Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                               № 168

                                В ИМЕТО НА НАРОДА                             

                                 Гр.Варна 20.11.2013 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                                                   ЖИВКА ДЕНЕВА

Секретар С.Д.

Прокурор АННА ПОМАКОВА

  Като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

  ВНОХД №209 по описа за 2013 година

 

   Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Ю.Г., защитник на подс. Е.Р.П., против присъда по НОХД №215/2013 г. по описа на ОС-Варна, постановена на 03.06.2013 г., с която на подс.П. на основание чл.123 ал.4 от НК вр. чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимата по обвинението по чл.123 ал.1 от НК.

Съдът е осъдил подсъдимата П. да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на С.М.Г. и К.К.Г. в размер от по 50 000 лева за всеки един от тях, с9читано от деня на увреждането.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Осъдил е подсъдимата да заплати направените разноски по делото.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата, като с депозираната жалба от защитата се моли да бъде оправдана подзащитната му и да се отменят присъдените гр. Искове.

В с.з. защитата на подсъдимата поддържа депозирана жалба, излага съображения защо би следвало да бъде оправдана подзащитната му, като алтернативно моли да бъде намален размера на наложеното наказание.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата е обоснована и същата следва да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция като разгледа становището на страните и провери законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда изцяло и на основание чл.312 и 314 от НПК, намира за установена фактическа обстановка от ВОС, а именно:

През м. ХІ. 1971г. подс. П. завършила висшето си образование и придобила квалификация “лекар”, а от 01.06.1977г. – специалността „анестезиология и реанимация”, която практикувала по време на активната си трудова дейност, включително и след пенсионирането си през 2006г. През годините използвала в обществото бащиното си име – Р..

На 18.02.2009г. с трудов договор № 96 встъпила в трудово правоотношение с Юнайтед Медикал Медицински център Варна /ЮММЦВ/ със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Съборни, № 24, ет. 3, като приела да бъде назначена на длъжност анестезиолог с работно място на горепосочения адрес. Подписаната от подс. П. длъжностна характеристика била от 2008г. и изхождала от Юнайтед Медикал Медицински център Варна Брегалница /ЮММЦВБ/.

Фактически подс. П. от около година по-рано работела в Юнайтед Медикал МЦ Варна Брегалница на адрес гр. Варна, ул. Брегалница № 1. Като анестезиолог реаниматор тя била част от екип със свид. Р. – специалист УНГ, А. – анестезиологична сестра и Г. – хирургична сестра. Свид. А. и Г. работели на трудов договор в МБАЛ “Св. М.а” и на граждански, сключен с МЦ Варна. Свид. Р. – бил главен асистент в МУ Варна и с трудов договор от 06.01.2009г. назначен като отоларинголог в Юнайтед Медикал МЦ Варна, имал и частен кабинет на друг адрес.

Подсъдимата и свидетелите работели в сградата на ул. Брегалница № 1, като заедно извършвали операции, включително и такива по клинична пътека № 120 – “Хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците”.

 

От брака си свид. К.Г. и свид. С.Г. имали син - М. Г., роден на ***г. На 29.05.2003г. след изследвания в ЛМП-СБАЛАГ “Майчин дом” гр. София било категорично потвърдено, че детето страда от нервно - мускулно заболяване “Прогресивна мускулна дистрофия тип „Дюшен-Бейкър”. Заболяването било проследявано системно от невролог – д-р Щилиянов, при необходимост се провеждали и консулти с други специалисти. През м.09.2004г. детето било прегледано от д-р Ш., специалист „детска ревмокардиология”, който установил функционален шум на сърцето, нормална сърдечна дейност и дал указания за контролен преглед след година. Общопрактикуващ лекар на детето била свид. Т. Д.. С експертно решение № 0042 от заседание 005 от 13.01.2006г. на ТЕЛК на М. Г. бил преосвидетелстван и от 80% бил определен нов процент нетрудоспособност – 95% при срок от две години.

Поради оплаквания от тръпнене на долни крайници, проява на автоматизми, спастичност на долните крайници, невъзможност за контрол на тазовите резервоари и много слаби движения на пръстите на долните крайници родителите потърсили помощ в УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – София. На 28.09.2006 г. М. Г. бил опериран с основна диагноза Компресия на коренчетата на ниво Л 4,5, и му била извършена трансплантация на автоложни стволови клетки, като при операцията била приложена локална и обща венозна анестезия. След операцията състоянието на детето временно се подобрило.

През м.05.2007г. М. бил насочен за консулт с детски кардиолог. Прегледите били извършени в гр. София. Била изготвена ЕКГ и проведено образно изследване – ехокардиография. Поставена била диагноза „невинен шум на сърцето”.

От м. 03.2008г. детето било наблюдавано от свид. Р.Р., педиатър, детски невролог в МБАЛ „Св М.а" - Варна. При конкретното заболяване на детето били правени ежегодни прегледи на промени в мускулите, последен такъв бил извършен по указание на свид. Р. на 01.04.2008г., посредством електроневромиографски анализ, който показал мипантен тип промени в изследвания мускул делтоидеус на дясната ръка. Свид. Р. установила сравнително добро за поставената диагноза състояние, лек двигателен дефицит по отношение на клякане, ставане, слизане по стълби, едва набелязана псевдохипертрофия на подбедрици, тенденция на леко изразена "патешка походка". По указания на невролога родителите провели на детето санаториално лечение. През м.09.2008г. д-р Р. не установила динамика в състоянието му. Препоръчана била на М. постоянна кинезитерапия, която родителите провеждали в домашна обстановка.

Междувременно, още от четвъртата си година, М. Г. започнал да боледува от бронхити и ангини, които особено зачестили през 2008г. При консултации с различни лекари било установено, че детето има увеличена „трета" сливица, като някои от специалистите предлагали премахването й.

През м. 12.2008г. свид. Г. завела сина си в частния кабинет на д-р Юри Р.. Свид. Р. разгледал документацията по предходното лечение, запознал се с основното заболяване на М., като родителите му обяснили, че детето лесно се изморява при физически усилия. След като прегледал М., докторът установил хронични обострящи се проблеми в носоглътката, задна хрема, кашлица, запушен нос, картина на хроничен аденоидит, и препоръчал премахване на третата сливица. Предвид основното заболяване „прогресивна мускулна дистрофия Дюшен-Бейкър" свид. Р. обяснил на родителите необходимостта от подробен консулт с лекаря, водещ основното заболяване и негово становище, като едва след това щяло да бъде пристъпено към операцията. Изискал да бъдат подготвени и извършени изследвания на кръв и урина, снимка на бял дроб, консулт с кардиолог, и да се снабдят с направление за хоспитализация. За овладяване на симптомите изписал и противовъзпалителни и противоалергични медикаменти.

На 06.01.2009г. били направени изследвания на М. Г., но свид. Р., установила, че показанията на хемоглобина не са добри, завишени били и показанията на „СУЕ/ESR/" сочещи на възпалителен процес. След проведено лечение, предписано от лекар - хомеопат, на 10.02.2009г. на М. Г. повторно били направени изследвания. Резултатите били представени на д-р Р. на 17.02.2009г. и сочели на левкоцитоза и хемоконцентрация. Тя извършила клиничен преглед, при който не установила съществена динамика в състоянието на М., и посочила, че няма абсолютни противопоказания за аденотомия, като издала в този смисъл амбулаторен лист № 55 от същата дата. Свид. Р. съставила и медицинско направление до УНГ- специалист, в което описала, че "Заболяването няма абсолютни противопоказания за извършване на оперативна интервенция, заболяването е добре компенсирано", посочвайки срещу графа диагноза - прогресивна мускулна дистрофия -тип Дюшен, а срещу придружаващи заболявания - аденоидна вегетация. Посъветвала майката да направят нови изследвания.

На 20.02.2009г. свид. Т. Д. изготвила направление за хоспитализация на М. Г. за планов прием по клинична пътека 120 с насочваща диагноза „хронични болести на тонзилите и аденоидите”. Издала и талон за изследвания на кръв и урина.

На 23.02.2009г. родителите запознали свид. Р. със становището на невролога. Свидетелят също изискал нови изследвания и обяснил, че в зависимост от резултатите операцията може да бъде проведена на 26.02.2009г. от 14ч. в "Юнайтед медикъл Медицински център Варна Брегалница".

На 24.02.2009г. след приключване на операциите, свид. Р. съобщил на екипа си в "ЮММЦВ- Брегалница", че за 26.02.09г. има три планови операции - две аденотомии на деца, които са с придружаващи заболявания - едното с неуточнена алергия, а другото с мускулна дистрофия, и една тонзилектомия на възрастен. Подс. П. извършила справка за заболяването мускулна дистрофия в справочниците, които обичайно ползвала и определила за себе си съответната степен на анестезиологичен риск.

На 25.02.2009г. в лаборатория „Статус” били изготвени изследвания на кръв и урина на М. Г.. В кръвната картина показателите били в норма с изключение на завишена абсолютна стойност на лимфоцитите и поднормената стойност на среден еритроцитен обем. Не били изследвани време на кървене и време на съсирване, както и чернодробните показатели. Свид. Г. уведомила свид. Р. за новите изследвания и с оглед показанието на “СУЕ” той казал, че може да извърши операцията. Поканил ги в клиниката на следващия ден в 13.30ч.

На 26.02.09г. около 13.30ч. свид. К. и С. Г. завели сина си в "Юнайтед медикъл Медицински център-Брегалница"-Варна. На регистратурата обработили документите им, приели направлението за хоспитализация, резултатите от изследванията от 25.02.09г., консулта от детския невролог, както и папка съдържаща всички документи за провежданите прегледи и лечения на М., която по-късно върнали на свид. Г.. Изготвена била история на заболяването № 176 за отделение УНГ сектор. На регистратурата били попълнени името и данните за пациента, както и че е постъпил в 14.30ч. на 26.02.09г. и е изписан в 14.30ч. на 28.02.09г. Отразени били два пролежани дни, изход от хоспитализацията с подобрение и насочване след изписването към амбулаторно лечение. На родителите били представени документи, с попълнени имена на пациента и майката, касаещи информирано съгласие за процедурите - „Декларация Информирано съгласие за медицински хирургически процедури"; лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка; информация за пациента /родителя/настойника/попечителя – с позиция за поставяне на подпис като получил епикриза при изписването; декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване - които свид. К.Г. подписала. М. бил изпратен за рентгенова снимка на бял дроб и сърце, на втория етаж в болничното заведение, след което разчитането на рографията /без номер/ било приложено в документите на пациента. И снимката и разчитането били изготвени на името на М.а Г.. Рентгенологът установил и вписал в разчитането усилване на хилусния инрайхилусния рисунък на белия дроб двустранно около сърцето.

След 14.00ч. М. Г., придружен от майка си, бил настанен в стая на третия етаж на здравното заведение.

Свид. Р., Г. и А. се срещнали в малка операционна на трети етаж, където обичайно работели. Свид. Р. попълнил диагнозата по "История на заболяването" /ИЗ/ на М. Г., както и частта за анамнеза в предоперативната епикриза, пулс и кръвно налягане, запознал се с документите.

Към 15ч. подс. П. пристигнала на работа. Свид. Р. взел "История на заболяването" на тримата пациенти, събрал екипа и обсъдили предстоящите операции, като взели решение първата операция да бъде на детето с алергията. Подсъдимата се запознала с документите по ИЗ на М. Г., видяла и рентгеновата снимка.

