Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 140/30.06.      Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и седми май                      Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Илия Пачолов

Ангелина Лазарова

Секретар П.П.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Пачолов

ВНОХД № 208 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 113 по НОХД № 309/2012г. на Окръжен съд гр. Варна, постановена на 21.11.2013г., с която подсъдимите В.П.П. и А.Е.И. били признати за виновни за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 11 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което по чл. 54 от НК им били наложени наказания лишаване от свобода за срок от седемнадесет години за подс. П. и от шестнадесет години за подс. И., и за двамата при първоначален строг режим в затвор. С присъдата подс. П. бил признат за виновен и в престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 предл. 3, т. 12 вр. чл. 129 ал. 1 от НК, като по чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим в затвор, като бил частично оправдан да е извършил деянието като съизвършител с подс. И.. Подс. И. бил оправдан по обвинението му за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 предл. 3, т. 12 вр. чл. 129 ал. 1 от НК. По чл. 23 от НК на подс. П. било наложено като общо по-тежкото от така определените наказания. Бил зачетен периодът на предварително задържане на подсъдимите в хода на наказателното производство, а за подс. И. и през което е бил в домашен арест. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимите направените по делото разноски, включително и от частния обвинител. 

Производството е образувано след връщане на делото за ново разглеждане с Решение на ВКС на РБ № 162/29.06.2015г. на основание чл. 354 ал. 3 вр. ал. 1 т. 4 от НПК. Счетено е, че при постановяването на присъда № 8/28.11.2014г. по ВНОХД № 148/14г. предходният състав на ВАпС е допуснал нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, доколкото неправилно е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление с извършеното преквалифициране на задружната престъпна дейност на подс. П. и И. като деяние по чл. 131 ал. 1 т. 4 предл. 3 и т. 12 вр. чл. 129 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Постановената присъда била отменена изцяло.

След възобновяване на съдебното следствие и приобщаване на допълнителни доказателства, пред настоящата инстанция подлежат на разглеждане въззивните жалби от подс. П. и И.. Присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната й част не е била оспорена и е влязла в сила.

В пренията по съществото на делото представителят на въззивната прокуратура моли жалбите срещу присъдата да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Обсъжда доказателствата по делото и опровергава възраженията на защитата. Счита, че авторството на извършеното е установимо с оглед наличието на достатъчно на брой и категорични доказателства. Намира, че съдът е направил задълбочен анализ, разкрил е обективната истина и е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

В производството лично и чрез повереници е конституиран като частен обвинител пострадалият М.М., който иска справедливост и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Процесуалните му представители – адв. К., адв. Д. и адв. Г., считат въззивните жалби за неоснователни. Писмени бележки в същия смисъл е представила в качеството си на повереник и адв. А..

Повереникът адв. К. преценява доказателствения анализ на защитата за едностранчив и необективен. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушение обръща внимание, че настоящата инстанция е уважила исканията на защитата и по този начин е ги е отстранила, ако се приеме че са били налице. Подчертава, че решението на ВКС е от решаващо значение доколкото в него не са констатирани съществени нарушения и са дадени задължителни за настоящия състав указания по приложението на закона. Намира, че аргументите за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания са неоснователни. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът адв. Д. счита, че авторството е установено и като основно доказателство преценява съобщеното от един от пострадалите на полицейските служители веднага след деянието – за двамата извършители и номера на автомобила, от който са слезли. Оценява, че в този момент не е било възможно манипулиране на това сведение, което в израз на първоинстинкт е било истинно. Счита, че квалификацията, съобразена с фактите по делото, е именно опит за убийство, прието и от първоинстанционния съд. Намира постановената присъда за изключително и правилно мотивирана, постигаща обоснован извод, поради което и моли за потвърждаването й.

Повереникът адв. Г. подчертава като изключително важно обстоятелство връщането на подсъдимите и зададения от подс. П. въпрос – „отидоха ли, къде отидоха тия хора”. По този начин той е изразил интерес към тях, търсили са ги и са ги застигнали. Счита, че разпознаванията са в съответствие с процесуалните изисквания и водят към единствено възможен извод, при отчитане на лека уклончивост от свид. М. при запознаване на подс. П.. Оценява като пропуск неизвършването на оглед след установяване на л.а., ненамирането на оръдието на престъплението, но това не променя извода за авторството. Счита, че умисълът на подсъдимите е бил пряк, а мотивът – хулигански. Моли да бъде възприета фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд. Обръща внимание на промяната на показанията на двама от основните свидетели, но обобщава, че това не променя обема на годните доказателства и моли присъдата да бъди потвърдена.

Защитникът на подс. П. – адв. К., счита, че анализът на доказателствата, направен от първоинстанционния съд е едностранчив, предубеден, превратен, мотивите към присъдата са вътрешнопротиворечиви и съдът не е изпълнил задължението са за пълно и всестранно изясняване на предмета на делото.Отчита решението на ВКС с упрек към въззивната инстанция за неправилно прилагане на закона, но намира, че основният въпрос по спора е авторството. Мило да бъде прието, че не е доказано по несъмнен начин подсъдимите да са извършили деянието, за което са предадени на съд и признати за виновни от пъвоинстнационния съд. Анализира доказателствата по делото – предадените от свид. Г. записи от камери, заключението на повторната лицево идентификационна и фоноскопска експертиза, записа от камерата на кръстовището, времето на сигнализиране на 112 и обосновава извод, че не е възможно за 14 секунди да се качат в автомобила, да потеглят по неясен маршрут до мястото на произшествието, да слязат от колата и да започнат да нанасят ударите. Поради изложеното счита, че обективно е невъзможно подсъдимите да са били на местопроизшествието, като напротив – когато тримата пострадали са били нападнати, подсъдимите са се намирали все още на дюнера. Сочи, че първоинстаницонният съд не е извършил анализ за достоверност на показанията на свид. М., който като частен обвинител се стреми подсъдимите да бъдат наказани, като е образувал и гражданско дело срещу тях с претенции за имуществени и неимуществени вреди. Счита, че разпознаването, проведено от М. е незаконосъобразно, тъй като към този момент било общоизвестно срещу кого се води делото, отразено и в медиите.Неправилно било кредитирано и разпознаването, извършено от свид. М. и И., за сметка на твърденията им, че подсъдимите не са извършители на престъплението. Счита, че няма нито едно доказателство, че подс. П. е държал цилиндрични предмети и нанасял удари. Свидетелите С. и С. не са възприели автомобила на подс. П., по време на инцидента е преминало такси, което не би било възможно ако в улицата е бил спрял друг л.а. – обстоятелства, опровергаващи авторството на деянието, ведно с фактът, че по подс. П. не е намерена кръв от пострадалите. Не следва да се приемат възраженията срещу показанията на свидетелите, които осигуряват алиби на подсъдимите. Поставя се акцент върху твърденията на пострадалия, че между извършителите е имало една глава разлика, а те са с ръст около 190см и разликата е минимална. Моли присъдата да бъде отменена, подс. П. да бъде признат за невинен и оправдан.

Защитникът на подс. И. – адв. Л., моли въззивната жалба да бъде уважена при съобразяване на съображенията в допълнението към нея. От друга страна намира, че ВКС е подходил доста незадълбочено към проблемите по делото, тъй като изобщо не е коментирал второто обвинение за причинени телесни повреди на свид. М. и И., и не се е занимал със спазване на процесуалните правила – задължително предхождащо констатирането на неправилно приложен материален закон. Указал е да се отговори на оплакванията и да се отстранят процесуалните нарушения. Намира, че указанията на ВКС са задължителни само когато фактите са правилно установени и не могат да заменят вътрешното убеждение на въззивната инстанция, съответно задължението й да извърши цялостен анализ на доказателствения материал и да изложи заключенията си по фактите, а след това да прецени приложението на материалния закон. Поради изложеното указанията, които дава ВКС за това кой е приложимият материален закон при липса на становище за изрядност при спазване на процесуалния закон при сформиране на фактите, не могат да бъдат задължителни. Защитникът счита, че съдът не е направил дължимата съпоставка между показанията на свид. И., М. и М., доказателствата, свързани със записите от камерите на дюнера – които и са били приобщени без да бъде спазен реда на НПК, поради което не могат да служат за доказателство. Аргументира становището си, че не следва да се кредитират показанията на свид. М.. На следващо място счита, при приетите от съда факти, не може да се подкрепи тезата за наличие на пряк умисъл за причиняване на смърт. Не е доказана рязка промяна във волевия момент, не е отчетена от ВКС липсата на мотив, краткото време на инцидента, нанесените удари в главите и на тримата пострадали. Преценява, че в мотивите липсва надлежно обосноваване на извода за опит за убийство и никакви факти за умисъл, а е налице само декларация в същия смисъл. ВКС също признавал, че не е установено дали двамата имат съпричастност, тъй като не е ясно дали е налице рязка промяна във волевия момент на умисъл на двамата или поне на удрящия с неустановения тъп предмет. Подчертава, че подс. И. е осъден за обстоятелства, различни от тези, за които е предаден на съд с обвинителния акт и тъй като не е било установено да е нанасял ударите е следвало да бъде оправдан, а не осъден по непредявено обвинение. Алтернативно се поддържа оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание – в изключително завишен размер и при липса на всякаква индивидуализация. Моли за отмяна ан присъдата.

В пренията подс. П. иска жалбите да бъдат приети и заявява, че няма нищо общо със случилото се. В последната си дума моли да бъде оправдан.

В пренията подс. И. няма какво да добави. В последната си дума заявява, че през вечерта е бил с приятеля си, няма нищо общо със случая, няма криминален начин на живот, а семейство и дете на шест месеца. Моли за обективна присъда и да бъде оправдан.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на чл. 371 т. 1 от НПК с приобщаване на показанията от ДП на свид. М. Г., Е. М. и И. М., и експертни заключения по СМЕ № 245/11г., заключенията относно количеството алкохол в кръвта на постръдълите и на комплексната СППЕ. Първоинстанционният съд провел съдебното следствие в множество съдебни заседания през периода 17.04.2012г. – 19.11.2013г. С оглед пределите на въззивната проверка по чл. 314 от НПК, след събиране на допълнителни доказателства в хода на проведеното съдебно следствие и по чл. 316 от НПК, съставът обсъди задълбочено доказателствения материал и намери за установени следните факти и обстоятелства:

 

Подсъдимите П. и И. били приятели. И двамата били високи, едри, поддържали видимо добра физическа форма. Подсъдимият П. управлявал л.а. ”Мерцедес” с рег. № В 90 09 РМ, черен на цвят, собственост на неговия баща. Колата била голяма- лимузина, модел S 500, с фейстлифт.

Вечерта на 20.03.2011г. подсъдимите били заедно. След полунощ, преди 02ч. на 21.03.2011 г. решили да си закупят дюнери от заведението за хранене, намиращо се на бул.”Осми приморски полк” № 87. Придвижили се с управлявания от подс. П. лек автомобил от Катедралата по бул.”Осми приморски полк” до бул.”Чаталджа”, където подс. П. направил обратен завой и се върнали по бул.”Осми приморски полк” до обекта. Подс. П. спрял автомобила на пътното платно /до тротоара ограничаващ пресичането на перпендикулярната вътрешна ул. „Ген. Цимерман” с булеварда/ и слезли. Подс. П. бил облечен с тъмно яке с качулка и светла емблема на десен ръкав, на главата си имал светла качулка от анурак, бил с долнище от тъмен анцуг със светли кантове. Подс. И. носел синьо яке със светли кантове на ръкавите и тъмно долнище на анцуг.

Собственичката на обекта за дюнери, свид. Г., поддържала видеонаблюдение вън /чрез камера 4/ и вътре /чрез камера 3/ в помещението, с оглед безопасността и отчитане поведението на продавачите. Камерите не показвали точен час, не били съобразени със зимно и лятно часово време, нито синхронизирани нито помежду си. Функционирането им било в зависимост от скоростта на интернет, предоставена от доставчика

При пристигането си подс. П. попаднал в обсега на камера 4 в 02:44:39ч. по отчитаното от нея време. Подсъдимите си купили дюнери и останали пред заведението да ги изядат.

Малко след тях пристигнали свидетелите М.М., Г.И. и М.М.. Тримата били курсанти във Военноморското училище и вечерта на 20.03.11г. се събрали в квартирата на свид. М. в кв. Чайка, където употребили и известно количество мента и спрайт. След полунощ решили да хапнат и пеш се придвижили до дюнерджийницата на бул. „Осми приморски полк” № 87, купили си дюнери и останали пред заведението да ги изядат.

Докато се хранели на тротоара пред обекта двете “групи” се възприели визуално помежду си. Свидетелите, особено свид. М., били впечатлени от вида на лекия автомобил на подс. П.. Свид. М. възприел поведението на подсъдимите като заплашително и недружелюбно.

В 02:55:29 часа според показанията на камера № 4 подсъдимите си тръгнали като малко преди това в 02:54:45 часа подс. П. свалил светлата качулка от главата си.

