Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………………     Година  2012                          Град Варна

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На девети март                    Година две хиляди и дванадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Божидар Манев  

                            ЧЛЕНОВЕ:         Росица Лолова

Румяна Панталеева

 

Съдебен секретар С.Д.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 21 по описа на съда за 2012 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 33/14.12.2011 г. по НОХД № 442/11 г. на Окръжния съд в град Шумен, с която И.Г.Г. е бил осъден по чл.116, ал.1, т.6, вр.чл.54 от НК на доживотен затвор. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че на 04.01.2011 г. в с.Сечище, област Шумен, подсъдимият е умъртвили умишлено Ф. Ф., като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост. В различие с обвинението, поддържано от прокуратурата, е било само решението на съда за отсъствие на квалифициращия елемент по чл.116, ал.1, т.5 от НК – деянието да е извършено по отношение на лице в безпомощно състояние, в която част подсъдимият е бил оправдан, без последващ протест.

Ангажирана е била и гражданската отговорност на подсъдимия, който е бил осъден да заплати на брата на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева. 

Въззивната проверка се инициира с жалби от подсъдимия лично и неговия служебно назначен защитник – адвокат Н.,***, с които се отправят искания, поддържани и в съдебно заседание, за приложение на чл.124 от НК и намаляване на наказанието. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че присъдата е правилна.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, събрани и проверени по реда и със средствата на НПК от първоинстанционния съд, накратко са следните:

Пострадалият Ф. Б.Ф. работел в стопанството на свидетеля К. Н. в с.Сечище и живеел в приземна стая от къщата му. Подсъдимият И.Г.Г. ***, но често пребивавал и в с.Сечище, където се наемал на временна работа. Със свидетеля Н. се познавали от много години, и по негова покана прекарал Коледните празници в края на 2010 г. в дома му, но с поведението си започнал да притеснява семейството му, за това, по настояване на съпругата – свидетелката Калинка Николова, за Нова година си тръгнал, но на 03.01.2011 г. пак се появил. Подсъдимият се познавал добре и с пострадалия, при когото отишъл надвечер с бутилка вино и започнали да се черпят в приземната стаичка. Към 23.50 часа край вратата й преминал свидетелят Н., и макар да не влязъл, видял през вратата, която била стъклена, че вътре свети, също чул тих разговор. В течение на вечерта, след като двамата изпили значителни количества алкохол, помежду им възникнало спречкване, прераснало във физическа саморазправа от страна на подсъдимия, в хода на която той привързал единия крак на пострадалия с колан към леглото и му нанесъл множество - няколко десетки, удари по цялото тяло, с твърд предмет, включително проникнал с такъв в ануса му, след като с нож разрязал панталона и слипа му. След нанесения жестокия побой, подсъдимият струпал под и върху тялото на Ф. множество дрехи и завивки, и го изоставил върху леглото, е телевизорът в стаята оставил включен.

Сутринта на 04.01.2011 г. към 7.30 часа свидетелят К. Н. се приготвял да излиза от къщата, когато по стълбите се качил подсъдимия с думите „Дай багажа и да се махам”. Свидетелят му казал, че е при животните, приготвил цигари за всички и слязъл в мазата да извика пострадалия. Направило му впечатление, че е студено, а обичайно там денонощно горяла печка, също така установил, че луминесцентната тръба за осветлението е счупена и в стаята е полутъмно, но забелязал подпряна на бюфета една от сопите, които обичайно стояли отвън и пострадалият ходел с тях да пасе кравите. После видял струпаните завивки, завикал пострадалия по име, а подсъдимият му казал да го остави, че той го е оправил, или подредил. Като побутнал пострадалия, свидетелят установил, че се е вдървил, и се обърнал към подсъдимия с думите „Какво си направил, той починал, убил си го”, на което Г. отговорил само „А, починал”. Свидетелят Н. започнал да набира телефона на кмета на селото, в което време подсъдимият напуснал двора му през задната врата.

След като си тръгнал, подсъдимият се отбил в друга къща в селото - домът на А. и Ю.М., от когото поискал да купи стария му автомобил. Свидетелят М. отказал и настоял да тръгват, защото бързал за града. Подсъдимия пожелал да се измие, при което мил ръцете си с веро и вода, като преди това попитал има ли кръв по лицето. По пътя към автобусната спирка подсъдимият споменал пред свидетеля Х.: "Ф. ме удари, но и аз го възстанових ". На конкретния въпрос какво точно е направил, само повторил израза си "възстанових го". Когато кай тях преминал с автомобила си свидетелят Р.Ф., подсъдимият му подвикнал да спре, качил се и отпътувал с него за гр.Нови пазар. На входа на селото се разминали с обозначен автомобил на МВР, при което подсъдимият се отпуснал от седалката надолу, а на въпроса „защо”, отправен му от другия пътник в автомобила – свидетеля Илия Асенов, само отвърнал да мълчи. При влизане в града служители на МВР спрели автомобила и задържали подсъдимия.

След оглед и аутопсия на трупа на Ф. Б.Ф. причината за неговата смърт била определена като тежка съчетана травма, изразена в контузия на мозъка, контузия на белите дробове и травматичен шок, като комбинираната травма се представяла от:

- черепно-мозъчна травма, включително 29 разкъсно-контузни рани по главата и лицето,

- гръдна травма, включително счупване на общо осем ребра,

- коремна травма - кръвонасядане навътре по дебелото черво, вдясно,

- обширни   кръвонасядания   по всички  крайници, включително формиране на джобове от размачкани меки тъкани по левия крак и счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка,

- опърляне на косми по лявото бедро и половата област вляво.

При съпоставката и анализа на така изложените факти, законосъобразно се извличат признаците на престъплението умишлено убийство, за това възражението по приложението на закона, с искане за преквалифициране на деянието по чл.124 от НК, са неоснователни. Въз основа на всички подробно изброени в мотивите на първоинстанционния съд доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие, и след аналитична оценка на формираната доказателствена съвкупност, се налага извод, че подсъдимият е осъществил състава по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК, тъй като със значителна сила е нанесъл множество, при това дори необичайно голям брой, удари по цялото тяло на пострадалия Ф., 29 от които съсредоточени само в областта на главата, при което са му причинили увреждания, несъвместими с живота. Като се имат предвид този способ на престъплението, вида, характера на нараняванията и засягането на особено жизнено важни органи, то несъмнено за подсъдимият е било ясно, че действията му ще доведат именно до настъпилия общественоопасен резултат.

В подкрепа на обвинението за наличие на утежняващи умишленото убийство квалифициращи обстоятелства са множеството наслагващи се удари по тялото на пострадалия, нанасяни със значителна сила в един по-продължителен времеви порядък, след като пострадалият е бил завързан, които сочат, че той е изпитвал големи  болки, страдания и предсмъртни мъки, надвишаващи значително тези при обикновените случаи на убийство. Към тях следва да бъде отчетено и сексуалното поругаване и унижаване на личността, което е претърпял пострадалият, както и горенето с директен пламък в половата област. Установено е при разпита на вещите лица, че дори значителното количество поет алкохол не е било достатъчна бариера за изживения физически и психологически стрес. От своя страна подсъдимият също е действал с нетипична за общите случаи, и необичайна ярост и ожесточение, причинили физически поражения по тялото на пострадалия, изключителни дори по мнението на професионалистите съдебни медици.

 

В бланкетните саморъчно изготвени въззивни жалби от подсъдимия присъдата е била определена и като необоснована, но в съдебно заседание не се поддържа такава теза. При служебната проверка въззивният състав не констатира допуснати съществени нарушения в тази връзка. Наред с обясненията на подсъдимия, който не отрича, че в нощта на убийството е нанесъл побой над пострадалия, включително и с дървена сопа, че го е завързал с колана му, по делото са налице достатъчно гласни доказателства, установяващи, че той е прекарал вечерта заедно с пострадалия на мястото, където последният е намерен убит, а от резултатите на ДНК експертизата е видно, че по неговите дънки и по неговия колан има следи от кръвта на Ф.. Тази експертиза е установила следи от кръвта на пострадалия също и по ножа, намерен в подсъдимия при задържането му, с който той е срязал панталона и слипа му. При съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства е установено чрез биологически и химически изследвания, че по едната от двете дървени сопи, иззети от местопроизшествието, има кръв, съответстваща по кръвногрупови признаци с тази на пострадалия.

 

При така възприетата и съответстваща на фактите по делото правна квалификация, първоинстанционният съд е решавал въпросите във връзка със справедливостта на наказанието при възможните съгласно специалната норма три алтернативи – лишаване от свобода и доживотен затвор, включително без право на замяна. Въззивният състав споделя становището, изложено в мотивите към първоинстанционния акт, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, и също така счита, че целите на наказателната репресия в случая могат да бъдат постигнати само ако подсъдимият бъдат поставен в изолация от обществото до края на живота си, тъй като е налице предпоставящото условие по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК - престъплението да е изключително тежко.  Макар да не е налице значима многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, са налице обстоятелства, характеризиращи деянието, по израза на съдебномедицинските експерти, като гранична проява на садизъм,  респективно сочещи на много сериозно и значимо засягане на правно защитените блага, конкретно човешкия живот. Като смекчаващи отговорността обстоятелства окръжният съд е отчел частичното самопризнание и проявеното съдействие от страна на подсъдимия на органите на наказателното преследване, но за първото от тях следва да се отбележи, на основа даваните обяснения и резултати от психологичното изследване, че проявената критичност е изключително формална, а по отношение на второто не се констатират някакви конкретни действия, които могат да бъдат определени като проявна форма на съдействие при разследването.

Същевременно е установено, наред с високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид неговите специфични характеристики, коментирани вече по-горе, че и подсъдимият е с висока степен на обществена опасност – както защото е осъждан три пъти за престъпления срещу собствеността и са налице неблагоприятни характеристични данни от свидетелите за него, така и видно от психологическия му профил, съгласно който той притежава дисхармоничните личностови характеристики на шизоидна и антисоциална личности, волевите му импулси са подчинени на емоциите и водят до непредсказуеми постъпки, като дори при обичайни ситуации у него е налице агресивна предиспозиция. 

 

С въззивната жалба на служебно назначения защитник, без излагане на конкретни мотиви, е направено искане и за отхвърляне на гражданския иск като недоказан, а към развитите подкрепящи такива в съдебно заседание, се добавя несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на активна процесуална легитимация.

Въззивната проверка констатира, че в гражданската си част присъдата е неправилна, тъй като предявеният от брата на пострадалия В.Б.Ф. и приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за претърпени неимуществени вреди е бил недопустим съгласно ППВС № 5/1969 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС № 2/1984 г. и базираната върху тях непротиворечива съдебна практика относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадалия.

От мотивите към съдебния акт е видно, че тази практика е била известна на първоинстанционния съд, който е изложил своето виждане, че настоящият случай не попада в кръга на приложното поле на постановленията, тъй като конституираният като граждански ищец В.Ф., брат  на починалия пострадал Ф. Ф., е и единствен негов наследник. Това становище противоречи както на обвързващата практика, така и на последвалите я решения в различни отделения на ВКС, напр. Р 526/01.02.2011 г., ІІ н.о., според което: „Както е добре известно, обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл.52 от ЗЗД, се определя от принципа на справедливостта и в случаите на причинена смърт е насочено да възмезди душевните страдания на най-близките на пострадалия лица - неговите родители, деца и съпруг /а/, както и лицата, установили същите отношения - фактически съжители или отглеждано, но още неосиновено дете. Задължителната съдебна практика ограничава кръга на правоимащите и не включва в него братята и сестрите, независимо от претърпените от тях неимуществени вреди поради загубата на близък роднина. Аргументът на първостепенния съд, че жалбоподателите са единствени наследници, е неотносим към преценката дали те са носители на правото на обезщетение за неимуществени вреди. Така заявената претенция черпи основание от института на непозволеното увреждане и не е свързана с правото на наследяване.”

Изложеното налага изменение на присъдата чрез отмяната й в цялата гражданска част, включително относно присъдената такса върху уважения граждански иск.

 

По изложените съображения не са налице основания да бъдат уважени въззивните жалби, извън искането за отхвърляне на гражданския иск, поради което и на основание чл.337, ал.3, пр. последно и чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33/14.12.2011 г. по НОХД № 442/11 г. на Окръжен съд Шумен, в наказателната част.

 

ОТМЕНЯ присъдата в гражданската част и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданския иск на В.Б.Ф. за неимуществени вреди като недопустим.

 

Решението подлежи на касационна проверка по жалби, допустими в петнадесет дневен срок от съобщенията до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: