никакви отношения с брат си. Св.Н.Д.- съпруга на пострадалия, била обект на системен тормоз от страна на Н.Д., което било достояние на децата им в продължение на много години. В последствие агресивното отношение на бащата се насочило и към подсъдимия. Конфликтите между баща и син възниквали основно след консумация на алкохол, който и двамата системно употребявали. Тъй като в семейството никой не работил с цел набавяне на средства Н.Д. на 01.02.2013г. заминала на работа в Кралство Белгия. Подсъдимият продължил да живее в едно домакинство с баща си и след заминаването на майка си. Двамата мъже били безработни и разчитали на средствата, изпращани им от Н. Д.. Те продължавали заедно да пият алкохол и да се карат системно. Скандалите и виковете на двамата били чувани от св.М.И. - тяхна съседка за инкриминирания период.

На 08.02.2013г., около обяд св.А.Т. говорила по телефона с баща си, който и казал, че получил от съпругата си по пощата 50 евро. По същото време пострадалият разговарял по телефона за последен път и със съпругата си.

След полунощ на 09 срещу 10.02.2013г. подс.Д. се обадил по телефона на сестра си и казал, че са заедно двамата с баща си и спешно му трябват пари. Тя му отговорила, че няма пари, няма по кого да изпрати по това време и прекратила разговора, след което повече не е разговаряла нито с подсъдимия, нито с пострадалия. По това време В. заедно с баща си консумирали в кухнята на апартамента алкохол - бира и мастика, които закупили преди това от квартален магазин. Между двамата възникнал поредния скандал, който този път прераснал в побой. Двамата си разменили обидни реплики, като пострадалият за пореден път казал, на подсъдимия, че не му е син. В отговор на думите му, В.Д. станал от стола и нанесъл множество силни юмручни удари в областта на главата на пострадалия Н. Д.. В резултат на ударите той паднал на пода, а подсъдимият продължил да го рита в главата яростно. Н. Д. се опитал безуспешно да се предпази с ръце. В един момент пострадалият престанал да реагира и тялото му се отпуснало. Тогава подсъдимият спрял да го рита и пренесъл баща си в леглото, в неговата спалня.

Непосредствено след нанасянето на ударите пострадалият изпаднал в коматозно състояние и не бил в състояние нито да се движи, нито да се храни. Въпреки очевидно тежкото състояние на баща си, подсъдимият не предприел никакви действия, за да му окаже помощ или да потърси съдействие. Едва два дни по-късно - на 11.02.2013г. привечер, В.Д. потърсил съседката си св.М.И. и и́ обяснил, че баща му е зле, пребит преди три дни от неизвестни лица, когато ходил на магазина. Разказал и́, че го намерил паднал пред входната врата и понеже нямал пари, нямал с какво да го храни, нямал и телефон, и́ поискал пари и телефон, за да се обади на майка си в Белгия. Помолил я да дойде и да погледне пострадалия. По този повод свидетелката, тъй като се притеснила и не смеела да отиде сама, потърсила друг съсед - св. Н.А.. Двамата заедно отишли в апартамента, обитаван от Д.. Подсъдимият им отворил и ги завел в спалнята при баща си. Свидетелите възприели състоянието на пострадалия като тежко -  със силно подпухнало и посинено от побоя лице и неконтактен , със затворени очи, не говорел и не разбирал какво му се говори, издавал хъркащи звуци. М.И. веднага повикала екип на „Бърза помощ”. Пристигналият реанимационен екип транспортирал Н. Д. ***, където в 23:50 часа на 11.02.2013г. бил приет за лечение в Клиниката по неврохирургия, а на местопроизшествието пристигнали полицейски служители, които извършили оглед и задържали подсъдимия, който и пред тях поддържал версията за нанесен преди три дни побой от неизвестни лица пред магазина.

Впоследствие, въпреки оказаната медицинска помощ и проведеното оперативно лечение, пострадалият Д. без да дойде в съзнание, починал на 28.02.2013г..

