Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 137

 

гр. Варна, 10 октомври 2014 год.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 04 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора Милена Гамозова и секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 209 по описа на ВАпС за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивни жалби на защитнищите на подсъдимите М.П. и К.Н., както и по жалби на частните обвинители Б.П., С.Д. и Р.Х. против присъда 42 от 28.05.2014 г. на ОС-Търговище, постановена по НОХД 252/13.

С атакувания съдебен акт подсъдимият М.П. е бил признат за виновен по чл.343, ал.3, б.Б, вр.ал.4 и ал.1, вр.чл.342 от НК за това, че на 16.06.2012 г. около 03,30 – 04.00ч. в гр. Търговище е нарушил правилата за движение по чл.102 от ЗДвП – като собственик на моторно превозно средство – л.а. „Фолксваген Поло” с рег.№ Т 00-20 АТ предоставил превозното средство на К.Н.Н., който е бил под въздействие на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта от 1.8 промила и е бил неправоспособен водач, и по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с К.Н. причинил смъртта на повече от едно лице – на И.Х., 37год., Р. М., 31 год. и В.П., 34 год., както и средна телесна повреда на И. И., изразяваща се в счупване на 7 и 8 ребро в дясно, с излив на кръв в дясната гръдна кухина и подкожен емфизем, мозъчен оток, голям ретроперитонеален кръвоизлив, с излив на кръв в коремната кухина и паралелен илеус, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2.78-2.83 промила; в условията на чл.54 от НК на подс.П. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ режим в ЗО от открит тип и „лишаване от правоуправление” за същия срок;

Със същия съдебен акт е била ангажирана наказателната отговорност и на подсъдимия К.Н.Н. отново по чл.343, ал.3, б.Б, вр.ал.4 и ал.1, вр.чл.342 от НК, за това, че на 16.06.2012 г. около 05,20ч. на територията Община Търговище на ПП-I-4, км.245+500 при управление на МПС л.а. „Фолксваген Поло” с рег.№ Т 00-20 АТ, собственост на М.П., нарушил правилата за движение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управлявал л.а. под въздействие на алкохол в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 1.8 промила, по чл.21, ал.1 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движение е превишил допустимата извън населено място от 90 км/ч., като е управлявал МПС със скорост от 115 км/ч., и по чл.150а от ЗДвП управлявал е МПС без да притежава свидетелство за правоуправление, и по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с М.П. причинил смъртта на повече от едно лице – на И.Х., 37год., Р. М., 31 год. и В.П., 34 год., както и средна телесна повреда на И. И., изразяваща се в счупване на 7 и 8 ребро в дясно, с излив на кръв в дясната гръдна кухина и подкожен емфизем, мозъчен оток, голям ретроперитонеален кръвоизлив, с излив на кръв в коремната кухина и паралелен илеус, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота; в условията на чл.54 от НК на подс.Н. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест години при първоначален строг режим в затвор и „лишаване от правоуправление” за същия срок; по реда на чл.68 от НК е било приведено в изпълнение изцяло наказанието „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, определено на подс.Н. по НОХД № 794/2010г. по описа на ТРС, при порвоначален строг режим в Затвор.

 Направените деловодни разноски са били възложени в тежест на подсъдимите, както и тези направени от частните обвинители.

 Срещу така постановената присъда са постъпили жалби от подсъдимите, чрез защитниците им, в които се релевират доводи за незаконосъобразност и несправедливост на наложените наказания.

Защитникът на подс.Н. излага доводи, че причината за ПТП е единствено скъсването на износен шарнирен болт на задното окачване на л.а. – събитие, което няма нищо общо с поведението на неговия доверител. Навеждат се оплаквания за допуснати процесуални нарушения, тъй като без обвинението да е било корегирано от прокурора, първоинстанционният съд е постановил осъдителна присъда, въпреки същественото изменение на фактите, установени в хода на съдебното следствие. Въз основа на горното се правят две алтернативни искания. Първото е за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни, а второто искане е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство.

 Въззивни жалби са депозирани и от частните обвинители Б.П., С.Д. и Р.Х., с които се правят оплаквания за несправедливост на наложените наказания и се иска тяхното утежняване.

 В съдебно заседание, представителят на ВАпП изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите. Счита, че доводите на защитата по отношение на доказателствата сочат на невярна интерпретация, а изложените от първата инстанция доводи намира за правилни и задълбочени. Намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. По отношение на наложеното наказание, изразява становище, че същото е справедливо определено, независимо от твърденията на гражданския ищец и частен обвинител.

 Повереникът на частния обвинител Д., адв. Ж.. поддържа въззивната жалба, депозирани от името на доверителката му. Същевременно обаче намира за безспорно установено, вкл. и чрез проведения от въззивната инстанция допълнителен разпит на вещите лица по СТЕ, че в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и съставомерния резултат е неизправността по ходовата част на л.а. и неговото претоварване. Именно това задължение по ЗДвП е нарушил водача на л.а. – подс.Н., но такова обаче не му е било предявено. Затова предоставя на въззивната инстанция да прецени по какъв начин да отстрани това нарушение.

Адв.Й. – повереник на частния обвинител Б. П. също изразява съгласието със становището на адв.Ж. и се солидаризира със становището му относно механизма на ПТП и липсата на съответно обвинение и за двамата подсъдими. По принцип поддържа искането на доверителката си за увеличаване размера на наложените наказанаия.

Повереникът на частния обвинител Р. Х. – адв.Е., намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства, при това от обективна и субективна страна. Намира, че допуснатото от подс.Н. нарушение при избора на съобразена скорост също е допринесло за настъпването на съставомерния резултат, затова и било без значение обстоятелството, че не са били повдигнати обвинения, свързани с техническата неизправност на л.а. и неговото претоварване. Освен, че оспорва жалбата на подсъдимия, повереникът моли за увеличаване размера на наложените на подсъдимите наказания.

В хода на съдебните прения защитата на подсъдимия М.П. в лицето на адв. К., пледира за уважаване на депозираната въззивна жалба и отмяна на постановената от ТОС присъда и връщане на делото на прокурора. Оплакването е, че доверителят му е бил осъден по непредявено обвинение, с което е бил лишен от възможност надлежно да се брани срещу него.

Защитата на подсъдимия Н. – адв.К., също изразява виждането си, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, а наказателното производство е водено в нарушение на процесуалните правила. Именно на последните защитата се спира на първо място. Твърди, че обвинението не е формулирано юридически прецизно, като не са посочени фактите и обстоятелства, които индивидуализират престъплението, като такова по чл. 343 от НК. Този недостатък според защитата води до липсата на рамка на обвинението и невъзможност от страна на подсъдимия да се защитава. Впоследствие съдът е установил фактическа обстановка, която съдържа факти срещу които подсъдимият не се е защитавал. В заключение безалтернативно се моли при констатиране от страна на въззивната инстанция на допуснати съществени процесуални нарушения да върне производството още на досъдебната му фаза.

В последната си дума подсъдимият П. предоставя на въззивната инстанция решението.

Подсъдимият Н. изразява искреното си съжаление за причинената смърт. Заявява, че не е управлявал лекия автомобил.

 Съдът, след като обсъди материалите по делото, доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК, приема за установено следното:

 На първо място настоящата инстанция намира, че следва да прецени дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и на съдебно производство пред първата инстанция са били допуснати нарушения на закона, свързани с процесуални такива, както и дали същите са съществени по своя характер и едва след това да пристъпи към разглеждане на казуса по същество. Това свое правомощия, въззивният съд следва да упражни по силата на предоставеното му от законодателя служебното начало да проверява изцяло правилността на съответния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните в жалбите. Още повече, че в настоящият казус, както с жалбата на подсъдимия Н., така и хода на съдебните прения пред въззивната инстанция страните  релевират доводи, касателно допуснато съществено процесуално нарушение от решаващия съд и от органите на досъдебното производство.

Няма спор в съдебната практика и доктрина, че нормите, определящи съставите по чл. 343 НК, са бланкетни. Те се запълват от правилата, които уреждат движението по пътищата. При извършване на транспортна дейност поведението на водачите на моторни превозни средства се преценява от гледище на правните норми на Закона за движението по пътищата и Правилника за приложението му и другите подзаконови актове, свързани с изискването за безопасно движение. Органите на досъдебното производство и съдът са длъжни да изяснят кои от визираните в ЗДвП и Правилника за приложението му правила за движение виновно са нарушени от участвалите в автопроизшествието водачи на моторни превозни средства. Нещо повече, те трябва да посочат кои от установените нарушения са в причинна връзка с настъпването на произшествието и на съставомерните последиците от него. След това тези нарушения следва да бъдат предявени с конкретното им посочване наред с наказателния състав, който следва да намери приложение. Неспазването на това изискване води до ограничаване процесуалните права на обвиняемите и е съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна.

 При изготвянето на обвинителния акт от прокурор при ТОП, по повод на който е било образувано и първоинстанционното съдебно производство, е допуснато нарушение на чл.246, ал. 2 от НПК. Безусловното спазване на изискванията, посочени в горната разпоредба, освен, че се определя от императивния й характер и изчерпателно изброените обстоятелства, които следва да съдържа обвинителния акт, има важно значение и поради факта, че внасянето на обвинителния акт в съда определя фактическите рамки, в които протича съдебното производство. Съдът е длъжен да разгледа делото само по отношение на посочените в него обвиняеми, за престъпленията, които са инкриминирани и във връзка с отразените фактически обстоятелства, така както прокуратурата ги е приела за установени. Сред едни от обстоятелствата, подлежащи на задължително отразяване в обвинителния акт са фактически данни относно изпълнителното деяние на конкретното престъпление, за което подсъдимия е привлечен да отговаря и в тази връзка начинът и механизма на осъществяване на престъпното посегателство, както и доказателствените материали, от които те се установяват. Съгласно ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за приложение от съдилищата, "главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита", като в обвинителния акт, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Липсата на посочване на факти от тази категория или тяхното фрагментно маркиране, съгласно цитираното по- горе решение, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на страните в съдебното производство. Следователно, винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените липси или непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на всеки от обвиняемите в него.

В коментирания обвинителен акт се съдържат констатации относно техническа неизправност на ходовата част на л.а. – оборудваност на л.а. с различни от стандарта на производителя гуми, разлика в диаметъра на предни и задни гуми, използване на зимни в летни условия, тяхната износеност в значителна степен. В обстоятелствената част е посочено, че за настъпването на ПТП е способствало претоварването на задната ос с не по-малко от 185 кг. Същевременно обаче срещу нито един от двата подсъдими – собственик и водач на л.а., не е било повдигнато съответно обвинение за нарушение по ЗДвП на правилата за техническа изправност на МПС, както и на тези за превоз на пътници. Обстоятелството, че за процесният л.а. е бил издаден документ, че е технически изправен не се може да се противопостави на неговото обективно състояние, установено още с първата АТЕ. Още на този етап на разследването е било очевидно, че именно причини, свързани с техническото състояние на л.а. и неговото претоварване стоят в пряка причинно следствена връзка с неговото занасяна, пукане на задна лява гума и напускането му на пътя. В противоречие с изложеното срещу подсъдимите е възведено обвинение по чл.343 от НК, чийто бланкет е запълнен единствено с нормите на чл.102 от ЗДвП за П., а за Н. – по чл.5 и чл.21 от ЗДвП.

