Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 172/29.07.2016 г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тридесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар П.П.

   прокурора Вилен Мичев,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №210 по описа за 2016 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба от адв. М.Р., като защитник на Б.Х.Д., подсъдим по нохд №156/15г. по описа на Силистренски окръжен съд против  присъдата на същия съд от 12.03.2016г., с която подсъдимият Д. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 НК.

В жалбата се сочат основания за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание В допълнителните съображения към жалбата се излагат подробни съображения по всяко от оплакванията. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства, необосновано е кредитирал 5-членната АТЕ, вместо да кредитира повторната тройна АТЕ, която била обективна, компетентна, задълбочена, аналитична, научна и най-благоприятна на подсъдимия. Излагат се съображения за наличие на елементи на по-леко наказуемо деяние, както и не били отчетени всички смекчаващи обстоятелства и не е отчетено приетото съпричиняване от страна на пострадалия. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, както и алтернативно за приложение на закон за по-леко наказуемо деяние и приложение на чл.55 НК, или да се намали наложеното наказание с приложение на чл.66НК. Прави се искане и за отмяна на наложената на защитника, адв. Р. глоба с разпореждане от 21.10.15г.

Постъпила е и жалба от адв. П.Н., като повереник на частните обвинители К.И.В., Т.И. Петкова и Ц.С.П. в която се излагат съображения за необоснованост на присъдата в оправдателната й част, както и явна несправедливост на наложеното наказание по отношение приложението на чл.66 НК. Прави се искане за изменение на присъдата като подсъдимия бъде признат за виновен да е допуснал нарушения и на чл.15 ал.1 и чл.20 ал.1 ЗДвП както и да се определи ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Представителят на Апелативната прокуратура изразява становище за основателност на жалбата на частните обвинители и неоснователност на жалбата на подсъдимия

Пълномощникът на частното обвинение поддържа подадената жалба и изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на жалбата на частното обвинение.

Въззивните жалби са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 12.03.2016г. по нохд № 156/2015г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия Б.Х.Д. за виновен в това, на 04.12.2014г., около 10:43ч по път ІІІ-213 в района на км.10+500,посока гр.Силистра – с.Калипетрово, при управление на л.а. „Опел-Астра” с рег. № СС6100АК, нарушил чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на И.П.Х. от с.Ветрен, починал на 01.01.2015г., и на основание  чл.343 ал.1 б.”в”  вр.чл.342 ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от четири години., както и лишаване от правоуправление за срок от три години. Признал го е невиновен да е нарушил разпоредбите на чл.15 ал.1 и чл.20 ал.1 ЗДвП. Осъдил го е да заплати съответните разноски. Произнесъл се е по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Подсъдимият Д. е полицейски служител към отдел”Охранителна полиция” ОД на МВР Силистра от 01.01.2006г. и на 04.12.14г. бил назначен в наряд от 06:00 до 18:00ч. като водач на л.а. „Опел Астра” рег.№СС6100АК заедно със свид. Д., който бил старши на наряда. Автомобила бил минал технически преглед на 01.04.14г. а зимните гуми били поставени в края на м.октомври.

На 04.12.14г. след 10.30. се отправили към с.Калипетрово, като в автомобила бил и свид. Г. - н-к отделение при сектор Пътна полиция, който седял на задната седалка зад шофьора. Пътят бил двупосочен с по две ленти във всяка посока, разделен с двойна непрекъсната линия и ширина на платното от 14,70м. и наклон от 6% при изкачване към с.Калипетрово. Местопроизшествието попада в зоната на знак В-26, ограничаващ скоростта на движение на 70км/ч в двете посоки и пътни знаци Д11 и Д12- начало и край на населено място. Метеорологичните условия били неблагоприятни, валял дъжд /5л./кв.м./, чийто интензитет се променял, и слаб вятър.По пътния участък се образували водни потоци, пресичащи косо платното. В дясно, по платното имало запесъчен участък с около метър ширина, в следствие на наносите.

Движейки се в посока с.Калипетрово, подс. Д. се движил с около 114 км/ч, преодолявайки лек ляв завой, навлязъл в прав участък. В този момент преминал през такъв воден поток, устойчивостта на автомобила се нарушила като започнало поднасяне по посока обратна на часовниковата стрелка. Завъртайки се на около 280 градуса, автомобилът навлязъл със задната си част в насрещната лента, на около 60см. В същото време, в противоположната посока се движел л.а.”Ауди 80”рег.№СС0386СС, с водач, постр. И.Х.. Непосредствено преди произшествието/на около 45м./ този автомобил също бил навлязъл в насрещната лента, на около 40см. Последвал удар между лявата предна част на л.а. „Ауди” и задната лява част на л.а. „Опел”. Мястото на удара бил в зоната на двойната разделителна линия. След удара л.а. „Ауди” е продължил движението си напред и надясно и спрял в края на дясната част на своята лента, а л.а. „Опел” се е приплъзнал странично, завъртайки се по посока обратна на часовниковата стрелка като е спрял в своето платно напречно.

В 10.45ч. е постъпило обаждане от свид.Д., който е поискал да бъдат изпратени линейки. На мястото пристигнал и свид. Д. Д., който се обадил на тел.112. Пристигнал автопатрул със свид. С. и К., както и екип на ЦСМП. Със съдействието на Гражданска защита от л.а. „Опел” бил изваден свид. Г.. Постр. Х. успял сам да излезе и да се качи в линейката. Мед. помощ била оказана и на свид. Д. и на подс. Д..

След направените изследвания на постр. Д. се установило, че има тежки травми по главата – счупване на черепния свод в ляво, фрактура на лява орбита, скалпова рана в ляво-челно, травматичен интерцеребрален хематом в ляв темпорален дял, което наложило транспортирането му в МБАЛ „Св.Анна” Варна. Въпреки проведеното лечение, на 01.01.15г. пост. Х. починал. От назначената СМЕ е видно, че смъртта е настъпила в резултат на уврежданията от претърпяното ПТП и е налице пряка причинно-следствена връзка получените телесни увреждания и настъпилата смърт.

По делото са били назначени няколко САТЕ, като съдът е кредитирал последната, петчленна САТЕ като е приел, че тя е най-пълна и обективна. Същата е използвала научни способи, които най-пълно и точно установяват механизма на ПТП и дава отговори на всички поставени въпроси.

Според тази експертиза скоростта на л.а. „Опел” преди удара е била около 114 км/ч, а в момента на удара – около 95 км/ч., каквито стойности сочи и първата, тричленна, АТЕ. Петчленната експертиза е обосновала изводите си в тази насока със съответните изчисления по метода „Теория на удара-постановка на Нютон” и никъде не е посочено, че те са се позовавали на показанията на GPS системата, монтирана в автомобила, която между другото отчита същата стойност на скоростта. Вещите лица посочват, че така изчислената от тях скорост е съпоставима със скоростта, извлечена от показанията на устройството, отчитащо изминатото разстояние за определено време.

Според тази експертиза липсват данни за възникнали внезапни неизправности преди удара и по двата автомобила и заключават, че създалата се ситуация е в резултат на конкретните действия на водачите като посочват като основна причина настъпилата загуба на управление , л.а. „Опел”, в резултат на технически несъобразената скорост, съобразно пътната настилка, атмосферните условия и състоянието на гумите. Според техните изчисления, безопасната скорост при тези условия е била около 78кв/ч, като до тази скорост може да се избегне явлението „аквапланинг”.

Правилно съдът е приел, че основна причина за загуба на управлението на л.а. „Опел” е движението му със скорост значително над разрешената за конкретния пътен участък и конкретните условия на пътя.

За разлика от тези две експертизи, втората тричленна АТЕ, посочена от защитата на подс. Д. като най-обективна, сочи на скорост на движение преди удара около 60,73км./ч или близо два пъти по-ниска, която не е била променена и към момента на удара. Това заключение правилно не е било кредитирано от съда, тъй като не кореспондира с доказателствата по делото, освен с обясненията на подсъдимия. При така посочената скорост не би се стигнало до загуба на устойчивостта на автомобила , а от там и на управлението му и не би се създала конфликтна ситуация. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че автопатрула, пристигнал непосредствено след ПТП е преминал през същия участък, при същите условия но със скорост 60-70 км/ч без каквито и да е усложнения при движението.

Още едно обстоятелство в подкрепа на посочената от петорната експертиза скорост е това, че автомобила „Опел” е намерен с установен скоростен лост на четвърта предавка. При установения наклон, теглото на автомобила вкл. и пътуващите е твърде невероятно да се поддържа скорост от 60-70км/ч на висока предавка. Такава скорост съответства по-скоро на трета предавка, за да има възможност за ускоряване и поддържане на скорост при наклон при изкачване, без автомобила „да боксува”, както според свид. Д. и Г. се е случвало. Освен това според втората тройна експертиза в момента на удара л.а. „Опел” е бил в процес на „занасяне”, като приемат, че тази загуба на управление е станала при скорост 60,73км/ч и че това е станало поради преминаване на дясно предно колело през воден слой. Този извод не е особено убедителен предвид състоянието на предните гуми на автомобила, които са били в отлично състояние, както и факта, че явлението „аквапланинг” се появява при значително по-висока скорост на преминаване през воден слой и обстоятелството, че непосредствено след този автомобил от там е преминал друг подобен, с посочената от тези вещи лица скорост и не е последвало такова „занасяне”. Като друго обстоятелство, от което вадят заключение в подкрепа на твърдяните от тази експертиза данни за скоростите на автомобилите се сочи наличието на мъгла в района. Твърди се, че при такава мъгла било невъзможно автомобила да се движи със скорост над 100км/ч. Никой от свидетелите, освен подс. Д. не сочи на изключително затруднена видимост. Това се потвърждава и от метеорологичната справка. При така твърдяната от подсъдимия видимост до 10м. едва ли и скорост от 60-70 км/ч е съобразена.

По отношение мястото на удара обосновано съдът е кредитирал отново петчленната САТЕ. Според тази експертиза мястото на удара може да се определи категорично и това е областта на двойната непрекъсната разделителна линия, на 0,6м. вляво и 0,4м. вдясно по посока на движение на л.а. „Ауди” към гр.Силистра. Обосновават извода си на базата на обективните находки – протривните следи по асфалта, деформациите по двата автомобила и ползваните методи на изчисление, които допускат грешка от около 20см. по ширината на пътното платно. Използвана е компютърна симулация която наслагва моментите на движението, изхождайки от крайните точки, на които са установени автомобилите. Така, според експертизата, вследствие загубата на управление л.а. „Опел” е започнал ротация около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка. При тази ротация е навлязъл със задната си част в насрещната лента за движение, като в същия момент е настъпил удара с автомобила „Ауди”, който също се е намирал частично в лентата за движение на л.а. „Опел”.

Точно на обратната позиция е втората тройна АТЕ, която приема, че удара е настъпил изцяло в лентата за движение на л.а. „Опел”. Единствено подс. Д. сочи на такова разположение на автомобилите като заявява, че не е навлизал в насрещната лента, но не е сигурен на 100%. В тази връзка свид. С., който е транспортирал подс. Д. до болницата заявява в показанията си, че подс. Д. му е споделил, че се е завъртял и е навлязъл в насрещното платно. Разпитан в с.з. потвърждава тези си показания като заявява, че този разговор се е провел в автомобила му, а не на местопроизшествието. Тази експертиза сочи и на коренно различен начин на движение на л.а. „Опел” след загубата на управление – по посока на часовниковата стрелка. Тази експертиза не се оспорва единствено от защитата на подсъдимия. В резултат на конкуриращите се изводи на двете тройни АТЕ правилно съдът е допуснал трета, повторна АТЕ в състав от пет вещи лице, между които и проф. К., сочен и от защитата и от обвинението и чиито трудове са залегнали в заключенията на първите две експертизи.

Съгласно заключението на петорната експертиза ротационното движение на л.а. „Опел” е започнало в лявата лента по посока на неговото движение и противоречи на твърдяното от подс. Д., че се е движил в дясната лента. В обясненията си при първоначалния разпит е заявил, че се е движил по следата на двете ленти в неговата посока, тъй като в края на дясната лента имало пясък и наноси от около 1м. В последващ разпит /л.136 ДП/вече заявява, че се е движил изцяло в дясната лента. Според вещите лица е без значение в коя част на лентите за движение се е намирал автомобила „Апел” в момента на загуба на устойчивост, тъй като при всички случаи крайният резултат е установеният по делото – т.е. мястото на удара ще е там където е посочен от петорната АТЕ. Според експертизата, обаче е по-вероятно автомобила да се е намирал в лявата лента при започване на ротационното движение.

При установяване мястото на удара експертизата е имала предвид следите оставени върху пътната настилка отбелязани като 21,22 и 23, както и установените части, разпилени по пълното платно /динамични следи/. В протокола за оглед е фиксирана следа от протриване, оцветена в жълт цвят, на ниво от 7,2м. до 7,4м. от лявата граница и на ниво 14,8 до 15,1 след мерната линия, непосредствено от дясно на двойната непрекъсната линия по посока на движение на л.а. „Опел” Установено е, че разпръснатите елементи от автомобила „Ауди” са основно в дясната пътна лента в неговата посока, косо на платното и ориентирани от лявата лента към крайното положение на автомобила в дясно. В средната част на платното има разпилени множество елементи в значително по-голям обсег. Там са и трите характерни протривания на асфалта. Характерът им съответства на масивно протриване на предмет с равна площ като едната от следите е с жълт цвят. В резултат на ударния процес л.а. „Опел” ротира спрямо вертикалната си ос, обратно на часовниковата стрелка като ротацията е значителна и е предизвикана от голямото по величина рамо на ударната сила спрямо масовия център. Ударът е масивен като се получава провисване и задиране на долните съставни части на „Опел”-а. Установено е, че жълтата следа е оставена от легенчето на резервната гума, намерено в зоната на разпръснатите части. Тази жълта следа, видно и от разпъната ролетка, е на 0,30м. от средата на двойната осова линия. По този начин се обяснява и значителното разпръсване на откъснатите елементи от купето на „Опел”-а, в резултат на действието на центробежните сили /задната кора на багажното отделение и осветителното тяло, разположено над тавана/. Очевидно е, че трите протривания не са оставени от остри предмети, а са причинени от сравнително равнинен предмет, каквито са подовите елементи в задната му част. С оглед находките са изчислени обобщените координати към момента на удара за двата автомобила. Те от своя страна определят зоната на припокриване на задната част на автомобила „Опел” върху зоната на намерените три протривни следи, а спрямо платното това са 0,6м. вляво и 0,4м. вдясно от средата на двойната осева линия и 15,2 до 15,8м. преди мерната линия, гледано от посока на движение на л.а. „Ауди”.

Вещите лица подробно са изяснили метода на механоматематично моделиране и компютърна симулация на движението на МПС /л.262-274 делото/ като в крайна сметка са установили както скоростите на двата автомобила така и начина им на придвижване по платното до окончателното им спиране. В отговора си на задача №5, относно механизма на възникване на ПТП те посочват като резултат на извършения динамичен анализ, че това е средната част на платното  в област по 0,5м. вляво и вдясно. От изследването става ясно, че в момента на удара л.е. „Ауди” е бил навлязъл частично в насрещната лента, а надлъжната му ос е била насочена към собствената лента за движение. От това се прави извод, че водача е бил навлязъл с по-голяма площ в насрещната лента, но без пълно навлизане. И двамата водачи са нямали практическа възможност да предотвратят удара към този момент. Описан е следният механизъм на удара: в зона на прав участък, при наличие на двойна непрекъсната разделителна линия, при мокра пътна настилка, водачът на л.а. „Опел” е загубил управление, дължащо се на негови конкретни действия както и на комплексни показатели като износени гуми или рязка смяна на направление чрез завъртане на волана с неконтролирана употреба на спирачна система като автомобила е продължил движението си при завъртане около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка. Водачът на л.а. „Ауди” е възможно да е възприел тази загуба на управление с частично навлизане в  неговата лента като в момента на загубата на управление „Опел”-а се е намирал на 42,5м., а „Ауди” – на около 45м. от мястото на удара. Времето за движение от момента на загуба на управление до удара е около 1,47сек, недостатъчно водачът на л.а. „Ауди” да задейства спирачна система и да спре преди мястото на удара. Настъпил е удар, съответно между челна лява част на „Ауди” и задна част на „Опел”, в описана част от платното. Като след удара л.а. „Ауди е продължил напред и надясно с минимална ротация около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, а л.а. „Опел” – при странично приплъзване, завъртайки се около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка. Като технически причини се сочат допусната загуба на управление на л.а. „Опел” и частичното му навлизане в насрещната лента, както частичното навлизане на л.а. „Ауди” в насрещната лента като технически правилно е водачите да се движат в десните си ленти и за запазват контрола върху автомобилите си. Настъпилата загуба на управление е в резултат на действие на водача при движение с технически несъобразена скорост и не се е дължало на възникнала внезапно неизправност.

Правилно съдът е приел заключението на петорната експертиза като най-компетентно, научно обосновано, категорично, съобразено с всички доказателства по делото и професионално защитено.

В резултат на анализа на всички доказателства и доказателствени средства правилен, обоснован и единствено логичен е изводът на съда, че високата, надвишаваща с 44 км./ч разрешената в този участък скорост е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ако водачът се бе движил с разрешената скорост до 70 км./ч то не би се стигнало до ПТП. В случая не се касае до съобразена, а до разрешена скорост, поради което нарушението е по чл.21, а не по чл.20 ал.2 ЗДвП, както твърди защитата на подсъдимия.

По жалбата на подс.Д.:

Първото възражение е за липса на мотиви.

Същото е несъстоятелно. Съдът е изложил подробно своите аргументи, както и защо и кои доказателства и доказателствени средства кредитира. Обосновал се е защо не приема тезата на подсъдимия, освен като защитна. Посочил е защо кредитира петчленната САТЕ е защо твърденията на подсъдимия относно скоростта му на движение и механизма на удара не се подкрепят от всички факти и обстоятелства. При посочената от подсъдимия скорост на първо място не биха се получили установените щети, изпадналите елементи не биха се разпръснали в установения периметър, а при удар в лявата задна част, направлението на деформиране е отзад-напред и отляво-надясно, спрямо надлъжната ос. Именно това определя направлението на движението на автомобила и тъй като ударната сила е косо разположена и е зад масовия център, то няма как автомобила да се завърти по посока на часовниковата стрелка. При поднасянето преди удара, подс. Д. споменава, че му се поднесло предното дясно колело. При това положение отново няма как автомобила да се завърти по часовниковата стрелка. Каква е посоката на завъртане показват и протриванията по асфалта, както и деформациите по двата автомобила – л.а.”Опел” е продължил напред със силна ротация  около вертикалната си централна ос, в посока обратна на часовниковата стрелка.

Второто възражение е, че съдът е изложил съображения основно базирайки се на петчленната САТЕ като е „игнорирал всички други доказателства и други експертни заключения”.

Това възражение също е неоснователно. При излагане на мотивите си съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Не е възприел втората тричленна АТЕ като а изложил своите съображения за това, а не защото единствено противоречи на петорната. Посочил е в кои части тази експертиза не се основава на всички доказателства по делото а само и единствено на обясненията на подс. Д.. Неговите обяснения също са част от доказателствения материал, но  следва да се преценяват много внимателно в контекста и на останалите такива, а при тази преценка е видно, че те са едностранчиви и не кореспондират с останалите. Не е вярно, че петчленната експертиза противоречи на доказателствата по делото, тя противоречи само на обясненията на подс. Д. и няма как да не противоречи предвид заеманата от него позиция. Тезата му е оборена с научни методи и изчисления базирани на обективните находки па мястото на ПТП. Тази експертиза е била назначена именно поради коренните противоречия между първата и втората тричленни АТЕ. Тя подкрепя констатациите си с научни методи и обосновки и в никакъв случай не може да се твърди, че почива на предположения, хипотези и версии без доказателствена опора. Вещите лица са категорични за мястото на удара, категорични са за скоростта на двата автомобила, за наличието на поднасяне на л.а. „Опел”. Изложените възможности са само и единствено в посоката какво, освен високата скорост е допринесло за загубата на управление и посочват, че едната възможност е наличие на явлението „аквапланинг”, което обаче може да се появи само при скорост над 78км/ч.

Твърди се от защитата, че е невъзможно при възприетата скорост от 95км/ч в момента на удара л.а. „Опел” да спре на мястото, на което е установен и отразен в огл. протокол. Явно не се отчита начина на предвижване на този автомобил след удара –с приплъзване настрани, перпендикулярно на пътя и при продължаване на ротацията. При този начин скоростта се губи много по-бързо отколкото при праволинейно движение в резултат и по посока на инерционните сили. Извършената компютърна симулация дава изчерпателен отговор на този въпрос /фиг 2 и 3 стр.269 делото/.

Не е вярно, че посочвайки в заключението удара върху „Опел”-а в „задна челна част”, а не „централна задна част” както е твърдението в жалбата, вещите лица са изместили ”опорният момент в тяхното заключение”. В.л.К. в с.з. заявява, че този израз следва да се чете като „задна част” и че удара е такъв какъвто е посочен във фиг.3 при комп. симулация /л.298 делото/ и е обяснил механизма на съприкосновението и посоката на силата на удара. С това по никакъв начин не се променя крайният извод.

Абсолютно правдоподобна е позицията на вещите лица за локализацията на мястото на удара. Вещите лица обясняват много подробно и научно обосновано начина на получаване на тези следи, както и възможните повърхности, които да ги оставят като се има предвид целия процес на движение и ротация на автомобила.

Възприемайки заключението на петчленната САТЕ, съдът не е „извършил експертна оценка на работата на експертите”, а е приел тази, която в най-пълна степен е отговорила на всички поставени въпроси, извела е отговорите си преценявайки материалите по делото и е приложила своя научен опит и знания. В крайна сметка, съдът е длъжен да възприеме една от експертизите, или да не възприеме нито една и да приложи собствени знания. В случая съдът е възприел една и е изложил подробно защо е сторил това.

Несъстоятелно е твърдението, че присъдата почива на предположения. Присъдата почива на направените изводи въз основа на преценката на целия доказателствен материал вкл. и експертното заключение, то и за това е експертно, защото помага на съда за изгради логически тези изводи като му посочва научните методи и специалните знания за това.

По отношение възражението за прилагане закон за по-леко наказуемо престъпление:

Твърди се от защитата, че подсъдимия е оказал помощ на пострадалия/ите/. Такива данни не се съдържат в делото. Установено е, че свид. Д. е бил този, който се е обадил в 10:45:13 по радиостанцията в дежурната. Свид. Д. Д. се е обадил на тел.112. Този свидетел отишъл до л.а. „Ауди” и установил, че има пострадал и той е в тежко състояние и неадекватен. Свид. Д. се е обадил повторно и е поискал линейка и присъствие на Гражданска защита. /за последното се твърди, че е по молба на подс. Д./, след което се е заел с регулиране на движението. Вратата на л.а. „Опел” е отворена с помощта на „Гражданска защита” и свид. Г. е качен на линейка. Постр. Х. сам е излязъл от автомобила и се е качил на линейката. Подс. Д., в резултат на ПТП е получил контузия на главата, контузия в поясната област и гръдния кош и счупване на ляв горен крайник.

От всички тези обстоятелства не може да се направи какъвто и да е извод за оказана помощ от страна на подс. Д. както по отношение на постр.Х. така и по отношение на други пострадали при ПТП. В този смисъл окръжният съд е изложил и подробни съображения. Поради това и искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние е неоснователно.

Относно възражението за незаконосъобразност:  безспорно е, че ако подсъдимият беше изпълнил задължението си да управлява МПС със скорост от и под разрешената, съгласно императивното правило на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, процесното ПТП, с установения по делото механизъм, и резултат изобщо не би настъпило. В този смисъл в пряка причинна връзка с инкриминираното ПТП се оказва нарушението на правилата за движение, допуснато от дееца, свързано с режима на скоростта, т. е. по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. От известното в теорията и практиктиката принципно положение, че нарушаването на специалните норми на правилата за движение, изключва приложението на общите, следва, че в случая нарушаването на специалната норма, уреждаща режима на скоростта - по  чл. 21, ал.1 и 2 ЗДвП, дерогира общата - по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ако съобразената скорост е резултат от избора на водача на МПС, но в съответствие с определени в закона критерии за безопасност, то втората е с дефинитивно определена от закона величина, съобразно различните участъци на пътя. Отнесено към процесния случай, това правило означава, че деецът следва да носи отговорност за нарушението на специалното правило - по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, предвид констатацията, че то се намира в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. В случая правилната квалификация би следвало да бъде по чл.21 ал.1 и 2 ЗДвП, но това по никакъв начин не се отразява на крайния резултат. Факта, че ал.2 не е вписана в обв. акт е прави деянието несъставомерно. При всички случаи скоростта на движение на л.а. „Опел” е била далеч над разрешената по ал.1.

По отношение оплакването за явна несправедливост:

Съдът е определил наказание над минималния предвиден размер отчитайки наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи обстоятелства. Правилно е преценено, че липсват както многобройни така и изключителни смекчаващи обстоятелства. Отчетено е както съпричиняването в известна степен на резултата от пострадалия така и служебното положение на подсъдимия изискващо от него особено отговорно поведение включително и на пътя. Допуснатото нарушение на правилата за движение е съществено, нарушението е с близо 45км/ч в повече от разрешената скорост. Като автоконтрольор, на подсъдимия, му е вменено в задължение да санкционира подобни нарушения, а не да ги допуска.

При преценка на обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е приел, че не е необходимо подсъдимия да бъде отделян от обществото, и че целите на наказанието могат да се постигнат и с приложението на чл.66 НК, въпреки многобройните случаи на неспазване на правилата за движение сред водачите на МПС. Определеният изпитателен срок в този случай би бил достатъчна гаранция за постигане на възпиращ и предупредителен ефект. Наказанието лишаване от права е съобразено с основното наказание. В този смисъл и присъдата е правилна и законосъобразна.

По жалбата на частните обвинители:

Иска се изменение на присъдата като подсъдимия бъде признат за виновен да е нарушил и разпоредбите на чл.15 ал.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП, както и да се премахне режима на условното осъждане и наказанието да бъде изтърпяно ефективно при общ режим.

Жалбата е неоснователна.

На първо място нарушенията по чл.15 и чл.20 ал.1 ЗДвП не са в пряка причинно –следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл нарушението на чл.15 ЗДвП се отнася и за поведението на постр. Х.. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл.15 ал.2 ЗДвП даваща възможност на водача да избере най-удобната му лента. Освен това от заключението на експертизата е видно, че е без значение за мястото на удара, къде точно се е движил л.а. „Опел” преди започване на занасянето. Така или иначе при последвалото поднасяне той би се озовал на същото място.

По отношение разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДвП, то в случая не е налице самостоятелно нарушение. Загубата на контрол е в резултат на неправилно избраната и неразрешената скорост и невъзможността впоследствие да овладее управлението.

По отношение вида и размера на наказанието беше взето отношение по-горе.

Предвид горното въззивната инстанция намира жалбите за неоснователни, а присъдата на СОС като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 12.03.16г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд № 156/15г. по отношение на подсъдимия Б.Х.Д. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                               2.