РЕШЕНИЕ

 

216

 

гр.Варна, 21  август 2017 год.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ      АПЕЛАТИВЕН     СЪД,  НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 06 юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ  и секретаря СОНЯ ДИЧЕВА, като  разгледа  докладваното от  съдия  Светослава Колева  ВНОХД № 209 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 50/2017г. по описа на Районен съд - Разград и отмяна на постановеното определение от 31.01.2017г. по реда на чл.381 от НПК, по отношение на осъденото лице С.В.М..

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД № 50/2017г. по описа на Районен съд - Разград определение, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело, като заявява допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон.

С цитираното определение е одобрено споразумение между РП Разград и обв. С.В.М. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.1 НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.2 б. "б" НК му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от девет месеца, с периодичност два пъти седмично и „включване в програми за обществено въздействие" с продължителност девет месеца. Определението на Районен съд - Разград е влязло в сила на 31.01.2017г. и не подлежи на касационна проверка.

Главният прокурор изтъква, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на закона и процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като не е наложил една от кумулативно предвидените пробационни мерки по чл.42а, ал.4, вр. ал.2, т.2 НК. Съгласно чл. 42а, ал. 4 НК, пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация. В разрез с чл.382 ал.5 НПК, съдът не е предложил промени в споразумението и го е одобрил в нарушение на материалния закон, с което пък е допуснал и нарушение на процесуалните правила - чл.382 ал.7 НПК. Приемайки, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Главният прокурор предлага апелативния съд, на основание чл.422, ал.1, т.1, вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, да възобнови производството по НОХД № 50/2017г. по описа на Районен съд - Разград, да отмени определението от 31.01.2017г. за одобряване на споразумение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна заявява, че поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.

Осъденото лице С.В.М., редовно уведомен за датата на съдебно заседание и неговия предмет, се явява. Изразява и становище по основателността на искането, като моли същото да бъде уважено.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативна прокуратура и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл. 421, ал.З от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по чл. 382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на определението, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК - определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С определение, постановено на 31.01.2017г. по НОХД № 50/2017г., Районен съд - Разград одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура - Разград и защитника на подсъдимия С.В.М., като със същото С.В.М. се е признал за виновен за извършено на 30.08.2016 г. в с. Ловско, община Лозница, обл. Разград престъпление по чл.129, ал.1 НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.2 б."б” от НК му е наложено наказание "ПРОБАЦИЯ", включваща следните мерки:

А.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;

Б.Включване в програми за обществено въздействие с продължителност ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК - "Решаване на делото със споразумение". Съдът е бил длъжен да прецени съответствието на клаузите от споразумението със закона и морала - чл.382, ал.7 от НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона или морала, съдът следва или да предложи промени в него, а при липса на съгласие - да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.

В конкретният случай съдът не е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е пропуснал да констатира, че когато налага наказание пробация, то неговото минимално съдържание са две кумулативни мерки, а именно тези чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК. Мерките „задължителна регистрация" и „периодични срещи с пробационен служител" се налагат задължително. Обстоятелството, че е наложена и трета мярка - включване в програми за обществено въздействие, не дерогира горното правило. Затова като не е била наложена пробационната мярка по чл.42а, ал.1 т.2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител, първоинстанционният съд като е одобрил предложеното му споразумение е нарушил императивното правило, установено в ал.4 на чл.42а от НК, т.е. допуснал е нарушение на материалния и процесуалния закон.

С оглед на изложеното настоящия състав на Варненският апелативен съд намира, че са налице съществени нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, което дава основание приключеното наказателно производство да бъде възобновено. Допуснатото неправилно приложение на закона не може да бъде отстранено чрез изменение на наложеното наказание, тъй като то не е в интерес на осъденото лице, поради което не може то да бъдат извършено от настоящата съдебна инстанция на основание чл.425, ал.1, т.З от НПК. Горното налага отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Варненският апелативен съд

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО определението, постановено на 31.01.2017 г. по НОХД № 50/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                   2.