О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 245/17.07.         Година  2019                       Град Варна

 

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На седемнадесети юли           Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :        Радослав Славов         

                     ЧЛЕНОВЕ :         Румяна Панталеева

Мария Маринова

                              

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД209 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

 

Предмет на проверката е определение № 144/16.05.2019 г. на Окръжен съд Добрич, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 130/19 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 87/18 г.  на ОСлО ОП Варна.

Досъдебното производство е било образувано на 14.03.2018 г. и по него са се разследвали обстоятелства във връзка с умишлен палеж на имущество, собственост на А.Б..

С постановление от 28.03.2019 г. прокурор в Окръжна прокуратура Варна е прекратил наказателното производство, като се е позовал на чл.243, ал.1, т.2 от НПК.

В проверяваното определение първостепенният съд е възприел становището на обвинението, като е посочил, че авторството на деянието не може да бъде доказано въз основа на събрания и проверен в пълнота доказателствен материал.

Във въззивната жалба от адвокат М. И., АК Добрич, в качеството му на процесуален представител на пострадалия Б., определението на окръжния съд се оспорва с твърдения, че не е извършено всестранно и пълно разследване на обстоятелствата и фактите, включени в предмета на доказване по см. на чл.102 от НПК, въз основа на което се иска неговата отмяна.

 

Проверяваното определение не страда от пороците, които се претендират.

Окръжният съд е констатирал, че при разследването фактическата обстановка е изяснена правилно, изложил е подробно установените обстоятелства и въз основа на тях е споделил аргументираните правни изводи на обвинението.

Изложени накратко и в хронология, фактите по делото се свеждат до изливане на леснозапалима течност на входната врата на апартамент /част от жилищен блок/, собственост на А.Б., в което живеел синът му – П. Б., последвало развитие на пожар и овладяването му от пожароспасителен екип. По същото време с подобна течност бил залят и паркиран в близост лек автомобил, собственост на родителите на П. Б., която не била възпламенена.

Въз основа на първоначално събраните данни от разследването за палежа на апартамента бил обвинен К. П. К., но след изчерпване на доказателствените източници прокуратурата приела, че обвинението остава недоказано.

Макар в разглежданата жалба оплакването да е формулирано като доказателствена непълнота, на практика всички развити съображения  касаят доказателствения анализ и с тях се поставя въпроса достатъчни ли са събраните доказателства да бъде възведено, респ. поддържано, обвинение по чл.330 от НК срещу К. К. – въпрос извън компетентността на съда, който не може да дава указания на прокуратурата в този смисъл. В настоящото производство по реда на чл.243 от НПК съдът не е оправомощен да изземва ръководно-решаващите функции на обвинението в досъдебната фаза, и след като жалбоподателят не се позовава на необходимостта да бъдат събирани конкретни допълнителни и нови доказателства, оплакванията му могат да бъдат разгледани единствено на плоскостта допуснато ли е порочно или превратно тълкуване в доказателствената дейност на прокуратурата. 

Възприетата фактическа обстановка е извлечена от установеното при използваните способи за доказване -  разпит на свидетелите и обвиняемия, оглед на местопроизшествие, претърсване, изземване, доброволно предаване, експертизи, анализи на данни от мобилни услуги. Изложеното в проверяваното определение се основава на съвкупната оценка, след съпоставка, на всички относими обстоятелства, а наведените пред първостепенния съд възражения са намерили в него дължимия отговор. Били са изрично отбелязани и анализирани наличните косвени доказателства, подкрепящи обвинителната теза, както и единственото пряко доказателство в показанията на свидетеля П. Б., като е взета предвид вътрешната им противоречивост, видна в трите отделни разпита:

– на 14.03.2018 г. той е  заявил, че непосредствено след запалването на входната му врата две лица потеглят от близкия паркинг с автомобил и в този момент от входа на блока му излиза трето лице, което оприличил на обвиняемия К.,

- на 20.04.2018 г. твърди, че първо от входа му излиза лице, което категорично разпознава като К. /да се отправя със спокоен ход наляво/, а малко след това вижда двете лица на паркинга, които, макар добре осветени, не разпознава, и единствено отбелязва бял кант на долнището на едното от тях,

- на 25.02.2019 г. – описвайки само възприятия от повторното си излизане на терасата, и в частност двете лица на паркинга, за който уточнява, че е разположен в дясно, изразява предположение, че едното от тях /с белите кантове/ е обвиняемият К., позовавайки се на сходство в телосложението.

Единствено не е изразено становище по значимостта на вещественото доказателство – тъмносиньо горнище на анцуг А., иззето от автомобила на обвиняемия К., за което следва да се отбележи, че то не носи претендираната от жалбоподателя тежест в подкрепа на обвинението, поради обективната невъзможност да бъде свързано със споменаваното долнище на едно от лицата, забелязани от свидетеля П. Б. на паркинга до блока му, което долнище не е уточнявано никога като А.b /въпреки характерните за марката белези/, а просто в единия разпит е с бял кант, а в другия с бели кантове. 

 

Окръжният съд в Добрич се е солидаризирал с изводите на прокуратурата, обуславящи прекратяването на наказателното производство, и в частност, че въз основа на доказателствата по делото обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Без да заявява същото становище, което би представлявало недопустимо произнасяне по съществото на обвинението, настоящият състав на Апелативен съд Варна намира, че оценката на окръжния съд за обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване е правилна, доколкото решението е взето при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, без да бъдат неглижирани, игнорирани, нито превратно тълкувани някои от тях, като е изцяло право на прокуратурата, без възможност за намеса от страна на съда, да реши дали да внесе обвинителен акт и поддържа обвинение при наличната доказателствена съвкупност, за която не се твърди, нито служебно се установява, необходимост от допълване чрез конкретни процесуални способи.

 

По изложените съображения и съгласно чл.243, ал.8 от НПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 144/16.05.2019 г., постановено по ЧНД № 130/19 г. по описа на Окръжен съд Добрич, наказателно отделение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 87/18 г.  на Окръжен следствен отдел, ОП Варна.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ :