Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 162/29.06.           Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и втори юни                  Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 212 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е след постановяване на Разпореждане № 76/27.04.2017г. на Председателя на Първо наказателно отделение на ВКС на РБ, по искането на осъдения С.С.А. за възобновяване на производството по НОХД № 846/2016г. на Районен съд гр. Разград, с което не са установени доводи по основанието чл. 423 ал. 1 от НПК и делото е изпратено на Апелативен съд гр. Варна за произнасяне на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК.

Искането, изготвено от защитника адв. П. на осъдения С.С.А., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 846/2012г. по описа на PC – Разград, приключило с присъда, изменена по ВНОХД № 10/2017г. на Окръжен съд гр. Разград, съдържа аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващите съдилища - в преценката за действителното наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3 т. 3 от НПК, тъй като отсъствието на осъдения в първата инстанция е затруднило разкриването на обективната истина; по отношение на процесуалната дейност на съда по събирането и оценката на доказателствения материал като второто от деянията, обхванати в продължавано престъпление не е извършено от А.; явно несправедливо наказание лишаване от свобода, което следва да бъде отложено по чл. 66 от НК, а кумулативно наложената глоба – бъде увеличена от 700лв. на 5000лв.

В подкрепа на искането самият осъден е изпратил молба, с която иска справедливост и сочи, че семейството му се нуждае от него.

Постъпила е молба и от адв. Воденичаров, защитник на осъдения, за възобновяване на производството. Като доводи за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила са посочени – разглеждането на производството пред РРС в отсъствие на подс. А., което е попречило да бъде разкрита обективната истина, въпреки че той се е обадил в съда и заявил желание лично да участва; при изследване на второто деяние от въззивната инстанция са били установени противоречия между тезата на подсъдимия и показанията на свидетелите, което поставя под съмнение доколко е установена обективната истина; налице е друго осъждане с Присъда № 72/27.04.2016г. на РС гр. Попово за деяние по същата квалификация, извършено между деянията по настоящото производство, наказанието лишаване от свобода за срок от 4 месеца по което е изтърпяно и според защитника не са били налице основания по чл. 26 ал. 6 от НК, а трите деяния е следвало да се разгледат в едно наказателно производство. На следващо място се претендира допуснато нарушение на материалния закон, доколкото не е безспорно установено от доказателствата осъденият да е извършил едно от изследваните по делото деяния. По отношение на наказанието, защитникът намира, че е явно завишено и не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, и подчертава, че такова е било становището на представителя на Окръжна прокуратура гр. Разград пред въззивната инстанция. Иска се произнасяне с възобновяване на производството, отмяна на постановената от РРС присъда и връщане на делото за ново разглеждане или на основание чл. 425 ал. 1 т. 3 от НПК присъдата да бъде изменена с намаляване на наказанието лишаване от свобода.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитниците на осъденото лице. Уточнява се претенция за прилагане на чл. 55 от НК.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно.

Осъденият моли за възобновяване на делото и сочи, че многократно се е обаждал в съда и помолил делото да се насрочи, когато той е в България. Иска правата на човека да са правилни и мисли, че сега нещата ще се получат както трябва.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено в срок от изрично упълномощен защитник на оправомощения осъден, срещу присъда на РС по НОХД № 846/16г. на РРС и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция по ВНОХД № 10/2017г. на РОС, непроверени по касационен ред, поради което е допустимо. Наведените от защитниците основания по искането за възобновяване на наказателното производство по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК касаят допуснати, особено съществени, нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от НПК.

С атакуваната присъда подсъдимият С.С.А. ***, бил признат за виновен в това, че на 28.03.2016 г. и на 18.05.2016 г. по път III - 204 пътна отсечка гр. Попово - гр. Разград на около 1 км преди гр. Разград и по път III - 204 на около 2 км преди с. Ломци, общ. Попово, в условията на продължавано престъпление е управлявал МПС - лек автомобил „Фолксваген Пасат” с per. № S 553 CKN и лек автомобил „Форд Мондео” с per. № Т 3098 КТ, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с НП № 15- 0321-000221/04.08.2015 г. на Началника на РУ Попово, влязло в сила на 19.11.2015 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК съдът му наложил наказания 1 година и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор и на глоба в размер на 700 лв.  В производство по въззивна жалба на защитника на подс. А. било водено ВНОХД № 10/2017г. на РОС, с което присъдата била изменена предвид законовите промени в частта относно вида на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и бил определен общ режим.

Съставът на настоящата инстанция провери присъдата и въззивното решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

1.По отношение на довода, че разглеждането на делото по реда на чл. 269 ал. 3 от НПК в отсъствие на подсъдимия, въпреки молбата на подс. А. да участва лично в производството, е възпрепятствало разкриването на обективната истина.

Осъденият С.С.А. бил предаден на съд за престъпление по чл. 343 В ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Обвинителният акт е внесен на 04.10.2016г., като по него е образувано НОХД № 846/2016г. по описа на Районен съд - Разград. Призовката за подсъдимия ведно с препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда с разяснение на процедурата по чл. 269 от НПК била връчена на 13.10.2017г. от длъжностното лице, като не е отразено на приложения по делото отрязък дали лично или на друго лице. На 14.11.2016г. подс. А. се е обадил в деловодството, за да уведоми, че е в чужбина и ще отсъства от страната за срок от три месеца, тъй като се грижи за болен /опериран/. Съдът е предприел действия по организиране на защитата на подсъдимия.

В проведеното съдебно заседание на 15.11.2016г. за разглеждане на обвинението спрямо А., подсъдимият не се е явил, назначен бил служебен защитник на основание чл. 94 ал. 1 т. 8 от НПК. Страните са били единодушни, че не са налице пречки по хода на делото и районният съд приел, че са налице основания по чл. 269 ал. 3 т. 3 от НПК, при изпълнена процедура по чл. 254 ал. 4 от НПК и обвинение не за тежко умишлено престъпление, поради което дал ход в отсъствие на подсъдимия. В това и следващото с.з. на 05.12.16г. били разпитани свидетели, приобщени писмените доказателства. Страните нямали нови искания, съдът счел делото за изяснено и след съдебните прения и съвещание била постановена № 726 от 05.12.2016г.

Сезиран с искането за възобновяване ВКС на РБ не е установил основания по чл. 423 ал. 1 от НПК, с оглед на което възраженията на защитата могат да обсъждани само като доводи за особено съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК.

От материалите по делото се установява, че досъдебното производство е било предявено на обв. А. на 29.08.2016г. и той не е направил никакви искания, бележки и възражения. За започването на следващата процесуална фаза подсъдимият е бил уведомен на 13.10.2016г. – когато са били връчени призовката, копията от обвинителния акт и разпореждането на съдията. Независимо, че обвинението срещу А. не е било за тежко престъпление и на основание чл. 269 ал. 1 от НПК явяването му не е било задължително, съдът го е запознал с възможността делото да бъде разгледано по реда на чл. 269 ал. 3 от НПК. С оглед  информираността си за наличието на висящ процес подс. А. се е обадил в деня преди насроченото с.з. и е уведомил, че е извън страната.

Необосновано е твърдението на защитата, че обаждането е било с цел да се поиска отлагане на производството и осигуряване на личното участие на подсъдимия в процеса. Записът, извършен от съдебен деловодител на списъка на лицата за призоваване в с.з., на гърба на л. 9 от НОХД № 846/16г. на РРС, няма такова съдържание. Целта на обаждането е била да се посочат причините за отсъствие от с.з., но отлагане не е било поискано. В следващото с.з. адв. П., в хода на пренията, е посочил, че подсъдимият няма да може да дойде, знае за делото, моли за снизхождение и съжалява за извършеното.

Неявяването на подсъдимия в първата инстанция не е ощетило разкриването на обективната истина по делото с оглед съвкупността от събраните по делото доказателства и характеристиките на обвинението. В края на съдебното следствие защитникът е заявил, че няма искания за извършване на други следствени действия и че е обсъждал делото с подсъдимия.

Поради изложените съображения съставът счете, че Районният съд в гр. Разград е изпълнил задълженията си да администрира производството, да информира в пълнота подсъдимия за възможните процедури, да извърши преценка на установените по призоваването обстоятелства, касаещи следващото се процесуално развитие на производството и да обоснове наличието на предвидена в закона хипотеза за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, наред с преценката, че то няма да попречи на разкриване на обективната истина. /аргументи и по Решение № 210 от 22.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 539/2016 г., III н. о., НК/. Процесуалната рамка на това решение е законосъобразна.

 

2. Според защитника на осъденото лице, при изследване на второто деяние /на 18.05.2016г./ от въззивната инстанция са били установени противоречия между тезата на подсъдимия и показанията на свидетелите, което поставя под съмнение доколко е установена обективната истина и подчертава важността на личното участие на подсъдимия в първоинстанционното производство.

Съображението е напълно изолирано от правилата за оценка на доказателствата и от процесуалното развитие на делото.

Именно пред въззивната /втора първа/ инстанция са били депозирани и уважени доказателствените искания на подс. А., изложени са били и личните му обяснения. В резултат от съдебно-следствените действия съдът е събрал противоречива съвкупност и за да установи обективната истина е използвал допустимите по НПК и съдебната практика способи. Задачата на РОС е била да провери правилността на произнесената присъда при отчитане на новите доказателствени източници. Възможностите на въззивното производство са били максимално използвани от подс. А. и защитата му с цел доказване на тезата срещу обвинението. Личното участие на подсъдимия е било реализирано и не би могло да съставлява основание за връщане на делото обратно на първата инстанция.

 

3. Защитник на осъденото лице сочи, че е налице друго осъждане с Присъда № 72/27.04.2016г. на РС гр. Попово за деяние по същата квалификация, извършено между деянията по настоящото производство, наказанието лишаване от свобода за срок от 4 месеца по което е изтърпяно и според защитника не са били налице основания по чл. 26 ал. 6 от НК, а трите деяния е следвало да се разгледат в едно наказателно производство.

Действително от приложеното по делото свидетелство за съдимост и от справките за нарушения на А. в качеството му на „водач на МПС“ се установява осъждане по НОХД № 101/2016г. на РС гр. Попово за деяние по чл. 343 В ал. 2 от НК извършено на 15.04.2016г., присъдата по което е влязла в сила на 12.05.2016г.

Не би могло да се оспори приложимостта на чл. 26 ал. 6 от НК спрямо деянията, предмет на разглеждане по настоящото дело. Извършеното на 28.03.2016г. – безспорно е попадащо преди, а това на 18.05.2016г. - след внасяне на обвинителния акт по НОХД № 101/2016г. на РС гр. Попово. Касае се за производства, водени в различни равни по степен прокуратури в гр. Попово и в гр. Разград, компетентни с оглед различното местоизвършване на деянията. Натрупването на две деяния от един и същи вид на територията на РП гр. Разград е довело до постановление на РП от 06.07.2016г. и присъединяване на преписката за извършеното на 18.05.2016г. към производството за деянието на 28.03.16г., като към този момент – наказателното производство по НОХД 101/16г. на РС гр. Попово е било окончателно приключило.

Неоправдано е становището на защитника, че трите деяния е следвало да се разгледат в едно и също производство. Достатъчен аргумент в обратната посока е фактът, че присъдата по второто деяние е влязла в сила на 12.05.2016г. – шест дни преди извършване на третото – на 18.05.2016г. Не би могло да се претендира спиране на производството с цел изчакване деецът да извърши друго престъпление, което да бъде обхванато в общ обвинителен акт с предходни такива.

В случая е налице реална съвкупност по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК между осъжданията по НОХД № 101/16г. на РС гр. Попово и НОХД № 846/16г. на РРС. С оглед твърденията, че наказанието по първото дело – лишаване от свобода за срок от четири месеца е изтърпяно, в производство по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК за определяне на общо наказание по чл. 25 от НК, изтърпяната част ще бъде приспадната.

 

4. По възраженията за неправилно осъждане на А. за деяние на 18.05.2016г., което според доказателствата не е извършено и така е нарушен материалния закон.

В настоящото производство не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.

Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Становището на защитника адв. П., че е налице необходимост от нови доказателства и извършване на нови съдебно-следствени действия – тъй като АУАН е съставен в селското кафене и не бил четим за подсъдимия, попада извън рамките на проверката по касационните основания, приложими в производството по възобновяване. Подлежи на изследване само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Неоснователно е становището, че въззивната инстанция не е уважила доказателствените искания на подс. А.. Напротив, множество съдебни действия са били предприети и осъществени с активността на РОС. Постигната е обективност и максимална балансираност в процеса на събиране и оценка на доказателствата. На страните са били предоставени всички гаранции за упражняване на процесуалните права и е обособена оптимална изчерпателност при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства. Въззивният съд е обсъждал надлежно формирана доказателствена основа.

По разглежданото дело не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия факти и обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение законосъобразността на процеса по формиране убеждението на двете редовни инстанции. По така изградената фактическа съвкупност са последвали съответни правни изводи и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен.

 

5. По отношение на становището за явна несправедливост на наложеното наказание.

Не са формулирани никакви аргументи, сочещи на допуснати от съдилищата съществени нарушения на правилата по индивидуализация на наказанието. Искането за прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК не е придружено с навеждане на обстоятелства, останали извън вниманието на Окръжния съд и налагащи смекчаване на отговорността на осъденото лице.

Въззивната инстанция е установила изчерпателно както смекчаващите, така и отегчаващите обстоятелства. При данните за многократни осъждания за деяния от един и същи вид, липса на превъзпитателен ефект върху личността на осъдения от предходните наказания и факта, че след обявяването на присъда по НОХД № 101/16г. на РС гр. Попово той предприема поредно деяние – напълно е изключено становище, че и най-лекото предвидено наказание в чл. 343 В ал. 2 от НК се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното.

Исканията за прилагане на условно осъждане с максимален изпитателен срок и увеличаването на кумулативното наказание до размер от 5000лв. са незаконосъобразни. Не са налице предпоставките на чл. 66 ал. 1 НК за условно наказание, тъй като А. е осъждан многократно за умишлени престъпления от общ характер. Размерът на глобата по специалния текст е в максимум до 1200лв. и надвишаването му е недопустимо и невъзможно, особено по искане на самия осъден и негов защитник.

Наложените на осъдения наказания – както по вид, така и по размер, в своята съвкупност съответстват на правилото по чл. 57 ал. 2 от НК и чл. 36 от НК. Чрез комплекса от санкции става възможно постигането на целите на специалната и генерална превенция. Необходимо е да бъде гарантирано реално поправяне и превъзпитаване на подсъдимия и обезпечаване интересите на обществото, че А. ще преодолее престъпните нагласи и след понасяне на наказанията си ще има социално съобразен начин на живот без да обуславя риск от нови престъпни последици. От друга страна спрямо широкия кръг членове на обществото наказанията биха повлияли в желаната насока -предупредително и възпиращо.

Съобразявайки изложеното, съставът счете, че не се установяват съществени процесуални нарушения, основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК и искането за възобновяване на производството следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.С.А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 846/16г. на Районен съд – Разград, и ВНОХД № 10/2017 г. на Окръжен съд – Разград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

председател :                       членове :1.                          2.