Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  209/03.08.2017

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На тринадесети юли

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар: С. Дичева

Прокурор: М. Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 211 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер Х.С.Б. чрез упълномощения му защитник за възобновяване на наказателно дело.

В молбата се иска на основание  чл. 422, ал.1 т 5 от НПК да бъде възобновено наказателно производство по НОХД № 920/2016г на РС-Шумен, І състав, по което е била постановена присъда, с която искателят Б. е бил признат за виновен и осъден. Според изложеното в молбата така постановеният съдебен акт е в противоречие на закона и в нарушение на процесуалните правила; твърди се, че е нарушено и правото на защита на подсъдимия, поради което се иска от настоящата инстанция, позовавайки се на разпоредбата на  чл. 422, ал.1 т 5 от НПК, да се възобнови наказателното производство.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на осъдения Б. – адв. З.С. /САК/ поддържа искането за възобновяване, доразвивайки доводите изложени в него.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване на наказателното дело за допустимо, тъй като е подадено от активно легитимирано лице в изискуемия по чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочено срещу съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, като по същество счита същото за неоснователно.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

 

С присъда № 84/13.12.2016г., постановена по НОХД № 920/2016г. Шуменски районен съд е признал подсъдимите Х.С.Б. и В. Хабил А. за виновни в извършване на деяние наказуемо по  чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 128, ал. 2 от НК, за това, че на 25.11.2013 г. в с. Хитрино, първият подсъдими - в качеството му на изпълнителен директор и представител на „Корект - 98“ АД с.Хитрино, а втората подсъдима - в качеството й на технолог в „Корект - 98“ АД с.Хитрино, при условията на независимо съпричиняване, причинили тежка телесна повреда на Катя Йорданова А. от гр. Шумен, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като подс. Б. е нарушил виновно правно регламентирани задължения - чл. 118 от КТ, чл. 3, чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № РД - 07- 02/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд, чл. 277, ал. 1 и ал. 2 от КТ, чл. 166 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл. 3, т. 2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска /във вр. чл. 16, ал. 1 , т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/; подс. В. А. е нарушила виновно правно регламентирани задължения - чл. 118 от КТ, чл. 3, чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № РД - 07- 02/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд, чл. 277, ал. 1 и ал. 2 от КТ, чл. 166 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 3, т. 2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска /във вр. чл. 16, ал. 1 , т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/.

На основание чл. 54 от НК на двамата подсъдими са наложени наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от по три месеца, изтърпяването на които е отложено, на основание чл. 66 ал. 1 от НК  с изпитателен срок от по 3 /три/  години. Същите са осъдени да заплатят на пострадалата Катя Йорданова А. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието – подс. Б. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, а подс. А. -  сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2013 г. до окончателно изплащане на сумите, а исковете до предявените размери са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Налице е произнасяне и досежно направените по делото разноски и дължимите от двамата подсъдими д.т.

 

С въззивно решение № 239/10.03.2017г. постановено по ВНОХД № 43/17г., състав на Окръжен съд-Шумен е увеличил размера на наложеното на подс. Б. наказание „лишаване от свобода“от три на шест месеца; приложил е закон закон за същото наказуемо престъпление по отношение на втората подс. – В. А., приемайки, че е осъществила деянието по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 128, ал. 2 от НК в нарушение на правно регламентираните задължения по чл. 3 от Наредба № РД - 07-02/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд; чл. 10, ал. 1 от Наредба No РД - 07-02/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд; чл. 10, ал. 2, т. 2 от Наредба No РД - 07-02/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд и чл. 166 от Наредба No 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като я е оправдал да е допуснала нарушения по чл. 118 от КТ; чл. 277, ал. 1 и ал. 2 от КТ и чл. 3, т. 2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска /във вр. чл. 16, ал. 1 , г. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/; потвърдил е присъдата в останалите й части.

 

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Б.:

На първо място следва да се отбележи, че същото се базира на доводи, които вече са били изтъквани пред двете редовни съдебни инстанции – РС-Шумен и ОС-Шумен и в мотивите към постановените съдебни актове те са получили пространен отговор, поради което съставът на АС-Варна, предвид естеството на настоящото производство, ще се спре само на някои от тях, които не са били обект на разглеждане и преценка.

 

Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това обоснованите и подробни изводи на въззивния съд относно правно значимите обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда ШОС е обсъдил внимателно и задълбочено събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствената съвкупност  /обясненията на подсъдимите Х.Б. и В. А., показанията на свидетелите К.А., П.К., И. А.ов, Б.И., В.В., И.К., С.Т., М.М. и П.Б., както и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и заключения по СМЕ/. След собствен прочит и верен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице, като е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи/, които вече са били направени и пред ДРС /макар и да не са били изцяло обсъдени в мотивите към присъдата/. В тази връзка настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че мотиви на първоинстанционна присъда, макар и не особено аналитични и подробни /с оглед направените възражения/, отговарят на изискванията на посочени в  чл. 305, ал. 3 от НПК и константната съдебна практика, т. к. дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд, изложени са съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. От своя страна, ревизирайки така постановената присъда, ШОС е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като е изложил подробни и обосновани съображения по отношение на тяхното кредитиране, направил е доказателствен анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между обясненията на подсъдимите и свидетелските показания, включително и тези на св. П. Костадинова,  с писмените доказателства е извел фактите, значими за съставомерността на деянието на осъд. Б., извършвайки преценка по отношение и на наложеното му наказание, увеличавайки същото с три месеца. Мотивите на въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

 

Не може да се сподели твърдението в искането, че обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 ал.2 НПК, т. к. не е посочено с какви действия или бездействия Х.Б. е осъществил изпълнителното деяние „нарушаване на правно регламентирани задължения“.  В обстоятелствената част на обв. акт са посочени всички факти и обстоятелства свързани с обвинението на двамата подсъдими, вкл. и на подс. Б., като много ясно е пояснено, че именно поради чести затруднения в работата на дружеството /недостиг на работници за производствената дейност/, изпълнителният директор Б. издал устна заповед всички работещи в администрацията, при нужда да работят и в производството. Точно поради тази причина счетоводителката К.А. в деня на инцидента е работела на въпросната машина и това не е било единичен случай, както за А., така и за други служители от администрацията. Явно така наведеният аргумент в искането касае "необоснованост на присъдата", но сам по себе си той не е предвиден като самостоятелно основание за възобновяване на наказателното производство. Такова основание би било налице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неизясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Очевидно, такава празнота на фактите по делото не е налице. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно - престъплението по  чл. 134, ал. 1 НК е осъществено, когато привлеченото към наказателна отговорност лице чрез действие или бездействие при непрофесионална непредпазливост или при осъществяване на дейност, източник на повишена опасност е причинило съставомерното увреждане. Действията или бездействията могат да представляват осъществяване на престъплението от обективна страна, когато е налице пряка причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения на нормативни или ненормативни правила за съответната дейност и настъпилите увреждания.

Не се констатира да са налице в обв. акт съществени противоречия и непълноти относно състава на престъплението. Съдържането на бланкетната нормата на чл. 134 ал. 1 от НК е била попълнена с конкретните виновно нарушени от осъд. Б. разпоредби на съответните нормативни актове, които нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

 

Неоснователно е наведеното твърдение в искането и поддържано от защитата на осъденото лице Б. в съдебно заседание пред състава на АС-Варна, за това, че е нарушено правото на защита - чл. 91, ал.З, т. 1 от НПК, т. к. защитата на двамата обвиняеми в досъдебното производство и подсъдими в съдебното производство е осъществявана от един защитник въпреки, че са имали противоречиви интереси. Както на досъдебното производство, така и пред първоинст. съд  двамата осъдени са имали абсолютно идентична позиция, отричайки за наличие на подобна устна заповед, респ. твърдели са, че в деня на инцидента по свое собствено желание постр. А. е слязла да помогне на колегите си. Поради това и не може да става въпрос за наличие на противоречиви интереси между тях или че защитата на единия подс. противоречи на защитата на другия. Хипотетичната възможност от възникване на противоречиви интереси, доколкото не се е реализирала, не води до каквито и да е било задължения от страна на разследващите органи, произтичащи от разпоредбата на чл.92 от НПК. Противоречиви интереси са налице не само при наличие на признание за съвместната дейност от единия обвиняем и оспорване съществуването на такава дейност от другия, а и когато от обясненията им се установява различно участие в извършваната престъпна деятелност, имащо значение за вината им и за размера на наказанието. Обстоятелството,че лицата са обвинени да са извършили престъплението при условията на независимо съпричиняване, не обосновава a priori противоречивост на интересите им, тъй като същите биха могли добросъвестно да разкажат за участието си в престъплението, или пък да откажат да дадат обяснения.

 

Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда по отношение на осъд. Б. и връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.

 

 

Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 43/2017г на ОС-Шумен, направено от Х.С.Б..

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.