Това противоречие между фактическо и юридическо обвинение не е било преодоляно и в съдебната фаза. Напротив, в резултат на проведеното съдебно следствие то е било задълбочено, тъй като по убедителен начин е било установено, че в основаната на настъпване на ПТП е техническа неизправност на „Фолксваген Поло” с рег.№ Т 00-20 АТ по ходовата му част – износен гумено-метален шарнир на задно ляво колело. Именно неговото разрушаване по време на управление на л.а. от подс.Н. на инкриминираната дата е довело до ПТП и настъпването на съставомерния резултат. Изслушаните и от въззивната инстанция експерти се обединиха около становището, че това разрушаване е следствие на претоварването на лекия автомобил  с близо 200 кг. над максимално допустимата му маса. Без обаче прокурорът да измени рамките на обвинението от фактическа и правна страна, съдът едва за първи път в мотивите си посочва претоварването като една от причините, довела до настъпването на ПТП. Пак тогава съдът изоставя виждането на прокурора за управление с неразрешена скорост и посочва, че всъщност тя е била несъобразена със състоянието на превозното средство и превозвания товар. По този начин ТОС недопустимо е разширил обвинението като едва в мотивите си е запълнил бланкетната норма на чл.343 от НК с онези нарушения на изискванията на ЗДвП, допуснати от всеки от двамата подсъдими, които именно са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Горното съставлява съществено нарушение на правото на защитата и на двамата подсъдими, тъй като са били лишени от възможност да се бранят по непредявеното им по реда на НПК обвинение.

С оглед пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че в обвинителния акт е налице и друго противоречие по отношение на времето и мястото на извършване на деянието от двамата подсъдими. Срещу Парашкевов и Н. е възведено обвинение за това, че всеки един от тях, независимо един от друг са причинили един и същи резултат – ПТП и смърт на повече от две лица. В противоречие на горното и формалната логика, за Парашкевов е прието, че е сторил това в гр.Търговище, на 16.06.2012г. около 03.30ч. – 04.00 ч., а пък Н. от своя страна е извършил деянието на друго място и в друг часови отрязък от денонощието. Горното налага прецизиране на обвинението и в тази му част.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че прокуратурата не е изпълнила задължението си по чл.246, ал. 2 и ал.3 от НПК да формулира ясно и недвусмислено обвинението по отношение и на двамата подсъдими, както от фактическа, така и от правна страна. Това от своя страна е довело до приемането на първата инстанция на фактология, която не просто допълва, а съществено променя изложената в обвинителния акт. При противоречие между описаните факти, релевантни за предмета на делото, и придадената им правна квалификация, изпълваща бланкета на нормата по чл.343 от НК, първоинстанционният съд е имал задължение да констатира, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона за неговото съдържание, поради което е следвало да върне делото на прокурора за отстраняване на това нарушение, а не да прави опит да санира посочения порок чрез мотивите си, което е процесуално недопустимо. Посоченото нарушение е съществено по своя характер от категорията на абсолютните и е отстранимо, но това не може да бъде сторено в хода на съдебното производство. Също така, то води и до ограничаване правото на ефективна защита на всички страни в процеса.

 Във връзка с направеното искане от защитата за оправдаване на подсъдимите П. и Николов за осъществено престъпление против транспорта, настоящият въззивен състав счита, че няма основния за това (предвид обстоятелството, че всеки от тях е допуснал нарушения на изискванията на ЗДвП, довели до настъпването на престъпния резултат). Съобразно и константната практика на ВКС едно лице може да бъде оправдано, само когато поведението му изобщо не съставлява престъпление по НК, какъвто не е настоящия случай. Само в случайте, когато са налице основания за пълното оправдаване на едно лице по възведеното му обвинение, допуснатите нарушения, дори и от категорията на абсолютните, не мога да доведат до нарушаване на неговите права, тъй като в най-пълна степен те са гарантирани чрез постановяването на оправдателна присъда.

Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на прокурора.

 Водим от горното и на основание чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р  Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА присъда № 42 от 28.05.2014 г. на ОС-Търговище, постановена по НОХД 252/13 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                  2.