Р Е Ш Е Н И Е

                   № 156

07.07.2016 г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и трети юни две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 секретар С.Д.

прокурора Пл.К.,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №204 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Силистренски окръжен прокурор и жалба от адв. М.Б. като защитник на Ж.К.Д., подсъдим по нохд №182/15г. на Силистренския окръжен съд против присъдата на същия съд от 08.04.2016г., постановена по същото дело, с която подс. Д. е признат за виновен за 19  деяния по чл.252 ал.2 вр.ал.1 НК  и му е наложено наказание на от пет години лишаване от свобода при общ режим, както и глоба в размер на 8000лв. Оправдал го е по 16 пункта от обвиненията по чл.252 ал.1, както и по обвинението по чл.246 ал.3 НК. Осъдил го е да заплати в полза на държавата сумата 106 496лв. представляваща равностойността на придобитото чрез престъпление, както и направените по делото разноски.

В протеста се излагат съображения за  необоснованост и противоречие с материалния закон по отношение оправдателната част за деянието по чл.252 ал.2 НК. Прави се искане присъдата да бъде отменена в тази част и подсъдимият да бъде признат за виновен по всички пунктове по обв. акт за деянието по чл.252 ал.2 НК като му се наложи съответно наказание. В с.з. представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста само по отношение на пунктове 2,6 и 18 по обв. акт, като излага съображения по тях. В останалата част протеста не се поддържа.

В жалбата на подсъдимия се твърди, че присъдата е незаконосъобразна поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснована, постановена при непълнота на доказателствата. В допълнителни съображения към жалбата се излагат подробни аргументи по отделните пунктове по обвинението. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда в осъдителната й част и постановяване на изцяло оправдателна такава. Направели са и допълнителни доказателствени искания, които са оставени без уважение от въззивния съд с определение. Изразява се становище за неоснователност на протеста като се предлага да бъде оставен без уважение, а в присъдата в оправдателната й част да бъде потвърдена.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена в тази й част.

Протестът и жалбата са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 08.04.16г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия Ж.К.Д. за виновен в това, че това, че в периода 1998-2009г. в гр.Силистра без съответното разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно чл. 1, ал.4, т. 1 от Закона за банките /отм./, като е предоставял парични заеми на различни лица, обезпечени с ипотеки на недвижими имоти, записи на заповеди или залози на вещи, срещу получаване на лихви и задължение за връщането им по 19 пункта от обв. акт, подробно описани в присъдата, като от дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер на 106 496лв. като на основание чл.252 ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието съгласно чл.4б, б."б" ЗИН, както и глоба в размер на 8000лв..

Признал е подсъдимия Ж.К.Д. за НЕВИНОВЕН в това да е да е извършил без съответно разрешение банкови сделки като е предоставял заеми по 16 пункта по обв.акт, подробно описани в присъдата, срещу получаване на лихви и задължения за връщането им като се е обогатил неправомерно от тези заеми, както и от тази дейност да е получил неправомерни доходи за разликата над 106 496 лв. до 246 568,24лв., както и да е извършил престъплението през 2010 и 2011г. поради което и на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.252, ал.2 вр.ал.1, НК в тази му част.

Признал го е за невиновен и го е оправдал и по обвинението по чл.246 ал.3 НК.

Осъдил е подс. Д. да заплати в полза на държавата сумата от 106 496лв. представляваща равностойността на придобитото чрез престъпление, както и направените по делото разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. Д. *** с това, че предоставял бързи заеми срещу лихва.

През периода 1998г.-2009г. кредитирането от банките било свързано с изискване за доказване на висок доход и отнемало продължително време. По тази причина множество физически лица го търсели с молба за кредит, като понякога били насочвани към него от свои познати, други се информирали от пресата, където имало публикувани рекламни съобщения. При предоставянето на исканите парични заеми лицата се задължавали да подписват записи на заповеди или да учредяват договорни ипотеки за определени свои имоти като в тези документи били вписвани суми значително по-високи от предоставяните заеми. В някои случаи заемополучателите били задължавани да предоставят на подс. Д. „генерални пълномощни” за разпореждане със свои имоти. Обичайно било заемополучателите да заплащат първоначално месечната лихва, като главницата се дължала наведнъж в края на периода. При неиздължаване в определения срок неплатената лихва се прибавяла към главницата като върху така получената сума се „начислявала” нова лихва. Честа практика било, въпреки издължаването, заемодателя да не унищожи задължаващите платеца документи, а да ги представи пред съдия изпълнител, който събирал сумите повторно. Така за горния период били осъществени следните сделки по обв. акт:

1.През м.октомври 1998г. св.Ч.Ч., който се нуждаел спешно от пари, за да замине на работа в чужбина се свързал с подс. Д. като му поискал заем в размер на 1400 долара/2300лв/.Върху тази сума следвало да изплаща лихва в размер на 10% , като  следвало да върне сума от 5000лв. след една година. За целта свид. Ч. учредил договорна ипотека за сумата от 5000лв. върху свой имот. Свидетелят не успял да се издължи, „освободил жилището“ като то било продадено по документи за сумата от 4500лв. Междувременно  свидетелят починал като показанията му са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК. Съдът е кредитирал тези показания изцяло, тъй като кореспондират с писмените доказателства по делото -нотариален акт за договорна ипотека /НАДИ/ №22 том.1 рег.№172 дело 015/98г., според който съпрузите получават от подсъдимия безлихвен заем в размер на 5 мнл.лв, считано от 15.10.98г. до 15.10.99г., като за обезпечаване на същия заемателите учредяват договорна ипотека върху апартамента си на ул.“Добрич“ 134. Уговорено е изрично, че ако не се плати в срок заемодателят има право да събере вземането си от ипотекирания имот. На 27.12.99г. е съставен нотариален акт за покупко-продажба/НАПП/ на този имот, съгласно който, майката на подсъдимия- Р.Д., като пълномощник на сем.Ч.и, продава апартамента на подс.Д. за сумата от 4500лв. Видно от справката на служба вписвания, на 08.05.2000г. подсъдимия и съпругата му продават имота за сумата от 3560лв. Според заключението на техническата експертиза на в.л.В., пазарната оценка на имота към момента на сделката е 9428лв. Както правилно е прието и в заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, назначена от съда, доходът получен от този заем е в размер на 7128лв, представляващ разликата между пазарната стойност на имота и размера на главницата /2300лв/.

2.През м.септември 2000г. св.СТ.Н. поискал от подсъдимия сумата от 1000лв, която е трябвало да върне за 6 месеца, с 10% лихва. Първоначално свидетелят получил сумата от 300лв, а след няколко дни остатъка- 700лв, след което е съставен и НАДИ на 21.09.2000г. Съгласно този НА, подсъдимия дава в заем на Н. сумата от 2000лв със срок на погасяване 6 месеца и погасителна вноска в размер на 400лв, дължима ежемесечно до 20.03.2001г., като заемателя Н. и третото лице- съпругата му, представлявана от Н., учредяват ипотека върху свой имот -дворно място в с.Ветрен 850кв.м. заедно с построената в него масивна едноетажна вилна сграда. На свидетелят е направило впечатление, че в НА е посочена по-висока заемна сума, но подсъдимия му отговорил, че като върне сумата от 1600лв няма да има проблеми, а другата сума от 400лв е „ако стане нещо, за разходи да има“. Свидетелят започнал да връща пари на части, които са му били изпращани от работещата в чужбина съпруга. До 10.09.2004г. свидетелят е върнал сумата от 3350лв, като сумата 2300лв е върната срещу З бр. разписки подписани от подс.Д., обстоятелство което последния не отрича, а 1050-без разписки. В показанията си свидетеля твърди, че е продължил да плаща, защото подс. Д. постоянно му искал пари, възприемал е думите му като заплахи.

Въпреки изплатените суми ипотеката не била вдигната и на 27.09.2004г. е издаден изпълнителен лист от СРС по ч.гр.д.1108/04г. с който СТ.Н. е осъден да заплати на подс.Д. сумата от 2000лв по договор за заем обективиран в НАДИ, както и сумата от 40лв-разноски по делото. По този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело от ДСИ-СРС, на 25.01.2005г. е вписана възбрана на имота от ДСИ/видно от справка на служба вписвания/, извършена е оценка на имота по изпълнителното дело-11 730лв, изнесен е на публична продан, но само ид. част от него, и с постановление от 09.05.2006г.тази част от имота е възложена на купувач за сумата от 5870лв. С тази постъпила сума ДСИ е извършил разпределение включващо изплащане на разноски по изп.дело на Д., също и сумата по изпълнителния лист /2000+40лв/. На държавата е изплатена сума от публично вземане срещу длъжника, както и суми за ДТ. Свидетелят Н. твърди, че е получил от ДСИ сумата от около 3100лв.

Правилно съдът е кредитирал показанията на св.Н., които са последователни и непротиворечиви, кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото.

3.През 2000г., починалият междувременно  зет на св.Ив.Х. взел заем от подсъдимия в размер на 8 000лв. Уговорката била да се заплаща по 1000лв. лихва на месец и след три месеца – цялата главница от 8000лв. Учредена била договорна ипотека. Дъщерята на свид.Ив.Х. и съпруга на заемополучателя – свид.Г.И. едва в съдебно заседание при предявяване на НАДИ установила, че се е подписала на такъв вид нотариален акт, като през цялото време е била с убеждението, че апартамента е бил „заложен“. Категорична е за размера на взетия заем- 8000лв. както и че по този заем подсъдимият е получил като 1000лв - първоначална лихва, 2000лв – лихви, дадени му лично от нея и 1000лв-лихви, дадени от майка й – свид. Ив. Х.. През 2001г. зетят-И.С.И. се е самоубил, за това лихвите са плащани от съпругата и тъщата му. Уговорката между тях и подс.Д. била той да ги изчака, но впоследствие продал апартамента без да ги уведоми за това. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че с НАПП, на 22.11.2000г., съсобствениците Х., И. и Р.Х. продават апартамент по ул.“31 полк“ 49, на подс.Д., за сумата от 7600лв., която сума съгласно удостоверение №10937/21.11.2000г. ТДД- Силистра, е с 22лв по-висока от данъчната оценка на имота. Видно от заключението на повторната техническа експертиза на в.л.В., пазарната стойност на този имот е 13 283лв.

Обосновано съдът е дал вяра на показанията на двете свидетелки, свързани с този заем. Макар заемателят да е починал, двете са продължили, доколкото могат да изплащат задължението по него. Показанията им са категорични относно размера на дълга и изплатена сума по него. Също са и взаимодопълващи се, непротиворечиви и категорични, поради което съдът ги кредитира изцяло. Тъй като в наказателния процес са приложими  процесуалните норми на НПК, а не на ГПК, няма ограничения какви доказателства и доказателствени средства следва да се събират относно отношения по договори на стойност под или над 5000лв поради това и възражението спрямо констатациите на вещото лице по допълнителната ССЕ назначена от съда, относно размера на дохода получен от подс. Д. по този заем е в размер на 9283лв, представляващ разликата между пазарната оценка на имота и размера на остатъка от заема, след заплащане на сумата от 4000лв.

4.По този пункт от обвинението са налице следните писмени доказателства: НАДИ от 09.08.2002г., според който Б.М. получава в заем сума от 2500лв от подс.Д., за обезпечение на който учредява в негова полза ипотека върху апартамент по ул.“Светлина“1; на 27.12.2002г. е съставен НАПП, по който свид.М. чрез пълномощник- съпругата на подс.Д.-С.Д., продава на Д. този апартамент за сумата от 4 000лв; на 24.01.2003г. е вписана искова молба от М. против Светлана и Ж. Димови за обявяване нищожността на НАПП; на 21.03.2003г. е съставен НАПП, по който подсъдимия и съпругата му продават апартамента на М. за сумата от 4 000лв, от които 3600лв са изплатени в брой.

В съдебно заседание св.М. заявява, че не си спомня обстоятелствата около заема взет от подс.Д.. Прочетени са показанията му от ДП, но същият е твърдял, че не помни какво е казал. Не може да конкретизира размера на заема-2500 или 2000лв, сигурен е единствено че е изплатил на два пъти сума от по 100лв. не си спомня дали е получавал сумата посочена в НА при продажба на апартамента.

Предвид липсата на категорични доказателства за размера на взетия заем, размера на върнатите средства, както и обратната продажба на имота на свид. М., правилно съдът е приел, че обвинението по този пункт е недоказано. Този случай следва да се има предвид при окачествяване цялостната дейност на подс. Д. по предоставяне на заеми като занятие.

5. Свид.Росица С. /Кирова/ поискала заем от 1000лв. от подс. Д. Същия се съгласил като поискал тя да му прехвърли имот. По делото са приложени два НАПНИ: Първият от 20.11.2003г. с който Кирова продава на Д. дв.място с жилищна сграда в с.Сребърна ул.Шипка 44 за сумата от 2000лв, с вторият Кирова чрез пълномощника си-С.Д., продава на С.Д. дв.място в същото село на същият адрес за сумата от 1300лв. Свидетелката не е разпитвана в с.з. и е заличена. Поради това и липсата на приобщени свидетелски показания са пречка за формиране на правилен извод за условията на предоставения заем на свид.С. и ролята и значението на писмените документи към него. Случая има значение за извода на съда относно упражняването на тази дейност от подсъдимия като занятие.

6. Свид.Сн.Г. взела от подс.Д. заем от 3 000лв. На ДП е заявила, че е имало уговорена лихва от 120лв.месечно, подписала запис на заповед за сумата от 2000лв., платила 1600лв. Въпреки това записа на заповед бил предявен пред съдия изпълнител като сумата била събрана. В съдебно заседание същата заявява, че не е плащала лихви по заема, върнала е сума от 1600лв, а отношенията са уредени с прихващане, като за дължимата сума свидетелеката е предоставила на подсъдимия мебели, по тази причина и изпълнителното дело е било прекратено. От писмените доказателства е видно, че срещу свид. Г. е бил издаден изпълнителен лист за 2000лв, сума дължима по запис на заповед от 10.03.2004г., в полза на подс.Д.. било е заведено изпълнително дело, в хода на което Г. е възразила, че не дължи поради плащане в брой и по банков път. Представила е писмени доказателства, по същите СРС се произнесъл с определение от 23.09.2004г. по ч.грд.№../не се чете/2004/, с което производството по изп.д.№459/04г. е спряно за сумата от 1000лв и възражението за спиране по отношение на останалата част от сумата- 1000лв е отхвърлено като неоснователно. Въззивният съд с определение по ч.гр.д.№436/04г. по описа на СОС е отменил първоинстанционното определение, в частта с която е спряно изпълнителното производство за сумата от 1000лв. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.330 б.“а“ГПК.

Предвид съществените противоречия в поведението и показанията на тази свидетелка правилно съдът не ги е кредитирал и тъй като не са събрани други доказателства е приел че обвинението по този пункт не е доказано.

7.Свид. А.А. е починал. Показанията му са били приобщени по реда на чл.281 ал. 1 т.4 НПК. От събраните доказателства е видно, че през 2005г., св.А. е поискал от подсъдимия заем от 10 000лв. Същият е бил обезпечен с договорна ипотека за сумата от 15 000лв. Уговорката е била да се плаща лихва в размер на 1000лв на месец, за 1 година. Заемът не бил издължен и за да се избегне продажба на къщата, собствеността й е прехвърлена на внукът Д.Х., който е теглил заем от ОББ в размер на 28 000лв. От този заем подс.Д. получил 25 000лв като главница и лихви, а с останалата част - 3000лв е бил погасен стар заем към банката.

Приобщените показания са дадени пред съдия след разясняване на отговорността по чл.290 НК, а и сам подсъдимия потвърждава размера на заема-10 000лв, както и съставянето на договорна ипотека.

Съдът споделя и становището на вещото лице по допълнителната ССЕ, според което доходът получен от Д. по този заем е в размер на 15 000лв.

8. През 2005г. свид.В.П. взел от подс. Д. заем от  1000лв, подписал е само един документ пред нотариус, трябвало е да върне сумата за 2-3 месеца и след като отишъл да върне сумата разбрал, че къщата е продадена. Отрича да е подписвал предварителен договор, отрича да е получавал пари по този договор, отрича да е подписвал декларация, отрича да е упълномощавал подсъдимия относно имота си.

От писмените доказателства е видно, че на 27.09.2005г. е сключен предварителен договор за ПП на имот- с. Калипетрово ул.Добро поле 33, съгласно който свид.В.П. продава на подс.Д. имота за сумата от 3800лв. Посочено е, че сумата е получена от купувача. На 07.12.2005г. е съставен НАПП по който В.П., представляван от подс.Д., съгласно пълномощно от 21.09.2005г., продава на себе си посочения по-горе имот за сумата от 2400лв. На 27.09.2006г. видно от НАПП, имотът е продаден от подсъдимия и съпругата му на св.Н.С. и съпругата му. На 20.11.2006г. св.В.П. е подписал декларация, с която декларира, че е съгласен имота му да бъде продаден на друго лице, както и че е получил сума от 2000лв от Ж.Д., с която счита отношенията във връзка с имота за уредени. Свид.С. е заявил, че декларацията е подписана от В.П. пред него.

Според заключението на съдебно-почерковата експертиза подписът в графа-продавач в предварителен договор за покупко-продажба е изпълнен от В.П.. Негов е ръкописния буквен и цифров текст, както и подписът в графа-получил, в декларация от 20.11.2006г.

Пазарната стойност на имота е 3327лв. според заключението на повторната СТЕ.

Твърденията на този свидетел, че не е подписвал документи се оборват от съдебно-почерковата експертиза. Не е вярно и твърдението, че е подписал само един документ пред нотариус, от писмените доказателства е видно, че те са два - предварителен договор и пълномощно.

Правилно съдът е приел, че не следва да се кредитират показанията на свид.П., поради което и обвинението по този пункт на ОА следва да се счита като недоказано.

8. Свид.Р.К. се нуждаела от парични средства и поискала от подс.Д. заем в размер на 5000лв. От наличните по делото писмени доказателства е видно, че бил съставен НАДИ на 08.02.2010г., по който подс. Д. дава заем на свид.Р.К. и Г.С. в размер на 10 000лв, за обезпечение на който е учредена ипотека върху апартамент №38 ул. Македония 170. Издаден е ИЛ по тази ипотека, образувано е изпълнително дело от ЧСИ Г.Г., по което имота е продаден за сума от 42 010лв, извършено е разпределение на сумата, като К. и С. са получили по 15 058лв, а подсъдимия-10 604лв.

Свид. К. е заличена. Не се  сочат други гласни доказателствени средства, а писмените доказателства не обосновават извод за даден заем, по който да е получен неправомерен доход. Отделно от това обвинението не посочва да е получаван заем от Г.С., което да даде основание на съда да допусне до разпит С. като свидетел, поради което правилно съдът е приел обвинението по този пункт за недоказано.

 10.Свид.М. и съпругът й/поч./, взели на два пъти заем от подсъдимия на обща стойност от 8000лв, за да купят имот на ул.Добрич №41, който обезпечили с договорна ипотека на имота си на същата улица №43. Според тази свидетелка общо са върнали 11 000лв, като подсъдимия е придобил и имота на №41.

По делото са приложени разписки, от 27.11.02г. за 800лв и от 20.1.2003г. за 5000лв. От заключението на графическата експертиза на в.л.Вълев е видно, че ръкописният текст и подписът в разписка от 27.11.02г.са изпълнени от подсъдимия.

Съставен е НАДИ на 27.01.2001г. с който подс.Д. е дал в заем сумата от 8000лв на сем.М., обезпечен с ипотека върху имот на ул.Добрич 43.

Видно от справката на служба вписвания, ипотеката е заличена на 31.01.2002г. На 28.02.2001г. е съставен НАПП, по който сем.М. продават на подс.Д. *** 41 за сумата от 2500лв. На 19.07.2005г. СРС по ч.гр.д.№839/05г. е издал изпълнителен лист, срещу Г. М., за сумата от 1000лв, дължима по 33 от 14.03.05г., в полза на Д.. Приложена е и молба от подсъдимия до СИ при СРС за образуване на изпълнително дело срещу Г. М., както и уведомление от СИ-СРС до М. по изп.д.№389/02г. че производството е прекратено поради плащане, по отношение на Ж.Д., и продължава по отношение на присъединен кредитор-М.Д..

Пазарната стойност на имота по ул.Добрич 43 е 12 177лв според заключението на вещото лице Д.В..

При преценката на всички описани по-горе доказателства и доказателствени средства, съдът е приел, че показанията на М. не кореспондират с писмените доказателства по делото. Същата не е категорична нито относно това имало ли е уговорена лихва и в какъв размер, нито каква сума е била изплатена по заема, извън представените разписки. При наличието на съмнения, правилно съдът е приел, че обвинението по този пункт от обвинителния акт е недоказано.

11.Свид.С.И. е станал гарант във финансови отношения между И.И. и подс.Д. и твърди, че е като такъв е подписал запис на заповед в полза на Д., без попълнена сума, в който впоследствие е дописана сума от 15 000лв. От писмо №16339/14г. на ДСИ-СРС е видно, че по изп.д.507/05г. взискател е бил подс. Ж.Д. за сумата от 15 000лв, дължима по 33 и разноски в размер на 300лв. Делото е прекратено. Приложени са доказателства и от проведено три инстанционно производство образувано по реда на чл.254 ГПК с иск за обявяване нищожността на записа на заповед от св.И. срещу Ж.Д..

Правилен е изводът на съда, че изложените факти са относими към друг вид престъпление от общ характер и нямат отношение към престъплението по чл.252НК, поради което и не следва да се приема допълнителната ССЕ в тази и част.

12.През м.май 2006г. св.Р.С. и съпругата ми взели от подсъдимия заем в размер на 2000лв, за да може жена му да замине на работа в чужбина. Първите шест месеца е следвало да плащат по 300лв лихви месечно, а след това по 200лв. Подсъдимият изрично е изисквал плащане на лихви. Плащането се извършвало на части, като общо изплатената лихва е 5000лв, а общия размер на изплатената сума-7000лв. Парите за вноските са изпращани от съпругата. Свидетелят твърди, че е „заложил“ и апартамента си по този заем и след две години, когато е изплатен, имота е бил освободен.

От писмените доказателства е видно, че на 06.10.2006г. е съставен НАДИ между сем.С. и Д., в който е записано че получават заем в размер на 4000лв, за обезпечение на който ипотекират апартамент в с.Айдемир ж.к.Север Видно от удостоверение за данъчна оценка №083845/04.10.2006г., данъчната оценка за целия имот е в размер на 3352лв или ипотеката е за сума с 648лв по- висока от данъчната оценка. От справката на служба вписвания е видно, че ипотеката е заличена на 10.08.2005г.

Правилно съдът е кредитирал показанията на този свидетел. Освен, че носи отговорност по чл.290НК, той няма причина и да не казва истината. Освен това показанията му относно наличното обезпечение, срока на изплащане и заличаване на ипотеката се потвърждават от писмените доказателства по делото, които не са представени от него, поради което няма и причина да не се кредитират и в частта им за размера на изплатената сума. Според заключението на допълнителната ССЕ доходът получен по този заем извън главницата е 5000лв, този доход изцяло е неправомерен.

13.Свид.Н.Р. е взел заем през 2006г. от подсъдимия, който обезпечил с договорна ипотека. Твърди, че вписаната там сума от 4000лв представлява е стойността на заема и разходите, като чистата сума която е взел е 3300-3500лв. Издължил се след няколко дни като ипотеката е била заличена, а за „благодарност“ е дал на подс. Д. 200лв.

Показанията на свидетеля се потвърждават от справката на служба вписвания, от която е видно, че ипотеката е действала от 21 -27.06.2006г., за имот в с.Калипетрово, като сумата е за 4000лв. Дори и да се приеме за вярно твърдението, че в сумата по заема от ипотеката е включена сума и като разходи, а не лихви, то е нелогично да се приеме, че сумата от 200лв е дадена като благодарност за услугата. Човек, който ипотекира жилището си за да вземе заем и е застрашен от загубата му, при евентуално неиздължаване едва ли би дал повече пари отколкото е нужно само „от благодарност“. В показанията си в с.з. от 02.10.15г./л.88/ заявява: ”След една седмица си отвързах къщата. Попитах го колко лихва ще ми иска, каза че за кратко съм взел парите, каза, каквото имам на сърце да му дам, дадох му 200лв.”

 14.Свид.С.К. взел заем от 2500лв през 2006г. Уговорил се с подсъдимия да му върне общо 5000лв. Твърди, че заемът е погасен за две години, но е бил обезпечен и с ипотека. Вземал е и други заеми от подсъдимия.

 Показанията на този свидетел се  потвърждават от справката от служба вписвания от която е видно, че в полза на подсъдимия за периода 12.05.06г.-06.04.08г. е била учредена договорна ипотека.

Съдът дава вяра на експертното заключение в тази му част по допълнителната ССЕ според което доходът по този заем е 2500лв.

15.Свид.Д. през 2006г. е взел на части заем от 25 000лв, за обезпечение на който сключил договорна ипотека, в която била посочена сума 50 000лв, тъй като му било обяснено, че такава била процедурата. Образувано било изпълнително дело и за да спре принудителното изпълнение дал 10 000лв на Д.. Плащал е и разноски, хонорари. Плащал е и лихви за около 10-15х.лв, по ордери, чрез трети лица. Върнал сумата от 50 000лв на подс. Д., като теглил банкови кредити, отпуснати на фирмата на съпругата му.

От писмените доказателства е видно, че НАДИ е сключен на 28.12.2006г. за сумата от 50 000лв. на 11.07.2007г. е бил издаден изпълнителен лист от СРС за тази сума, образувано е изпълнително дело при ЧСИ, на 21.04.2008г. ЧСИ-Г. Г.ев е обявил купувач на изнесения на продан имот собственост на Д., на 19.05.2008г. е заведена молба от кредитора Д. за прекратяване на изпълнителното производство поради плащане, върху която е поставена резолюция на ЧСИ, с която се прекратява изпълнителното производство.

В съдебно заседание са представени 2бр. вносни бележки, по които на подс.Д. са приведени суми от по 25 000лв на 17 и на 19 май 2008г., от св.Д., както и договори за бизнес кредити № BL17072 от 30.04.2008г. и № BL17092 от 14.05.2008г. за суми съответно от 19 000лв и от 100 000лв, отпуснати на ЕТ“Брадом-Агро-Хатме Д.“.

Хронологията на писмените доказателства по делото напълно потвърждава казаното от св.Д., а именно размера на заема и вписания му в ипотеката размер. Видно е и че след обявяване на купувача на имота не е съставен акт за въвеждането му във владение, поради което и е доказано твърдението за плащане на 10 000лв., придобити от първия кредит на едноличната фирма на съпругата на Д.. След сключване на договора за кредит от 14.05.2008г., на 17 и на 19 май са внесени суми общо за 50 000лв по сметка на Д. и на 19 май, след последната вноска, е заведена молбата на подсъдимия за прекратяване на делото поради плащане. Единствено твърденията на свидетеля че е платил 10-15 х.лв лихви са недоказани.

Горното потвърждава извода, какъвто е приет в допълнителната ССЕ, че доходът получен от Д. по този заем е в размер на 35 х.лв /без главницата/.

16./17. Свид.Пламен Николов е заличен.

По делото е наличен единствено НАДИ от 04.04.2006г., по който е отпуснат заем в размер на 5400лв на Николов, но действащ като ЕТ“Пл.Николов“, обезпечен с ипотека.

Липсват доказателства за фактите описани в пункт 16 и 17 от ОА.

18.Свид.Д.Д. е заличен.

По делото е приложен НАДИ от 13.12.20Юг. по който на Д. е отпуснат заем от 14 000лв. приложени са също и други документи във връзка с този ипотекиран имот- генерално пълномощно- упълномощен Ж.Д., разписка за получени от Д. 14 000лв, предварителен договор за покупко-продажба и НАПП, чрез който Д. чрез пълномощника си продава имота на Р.Д. за 16 602лв.