Свид. Р. и подс. П. отишли в стаята при двете деца, като прегледали първо детето с неустановената алергия. След това подс. П. попитала свид. Г. в какво се изразява заболяването на М., кога е открито, какво е теглото му. Свид. Г. й обяснила, че М. страда от прогресивна мускулна дистрофия, тип "Дюшен", че заболяването му е било открито случайно, че е в добро общо състояние, само се изморява по-бързо, има затруднение при изкачване на стълби и не може да скача. В папката „История на заболяването" на М. бил приложен „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка”, който попълнила подс. П., по данни от свид. К.Г.. Подсъдимата вписала приеманите от детето медикаменти - коензим Q10, антихистамини, придружаващо неврологично заболяване, посочила отговор по част от въпросите в листа и без да пита майката – дали пациента пуши, употребява алкохол. Не било отразено, че М. е бил опериран досега, като на въпроса на подсъдимата дали е имал проблем с анестетиците свид. Г. казала за предходната операция на стволови клетки и подсъдимата отбелязала отговор „не”. В графата „Физикален преглед" били вписани данни за сърдечния ритъм. Свид. Г. обяснила, че при детето са забелязали функционален шум на сърцето. По-късно в операционната след като преслушала детето подс. П. отбелязала Листа - „Наличие на функционален шум, ритмична сърдечна дейност". По време на разговора с майката не било измерено кръвното налягане, а от лабораторните изследвания подс. П. вписала само показанието на хемоглобина. Не била описана и изготвената Rо - графия. Подсъдимата определила анестезиологичен риск по скалата на американската асоциация на анестезиолозите, приета в България – ASA, клас ІІ -  „пациент със системно заболяване в лека до средна форма. Органични заболявания, невлияещи върху основните функции.”. Обобщила, че в момента няма противопоказания за обща анестезия и се подписала.

Виждайки, че на другото дете сестрите поставят мускулно премедикацията /подготовката/ за операцията, свид. Г. попитала подс. П. дали не може на М. да я направят в ръката. Подсъдимата й обяснила, че упойката се поставя дълбоко мускулно, поради което не може да се постави в ръката, но на М. ще я дадат да я вдиша през маска. Д-р Р. отвел другото дете в операционната зала. Операцията му приключила успешно след около 40 минути.

Към 16ч. свид. Р. успокоил М., че няма до го бодат, а само ще помирише нещо и ще заспи, взел го и го отнесъл на ръце в операционната зала. Подс. П. разяснила на анестезиологичната сестра - свид. А., че премедикацията на М. ще бъде венозна, както и какви медикаменти да приготви. Започнала съставянето на „Протокол за анестезия”, в който отразила данните на детето, от клиничните изследвания посочила стойността на хемоглобина, както и такива за време на кървене и съсирване. Измерени били сърдечна честота 120 и кръвно налягане 100/60. Като “придружаващо сърдечно”, “придружаващо хронично заболяване” и като NB - важна бележка, записала, че детето страда от мускулна дистрофия и след консулт с невролог няма противопоказания.

Започнали с инхалационна маскова анестезия с кислород и „Изофлуран" /неотразен в протокола за анестезия/. М. бил включен на монитор за следене на пулс и сатурация /насищане на кислород/. Когато детето се унесло, свид. А. осигурила венозен път, включили банка глюкоза и тогава подс. П. й казала да направи премедикацията венозно - 1/3 Атропин и 0,5 мг. Дормикум, което било извършено /отбелязано в протокола за анестезия/. След 3-4 минути подсъдимата разпоредила на сестрата да постави и мускулните релаксанти - 2 мг. Тракриум и малко след това 30 мг. Листенон, което и свид. А. приложила /отбелязани в протокола за анестезия в обратен ред/. Подс. П. започнала да обдишва М. ръчно, интензивно с балон, след което интубирала детето – поставяйки с помощта на ларингоскоп интубационна тръба в трахеята, като това действие протекло бързо и без проблем. Веднага било включено подаването на кислород и Изофлуран от апарата и подсъдимата продължила да обдишва детето с балона през тубуса. Свид. А. задържала тубуса с ръка да не се размества докато подсъдимата прослушвала със слушалки гърдите на детето, за да се увери, че двете гръдни половини се обдишват равномерно. След като установила това, подсъдимата указала на сестра А. да фиксира тубуса. Свид. А. фиксирала тръбата, и докато навивала левкопласта забелязала устните на детето да посиняват. Това било възприето и от свид. Р., който в същия момент подходил към операцията. Сатурацията /насищането с кислород/ на детето рязко започнала да намалява. Подсъдимата спряла Изофлуран - а, започнала да преслушва детето със слушалките, за да разбере какъв е проблемът, като продължила да го обдишва с кислород. Установила, че интубацията е правилна и дробовете се обдишват. Едновременно с това, в 16.15ч., на екрана на апарата се изписала изолиния на сърдечната дейност. Незабавно от операционния екип били предприети реанимационни мероприятия – сърдечен масаж, медикаментозна терапия, за която бил поставен втори венозен път, дефибрилации, които продължили неуспешно до 17.30ч. В процеса на реанимацията /кардиопулмонална ресусцитация – КПР/ били потърсени за съдействие и се отзовали и други специалисти анестезиолози - свид. И.Г., свид. Т.С., свид. Г.Х.. Свид. А. си записала на листче медикаментите, които приложила при КПР и техните дози. В хода на мероприятията свид. Р. уведомил свид. Г., че е възникнал проблем със сърцето на детето. След обявяване на смъртта на детето свид. Р. и подсъдимата уведомили родителите за случилото се.

Подсъдимата се върнала обратно в операционната и дописала протокола за анестезия. Изредила медикаментите по КПР и след тях вписала и стойности за сатурацията, като не посочила дефибрилациите. Отбелязала действията и медикаментите по време на операцията и по време на КПР и в ИЗ в частта „Наблюдение на болния”.

По случая било извършено разследване, извършили се поредица от следствени действие, като са били събрани всички данни относно извършените манипулации, а така също и медицински документи с за цялостното здравословно състояние на детето.

Подсъдимата дала писмени обяснения пред съответните органи, от РЦЗ гр.Варна била направена проверка, при която се установило от съответната медицинска документация, че по отношение на М. Г. са допуснати поредица от нарушения-подробно описани от първата инстанция в съдебният си акт.

Така описаната фактическа обстановка от ВОС и приета безспорна и от настоящата инстанция е доказана по безспорен начин от събраните доказателства по делото.

Направените възражения в с.з. от защитата на подсъдимата са, че освен подзащитната му отговорни за настъпилата смърт на пострадалия би следвало да носят личния лекар и съответно невролога който е консултирал детето. Твърди се, че не са били налице всички медицински документи от които подс.П. би могла да направи извод за вида на приложената анестезия.

Направените възражения са неоснователни.

СМЕ единична и трайна дават ясен отговор какви нарушения е допуснала подсъдимата или по-точно казано какво точно тя не е съобразила в достатъчна степен, което действително е довело до този резултат. 

По делото била изготвена и приета от съда СМЕ № І-32/2009 г., от която е видно, че причина за настъпването на смъртта на М. Г. е внезапна сърдечна смърт във връзка с намерените морфологични промени в миокарда, обусловили проводни нарушения. Вещите лица са пояснили, че при прогресивната мускулна дистрофия освен морфологичните промени в напречно-набраздените мускули се наблюдават промени и в сърдечния мускул /предимно интерстициална фиброза/.Тези промени са били водещи в проводимостта и функционалната мощ на миокарда и са обусловили внезапната сърдечна смърт. Свързан с основното заболяване е промененият имунен статус, довел до честите рецидивиращи инфекции.

 

В комплексната тройна СМЕ е потвърдено от вещите лица – проф. Христов, доц. Гаврилова и доц. Кънева при изслушването им в с.з. пред ОС-Варна са изразили становище, че медикаментите, използвани за увод и интубация на М. Г. са били неправилно подбрани, с оглед на диагностицираното заболяване - прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен – Бейкър, рисково от развитие на анестезиологичното усложнение – злокачествена /малигнена/ хипертермия и от сърдечно спиране /арест/.Сърдечното спиране може да е предизвикано както от газовият анестетик Изофлуран, така и от медикамента Листенон, използван за релаксация за улесняване на интубацията. Посочено е, че газовият анестетик Изофлуран не се използва за масков увод, нито при деца, нито при възрастни, при данни или обсъждане за евентуални исхемични промени в миокарда. „Изофлуран" също е противопоказен при миокардна исхемия, а пациенти с проявени нервно-мускулни заболявания, особено прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен -Бейкър, са едни от най - уязвимите, поради възможностите за развитие на кардиомиопатия и сърдечна аритмия, причинени от промяна в кардиомиоцитите и проводната система, поради разрастване  на  мастната  и  съединителната  тъкан. При  това заболяване е следвало да се прецени генетичната предразположеност към малигнена хипертермия.

Също така в листа за предоперативна анестезиологична консултация и преценка не е налице, отразено точно каква анестезия планира да приложи анестезиологът и свързаните с нея рискове с оглед конкретния случай.

Вещите лица са изразили становище, че при конкретното заболяване на детето не е било противопоказно извършване на оперативна интервенция под обща анестезия, но е следвало тя да бъде съобразена със характерното заболяване на детето.

Налагала се консултация с кардиолог и извършване на ехокардиография, за евентуално диагностициране на миокардна дискинезия. При това заболяване е било задължително провеждането на изследване за сърдечния статус преди оперативна интервенция с обща анестезия.

Вещите лица са отчели липсата на информация по ИЗ относно състоянието на сливиците, които видно от СМЕ са с хронични и изострени промени от бактериална инвазия. Вещите лица са изразили становище, че след извършване на необходимите изследвания, резултатите биха могли да бъдат обсъдени с общото клинично състояние на детето, включително и при разширен консилиум, и едва тогава да се вземе решение, следва ли да се извърши предстоящата оперативна интервенция, провеждаща се при основно заболяване ПМД тип Дюшен - Бейкър.

С оглед на горното е следвало евентуално отлагане на оперативната интервенция до изясняване на всички конкретни особености, предвид заболяването на детето.

Поради тези причини, погрешно били използвани мускулния релаксант Листенон и газовия анестетик Изофлуран – причина за сърдечното спиране.

Експертите са изложили становище, че цялостната клинична оценка на случая, сочи за проявена небрежност на медицинските лица, които не са предвиждали последиците, но е следвало да положат максимални усилия за прецизиране на предприетата в последствие оперативна интервенция. Цялата тази информация е следвало с максимално внимание да я изиска подсъдимата от конкретните специалисти.

Безспорно е, че подсъдимата е нарушила изисквания, посочени в изброените нормативни актове от ВОС. Не би следвало да се пренебрегват изисквания, след като си разбрал, че имаш пациент със специфично заболяване, което изисква специален подход при избора на анестезия. Не би могло една бърза анамнеза, каквато в случая е снета да покрие изискванията за преценка на конкретните особености за здравното състояние на пострадалия. Следвало е да бъдат извършени множество изследвания и консултации и с други специалисти за да се вземе решение дали е следвало да бъде извършена опе4ративната интервенция. Това не е било сторено от подсъдимата.

В подкрепа на горното, първоинстанционният съд е изложил изключително подробни мотиви, което прави съдебният акт обоснован, това се приема изцяло и от настоящата инстанция.

Относно направеното алтернативно искане за намаляване размера на наложеното наказание съдът счита, че е неоснователно.

Първоинстанциожнният съд правилно е преценил, че подсъдимата е направила всичко възможно да предотврати настъпване на леталния изход, поради което правилно е преквалифицирал деянието по ал.4 на чл.123 от НК и е наложил наказание в размер, предвиден в тази норма. Наказанието е справедливо и съответства на степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.

Настоящата инстанция възприема изцяло изложените съображения на ВОС относно необходимостта да не бъде приложена разпоредбата на чл.37 ал.1 т.7 от НК, като споделя изцяло този извод.

Уважените гр.искове са определени в справедлив размер и настоящата инстанция не намира основание за тяхното намаляване, като споделя изцяло изводите на съда.

При направената служебна проверка въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на съдебният акт, поради и което присъдата на ВОС следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

 

 

 

                                 Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №57, постановена на 03.06.2013 г., по НОХД №215/2013 година, по описа на ОС-Варна.

ОСЪЖДА подс.Е.Р.П. ЕГН ********** да заплати направените разноски пред тази инстанция, в размер на 300 лв  /триста лева/, представляващи адвокатски хонорар за адв.К.Ц., процесуален представител на гр.ищци и частни обвинители-К.К.Г. и С.М.Г..

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от датата на уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: