Р Е Ш Е Н И Е

№ 137/30.06.2016 г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар С.Д.

   прокурора Пл.Костадинов,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №203 по описа за 2016 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв. А.Ж., като защитник на

М.Н.Л., подсъдим  по нохд № 1713/15г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 17.03.2016г., с която подсъдимият Н. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.1 б.”в” НК и чл.58а НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от четири години и шест месеца, и лишаване от правоуправление за срок от три години.

В жалбата се сочат основания за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от правоуправление като се прави  искане съдът да измени присъдата като намали размера на това наказание на две години.

Защитата на подсъдимия поддържа жалбата в с.з. като излага съображения в тази насока.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 17.03.2016г. по нохд № 1713/2015г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия М.Н.Л. за виновен в това, че на 26.01.2015г. в гр.Девня, при управление на МПС –т.а.”Форд Транзит” рег.№Н3375АХ, нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.2 вр.ал.1  ЗДвП и чл.47 ал.3 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.А. Г. като на основание чл. 343 ал.1 б. ”в” НК вр.чл.342 ал.1, вр.чл.58а НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, намалено с 1/3 или за срок от две години като на основание чл.66 ал.1 НК отлага изтърпяването му с изпитателен срок от четири години и шест месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Произнесъл се е по веществените доказателства. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по обв. акт, признал е вината си и е заявил, че не желае да се събират нови доказателства и ще се ползва от вече събраните.

Преценявайки доказателствата по делото съдът е приел, че признанието на подсъдимия се подкрепя от така събраните доказателства и го е признал за виновен по повдигнатото обвинение.

Жалбата на подсъдимия е само по отношения явната несправедливост на наложеното наказание лишаване от права.

Спор по фактическата обстановка няма. Тя е такава, каквато е отразена в обв. акт.

Установено е, по безспорен и категоричен начин, че подс. Л. е управлявал т.а. „Форд Транзит” рег.№ Н 3375 АХ, с дясна дирекция с натоварени в каросерията ламинирани плоскости на 26.01.15г. по посока от гр.Варна към гр.Девня, движейки се по крайезерния път. Пътната настилка била мокра от паднал преди това дъжд. На около 100м. от кръстовището за кв.”Гъбена махала” в гр.Девня, където скоростта била ограничена на 30км/ч с пътен знак, подс. Л. се движел с около 75 км/ч, към средата на пътното платно навлизайки на 20см. от непрекъснатата разделителна линия в насрещното платно. В този момент срещу него се движел свид. В.Н., също с „Форд Транзит” с рег.№В 9409 КН, а зад него – постр. Н.Г. с микробус „Фолксваген” рег.№В8474КХ. Свид. Неделчев се надявал подс. Л. да се прибере в платното си, но след като не сторил това предприел спасителна маневра и се отклонил в дясно като навлязъл в банкета по посока на движението си и продължил да наблюдава в  огледалото за обратно виждане движенето на автомобила, управляван от подс. Л.. В следващия момент последвал сблъсък на т.а. „Форд Транзит” с микробуса „Фолксваген” , управляван от постр. Г. в левите предни колела, след това и предните леви страни на кабините на двата автомобила. Постр. Г. получил наранявания несъвместими с живота и в резултат на тежка черепно-мозъчна травма починал веднага.

 От АТЕ е установено, че към момента на удара т.а. „Форд Транзит” се е движил с около 75,17 км.ч при наличие на ограничение от 30 км/ч. Превишената скорост не е дала възможност на водача да реагира своевремено и да предотврати удара чрез спиране или завиване надясно. Установено е и че удара е настъпил в насрещната лента за движение.

Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че са нарушени посочените правила за движение. Налице е и причинно следствената връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат като са нарушени разпоредбите на чл.21 ал.2 ЗДвП тъй като подсъдимият не е следвало да превишава указаната скорост сигнализирана с пътен знак, чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП, забраняваща, когато платното има две ленти за движение водачите да навлизат в насрещната, освен при изпреварване или заобикаляне, както и на чл.47 ал.3 ППЗДвП –пътен знак В26 – забранено е движение със скорост по-висока от означената

По жалбата на подсъдимия:

Основното възражение е за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от правоуправление. Излагат се съображения че подсъдимият се препитавал, упражнявайки шофьорска професия, че възрастта му предполагала затруднения при последващ изпит при възстановяване на правата му, както и липсата на предходни съществени нарушения по ЗДвП.

Признавайки подсъдимия за виновен, при определяне на размера на наказанието съдът е преценил всички смекчаващите  отговорността обстоятелства, отчитайки личността на подсъдимия като такава с ниска обществена опасност, отчел е и цитираните в жалбата. Съдът е отчел и извършените от него административни нарушения по ЗДвП в предходните години. Преценявайки всички тези обстоятелства, окръжния съд правилно е приел, че на подсъдимия Л. следва да се определи наказание в минималния предвиден в закона размер, което следва да се редуцира съобразно правилото на чл.58а НК, което наказание не следва да се изтърпява ефективно. Правилно съдът е приел, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо същия да бъде отделян от средата в която се движи.

Така определеното наказание по вид и размер е законосъобразно и ще изпълни целите и задачите предвидени в чл.36 НК.

По отношение наказанието лишаване от правоуправление, същото е определено съразмерно определеното наказание лишаване от свобода. Разпоредбата на чл.58а НК се прилага само спрямо наказанието лишаване от свобода и съгласно ал.5 на чл.58а НК правилата по ал.1-4 не се прилагат за предвидените с особената част наказания по чл.37 ал.1 т.2-11. Т.е. размера на наказанието лишаване от права е определен законосъобразно и не е налице основание да бъде изменян. Посочените в жалбата съображения са неоснователни или неотносими. Обстоятелството, че подсъдимият бил на възраст, която би го затруднила при полагане на изпит е несъстоятелно и неотносимо. Останалите обстоятелства са взети предвид от първата инстанция при определяне размера на наказанието.

В този смисъл и жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 17.03.16г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 1713/15г. по отношение на подсъдимия М.Н.Л. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.