            От приобщеното към доказателствената маса по делото заключение на изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ /стр.158, том 1 д.п./ се установява, че смъртта на Н. Д. е резултат на получена тежка закрита черепно-мозъчна травма и нейните възпалителни усложнения двустранна, гнойна бронхопневмония. Настъпването на смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с получената тежка закрита черепно-мозъчна травма.

От приобщеното заключение на СМЕ, изготвена при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия/стр.28, т.2 д.п./ се установява, че Н. Д. е получил следните увреждания: двустранна гнойна, огнищна пневмония с хипостатичен характер, черепно-мозъчна травма-контузия на мозъчния ствол, контузия в слепоочно-теменната област на лявото голямомозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по конвекситетта на лявото голямомозъчно полукълбо и по двете малкомозъчни полукълба, кръвонасядания по меките черепни обвивки в областта на челото и в лява теменно-слепоочна област; състояние след неврохирургична операция с трепанация на черепа за евакуация на развил се след черепно-мозъчна травма хидром /натрупване на ликвор/; трахеостома, ръбци /белези/ от разскъсно-контузни рани по лицето и по ръба на лявата длан, кръвонасядания в стадий на резорбция по клепачите на очите, оток на белите дробове и мозъка. Черепно-мозъчната травма е резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, вкл.удари с юмруци и ритници, в областта на главата и лицето, което се подкрепя от наличието на белези от зарастнали разскъсно-контузни рани и кръвонасядания в стадий на резорбция по клепачите на очите, кръвонасядания по меките черепни обвивки в челна и лява слепоочно-теменна област, /стр.29, том 2/.

От проведения клиничен преглед при постъпването на пострадалия в Клиниката по неврохирургия на МБАЛ „Св.Анна" –Варна /стр.19, 20, том 2/ е видно, че същият е бил в тежко увредено състояние, в кома /безсъзнателно състояние/, с поставена кислородна маска. В резултат на нанесения побой, Д. е получил контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, множество разскъсно-контузни рани, кръвонасядания и травматични отоци по лицето, лявата гривнена става и лявата длан. Описаните травматични увреждания са резултати на множество удари с или върху тъпи предмети, вкл. такива с подчертани ръбове и сравнително ограничена удряща повърхност. Подобни травматични увреждания биха могли да се получат от удари с юмруци и с ритници. По своя вид отговарят да са получени до 2-3 денонощия преди извършеното освидетелстване. Към момента на изготвяне на експертизата, когато лечението на пострадалия Д. все още не е било приключило, ЧМТ, изразяваща се в контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, определя разстройството на здравето временно опасно за живота. Останалите травматични увреждания в своята съвкупност са определяли временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Съгласно заключението на допълнително изготвената СМЕ /стр.155-156, т. 1/ се установява че: Всички травматични увреждания са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи и ръбести предмети. Всички увреждания са получени в сравнително кратък промеждутък от време. Давността на получените увреждания отговаря да са причинени около две, максимум три денонощия преди извършеният от съдебен лекар преглед на 12.02.2013г. т.е. на 09-10.02.2013г.. Описани са  броя и вида на ударите: в областта на главата не по-малък от 8-10.

Посоката на ударите в областта на главата е била както следва:

1.  Две контузно разкъсни рани по дясна вежда - ударите са с посока отпред назад.

2.  Оток и кръвонасядане по клепачите на дясно око посоката е същата, като е възможно отока и кръвонасядането да са получени от ударите в областта на дясна вежда или от отделен удар в тази област.

3.  Контузно-разкъсна рана по ляво слепоочие. Посоката на удара е от дясно наляво.

4.  Оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око. Посоката на удара е отпред назад.

5.  Обширно кръвонасядане по дясна скула с ожулване. Посоката на ударите /повече от един/ е отпред назад.

6.  Кръвонасядане и оток на горна и долна устна посока на удара е отпред назад.

7.  Кръвонасядане в близост с лява устна. Посока на удара е отпред назад.

8.  Кръвонасядане по ръба на долна челюст в дясно. Посоката на удара е отпред назад, възможно и отдолу нагоре.

Всички удари в областта на главата са нанесени със значителна сила - видно от получените тежки мозъчни травми. Получената тежка закрита черепно-мозъчна травма, изразена с масивен травматичен субдурален хидром, обширен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузиите на мозъка без оказване на медицинска помощ неизбежно води до смърт. В конкретния случай въпреки оказаната високоспециализирана медицинска помощ смъртният изход не е могъл да бъде избегнат. След получената черепно мозъчна травма Д. е бил в състояние сопор - кома и не би могъл да бъде хранен по обичайният начин през устата. По време на извършената аутопсия е констатирано - атрофия на мозъчната кора, липса на склеротични изменения в мозъчните съдове. Не са установени заболявания, които да провокират травматичното увреждане на главния мозък. Описаният по време на неврохирургическа операция субдурален хидром е сравнително рядка последица от черепно-мозъчни травми и се получава при травматично увреждане на меки мозъчни обвивки. При това увреждане се образува излив под твърдата мозъчна обвивка на серозна течност по своя състав наподобяваща гръбначномозъчна течност. Освен травматичния субдурален хидром са констатирани контузии на мозъка и масивен травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Всички тези увреждания на мозъка са пряк резултат от нанесения побой.

Налице са контузно-разкъсните рани и кръвонасядания по лявата ръка на пострадалия Н. Д. – типични защитни наранявания. В резултат на нанесената тежка закрита черепно-мозъчна травма с изразен масивен травматичен субдурален хидром, обширен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки пострадалият е изпаднал в състояние на сопор – кома. Видно от разясненията на вещото лице – д-р В. Д., депозирани пред въззивната инстанция, това състояние е възникнало непосредствено след нанасянето на удара, причинил тази закрита черепно-мозъчна травма. То не е позволявало на пострадалия нито да се храни, нито да се движи, както и да изпитва болка или страдания.

От приобщеното заключение на изготвената СПЕ се установява, че освидетелстваният В.Н.Д. страда от диссоциално личностово разстройство, синдром на зависимост към хероин. Личностовите разстройства (психопатиите) не са психично заболяване в тесния смисъл на думата, а представляват дисхармоничност на личността, изразена предимно в характеровата сфера при добре развит и често пъти над средното ниво интелект. В резултат на характеровите особености е силно нарушена социалната адаптация на засегнатия. Първите белези на тази дисхармоничност се появяват през пубертета и остават непроменени през целия живот, като има периоди и на декомпенсация. Диссоциалните личности проявяват склонност към асоциално поведение, престъпност и безцеремонност по отношение на обществените правила и норми. Те не се притесняват от последиците на собственото си поведение. В напрегнати житейски ситуации показват в по-малка степен страх и емоционално напрежение. Отличават се с емоционална студенина, включително и към себе си, примитивен егоизъм, и удивително отсъствие на годност за емоционално вживяване на мъките, радостите и страданията на другите. Вещото лице не е констатирало при подсъдимия данни за настъпила психотична декомпенсация на личностовото разстройство, както и данни за психично разстройство в тесния смисъл на думата – психоза. Наред с личностовата дисхармоничност у подсъдимия се наблюдава и синдром на зависимост към хероин. През последните години е отзвучала физическата, а е останала психическата зависимост към хероина, за което са необходими минимум пет години. От десетина дни преди освидетелстването, извършено на 13.02.2013г., подсъдимият е подновил приема на транквилизатор от бензодиазепиновата група в малки дози – Ривотрил. Това обаче не влияе на поведението му.

Към момента на извършване на деянието си на 10.02.2013г. подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Горното е основание за извода, че подсъдимият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31 от НК

Физическото и психическото състояние на подсъдимия Д. му позволява да възприема правилно фактите, имащи значение за делото да дава достоверни обяснения за тях и да участва пълноценно в наказателното производство.

В хода на съдебното производство пред първата инстанция е била назначена и изслушана комплексна допълнителна СПЕ ведно с психологично изследване. Заключението, както на клиничния психолог, така и на психиатъра е, че към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект. Психологът установява също, че у подсъдимия се наблюдава „неготовност и нежелание да разкрие истинските мотиви, цели и интереси”.

Видно от гореизложеното е, че настоящият състав възприема идентична с  възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Споделят се и направените въз основа на събраните доказателства правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е основал присъдата си на гласните доказателства - свидетелските показания на св.М.И., Н.А., Н.Д. - майка на подсъдимия и съответно съпруга на пострадалия, свидетелите П., К. Д. И К., които по основните факти са единни и взаимодопълващи се. От тях се установява по безспорен начин, че два дни след нанесения побой пострадалият Н. Д. е бил в изключително тежко състояние – с обезобразено лице, неадекватен, неконтактен, потънал в собствените си нечистотии. При постъпването си в болницата пострадалият е бил в кома; по ръцете си е имал и наранявания, типично получавани при защита от нападение. Същевременно по делото са налице изобилни доказателства – гласни и писмени такива, че подсъдимият по тялото си няма никакви наранявания. Предвид това правилно ВОС не е кредитирал изцяло обясненията на подсъдимия, като ги е отхвърлил  в частта им, касаеща изявленията, че баща му го е нападнал и  съборил от стола. Тези негови твърдения правилно са били преценени като негова защитна теза, на която той има неизменно право, но остава голословна – тя не се потвърждава от обективните находки по делото. Тя не се подкрепя дори от показанията на св.Н.Д. (майка на подсъдимия), тъй като и тя признава пред съда, че синът й след употреба на алкохол става агресивен. Горното съчетано с установеното по делото обстоятелство, че към момента на деянието подсъдимият е бил в лека степен на обикновено алкохолно повлияване, отключваща по-лесно склонността към агресия, каквато дисхармоничната личност на подсъдимия притежава (съгласно заявеното в с.з от вещото лице по СПЕ), мотивира и настоящата инстанция да приеме за неоснователно искането на защитата за преквалификация на деянието като извършено при превишаване на неизбежната отбрана, тъй като противоправно нападение от страна на пострадалия не е било осъществено.

Като неоснователно се преценява и другото възражение на защитата по преквалификация на деянието като такова по чл.124 от НК. На първо място за действителното съдържание на умисъла на подсъдимия следва да се черпят изводи не от декларативното му заявление, че не е искал да умъртвява баща си, а от обективираното от него поведение. В конкретния случай подсъдимият е нанесъл 8-10 удара, все със значителна сила, и все в областта на главата. Той не се е задоволил просто да събори баща си от стола на земята с юмручни удари, а вече повален, подсъдимият е продължил да го рита отново в същия жизнено важен орган – главата. В това си поведение подсъдимият е вложил ярост и мъст, събирана през целия му житейски път срещу Н. Д., които от своя страна е тероризирал майка му и него самия. Подсъдимият е нанесъл много тежки поражения върху важен жизнен орган на човешкото тяло чрез удряне с юмруци и ритане с обувки в главата на пострадалия. Затова и въззивната инстанция приема, че подсъдимият е действал при евентуален умисъл – ясно е съзнавал, че уврежда пострадалия в жизнено важен орган, искал е настъпването на това увреждане, като е осъзнавал, че по този начин може да причини и смъртта на баща си, която впоследствие действиетлно е настъпила. Затова правилно окръжният съд е приел, че подс.В.Д. следва да носи отговорност за умишлено причиняване смъртта на баща си. В този смисъл и Решение № 67 от 14.II.1983 г. по н. д. № 42/83 г., II н. о., Решение № 2 от 18.02.1988 г. по н. д. № 686/1987 г., I н. о., Решение № 31 от 29.I.1969 г. по н. д. № 807/69 г., II н. о.

Горният извод не може да бъде променен от твърденията на подсъдимия за оказана помощ на пострадалия. На първо място това заявление се опровергава от наличните по делото доказателства. Състоянието, в което е бил заверен баща му от пристигналите на място свидетели - съседи и полицейски служители, се описва от всички тях като тежко – с подпухнало лице, насинени очи, неадекватен, потънал в собствените си нечистотии – все обстоятелства, които не кореспондират с претенцията на подсъдимия за оказване на реална грижа, изразяващи се в даване на цигара, кафе или пюриран банан. Очевидно Н. Д. се е нуждаел от спешна медицинска помощ, а не само от обичайни грижи, за които няма никакви доказателства. В този смисъл вещото лице - съдебен медик е категоричен, че в състояние на сопор, в каквото пострадалият е изпаднал непосредствено след нанасянето на удара, причинил закритата ЧМТ, не е позволявало хранене по традиционния начин през устата. Горното косвено се потвърждава и от обясненията на подсъдимия, който също споделя, че баща му бил неадекватен и не говорел. На следващо място, настоящата инстанция намира за неподкрепено от доказателствата по делото възприетото от ВОС обстоятелство за наличие на пюриран банан в жилището. Подобна констатация не се съдържа нито в отразеното в огледния протокол, нито в показанията на присъствалите на местопроизшествието свидетели. Напротив, там е фиксирано наличие на следи от употребяван алкохол – 6 пластмасови бутилки от бира и 1 бутилка от мастика, съчетано с отсъствието на хранителни продукти. Горното мотивира и въззивната инстанция да възприеме обясненията на подсъдимия В.Д. и в тази им част за негова защитна теза, опровергана обаче от останалите доказателства по делото.

С оглед пълнота на изложението, настоящата инстанция отхвърли и възможността на деянието да се придаде правна квалификация по чл.118 от НК. Съдебната практика в подобни казуси е в обратния смисъл и е константна, че коментирания текст е приложим само в случаите, когато дееца е извършил деянието в състояние на силно раздразнение /афект/ предизвикано от пострадалия с изброените от закона действия, от които са настъпили или биха могли да настъпят тежки последици за дееца. Така например в свое Решение № 299 от 10.VII.1985 г. по н. д. № 311/85 г., I н. о., ВС на РБ е приел, че многогодишният физически и психически тормоз, упражняван от пострадалия върху неговите съпруга и син, не обуславя приложението на чл. 118 НК, щом като в деня на убийството му той не е извършил нищо противоправно спрямо своите близки, което да е довело подсъдимия до състояние на физиологичен афект. По настоящото дело от заключението на СПЕ се установява по категоричен начин, че в момента на деянието подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект, а е бил е в лека степен не обикновено повлияване, засилило характеровите особености на дисхармоничната му личност.

По изложените аргументи настоящия състав на въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съдебен състав е придал на установените факти и правилната правна квалификация, като е счел, че въззивникът В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 пр. 2-ро и 3-то т. 12 пр. 1-во вр. чл. 115 от НК, както и че е действал умишлено.

Варненският окръжен съд правилно е преценил и наличието на квалификацията по т.3 на чл.116, ал.1 от НК – обуславя се родствената връзка между пострадалия и подсъдимия – баща и син.

Безспорно е и наличието на квалификацията по т.12 на чл.116, ал.1 от НК, предвид предходната съдимост на въззивника В.Д., изпълваща хипотезата на чл.29, ал.1, б.Б от НК. Д. е осъждан двукратно за умишлени престъпления от общ характер :

 по НОХД №3870/2004г. по описа на ВРС за извършено деяние по чл.150 от НК /към 2004г. то не е било тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК/ му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с 5 години изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 20.10.2004 год.  

по НОХД №3472/2009г. по описа на ВРС В.Д. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца. и е приведено в изпълнение и наказанието по предходното осъждане. Присъдата е влязла в сила на 15.09.2009 год. Подсъдимият Д. е търпял наказание лишаване от свобода до 26.10.2012г., когато е освободен от Затвора – Варна. Последното сочи, че и сроковете по чл.30, ал.1 от НК не са изтекли.

По отношение на квалификацията по т.6 пр. 2 и 3 на чл.116 от НК:

В практиката си ВКС на РБ приема, че убийството с особена жестокост характеризира начина на извършването му и личността на дееца, изразени в ярост, свирепост, отмъстителност, садизъм, а особено мъчителният начин на убийство трябва да се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари, причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на което той изживява тежки предсмъртни мъки. В друго свое решение (Решение № 86 от 11.II.1970 г. по н. д. № 1/70 г., II н. о.) ВС е доразвил разбирането си, като е посочил, че ако изживените болки и страдания са повече от тези при обикновения случай на убийство, то престъплението следва да се квалифицира като такова, извършено по особено мъчителен начин за пострадалия.

За да бъде квалифицирано убийството като извършено с особена жестокост ВКС е указвал, че е нужно да се съобразят начинът на действие и характерът на нанесените удари. Например, ако последните са от такъв характер и са извършени по такъв начин, че не са извън рамките на обикновените случаи на наранявания, то и убийството следва да се квалифицира като обикновено такова. Като убийство с особена жестокост следва да се квалифицира само тогава, когато ударите - един или повече, са нанесени с ярост, са тежки и със силно поразяващо действие. ВКС приема, че и единственият удар понякога е достатъчен, за да квалифицира убийство като такова с особена жестокост, щом като е бил толкова силен, че е пронизал изцяло тялото на жертвата, счупен е изцяло черепът й, клана и рязана е като животно и пр. Това е така не само защото самите удари са били тежки и жестоки, но и защото те сами по себе си характеризират дееца като особено жесток.

От изложеното се вижда, че има съществена разлика между убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития, и убийство с особена жестокост, и тази разлика съобразно с доказателства в делото и установената фактическа обстановка трябва да бъде разкривана във всеки конкретен случай. В някои случаи може убийството да не е извършено по особено мъчителен начин за убития, защото той може още с първото нараняване да е починал, но може да е наличие убийство с особена жестокост, щом като ударът или ударите са били особено жестоки и сочат на подчертана ярост и явно изразено желание за мъст. В конкретния случай въззивникът е нанесъл с ожесточение и воден от желание за мъст за оказвания през годините тормоз (демонстрирано и пред въззивната инстанция, пред която отново заяви, че би постъпил по същия начин с баща си) множество удари, нанесени със сила, причинила счупване на черепа. Пострадалият е изпитвал болки в момента на тяхното нанасяне, а след това, макар и в състояние на сопор е агонизирал, изоставен на съдбата си, в продължение на няколко дни до изпадането си в кома, констатирана при приема му в болничното заведение. Горното дава основание и на въззивната инстанция да приеме кумулативното наличие и на двата квалифициращи белега на убийството „особена жестокост” и „особено мъчителен начин”.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че и при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ВОС не е допуснал нарушения на закона. ВОС обективно е оценил обстоятелствата по делото, високата обществена опасност на дееца и деянието е и отмерил справедливо наказание при приложението на чл.54 от НК. ВОС е отчел частичните самопризнания на подсъдимия като смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелство. Като такова е ценил и обстоятелството, че пострадалият е подлагал в миналото цялото си семейство, вкл. и въззивника на системен физически тормоз. Горното правилно е било отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, обуславящо относително по-малка морална укоримост на стореното. От друга страна, обаче личността на въззивника разкрива висока степен на обществена опасност – настоящата проява не е инцидентна в живота на В.Д.. Той вече двукратно е осъждан за умишлени престъпления, осъществени с упражняване на принуда (блудство и грабеж), което съчетано с особеностите на неговия характер, мотивират настоящата инстанция да отхвърли и възражението на защитата за несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция не споделя виждането на защитата, че психическото състояние на подсъдимия е обстоятелство, което следва да се цени като изключително смекчаващо отговорността му. На първо място въззивникът не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата, а притежава характерови особености, които обаче го характеризират като повишена опасност за обществото – както вече бе посочено по-горе подсъдимият е диссоциална личност, склонна към асоциално поведение, престъпност и безцеремонност по отношение на обществените правила и норми. Към настоящия момент е отпаднала физическата му зависимост към хероин, т.е. не налице някакво обективно влошено здравословно състояние, което да води до допълнително смекчаване на санкцията за извършеното от него квалифицирано убийство. ВОС е проявил достатъчна снизходителност да наложи най-лекото от предвидените в санкцията на чл.116 НК три наказания.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

 Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

                       

                                                           Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 52, постановена на 02.06.2014 г. по НОХД № 1407/13г. по описа на ОC – гр. Варна

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.