Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 294/04.12 Година 2017 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На двадесет и трети октомври, Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Панталеева

 ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

      Росица Тончева

съдебен секретар Соня Дичева

прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 204 по описа на съда за 2017г., при произнасянето си взе предвид:

 

Въззивното производство е образувано  по жалби с основание чл.318 ал.3 и ал.6 от НПК срещу присъда №12/28.03.2017 г. по НОХД № 259/16 г. на Окръжен съд-Шумен. С тази присъда подсъдимият Е.М.Б. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.116 ал.1 т.т.6,12 вр.чл.115 от НК, защото на 26.09.2015 година в гр.Шумен, при условията на опасен рецидив и с особена жестокост умишлено умъртвил Г.И.Х..

Наказанието на подсъдимия е индивидуализирано в условията на чл.54 от НК – доживотен затвор, който следва да се изпълни при първоначален специален режим. Приложен е и чл.59 ал.1 от НК чрез зачитане на предварително задържане, считано от 26.09.2015 година.

С първоинстанционната присъда е уважен граждански иск на К. А. в размер на 60 000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, с който се обезщетяват неимуществени вреди от деянието на подсъдимия. В негова тежест са възложени направените разноски по делото, държавната такса върху уважения граждански иск, решена е съдбата на веществените доказателства.

Подсъдимият счита присъдата за неправилна. С лична въззивна жалба заявява интереса си от нейната отмяна и връщане на делото в първата инстанция. Искането си мотивира с аргументи за незаконен  състав на първоинстанционния съд поради предубеденост, оплаква се от едностранчивост на доказателствената оценка, твърди нарушение на правото на защита с оглед натиск за признание на фактите по обвинението и лишаването  му от достъп до мотивите към присъдата.

Във въззивната жалба на служебния защитник се съдържат съображения за неправилност на присъдата поради нейната необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост. Оспорва се оценъчната дейност на ШОС по достатъчността на доказателствената съвкупност със заявление, че присъдата почива на предположения. Защитникът заявява несъгласие  с материалната квалификация на деянието, мотивирайки становище за приложимост на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.124 ал.3 от НК. В условията на евентуалност се претендира оправдаване относно квалифициращото обстоятелство на чл.116 ал.1 т.6 от НК. Наложеното наказание на подс.Б. не се счита за справедливо. В това отношение защитникът е алтернативен като искане– в случай на приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, наказанието да се индивидуализира в пределите на неговата санкция. При положение, че не се констатира неправилно приложение на нормата от особената част на НК, защитникът счита, че наказанието на подс.Б. следва да се определи под санкционния минимум на чл.116 от НК.

В съдебните прения на въззивното заседание защитникът поддържа жалбата си и направените с нея искания. Счита, че ШОС е приел фактически положения, които не се извеждат от доказателствената съвкупност. С този аргумент адв.Б. обосновава и немотивираност на атакуваната присъда. Защитникът подробно се спира на оправдаващите Б. доказателства, считайки че те превалират в доказателствената съвкупност. На тяхната основа развива съображения по приложимия материален закон в заявените чрез въззивната жалба насоки. Поддържа се и искането за намаляване на наказанието.

По съществото на делото подс.Б. поддържа въззивната си жалба. Оплаква се от невъзможност да упражнява ефективно правото си на защита в първата инстанция поради използването на белезници в продължение на съдебния процес и отхвърляне на по-голямата част от доказателствените му искания. Напомня за несъгласието си с резултатите на СППЕ от стадия на съдебното следствие в ШОС. Твърди, че не е употребявал алкохол на инкриминираната дата, нито пък е желаел смъртта на пострадалата. Счита се за виновен, защото веднъж ударил Г.Х.. В пледоарията си подсъдимият оспорва достоверността на показанията на св.св.Л., Д. и И.. Желае присъдата да се отмени и делото да се върне в ШОС за повторно разглеждане, при което да му се гарантира достъп до непредубеден съд.

Въззивният прокурор пледира за неоснователност на жалбите. Намира слабост в защитната теза, дължаща се на едностранчивото разглеждане на всяко едно доказателство. Според пледиращия така се стига до промяна в картината на събитието и по този начин се осуетява разкриването на обективната истина. Прокурорът счита, че цялостният анализ на доказателствената съвкупност налага категоричен извод за авторството на деянието, а фактическата основа законосъобразно е била подведена от първоинстанционния съд под състава на чл.116 ал.1 т.6 и т.12 от НК.   Наказанието се намира за справедливо и съответно на данните за обществената опасност на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на престъплението.

В последната си дума подс.Б. моли въззивния състав да вземе правилно решение.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадените въззивни жалби, след като обсъди доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл.314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

Подсъдимият Е.Б. е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6, т.12 вр. чл.115 от НК.

Доколкото с въззивната си жалба подсъдимият се оплаква от наличие на предубеденост у състава на първоинстанционния съд, разглеждането на възражението е необходимо да се изведе на преден план с оглед възможната процесуална последица. Прочитът на мотивите към жалбата дава представа за призмата, през която подсъдимият Б. формира личното си усещане за пристрастност у състава на съда (л.11, л.19-20 от ВНОХД). Същият се оплаква от унизително отношение в публичните заседания на първоинстанционния съд, поради постоянното използване на белезници. Настоящата инстанция разполага единствено с ресурса на съдебните протоколи по делото, които са доказателствено средство за съдебно-следствени и други действия в първата инстанция, за да провери евентуалната основателност на оплакването. Внимателният прочит на тези протоколи обаче не установява действителността на заявеното от подсъдимия.Освен, че подобен факт не е отразен, в съдебните заседания самият подсъдим и неговия защитник не са правили такива възражения.

Няма доказателства, които да сочат за нарушение/ограничение в правото на защита на подсъдимия, чрез лишаването му от възможността да ползва бележки в течение на първоинстанционното съдебно производство. Отново чрез съдебните протоколи по НОХД №259 се установява, че първоинстанционният съд стриктно е съблюдавал правата му по чл.55 ал.1 и ал.2 от НПК (примери в това отношение са становищата на страната, отбелязани в т.1, л.л.136, 138, 139, 143, 216 гръб и пр.). Е.Б. е участвал активно в процеса по събиране и проверка на доказателствата по делото, като не се установява процесуално пренебрегване на заета от него позиция. Факт е, че част от доказателствените искания на подсъдимия и защитника му не са били уважени от състава на съда, но това не е равнозначно на ограничение в правото на защита. Допускането на доказателства се основава единствено на преценката на компетентния орган дали с тях ще се установят относими към предмета на доказване обстоятелства и тази преценка не зависи от коя страна произтича искането (Р 326-2013-2 н.о., Р114-2013-2 н.о., Р 91-2010-1 н.о.).

В стадия на действията на съдията-докладчик в първата инстанция е обоснована необходимостта от назначаване на предсъдебен доклад. Подсъдимият съзира в този факт „поредното” доказателство за предубеденост на съда от изхода на делото.Формулирането на подобен извод обаче би влязло в колизия с чл.202 ал.2 от ЗИНЗС, даващ възможност на съда да изиска такъв, който обслужва доказателствено предмета по чл.102 т.3 от НПК.

Въззивната инстанция не може да вземе отношение относно твърдението за натиск върху подсъдимия, оказван извън пределите на съдебната зала и времето на съдебните заседания. Видно обаче от съдебните протоколи, от съдържанието на въззивната жалба и пледоарията пред въззивния съд, е че подсъдимият неотменно е поддържал теза за невиновност. Това означава, че неговата воля е единствената, диктувала и обосновавала процесуалната му позиция. 

В обобщение на изложеното следва да се приеме, че релевираните оплаквания срещу законността на първоинстанционния съд са неоснователни, поради което не е налице основанието на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.3 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил с допустими доказателствени способи следните релевантни фактически положения:

            Подс.Е.Б. е многократно осъждан. На 05.10.2013 година той бил освободен от Затвора-Ловеч поради изтърпяване на наказание от четири месеца лишаване от свобода, наложено с определение №69/18.07.2013 година по ЧНД №291/2013 година по описа на Великопреславския районен съд (л.270 от д.пр.). След това заживял на съпружески начала с пострадалата Г.Х., като към месец септември 2015 година те обитавали къща в гр.Шумен, ул.“Г.С.Раковски“ № 44б. В същия имот живеел св.М.И., брат на пострадалата.

            Подсъдимият имал склонност към хазартни игри. Често играел на ротативки, като провокирал и интереса на Х.. Двамата не разполагали със скъпи вещи, живеели в бедни условия.

            На 25.09.2015г. около 23.00 часа подсъдимият и пострадалата с л.а. „Рено Еспейс“ с ДК№ Н1242 АМ се придвижили до игрална зала „Куинс“ в гр.Шумен. Двамата разполагали с 45 лева, които били поставени в пепелника на автомобила. Пред входа на казиното св.Славеева поискала личните им документи. Оказало се, че пострадалата не носи лична карта. Подсъдимият влязъл вътре в казиното, а Г.Х. тръгнала към колата да вземе документа си, както и останалите в пепелника пари.

            Вътре в казиното подс.Б. консумирал алкохол. Изчакал около двадесет минути, в които Х. не се появила. Той помолил св.Славеева да провери какво става. Свидетелката не видяла жената пред казиното. Това наложило подсъдимият да започне сам да търси Х.. Огледал зоната пред казиното и на паркинга. Влязъл отново в игралната зала с желание да прегледа записа от видеонаблюдението. Поради отсъствие на управителя намерението му не се реализирало. На 25.09.2015 година в 23.39 часа подсъдимият се обадил на тел.112, като съобщил за изчезването на Г.Х.. След това Б. се върнал с колата до дома си. От св.И. разбрал, че сестра му не се е прибирала, нито се е обаждала. Тогава с колата двамата заедно се върнали в зала „Куинс“. Пострадалата не била там.    Подсъдимият се насочил към сградата на РУ на МВР – Шумен. Провел разговор със св.Г. относно изчезването на Х.. Двамата заедно  огледали района на игралната зала. След безуспешното търсене, св.Г. се върнал в сградата на полицейското управление. От разговор с колега разбрал, че жена с описанието на пострадалата преминала покрай полицията с посока на движение към площад „Кристал“. Тази информация св.Г. съобщил на св.Славеева, а тя я предала на подсъдимия. Б. се качил в колата и заедно със св.И. се отправил в посока към площада. По пътя спукал предна лява                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              гума, като почти веднага след това му била извършена проверка по КАТ от полицаите св.св.И. и С.. Длъжностните лица констатирали неправоспособността на подсъдимия и техническа неизправност на автомобила. По време на проверката водачът лъхал на алкохол. Изглеждал видимо  притеснен и споделил, че търси жена си, че се обаждал на тел.112. Полицейските служители установили, че св.И. нямал документ за самоличност. По препоръка на подсъдимия, той отказал да подпише съставения АУАН. Неизправният автомобил бил спрян от движение, а подсъдимият и св.И. продължили търсенето. Те се върнали в игралната зала, където св.Славеева съобщила, че св.Г. видял Г.Х. около хотел „Мадара“. Поради безуспешното търсене, подсъдимият и св.И. решили да се приберат в дома им на ул.“Г.С.Раковски“№44б.

            С пристигането си, двамата видели пострадалата да се задава от горната страна на ул.“Г.С.Раковски“. В този момент подсъдимият и св.И. се разделили. Е.Б. тръгнал нагоре към жената, а св.И. влязъл в санитарно помещение в двора на къщата. Съвсем скоро чул шум от викове и отново излязъл на улицата. От мястото имал пряка видимост към сестра си и подсъдимия.

            Е.Б. достигнал до Г.Х. и започнал да крещи. Виковете разбудили св.св.Д. и Л., които се превърнали в очевидци на инцидента. Св. Л. имал пряка видимост към двойката. Възприел движението им надолу по улицата, по репликите разбрал причината за караницата – пари и комар. Подсъдимият питал пострадалата къде били парите, обиждал я с думата „курво“, заканвал се че ще я смачка. Х. също викала. Подсъдимият ударил жената в областта на главата. Съборил я на земята и започнал да я рита с крака. После я хванал за врата, за косата, за горната дреха и започнал да я влачи по земята. Тялото на жената било  на една страна. Подсъдимият не спирал да рита с крака и да удря пострадалата по торса и крайниците. Св.Л. възприел серия удари с крак в гръдния кош, с юмрук в лице и в гръдния кош, с ръка по лицето и гръдния кош. Докато Х. лежала на земята, подсъдимият  я ритал и удрял предимно в зоната на главата и гръдния й кош. Жената направила опит да преустанови побоя, като хвърлила две банкноти от 20 лева и една банкнота от пет лева на земята. Действието й останало незабелязано от Б., който продължил с физическата си агресия. Поради силата на влаченето, връхната дреха на Х. - мръснобяла плетена блуза на дупки, се изхлузила и се оваляла в есенни листа по улицата. Жената останала по сутиен.       
            Св.Д. се обадил на телефон 112 в 02.00 часа, съобщавайки за побой от мъж над момиче в гр.Шумен, на ул. „Г.С.Раковски“ в близост до стария кожен диспансер. Сигналът бил изпратен до РУ на МВР – Шумен в 02.03 часа. На место пристигнали полицейските служители и свидетели по делото В. и А.. Двамата възприели жена в безпомощно състояние, на колене и по сутиен пред входната врата на жилище на ул.“Г.С.Раковски“№44б. До нея прави стояли подс.Б. и св.И.. Подсъдимият се държал агресивно, викал че жената му изхарчила парите, наричал я курва, обвинявал я за отнетата му шофьорска книжка. Същият искал проверката да приключи бързо и за това накарал св.И. да внесе сестра си вътре в къщата. Полицейските служители последвали св.И.. В осветеното пространство те огледали по-добре пострадалата. Цялото й тяло било с охлузвания. Жената стенела от болка, трудно говорила. Полицейските служители преценили спешна необходимост от лекарска намеса. Междувременно св.И. позвънил в 02.15 часа на телефон 112, търсейки помощ за  сестра си.                                                    На место пристигнал дежурен екип с лекар св.И.. След преглед той констатирал тежко общо състояние на жената, изискващо незабавно болнично лечение. По тялото на пострадалата имало белези от побой. Подсъдимият се възпротивил на подобна възможност. Пострадалата обаче не подписала отказ от лечение. Невъзможността да се противопостави на настояванията на медицинския екип и на полицаите накарала подсъдимият да съдейства, отнасяйки Х. в линейката. Специализираната кола отпътувала за болницата в 02.55 часа.В 03.00 часа Гюлшен Хасанова била приета в шокова зала на МБАЛ-Шумен. Състоянието й било определено като тежко, самата тя не била адекватна. При извършения преглед лекарят установил гръдна травма със съмнение за хемопневмоторакс, множество фрактури на ребрата в ляво и дясно. Въпреки проведените спешни реанимационни действия, пострадалата починала.    

            Подсъдимият бил задържан още в болничното заведение.

            На инкриминираната дата в 06.45 часа се извършил оглед на уличното пространство по ул.“Г.С.Раковски“ пред дом №44б. На 55 метра западно от входа на дома се намерил  ляв чехъл. На 13.3 метра на запад спрямо същия ориентир бил разположен десния чехъл. Обувките се свързвали мислено от видима следа от провлачване с дължина 42 метра. При огледа се установили една банкнота от 20 лева и една банкнота от 5 лева, разположени на 11 метра югоизточно от входната врата. Намерила се и втора банкнота от 20 лева на 9.4м южно от входа на дом №44б.                                                                                                 

            На 26.03.2015 година се извършил оглед на дом №44б. Входната врата на къщата се намерила отворена. В коридора имало горнище на анцуг, в чийто джоб имало ключове, два с логото на „Рено“. В джоба на същата дреха бил поставен мобилен телефон „Самсунг“. В стая се описали две легла, разположени под ъгъл. По чаршафите им имало червеникаво-кафяви петна. На матрак, успореден на източната стена се намерили черно-бяла рокля (туника) и плетена блуза с полепнали по нея сухи листа.

            Причината за смъртта на Г.Х. е изяснена посредством СМЕ по писмени данни (т.2, л.269 от НОХД), която установява наличие на:

            -тежка гръдна травма: счупване на всички десни ребра (І до ХІІ ребро по лопатковата линия и от І до Х ребро по мишничната линия); счупване на левите ребра (от І до ІV ребро до гръдната кост и от І до Х ребро по задната мишнична линия); счупване на гръдната кост, контузия на белите дробове, разкъсване на плеврите около счупените ребра, двустранен хемо-пневмоторакс (излив на кръв и въздух в гръдната кухина), подкожен емфизем на двете гръдни половини (навлизане на въздух в кожа и подкожие), кръвонасядания около счупванията;

            -травма на крайниците: счупване на лявата ключица във външния й край; счупване на горния край на лявата раменна кост, кръвонасядания около счупванията;

            -други травми: ограничени кръвонасядания на меките черепни обвивки челно; множество пръснати, вкл. и дълбоки охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците;

            -тежка степен на алкохолно опиване  - 2.70 промила етилов алкохол в кръвта и 2.73 промила в урината.

            Според заключението  всички констатирани увреждания  били причинени чрез удари с или върху твърди тъпи предмети. Тяхното реализиране би могло да бъде от удари с юмруци, ритници, притискане или стъпване с крак върху гръдния кош. Според вещите лица, морфологията на уврежданията свидетелства за нанесени по пострадалата силни и много силни удари с твърди предмети, в един неголям времеви интервал.

            Прието е, че много малка част от установените наранявания, биха могли да са причинени при падане на земята от собствен ръст. Изрично внимание е отделено на възможна причинна връзка между реанимационните мероприятия и смъртта на пострадалата. Вещите лица не са изключили категорично счупването на гръдна кост и/или на 1-4 леви ребра да бъде причинено от сърдечния масаж. Касае се само за теоретично допускане, което обаче дори да отговаря на действителността няма връзка с причината за смъртта на Г.Х.. Несъвместими с живота, според заключението, се явяват тежестта на гръдната травма и много бързо развилите се преки и тежки усложнения -контузия на белите дробове, разкъсване на плеврата с подкожен емфизем, двустранен хемопневмоторакс.

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно и се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства.

Подсъдимият Б. отрича авторството на деянието. Твърди, че ударил един шамар на пострадалата, хванал я за ръката и я повел към дома им.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство установявайки следното:

Настоящето дело се характеризира с подробен доказателствен материал относно интересуващото процеса събитие, като практически всички съществени елементи са ясно очертани. Първоинстанционният съд е приел да подчини доказателствения си анализ на хронологичния подход, който освен  най-удачен с оглед конкретиката по делото, позволява на настоящата инстанция да разгърне максимално пълноценно проверката относно начина на формиране на вътрешното убеждение на първия по степен съд.

Логически правилно първоинстанционният съд е сложил на първи ред в своите мотиви доказателствата, установяващи взаимоотношенията между подсъдимия Б. с пострадалата. Преди тяхното разискване, въззивният състав счита за необходимо да очертае доказателствената съвкупност, даваща сведения за подс.Б. като съпруг (фактически съжител), съсед и приятел. В този аспект са налице преки доказателства, въведени чрез показанията на св.св.И., К. А. и Билял. Всички те очертават подсъдимия като агресивен, раздразнителен, безпардонен. Сред посочените лица, М.И. е имал най-близък контакт с лицето. Свидетелят сочи (т.1, л.152 гръб от НОХД), че непосредствено след освобождаването си от затвора, Б. се държал нормално. Постепенно започнал да се пропива, а поведението му се променило до диктаторско. М.И. обяснява, че изпитва страхова невроза от подсъдимия.

Показанията на св.И. са съществени от гледна точка на устойчивите лични впечатления от съжителството между сестра му и Е.Б.. Свидетелят съобщава за физическа агресия  от страна на подсъдимия, започнала малко след началото на връзката им. За известно време двойката живяла на квартира, като и тогава сестра му постоянно била наранявана. Самият М.И. описва случай, при който  също бил ударен от подсъдимия.

