Р Е Ш Е Н И Е

 

176

 

гр.Варна, 04.07.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА                                                                                          СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар Геновева Ненчева

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №203/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по чнд №141/2017г. на  Районен съд-Нови Пазар, отмяна на постановените на 09.03.2017г. две определения – първото по реда на по чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК , второто - по реда на чл.383 ал.2 вр.чл.306 ал.1 т.3 НПК , и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Като основание за искането се сочат съществени нарушения на закона – както на материалния, така и на процесуалния. Формулирано по този начин възражението на Главния прокурор е относимо към основанието по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК вр. чл.348 ал.2 и 3 НПК.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа изцяло направеното от Главния прокурор искане за възобновяване.

          Защитникът на осъденото лице намира предложението за основателно. Осъденото лице не изразява становище – придържа се към изложеното от защитника , и предоставя решаването на делото на преценката на съда.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК вр. чл.348 ал.2  и 3 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е и ОСНОВАТЕЛНО.

Нохд №141/2017г. било образувано в Райнен съд-Нови Пазар на 02.03.2017г. въз основа на внесен обвинителен акт срещу М.А.Б. за престъпление по чл.343в ал.2 НК. Делото било насрочено за 09.03.2017г. На същата дата в съда било внесено постигнато между страните споразумение, по силата на което подсъдимият се признавал за виновен във вмененото му във вина престъпление по чл.343в ал.2 НК, за което съгласно споразумението следвало да изтърпи наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. В съдебно заседание от същия ден – 09.03.2017г. съдът с определение по реда на чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК одобрил постигнатото между страните споразумение – във вида , в който то било изготвено от страните. При вписване на окончателния вариант на споразумението в съдебния протокол било посочено, че наказанието ще се търпи на основание чл.343б ал.2 НК /очевидно погрешка/. С второ определение от същия ден - по реда на чл.383 ал.2 вр.чл.306 ал.1 т.3 НПК, съдът се произнесъл и по чл.68 ал.1 НК по отношение наказанието , наложено на подс.Б. по нохд №56/2017г. по описа на Районен съд-Нови Пазар. Въпросното наказание от три месеца лишаване от свобода съдът привел в изпълнение като постановил то да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

С тези си действия в рамките на едно съдебно заседание Районен съд-Нови Пазар постановил два незаконосъобразни съдебни акта. И това е така по следните причини :

С ДВ бр. 13/2017 г. , в сила от 7.02.2017г. в НК и ЗИНЗС бяха направени промени по отношение както на видовете затворнически режим, така и на правомощията на съда при неговото определяне. Събразно настоящата редакция на чл.57 ал.1 т.2 ЗИНЗС / в сила от 07.02.2017г./ строг режим на осъдените на лишаване от свобода се определя в три хипотези. Според третата от тях /единствено относима към настоящия казус  и намерила място в разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС/  строг режим се определя за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Очевидно е, че в случая това не е така. По нохд №56/2017г. на РС-Нови Пазар на Б. е наложено наказание три месеца лишаване от свобода , отложено по реда на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години. С одобреното в рамките на нохд №141/2017г. на Районен съд-Нови Пазар споразумение на Б. е наложено наказание отново три месеца лишаване от свобода. Т.е. сборът от двете наказания е шест месеца и очевидно не надвишава две години. Поради това на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС на осъденото лице е следвало да бъде определен общ режим за изтърпяване на наказанието – и по двете посочени по-напред определения /т.е. за изтърпяване и на двете наложени му наказания/. На следващо място – съгласно разпоредбата на чл.41 ал.6 НК/изм. ДВ бр. 13/2017 г. , в сила от 7.02.2017г./ съдът определя единствено първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, но не и типа затворническо заведение, което става по реда на чл.58 ЗИНЗС.

По изложените съображения съдът е следвало след внасяне на споразумението да предложи по реда на чл.382 ал.5 НПК промени в него по отношение на режима и вида на затворническото заведение – режимът да бъде определен на общ, а вид на затворническото заведение въобще да не се определя. Като не е сторил това, а е одобрил споразумението във вида, в който било внесено, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Второ такова е допуснал при привеждане на отложеното наказание.  Тези две нарушения биха могли да бъдат отстранени и от съда по възобновяването по реда на чл.425 ал.1 т.3 НПК /доколкото са в полза на осъденото лице/, ако не бе допуснато и процесуално нарушение от категорията на съществените. Както бе споменато и по-напред при вписването на окончателния вариант на споразумението в съдебния протокол е отбелязано, че наказанието се налага за престъпление по чл.343б НК , а не за такова по чл.343в НК както е в действителност. Това нарушение /което очевидно е грешка вследствие на недоглеждане, но рефлектира в крайна сметка върху правата на осъденото лице/ не би могло да бъде отстранено от настоящия съд.

Тези пропуски в работата на съда следва да бъдат окачествени като нарушения на материалния и процесуалния закон. Което съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК представлява основание за възобновяване на делото и отмяна на двата съдебни акта. След възобновяването му и тяхната отмяна делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав – от стадия на съдебното заседание, при което да се вземат предвид както настоящото изложение, така и промените в ЗИНЗС и НК.

Предвид изложеното и на основание чл.424 ал.1 НПК и чл.425 ал.1 т.1 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд №141/2017г. на  Районен съд – Нови Пазар.

          ОТМЕНЯ определенията по  чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК  и по чл.383 ал.2 вр.чл.306 ал.1 т.3 НПК – и двете от дата 09.03.2017 г.

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав на съда.

 

Решението е окончателно  -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

Председател :                                   Членове :