Тези писмени доказателства не доказват фактическото обвинение по този пункт на обвинителния акт.

 19.Св.Х.С. е взел заем от подсъдимия в размер на 1000лв, заложил е големия талон на лекия си автомобил. Лихва не уговаряна. Не могъл да изплати заема си и е дал на подсъдимия ръчно изработената от него машина за същата стойност. По-късно разбрал, че подсъдимия я продал също за 1000лв.

При тези установени по делото факти се налага извода че обвинението по този пункт от ОА е недоказано.

Фактите по тези пунктове следва да се преценяван при формиране на общия извод за предоставянето на кредити като занятие от страна на подсъдимия.

20/21/22 Свид.Х.Ш. е вземала и изплащала заеми от името и за сметка на роднините си. Лихвата е била 10% или ако заемът е 3000лв се плаща лихва 300лв месечно, ако е 2000лв-200лв месечно. Твърди, че първо се плащат лихвите до възможност за главницата.

Първият заем взела през 2007г. и изплащала от името на брат си, Ш.С.. Заемът бил в размер на 2000лв. Плащала по 200лв на месец. Спряла е плащането до първия разпит в полицията. Дължи главницата по този заем в размер на 2000лв.

Вторият заем взела през 2008г. за Е.М. в размер на 2000лв. Изплатила го за три години, през което време мъжа й е работил в чужбина- изплатени общо 9200лв..

Третият заем е взет през 2009г. за снаха й- Н.М., в размер на 3000лв, за 6 месеца – изплатени са 4800лв. общо главница и лихви.

От заключението на допълнителната ССЕ е видно, че по първият заем тя е изплатила 2400лв за една година, като доходът за подс.Д. от този заем е в размер на 400лв. По вторият заем за три години, Ш. е изплатила лихви и главница в размер на 9200лв и доходът по този заем е в размер на 7200лв. По третият заем е изплатила за 6 месеца лихви а и главница в размер на 4800лв и доходът е 1800лв.

23/24 През 2007г. свид.Иван Миланов взел от подсъдимия два заема, по 100лв и 250лв, по които е залагал движими вещи- телевизор по първия и уредба по втория. Върнал ги е, като по първия е дал на Д. сумата от 110лв, а по втория- 275лв. твърди, че му е оставил някой лев отгоре по собствено желание.

Последното твърдение съдът не приема за достоверно, защото сумите от 10 и 25 лв са точно 10% върху стойността на заемите. Съвпадението е прекалено невероятно.

Според допълнителната ССЕ доходите от двата заема извън главниците са 10 и 25лв.

25.Св.Радослав К. през 2008г. се нуждаел от пари. От свои познати чул, че подс. Д. предоставя кредити. Отишъл в оказионния му магазин и там се договорил за сумата от 3 000лв, с 10% лихва докато се изплати главницата. Подписал е и запис на заповед, оставил е и НА за апартамента на ул.Капитан Кръстев 15. След това е взел още един заем от 4000лв, със същата уговорка за лихвите, но вече е направил и генерално пълномощно. Уговорката е била да се плати наведнъж лихвата и главницата. На 03.10.2008г. е учредена договорна ипотека за сумата от 5000лв. за имот в гр.Силистра ул.”Кап.Кръстев”№15 ет.9 ап.84. На 17.10.2008г. имота е бил прехвърлен на майката на подсъдимия – Р.Д., чрез подс. Д., действащ като пълномощник. През 2009г. подсъдимият  поискал 17 000лв за да върне апартамента на свид. К., но той не се съгласил. Уговорили са да плати главницата с натрупаните лихви, общо в размер на 15 000лв. След изплащането на тази сума  апартамента отново е бил прехвърлен на името на К.. По-късно последния го продал на трето лице.

Въпреки, че свидетелят в с.з. не може да даде обяснение за наличната по делото договорна ипотека, сключена с НА за сума от 5000лв, същият е потвърдил верността на приобщените му от ДП показания, а и тези показания се подкрепят от справката на служба вписвания от която е видно, че на 17.10.2008г. имотът му е прехвърлен на Р.Д. чрез продажба. На 01.04.2009г. Р.Д. отново го „продава“ на К. и същия месец последния го отчуждава на трето лице.

Правилно съдът е дал вяра на този свидетел, тъй като показанията му са непротиворечиви и последователни и се подкрепят и от писмените такива. Правилно допълнителната ССЕ ги е ценила за да стигне до заключение, че доходът получен от подсъдимия по този заем извън главницата е в размер на 8000лв.

26/27 През 2008т. св.Сашо Христов е взел два заема от подсъдимия, като е подписвал записи на заповеди като в тях е вписвана двойната сума. Уговорената лихва е била 10% на месец. Имало е случаи подсъдимия да му е искал повече пари, въпреки изплащането, но той не му е давал. Свидетелят уточнява, че ако по време на срокът на плащане по един заем се появи нужда от нов се съставя нов запис на заповед с общата сума по стария дълг и новия заем, а стария запис на заповед се връща на длъжника или се къса, дълга се увеличава и срока на връщането на сумата се удължава. При тези условия той е взел първи заем от 1000лв и е върнал 1300, и втори заем от 1000лв, по който е върнал общо 3000лв. В потвърждение на твърденията си свидетелят е представил в ДП записи на заповеди.

Видно от заключението на допълнителната ССЕ доходите придобити от подс.Д. по първия заем са в размер на 300лв, а по втория-2000лв

28.Богомил Радев е заличен като свидетел.

Доказателствата са само писмени, от които е видно, че на 25.11.2002г. е съставен НАПП по който подс.Д. и съпругата му продават на свид. Радев и съпругата му апартамент на ул.Вапцаров №57 за 5000лв. На 14.01.2009г. СРС е издал изпълнителен лист срещу сем.Радеви за сума от 5000лв, дължима по запис на заповед от 06.08.08г. на подс.Д.. Образувано е изпълнително дело по което е вписана възбрана върху горепосоченият апартамент, през м.януари 2011г. изпълнението по изп.дело е спряно, а на 19.08.2011г. е депозирана молба от Радеви до ЧСИ за прекратяване на делото поради удовлетворяване претенциите на взискателя Д..

Тези доказателства не потвърждават фактическото обвинение по този пункт от обвинението.

29 Св.К. е взела два заема от подсъдимия, за когото разбрала по обява във вестник, че дава заеми срещу недвижими имоти и земеделски земи, които изплащала лично.

Първият бил в размер на 20 000лв, като в ипотеката била записана сума от 25 000лв. Сумата от  5-те хиляди останали като първа вноска за лихви. Ипотекиран бил апартамента на родителите й, който впоследствие загубили. По тези факти обвинение не е повдигнато на подс.Д..

Вторият заем е в размер на 12000лв. На месец е следвало да плаща по 1500лв. Твърди че не е изплатила главницата. Ипотекирала е жилището си, на два етажа къща - ул.В.Търново 94. По-късно и него загубила като не й е било изплатено нищо от съдия изпълнител.

Показанията на св.К. се потвърждават от писмените доказателства: На 22.01.2009г. е съставен НАДИ по който К., лично и като пълномощник на Й.Й. получават от Д. заем в размер на 20 000лв, обезпечен с ипотека върху къща на ул.В.Търново 94. Срокът на заема е 24 месеца. На 10.11.2009г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 20 000лв, представляваща задължение по договора за заем. Образувано е изпълнително дело от ЧСИ- Г.Г.ев. В писмото си до служба вписвания ЧСИ е посочил че вземането към 08.12.2009г. възлиза на 22.404лв. Имотът е изнесен на публична продан с цена 22 500лв. Постъпва наддавателно предложение от Д. с цена 22501лв. С постановление от 02.03.20Юг. имотът е възложен на подсъдимия за сумата от 22 501лв. От писмо №2555/2015г. на ЧСИ е видно, че по това изпълнително дело няма постъпили суми а имотът е възложен на взискателя вместо плащане.

Съдебният състав не споделя становището на вещото лице по допълнителната ССЕ, че сумата от 22 501лв е доходът получен от подсъдимия, от който следва да се приспадне размера на главницата по заема. В изпълнителното производство се дължат отделно разноски, такси и др. плащания, които не формират основния дълг на длъжника. В случая, дългът на К. е в размер на 20 000 по договор за заем и тази сума следва да се приеме за получена от Д.. При условие, че реалният заем, без скритите лихви, е в размер на 12 000лв, то неправомерното обогатяване на Д. възлиза на 8000лв.

З0.Св.М. през 2009г. е взела от подсъдимия заем в размер на 4000- 4500лв за да може мъжът и да сключи споразумение по дело. Още първата седмица е върнала голяма част от сумата, която е била изплатена на майка й от натрупани пенсии. Останала е сума от 1000лв за връщане, но издължаването й с лихвите се забавило поради операция на мъжа й в Белгия. Възстановила е сумата с 1000лв повече, а останалите лихви били опростени от Д.. Била е „заложена“ къщата й като обезпечение на заема.

От писмените доказателства е видно, че с НА за дарение на недвижим имот, св.М. е дарила имота си в местността „Меджиди табия“ на подс.Д.. На 27.08.2009г. Д. й го връща под формата на продажба /НАПП/ с цена на имота 50лв / както е посочено и в самия НА данъчната оценка на имота е 31.40лв/. На 01.09.2009г. е нотариално заверено генерално пълномощно, с което М. упълномощава Д. да продаде този имот. Подписала е и разписка, че е получила сумата от 4500лв във връзка с продажбата на имота.

От партидата на М. е видно, че тази продажба по посочения НА е последна и последен собственик на имота е именно М., следователно пълномощното и разписката не касаят този заем. Отчуждаването на имота под формата на дарение и продажба свидетелката възприела като залог. Показанията и се потвърждават от доказателството по делото, същите са убедителни, поради което следва да им се даде вяра, включително и в частта за възстановената и опростената сума. Както правилно е приело и вещото лице по допълнителната ССЕ, доходът по този заем извън главницата е в размер на 1000лв.

31/32 Св.Руска Димитрова е получила два заема, от 1500 и от 3000лв, обезпечени с ипотека. Свидетелката твърди, че колкото е взела толкова е и върнала. Записаната по-голяма сума в НАДИ -6800лв е била за пред нотариуса. Отрича верността на прочетените и в досъдебното производство показания, с обяснение, че толкова пари няма откъде да вземе за да даде на подсъдимия.

Предвид показанията на този свидетел дадени в съдебно заседание, съдът намира обвинението по тези пунктове от ОА за недоказано.

33/34 Св.Ш.М. твърди, че е взел от подсъдимия два заема от по 2000лв, с по 200лв лихва на месец.

Чрез непосредствените обяснения на подс.Д. по този заем и отговорите на свидетеля се установи, че заемите са били прикрити. Реалният заемодател е бил Ч. /поч./- братовчед на свидетеля, но тъй като се опасявал, че няма да ги върне, поставено лице му бил подсъдимия. Върнатите по заемите суми подсъдимия предавал на заемодателя Ч..

Горното обосновава извод, че не подсъдимия е получавал неправомерни доходи по тези заеми, поради което не следва да се приема и заключението на допълнителната ССЕ по този пункт.

35. Св.Ш.М. е получил през 2009г. заем от 900лв от подсъдимия, като е трябвало да върне 1000лв. Подписал се на запис на заповед без вписана сума. След една седмица подсъдимия е поискал сумата, но не разполагал с 1000лв и за това му дал само 300лв. След десетина дни подсъдимия отново се обА., с оправдание, че му трябват парите. М. му отговорил че може да ги намери, но няма превоз до гр.Силистра. Уговорили се да се срещнат в Суходол. Свидетелят го е чакал над час но Д. не дошъл на срещата. ОбА. му се да ги остави в барчето на Фухат О., а той, от своя страна като дойде ще остави там и записа на заповед. М. предал на О. 500евро. О. ги дал на подсъдимия, но не получил обратно записа на заповед. След известно време подсъдимия отново се обА. на М. и поискал още пари, като му казал че дължи. Тогава М. му казал, че ще му даде ако получи записа на заповед. Д. е изпратил човек от с.Добротица. На него М. предал сума от 1000лв, която получил от изплатена рента. Бил му върнат и 33, в който била дописана сумата 2000лв.

Показанията на този свидетел се потвърждават изцяло от показанията на св.О..

Така описаната фактическа обстановка се установява от всички събрани гласни и писмени доказателства по делото. Съдът е приел, че при всички сделки, с изключение на тези по пунктове 4,5,6,8,9,10,11,16,17,18,19,28,31,32,33,и 34, по които няма събрани доказателства, се установява наличие на кредитни правоотношения.   

Всички свидетели дават едни и същи показания относно начина на действие на подсъдимия. Всички  те са потърсили подс.Д. или са се свързали с него чрез други лица, като са контактували единствено и само с  него, към него са се обръщали за заем, лично от него са получили парите и повечето  са се издължавали лично на него. Противоречията в част от свидетелските показания са единствено относно условието за лихва  дали такава  е  изисквана и  плащана.  Било  категорично  или  с  неохота,   по-голямата част  от  свидетелите твърдят, че подс.Д. е поставял изискване за заплащане на лихва. Тези свидетели установят и нейния размер, който е варирал около 10% месечно. Тези свидетели установяват метода по който подсъдимият е формирал задължението - определяне на главницата, изчисляване на лихвите за срока на договора, прибавяне на лихвата към заеманата сума и вписване в документите на общия дълг, включващ лихвата. Всяко вземане било обезпечено в повечето случаи - с ипотека върху недвижим имот, в други - с особен залог върху движими вещи или със запис на заповед, а в трети обезпечението е било чрез даване на „генерално пълномощно” на подсъдимия да се разпорежда с имотите им.  Установен е и  начина на издължаване на сумите - на месечни вноски, покриващи първоначално текущата лихва и последна вноска, представляваща главницата. Показанията   на  всички тези свидетели  са убедителни, детайлни и житейски правдиви. Техните показания, обосновано и законосъобразно са кредитирани от първата инстанция.  Заявените от тях   пред    съда    факти,    включително  и  относно наличието на текуща лихва, се подкрепят и от събраните писмените доказателства. При издължаване на месечните вноски   на   някои   от свидетелите са били издавани разписки за платени лихви Такива данни съществуват и за сделки извън обвинението, но те следва да се отчетат като относими към начина му на действие при отпускане на кредити.

Така например лишено е от всякаква логика св.Е. Д. да  тегли банкови кредити за да погаси задълженията си към подс.Д., освен ако не е трябвало да заплаща лихва, по-висока от банковата. Съществуват безспорни доказателства каква сума този свидетел е заплатил на подс. Д.. Извън всяка разумна дейност са и извършените покупко – продажби на имоти на заемополучателите. Част от тях са извършени без тяхно знание, чрез подписани преди това „генерални пълномощни”, често веднага след предоставяне на заемите, от подсъдимия и негови роднини – съпруга, майка и пр. Друга част от имотите са продавани по нотариални актове на цени около данъчната оценка, на цени неколкократно по-ниски от пазарната стойност. В други случаи подсъдимият е изисквал плащания, въпреки погасяването на заема като не е вдигал ипотеката или не е унищожавал записа на заповед, а ги е предявявал по съдебен ред като по този начин е получавал двойно плащане.

По делото са били назначени няколко ССЕ със задача да се посочи има ли и какъв е размера на разликата /лихвата/ между размерите на паричните заеми, посочени в договорните ипотеки и договорите за заем, които подс. Д. е давал на различни физически лица в периода 1998-2009г. и реално получените суми от кредитополучателите по посочените заеми за всеки един поотделно като съдът е изложил съображения кои части от тях възприема и защо. Изследвани са и доходите на подс. Д. за този период съобразно подадените ГДД по ЗКПО и ЗДДФЛ.

Подс.Д. дава обяснения по обвинението. Не отрича, че е давал заеми, но твърди, че те се базират изцяло на гражданско-правни отношения и не са съдържали клаузи за лихви. Заявява, че основната дейност на „Нерон” ЕООД е като заложна къща, че се е занимавал през годините и със селскостопанска дейност. Обосновано съдът е приел обясненията на подс. Д. за неправдоподобни и недостоверни. Те се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Произходът на средствата, които са предоставяни в заем, е факт, който обективно не може да бъде установен. Съпоставката между данните от данъчните декларации, от една страна, и дадените кредити, получените лихви без надлежно осчетоводяване и придобитото от подсъдимия имущество към и след момента на сключване на заемните договори, от друга страна, сочи на капитал, с какъвто подс.Д. по писмени данни не е разполагал, но това не е предмет на делото. Условията по сделките са били поставяни единствено от подс.Д. и всяко несъгласие с тях е изключвало тяхното сключването,респ. подписването на договора. Някои от свидетелите са узнавали съдържанието на договора, подготвен от подс.С., едва пред нотариуса, но са се съгласявали с изискванията му, защото са се нуждаели от средствата.

По протеста: Същият се поддържа само по отношение п.2 6 и 18 от обв. акт.

По п.2 протестът е основателен. Свид. СТ.Н. е взел заем от 1000лв. на два пъти – 300лв. и 700лв. като при получаване на втората сума е подписал НАДИ върху имота си в с.Ветрен за сумата от 2000лв. Срещу разписки е върнал сумата от 2300лв. на подс. Д., който не отрича това обстоятелство. Твърди, че е дал още 1050лв., за които няма документ. Въпреки наличието на разписките подс. Д. не е вдигнал ипотеката, а е взел изп. лист по чгр.д№1108/04г. за сумата 2000лв. и 40лв. разноски срещу ипотекарния длъжник. Имота е изнесен на публична продан, оценен е за 11730лв., продадена е ½ ид.ч. от него за 5870лв. На подс. Д. са изплатени 2000лв. плюс 40лв. разноски, а останалата сума е върната на длъжника. Така полученият неправомерен доход от подс. Д. е в размер на 4350лв. Дори да не се приемат за изплатени 1050лв., за които свид. Н. няма писмени доказателства, то безспорно е установено, че подс. Д. е получил по този заем 4300лв. и като се приспадне заетата сума от 1000лв. остатъка от 3300лв. се явява недължимо платено. В случая е без значение дали длъжника се е защитил успешно или не по изпълнителното дело. Това няма нищо общо с противоправното поведение на подсъдимия и в резултат неговото неправомерно облагодетелстване. Не се установява свид. Н. да е имал някакви други задължения към подс. Д.. Доходът получен от подс. Д. по изпълнителното дело се намира в пряка причинно-следствена връзка с предоставения преди това заем и след като той не е имал право да предоставя заеми срещу лихва, то всеки доход получен в резултат на такава дейност се явява неправомерен. Съдът е кредитирал изцяло показанията на свид. Н., като е приел, че те са пълни, обективни и последователни и се подкрепят и от писмените доказателства. Поради това и присъдата следва да бъде изменена в тази й част като се приеме, че размерът на сумата, с която се е облагодетелствал подс. Д. по този пункт е 4350лв., а не 2350лв.

По п.6 относно свид. Сн.Г. и по п.18 – свид. Д.Д. протестът е неоснователен.

Свид. Г., в с.з. от 05.10.15г. /л.120/ е заявила, че не е връщала 600лв., както е казала на ДП. Не му върнала заема, тъй като нямала пари и след образуване на изп. дело се издължила чрез мебели като направили прихващане и делото било прекратено. Не са събрани доказателства в противна насока.

Свид. Д.Д. е заличен. Няма доказателства нито за размера на заема, нито за извършени плащания, освен НА №163/24.01.11г., според който ипотекирания имот на свид. Д. е продаден чрез пълномощник – майката на подс. Д., Р.Д. за сумата от 16 601,70лв. Съгласно експертизата пазарната стойност на този имот е 34 460лв. Въпреки, че има данни за неправномерно облагодетелстване на подс. Д., не са налице убедителни и непротиворечиви доказателства, а всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия.

По останалите пунктове от оправдателния диспозитив протеста не се поддържа. Обосновано съдът е приел, че всяко съмнение следва да се цени в полза на подсъдимия. След като не са събрани безспорни и категорични доказателства по тези пунктове от обв. акт правилно той е бил оправдан по тях.

По жалбата:

Установеното по безспорен начин е, че за времето от 1998г.-2009г. подсъдимият е сключил множество договори за заем с различни лица- През 1998г. е бил един, през 2002г. - 2, 2005г. - 1, 2006г. - 4, през 2007г. – 3, през 2008г. – 4 и през 2009г.- 4./Освен тях има данни за множество други предоставени заеми, които или не са включени въобще в обв. акт или не е доказано престъпление по чл.252 ал.2 НК./ По силата на всеки един от тях подс.Д. като заемодател е предоставял парични суми на длъжниците срещу задължението им да ги върнат със съответната лихва. Кредитор по заемните договори бил подс.Д. - лично, Длъжниците били физически лица. Договорите били устни като съдържанието им се изразявало в предоставяне на парични средства - в лева, определяне на срок за връщане, лихви, начин на погасяване и обезпечения. Условието за лихва не се посочвало изрично; Нейният размер се определял от подс.Д. еднолично. Лихвата била процент от главницата, начисляван месечно и общата сума на лихвата за срока на договора се прибавяла към реално получените средства.

Развитието на горните отношения се е осъществявало при действието на Закона за банките, публикуван в Д.в. бр.52/01.07.1997г.- чл.1, до отмяната му със Закона за кредитните институции, обнародван в Д.в. бр.59/21.07.200бг.-чл.13 ал.1

 Действията на подс.Д. разкриват редица сходства- с основните характеристики на дейността на банките, съгласно ЗБ/отм./. Предоставял е парични кредити на граждани за своя сметка и на свой риск/чл. 1 ЗБ/. Разполагал е със собствен капитал/чл.23 ЗБ/. Излагал на кандидатите за заеми своите правила за отпускане на кредити относно данни за разходите по заема, метода за изчисляване на лихвите, размера на лихвите, вида на обезпеченията/чл.39 ЗБ/. Отпускал е заеми и при облагодетелстващи условия/чл.47, ал.4 ЗБ/. За разлика от банките, подс.Д. не е представлявал акционерно дружество/чл.5 ЗБ/. Не е имал писмено разрешение /лицензия/ от Централната банка за извършване на банкова дейност/чл. 11 ЗБ/. Не е извършвал публично привличане на влогове и използване на привлечените средства за предоставяне на кредити /чл. 1 ЗБ/. Не е поддържал информационна система/чл.53 ЗБ/. Прикривал е дейността си зад заложни къщи и така се е поставил извън контрола на закона и оправомощените органи - Централната банка и НАП. Не е водил ясно и вярно счетоводство относно отпусканите кредити. Действал е като частна неофициална банка. Създал си е популярност, рекламирал се е пред граждани и кооперации, препоръчван е като "единствения човек, който може да помогне". Осъществявал е кредитиране със завиден размах, на голяма територия и през продължителен период от време, което обуславя извод за дейност по занятие. Тази дейност е била източник на високи доходи, с които при декларираните финансови резултати на фирмите на семейството, са били обезпечавани техните нужди. Продължаващото кредитиране и покупката на множество недвижими имоти разкрива възможност не само за издръжка на семейството, но и за натрупване на значително състояние.

Окръжният съд е изложил много обстойни мотиви, които се възприемат и от настоящата инстанция относно квалификацията на деянието. Налице е системна дейност на подсъдимия, а не инцидентни прояви. Давал е заеми от собствени средства на различни лица, като е уговаряли съответна лихва, обезпечавал е вземанията си чрез прехвърляния на недвижими имоти или ипотекирането им като се е възползувал от конюктурата на кредитния пазар през тези години. Всичко това е отразено в мотивите на окръжния съд е се споделя изцяло и от настоящата инстанция. Споделя се и направения извод за съставомерност на деянието по чл.252 ал.2 НК, както от обективна така и от субективна страна. Подс.Д. е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че упражнява кредитиране на широк кръг лица, че занятието му е аналогично на банкова дейност, че не е лицензиран за такава и е използвал лихвоносните заеми като източник на доходи.

Съдът е обсъдил и съдебната практика изразена в
решение №560/21.06.2005г на ВКС по н.д.№1082/2004г, I н.о., в което е посочено, че системното заемане на парични средства на широк кръг лица срещу насрещна материална облага, насочена към обезпечаване на издръжката на заемодателя, съответства на понятието банково кредитиране и че  доводът за несъставомерност поради липса на привличане на влогове, е лишен от правна опора, защото чл. 1, ал. 1 ЗБ регламентира типичната банкова дейност и законът не създава абсолютно задължение за банката да дава кредити единствено от привлечен влогов капитал. Решението не е тълкувателно, но то е израз на съдебна практика, която се споделя и от други състави и няма основание да не бъде съобразено.

Защитата възразява, че съществували писмени доказателства – нотариални актове, подписани при условията на публичност, което обстоятелство предполагало тяхната абсолютна доказателствена сила. За разлика от гражданския процес, в НПК няма разпоредба, аналогична на чл. 164 ГПК, ограничаваща допустимостта на свидетелските показания. Няма и норма, прогласяваща абсолютна доказателствена сила на нотариалните актове. Напротив, има чл. 14, ал.2 НПК, който забранява предварително определена доказателствена сила. Изследвайки показанията на длъжниците, съпоставяйки ги едни с други и с приложените документи, съдът стига до категоричното заключение, че посредством тях се изясняват действителните правоотношения, които не се покриват с документираните. В това число и относно лихвите. Възприетата от съда фактология не почива на предположения. Не с хипотези, а след внимателна проверка на доказателствата -поотделно и съвкупно, косвено са били изяснени обстоятелствата досежно плащането на лихва, за които липсват преки доказателства.

Защитата акцентира върху свободата на договарянето, която обаче е относителна. Както банките имат общи условия за отпускане на кредити, така и подс.Д. е поставял свои типови изисквания, които ако не се приемат от нуждаещите се от заем, те просто не го получават. Също както при банките.

Твърди се, че подс.Д. е вършил услуги на заемателите защото се е познавал с тях или е имал лични отношения. Това не е така предвид събраните доказателства. Нуждаещите се от заеми са научавали за дейността на подсъдимия от други хора или от реклами в пресата. Правилно съдът е приел, че ако е бил загрижен за интересите на заемателите и в този смисъл услужлив, подс.Д. е могъл да отпуска заеми като физическо лице или да учреди фондация за подпомагане на изпаднали в безпаричие граждани. Напротив, установено е, че той е обезпечавал двойно и тройно вземанията си. Кредитирането се е осъществявало с единствената цел - печалба. Вярно е, че тя е разрешена и търсена от държавата, но начина на реализирането й е престъпен, а и действителната такава е била укривана.

Защитата излага доводи за законосъобразност на сделките при спазване разпоредбите на ЗЗД. Налага се да се припомнят някои от азбучните правила на облигационното право. Задължението за лихва не е еднозначен термин. Лихвата може да представлява възнаграждение за ползването на пари - чл.10, ал.2 ЗЗД, чл.240, ал.2 ЗЗД, чл.294, ал.1 ТЗ. Лихвата може да е и обезщетение за вреди - чл.86 ЗЗД. Дължимата лихва за ползването на капитал е възнаградителна лихва. Понякога капиталът/парите, за ползването на които се дължи лихва/ и дължимите лихви се сумират и след това се уговаря връщането на сумата чрез периодични вноски, наречени анюитети /вж. Облигационно право. Обща част. К./ Именно така е било процедирало по настоящото дело. Гражданскоправната, договорна възнаградителна лихва изисква писмена форма за действителност /чл.240, ал.2 ЗЗД/. Възнаградителната лихва в търговското право възниква по силата на закона - чл.294, ал.1 ТЗ. Между търговци са останалите сделки по делото. ТЗ не изисква форма за действителност на уговорката за лихва, т.е. тя се предполага. Докато уговорката за безвъзмездност на заема следва да е изрична /вж.Проблеми на паричното задължение, Захари Т./. Размерът на възнаградителната лихва между търговци не е уреден. В правната доктрина и в съдебната практика има спор дали той е ограничен от чл. 4/1.10, ал.2 ЗЗД или-се определя от волята на страните /К., Т., Р 1285-2002 на V г.о. на ВКС, Р 906-2004 на II г.о. на ВКС/. Но така или иначе, подс.Д. я е определял по свое усмотрение - от лихва "близки" до 10% месечно. По правило възнаградителната лихва се дължи за периода до падежа. При неплащане на задължението за връщане на заема, длъжникът изпада в забава и тогава се следва закъснителната/мораторната/ лихва по чл.8б ЗЗД, която е обезщетение за вредите от неизпълнението.

Защитата прави възражение, че подсъдимият е действал като заложна къща и уговарянето на лихви в този случай било разрешено. Тогава неизвестно защо подсъдимия отрича да е договарял лихви въобще и е давал заеми от добра воля. Освен това в заложната къща се прави залог на вещи и това следва дори от наименованието й. Залог се прави само и единствено на движими вещи. На недвижимите се прави „ипотека”. Във втория случай наименованието й би следвало да бъде „ипотечна къща”. Това разсъждение обаче е чисто граматично. Но този извод е намерил и реално отражение с приемане на Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с ПМС № 40/18.02.2009г., обн. Д.в.бр. 16/27.02.2009г./. Съгласно чл.З, ал.1 и ал.1 от Наредбата заложната къща е лице, което по занятие предоставя парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, но не може да изисква обезпечение с ипотека върху недвижим имот. В чл. 18 е уреден и месечния размер на лихвите - три на сто. Вярно е, че тази наредба идва след инкриминирания период по делото, но тя идва да уреди отношения, които във времето са се сложили като несъответни на духа на закона. За разлика от правилата за дейността само на заложните къщи, чл.252, ал.1  НК инкриминира лихварството още от 1995г.

Защитата възразява, че част от сделките са преминали съдебен контрол и не са били обявени за нищожни поради противоречие със закона. Това е така – някои от сделките са обявени за нищожни, някои не са. Освен това всички сделки формално са законосъобразни, с изключение, разбира се, на клаузата за лихва. Всяка една - предмет на обвинението по начина, по който е документирана, е действителна. Противоречието със закона е налице при всички сделки в съвкупност, които като цяло попадат в обсега на чл.252, ал.1 НК. Престъпна е цялостната дейност, включваща всички заеми, с чието системно предоставяне е засегнато нормалното функциониране на финансово-кредитната система и косвено - интересите на кредитополучателите.

Пред настоящата инстанция защитата излага твърдения, че съдът не е отговорил на възраженията му и това водело до липса на мотиви. Това твърдение не е вярно. Съдът е отговорил на всички възражения на защитата. Представените пред въззивната инстанция 24 стр. допълнителни възражения, всъщност повтарят възраженията пред първата инстанция по  всеки пункт поотделно.

На първо място се твърди, че с посочените в обв. акт лица подсъдимият е имал гражданско-правни отношения, изразяващи се в едностранни сделки – записи на заповеди и договорни ипотеки, както и покупко-продажби

Що се касае до това възражение за същността на сделките и защо те не представлявали банкови такива, вече бяха изложени съображения по-горе. По отношение необходимостта от влогонабиране вече има създадена трайна практика и за това няма да се коментира. Духа на закона обаче е запазен - за да се развива такова мащабно кредитиране е необходимо съответно разрешение, а подсъдимият Д. не е притежавал такова.

Позоваването на ЗЗД и ТЗ от страна на защитата е некоректно, тъй като не се касае до обикновено предоставяне на заем по смисъла на тези закони. Подробни съображения също бяха изложени по-горе. Освен това - съпоставени, данъчните декларации за инкриминирания период и данните за придобити  движими и недвижими имоти през същия период, водят до единствения възможен извод, това е било основното занимание на подсъдимия и от него е черпел доходи за издръжката си, а това е един от елементите на престъплението по чл.252 НК.

Изхождайки от обясненията на подс. Д., както и на изложеното в допълнението към жалбата би могло да се остане с впечатление за една едва ли не алтруистична дейност. Според него много от предоставените заеми въобще не са върнати или са върнати в по-малък размер. Следва да се зададе логичния въпрос – защо е продължавал да раздава такива, очевидно според него, несъбираеми кредити на абсолютно непознати нему лица. И това са не само тези за които е признат за виновен. По делото има данни за многократно повече раздадени кредити, за които няма обвинение, но характеризират цялостната му дейност в тази светлина. Сам подс. Д. задава въпрос, по отношение обвинението по п.28 как, свид. К., след като е загубила един имот отново, доброволно е отишла да вземе заем от него в резултат на което загубила и втори имот. По същата логика без отговор остава въпроса на съда защо след като системно не му връщат раздадените заеми, той отпуска нови. Очевидно твърдението му не е вярно. Напротив, от гласните и писмени доказателства е установено, че по някои от заемите сумите са връщани неколкократно от длъжниците. В някои от случаите, съвсем умишлено подс. Д. изплаща свои хода да събират дължимите вноски,а след това отрича да ги е получавал и е изисквал повторно плащане /свид. Ш.Ахмед/.

Следващо възражение е, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, а само тези които са в интерес на обвинението. Това възражение е несъстоятелно, тъй като по 16 пункта от обвинението същия е оправдан поради липса на доказателства или на достатъчно непротиворечиви такива.

Подсъдимият възразява срещу прочитането на показанията на починали свидетели като по този начин били нарушени правата му. Не можел да задава въпроси и да проверява изложените от тях факти и обстоятелства. Този способ за събиране на доказателства е уреден по надлежния ред в НПК и с него по никакъв начин не се накърняват правата на подсъдимия. Още повече, че освен тези показания към делото са приобщени и показания на близки на починалия свидетел.

На следващо място се възразява, че присъдата е постановена въз основа на противоречиви показания, като се изреждат всички пунктове от осъдителния диспозитив.

Въззивната инстанция няма да обсъжда всеки един по отделно, защото повечето са абсолютно несъстоятелни като напр. в какъв вид долари бил даденият на свид. Ч. заем. Същото се отнася и до възражението за четени показания на починал свидетел, което беше обсъдено по-горе. Несъстоятелно е възражението и относно назначената ССЕ. Ноторен факт е, че в нотариалните актове обичайно се вписва не действителната продажна цена, ако тя е значително по-висока от данъчната оценка. Практика е в такива случай да се изследва пазарната цена по начина, по който е подходила първата инстанция. ССЕ се е позовала на данни от продажби на подобни имоти в подобни региони за същия период от време, от обяви в местната преса, от кантори за недвижими имоти извършвали сделки по това време.

В тези възражения подсъдимия противопоставя собствените си обяснения на показанията на разпитаните свидетели. Въпреки, че обясненията на подсъдимия са част от доказателствата по делото към тяхната преценка следва да се подхожда в съвкупност с останалите такива. Съдът е посочил на коя част от тези обяснения дава вяра и коя приема като защитна теза. Така съпоставени обясненията на подсъдимия не се подкрепят от показанията на повечето свидетели, както и от писмените доказателства по делото. Така например по пункт 3 от обв. акт е установено, че зетят на свид. Ив.Х. е поискал заем от подс. Д. през м.ноември 2000г. С НАПП съсобственият им имот е бил прехвърлен на подс. Д. на 22.11.2000г. като е вписана цена 7600лв. Очевидно уговорката е била имота да се прехвърли на подс. Д. за да гарантира взетия заем, като след изплащането му да се върне обратно на собствениците. В този смисъл са и показанията на двете свидетелки, майка и дъщеря –Ив.Х. и Г. И., които до разпита им в с.з. на 06.11.15г. /л.194 и л.200/ са били с убеждението, че „залагат” имота си. За това и след смъртта на заемателя - 24.01.2001г. са продължили да изплащат лихви на подс. Д. – веднъж 1000лв. свид. Х. и веднъж 2000лв. –свид. Г.И.. След като преустановили плащанията, подс. Д. продал имота на трети лица, като обещал да върне 1000лв., но не сторил това. Тези показания няма как да кореспондират с обясненията на подс. Д. по този пункт, тъй като той твърди, че е купил имота и въобще не е ставало въпрос нито за заеми нито за лихви. Тези обяснения си противоречат вътрешно, тъй като същия не отрича, че свид. Х. не е искала да подпише нотариалния акт. Няма логика когато някой иска да продаде имота си по собствено решение да не иска да стори това пред нотариуса, страхувайки се, че ще остане без него. Всичко това още веднъж идва да покаже стремежа на подс. Д. да се възползва от правната неграмотност на изпадналите в безизходица потърпевши.

В същия смисъл са и възраженията относно п.15 и свид. Е.Д.. Пред съда са представени достатъчно убедителни доказателства каква сума е взел този свидетел и каква е върнал. Свидетелят е имал благоразумието да преведе сумите по банков път, поради което не съществува никакво съмнение относно неговите показания.

 Не е налице и припокриване на заеми по п.20 и п.29. Свид. Х.С. взема три заема от подс. Д. –  2000лв., за брат си Шенай през 2007г., 2000лв. за брат си Едринч през 2008г. и 3000лв. за снаха си Нина през 2009г. Свид. Н.М. от своя страна е взела отделно 4000лв. също през 2009. за който заем дарила имота си в м/ст.”Меджиди табия” на подс. Д.. Имота й е върнат с НАПП след като изплатила заема със съответните лихви.

Подс. Д. възразява срещу кредитирането на показанията на свид. Р.К. /п.25/ като твърди, че същия не бил убедителен и заявявал в с.з, че не помни. На свидетеля са четени показанията му на ДП и същият е потвърдил верността им, освен това те се подкрепят от писмените доказателства по делото ипотекирания имот е продаден на 17.10.2008г. на Р.Д., майка на подсъдимия и същата го е „върнала” обратно на свид. К. на 01.04.2009г., който от своя страна го е продал на трето лице същият месец. Тези действия подкрепят заявената от свидетеля уговорка с подс. Д. да му изплати 15 000лв. за да му върне имота.

Абсолютно несъстоятелно е твърдението на подс Д., че свидетелите „не знаели семантиката на лексемата „лихва”. Всички свидетели са твърдо убедени че при вземане на заема са договаряли „лихва” от 10% месечно в повечето случаи или 120% годишно, че са били наясно, че първо се дължала месечната лихва и обикновено цялата главница в края на периода. Никой от тях не смесва таксите и разноските по нотариалните или изпълнителните дела. За лихви за забава/ „допустима лихва по ЗДД”/ въобще не може да става въпрос.

В допълнението към жалбата си подс. Д. твърди, че е давал различни парични суми като заеми, но това е ставало без за се уговарят лихви, а единствено е имало неустойки, които са позволени от закона и не съставляват доход. Неустойката е клауза от договорите, която следва да бъде вписвана изрично. Чл.92 ЗЗД дава правото на кредитора с неустойка да обезпечи вземането си и да се обезщети при неизпълнение. Относимият по делото факт е не дали неустойката е допустима от закона, а дали плащането преди падежа е издължаване на неустойка. Това очевидно не е било така, а е прикривало плащането на възнаградителни лихви.

Особено се набляга на „допуснато съществено процесуално нарушение” при разпита на свид. П.Е.П. на ДП.Такава свидетелка не е посочвана в обв. акт и не е разпитвана в с.з., нито са ценени нейни показания от съда. Никакво отношение към процеса няма и някаква кражба на златни предмети от автомобил на гл. експерт „превенция на наркоманите”, посочена в жалбата във връзка с твърдяно допуснато процесуално нарушение. Няма допуснато нарушение и при извършеното претърсване и изземване извършено в дома на подсъдимия. Обстоятелството, че не са намерени предмети във връзка с повдигнатото обвинение не прави това действие незаконосъобразно.

Не са налице и твърдяни нарушения на ЕКПЧ. От една страна подсъдимия заявява, че разследването е продължило извън разумния срок, от друга страна твърди, че не е имал достатъчно време и възможност да подготви защитата си.

В с.з. се прави и друго възражение, че ДП е образувано на 01.10.2007г., а инкриминираният период обхваща и време след образуването му. По делото съществуват няколко постановления за привличане са всяка от поредиците деяния, а не следва да се забравя, че деянието е продължено /системно/, поради което не е налице и това твърдяно нарушение. Чл.212 НПК посочва реда и начина на образуване на ДП, но не касае привличането на обвиняемия./чл.219 НПК/.

Настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря всичко описано в 24-те листа възражения, тъй като те се свеждат до тези отразени по-горе.

По отношение правната квалификация правилно и обосновано съдът е приел, че дейността извършвана от подс. Д. е банкова и по занятие. По отношение защо е банкова бяха изразени основания по-горе. Тя е и по занятие, защото е извършвана системно /повече от три пъти/, била е източник на значителни доходи. Подробно са изследвани декларираните от него доходи по ЗКПО и ЗДДОФЛ, които са нищожни на фона на отпусканите заеми. По делото съществуват и доказателства за рекламиране на тази му дейност, което е още едно доказателство за упражняването й като занятие. Тук не следва да се анализира всяка сделка поотделно, а съвкупността от всички, цялостната му дейност. Именно поради това не може да бъде споделено становището на защитата за приложимост на ЗЗД. Разпоредбата на чл.240 ЗЗД би намерила приложение при единична, инцидентна сделка, а не когато се отнася до сключване на такива с широк кръг лица, при които са предоставени парични средства срещу насрещна материална облага. С тези аргументи следва да се отхвърлят и възраженията, че заемите са били безвъзмездни и дадени от съчувствие и от желание за помагане на заемополучателите.

Налице е и квалифициращото обстоятелство по ал.2 на чл.252 – да причини значителни вреди другиму и да получи значителни неправомерни доходи. Съгласно заключението на допълнителната ССЕ тези доходи /вреди/ са в размер на 106 496лв. само по пунктовете по които има безспорни доказателства. Тази сума следва да се завиши с 2000лв./по п.2 обв.акт/ Неспазването на разрешителния режим при осъществената от подсъдимия банкова дейност изпълва диспозитива на повдигнатото обвинение. Правилно съдът приема и че получената от подсъдимия сума в размер на 106 496лв представлява значителен неправомерен доход. Действително легално определение за това понятие липсва и същото следва да се преценява във всеки конкретен случай. Не се споделя становището на защитата, че доходът следва да бъде определен като месечен, такова нормативно изискване няма. Достатъчно е да е кумулирал печалба от тази дейност, която значително превишава тази декларирана пред НАП. След като е установено, че за посоченият период подсъдимия е предоставил 19 заема, по които е получавал неследващ се доход, печалба, то не следва да се преценява какъв е доходът средно за всяка сделка, след като това изрично е установено във фактите или да се установява средно месечния доход за 12 годишен период, а дейността следва да се преценява цялостно. Размерът на MP3 към 1998г. е 53лв, а към м.декември 2009г.-240лв. Преценявайки получения доход към 1998г. той надвишава 2009 пъти размера на MP3, а към по-благоприятния момент- доходът надвишава 444 пъти размера на MP3 за 2009г. Имайки предвид, че всички тези действия на подсъдимия свързани с даването на заеми, поради своята системност представляват едно престъпление, с определен съставомерен резултат, е релевантно в случая размера на превишаване на MP3, определящ придобития неправомерен доход като значителен.

Предвид всичко изложено до тук въззивната инстанция счита, че не са налице допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване правата на страните. Всички доказателства са преценени по отделно и в тяхната съвкупност и са изложени съображения защо се приемат едни и не се кредитират други. Преценявайки цялостната дейност на подс. Д. съдът е стигнал до единствения обоснован извод – за виното му поведение като от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.252 ал.2 НК.

Що се касае до обвинението по чл.246 ал.3 НК, правилно съдът е приел, че деянието е несъставомерно. Няма протест то отношение този оправдателен диспозитив.

Доколкото има оплакване и за явна несправедливост на наказанието и искане да се приложи разпоредбата на чл.55 НК, следва да се посочи, че при определянето му съдът е отчел високата степен на обществена опасност както на престъплението така и на дееца. Оценен е обема на тази дейност, начина на извършването й. Съдът е отчел високата степен на обществена опасност на деянието, което е особено нетърпимо за обществото в  условията на икономическа криза /вж.Решение № 430/07.10.1996г. по н.д.№ 468/95г./ Определеното наказание от пет години лишаване от свобода е в минималния предвиден размер и е съобразено и достатъчно за постигане на целите по чл.З6 НК. Няма и основание за приложение на чл.55 НК тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства. Отчетено е като характеристична данна и обстоятелството, че подсъдимия е продължил престъпната си дейност и след като срещу него е било образувано ДП. Съгласно чл.4б, б."б" ЗИН наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

В тази връзка защитата е възразила, че не били отчетени никакви смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочила като такива чистото съдебно минало, добри характеристични данни и дългогодишна полезна стопанска дейност. По отношение характеристичните данни вече беше отразено, че те не са особено добри, а от къде се вади извод за „дългогодишна полезна стопанска дейност” също не става ясно. Ако лихварството е „полезна стопанска дейност”, то критериите на защитата явно са изместени. Никакъв извод за стопанска дейност не може да се извади и от посочваните многократно данъчни декларации. Изтичането на „значителен период от време” от извършването на деянията, също не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, по скоро големия инкриминиран период от време би могъл да се счита като отегчаващо обстоятелство. Освен това делото е с изключителна фактическа сложност, а и първоначално е било образувано за друг вид престъпление – данъчно.  В този смисъл няма основания да се търси приложение на чл.55 НК , тъй като няма нито изключително, нито многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства По-нисък размер, респ. приложение на чл.55 НК би бил акт на неоправдано снизхождение и няма да окаже изискваното предупредителното и възпитателно въздействие.

Съдът е наложил и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 8000лв. Правилно е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 106 496лв. като съм тази сума следва да се прибави и сумата от 2000лв. по п.2, представляваща равностойността на придобитото чрез престъпление.

В този смисъл присъдата следва да бъде изменена само по отношение п.2 като следва да се завиши размера на незаконно придобитото имущество с 2000лв. Това не оказва по никакъв начин влияние на останалата част от общата престъпна дейност, поради което и не се налага изменение по отношение определеното наказание.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата на Силистренския окръжен съд от 08.04.16г. постановена по нохд № 182/15г. по отношение на подсъдимия Ж.К.Д. с ЕГ№ ********** в осъдителната част, с която е прието по п.2, че „е изплатена лихва в размер на 2350лв”.,като постановява, че е изплатената лихва е в размер на 4350лв., както и в частта, с която е осъден да заплати в полза на държавата на основание чл.53 ал.2 б.”б” НК сумата от 106 496лв. представляваща равностойността на придобитото от престъплението като го осъжда да заплати такава в размер на 108 496лв.

 ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.