Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 198/20.09.2016 година                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На петнадесети септември                    Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар П.П.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 206 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 11/15.03.2016 г., постановена по НОХД № 36/15 г. на Окръжен съд Разград, с която подсъдимият Ф.Ф.Х. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 253 ал. 1 от НК, като му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 3000лв. С присъдата подс. Х. бил оправдан частично по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 253 ал. 4 от НК. Постановено било подсъдимия за заплати в полза на държавата левовата равностойност на предмета на престъплението и разноските по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подс. Х.. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан. В жалбата и допълнението към нея се поставя акцент върху допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. В с.з. защитникът поддържа жалбата си. При условията на алтернативност моли присъдата да бъде отменена поради допуснатите тежки съществени процесуални нарушения като делото се върне за ново разглеждане.

Представителят на въззивната прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение и излага конкретни съображения за обоснованост на присъдата и отсъствие на процесуални нарушения. Моли постановената присъда да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. Х. моли да бъде оправдан.

 

Настоящият състав на въззивния съд след като се запозна с материалите по делото, счита че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и съставлява основание за отмяна на постановената присъда.

Последното по делото съдебно заседание в първоинстанционния съд е проведено на 15.03.2016г. След изслушване на последната дума на подсъдимия съдът се оттеглил на съвещание, като в протокола от с.з. е записано, че присъдата ще бъде произнесена в 10.55ч. Веднага след това е посочено становището на прокурора по мярката за неотклонение, позицията на адв. А. и произнасянето на съда за потвърждаване на мярката за неотклонение и наложения запор. Определението на съда е подписано от състава. Последното изречение в протокола съдържа информация кога е приключило съдебното заседание – в 11.10ч.

Доколкото протоколът на с.з. е доказателствено средство за извършените съдебно-процесуални действия, подписан е от председателя на състава и секретаря, не е бил изменян и допълван по реда на чл. 312 от НПК – не може да бъде направен категоричен извод кога, къде и пред кого е била обявена приложената на стр. 150-151 от с.ф. обжалвана присъда. Във всички случаи присъдата се обявява публично, задължение по чл. 263 ал. 4 от НПК, което по конкретното дело не може да се приеме несъмнено за спазено. За такова действие липсва протокол, явяващо се нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК. На следващо място, налице е категорично нарушение и по чл. 310 ал. 1 от НПК, тъй като не е възможно да се установи обявяването на присъдата от председателя ведно с дължимите разяснения относно реда и срока за обжалването й  – предвидено в чл. 311 ал. 1 т. 7 от НПК, обезпечаващо дължимите гаранции за упражняване процесуалните права на страните. Постановяването на присъдата е последният стадий на първоинстанционното производство и законосъобразното му протичане е от особена важност, подчертано и в съдебната практика,  напр. Решение № 158/26.03.2012г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 384/23.10.1991г. на ВКС, І н.о., Решение № 126/22.04.1992г. на ВКС, І н.о., Решение № 1119/10.11.2015г. на СГС и др.

Постъпването на въззивната жалба в тридневен срок от датата, посочена в присъдата, не е в състояние да докаже публичното обявяване на акта от председателя незабавно след подписването й, присъствието на задължителните страни в с.з., както и излагането на изискуемите от закона разяснения. Единствен процесуален източник затова е съдебният протокол – който в тази част напълно отсъства.

Предвид съществуващото абсолютно процесуално основание за отмяна на присъдата по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, аргументите на страните досежно приложението на материалния закон и анализа на доказателствата не могат да бъдат обсъждани.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, въззивният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 11, постановена на 15.03.2016 г. по НОХД № 36/15 на Окръжен съд гр. Разград, и

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: