О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 86/08.03.             Година  2018                     Град Варна

 

Варненският апелативен съд        Наказателно отделение

На  08 март две хиляди и осемнадесета година

В закрито  заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

 

ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Колева

ВЧНД № 21 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба от адв.В.В.О.– процесуален представител на А.С.Д., срещу определение № 1342/19.12.2017г. на ВОС, постановено по ЧНД № 1392/2017г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 31.10.2017 г., с което пък е прекратено наказателното производство по ДП № 3205/2016 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2 и б.“б“ от НК.

В жалбата се моли за отмяната на обжалваното определение и отмяна и на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сочат се доводи, че изводите на съда и прокурора, че възникналото ПТП е било предизвикано от настъпилия исхемичен мозъчен инсулт на Т.С.почивали на предположения. Според жалбоподателя по делото не били налице доказателства, които да сочат по недвусмислен начин, че исхемичният инсулт се е развил по време на управление на л.а. „Пежо 206”. Твърди се, че той има травматичен характер.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Досъдебно производство № 3205/2016 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, е образувано на 07.08.2016 г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2 и б.“б“ от НК, за това, че на същата дата, на главен път  I-9, Варна-Бургас, в местност „Лонгоз“, в землището на с.Старо Оряхово, обл.Варна, при управляване на МПС е нарушил правилата за движение, като по непредпазливост е допуснал причиняването на смърт на Т.Д.С.и средна телесна повреда на Т.Д.С., като от деянието е настъпила телесна повреда и смърт на повече от едно лице, като в последствие - на 20.08.2016 г. Т.Д.С. е починала.

 

Въззивната инстанция намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

 

На 07.08.2016 г., около 13,20 часа, по главен път 1-9 гр.Варна - гр.Бургас, в местност „Лонгоз" , землището на с. Старо Оряхово, обл. Варненска, в посока гр.Варна, Т.С.се движела с управлявания от нея л.а. „Пежо 206" с рег.№ В 5725 НХ, със скорост от 80-81 км/ч. С нея пътувал и Т.Т., с когото живеела на семейни начала. Той седял на предната дясна седалка на автомобила. Движението било интензивно, времето - горещо, а асфалтът - сух. Пътят бил двупосочен, с по една лента за движение във всяка посока и с хоризонтална маркировка, разрешаваща изпреварване и в двете посоки.

По същия път, но в посока гр.Бургас (противоположна на движението на л.а. „Пежо 206”) със скорост от 123-124 км/ч се движел л.а. „Сузуки суифт” с рег.№ СА 5161 MX, управляван от свид. А.Д., която пътувала към с.Шкорпиловци. На около 50 метра пред нейния л.а. се движел брат и́ – св.Д., с л.а. „Опел Корса“.

По време на управлението на автомобила, Т.С.получила исхемичен мозъчен инсулт. Развитието на болестните процеси ограничили двигателните способности на крайниците на Савова и това довело до изгубване на контрола върху управлението на автомобила. Л.а. „Пежо 206” променил траекторията си на движение нелогично и криволичейки се насочил към автомобила, управляван от св. Д., но до сблъсък между тях не се стигнало. Такъв обаче последвал непосредствено след това, когато управляваният от Т.С.автомобил, излязъл от собствената си лента за движение и се ударил челно и вляво в л.а. „Сузуки Суифт”, управляван от св. Д.. След удара автомобилът, управляван от свид. Д. се завъртял и излязъл извън лентата на движение.

В резултат на настъпилото произшествие, возещият се на предна дясна седалка на л.а. „Пежо 206” с рег.№ В 5725НХ Т.Т. починал, а Т.С.била откарана от пристигналия на място екип на Спешна помощ в болнично заведение. Предвид, че св.А.Д., имала по-леки наранявания, същата  била отведена от своя баща в МБАЛ "Св. Анна"–Варна. В последствие, на  20.08.2016 год., Т.С.също починала.

В хода на воденото разследване по образуваното във връзка със случая досъдебно производство № 3205/2016 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, е назначена съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение е видно, че причината за смъртта на Т.Т. е „съчетаната травма, включваща в своята характеристика несъвместими с живота разкъсвания на вътрешни органи, като установените при огледа и аутопсията механични увреждания са получени от удари и притискане с/или върху твърди тъпи предмети и съответстват да са резултат на травма в купето на автомобила при описаната обстановка на произшествието. При всички увреждания са налице признаци за „прижизненост“.

Видно от заключението на вещото лице изготвило СМЕ с оглед установяване характерът на получените от св.А.Д. телесни увреждания, в резултат на ПТП, пострадалата е получила „контузия на гръдния кош, травматичен левостранен пневмоторакс /навлизане на въздух в лявата плеврална кухина/, контузия на шията, ожулвания в областта на лицето, шията, гръдния кош, корема, левия горен крайник, левия долен крайник, кръвонасядане в областта на дясната мишница, разкъсно контузни рани в областта на дясното коляно, кръвонасядане и травматичен оток в областта на дясното стъпало. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети или детайли на МПС, реализирани в областта на лицето, гръдния кош, корема и крайниците в посока отпред назад. Контузията на шията е резултат на силно, внезапно движение, сгъване, разгъване, в областта на шията. Травматичният левостранен пневмоторакс /навлизане на въздух в лявата плеврална кухина/ е обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От проведено изследване на проба кръв, взета от А.С.Д. не се установило наличие на етилов алкохол.

Според заключението на изготвената по делото СМЕ №166/2016 г., при огледа и аутопсията на трупа на Т.Д.С. се установило: „тотална некроза на главния мозък; обширен исхемичен мозъчен инсулт в ляво и дясно голямомозъчни полукълба; тежък оток на мозъка с вклиняване в големия тилен отвор; вторичен кръвоизлив в четвърто мозъчно стомахче; атеросклероза на мозъчни съдове  с участъци  на силно стесняване на просвета им; контузия на десния бял дроб; оток на белите дробове; начална огнищна пневмония; множествени счупвания на таза; счупвания на малкия пищял, счупвания на малкия пищял на лявата подбедрица в горна трета, счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в горна трета, счупване-луксация на дясната глезенна става със счупвания на големия и малкия пищяли на дясната подбедрица; ожулвания и кръвонасядания по гръдния кош и корема, долните крайници, разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявата колянна става; фрактури на гръдната кост и ребра двустранно, без наличие на кръвонасядания по околните на счупванията меки тъкани, инжекционни бодове на обичайните места; хипертрофия на миокарда, коронаро- и аортосклероза, хепато-и спленомегалия, застойни промени в черния дроб, артериолосклеротична нефросклероза“.Вещото лице е посочило, че причината за смъртта на Т.Д.С. е „обширния исхемичен мозъчен инсулт, засягащ двете голямомозъчни полукълба, довел до развитие на тежък мозъчен оток и впоследствие до тотална некроза на главния мозък, като липсва пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт.

Развитието на исхемичен мозъчен инсулт по време на управлението на автомобила от Т.Д.С. би могло да предизвика загуба на управление на автомобила и да е станало причина за настъпилото ПТП.

При изследване по ГХМ не се установило съдържание на етилов алкохол в пробата кръв взета при приемането на пострадалата в МБАЛ „Св. Анна - Варна" на 07.08.2016 г.

Във връзка с воденото по делото разследване е назначена и АТЕ, видно от заключението на която, вещото лице е описало механизма и причината за настъпване на произшествието, а именно :“загубата на контрол при управление на л.а.“Пежо 206“ и последващото му навлизане в лентата за насрещно движение, от което е последвал челен сблъсък с движещия се там лек автомобил „Сузуки Суифт“. Експертът е посочил скоростта на движение на двата автомобила към момента на сблъсъка, а именно – 80-81 км/ч на л.а „Сузуки Суифт“ и 123-124 км/ч. на управлявания от Т.С.л.а.“Пежо 206“, както и че водачите им не са имали техническа възможност да предотвратят сблъсъка.

По делото е назначена и допълнителна СМЕ, която е разгледала отново поставения и пред въззивната инстанция въпрос относно причината за смъртта на Т.Д.С., и най-вече дали тя има травматичен генезис. Както е видно от същата, след като е отговорил на поставените му въпроси, експертът е не е намерил каквито и да е било обективни или научни причини да промени вече застъпеното становище относно причината за смъртта на Т.Д.С.“.  До този извод са достигнали и експертите, изготвили назначената комплексна ATE и СМЕ. От тяхното заключение се установява, че след ПТП на 07.08.2016 г., Т.С.е била приета за лечение в МБАЛ „Св.Анна-Варна“  в мозъчна кома, в тежко общо състояние, с множество травматични увреждания в областта на гръдния кош, корема, таза и долните крайници, като при проведеното в деня на приемането в болничното заведение компютър-томографско изследване на главен мозък са установени данни за „дискретни хиподензни зони в ляво темпоропариетално", т.е. за участъци в слепоочно-теменната област на лявото голямомозъчно полукълбо с нарушено кръвоснабдяване, характерни за исхемичен мозъчен инсулт. В последващите КТ-изследвания на 09.08.2016 г. и на 17.08.2016 г. се установява разрастване на исхемичните участъци до пълно заличаване на мозъчните структури на главния мозък, каквато е и находката при извършената аутопсия след смъртта на пострадалата на 20.08.2016 г. В проведените компютър-томографски изследвания, както и по време на аутопсията не се установяват данни за травматични увреждания на главата, т.е. за черепно-мозъчна травма. Състоянието на мозъчна кома, в което е била приета в болничното заведение пострадалата, е резултат на развилия се исхемичен мозъчен инсулт. Съдовият инцидент, който е довел до нарушение на кръвоснабдяването на мозъчната тъкан и е дал начало на развитието на исхемичния мозъчен инсулт е възникнал преди приемането на пострадалата в болничното заведение. Посочено е, че при възникване на съдовия инцидент, в рамките на минути се наблюдават промени в съзнанието, отпадане на двигателни функции, смущения в сетивните възприятия. В подобно състояние Т.С.не е можела адекватно да управлява моторно превозно средство. Тези изводи не противоречат на нито едно от извършените многобройни изследвания, които обстойно са били коментирани от вещите лица по комбинираната СМЕ и АТЕ, вкл. и цитираното в жалбата КТ 2836/17.08.16 г. Затова и не може да споделено оплакването, че изводите на експертите са базирани на избирателен прочит на доказателствата по делото. На следващо място следва да бъде посочено, че изводът, че Т.С.е получила първо инсулт, в резултат на който е изгубила контрол върху управлението на лекия автомобил се подкрепя и от гласните доказателства по делото – показанията на св.Д.Д.и св.Д.Д.. И двамата свидетели описват как изведнъж и без каквато и да било видима причина л.а. „Пежо 206” е започнал да криволичи на ляво и надясно, разминал се с л.а., управляван от Д.и се ударил в следващия л.а. – този на жалбоподателката. В този смисъл са и показанията на самата А.Д. – л.а. се поднасял наляво-надясно и след това е ударил нейния.

Вещите лица са посочили и че водачът на автомобил „Пежо 206" Т.С., както и водачът на автомобил „Сузуки Суифт" - свид. А.Д. не са имали техническа възможност да предотвратят сблъсъка, като при друг вариант на движение на двата автомобила - 80,0 км/ч. за л.а„Пежо 206" и 90,00 км/ч. за л.а. „Сузуки суифт" деформациите по металоконструкциите на двата автомобила биха били същите по вид, но с по-малка величина. В разглеждания случай телесните увреждания на пътуващите са причинени от екстремалните ускорения, в следствие на рязкото намаление на скоростите на автомобилите.

С Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна, наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т. 1 от НПК, с оглед липсата на виновно извършено деяние от страна на Т.С., предвид безспорно установената по делото причина за възникването на ПТП, а именно – развитието на исхемичен мозъчен инсулт на управлявалата л.а.“Пежо 206“ Т.С., което от своя страна предпоставя признаците на случайното деяние по смисъла на чл.15 от НК.

При упражняването на съдебен контрол по чл.243, ал.5 и сл. от НПК върху прекратяването на наказателното производство от прокурора, предметните предели на проверката са ограничени до обоснованост и законосъобразност на правните изводи на прокурора. В конкретния случай,  и настоящият съд счита, че решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство е правилен и обоснован, като същият е направен при изяснена фактическа обстановка при обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на правилата на формалната логика и взаимната връзка на отделните обстоятелства.

В конкретния случай е безспорно установено, че настъпилото ПТП не е резултат на съзнателно поведение на загиналата Т.С., а на обстоятелството, че в резултат на развили се болестни процеси в нейния мозък, тя е изпаднала в състояние, ограничило в значителна степен волевите й възможности да контролира крайниците си. В допълнение на изложените от прокурора съображения за наличието на „случайно деяние“, по см. на чл.15 от НК,  които изцяло се споделят и от въззивния състав, следва да се посочи, че в правната теория под деяние се разбира само съзнателния волеви акт, свободен от физическа и физиологична причина (Н.Д., Наказателно право, изд. БАН, 1994 г.). Не представляват деяния по смисъла на НК т.нар. рефлексни движения, „сир. тия движения, при които възбудата на двигателните нерви не стои под надзора на съзнанието и които се извършват субкордикално, като преминават направо от един сетивен център в двигателния център без да проникват през главния мозък.” Конкретния случай е аналогичен, защото загубата на контрол върху управлението на МПС не се дължи на съзнателна деятелност, контролирана от волята на Т.С., а на физиологична „принуда”, свързана с болестно увреждане на нейния мозък, което е извън нейния контрол.

По изложените съображения настоящият състав на ВАпС се солидаризира с правните изводи на ВОС и намира, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

           

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.6 и ал. 7 от НПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1342/19.12.2017г. на ВОС, постановено по ЧНД № 1392/2017г.

Определението е окончателно.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          

ЧЛЕНОВЕ: