Р Е Ш Е Н И Е

 

160

 

гр.Варна,   21 август 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 13 юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА и секретаря С.Д, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева НДВ № 204 по описа на ВАпС за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 398/2017г. на Окръжен съд - Шумен и отмяна на постановеното решение № 15/21.02.2018г., респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по отношение на оправданото лице Т.М.М..

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – съществено нарушение на материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановеното въззивно решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Наведени са доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правили, възникнали при  формирането на вътрешно убеждение у решаващият състав, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон – подс. Мехмед е бил оправдан. Порок представлява и липсата на обсъждане налице ли е основание за налагане на административно наказание, с оглед извършено административно нарушение.

 Приемайки, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 - 2 от НПК, предлага апелативния съд, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, да възобнови производството по ВНОХД № 398/2017 г. на Окръжен съд - Шумен, да отмени решението на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна заявява, че поддържа изцяло искането на Главния прокурор, моли при настоящата извънредна проверка, да се съобразят подробно изложените в искането доводи, след което да се уважи направеното искане. 

            Оправданото лице Т.М.М., редовно уведомен за датата на съдебно заседание, се явява лично и се представлява от адв. П.П. – ШАК. В цялост се навеждат доводи за неоснователност на отправеното искане за възобновяване, тъй като изводите на решаващите инстанции са били правилни, законосъобразни и напълно достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.  По същество се моли, искането подадено от Главния прокурор на РБългария да бъде оставено без уважение.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази устно изразените становища и провери материалите по делото, констатира следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С присъда № 16/22.02.2017г., постановена по НОХД № 1766/2016г. по описа на Районен съд – Шумен, оправданото лице Т.М.М. е бил признат за невиновен да е управлявал моторно превозно средство,  с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно – 1,22 на хиляда установена по надлежния ред – престъпление по чл.343 Б, ал.1 от НК.

С решение № 15/21.02.2018г. по ВНОХД № 398/2017г. Окръжен съд - Шумен след въззивна проверка, инициирана по протест на прокурор от районна прокуратура, потвърдил присъдата.

Постановеното въззивно решение е влязло в сила на 21.02.2018г. и не подлежи на касационен контрол.

Без да извърши собствен анализ на доказателствата по делото, в разрез с предписанията на чл.13, 14, 107 НПК, въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда, с която е прието, че количеството етилов алкохол в кръвта у подс. М. не е установено по надлежния ред. Когато потвърждава постановената от първата инстанция присъда, въззивната инстанция е длъжна след като анализира самостоятелно всички събрани доказателствени материали да посочи какви обстоятелства приема за установени от тях, въз основа на кои доказателства и какви са правните съображения за взетото решение. Тези си задължения произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК Шуменският окръжен съд не е изпълнил.

Щуменският окръжен съд, който е сезиран с протест на РП Шумен срещу постановена оправдателна присъда е преценил, че първоинстанционният съд бил изяснил всички релевантни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. По същество обаче не е изложил какво приема за установено по отношение на основния факт по делото – каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието. По този въпрос ШОС напълно е абдикирал от задълженията си по установяване на обективната истина като е посочил, че наличието на седем различни стойности на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, установени по различни допустими от НПК методи го мотивират да постанови оправдателна присъда. Шуменският окръжен съд е игнорирал очевидните различия в достоверността на двата метода на изследване – Видмарк и газхроматографския, както и обстоятелството, че част от изследванията не касаят момента на извършване на деянието, а един по-късен такъв – вземането на кръвната проба, поради което и са ирелевантни.

Извеждайки по този начин правните си изводи, Окръжен съд – Шумен е допуснал съществено нарушение на закона и на процесуалните правила  - основание по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК.

Съобразно императива на чл.304 НПК, съдът признава подсъдимия за невинен, тогава когато се установи, че деянието не е извършено, не е извършено от подсъдимия, или не е извършеното от него виновно. Визираната хипотеза се установява посредством всички доказателствени източни, събрани, проверени и анализирани в съответствие с нормативните изисквания. За да могат определени действия да се субсумират под разпоредбата на чл.343 Б, ал.1 от НК е необходимо да се установи наличието на алкохолно съдържание в кръвта на дееца над – 1.2 на хиляда.

Процесуалната хронология по делото установява следното:

Подсъдимият Т.М.М. е правоспособен водач на МПС – л.18 БП.

На дата 11.07.2016 год., е управлявал моторно превозно средство “Фолксваген Голф“ с ДК Ne Н 0500 ВР, при което бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители при ОД на МВР Шумен. След изпробване с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ ARBB0020 била установена концентрация на алкохол в издишания въздух на подсъдимия в размер на 1.23 промила – л. 17 БП. На М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 595409/11.07.2016 год – л.15 и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0039272 – л.13-14.  От подсъдимия е била иззета кръвна проба. Същата е била предоставена и за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество. Пробите са отговаряли на съществуващите нормативни изисквания, установени с Наредба №30 от 27.06.2001г. – л.12.  Извършеното изследване е по метода Видмарк, а заключението на вещото лице е установило наличието на концентрация от 1.39 промила в кръвта.

Спорният момент, останал неизяснен при извършените проверки от контролните инстанции е свързан с количеството на алкохол в кръвта. За да говорим за извършено престъпление по см. на чл. 343б, ал. 1 от НК, е необходимо надлежно установяване на съдържимо количество - 1,2 промила към момента на извършване на деянието. Редът за доказване е предвиден в действащата към този момент Наредба №30 от 27.06.2001г./ДВ, бр. 63/2001г., изм. и доп., бр. 23/2006г./, отменена с Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /обн., ДВ, бр. 61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г./.

Извършеното изследването с техническо средство „Алкотест дрегер“,  и изземването на кръвната проба са в съответствие на чл. 11 и сл. от цитирания по-горе нормативен акт. Съгласно същата Наредба - Чл. 16. (1) „Изследването на пробите се извършва по газхроматографския метод и/или по метода на Видмарк.” т.е. законодателя е дал възможност според наличната техника и ползвана методология в различните лаборатории да се извърши изследването по един от двата метода, без да е предписал на който и да е от тях водеща, определяща или друга роля. т.е двата метода са равнопоставени, еднакво надеждни и законни. Извод за законосъобразността на проведеното изследване по метода на  Видмарк се съдържа и в някои от решенията на Върховната касационна инстанция – напр. Решение № 449 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1487/2014 г., I н. о., Решение № 554 от 29.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 641/2009 г., II н. о., Решение № 385 от 21.10.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 384/2009 г., I н. о. Безспорно методът Видмарк е допустим, но неговата точност по отношение на установяването на етилов алкохол е спорна, доколкото чрез него се улавят всички летливи редуциращи вещества, едно от които е етиловия алкохол. Компетентните теоретици определят Метода на Видмарк като окислително – редукционен остатъчен метод, при който всички летливи редуциращи вещества в кръвната проба се определят едновременно и се изразяват сумарно. Този метод не е специфичен за измерване на алкохол и отчита и летливи редуциращи вещества. Затова и настояването на защитата да бъде използван по-точния от научна гледна точка газхроматографски метод е напълно резонен. Именно резултатите от това изследване ШОС е следвало да коментира и да изложи ясни мотиви защо не ги кредитира. В настоящият случай това не е сторено. Съставомерната алкохолна концентрация у подс. М., съществувала по време на деянието, е била установена чрез:

1.                Техническо средство – л.17 БП.

2.                Свидетелски показания – л.2, 7 – БП.

3.                Обясненията на подсъдимия – л.5 БП, л.10 от НОХД №1766/2016г. по описа на РС  - Шумен.

4.                заключението на единичната СМЕ

5.                Изводите по назначената и изготвената комплексна съдебно – медицинска, химическа и биологична експертиза – л.72 - НОХД №1766/2016г.

Според заключението на арбитражната СМХБЕ, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия М. изчислена към момента на извършване на деянието – 23:00 часа на 11.07.2016г., съобразно двата различни метода – Видмарк – 1,53 на хиляда; газхроматографски метод – 1, 24 на хиляза, т.е и при двата възможни метода се установява алкохолно съдържимо над 1,20 на хиляда.

Единственият доказателствен източник, който установява по-ниска от съставомерната концентрация, е заключението на изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно – медицинска експертиза – л.31 от СП. То сочи на 1,10 на хиляда, но това касае един по-късен момент, различен от момента на извършване на деянието. Изследването е относимо към момента на вземане на кръвната проба от оправданото лице, което е близо час след деянието – 23.55 ч. на 11.07.2016 г., видно от отбелязването върху талон за медицинско изследване – л.13 дп. На експерта не е бил поставян никога единствения релевантен по делото въпрос – каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подс.М. към момента на деянието, а именно около 23 ч. на 11.07.2016.г. Този въпрос за първи път е намерил своя отговор едва със заключението на арбитражната СМХБЕ, която категорично е установила, че тя е била 1.24 на хиляда.

Ето защо, изводите на първостепенният съд за невиновност на подсъдимия се явяват нелогични, вътрешно противоречиви и без доказателствена опора, и обосновават допуснати нарушения, както на материалния, така и на процесуалните правила.

Потвърждавайки оправдателната присъда, Окръжен съд - Шумен е допуснал същите процесуални нарушения и е приложил неправилно материалния закон.

Констатираното съществено нарушение – по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК е отстранимо чрез провеждането на ново въззивно производство от друг състав. При него следва да бъдат обсъдени подробно и оценени в логическата им връзка всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали и да бъдат изложени убедителни съображения кои от тях се кредитират, какви обстоятелства се приемат за установени и с оглед на това да бъде приложен точно материалния закон

Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 вр. чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 - 2 от НПК, Варненският апелативен съд

  

Р Е Ш И:

  

ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по ВНОХД № 398/17 г. на Окръжен съд – гр.Шумен и по НОХД № 1766/2016 г. на Районен съд - гр. Шумен.

           

ОТМЕНЯ Решение № 15/21.02.2018 г., постановено по ВНОХД № 398/2017 г. по описа на ОС – Шумен.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Шумен, от стадия на съдебното заседание.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                          2.