Качвайки се в колата, подс. П. четири пъти запалвал и угасял фаровете, записано от обзорната камера на кръстовището на бул. „Осми приморски полк” и бул. „Цар Освободител” - три пъти  в 02:04:49ч., а след това в 02:05:59ч. По неустановена причина подсъдимите останали в автомобила до 02:08ч., когато отново подс. П. запалил фаровете и потеглили с висока скорост и силен шум от форсирането на двигателя по посока на кръстовището с бул.”Цар Освободител”, където в 02:08:20 ч. автомобилът завил надясно в посока Окръжна болница.

След потеглянето на подсъдимите тримата свидетели ги изкоментирали  подигравателно и започнали да ръкомахат след колата. В 03:05:37 ч. по показания на камера № 4, свидетелите си тръгнали, прескочили разделителната преграда между платната на бул. „Осми приморски полк” и се отправили по напречната ул. „Иван Аксаков”  отново  към квартирата на свид. М. в посока Спортна зала. Когато навлезли по ул.”В.Д.”***/, тримата спрели, запушили и започнали да разговарят.

Групата на пострадалите подразнила подсъдимите и те решили да ги намерят и да се разправят с тях. Придвижили се с колата по вътрешните улици. Подс.П., носещ на главата си черна шапка с надпис “Адидас”, се върнал до обекта, отчетено от камера 4 в 03:07:54ч. /в 02:16:24ч. при изчисление спрямо времевия индикатор на обзорната камера на кръстовището на бул. „Осми приморски полк” и „Цар Освободител/, навел се към гишето и попитал продавача свид. И. -”Отидоха ли? Къде отидоха  тия хора?” – записано от камера 3 в 03:07:55 ч. Намиращо се в обекта неустановено лице показало с ръка посоката, в която се отдалечили тримата свидетели.

Подсъдимите решили да пресрещнат младежите. Достигайки по вътрешни улици до бул. „Чаталджа” завили надясно, преминали през кръстовището на бул.”Чаталжа” и “Осми приморски полк” и продължили напред, след което надясно. Достигайки кръстовището на ул.”В.Д.”*** и ул.”Л.Каравелов”, район, известен като ”Кокалчето” подсъдимите възприели свидетелите. Подс. П. спрял автомобила и двамата слезли, като подс. П. взел в ръката си тежък цилиндричен предмет-метална тръба или дървена бухалка. Насочили се към свид. М. и подс. П. му нанесъл не по-малко от два удара в областта на главата и един в поясната област, свидетелят паднал на земята като краката му били на уличното платно до паркирания там л.а. „Форд Фокус” № В 5518. Свид. С., живуща в съседство, възприела случващото се и в 02.21ч. уведомила НС 112, като обяснила, че има бой, едното момче лежи на земята, други продължават да се бият, поискала да се изпрати кола, защото е ужасно.  

След падането на свид. М., групата с преместила в района откъм задната дясна страна на л.а. „Форд” № В 5518. Подс. П. нанесъл не по-малко от два удара в областта на главата на свид. И., възприето от свид. С. и свид. С., пазач на ресторант „Палавия Джак”, чието внимание също било привлечено от силния шум навън. Свид. С. видял и носения от подс. П. предмет, приличащ на бухалка. Стичаща се от свид. Г. И. кръв попаднала върху паркираните по ул. „В. Д.” л.а. „Фолксваген Голф” № В 3056 и „Форд Фокус” № В 5518.

Свид. М. виждал ставащото, но не успял да реагира. Когато подсъдимите се насочили към него той вдигнал ръце, за да се предпази, отстъпил назад, след което бързо побягнал. Подсъдимите го подгонили, възприето от свид. С.. Когато настигнали свид. М., подсъдимите му нанесли не по-малко от 7 тежки удара в областта на главата, част от тях били нанесени от подс. П. с тежкия цилиндричен предмет - тръба или бухалка. От ударите пострадалият изпаднал в безсъзнателно състояние, лявата половина на главата била смазана, от раните му изтичала обилно кръв. Виждайки безжизненото му тяло, подсъдимите преустановили действията си и побягнали, възприето и от свид. С.. Подсъдимите се качили в автомобила и потеглили към заведението “Дежа ву”, където били видени от свидетелите Н. и Х.. След това се прибрали в дома на подс. П., възприето от свид. И.-съсед на сем. П.. Подс. И. останал да пренощува в дома на подс. П..

След като се свестил свид. М. станал, извадил телефона си и в 02.23ч. набрал номера на свой познат „Иван”, тръгнал към Окръжна болница, като в 02.27ч. набрал номера на свид. М.. Успял да стигне сам до спешния център.

Когато свид. И. се свестил видял, че свид. М. лежал на кръстовището в средата на пътното платно. Издърпал го към тротоара, за да не го прегази случайно минаваща кола. Обадил се на  НС 112. Обаждането било прието в 02:27 часа. Уведомил дежурния оператор, че се намират срещу Китайски ресторант Джой, близо до Младежкия дом, че са пребити и целите са в кръв. Сигналът бил приобщен към първия за случилото се от свид. С..

На място пристигнали оперативни работници - свид. Д. и М. - служители във Второ РУП- Варна. Свид. И. им обяснил, че до тях спрял огромен “извънземен” “Мерцедес” с № 90 09, от него излезли двама огромни като Конан Варварина и ги пребили. Свид. Д. и М. подали информацията на дежурния офицер, отразена и в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания на ОДЧ на ІІ РПУ. Предприето било издирване и установяване на л.а. и извършителите.

Екип на ЦСПМ, с участието на свид. И. И., отвел пострадалите свид. И. и свид. М. в Окръжна болница.

На местопроизшествието бил извършен оглед за времето от 05ч до 06ч. на 21.03.11г. Били фиксирани петна от червеникава, подобна на кръв течност, в средата на пътното платно между ул. „В. Д.”, „Л. Каравелов” и „Ген. Паренсов” – с неправилен диаметър и около 40 см, по ул. „В. Д.”*** – по платното и паркираните автомобили „Фолксваген Голф” и „Форд Фокус” - с различни размери. Иззети били обтривки, изследвани по-късно в хода на разследването от биологични експертизи и СМЕ на ВД.

Сутринта в болницата били проведени разпити на пострадалите И. и М. - съответно в 06:36 часа и в 07:20 часа. С тях разговарял и свид. К., служител на ІІ РПУ. При нови разпити, съответно в 14 часа за свид. И. и в 14:35 ч за свид. М., пострадалите заявили, че ще разпознаят извършителите, които не познават, но са ги видели преди това на дюнера. След всеки от разпитите било извършено разпознаване по черно-бели снимки, при което свид. И. не разпознал подс. И., а посочил като подобно друго лице, не разпознал и подс. П.. Свид.М. също не разпознал подсъдимите.

Същия ден  в разпити, проведени в 18,40 ч. и в 19 ч. свид. М. и И. обяснили, че не са се ориентирали по представения фотоалбум със снимки, и че могат да разпознаят лицата “на живо”, което потвърдили и на следващия ден - 22.03. съответно в 10,45ч. и в 11 ч.

При проведените на 22.03.11г. разпознавания свид. М. разпознал подс. И., разпознал и подс. П. с известна уговорка за него: ”Почти напълно съм сигурен, мисля, че това е лицето, което ме би”. В разпит след това, от 12,30 часа, свид. М. потвърдил разпознаването и по-точно, че подс. И. го е бил.

Свид. И. разпознал подс. И. и П., като за последния казал:”Това е лицето, което ме нападна”. Разпитан отново същия ден – на 22.03.11г., и в разпит, проведен в 12,45 часа този свидетел заявил:”Нищо и никой не ми е повлияло при разпознаването. Още с първия поглед бях убеден, че това са извършителите.”.

В резултат на нанесените му травматични увреждания свид. М. получил ретроградна амнезия. Разпитан на 15.08.2011 г., заявил, че не помни нищо от инцидента. В следващ разпит от 28.10.11г. описал двете лица при дюнерите и заявил, че не може да ги разпознае. При  разпит, проведен на 16.12.2011г., свид. М. заявил, че може да разпознае лицата, които са нанесли побоя. По-късно същия ден били проведени и разпознавания, при които свидетелят разпознал подсъдимите.

В резултат на издирвателни мероприятия на 21.03.11г. л.а. на подс. П. бил установен на паркинг на МБАЛ „Св. Марина”, където подсъдимият бил, за да посети приятелката си. В 13,15 ч. бил извършен оглед на л.а.”Мерцедес“ с рег № В 90 09 РМ. Били намерени, описани  и иззети следните вещи-8 броя мобилни телефони, пистолет м.”Валтер” поставен в чантичка- зареден, метален бокс, черна шапка с надпис “Адидас”, нож с острие 12,5 см. и дръжка 10,5 см- обща дължина 23 см, черна плетена шапка с надпис, батерии, СИМ- карти и др. При последвалото изследване не по иззетите веществени доказателства не била установена кръв от пострадалите.

Още на сутринта на 21.03.11г. полицейски служители установили контакт със свид. Г., разгледали записите от камерите на обекта. Впоследствие на 14.04.2011 година свид. Г. доброволно предала един брой СД съдържащ записите.

По взети в болницата кръвни проби, били изготвени химически експертизи за свид. М., И. и М., установили концентрация на алкохол в кръвта им, съответно -1,2; 0,97 и 0,7 промила.

От СМЕ се установява кръвногруповата принадлежнаст на пострадалите, както следва- М. А / бета/, И. и М. -О /алфа, бета/. СМЕ на веществени доказателства установява, че следите от кръв, по обтривките, иззети при огледа на местопроизшествието от асфалта от средата на кръстовището и от лявата страна на багажника на л.а. „Форд Фокус” № В 5518 могат да произхождат от свид. Г. И. и М. М..

По делото било приобщено писмо от ОД на МВР Варна, № ВКП-517/17.05.12г., относно установяването на справки и записи за движението на л.а. на подс. П. в интервала 01.30ч. – 02.30ч. на 21.03.11г., с приложен към него диск, съдържащ файлове и клип от обзорна камера монтирана на кръстовището на бул. „Осми приморски полк” и „Цар Освободител”. Справка от камерата за преминаване на кръстовището сочи, че л.а. В 9009 РМ е преминал в 02:08:20ч., като се е движил по бул. „Осми приморски полк” и е завил надясно по бул. „Цар Освободител”.  В писмото е уточнено, от изготвения видеоклип е видно, че автомобилът престоява известно време на бул. „Осми приморски полк” вблизост до пресечката с ул. „Ген. Цимерман”.

От заключението на комплексната видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза се установява, че фарове на л.а. са включени в 02:08:00 минути, след което същият е направил десен завой на кръстовището в 02:08:19 минути. Записът не е манипулиран, няма достатъчно идентификационни признаци за посочване на други данни за л.а.

 

Относно телесните увреждания на пострадалите по делото са налице следните заключения:

От СМЕ се установява, че на пострадалия М. са причинени - счупване на горна челюст, счупване на носни кости, мозъчно сътресение, травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно- контузни рани по лицето, контузия и кръвонасядане в областта на пояса, в резултат на удари с твърди тъпи предмети. Счупването на горна челюст обуславя трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Останалите увреждания са определили временно разстройства на здравето, неопасно за живота. В съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло заключението и уточнява, че са нанесени не по-малко от три удара с достатъчно сила, за да е налице счупване на носните кости. Конфигурацията на предмета, с който са нанесени не може да се определи.

От СМЕ се установява, че пострадалият И. е получил следните травматични увреждания- многофрагментно счупване на горна челюст, мозъчно сътресение, счупване на носни кости, счупване корените на 1 и 2 горни десни зъби до венеца, счупване короните на 1 и 2 долни леви и десни зъби в областта на режещите ръбове, травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно- контузна рана на лицето. Те са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Счупването на горна челюст е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Счупването на короните на 1,2 горни десни зъби до венеца е обусловило трайно затруднение във функциите на дъвченето и говора за период надвишаващ 1 месец. Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройства на здравето, неопасно за живота. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че на пострадалия са нанесени не по-малко от два удара в областта на главата.

От СМЕ се установява, че пострадалият М. е получил следните травматични увреждания- разкъсно- контузна рана в лява теменно- тилна област на главата, импресионно счупване на черепа в същата област с фрактурни линии, ангажиращи и черепната основа, контузия на мозъка, остър хематом под твърдата мозъчна обвивка, разкъсване на лява тъпанчева мембрана, кръвонасядания по окосмената част на главата и по лицето, ожулвания по главата, разкъсно- контузна рана с липса на тъкани в горния полюс на лява ушна мида, многофрагментно счупване – изкълчване на горна и средна фаланги на 3 пръст на лява ръка.

Уврежданията са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети реализирани в областта на главата и ляв горен крайник. Експертът е отбелязал, че счита те да са в резултат на действието на предмет с цилиндрична конфигурация, който в единия край е с характерен релеф - изпъкнали и вдлъбнати части с приблизителни размери 4-5 мм разположени в една линия.

Контузията на мозъка и острия хематом всеки поотделно са обусловили разстройства на здравето временно опасно за живота. Разкъсването на лява тъпанчева мембрана е обусловило затруднение в слуха за период над 1 месец. Травмата в областта на 3 пръст на лява ръка е обусловило трайно затруднение в движението на крайника за период от 3-4 месеца. Импресионното счупване на черепа в същата област с фрактурни линии, ангажиращи и черепната основа в лява теменно - тилна област на главата, съставлява нараняване, проникващо в черепната кухина. Останалите увреждания са обусловили временно разстройства на здравето, неопасно за живота. Тежката черепно- мозъчна травма с многофрагментно счупване на черепа, контузията на мозъка с развил се остър хематом е наложило провеждането на оперативно лечение по спешност.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че уврежданията са в резултат на нанесени не по-малко от 7 удара, като трите в лявата половина на главата са с цилиндричен предмет с определената характеристика на релефа. Ударите са нанесени с достатъчна сила, която при удара с преодоляване на кожата и черепните кости и довела до хематом на твърдата мозъчна обвивка е била значителна. След получаване на черепно - мозъчната травма пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние. Не може да се определи поредността на ударите, нито колко лица са ги нанасяли.

По делото от първоинстанционния съд е назначена допълнителна СМЕ за установяване здравословното състояние на М.. Посочени са получените увреждания, проведеното интензивно и продължително лечение, включително-крениектомия и краниопластика/последната-м.06.2011 година/. След побоя пострадалият е бил приет в Противошокова зала в увредено общо състояние, неконтактен, сомнолентен, с множество наранявания, включително тежка ЧМТ, тежка контузия на мозъка, хематом над твърдата мозъчна обвивка. Проведено било оперативно лечение по спешност, през следващите няколко дни предвид тежкото състояние е бил седиран в медикаментозна кома. Има допълнително оперативно лечение на трети пръст на лява ръка. Изписан в задоволително общо състояние, налице е намаление слуха на лявото ухо, което вероятно ще е завинаги. В съдебно заседание вещото лице допълва, че М. е бил в отделението по реанимация  над 20 дни, след което е приведен и лекуван в неврохирургично отделение. След изписването от болница лечението е продължило, провеждат се системни контролни прегледи.

 

По делото са били назначени три комплексни СППЕ за пострадалия М., които потвърждават годността му за участие в наказателното производство. Установява се:

От СППЕ назначена на 18.05.2011г., изготвена на 26.06.11 в хода на ДП се уточнява, че към момента на извършване на деянието М. не е страдал от психично заболяване, зависимост към наркотични вещества или техни аналози или алкохолна зависимост. Бил е в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен, което не е оказало съществено въздействие върху поведението му. Налице са тежки последици от случилата се на 21.03.2011 година-М. страда от състояние след черепно- мозъчна травма с контузия на мозъка, фрактура на черепа с епидурален хематом, травмена енцефалопатия. Състоянието е хронично, прогресиращо и често пъти с тенденция към влошаване. Състоянието на М. по принцип не го лишава от възможността да участва в наказателния процес, да дава годни показания и да се защитава сам с изключение на периода на безсъзнателното състояние, причинено от побоя и тежките увреждания на мозъка.

Според назначената комплексна СППЕ и СМЕ, психиатърът дава  заключение, че след побоя М. е получил ретроградна амнезия и посттравматична енцефалопатия. Спомените на пострадалия се актуализират, но след деянието и месеци след това е нямал спомен за случилото се. Той е  емоционално лабилен, раздразнителен неустойчив като интереси и трудови инициативи. Спомените на лицето не се обогатяват, но не могат да се кредитират на 100 % поради факта, че се събират на по-късен етап и при много други факти, надстроени към момента на освидетелстването. М. може да участва пълноценно в наказателния процес, но не следва да се натоварва емоционално. В хода на изследването психологът отчита леко увеличен латентнен период на реакция, необходимост от време за осмисляне на отговорите, както и потребност от повторение на въпроси или инструкции на методиките от страна на вещото лице. Заключението е, че непосредствено след операцията М. е нямал спомен за станалото, постепенно е възвръщал спомените си и към момента на освидетелстване има относително ясни спомени за случилото се. Възможно е, колкото пъти пресъздава станалото толкова повече детайли да се репродуцират, но е възможно и да привнася информация предадена му от неговите приятели. Когнитивните функции- памет и внимание търпят някои дефицити, увеличен е латентният период на реакция, налице е повишена уморяемост при по-продължителна умствена дейност. Има остатъчна моторна афазия по отношение на по-сложна терминология, като освен, че не може да си припомни съответните думи не може и да ги произнесе. Той може да депозира относително достоверни показания. Принципно има спомен за случилото се, но спомените в дадени моменти са все още неточни и непълни. В състояние е да участва в производството, но не бива да се натоварва интензивно с емоции, които за него са афектогенни. В съдебно заседание психиатърът подчертал, че М. е бил в изключително тежко състояние, което е продължило много време, възвръщането на неговите знания, говор, опит е ставало много постепенно. Вещото лице е категорично, че няма обогатяване на спомените. Поддържа заключението в частта, в която е прието, че не могат да се кредитират  показанията на 100 %,поради вероятността от привнесени спомени. Допълнително уточнява, че се очаква подобрение в състоянието на М., но не може да се определи дали ще има подобрение на спомените. Относно привнасянето на спомени заявява, че при интервюто не са  установили такова външно привнасяне на спомени, като не е установено някой да му е описвал извършителите, като се има предвид и това, че образите се възприемат чрез зрението. В.л. психолог поддържа изцяло даденото заключение включително и в частта, в която е прието се допуска възможността да има привнесени спомени, като намира, че е добре още веднъж да се освидетелства. Съдебният медик заявява, че при освидетелстването и в рамките на месец има лека динамика, поради което при последващо освидетелстване реално могат да се очакват нови допълнителни сведения и счита, че е уместно да се извърши такава експертиза. От медицинска гледна точка излага подробни съображения, че при такава тежка ЧПТ е абсолютно необходимо предвид риска от късни  усложнения пострадалият да посещава системно неврохирурзи. Последиците от побоя и по-конкретно от тежката ЧМТ са за продължителен период от време и могат да бъдат, както в положителна, така и в отрицателна насока.

Назначената допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и съдебно- психологична експертиза дава заключение, че тежката ЧМТ е възможно да е довела да загуба на спомен за случилото се  за даден период от време след травмата. Допълнителен важен фактор за разстройството на функциите на мозъка е понесения от свид. М. тежък стрес. При продължителен период от време мозъчните и паметови функции се възстановяват, като при пострадалия благоприятни фактори са младата възраст, много добро паметово функциониране и високият интелект. Налице е значително възстановяване на детайли от периода непосредствено преди и по време на инцидента до нанасянето на силен удар в областта на главата. Прогнозата е за  стабилизиране на състоянието, ако не се налице допълнителни травми или интензивен стрес, но е възможно в по-напреднала възраст да се  актуализират някои от симптомите на травмена болест. Категорично е заключението, че М. е в състояние да депозира достоверни показания и да участва пълноценно в правните процедури. Вещите лица поддържат становището си и пред съда, като излагат допълнително подробни съображения включително и на зададени от страните въпроси. Приема се, че е налице категорично цялостно възстановяване на паметта, поради което се възстановява и споменът свързан с инцидента. Мотивирано се отхвърля възможността за наличието на т.нар.”фалшиви” спомени с подробно мотивиране на така направения извод. Акцентира се, че пострадалият си спомня не само хронологията и фактологията на времето свързано с инцидента, но и емоционалния пълнеж на ситуацията, при която се чувства застрашен и безпомощен. Категорично е становището, че хипотеза за внушаемост не може да бъде потвърдена. Разяснява се, че в ситуация, свързана със значителна емоционална натовареност, когато животът е застрашен, паметта се активира в значителна степен и съзнанието се фокусира към обекта, който извършва нападението, поради което е напълно възможно запомняне на свръх детайли от това, което заплашва живота. Експертите заявяват, че между тази и предходната експертиза няма противоречие  предвид протичащия оздравителен процес, поради което и двете заключения са направени при различни обстоятелства.

 

По предадените от свид. Г. записи от камерите на търговския обект е било проведено изследване. Видно е, че:

Назначената Съдебна компютърно - техническа експертиза установява, че записите от камери условно обозначени като № 3 и № 4 не са манипулирани. Не е възможно  получаване на по-ясен запис и по-ясен звук. Няма сходство между лицата, посочени за сравняване с определение на съда. Приложени са извадки от проведените разговори през посочения от съда период от време. В съдебно заседание експертите поддържат заключението, като се установява, че частта за снемане на записа от разговорите е изготвена от технически сътрудник и те на практика не знаят, дали записът е отразен точно. Изясняват кои от лицата са сравнявани, но в с.з. било констатирано, че са изследвали образ на лице, което не е свързано с делото.

Назначена била повторна  лицево- идентификационна и фоноскопна експертиза в НИКК-София, със същите задачи поставени пред първоначалната експертиза. Установено било, че записите не са манипулирани и по тези на камера 4 едно и също лице се появява в кадър в 02:44:39ч. и напуска в 02:55:30ч. и след това с поставена черна шапка влиза в обсега отново в 03:07:54 и напуска в 03:08:15ч. Поддържана пред съда била и фоноскопска част на експертизата при уточнение, че лицето, което казва репликите ”Отидоха ли? Къде отидоха тези хора?” е казало само тези единични фрази и не е участвало в предходния и последващ отразен в експертизата разговор.

 

По делото в съдебна фаза била назначена и съдебно- психиатрична и съдебно -психологична експертиза за подсъдимите П. и И.. За подс. И. били установени памет и интелект в границите на нормата, раздразнителен, егоцентричен със склонност към самоподценяване, слаб контрол върху влечения и потребности, повишена импулсивност, Преследва целите си и не се отказва от намеренията си, в ситуация на стрес е възможно да не прави цялостна оценка което води до неадаптивни начини за справяне, при нарушен самоконтрол са възможни необуздани изблици на гняв. Налични са данни за личностна акцентуация и повишена агресивност. Характерови особености - грубост, гневливост, мрачност, склонност към заяждане, кавги и конфликти, в които се явява активна и провокираща страна, раздразнителен, избухлив. По време на изследването е наблюдавано защитно поведение, проявено като склонност към социално желателни отговори и невалидност на текстовите методики, съпротива под форма на използване на неефективни защитни механизми като отричане. За подс. П. - интелект в границите на високата интелигентност, съобразителен, комбинативен, с чувство за себеуважение и себеувереност. Тенденция към безгрижие и спокойствие в ситуации, които притесняват повечето хора, подценяване на действителните опасности. Склонен да действа под влияние на моментни чувства, лесно влиза в контакт с хората, данни за свъхпротекция и доминиране у околните. Преследва целите си и не се отказва от намеренията си. Проявява агресивни тенденции и лесно губи самообладание. Направен е извод, че при освидетелстването се констатира умишлен опит за заблуда, липса на откровеност, защитно поведение, съпротива срещу изследването. В съдебно заседание вещите лица поддържат изцяло заключението и уточняват, че и двамата подсъдими са съдействали при освидетелстването като взели участие в методиките, друг въпрос е вярно и искрено ли са попълнили отговорите си.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, чрез първоначалните показания на свид. М., И., С., С. /приобщени в съдебна фаза/, показанията на свид. Д., М., К., М., Ив. И., С., писмените доказателствени средства – протоколи за огледи на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, за разпознаване от 22.03.11г. и от 16.12.11г., за доброволно предаване, експертни заключения по приложените СМЕ, СМЕВД, СППЕ, ВТЛИЕ, КВТФЕ, ХЕ, писмени доказателства – докладни, копия от дневник на ІІ РПУ, писмо от ОД на МВР относно видеозаписи за движението на л.а. на подс. П.,***, копия от искова молба; веществените доказателствени средства – обтривки; веществените доказателства – дискове, съдържащи видеозаписи от заведението на свид. Г., от камерите за преминаване на кръстовище и от обзорната камера на кръстовището на бул. „Осми приморски полк” и бул. „Цар Освободител” – формиращи единна и безпротиворечива съвкупност. Мнозинството на състава на настоящата инстанция счита, че всички посочени източници, разгледани поотделно, надлежно съпоставени помежду им и в тяхната взаимовръзка очертават достоверната, обективно установена картина на извършените от подсъдимите действия, тяхната хронология и последователност, ведно с последиците за пострадалите. Събраните от въззивната инстанция гласни и писмени доказателства не променят установената от първоинстанционния съд значима фактическа обстановка. Предметът на доказване по делото е изяснен безспорно и надлежно - без да е било допуснато от първоинстанционния съд нарушение при изграждане на формалната страна на вътрешното убеждение.

Според защитниците на подсъдимите по делото са налице неправилно установени и напълно неизяснени от първоинстанционния съд фактически положения, изложени са вътрешнопротиворечиви мотиви, не са дадени важни отговори, допуснато е надценяване на определени източници, делегиране към вещи лица на правомощията за оценка на достоверността на свидетелските показания. Възраженията на защитата бяха обстойно проверени и отхвърлени по следните съображения:

1.     Относно анализа и оценката на свидетелските показания.

А) Показанията на очевидците свид. С. и С..

По общо мнение на страните и съда те са неутралните и безпристрастни свидетели за случилото се. Видно е обаче, че първоначалните им показания от 21.03.11г. са претърпели промени в съдебната фаза.

Процесът на възприемане на определен факт е поставен в зависимост на множество фактори – лична ангажираност, интелектуални качества, обективна възможност да се изградят впечатления и др. Процесът на възпроизвеждане – съществен при излагане на свидетелските показания, също е обвързан със субективните възможности на носителя на информация, отношението към процедурата по разпита, подчинен в решаваща степен е и на изминалия период от възприемане до възпроизвеждане. Всеки свободен разказ, стоящ по-близо до наблюдаваните факти, предполага по-голяма точност в пресъздаването на спомени за часове, дни, разположение на хора в определена обстановка, съдържание на разговори и др.

Това не са само принципни, а доказани от практиката положения. Съобразявайки всички тези детайли и отнасяйки ги към свидетелите С. и С. по настоящото дело, се очертава високата доказателствена стойност на съобщеното от тях непосредствено след случилото се. Тези свидетели са напълно неутрални, имали са ясни и точни впечатления за наблюдаваните от тях факти и времето на проявлението им, които са съобщили в хода на първите си разпити. В хода на съдебната фаза, включително и пред настоящата инстанция свид. С. се придържа към казаното веднага след събитието, а спомените на свид. С. са сериозно заличени и свидетелят в настоящия момент не е в състояние да подпомогне разкриването на обективната истина.

Анализът на показанията им, проведен от първоинстанционния съд, напълно се споделя от мнозинството на настоящия състав. В допълнение може да бъде подчертано значението на взаимното обвързване на тези показания с обективните находки по протокола за оглед на местопроизшествие. В протоколите за разпит и на двамата свидетели от 21.03.11г. се съдържат детайли, които са били установени и при огледа, и при изследване на иззетите веществени доказателства от съответната СМЕ. Разположението на падналото първо момче – свид. М. близо до л.а. Форд и посочено от свид. С.. Пренасянето на боя към задната част на л.а. Форд, съответно до л.а. Фолскваген Голф, и ударите спрямо свид. И. са били възприети и от двамата очевидци, установено и от изследването на кръвта по взетите обтривки от лявата страна на багажника на автомобила. В този момент свид. С. е възприел и предметът, оприличен от него на бухалка. Наличието на такъв предмет е доказано от скоростта на покосяване на пострадалите и от отпечатъците на релефа му при нанасяне травмите на пострадалия М.. Свид. С. е видяла побягване, отчетено и от свид. С., което е свързвано с преследването на свид. М.. Свид. С. е видял и посоката и е съобщил мястото, на което тримата бягащи са спрели -  „някъде на площада”, към което видимостта му е била затруднена от будката за вестници и съществуващи храсти. Посочил е, че малко след това две от лицата са тръгнали да бягат. Изложеното установява, че всеки от двамата свидетели – от своята гледна точка към територията на инцидента, е възприел и съобщил подробности, които съответстват на обективните следи. Постигната е ясна представа за действията на подсъдимите, поредността и местата, на които са покосени пострадалите. Нещо повече, тези показания са в пълен синхрон с твърденията на свид. М., И. депозирани от тях към онзи начален момент на разследването, с записаните гласови съобщения до НС 112.

Очакването очевидците да са възприели всички елементи в обстановката на произшествието и заключението, че ако не сочат определен факт, то той не е бил обективиран, са в разрез с възможностите им. Тезата, че щом свид. С. и С. не са видели л.а. от който да са слезли и след това напуснали местопроизшествието подсъдимите, такъв е нямало - е неубедителна. Обстановката около самите свидетели, шока от видяното, пространството им на видимост – са факторите, които по естествен начин са ограничили възприятията им. Но свид. С. е чула звук, който свързва с л.а., за какъвто сочат и пострадалите, а свид. С. е видял, че двамата мъже са побягнали в посока, съответна на тази от която пострадалите сочат, че е дошъл л.а. Самият л.а. е видян и описан, включително и цифрите на контролните му номера от хората, които са имали пряка видимост към него – пострадалите трима свидетели.

Концентрацията на множество детайли посочени от свидетелите С. и С. – цветове на дрехи, марки на паркирани в съседство коли, носения предмет, броя на биещите се, съответни на обективните и експертни констатации и на гласните доказателства - преки, извлечени от показанията на пострадалите, и производни - от служителите, посетили произшествието, обосновава изводът, че към кредитираните доказателства следва да се ценят именно първоначалните им показания.

 

Б) Показанията на пострадалите.

В резултат на действията на подсъдимите са били увредени тримата свидетели – М., И. и М., в различните етапи на наказателното производство те са депозирали своите показания. Защитата на подсъдимите счита, че следва да бъдат кредитирани показанията им в очната ставка, проведена на 28.10.11г. и в последвалата съдебна фаза, съответно, да не бъдат кредитирани показанията на пострадалия М., изложени от него преди проведеното разпознаване на 16.12.11г. и в съдебните заседания пред първоинстанционния съд.

При спазване на задълженията за проверка на показанията на тези свидетели – самостоятелно, помежду им и в съпоставката с останалите източници, становището на защитата не може да бъде подкрепено. Напротив, показанията на свид. М. и И., депозирани непосредствено след случилото се и впоследствие до м.05.11г. – са единни, логични, последователни и най-вече – подкрепени от множество други доказателства – казаното от свид. Д., М., С., С., огледът на местопроизшествие, заключенията на последната видеотехническа и фоноскопска експертиза, на СМЕ на ВД, СМЕ за травмите на М., И. и М.. На тази съвкупност не могат да бъдат противопоставени наивните обяснения, че е станало объркване между хората, от които са били нападнати и хората, които са срещнали по-рано пред обекта за дюнери, че са били неправилно разбрани, че не знаят кой ги е бил. Тези показания са очевидно повлияни, нестабилни и изолирани от кредитираната съвкупност. Те са в противоречие не само с множеството /в по шест протокола за разпит за всеки от тях/ предходни показания, изложени в присъствието на повереници и защитници, подписани за верността им, но и с казаното от тях на всеки от оперативните, полицейски служители, документите за предприетото издирване на автомобила на подс. П.. Към първоначалния момент, независимо от травмите и болката, която са понесли, и М., и И. са били със запазени интелектуални възможности и са заявили, че лицата, които са ги били са лицата, които са срещнали по-рано на дюнерите, че са ги изненадали, спирайки до тях със същия л.а. и са се отнесли жестоко с всеки от тях. Категорично са потвърдили думите си и след приключване на процеса по възстановяването си. Във връзка с показанията на свид. М., защитата сочи, че той е бил повлиян от разказите на своите приятели. Видно е, обаче, че към момента на възстановяването на спомените на свидетеля М., свид. М. и И. имат различно отношение към първоначалните си показания. При целенасочено поведение от тяхна страна да въздействат върху свидетеля М. в определена посока, няма логично обяснение те самите да твърдят друго. Тези процесуални факти не препятстват аналитичната оценка, направена от ВОС и подкрепена в настоящото решение. Не следва да се преповтарят подробните аргументи в мотивите относно броя виждане на подсъдимите „на живо” от свид. М. и И.; противоестественото объркване с описване на хора, с които само са били в близост докато са вечеряли, в хода на уточняване на авторите на извършеното спрямо тях и в процеса на издирването им. Оттеглянето от първоначалните показания и заместването им с други, не е изключение в процеса на събиране на доказателствата по наказателни дела. Именно поради това са предвидени механизми за аналитично изследване, приложими в практиката на съдилищата и прецизно използвани от първоинстанционния съд в мотивите при обсъждане на показанията на свид. М. и И.. Отхвърлени са били непълноценните и ненадеждни твърдения с дължимите по обем и качество аргументи.

При проучване на материалите по делото не се установява твърдяното от защитата на подсъдимите надценяване на показанията на свид. М. от първоинстанционния съд и делегиране на правомощията по оценка на достоверността им на вещите лица по делото. Към показанията на свидетеля съдът е подходил много задълбочено и обезпечил необходимите специални знания за влиянието на уврежданията му върху интелектуалния капацитет, необходим да бъде свидетел. Отчетен е положителен процес в неговото възстановяване, не е установено влияние върху спомените му. Обективно не са констатирани обогатени или „фалшиви спомени”. Правилно съдът не е оставил съществена непълнота в оценката на свидетелската годност на свид. М. приемайки за окончателни изводите на междинната СППЕ, чието заключение сочи, че показанията му не следва да се кредитират на  100%. Подобно уникално изявление, на фона на приета свидетелска годност и липса на обогатяване на спомените, резонно поражда въпрос може ли на свидетеля да се вярва на 99 %, или по-скоро на 20%. Измерването на психичните възможности на едно лице да възприеме и възпроизведе интересуващите процеса факти не би могло да бъде с вероятностен извод в проценти. Напротив, наложително е било изследване, тестуване, анализиране на резултатите по различните скали, сторено от последната КСППЕ. Към освидетелстването през м. 02.13г. тя също е приела наличие на свидетелска годност и доказано възстановяване на спомените. Изрично е посочено „при него не се наблюдават запълвания на паметовите следи, и привнасяне на нови елементи”.

Съдът е бил длъжен и е положил усилия да установи налице ли е свидетелска годност на пострадалия М., за наложителността от подобна проверка сочи и съдебната практика – напр. Решение № 87 от 6.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 288/2016 г., I н. о., НК, Решение № 152 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 256/2013 г., III н. о., Решение № 156 от 23.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 427/2014 г., II н. о. Противоположни факти и експертни заключения са коментирани в Решение № 155 от 22.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 130/2009 г., III н. о., обсъждащо липсата на свидетелска годност. В Решение № 286 от 21.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 925/2013 г., III н. о. е постановена отмяна и връщане на делото за ново разглеждане  тъй като не била назначена експертиза, която да установи свидетелска годност, а било прието от съда, че казаното от свидетелката й е втълпено от дъщеря й.  

Видно е, че между възстановените спомени на свид. М., показанията на свид. М. и И. до м. 05.11г. и тези на свид. Д. и М., от обективните следи на местопроизшествието и от показанията на свид. С. и С. от 21.03.11г. е  налице обвързаност и допълване. Свид. К., както и свид. Д. и М., нямат преки впечатления от дейците, те просто възпроизвеждат казаното им от страна на двамата годни на комуникация пострадали в онзи момент. Всеки от служителите на полицията е възпроизвел със своите изразни средства узнатото от М. и И.. Всъщност в показанията си от 24.03.11г. свид. К. сочи, че е провел разговор само със свид. М., а в с.з. 17.04.12г. добавя, че е разговарял и с двамата. Коментираното от защитата, че пред него те са казали, че лицата са били непознати и че мислят че са тези от дюнера, защото само с тях са имали допирна точка не е обосновано от записаното в съдебния протокол. Фразата е дословно :”Там те вече са били нападнати от неизвестни за тях – лица, които са им нанесли побой. Считаха, че са същите, които са били преди това, в колата, единствено с тях са имали някаква допирна точка, тази вечер.”. Няма смесване между становището на пострадалите, че лицата са същите и предходната „допирна точка”, едното положение не се извежда от другото. Налице са две самостоятелни констатации – пострадалите са считали, че непознатите лица, които са ги нападнали са същите, които са били в колата, и че с тях са имали допирна точка в предходния момент. Свид. К. е бил поредният служител на полицията, пред който свид. М. и И. са заявили това.

Поради всичко изложено дотук правилно съставът на ВОС е преценил кои от показанията на очевидците свид. М., И. и М. следва да кредитира. Не са били допуснати нарушения в процеса на събиране на тези доказателства, включително при приобщаване на депозираните от досъдебното производство. Изпълнено е дължимото от съда, така напр. и в Решение № 264 от 26.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 361/2014 г., I н. о., НК е отразено „Показанията на основните свидетели - очевидци Р. и Я., въпреки някои вътрешни противоречия в детайлите и липса на точен спомен за тях при разпитите пред съда, като цяло са последователни и логични и не дават основание да бъде отказано кредитирането им за достоверност. Тези противоречия са констатирани от съда и са отстранени със способите на НПК - чрез приобщаване на предходните им показания от досъдебното производство, чрез разпитите на свидетелите относно констатираните противоречия и задълбочения анализ и съпоставяне на техните показания - както помежду им, така и с обективните находки по делото, изследвани и отразени в експертните заключения…Така че, в резултат на извършен цялостен анализ, съдът е направил оценката си за достоверност на доказателствените източници, която няма причини да не бъде споделена, доколкото този анализ не разкрива игнориране или превратност в дейността на съда”, сходно в Решение № 346 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1444/2011 г., III н. о. и др.

Показанията на пострадалия по настоящото дело нямат характер на заинтересовани извън желанието на свидетеля да каже истината. Не е познавал подсъдимите, не е имал мотив да им навреди, като им припише престъпление, което не са извършил, липсват данни друг да е повлиял на възприятията му. /така и в Р № 367/2011г. на ВКС – ІІ н.о./. Видно е, че и в исковата си молба с претенции за причинени му от подсъдимите имуществени и неимуществени вреди до гражданския съд, свид. М. е описал фактите, които е съобщил и пред първоинстанционния съд по наказателното производство, и които се подкрепят от съвкупността кредитирани от мнозинството на настоящия състав доказателства. Като пострадал свид. М. е конституиран и като страна в процеса в съответствие с предоставените от закона възможности по чл. 76 и следв. от НПК, което не намалява доказателствената стойност на показанията му. Те не са били преценявани като решаващи с предварително определена сила, напротив – и чрез вътрешното, и чрез експертното им изследване, както и след съпоставка с останалите доказателства, първоинстанционният съд правилно ги е оценил като достоверни и се е позовал на тях при фактическите си изводи.

 

В) Показанията на свидетелите „осигуряващи „алиби” на подсъдимите – Н., Х. и И., са кредитирани от окръжния съд с отбелязването, че не изключват по категоричен начин присъствието на подсъдимите минути по-рано в района на кръстовището между ул. „Л. Каравелов”, „В. Д.” и „Ген. Паренсов”.

При новия прочит на данните от записите на камера 4 и обзорната камера от кръстовището, извършен от защитата, към 02:20ч. подсъдимите са се намирали пред дюнера, поради което и няма как в 02:15ч. да са в заведението „Дежа ву”.

 

2. Относно проведените разпознавания.

         Първоинстанционният съд обективно и последователно е преценил стойността на всяко от тези процесуално-следствени действия. Изложени са съображения кои се кредитират и защо.

         Некоректно би било да се претендира „поддържане/неподдържане на разпознаването” от разпознаващия в съдебната фаза. Действието е било извършено, съставен бил съответния протокол – писмено доказателствено средство, присъствали са защитници на подс. П. и И. и са отправили свои забележки. Разпознаващият е посочил съответните лица, за които първоначално е обяснил може ли и по какво да ги познае, а след действията на 22.03.11г. в допълнителни показания и М. и И. са направили уточнения.

         Разпознаването на подсъдимите от свид. М. е извършено на 16.12.11г. Всички назначени по делото СППЕ установяват, че е годен да участва в производството. СППЕ назначена на 18.05.2011 година и изготвена на 26.06.11г. установява, че е годен да дава показания с изключение на периода на безсъзнателното състояние. При следващите интервюта по СППЕ – на 14.07.12г. и на 11.08.12г. е установено възстановяване на спомените – без обогатяване, а при интервютата  на 05.02.13г. и 12.02.13г. – установено значително възстановяване на паметта, поради което вещите лица приемат, че за деня и непосредствено преди инцидента пострадалият има „доста добър спомен, който е и подреден хронологично във времето.”.

         На тази основа разпознаването, извършено от свид. М. на двамата подсъдими е обезпечено чрез наличието на специалните знания, придобити от трите СППЕ. Споменът, който свидетелят е имал към 16.12.11г. му е дал възможност да опише и след това разпознае подсъдимите. При наличие на твърдяната от защитата недобросъвестност свид. М. би могъл още на 28.10.11г. да заяви, че е в състояние да разпознае извършителите. Напротив, едва след проясняване на паметта си и преди да се е запознал с материалите по делото, свид. М. е уведомил разследващите, че е в състояние да участва в разпознаване. Преди и след извършените в този ден действия и до края на съдебната фаза пред ВОС естествено е протичал процесът на възстановяването на паметта на пострадалия като цяло, в това число и свързаната с инцидента, без да се промени сигурността му кои са дейците, с презициране на разказа му за действията им, отразено в протокола от с.з от 19.11.2013г. С оглед на изложеното и съдът счете, че искането на защитата за назначаването на допълнителна СППЕ за състоянието на свид. М. към момента на въззивното следствие не следва бъде уважено. В тази посока са събрани значителен обем експертни заключения. Становището на свид. М. към 17.03.2016г. по фактите, подлежащи на изследване в наказателното производство е установимо чрез изложеното в исковата му молба по гр. д. № 551/2016г.

         Защитата счита, че пострадалият не би могъл да види извършителите, защото се предпазвал с ръце пред лицето си. Това твърдение не отчита установения визуален контакт пред заведението за дюнери и периодът на засичането на двете групи там, позволяващ на свид. М. и на другите пострадали да огледат и запомнят двамата подсъдими. При слизането им от автомобила по-късно свидетелите са видели същите хора, насочващи се към тях. Времето за ситуационно, спонтанно разпознаване е било много кратко, тъй като непосредствено преди това са формирали продължителни зрителни възприятия. За свид. М. следва да бъде добавено и времето на възприемане на подсъдимите в хода на активните им действия спрямо приятелите му, при което свидетелят е свързвал отделните актове с конкретния нападател. Към момента, в който е вдигнал ръце да се предпази, свид. М. отдавна е съзнавал кои са хората, видял е какво са сторили с другите и е разбирал какво ще последва спрямо него. Към тази верига от факти, изразяващи обективната възможност на свид. М. да възприеме, запомни образите на подсъдимите пред дюнера и да възпроизведе краткосрочните си спомени в момента на тяхното внезапно идване с л.а. в уличката, следва да се допълни и заявеното от вещото лице Маринов пред съда - за фиксирането на вниманието в стресовата ситуация, в която животът е застрашен, позволяващо запомнянето на детайли от случващото се. Такъв спомен свид. М. разкрива с посочването на шапката „Адидас” на подс. П. – видна от записите от камера № 4, иззета от л.а. по-късно през деня и веществено доказателство по делото. Никой от приятелите му не сочи такъв детайл от вида на извършителя, респ. не би могъл да го опише, преразкаже и внуши на свид. М.. Такова обстоятелство не е било коментирано в проведените публични с.з. по мерките за неотклонение – видно от съответните протоколи. Потвърждаването на показанията на свид. М. относно шапката на подс. П., депозирани на 16.12.11г. от записите от камерите на заведението за дюнери е станало известно едва след изготвяне на Протокол № 13/ДОК-415 по ВТЛИФЕ от 18.09.13г. Пореден факт от значение за добросъвестността и пълнотата на спомените на свид. М..

         По своята външност двамата подсъдими са отличаващи се мъже – по делото имат достатъчно изрази за описанието им – като „Конан варварина”, като „охранители”, „нацепени”, „яки” и т.н. Общото помежду им е, че са високи, едри и физически силни – видно по записите, фотоалбумите от разпознавания. От двамата подс. П. е по-висок, а към момента на случилото се – подс. И. е бил по-слаб. При извършване на активни движения в динамиката на нападението физическата им височина не е била измеримата в спокойно изправено положение. Поради което и съпоставянето им по ръст не би било обективно, това обяснява и защо свидетелите са ги възприели по различен начин. От друга страна за субективната оценка на ръста има значение и стойката на тялото при различните пози. Установява се по фотоснимките по албума от 22.03.11г., приложен в съдебната фаза на л. 437, показващи лицата в редицата за разпознаване, че подс. И., стоящ прав в спокойно положение е видимо приведен напред. При разпознаването от 16.12.11г. е напълно изправен, с промяна в мускулната му маса, което не е затруднило свид. М. да посочи, че това е по-ниският от двамата – също безспорен факт.

         Съображенията за съпоставяне на подсъдимите с други лица с несходна на тяхната външност са неоснователни. При данните за възрастта на съпоставените с подсъдимите лица, визуалната възможност да бъдат възприети по фотоалбумите не установява неизпълнение на предписаните процесуални задължения. Различният ракурс на снимките променя зрителното възприятие за ръста на лицата в редицата за разпознаване, но е видно, че подсъдимите са били изправени редом до лица със сходен на техния ръст, прически, телесно тегло. В редицата за разпознаване на подс. П. от 22.03.11г. един от съпоставените е също с анурак „Адидас”, до подс. И. с номер 2 е лице с номер 3 – с овал на лицето и брада, сходни на тези на подсъдимия. Фотоалбумите от 16.12.11г. също доказват, че до подсъдимите са били подредени външно приличащи на тях лица, не се констатира външен белег на факта, че към този момент подс. И. е бил задържан.

         С оглед на изложеното и мнозинството на състава счете, че не са налице процесуални нарушения при проведените разпознавания от свид. М., И. от 22.03.11г. и М. от 16.12.11г. Тези действия са проверили свидетелските показания на пострадалите и са годни да влияят върху изводите за авторството на деянието. Поради което и съдът приобщи резултатите от разпознаванията към съвкупността от доказателства, която кредитира.

        

3. Относно интерпретацията на записите от камерите и значението им за установяване на действителното астрономическо време.

         Записите от камери 3 и 4, предадени на 14.04.11г. от собственичката на заведението за дюнери не са негоден източник на доказателства. По делото се приложени съставените официални документи. Свид. Г. не оспорва, че ги е предала, след като е била поканена от страна на разследващите. Две експертни заключения са установили, че по тях няма допълнително въздействие. Поради което и основателно са ценени и обсъждани от ВОС.

         Установява се, че по записа от камера 4, чийто времеви индикатор не е синхронизиран с астрономическото време и е в зависимост от скоростта на трафика на интернет доставчика, са отчетени следните значими времена, свързани с подс. П. – в кадрите от:

         02:44:39ч. влиза в обсега на камерата,

         02:54:44ч. снема светлата си качулка,

         02:55:30ч. излиза от обсега на камерата,

         03:07:54ч. отново влиза в обсега й, когато произнася и репликите записани от камера 3, получава конклудентна информация за посоката на пострадалите, и в

         03:08:14ч. излиза от кадър.

         Пострадалите са си тръгнали в 03:05:37 часа по записа на камера 4.

         Отчетено е времето на преминаване на л.а. на подс. П. *** и бул. „Цар Освободител” – с камерата за преминаване на кръстовището в 02:08:20ч.

         Друг индикатор на време е обаждането на свид. С. на НС 112 – 02:21ч.

         Съпоставяйки тези източници защитата сочи, че времето 02:55:30ч. когато подс. П. излиза от обсега на камера 4, е съответстващо на времето на запалване на фаровете на л.а. 02:08ч. Подсъдимият се е върнал в обекта 12 минути и 24 секунди по-късно. Добавено към кредитираното като ориентир време на камерите за движение на кръстовището, означава, че астрономическото време при произнасяне на съответната реплика е било 02:20:24ч., а при напускане на обекта е 02:20:44 ч. Обобщава се, че обективно не е възможно в остатъка от време до 02:21ч. подсъдимите да се придвижили до мястото, на което са се намирали пострадалите и подс. П. да е повалил свид. М. – съобщено от свид. С. на оператора на НС 112.

По делото е постъпило писмо от ОД на МВР Варна, № ВКП-517/17.05.12г., във връзка с изискване установяването на справки и записи за движението на л.а. на подс. П. в интервала 01.30ч. – 02.30ч. на 21.03.11г., с приложен към него диск, съдържащ файлове и клип от обзорна камера монтирана на кръстовището на бул. „Осми приморски полк” и „Цар Освободител”. Тези записи са били приобщени още в хода на ДП, по тях е изготвяно и заключение на видеотехническа експертиза, като ползваните от експерта дискове към момента са в т. 2, л. 438 от съдебната фаза. Справка от камерата за преминаване на кръстовището сочи, че л.а. В 9009 РМ е преминал в 02:08:20ч., като се е движил по бул. „Осми приморски полк” и е завил надясно по бул. „Цар Освободител”. Експертът е установил, че часът по обзорния клип е 02:08:19ч.

 В цитираното писмо е уточнено, че от изготвения видеоклип е видно, че автомобилът престоява известно време на бул. „Осми приморски полк” вблизост до пресечката с ул. „Ген. Цимерман”.

При запознаване със съдържанието на посочения клип по диск, опакован и приложен на л. 438, т. 2 от съдебната фаза, се установява, че фаровете на л.а., чиито фарове светват в 02:08ч., светват за първи път -  трикратно включване и изключване, в 02:04:49ч., и след това в 02:05:59ч. еднократно и угасват. Престояването на автомобила е отбелязано в писмото на ОД на МВР. Установява се, че съпоставката на времето на излизане от обсега на камера 4 от подс. П. с времето на преминаване през кръстовището не е коректна. Извън обсега на камера 4, в интервала след 02:04:49ч. подс. П., като водачът на л.а., е извършвал действия със светлинната му уредба. Технологичното време за придвижване от обекта за дюнери до л.а. и запалване на фаровете позволява да се приеме, че в около 02:04ч. /при ориентир времевия индикатор на обзорната камера на кръстовището/ подс. П. е напуснал зоната на камера 4 – отчетено по нейното време в 02:55:30ч. Връщайки се отново 12м. 24сек по-късно, при същия подход на проследяване /с отправна точка времевия индикатор на обзорната камера/, часът е бил 02:16:24ч., а при напускане на обсега на камерата – с 20 сек. по-късно, а именно - 02:16:44ч.

Разбира се, тези измервания не отчитат скоростта на интернет трафика, както и обстоятелството, че преди да се качи в л.а. подс. П. може да е престоял извън обсега на външната камера на обекта за дюнери  по-дълъг период от време. В най-благоприятния за подсъдимите вариант, при отчитане на доказателствата за първата активност на подс. П. по системите за управление на л.а. след напускане обсега на камера 4 съдът прие от фактическа страна тези положения.

        

         4. Относно възраженията за вероятностни изводи по делото.

         Според защитата първоинстанционният съд е изградил вероятностни изводи относно маршрута на пристигане на подсъдимите до мястото, на което са се намирали пострадалите, съответно за тяхното оттегляне. Вдействителност изводът на ВОС за навлизане в забранена в тази посока улица е обоснован от гласните доказателства по делото – пострадалите М. и И. дават посоката, от която подсъдимите са дошли, свид. С. сочи, че улицата е еднопосочна.

В наказателното производство е недопустимо изграждането на изводи въз основа на предположения, поради което и точен маршрут на придвижване на подсъдимите – с оглед на тяхната позиция по обвинението, не би могъл да бъде обсъждан. Безспорно е обаче, че от обекта за дюнери, без да минават през район с видеонаблюдение, те са се придвижили в срещуположния квартал, където са осъществили своите действия спрямо пострадалите. По коя улица точно са минали, с каква скорост е управлявал л.а. подс. П. и в рамките на колко минути са пристигнали – са въпроси, които няма как да намерят своя точен отговор. Не са необходими специални знания за пресмятане, че разстояние от около два километра може да бъде изминато за около две минути при скорост от 60 км/ч.

         Наличието на л.а. на местопроизшествието е приет от съда факт, в съответствие с показанията на свид. С., М., И. и М.. Подсъдимите са се придвижвали с л.а. същата вечер, отчетено и при прибирането им от свид. Н. и Х.. Къде точно е бил спрян този л.а. към момента на произшествието също е предполагаемо обстоятелство. Но е необосновано да се твърди, че ако л.а. на извършителите е бил в тази улица, неустановеният таксиметров автомобил не би могъл да премине, тъй като улицата е тясна. Първо – такъв таксиметров автомобил е преминал едва след оттеглянето на подсъдимите и изтеглянето на пострадалия – лежащ на средата на кръстовището, от свид. И.. Второ, не е ясно в каква посока е преминавал таксиметровият автомобил и по коя от трите улици, събиращи се на това кръстовище. Трето, л.а. на подсъдимите е бил в забранена за движение в тази посока улица, поставящо под съмнение преминаването на таксиметровия автомобил именно по нея.

Предвид всички тези обективно недоказуеми детайли от фактическа страна и отсъствието на относими към тях данни, които да бъдат проверени чрез извършване на следствен експеримент, съдът отказа да уважи искането на защитата в този смисъл.

 

         5. Обясненията на подсъдимите.

При анализа на гласните доказателствата първоинстанционният съд правилно е кредитирал обясненията на подс. П. и И. – в частта преди и след извършените спрямо пострадалите активни действия.

Подсъдимите и пред настоящата инстанция отричат да са съпричастни към извършеното. Тези твърдения са неизменни и категорични.

Не може да не бъде отбелязано, че не е налице обяснение за връщането на подс. П. в обекта за дюнери и за причината, поради която е произнесъл думите „Отидоха ли? Къде отидоха тия хора?”. Времевите рамки на засичането му от камерите, изключват по същото време да е бил до заведението „Дежа ву”.

Разгледани подробно, сами за себе си и спрямо другите доказателства, обясненията на подсъдимите са неубедителни и в противоречие с обективните факти по делото, фиксирани по огледа и снимковия материал, чрез заключенията на видеотехническата и фоноскопска експертиза, записите от камерите 3 и 4 и обзорната на кръстовището, съобщенията на НС 112, свидетелските показания на свид. С., С., пострадалите и производните доказателства, съдържащи се в показанията на полицейските служители. С оглед на така обсъдените източници настоящата инстанция изложи приетите фактическа положения, сред които е и разграничението на активните действия на всеки от подсъдимите по отношение на пострадалите.

Настоящата инстанция не кредитира обясненията им в частта, че по време на инцидента подс. П. и И. са били заедно на друго място. Предвид изолираността от останалите доказателства, тези твърдения могат да бъдат оценявани като лична защита, не се интерпретират в тяхна вреда, но и нямат доказателствена стойност. Самостоятелно значение има и фактът, че в хода на освидетелстването по СППЕ вещите лица са констатирали и при двамата подсъдими високи стойности по скалата на лъжата и защитно поведение, неискреност при формулиране на отговорите по различните методики.

С оглед на изложените съображения възраженията на защитата за неустановяване авторството на извършеното от двамата подсъдими са необосновани.

 

Предвид липсата на процесуални нарушения в процеса на събиране на доказателствата и формиране на вътрешното убеждение от страна на първоинстанционния съд, кредитираната съвкупност от факти и обстоятелства, несъмнено изясняваща предмета на доказване по делото, обосновава единствено възможни изводи.

 

ІІ. От правна страна.

 

С присъдата подс. П. и И. били признати за виновни в това че на 21.03.2011 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършители  помежду си, по хулигански подбуди направили опит умишлено да умъртвят М.И.М., като не довършили деянието по независещи от волята им причини, с което осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.116, ал. 1,т. 11, вр. с чл.18, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Подс. П. бил признат за виновен и в това че на 21.03.2011 г. в гр. Варна, по хулигански подбуди причинил три средни телесни повреди на повече от едно лице - на Г.В.И. - многофрагментно счупване на горната челюст, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца, както и счупване на короните на 1,2 горни десни зъби до венеца, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период надвишаващ един месец; на М.С.М. - счупване на горна челюст, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца, с което осъществил признаците на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 12, вр. чл. 129, ал.1 от НК. По това обвинение подс. И. бил оправдан изцяло, а подс. П. – в частта да е извършил престъплението в съучастие като съизвършител с подс. И..

В оправдателната си част присъдата е влязла в сила.

 

В решение № 162/29.06.15г. на ВКС на РБ, ІІ н.о. е било констатирано нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, допуснато от предходния въззивен състав с прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление при преквалифицирането на задружната престъпна дейност на подсъдимите по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 12, вр. чл. 129, ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Посочено е, че въззивната инстанция е пренебрегнала изцяло правните изводи на контролирания съд и е изложила други, които разглеждат едностранно осъщественото спрямо свид. М., като са останали извън внимание – рязката промяна във волевия момент на умисъла на дейците, или поне удрящия с неустановения твърди предмет, към причиняване на смърт; локализацията  и броя на ударите, тяхната прекомерна сила, замах от близко разстояние и насоченост предимно към главата на пострадалия, характеристиката на уврежданията, оръдието на престъплението и начинът му на употреба; видимият за извършителите резултат от действията им; рязката промяна в субективната страна на деянието, която може да е дължи на смяна на мотивацията – породена от нововъзникнали обстоятелства – предприетото бягство, подгонването му от подс. П. и емоционалното завишаване на ожесточеността му, при отчитане на нанесените непосредствено преди това силни удари по другите пострадали; съпоставката между сходния брой удари и еднаквите увреждания на И. и М. спрямо нанесените най-малко седем удара по главата на М., довели до по-тежки по характер телесни увреждания, като се изведе разликата в интензитета на ударите и как това се е отразило в субективните представи на дееца.

Защитата намира, че дадените от касационната инстанция указания не могат да имат задължителен характер в настоящото производство – тъй като не са свързани с оценката за авторството на деянието и не е налице становище за изрядност при спазване на процесуалния закон при сформиране на фактите. Защитникът на подс. И. подчертава, че указанията по прилагането на материалния закон не могат да заменят вътрешното убеждение на въззивната инстанция, която има правомощия да извърши цялостен анализ на доказателствения материал, да изложи заключения по установяване на фактите и след това да прецени приложението на материалния закон.

Видно от решението на ВКС на РБ, предвид изхода на делото, не са били обсъдени множеството възражения срещу постановения акт от въззивната инстанция, но са изложени съображения за допуснато процесуално нарушение, касаещо формата на акта, счетено за несъществено.

Независимо, че към настоящата инстанция не са дадени указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, дължимата проверка бе извършена, изводите на мнозинството от състава са отразени от фактическа страна и не са констатирани пороци, непълноти и слабости в хода на воденото досъдебно и първоинстанционно съдебно производство с характер на съществени процесуални нарушения. От своя страна съставът положи усилия за разкриване на обективната истина и гарантира пълноценното участие на страните в производството, събра допълнителни доказателства по искане на защитата на подсъдимите.

Указанията по чл. 355 ал. 1 т. 2 от НПК, дадени от касационната инстанция за задължителни за въззивната, освен в случаите, когато се установят нови фактически положения. В конкретното производство и в поредната въззивна фаза са налице трайни, непроменени фактически положения – подробно отразени в мотивите към присъдата и настоящото решение, обосновани от задълбочен анализ на релевантните доказателства, събрани при спазване на процесуалните правила и позволяващи категорични изводи за правната им оценка.

Спазвайки процесуалните изисквания по чл. 14 от НПК за изграждане на вътрешното си убеждение, настоящата инстанция напълно подкрепя становището на окръжния съд. Възраженията на защитата за неустановяване на авторството бяха разгледани и отхвърлени от фактическа страна. Правните изводи за квалификацията на задружната престъпна дейност на подсъдимите спрямо пострадалия М. по чл. 116 ал. 1,т. 11, вр. с чл.18, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК са несъмнени при съобразяване на следното:

Правната страна на деянието, формата на вината и съответно приложимия материален закон се основават върху внимателно комплексно обсъждане на всички факти и обстоятелства индивидуализиращи извършеното - от предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните отношения, характера и интензитета на съставомерната дейност, насоката, мястото и силата на упражнено въздействие, използваното средство и конкретен способ, до последиците от него.

Доказателствените източници по настоящото дело, разгледани в тяхната последователност, логическа обвързаност и разнородна правна природа, установяват, че подсъдимите и свид. М. и неговите приятели не са се познавали до 21.03.11г. Разменили са погледи докато са се хранили, не са влизали в словен контакт, пострадалите са коментирали подсъдимите след оттеглянето им. Раздразнението на подсъдимите срещу групата по-млади от тях момчета е дало тласък на решението им да ги намерят и да се разправят с тях.

Хулиганските подбуди в действията им са безспорни. Аргументацията на ВОС в присъдата е изключително подробна и съобразена със съществуващата съдебна практика. Демонстрирано е неуважение към общоприетите правила за поведение, грубо пренебрежение към социалните норми и ценности с цел да бъде заявено и наложено собствено превъзходство върху видимо по-слаби и по-млади хора. В желанието да бъде „възстановено” самочувствието на подсъдимите е последвала категорична и жестока агресия. Публично е обективирана собствената им представа за „ред” и начин на въвеждането му. Адресатите тези действия са били напълно непознати, не са имали поведение, което да предизвика и провокира подобен „урок” за неясно по критериите си, но задължително съобразяване с фигурите на подсъдимите. Крайното незачитане на личността като съвкупност от вътрешен и външен облик; на общественото спокойствие в късния час на денонощието; раздаването на „справедливост” по законите на по-силния са непристойни действия и грубо нарушават обществения ред, като по този начин изразяват неуважението към приетите обществени порядки и морал. Непосредствените емоционални оценки от действията на подсъдимите са установими при възприемане на гласовите съобщения до НС 112 – възмущението, тревогата и ужаса на свид. С. от наблюдаваното, а минути по-късно - безпомощността на свид. И., обяснението, че целите са в кръв, на фона на силни стонове около него. Картината на местопроизшествието е лесно възстановима и по огледния протокол и фотоалбума към него – фиксиращи следите от демонстративното, серийно „справяне” с пострадалите М. и И. и финалното смазване на главата на свид. М..

Релевантните по делото доказателства разкриват обективните действия на подсъдимите спрямо пострадалите, от които по правилата на оценка се извеждат субективните представи на дееца.

Поведението на подс. И. според предходния въззивен състав е съставомерно и относно телесните повреди, нанесени на свид. М. и И., но при липсата на протест, не подлежи на коментар от правна страна. Факт е, че двамата подсъдими са слезли от л.а. и са се насочили към пострадалите. Вдействителност, присъствието на подс. И. е станало решаващо при предприетото бягство от страна на свид. М.. Този момент е ключов в ситуацията – подсъдимите не са искали на някой да му се размине, допълнително са надградили мотивацията си, а с това са се разширили и престъпните им представи. Бързото бягане и на тримата, без да е ясно кой кого гони, описано от свид. С., характеризира повишеният интензитет на конфликта и изразява взетото едновременно от двамата подсъдими решение. При настигането на свид. М. всеки от двамата е нанесъл удари спрямо него – най-малко седем в областта на главата, причинено е било и външно счупване и изкълчване на пръст на лявата му ръка. В с.з.на 17.04.12г. в.л. Демиров е разяснил, че три от ударите в областта на главата на свид. М. имат характеристиките на нанесени с цилиндричен предмет и особения описан в заключението му релеф. Останалите удари са с твърди тъпи предмети, без яснота за вида и формата им. Именно поради това е обоснован изводът за активното поведение на всеки от двамата подсъдими спрямо пострадалия М.. За ударите на подс. П. с неустановения, но обективно отличаващ се цилиндричен предмет е посочено от в.л. че са най-малко три, отделни и самостоятелни, в лявата половина на главата, като за счупването на черепа е била упражнена значителна сила. Приносът на подс. И. е установим с оглед общото количество травматични увреждания, причинени в краткия времеви интервал – свид. С. пояснява „Малко след това две от лицата тръгнаха да бягат…”. Припокриването на ударите не позволява установяването на точния им брой.

По тези факти се установява целенасоченост, синхронизация, взаимно допълване на физическите действия между двамата подсъдими, при съзнаване от страна на всеки от тях какво предприема другия. Ударите са интензивни, с изразена и значителна сила, сериийно, локализирани в жизненоважна и уязвима област. Нанесени са със скоростта, набрана от преследването, от близко разстояние и с помощта на предназначено за тежки удари оръдие. Собствената открояваща се физическа сила на двамата подсъдими е била упорито упражнявана спрямо безпомощния младеж до настъпване на видимата му безжизненост.

Съобразявайки изложеното единствената правна оценка на извършеното от подсъдимите е за довършен опит към престъпление по чл.  чл. 116 ал. 1, т. 11, вр. с чл.18, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК при пряк алтернативен умисъл. Освен изразеното становище на ВКС в Решение № 162/29.06.15г., настоящата инстанция се съобрази с ППВС № 14/30.09.1957г., т. 4;  Решение № 292/28.04.2006г., Решение № 544/09.01.13г.на ІІ н.о., Решение № 264 от 26.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 361/2014 г., I н. о., Решение № 250/19.06.15г. на ВКС, ІІ н.о. и др. Постулатите по ППВС 2/57г. т. 4 и т. 7 не се нуждаят от преповтаряне. Неопределеността на субективните представи, алтернативното и най-общо предвиждане настъпването на телесни увреждания и смърт на свид. М. и искането им от страна на подс. П. и И. е изводима от обективните им действия – довели до смазване на главата на пострадалия, резултат, който без животоспасяваща операция несъмнено би обусловил настъпването на смърт. Отговорността следва да е за по-тежкия резултат.

Становището на защитата за общо нападение и единни субективни представи от страна на дейците спрямо всеки от пострадалите, респ. че целените и по отношение на свид. М. престъпни последици са били единствено телесни увреждания, не отчита обективното разграничение между вида и броя на ударите, респ. сходните травми на свид. И. и М.; ескалацията на ситуацията с побягването на свид. М.; спецификите на проявената към свид. М. агресия и жестокост – като количествени и качествени характеристики. Изключено е деецът да измерва величината на упражняваната от него сила при всеки от следващите удари, да проследява отчетливо физиологичните резултати от преките удари върху определен индивид, да съзнава с каква дебелина е черепната му кутия и т.н. Материализираните решения на подс. П. и И. са били явно категорични, съзнателно реализирани и способни да причинят смъртта на свид. М.. Поради това и не е възможно извършеното от тях да бъде сведено до причиняване на пет средни телесни повреди.

Опитът към посоченото престъпление е довършен – подсъдимите са извършили необходимото, но исканият от тях алтернативно резултат – смъртта на пострадалия свид. М. не е настъпил предвид намесата на фактори, стоящи извън волята и поведението на дейците. От техните удари свид. М. е останал безжизнен, изпаднал е в безсъзнателно състояние. Подс. П. и И. са възприели този резултат и са се оттеглили след това. Ето защо и възражението на защитата, че ако са искали – нищо не им е пречело да го убият, е необосновано. Подсъдимите са видели външни характеристики на несъвместими с живота травми и състоянието на пострадалия – ясно очертаващи вторият от двата общо предвиждани и желани от тях резултата, поради което и са преустановили действията си.

 

Възразява се, че подс. И. е осъден по непредявени му по обвинителния акт факти, които като не са били установени от съда е следвало да постанови оправдателна присъда. Касае се за отразеното в акта на прокурора, че подс. И. е държал и удрял с цилиндричния неустановен предмет, което първоинстанционният съд е отхвърлил.

Основен принцип на наказателното процесуално право е централното място на съдебното производство – чл. 7 ал. 1 от НПК. Досъдебното производство има подготвителен характер, като изготвеният от прокурора акт е призван да очертае рамките, по които в съдебната фаза да се прецени основателно или не е съответното обвинение. В главната част на производството, при съществуващото задължение и на съда за разкриване на обективната истина и пълно изследване на обстоятелствата по делото, могат да бъдат установени неизвестни в хода на ДП факти. С оглед естеството на новите факти, тогава, когато се променя съществено обстоятелствената част на обвинението или правната оценка на извършеното налага прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление възникват основания за приложение на института на изменение на обвинението.

В конкретното производство, с оглед събраните в съдебната фаза пред първоинстанционния съд доказателства и извършената надлежна оценка, в мотивите е прието, че „от първия до последния момент твърдият предмет е бил държан единствено и само от подс.П.…”. Тази констатация, според мнозинството на настоящия състав, не обременява правното положение на всеки от двамата подсъдими, тъй като извършената от тях задружна престъпна дейност е при общност на умисъла. Дори напротив, изводът на ВОС е в основата на оправдателния диспозитив – изцяло за подс. И., частично за подс. П..

Двамата подсъдими са съизвършители и по рамките на обвинителния акт, действали са по отношение на свид. М. заедно, синхронизирано и всеки от тях е виждал поведението на другия, като подс. И. безпротиворечиво е бил съгласен с използването на неустановения цилиндричен предмет от подс. П.. Прецизирането на доказателствата е предопределило задължението на първоинстанционния съд да индивидуализира деятелността на всеки от двамата подсъдими. Формално изменение на обвинението в случая, не е било необходимо, тъй като са се уточнили факти, които не променят съществено обстоятелствената част на обвинението. Правата на защита на подсъдимите, упражнени лично и чрез техните защитници, не са били ограничени или осуетени, тъй като те са присъствали и участвали активно при събирането на значимите за фактическите изводи в съдебна фаза доказателства. Позицията на подсъдимите - да отричат съпричастността си, е трайно непроменена, без повлияване от конкретизацията, извършена от ВОС.

Основание за оправдаване на подс. И. по обвинението по чл. 116 от НК не може да бъде изведено, тъй като по арг. на противното от чл. 304 от НПК, е установено, че това деяние, съставляващо престъпление, е извършено от подсъдимия виновно - при изключване само на факта в ръцете му да е имало неустановен цилиндричен метален или дървен предмет. 

 

Поради защитната позиция на подс. П. в случая не са формулирани възражения срещу осъждането му по чл.131 ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 12, вр. чл. 129, ал.1 от НК. Кредитираната доказателствена съвкупност не очертава сложност при извеждане на правната оценка. Обективирано е поведението на един активен деец по отношение на другите двама пострадали. Крайният резултат от най-малко трите удара спрямо свид. М. е причиняване на една средна телесна повреда, а от най-малко двата удара по свид. И. – са последвали две средни телесни повреди.

 

При разнородните източници на доказателства, сложните връзки между тях и необходимостта от внимателен подход при правната оценка на извършеното, първоинстанционният съд е изпълнил правомощията си законосъобразно. Постановената присъда е правилна в частта на взетите решения по съществото на обвиненията.

 

         ІІІ. По отношение на наложеното наказание.

 

Срещу тази част на присъдата са постъпили възражения от защитата за явна несправедливост и завишеност на наложените наказания ведно с алтернативни искания за намаляването им. Счита се, че в мотивите на ВОС напълно отсъства индивидуализация на наказанията. Възраженията са неоснователни.

Наказанието следва да е съответно на извършеното. В търсенето на справедливо отражение на извършеното при ангажирането на личната наказателна отговорност на дейците следва да бъдат спазени принципите на законоустановеност и индивидуализация по критериите на гл. V на НК.

Наказанията на подс. П., по двете му обвинения, и подс. И. са били определени по реда на чл. 54 от НК. Съдът е изложил обстойни мотиви, очертаващи степента на обществена опасност на деянията и на личността на всеки от подсъдимите. Очертал е съществуващи отегчаващи отговорността обстоятелства - за подс. И. предходните осъждания, а за двамата употребената спрямо свид. М. жестокост. Смекчаващо отговорността на подс. П. е чистото съдебно минало.

При тази основа за подс. П. е отмерил наказание в средния размер на предвиденото по чл. 131 ал. 1 т. 4 и 12 вр. чл. 129 от НК и в размер към средния на най-лекото предвидено по чл. 116 ал. 1 т. 11 от НК. По чл. 23 от НК е наложено по-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от 17 г., при съответните място и първоначален режим на изтърпяване.

Наказанието на подс. И. е незначително по-ниско, между минималния и средния размер на най-лекото предвидено в чл. 116 ал. 1 т. 11 от НК.

Не се обосновава по-голяма снизходителност при определяне на санкциите, които всеки от подсъдимите следва да понесе. Налице е довършен опит към най-тежкото престъпление срещу личността, като степента на осъществяване на намеренията, интензивното участие на подсъдимите и причините, поради което деянието е останало недовършено изключват определяне на наказанието по чл. 58 б. „А” от НК и налагат приложението на чл. 18 ал. 2 от НК. Деянието е предприето спрямо уплашен, бягащ, беззащитен по-млад от тях човек. Непосредствено преди това подс. П. е покосил и неговите приятели, ожесточението му е нараснало, изразяващо критичните зони на личността и ценностната му система. Подсъдимите са били упорити в жестокостта си. Причинили са хладнокръвно смазване на главата на пострадалия и са останали безразлични към безжизнеността му. Последиците за здравето му не са преодолени напълно, слухът му е увреден с прогноза - завинаги. Не е налице осъзнаване на извършеното от двамата подсъдими. Притежаваните от подсъдимите характеристики на личността – целенасоченост при реализиране на намеренията, склонност към агресия, лесно загубване на самообладание, включително и отчетената при подс. И. акцентуация, експертно анализирани, са предопределили внезапността на нападението, решителността при следване на престъпните представи и „окончателното” справяне с незначителните дразнители в лицето на пострадалите.

Именно поради тези, значими за наказанието и постигането на неговите цели, обстоятелства, изолирането на подсъдимите от обществото за по-дълъг период е обосновано и законосъобразно. Така определените наказания – по вид, размер и начин на изтърпяване, биха предоставили дължимите към личността на подсъдимите средства и условия за реалното им поправяне и превъзпитаване. Предвид изразената степен на риск от следващи престъпни прояви е наложителна последователна индивидуалната работа спрямо тях в мястото за лишаване от свобода и постигането на трайни положителни резултати в преосмислянето на приоритетите и средствата за постигането им. Подобна хулиганска по подбудите си проява, извън правните специфики при оценката на конкретните действия на всеки от подсъдимите, оставя широк и негативен обществен резонанс. Извършеното наистина е било ужасно, по думите на свид. С., и има своето значимо място при съпоставка с други сходни деяния. Пълноценността на генералната превенция налага при определяне на наказанието на подс. П. и И. да бъде реализиран и предупредително-възпиращия ефект спрямо обществото. Отмереното с присъдата и наложено на всеки от подсъдимите наказание концентрира необходимото и достатъчно въздействие за постигане на целите по чл. 36 от НК.

 

От извършване на деянието на 21.03.2011г., през приключване на ДП на 07.03.2012г., до настоящия момент производството е било на вниманието на три поредни съдебни и настоящата въззивна инстанции. При отчитане критериите за разумното продължение на наказателното производство, обстойно коментирани в мотивите към Присъда на ВКС по КНОХД № 98/15г. от 18.04.2016г. на ВКС, и съпоставката им с разглежданото дело, не се установяват нарушения в правата на подс. П. и И. по чл. 6 от ЕКПЧ. За фактическата и правна сложност, която производството разкрива, при съществуващата ритмичност и липса на неоправдано забавяне, общият период на последователното произнасяне по сезиращите всяка следваща съдебна инстанция актове не е извън допустимите граници за постигане на качествена, законосъобразна и окончателна оценка. С оглед на изложеното, не възниква основание да се счете, че е налице изключително смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство, което да доведе до прилагане на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.

        

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 113 на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 309/2012 г., постановена на 21.11.2013 г.

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                             членове : 1.

                                                                                      /с особено мнение/

 

                                                                                      2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ  на ИЛИЯ ПАЧОЛОВ,член на съдебния състав по ВНДОХ № 208/2015 година по описа на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

Считам,че Присъда № 113 от 21.11.2013 година по НДОХ № 309/2012 година по описа на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е постановена при допуснато съществено,отстранимо нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите В.П.П. и А.Е.И. и постановена в нарушение на материалния закон по следните съображения :

 

1.В обстоятелствената част на обвинителния акт е било прието дословно следното : "…Обвиняемите предварително се подготвили да нанесат побой и носели със себе си цилиндричен твърд предмет,оприличаван от част от свидетелите като бухалка.

Спрели автомобила,като П. го заключил с алармата и нападнали пострадалите.

П. и И. първо нападнали М.М..Той бил изненадан,че го нападат и двамата и вдигнал ръце да се отбранява.

Обвиняемият И. нанесъл удар с твърд цилиндричен предмет в областта на главата на М..От удара с твърдия предмет по главата пострадалият  М. загубил съзнание.

Обвиняемият П. моментално се насочил към пострадалият Г.И. и му нанесъл удари в лицето.

Веднага след това И. се насочил към обв.Г.И.,който вече бил нападнат от обв.П..

Нанесъл му удар в главата и пострадалият И. също се строполил на земята в безпомощно състояние.

Тогава двамата обвиняеми-П. и И. нападнали третия пострадал-М.М..

И. му нанасял в областта на главата с цилиндричния предмет,оприличаван от свидетелите като бухалка,а П. му нанасял удари с ръце и крака,с което участвал в сломяване на съпротивата на М.…"

В резюме описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка се състои в следното:

-И. само е нанасял удари с цилиндричния предмет последователно и на тримата пострадали.,

-Пострадалият М. е получил само един удар с цилиндричния предмет,нанесен му от И..

-П. е нанесъл по няколко удара с ръце и крака последователно на пострадалите И. и М..

В мотивите на Присъдата обаче е била приета коренно различна фактическа обстановка,а именно:

-Че И. изобщо не е удрял нито с цилиндричен предмет,нито с крака или ръце пострадалите М. и И.,

-Че ударите с цилиндричния предмет са били нанасяни само и единствено от П. и на тримата пострадали.

-Че И. е участва при нанасяне на побоя над М. само с ръце и крака.

-Че ударите,нанесени и на тримата пострадали свидетели,са значително повече на брой от първоначално посочените.

Считам,че в случая прокурорът е имал основание да повдигне ново обвинение,тъй като на съдебното следствие е било установено основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението-член 287 алинея 1 предложение първо от НПК и даване съответно възможност на страните да се подготвят по новото обвинение-член 287 алинея 3 от НПК.

След като това не е било сторено от прокурора,съдът е нямал законова възможност сам да допусне това съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Не споделям изводите на мнозинството на съдебния състав,че"…Формалното изменение на обвинението в случая,не е било необходимо,тъй като са се уточнили факти,които не променят съществено обстоятелствената част на обвинението …"защото така се игнорира и обезсмисля приложението на разпоредбите на член 287 алинея 1 предложение първо и на алинея 3 от НПК-А основната функция на съда е да прилага закона,но не и да го дописва.

Че не е било формално изменението на обвинението и че това е довело до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението се опровергава и от самата Присъда на първоинстанционния съд в наказателно-оправдателната й част по отношение на  А.Е.И..,

 

2.Както беше посочено по-горе:в обстоятелствената част на обвинителния акт е било прието,че обвиняемите предварително се подготвили да нанесат побой над пострадалите впоследствие свидетели,като носели със себе си цилиндричен твърд предмет,оприличаван от част от свидетелите като бухалка.

Нито в обстоятелствената част на обвинителния акт,нито във фазата на съдебното следствие  е бил даден категоричен и убедителен отговор в кой момент и защо П. и И. са променили умисъла си за извършване на престъпленията:от побой към убийство.

 Прието е било,че след като М.М. престанал да реагира,двамата обвиняеми му нанесли още няколко удара и напуснали местопроизшествието.

Но и след нанесения му удар с твърд предмет по главата М. загубил съзнание и след това е бил оставен..

Но и след нанесения му удар в главата и пострадалият И. също се строполил на земята в безпомощно състояние и също бил оставен в това положение..

В последните два случая обаче обвинението е било за извършено престъпление по член 131 алинея 1 точка 4 предложение 3 точка 12 във връзка с член 129 алинея 2 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК ,докато за случая с пострадал М. обвинението е било по член 116 алинея 1 точка 11 от НК във връзка с член 18 алинея 1 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК.,

 

3.Основното и същественото по делото е доказване авторството на престъпните деяния от страна на В.П. и  А.И..

Считам,че именно авторството на извършените престъпни деяния  не е било доказано по безсъмнен и категоричен начин.

Както в обвинителния акт,така и в мотивите на Присъдата на първоинстанционния съд е било прието,че преки очевидци на престъпните деяния са били : двамата обвиняеми/а впоследствие и подсъдими/В.П.П. и А.Е.И.,както и тримата свидетели/впоследствие пострадали/: М.С.М.,Г.В.И. и М.И.М..

При обсъждане на всички събрани по делото доказателства,първоинстанционният съд е бил в правото си да посочи кои доказателства приема за достоверни и защо,както и кои от доказателствата  не приема и защо.В правото си е бил да посочи и кои свидетелски показания кредитира и да се аргументира защо и кои свидетелски показания не кредитира и съответно-да се аргументира защо.

В мотивите на Присъдата си първоинстанционният съд относно показанията на пострадалите свидетели-очевидци е приел,че:

-На 22.03.2011 година свидетелят М. разпознал като извършители категорично И. и с известна уговорка П.,както и че И. го е бил./лист 504,том втори на НДОХ № 309/2012 година на ВОС/.,

-Същия ден 22.03.20111 година свидетелят И. разпознал И. и П.,като лицата,които са го нападнали/лист 504,том втори на НДОХ № 309/2012 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД/.,

След подробен анализ на показанията на тези двама свидетели,първоинстанционният съд е направил изводите си,че до м.04.-м.05.2011 година тези показания са били добросъвестни,налице е бил стремеж да се санкционират виновните,а не-произволно посочени от полицията лица,не познавали подсъдимите,нямали причини да им отмъщават и че следва да бъдат кредитирани тези им показания/лист 519,том втори на НДОХ № 309/2012 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД/.,

След проведени на 28.11.2011 година очни ставки между подсъдимите и пострадалите М. и И. променили показанията си,като отговаряли,че"не съм сигурен","не съм убеден","не знам",като такива са били позициите им и в съдебно заседание..

Първоинстанционният съд е направил изводите си,че показанията на тези двама свидетели,дадени след м.04.-м.05.2011 година не следва да бъдат кредитирани,тъй като давали твърде наивни,неубедителни и недостоверни отговори.В мотивите на Присъдата си първоинстанционният съд е приел дословно:"…Причините за промяната на показанията остава неизяснена и тя не може да бъде изяснена от съда,който приема,че следва да се кредитира казаното до м.10.2011 година включително и по съображения,че възприятията в по-ранните моменти са подкрепени и от други доказателства,както и че почти 7 месеца след извършване на престъпленията,както и разпитите пред съда спомените на лицата може и да не са достатъчно ясни.…"/лист 520,том втори на НДОХ № 309/2012 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД/.,

 Свидетелите М.С.М.,Г.В.И. бяха разпитани и пред въззивната апелативна инстанция:

Разпитан в съдебно заседание на 17.03.2016 година свидетелят М.М. депозира показания,че не знае и че не може да отговори дали лицата,които са ги нападнали,са били подсъдимите.В края на показанията си е категоричен,че в днешния ден в залата нищо не го притеснява и че няма никакви притеснения/лист 88 и лист 89 от ВНДОХ № 208/2015 година по описа на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД/.,

Разпитан в съдебно заседание на 27.05.2016 година свидетелят Г.И. на въпроси на съда дава отговори,че:"…Не мога да кажа кой ме би.Нямам идея дали някой може да каже нещо такова….Не мога да разпозная,поради причината,че отдавна нямам спомени за този ден".На въпрос на адвокат Д./защитник на жалбоподателя и частен обвинител М.М./:"А въобще можете ли да разпознаете лицата,които са Ви били"свидетелят И. дава отговор:"Не,не мога да ги разпозная."/лист 121 от ВНДОХ № 208/2015 година по описа на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД/.,

-Анализирайки показанията на свидетеля М.И.М.,първоинстанционният съд,е приел,че:

На първия разпит на 15.08.2011 година свидетелят М. е заявил,че не можел да даде показания за случилото се,освен за частично описание на облеклото на двамата мъже,които му направили впечатление пред дюнера.

На втория разпит,проведен на 28.10.2011 година е заявил,че не може да разпознае тези мъже.

На последващ трети разпит на 16.12.2011 година вече е депозирал показания,че разпознал мъжете,които били на дюнера,а малко по-късно същия ден разпознал П.-като по-високия нападател,а И.-като по-ниския.

При проведеното съдебно следствие този свидетел бил разпитван нееднократно,като при последния разпит на 19.11.2013 година е депозирал показания,в които е разпознал двамата подсъдими,като извършителите на нападението,както и е конкретизирал,че твърдия предмет е бил държан само от П. и че той е нанесъл ударите на свидетелите М. и И.. /лист 520 и лист 521,том втори на НДОХ № 309/2012 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД/.,

Обсъждайки подробно показанията на свидетеля М.М. и не поставяйки под съмнение неговата добросъвестност,ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е кредитирал изцяло всичките му показания,дадени в хода на съдебното следствие и на последния му разпит 19.11.2013 година,като достоверни,непротиворечиви,подкрепени с останалите събрани по делото доказателства и т.н.

Както беше посочено по-горе:първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите М. и И.,депозирани до месеците.04.и .05.2011 година,и е посочил защо ги кредитира.В тези си показания свидетелите сочат,че:Свидетелят М. разпознал категорично като извършител И. и с известна уговорка:П..Свидетелят И. разпознал И. и П.,като лицата,които са го нападнали.

И докато мимоходом първоинстанционният съд е отчел,че свидетелят М. е допуснал малка грешка/отделен е въпросът дали това е малка грешка или вътрешно противоречие в показанията/,за това,че подсъдимият И. му е нанесъл удара/лист 519,том втори на НДОХ № 309/2012 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД/.,то няма никакви съображения относно показанията на свидетеля И. в тази им част и противоречията между неговите показания и показанията на свидетеля М..

Не мога да приема за доказана по безсъмнен и категоричен начин обвинителната теза за авторството на престъпните деяния от страна на П. и И.,подкрепена практически само от частичните показания на свидетеля М.И.М..А показанията на този свидетел,според първоинстанционния съд,стават все по-достоверни и все по-достоверни след 19.11.2013 година и след това-колкото повече спомените му се отдалечават от 21.03.2011 година.

И обратното:Пак според първоинстанционния съд,показанията на свидетелите:М.М. и Г.И. стават все по недостоверни и все по недостоверни след месеците.04.и.05.2011 година-колкото повече спомените им се отдалечават от 21.03.2011 година.

В никакъв случай обаче не мога да приема,като законосъобразни и обосновани изводите на първоинстанционния съд,след като сам последният сочи,че част от причината за промяната на показанията на свидетелите М. и И. е останала неизяснена,както и че тази причина не можела да бъде изяснена от съда,защото разпоредбата на член 303 алинея 1 от НПК е ясна,точна и категорична:"Присъдата не може да почива на предположения".

Не мога да приема обаче за доказана по безсъмнен и категоричен начин обвинителната теза за авторството на престъпните деяния,по които са пострадали М.С.М. и Г.В.И.,след като и двамата,разпитани като свидетели-очевидци,пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД и пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД са категорични в показанията си,че не могат да разпознаят подсъдимите П. и И.,като лицата,нанесли им побоя.

Защото правото не следва да се превръща в самоцел за която и да е от страните в наказателния процес.Защото правото е изкуство за доброто и справедливостта.

 

4.Ако първоинстанционният съд се беше съобразил с разпоредбите на член 287 алинея 1 предложение първо на алинея 3 от НПК,би се стигнало до по-пълното изясняване на фактическата обстановка по делото и до по-пълна проверка на твърденията на двамата подсъдими относно движението на автомобила им,връщането им или не до дюнера и т.н..

И най-малкото:Щеше да бъде изяснено по безсъмнен и категоричен начин времето на обажданията на свидетелите С. и И. на телефон 112,тъй като:В мотивите на Присъдата е посочено,че свидетелката С. се е обадила на този телефон в 02,21 часа,а свидетелят И. се е обадил на този телефон в 02,27 часа./лист 503,лист 533,том втори на НДОХ № 309/2012 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД/.Ако обажданията на тези двама свидетели на телефон 112 са били приети действително в 02,21 часа и в 02,27 часа,то тези обаждания нямат нищо общо с инкриминацията по настоящото дело,защото тя/инкриминацията/е станала повече от половин час след тези обаждания/най-рано след 03:05:37 часа-записа на камера № 4/лист 501,том втори на НДОХ № 309/2012 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД/.

 

 

                                   ЧЛЕН-СЪДИЯ :

 

                                                             /ИЛИЯ ПАЧОЛОВ/