С показанията на този свидетел кореспондират писмени доказателства по делото (т.2, л.225-242 от НОХД). Справка на РЗОК-Шумен установява, че  пострадалата  започнала да търси медицинска помощ, считано от 23.09.2014 година. Доколкото документът третира по-дълъг период, то изрично следва да се посочи че до 23.09.2014 година Х. не е имала здравословни проблеми. Прочитът на приложените амбулаторни листи установява поводите за лекарска намеса - само поради травми при битови злополуки, включително счупване на долен крайник. Периодът на получаване на увредите съвпада със съжителството  на пострадалата с подсъдимия и от своя страна потвърждава достоверността на обсъдената част от показанията на св.И..

Св.Ружди Билял (живее на втория етаж в къщата на ул.“Г.С.Раковски“ №44б), също е ставал обект на насилие от страна на подсъдимия и разбираемо дава негативна характеристика за него (т.1, л.149 гръб - л.150 от НОХД). Маловажността на повода за агресията демонстрира установеният стереотип на Б. да устройва всичките си взаимоотношения на основата на страх от насилие.

Св.К. А.  (майка на Гюлшен Хасанова)  съобщава в показанията си, че и тя е страдала от физическа агресия на подсъдимия (т.1, л.156 гръб-л.157 гръб от НОХД).

По тези факти са налице и производни доказателства в показанията на св.Зина Гочева (т.1, л.150 гръб).

В обобщение, доказателствената съвкупност безпротиворечиво сочи за обичайно проявление на агресия от подсъдимия Б., най-интензивна спрямо пострадалата Х..

Установеното посредством фактическите източници следва да се съпостави с наличната по делото КСППЕ (т.1, л.194 от НОХД). Преди анализа, настоящият въззивен състав се занима с възраженията на подсъдимия по състава на експертизата, като не намери доказателства за някое от основанията по чл.148 от НПК. Очевидно Е.Б. не е симпатизирал на едно от вещите лица, но това не прави експерта некомпетентен да проведе изследване и да обоснове специализирано становище.

Заключението на КСППЕ установява:

-агресивен модел при формиране на индивидуалното психо-социално развитие;

-примитивна приятелска среда;

-психични и интелектуални възможности в граница;

-нисък праг на раздразнимост;

-алкохолна злоупотреба с висок толеранс.

Изведени по този синтезиран начин, медицинските изводи категорично  кореспондират с показанията на св.св.Билял, К. А., М.И., Зина Гочева.

Вещите лица са установили стереотип на силно скъсен самоконтрол при Б., намерил проява в  процесното деяние.

Подсъдимият възразява срещу правилността на експертизата, като твърди, че спрямо него не е правено специализирано изследване. Тук той влиза в собствено противоречие по следния начин: „…Към русата госпожа нямам нищо против, тя си свърши работата много добре, но просто госпожата с черната коса, не знам как се казва, срещу нея възразявам да ми прави експертиза и не исках тя да ми прави…“ (т.1, л.216 гръб от НОХД). Смисловото оценяване на заявеното, както и подробните разяснения на вещите лица във връзка с изследването и обосноваването на резултатите, утвърждават извода относно правилността на КСППЕ.

В първоинстанционното дело се намира и допълнителна СППЕ (т.2, л.464 от НОХД), която не отстъпва от основното заключение за наличие на личностово разстройство при подсъдимия от патологичен тип на асоциално функциониране.

По нататък по фактите, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият и пострадалата имали обща слабост към хазарта. Въззивната инстанция счита, извода за обоснован, мотивирайки се със съдържанието на показанията на св.И., протокол за оглед на местопроизшествие (л.17 от д.пр.), фотоалбум и приложените по делото заложни билети (л.144-151 от д.пр.).

Така установените фактически положения до тук са общи по естеството си. Що се касае до фактическата установеност на деянието е необходимо проследяването на събитията от 25/26.09.2015 година да стане чрез съпоставяне на относимите доказателства. В тази връзка настоящият състав прие за удачно да раздели събитията на две части. Първата обхваща периода от излизането на Х. и Б. от дома им до срещата им на 26.09.2015 година на ул.”Г.С.Раковски” в гр.Шумен.

            Преди да напусне дома си, т.е преди 23.00 часа на 25.09.2015 година пострадалата консумирала алкохол  (показанията на св.И.  в т.1, л.227 от НОХД).   

Този факт намира потвърждение в показанията на св. Г. (т.1, л.138 гръб от НОХД), св.Славеева (т.1 , л.134 от НОХД) и св.Й. (т.1, л.148 гръб от НОХД), всички възприели как Х. залита. Подсъдимият също консумирал алкохол по време на първия си престой в казиното (показания на св.св.Славеева и Й., обяснения на подсъдимия – т.1, л.218 гръб от НОХД).

В синхрон с коментираните доказателствени източници е заключението на химическа експертиза (л.130 от д.пр.) и КСМЕ (т.2 от НОХД), установяващи високо съдържание на алкохол в кръвта на Х..

По химически път в кръвта на подсъдимия не е установен алкохол (л.123 от д.пр.). Това се дължи не на въздържанието му да консумира такъв в инкриминирания период, а на късното вземане на образци за сравнително изследване (л.124 от д.пр.), едва на 26.09.2015 година в 12.45часа. Ето защо заключението на СХЕ не може да опровергае гласните доказателствени средства по обсъжданото обстоятелство.

Безспорен е фактът, че пострадалата не е била допусната до зала «Куинс». Приложеният протокол за доброволно предаване (л.206 от д.пр.) доказва, че Х. се е върнала в автомобила и е взела личната си карта. От същото място тя е взела и сумата от 45 лева. Изводът се налага от съвместната оценка на протокол за оглед на местопроизшествие пред дом №44б, където са намерени трите банкноти, протокол за оглед на МПС и фотоалбум (л.33-36 от д.пр.).

Във връзка с обсъжданите фактически положения, защитата се оплаква от произволност на изводите на ШОС. Съзира доказателствени празноти относно начина, по който пострадалата е взела парите от автомобила. Успешното обосноваване на подобна теза при наличните доказателствени източници е немислимо. Трябва да се подчерате, че за провеждане на ефективно доказване не е необходимо да се установи всеки един детайл от събитието, а само съществените такива в обхвата на чл.102 т.1 от НПК. Фокусирането върху начина на вземане на парите от колата веднъж е безпредметно и на следващо място ненужно при категоричността на протокол за оглед на местопроизшествие и на МПС, както и направеното заявление от подсъдимия в съдебното следствие при предявяване на веществените доказателства (банкнотите), че именно това са парите, които пострадалата е взела. За приключване на темата с тези веществени доказателства, следва да се оцени и разположението им по протежение на пътното платно на ул.»Г.С.Раковски». Както бе посочено в обстоятелствената част на  настоящето решение, банкнотите са намерени на различно разстояние една от друга. Този факт доказва, че те са били изхвърлетни от пострадалата в процеса на развитие на деянието, т.е. тялото й не е било в статично положение. Фактическото обстоятелство дава основание за изводи относно емоционалното състояние на подсъдимия в диапазона 02.00-02.15 часа на 26.09.2015 година. Гласните ДС установяват, че подсъдимият е положил сериозни усилия да намери Х.. Част от мотивацията му е била свързана със сумата от 45 лева. Тя е била предназначена за удовлетворяване на хазартен интерес. Както се посочи двамата са живели бедно, залагали са част от имуществото си. Това подчертава важността на парите за подсъдимия. Ето защо, фактът че той не е забелязъл изхвърлените банкноти, сочи на фиксирано внимание от негова страна върху нанасянето на удари по Х..

Първоинстанционният съд приема в мотивите си, че Б. три пъти се е връщал в игрална зала «Куинс». Това фактическо положение се извлича от показанията на св.св.Г., Славеева и Й.. Само първият път Б. е бил сам. После  го придружавал св.М.И..

Фактът на упоритото издирване, сочи че тревогата на подсъдимия от изчезването на Х. нараствала. В този аспект са впечатленията на св.св.Г., Й., Славеева, както и обаждане до НС 112 в 23.39 часа на 25.09.2015 година.

В една немалка част от процеса роля има св.М.И.. Той е и очевидец на деянието. Подсъдимият твърди, че този свидетел не е бил в адекватно състояние, дори го носил на гръб. В тази част обясненията му са недостоверни.

Сведения за поведението/състоянието на този свидетел в обсъждания времеви диапазон се черпят от показанията на св.св.С. и И. (т.1, л.143, л.214 от НОХД).  Двамата описват негови реакции (не си установил самоличността, отказал да подпише акт за нарушение), от които следва извод, че той е бил добре ориентиран в ситуацията. Свидетелите не са установили И. да е бил пиян, да е проявял неадекватно държание и прочие.

            Доколкото се обсъжда времето преди деянието, настоящият състав констатира, че по делото не се съдържат доказателства за цялостния маршрут на пострадалата от момента на тръгването й от зала «Куинс» до завръщането й на ул.»Г.С.Раковски». По тези обстоятелства единични производни и преки доказателства се намират в показанията на св.Г. и в протокол за доброволно предаване (л.206 от д.пр.). Св.Г. има лични впечатления от движението на Х. покрай хотел «Мадара» и опосредени, през съобщеното от негов колега. Той не сочи за нещо нетипично в поведението на пострадалата, например да е падала/ставала, да е била ударена или да е била без дрехи.

             Защитата придава прекомерно значение на факта относно намирането на личната карта на Х. на бул.»Славански».  Това е станало по обед на 26.09.2015 година, от 70 годишен гражданин. От това обстоятелство повече изводи в обхвата на чл.102 т.1 от НПК не могат да се изведат.

Вторият момент от събитието обхваща времето на същинското деяние на 26.09.2015 година.

Настоящият състав счита за удачно първо да очертае фактическото положение на външната среда. Това е възможно в резултат на навременните и изчерпателни усилия на първоинстанционния съд да събере доказателства относно инфраструктурата по ул.»Г.С.Раковски». Попълването на доказателствената съвкупност в тази насока е било абсолютно необходимо с оглед оценката на гласните доказателствени източници за достоверност.

Чрез писмо (т.2, л.246) се установява, че в гр.Шумен, на ул.»Г.С.Раковски» в участъка от №50 до №44б има седем дървета от вида «Копривка», кастрени периодично преди датата на деянието. В тази зона имало три работещи улични лампи. Няма хоризонтална и вертикална маркировка (т.2, л.248 от НОХД).

Заключение на СТЕ (т.2, л.260 от НОХД) има принос по обсъждания въпрос, като установява видимост от северен и западен прозорец на сградата на ул.»Г.С.Раковски» №31 около 40 метра по протежение на улицата. Експертизата се е занимала и с линията на видимост от входа на дом №44б към дом №50  от 40 метра, подпомагана от две осветителни тела.

Въззивният състав придоби собствени впечатления за инфраструктурата в посочения участък от протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л.24-л.28 от д.пр.). На снимки с №№1, 5, 6, 11 и 13 е заснет общ план на жилищната зона. Виждат се короните на дърветата, които по никакъв начин не пречат на пряката видимост по улицата.

Във връзка със самото деяние, доказателствената съвкупност е попълнена с преки доказателства, процесуално легитимирани чрез показанията на св.св.Л., Д. и И..

На инкриминираната дато св.Д. бил събуден от силен шум, дандания, кучешки лай (т.1, л.146 от НОХД). През северния и западния прозорец на дом №31 той възприел  инцидента. Видимостта му от тези позиции е установена посредством обсъденото по-горе заключение на СТЕ. Свидетелят видял как мъж с една ръка влачи жена по средата на пътя, проявявайки голяма бруталност и агресия. Тялото на жената не се движило. Мъжът я ритал в областта на гръдния кош, удрял я в лицето. Докато тялото на жената било на земята, мъжът продължавал да рита основно в областта на главата и гръдния кош, ударите били нанасяни с крака и ръце.

Разпитаният сочи, че не е могъл да види лицата лицата на участниците в конфликта поради пречки от короните на дърветата и тъмнината. Този факт не опровергава  достоверността на показанията. Детайлите, сочени от свидетеля са синхронни с показанията на св.св.Л. и И., със заключение на комплексната СМЕ, както и с ВДС – звукозапис от разговор с НС 112, проведен от очевидеца на 26.09.2015 година в 02.00 часа.

Напълно аналогични на обсъденото гласно ДС са показанията на св.Л. (т.2, л.350 от НОХД). Той живее в дом на ул.»Г.С.Раковски» №50, пред който няма растителност. Л. чул силен шум от караница. Видял от 10 метра как подсъдимият ударил шамар на Х., съборил я на земята, ритал я, хванал я за врата и я влачил. Поради близостта си до мястото на инцидента, свидетелят разбрал и причината за скандала - пари, за които Х. и Б. се разправяли.

В показанията на този свидетел се съдържат сведения за външния вид и проявления на пострадалата – облечена, уплашена.

Относно облеклото на Х. на инкриминираната дата се съди от показанията на св.Г. и обясненията на подсъдимия при предявяване на ВД, иззето от дома на ул.»Раковски» №44б.  Протокол за оглед и фотоалбум дават представа за блузата към момента на намирането й от органите на разследнването и надлежно удостоверяват, че по нея има полепнали есенни листа.Такива листа са фиксирани при огледа на участъка по ул.»Г.С.Раковски». Първинстанционният съд е установил и сведения за метеорологичната обстановка на инкриминираната дата – без валежи (т.1, л.177 от НОХД). Следователно по време на побоя Х. е била облечена с въпросната блуза/туника.

Първоинстанционният съд е приел, че дрехата е била изхлузена по време на побоя. ШОС обсъжда механизъм на хващане на дрехата за яка, с каквато тя не разполага. Фиксирането върху този детайл, правено от защитата, не води до опровергаване на доказателствената съвкупност. Факт е, че пред дом №50 св.Л. възприел пострадалата облечена. Установено е чрез показанията на преките очевидци, че Г.Х. е била влачена от подсъдимия. Сведения за силата на това действие се черпят от протокол за оглед на местопроизшествие (л.24 от д.пр.).  В него еописана 42 метрова следа от провлачване, която на собствено основание свидетелства за изключителната сила, която подсъдимият е приложил върху тялото на жената. Факт е, че след кратък период от време, жената е била без връхната си дреха. Доказани са следи от пътното платно по дрехата (листа), т.е. всички доказателствени източници взети заедно  подкрепят извода на ШОС в обсъжданата насока.

Веднъж вече настоящата инстанция обсъди защо по косвен път за агресията на подсъдимия свидетелстват фиксираните три банкноти при огледа на пътния участък. Тук е мястото отново да бъде споменат този извод, т.к. той  доказва интензивността на агресията върпу пострадалата.

Преки доказателства за деянието се откриват в показанията на св.И.. Присъствието му в близост до инцидента се установява през показанията на св.Д., възприел реплика на И. подканваща подсъдимия да остави жената, защото ще я убие.

В показанията на св.И. (т.1, л.152 и сл. от НОХД) е уточнено мястото на инцидента – до кожния диспансер. Този факт съвпада със съобщения от св.Д. при разпита му, както и при обаждането от негова страна в 02.00 часа до НС 112.

По въпроса за достоверността на показанията на св.И., ШОС е взел много подробно отношение в мотивите (т.2, л.509 от НОХД). Настоящата инстанция не намира основание да не сподели изводите изцяло. Касае се до задълбочена фактическа и логическа съпоставка, водеща до доверие към показанията на св.И. относно възприетото ритане от страна на подсъдимия по тялото на сестра му, положението на последната – на земята, облечена.

Във връзка със свидетелската годност на М.И., защитата и самият подсъдим многократно са навеждали съмнения. Те се опират документално на приложената по делото медицинска информация. Първоинстанционният съд е обмислил възраженията, като обосновано и законосъобразно е разрешил въпроса чрез ресурса на съдебната експертиза (л.114-л.119),  установила свидетелската годност на М.И.. Налице са положителни констатации относно възможността му да възприема факти и обстоятелства във връзка с деянието, като ги възпроизвежда в логическа цялост. Установената от вещото лице лека към средна степен на алкохолно опиване на инкриминираната дата не е имала влияние върху процеса на възприятие.

В проведения разпит (т.1, л.144 от НОХД), в.л. Соня Николова потвърждава ремисията при И. по отношение на злоупотребата с алкохол и бензодиазепин. Косвено този факт се потвърждава с контролирания достъп до медикамента «Диазепам» и пряко – с проведеното специализирано психиатрично изследване със свидетеля при самото изготвяне на експертизата. Въззивният състав собствено провери обосноваността на заключението през показанията на св.Билял (не е виждал М.И. да пие алкохол във времето около деянието), показанията на двете крупиета, като и на двамата полицейски служители, извършили проверка на подсъдимия и свидетеля. Всички те очертават подредено поведение на М.И., напълно адекватно на условията, в които се развива. На тези фактически положения противоречат само обясненията на подсъдимия, поради което следва да се констатира тяхната частична недостоверност.

            В показанията на св.св.В. и А. (т.1, л.139, л.141 гръб от НОХД) се съдържат преки доказателства за състоянието на пострадалата след 02.15 часа на 26.09.2015 година  - свлечена, с мокра коса и по сутиен, с охлузвания по тялото и рана на носа. Показанията им са източници на факти относно поведението на Е.Б.  – агресивен,  наричал жената курва, крещял че изхарчила парите и заради нея му взели книжката.

Косвено доказателство за влошеното състояние на Г.Х. се извлича от факта на обаждането от св.И. до НС 112 в 02.15ч. (т.2, л.249 от НОХД).

Очертаната доказателствена съвкупност се допълва от показанията на св.И., св.Лалева (т.2, л.403 от НОХД), св.Валентин Тодоров (т.1, л.141 от НОХД). В аналогичен смисъл е протокол за оглед на труп (л.29 от д.пр.), както и със заключението на КСМЕ.

Настоящият състав приема, че причината за смъртта на Г.Х. е безспорна. Касае се за тежка гръдна травма с много бързо развили се преки и тежки усложнения (т.2, л.286 от НОХД). Заключението на КСМЕ дава представа за разположението на тези усложнения във времето: „…Инцидентът е станал  около 02ч., линейката е била повикана в 02.22ч., когато все още кръвното налягане е било нормално, но сърдечната дейност вече учестена (начало на шока). В 03 ч. Гюлшен е постъпила в приемно спешно отделение, но вече с ниско кръвно налягане, защото шокът бързо е прогресирал и е бил в невъзвратимата си фаза. В 03.35ч. е регистриран смъртния изход…“ (т.2, л.286 от НОХД).

Заключението на КСМЕ и разясненията на вещите лица по чл.282 ал.1 от НПК (т.2, л.352 гръб –л.355 гръб от НОХД) позволяват следните фактически изводи:

- смъртта на Х. не е последица от проведените реанимационни мероприятия. Подобно допускане е направено в писменото заключение. Оценката му съобразно данните от аутопсията на Х. не установяват взаимовръзка. Смъртта е била обусловена от счупването на десните ребра по две линии и на 1-10 леви ребра. Сърдечният масаж би могъл да доведе до счупване на гръдна кост и/или на 1-4 леви ребра до левия ръб на тази гръдна кост, но не би могъл да причини леталния изход;

-травмите по Х. са били причинени в еднакъв интервал, като са обусловили настъпването на смъртта за кратко време;

-установено е различие в посоките на нанасяне на ударите (перпендикулярно и под ъгъл спрямо контузените органи), както и множество ожулвания по издадените части от тялото и крайниците отпред и отзад на тялото. Отнесено заключението към показанията на преките очевидци на деянието и към фиксираната следа от провлачване с дължина 42м, установява категоричност на доказателствената съвкупност относно времето, мястото и авторството на деянието. 

Принос по отношение на авторството имат и заключенията на СМЕ на ВД (л.101 от д.пр.), протокол за освидетелстване (л.136 от д.пр.), протокол за вземане на сравнителни образци (л.139 от д.пр.), ДНК експертиза (л.107 от д.пр.).

Като оправдателен довод се изтъква липсата на увреждания по подсъдимия. Основателността на аргумента на първо място се отрича от протокол за освидетелстване (л.136 от д.пр.). На следващо място анализът на данните от външния оглед по време на аутопсията сочи за струпване на множество увреждания по гръдния кош на пострадалата. Със свидетелски показания е установено, че те са били причинени от подсъдимия с ритници. Заключението на КСМЕ установява силни и много силни удари, които с оглед на гласните доказателства съответстват на механизма ритници с крак. По лицето на Х. също има увреждания, чиято структура (охлузвания и кръвонасядания) не сочи на употреба на прекомерна сила, респективно необосновано би било да се очаква наличие на някакви значими увреждания по ръцете на подсъдимия.

Защитникът оспорва заключението на ДНК експертизата, мотивирайки се с недостатъчна установеност на обекта на изследване. Прочитът още на първата страница на заключението изключва основателността на оплакването. На експертно изследване е било подложен обект 6 „долнище на анцуг, сиво на цвят“…, предадено доброволно от подсъдимия с протокол (л.141 от д.пр.). Същият обект е бил предмет на СМЕ на ВД, установила наличие на кръв. Освен ясното описание на обекта на изследване, отговорите на в.л.Йорданов в съдебното следствие на ШОС също обосновават извод за липса на каквото и да е нарушение по повод на проведеното експертно изследване (т.1, л.135 гръб от НОХД).  Обсъжданите две експертизи нямат решаваща процесуална стойност по авторството на деянието, доколкото по делото са налице множество преки доказателства. Оценени в неделимостта на доказателствената съвкупност, те само утвърждават категоричността на изводите.

С оглед приведените по-горе аргументи, проверяваната първоинстанционна присъда е обоснована. Съставът на ШОС е провел изчерпателен доказателствен процес във връзка с обстоятелствата по чл.102 от НПК. Събрани са всички относими доказателства, извършена е подробна и логически правилна проверка на достоверността на фактическите източници, изводите за достатъчност на доказателствата и доказателствените средства са правилни и законосъобразни. На практика съставът на ШОС е удовлетворил стандарта на доказване според практиката на Съда по правата на човека „извън разумното съмнение“, като е изключил възможността за всякакви други версии относно деянието и неговия автор.

Подвеждането на фактическите положения към състава на чл.116 ал.1 т.т.6, 12 от НК е законосъобразно. Установената многобройност на ударите от страна на подсъдимия, тяхната много висока сила, концентрацията им към гръдния кош, където се намират жизненоважни органи удовлетворява интелектуалния и волеви моменти на прекия умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че със отмерената сила и интензивност на ударите ще причини смъртта на пострадалата. Бил е наясно с развитието на причинния процес, който извод се налага от счупването на множество ребра в две зони на гръдния кош и несъвместимостта на подобни увреждания с живота, като е искал настъпването на този резултат.

Подсъдимият е нанесъл многобройни удари в гръдния кош на пострадалата, довели до съчетана травма, несъвместима с живота. С тези обективни прояви, първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е мотивирал наличието на особена жестокост при извършването на убийството на Г.Х.. Установените фактически положения удовлетворяват изцяло задължителното тълкуване, направено с т.15 от ППлВС 2-1957. Подсъдимият е нанесъл ожесточен побой на пострадалата, която освен физически по-слаба от него е била и под влияние на алкохол. Б. е съзнавал невъзможността на Г.Х. да се самоотбранява, като въпреки това многократно и с много висока сила е причинил несъвместими с живота й телесни увреждания. В рамките на десетина минути насилието е ескалирало, чрез проява на ожесточение и прекомерна сила, дори когато пострадала е била на земята. Няма съмнение, че той е надхвърлил с деянието си необходимото за постигане на целения резултат, поради което поведението му е съставомерно по чл.116 ал.1 т.6 пр.4 от НК (Р 403-1993-1н.о., Р 12-1996-2 н.о., Р 222-2017-1н.о., Р 75-2017-2 н.о.). Умъртвяването на жертвата с особена жестокост трябва да намира субективно отражение в представите на  дееца, за да не се достигне до т.нар. обективно вменение. В настоящия казус са налице положителни доказателства за подобна взаимовръзка. Установеното  многократно  и много силно ритане и удряне на жертвата, когато е на земята и без каквато и да е възможност за самозащита показват изключителната свирепост и ярост на подсъдимия в изпълнение на деянието.

Квалификацията на деянието по чл.116 ал.1 т.12 от НК е с оглед съдимостта на Е.Б.. Първоинстанционият съд много подробно е обосновал хипотезата на чл.29 ал.1 б.“б“ от НК (т.2 л.521-522 от НОХД), извод споделен и от въззивния състав без необходимост от преповтаряне на данните за съдимостта на подсъдимия.

Както пред ШОС, така и във въззивното производство защитата поддържа основание за приложение на по-леко наказуем закон по чл.124 ал.3 от НК. Първата инстанция е отхвърлила подобна хипотеза (т.2, л.523 от НОХД), излагайки правилни, обосновани съображения. Съдебната практика еднозначно приема, че в случаите на причинени множество телесни увреждания с тежки удари в жизненоважни центрове, в резултат на които настъпва смъртта на жертвата е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда (Р 163-1988-1н.о., Р 63-1988-ОСНК, Р 169-2016-3н.о. и др.). Направената пълна преценка на силата на ударите на подсъдимия, различните ъгли, под които те са нанесени, положението на жертвата по време на побоя (на земята, под влияние на алкохол) и локацията на ударите в жизненоважни части на цялото изключва умисъл за причиняване на телесна повреда.

Изложените съображения сочат на правилно приложение на материалния закон с атакуваната присъда.

Наказанието на подсъдимия е индивидуализирано при наличие на многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства и заключение за изключително висока степен на обществена опасност на деянието. Приложена е хипотезата на чл.38а от НК. За преценка справедливостта на наказанието, настоящият въззивен състав взе предвид следното:

Степента на обществена опасност на деянието се измерва през индивидуалните особености на извършеното престъпление. В случая от съществено значение е родовият обект и предмета на престъплението  - умъртвена е жена в активна възраст, съществено са увредени обществените отношения, закрилящи живота като висше човешко благо. До съставомерния резултат е достигнато при много висока интензивност на насилие и нечовешко отношение към жертвата.

Степента  на личната обществена опасност на подсъдимия също е изключително висока. Изводът следва от поведението му преди, по време и след деянието. Преди деянието подсъдимият е проявявал постоянна физическа агресия към пострадалата. Тази агресия е ескалирала от охлузвания, през счупен крайник, до умъртвяването на Х. на 26.09.2015 година. По време на деянието поведението на подсъдимия се характеризира с ожесточение и особена настойчивост по постигане на субективно целения резултат. След деянието подсъдимият е проявил възможната активност да предотврати проверката на полицията и болничното лечение на пострадалата. Изцяло обстоятелства извън неговата воля са довели до транспортирането на Х. до болницата, където малко по-късно тя е починала от нараняванията си.

Описаното не е инцидентна проява на Е.Б.. Касае се за стереотип на поведение, много подробно детайлизиран от заключенията на КСППЕ и допълнителната КСППП. Вещите лица установяват изграден стил  на експлозивно  импулсивно отреагиране, с висока агресивност и разрушителност, при ограничен потенциал за промяна (КСППЕ, т.1, л.199 последен абзац от НОХД). Изложената констатация проверена през установените фактически положения дава следната картина:

В ежедневието си подсъдимият е мотивирал страх у околните, използвайки физическа агресия и превъзходство. Доминирал е по този начин дори и по най-незначителни поводи, в каквато насока са показанията на св.Билял и на св.К. А.. Св.М.И. говори за изградена страхова невроза, която също е резултат от личната характеристика на Б.. Същият не зачита основни човешки ценности, като право на телесна неприкосновеност, право на мнение и на сигурност, налагайки себе си и своите интереси чрез агресия.

От справката за съдимост на Б. се извлича факта на многократните му осъждания. По отношение на него са приложени наказания с и без лишаване от свобода. При всяко едно от тях (изключват се наказанията глоба), с личността на подсъдимия е работено  корекционно. Факт е, че дефицитите не само не са били преодолени, а са се задълбочили в сериозна степен и на практика стоят в основата на настоящето престъпление.

С оглед индивидуализация на наказанието, внимание следва да се отдели и на предсъдебния доклад. Процесуалната му стойност е в обхвата на чл.102 т.3 от НПК. Социално-демографските данни от доклада установяват една нездрава среда, в която е протекло ценностното формиране на подсъдимия. Същият няма ефективна семейна връзка, грижата за децата му не изпълва  нормалния обхват на връзката „родител-дете”. Приятелската среда на Е.Б. е аналогична на неговите интереси – лица с криминални прояви. След освобождаването му от затвора, подсъдимият не е изградил трудови навици, нито пък е проявил опит за подобряване на социалната си интеграция.

Предсъдебният доклад съдържа резултати от оценката на риска от рецидив и вреди за обществото. На първо място трябва да се подчертае, че посочената установителна методика е нормативно утвърдена и многократно верифицирана както в националната пенитенциарна система, така и в световен мащаб. Позовава се на обективни оценъчни критерии, чието разчитане се случва с помощта на точкови индикатори за отделни компонентни. По този начин се прави една надеждна прогноза за бъдещите проявления на подсъдимия, основана на личните му нагласи и социални прояви.  

Оценката на риска от рецидив попада в средни стойности в горната граница, а рискът от вреди за обществото е висок (т.1, л.87 от НОХД). Прочитът на доклада относно проблемните зони в поведението на Б., включително и на положителните му страни, дава основание да се установи пълно съвпадение на констатациите с отразеното в двете СППЕ по първоинстанционното дело. От своя  страна гласните доказателствени средства по делото също очертават една трайна поведенческа картина по отношение на подс.Е.Б., което позволява извеждането на безспорни изводи в следната насока:

Обществената опасност на личността на   подсъдимия е много висока. Същият е агресивен, води паразитен начин на живот, не проявява зачитане на правилата за поведение в обществото. Процесът на деморализация е завършен, като върхов момент е способът на извършване на процесното престъпление.

В обобщение на приведените аргументи може да се каже следното: Първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че  престъплението и личността на дееца са с изключително висока обществена опасност. При оценката на релевантните фактически положения с оглед индивидуализация на наказанието, ШОС стриктно е  следил ограничението на чл.56 от НК. При това положение възможността да се търси постигане на лична и обществена превенция с наказание лишаване от свобода е изключено. Измежду останалите две алтернативи първоинстанционият съд обосновано и законосъобразно е приложил наказанието „доживотен затвор“. Налице е възможност при видоизменяне на ценностната система и утвърждаване на мироглед към зачитане на правилата в личното общуване и обществените норми, доживотният затвор да се замени със срочно лишаване от свобода. Достигането до подобно положение е изцяло възложено на личността на подсъдимия, като във времетраенето на изпълнение на наказанието социалната работа с него бъде целенасочена за преодоляване на изключително дълбоките дефицити в личността.

Относно гражданския иск:

Допустимостта на иска на К. А. произтича от прякото и непосредствено родство по възходяща линия с пострадалата Г.Х.. 

Основателността на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди от деянието на подсъдимия е установена през положителните доказателствени констатации относно противоправното му поведение, настъпилата вреда, причинната връзка и виновното му поведение.

Чрез гласни доказателства по делото е установена дълбоката връзка приживе между майка и дъщеря. От датата на увредата гражданската ищца търпи морални страдания от загубата на дъщеря си, проявили се в трайно влошаване на здравето, дълбоко емоционално страдание, трудност в мотивацията за водене на нормален живот, близък до този преди деликта. Като се отчете и загубата на морална подкрепа, то е видно че се касае до значителни вреди от неимуществен характер, обезщетени от първоинстанционния съд справедливо с присъждане на обезщетение от 60 000 лева  ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е мотивирал становището си защо не уважава претенцията за обезщетение над 60 000 лева, като стриктно се е придържал към доказателствената основа и принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.

С оглед всички приведени в настоящето решение аргументи, въззивните жалби на подс.Б. и неговия защитник срещу правилността на присъдата по НОХД №259/2016 година по описа на ШОС са напълно неоснователни. Проверяваната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което следва да се потвърди изцяло. Същата не страда процесуални недостатъци в мотивната си част. Първоинстанционният съд много задълбочено и подробно е взел отношение по фактическата установеност на деянието, анализирал е всички доказателства, извеждайки обосновани изводи, мотивирал е приложението на материалния закон, обсъдил е възраженията на страните и е посочил кои споделя и кои не, произнесъл се е по веществените доказателства, приложението на чл.189 ал.3 от НПК и присъждането в тежест на подсъдимия на държавната такса върху уважения граждански иск. Изложената положителна констатация по правилността на проверявания съдебен акт идва да покаже, че проведената служебна проверка на атакуваната присъда не достигна до основания за отмяна или изменение на съдебния акт.

Предвид горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №12/28.03.2017 г. по НОХД №259/16 година на Окръжен съд-Шумен.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: