Р Е Ш Е Н И Е

 

 

206      /20.11.         2018г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесети септември 

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ПАВЛИНА Д.

 

 

Секретар С. Дичева

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия П. Д. ВНОХД №  212 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 24 по НОХД № 1547/2017г. по описа на същия съд, постановена на 12.03.2018г. е признал подсъдимите Р.Д.К. и К.Д.К. за ВИНОВНИ в извършване на деяние, наказуемо  по чл. 199, ал.2, т.2, предл. 1-во, вр. с чл.198, ал.1 и чл. 20 ал 2 от НК, за това, че на 09.04.2017г. в землището на село Каменар, обл. Варна в съучастие помежду си като отнели чужди движими вещи - един брой банкнота от 20 лева и мобилен телефон „Нокия" 1108 със СИМ карта в него на Мтел, на обща стойност 55 лева, от владението на В.А. А., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на владелеца. На двамата подсъдими е наложено наказание при условията на чл.58а вр. чл. 54 от НК, именно:

-     на подс.К. - лишаване от свобода за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ години, което след редукцията по чл. 58а от НК е намалено на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим;

 

-     на подс. К. -  лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което след редукцията по чл. 58а от НК е намалено на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при първоначален „строг“ режим;

 

Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно обезщетения за претърпени неимуществени вреди в полза на Р.В.Ц. в размер на 120 000,00 лева /сто и двадесет хиляди/, на А.В.А. в размер на  120 000,00 лева /сто и двадесет хиляди/ и на Д.В.А. в размер на 120 000,00 лева /сто и двадесет хиляди/, всички ведно със законната лихва, от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Трите иска като недоказани са били отхвърлени до предявените размери от по 150 000,00 лева.

 

В тежест на двамата подсъдими са били възложени и сторените по делото разноски, в размер на 3820, 00лв, същите са осъдени да заплатят солидарно и държавна такса върху уважените граждански искове.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест на прокурор при ОП-Варна, в който се оспорва размерът на наложеното на подс. К. наказание с твърдение, че санкцията е занижена и решаващият съд не е взел предвид всички отегчаващи вината обстоятелства, както квалифициращите деянието признаци и обществената опасност на деянието и дееца. Иска се увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 54 от НК до максималният предвидения от двадесет години.

В законоустановения срок са постъпили и жалби от адв.И.Т., в качеството му на процесуален представител на подс. К., към която е представено и писмено допълнение, както и от адв.П.Д., като представител на подс. К..

Първият защитник- адв. Т. навежда доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, т. к. съставът на ВОС не е взел предвид обстоятелството, че идеята за извършване на престъплението е била на подс. К.. Изложението съдържа и твърдения за липса на мотиви към постановения съдебен акт, респ. претендира се  и за намаляване размера на уважените граждански искове. Прави се искане за определяне на по–нисък размер на наложеното наказание, в условията на алтернативност - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Защитникът на подс. К. -адв. Д. оспорва размера на наложената санкция, намира същата за явно несправедлива, тъй като съдът не е отчел чистото съдебно минало на дееца, младата му възраст, направеното признание, оказаното съдействие, тежкото здравословно състояние.

 

Пред настоящата инстанция, подс.Р.Д.К. се явява лично, представлява се от преупълномощения защитник - адв. А.А. ***/. Последният поддържа жалбата, навеждайки допълнителни доводи в насока на смекчаване наказателно-правното й положение. Подсъдимата в своя защита излага идентични доводи; Подс.  К.Д.К. се явява лично, представлява се от упълномощения си защитник  - адв. П.Д., както и от втори защитник - с адв. П.Д. ***/. Жалбата се поддържа.

 

Представителят на Апелативната прокуратура поддържа протеста, с оглед отправеното искане за увеличаване на наложеното на подс.К. наказание, акцентирайки на активната й роля при извършване на деянието. Намира жалбите за неоснователни.

Повереникът на тримата ч. обвинители и гр. ищци – адв. С. изразява становище за основателност на протеста, моли за оставяне без уважение на жалбите и на двамата подсъдими.

 

В последната си дума пред настоящата инстанция и двамата подсъдими К. и К.  изразяват съжаление за стореното и молят за намаляване на наказанията им.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протестът и въззивните жалби са подадени от правоимащи страни и в срок, поради което се явяват допустими за разглеждане. По същество протестът и жалбата на подс. К. се явяват основателни, а тази  на подс. К. – неоснователна по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. Подсъдимите са направили подобно искане и са заявили, че признават фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не са пожелали да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на двамата подсъдими се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Двамата подсъдими К.Д.К. и Р.Д.К. се запознали чрез интернет през месец юни 2016 г. Известно време след това двамата заживели заедно в гр. Пловдив, където К. се била установила. В последствие решили да се преместят в гр. Варна. К. не работел, тъй като страдал от детска церебрална еластична парализа и бил пенсионер по болест. К. също не работела. Издържали се със социалната пенсията на обв. К. и средствата изпращани от близките на К..

В края на месец януари 2017г. двамата заживели под наем в гр. Варна, в стая от апартамент на ул. " Ивайло " №72, ет. 2, ап.4. В другата стая от апартамента живеела под наем св. М.И.. Подсъдимите К. и К. нямали достатъчно средства, не си платили сметките и в края на месец февруари 2017г. свидетелят В.Г., собственик и наемодател на жилището ги накарал да го напуснат. Двамата нямало къде да отидат и оставили временно багажа си в квартирата.

На 15,03.2017г. наели стая от приземен етаж на къща, намираща се в гр. Варна ул. „ Опълченска" №13, собственост на св. А. К.. Взели вещите си от предходната квартира, но пропуснали да приберат част от багажа си - предимно кухненски прибори. В края на месец март 2017г., поради липса на пари и употреба на наркотични вещества зачестили скандалите между двамата подсъдими. В началото на месец април не платили дължимия наем, поради което свидетеля К. ги изгонил от жилището си на 08.04.2017г.

На 09.04.2017г. през целия ден подс. К. и подс. К. обмисляли, откъде да си набавят пари, като чертаели различни планове. Решили, че трябва да откраднат от някъде. Обмислили да влязат в жилището на св. А. К. под предлог, че им е изчезнала чантичка. Около 19.30 часа отишли до бившата си квартира. Свидетелят К. им отворил вратата. Двамата започнали да го обвиняват, че е откраднал чанта на подс. К.. По това време на гости на К. бил наемателя му - св. Светлан Кулев. Той чул разговора, възмутил се и ги изгонил.

След като планът им се провалил, двамата започнали да обмислят нови действия. Хрумнало им, че могат да ограбят таксиметров шофьор. Съставили нов план, но им било необходимо оръжие. Сетили се, че в първата им квартира останали вещи сред които и ножове. Отишли до квартирата, успели да се свържат с бившия си наемодател, който помолил свидетелката М.И. да им предостави достъп до вещите. Взели си багажа, събран в пет найлонови чанти. Веднага след като излезли от блока отделили два ножа. Единият - син на цвят е пластмасова дръжка с дължина на острието 12 см, взела подс. К.. Другият нож със синя пластмасова дръжка с дължина на острието 9 см, останал в подс. К..

От бившата си квартира двамата тръгнали към заложна къща „ Буш", находяща се на бул. „ Вл. Варненчик" бл.29. В нея на името на Ивайло Евгениев Иванов бил заложен мобилния телефон на подс. К.. Там пристигнали около 21.00 часа. К. разговарял с продавач консултанта - св. А.Б., като поискал отсрочка да не бъде продаден телефона му. След това помолил Б. да оставят чантите си при него. Той се съгласил, като се уговорили на другия ден да си вземат багажа.

От заложната къща двамата потеглили към улица „ Струга". За придобият по - голяма увереност да изпълнят плана си, се снабдили с наркотично вещество - метамфетамин и го употребили. Спрели пред къща, намираща се на ул."Борис Игнатов „ № 1 "Б", където обмислили плана си в детайли. Уговорили се да спрат таксиметров автомобил и поръчат на шофьора да ги откара на безлюдно място. К. трябвало да седне на предна дясна седалка. В момента, в който стигнат на избраното от тях място, подс. К. следвало да изтърве портмонето си и да помоли таксиметровия шофьор да го вдигне под предлог, че е бременна и не може сама. В момента, в който той се наведял, щяла да му нанесе удар с ножа. По същото време К. щял да излезе от автомобила и да атакува шофьора от лявата страна. След това щели да вземат парите на шофьора. Докато разговаряли видели, че пред къщата има три автомобилни гуми оформени като цветарници. За да се подготвят К. и К. се упражнявали да забиват ножовете си върху средната гума. След това потеглили към бул. „Владислав Варненчик" .

На булеварда застанали на спирката на автогарата в посока „Елпром". Около 23.37 часа на 09.04.2017г. К. спрял таксиметров автомобил на фирма „Триумф такси „. Автомобилът бил „Дачия" с per. № В 8958 НА, управлявана от В.А. А.. Последният бил на шестдесет и девет години, таксиметров шофьор с дългогодишна практика. Подс. К. седнала на предна дясна седалка, а К. на задна лява седалка. Казал на шофьора да кара към местност „Пчелина". Когато стигнали разклона за село Каменар, му указал да продължи. На отбивката към военно формирование № 28430 казали на шофьора да спре. След като автомобила спрял, подс. К. излязъл под предлог, че отива до тоалетна. Действайки по предварително изготвения план, подс. К. пуснала портмонето, в която била и личната карта на К. на пода на автомобила. Помолила шофьора да го вдигне, като му казала, че е бременна и приготвила в дясната си ръка ножа. А. отказал да вземе портмонето и подсъдимата  се притеснила, че планът не сработил. Видяла, че подс. К. й прави знаци да побърза и нанесла удар с ножа на А. в дясната ръка. Последният  извикал, хванал  ръката й  и я извил. Двамата се сборичкали, като А. се опитвал да отнеме ножа от К.. Подс. К. видял какво става. Стъклото на предна лява врата на автомобила било отворено. През него той нанесъл удар със своя нож в гърба на А.. Преценил, че от това място няма да има надмощие и влязъл в автомобила. В същото време А. отнел ножа от К.. Държал го в дясната си ръка. К. застанал зад шофьора и започнал да го души първоначално с ръце, а в последствие с крака, като едновременно с това го придърпвал към задната седалка. Придърпвайки го нанасял удари с нож в областта на лявата мишница и ляво странично на гръдния кош. Пострадалият се съпротивлявал. К. крещял на А. да дава парите. Издърпал горната част на тялото му на задната седалка, като краката му останали между двете предни седалки. В това време подс. К. търсела пари по жабките, разположени в предната част на автомобила. Когато издърпал тялото на А., подс. К. успял да отнеме ножа от дясната му ръка и го хвърлил в автомобила. Ножът паднал на пода пред предна лява седалка. В следващия момент К. извикал на  подсъдимата да му помогне. Тя влязла в багажното отделение, взела пластмасова четка с черна дръжка и червен косъм и започнала да нанася удари в главата на А.. Пострадалият ги умолявал да го пощадят, но двамата по никакъв начин не обърнали внимание на молбите му. Подсъдимият К. успял да седне върху А., така че да не може да мърда и нанесъл удари с нож в гърдите му. Като продължавал да държи тялото на А., подал ножа на К. и взел от нея четката с дръжка. Подс. К. започнала да нанася удари с ножа в областта на главата, тила и гърба, а К. нанесъл удари с четката по лицето на А.. Двамата се спрели, чак след като пострадалият спрял да се съпротивлява и не давал признаци на живот. Тогава подсъдимите излезли от автомобила. К. захвърлила ножа на ляво в затревеното пространство. Отворила предна лява врата и взела дамската си чанта от предна дясна седалка. Върнала се да провери дрехите на А. за пари. През това време К. изхвърлил четката на асфалта пред предна дясна врата на автомобила. В тъмното и в бързината  подс. К. не проверила внимателно дрехите на А.. Намерила една банкнота от 20 лева и мобилен телефон „Нокия" модел 1108 и ги взела.След това ги дала на обв. К.. Тъй като мобилния апарат бил стар, обв. К. се ядосал, и го разбил в асфалта. По дрехите и на двамата имало кръв от пострадалия. Подсъдимите решили да избягат от местопроизшествието, като се отправили към разположена в близост гора. По пътя  подс.  К. прибрала в дамската си чанта банкнотата и вещите на подс. К..

На порталната врата на военното формирование имало монтирана камера за видеонаблюдение. На дежурния в дежурната част на поделението - св. Стамен Г. му направило впечатление, че пред бариерата на поделението е паркирал автомобил, който се застоял повече от десет минути. В 00.00 часа при смяна на патрулите св. Г. изпратил св. Г.СТ.на КПП-то разположено на портала. Когато последната пристигнала на място около 00:10ч. видял, че пред бариерата е паркиран автомобил с включени фарове и затворени врати, навсякъде било тихо. Малко по - късно дошли двамата й колеги - свидетелите Стамен Г. и К.К.. Двамата приближили паркирания таксиметров автомобил и го осветили с фенерчета. Тогава видели в автомобила тялото на А., което било силно зацапано с кръв.

По същото време  подсъдимите  К. и К. разбрали, че са пропуснали да вземат портмонето с личната карта на К. от автомобила. Двамата не се били отдалечили много и се чудели какво да правят. Тогава видели светлини около таксиметровия автомобил. Решили, че са пристигнали служители на полицията. Съобразили, че могат да бъдат заподозрени и за това измислили версията, че били нападнати от двама непознати. Върнали се при таксиметровия автомобил, където пред двамата военни разказали версията си, че са нападнати. Свидетелите Г. и К. им разпоредили да седнат и да не мърдат. След това свидетелят Г. подал сигнал към единен телефон „112".

На място бил изпратен полицейски екип и екип на Спешна медицинска помощ, който констатирал настъпилата смърт на В. А.. Подсъдимите били задържани от полицейските служители и отведени във Второ РУ - Варна.

Сформирана била дежурно - оперативна група и бил направен оглед на местопроизшествие на 10.04.2017г., при който били иззети мирисови следи и веществени доказателства -множество натривки, пластмасова четка с черна дръжка с червен косъм, с обща дължина 34 см, нож син на цвят огънат в Г- образна форма с пластмасова дръжка с дължина на острието 12 см. /Обект № 15/ ; заден капак от телефон сив на цвят и телефон "Нокия", преден панел от телефон сив на цвят и клавиатура от мобилен телефон / обекти №9 и №10 /и други.

На същата дата бил извършен допълнителен оглед, при който са иззети дактилоскопни следи и множество веществени доказателства, сред които черен кожен портфейл, съдържащ лична карта на К.Д.К. ЕГН:********** / Обект№1/ и нож със синя пластмасова дръжка и зацапвания в черевеникаво кафяв цвят по режещата част, обща дължина 20 см, режеща част 9 см. / обект №17 и други.

На 10.04.2017г. в катедра съдебна медицина при МБАЛ „ Св. Марина" бил направен и оглед на трупа на В. А.. При това действие били иззети натривки от поднокътното съдържимо на ноктите и косми от главата на трупа. От гънките и между пръстите на лява и дясна ръка били намерени и иззети множество косми.

Подсъдимите предоставили доброволно дрехите и обувките, с които били при извършване на престъплението, както и свои лични вещи.

На 10.04.2017г. двамата били освидетелствани от д-р Деяна Господинова и предоставили кръв и урина.

От заключенията на изготвените съдебно - медицински експертизи от вещите лица проф Радойнова и д-р Господинова се установява, че причината за смъртта на В. А. е остра кръвозагуба в резултат на нанесените повече от 61 порезни и прободно - порезни наранявания в различни области на тялото, четири, от които проникват в гръдната и коремната кухини с нараняване на жизненоважни вътрешни органи и развитие на хемопневмоторакс / излив на кръв и въздух в двете гръдни кухини/. Вещите лица посочват, че порезните и прободно - порезни наранявания  при А., могат да бъдат причинени и от двата ножа иззети по досъдебното производство. Отграничили са, че групата на по - повърхностните прободно -порезни наранявания в горната външно - задна част на лявата мишница са с еднакви характеристики и е възможно да бъдат нанесени от нож с параметрите на този, иззет при допълнителния оглед на местопроизшествие. По ръцете на пострадалия А. са констатирани порезни рани - така наречените „ защитни" наранявания. Констатирана е втора група механични увреждания по трупа на А. - кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето и крайниците, които са причинени от действието на твърди, тъпи и ръбести предмети, какъвто се явява и иззетото ВД-четка с дълга дръжка. Сочи се, че някои от посочените уврежданията е възможно да бъдат получени при издърпване на тялото към задната седалка на лекия автомобил и притискане към нея, включително и с крак. Определена е кръвната група на пострадалия А., като А / бета /. Според изчисленията направени от вещите лица смъртта е настъпила около 22.30ч. на 09.04.2017г., като е уточнено, че е възможно отклонение при изчислението в диапазон + - 2,3ч. или 2ч. и 20 минути преди или след посочения час.

От изготвената ДНК експертиза на веществени доказателства се установява, че по остриетата на иззетите при разследването два ножа се определя ДНК профил на В.А. А.. По дръжката на намерения и иззет в таксиметровия автомобил нож син на цвят, огънат в Г- образна форма са установени ДНК профил на смес от клетъчен материал от лицата Р.Д.К., К. Д. К. и В.А. А.. ДНК профил на смес от клетъчния материал, съвпадащ ДНК профилите на тримата е установен и при изследването на черно на цвят дебело зимно яке, предадено доброволно от обв. К.. ДНК профил на пострадалия А. е установен и по долнище на анцуг и яке "Adidas“, доброволно предадени от К.К.. При изследването на заден капак от телефон сив на цвят и преден панел от телефон сив на цвят е изолиран ДНК профил на смес от клетъчен материал от две лица от различен пол, който съвпада с ДНК профилите на Р.К. и В. А.. ДНК профилът определен при изследването на банкнота от 20 лева / доброволно предадена от обв. К. / представлява профил на смес от клетъчен материал от повече от две лица в различно съотношение и съвпада с ДНК профилите на Р.К., К.К. и В. А..

От заключението на изготвената биологична експертиза на веществени доказателства, се установява, че по - голяма част от иззетите веществени доказателства - при първоначалния и допълнителен оглед, както и предадени с протоколи за доброволно предаване наличие на човешка кръв, като за част от тях е определена и кръвно груповата принадлежност - А / бета /. Намереният и иззет косъм от дясна ръка на трупа на А. посочен в експертизата като Обект - 2 а е посочено, че е сходен с космите на главата на Р.К. и може да произхожда от нея, както и от всяко друго лице, космите от главата на което имат същия морфологичен строеж. За останалите изследвани косми се сочи, че са сходни с космите от главата на В. А. и могат да произхождат от него, както и от всяко друго лице, космите от главата на което имат същия морфологичен строеж.

От заключението на дактилоскопната експертиза се установява, че дактилоскопна следа №4 /иззета на 65см. над дръжката на задна дясна врата/ е оставена от ляв среден пръст на К.Д.К.. Дактилоскопни следи с номера : №1, №2, №3 и №6, са годни за идентификация, но не са оставени от лицата В. А., Р.К., К.К. и лице регистрирано в дактилоскопната система АФИС. Дактилоскопна следа №5 е негодна за идентификация.

По досъдебното производство е била изготвена и трасологична експертиза, при която са сравнени фиксираните и фотографирани при огледа на местопроизшествие комплекс от стъпки, намерени на асфалта на разстояние 8.5см. от задна дясна гума на автомобила с предадените доброволно от К. тъмносини гуменки №38 и спортни маратонки, предадени от К.К.. При това изследване е било установено, че трасологичните следи са оставени от подметъчна част на обувки и част от тях са вероятно са оставени от предоставените за изследване чифт тъмносини гуменки и спортни маратонки.

От съдебно - оценителната експертиза се установява, че левовата равностойност на отнетия мобилен телефон Nokia Corporation, модел 1108, към момента на извършване на деянието възлиза на сумата от 35 лева.

 На иззетите кръв и урина била извършена химическа експертиза. От същата се установява, че в кръвта и урината на подсъдимите К. и К. има наличие на наркотични вещества - метамфетамин. В експертизата вещото лице е посочило, че приемът на посочения наркотик има стимулиращо и еуфорично действие и дава невероятна физическа сила. Действието му започва от 15 до 60 минути и продължава в течение на часове.

От заключенията на комплексните психиатрично-психологични експертизи е видно, че двамата подсъдими към момента на деянието са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. По експертен път е изведено и обстоятелството, че по време на деянието подсъдимите не са били в болестно, мотивирано от психотични изживявания състояние, включително и предизвикано от прием на метамфитамини.

От съдебно - медицинската експертиза на база освидетелстването на  подс. К. е видно, че по тялото му към 10.04.2017г. е установено охлузване на лявата подбедрица под коляното с размери 1 / 0,3 см. Описаното нараняване е получено по механизма на действие с или върху твърди тъпи предмети чрез тангенциален удар. Това увреждане е възможно да бъде получено както при удар спрямо крайника, така и при самонараняване. Характеристиките на увреждането не позволяват да се определи давност на увреждането.

При освидетелстването на подс. К. на 10.04.2017г. и 18.04.2017г. са констатирани жълтеникаво - синкаво кръвонасядания с размери 3/2см. над лява млечна железа, драскотина с дължина Зсм. в основата на палеца по външно страничен ръб на лява длан; в основата на дясна длан напречно разположена рана с гладки ръбове и остри ъгли с дължина 0,5 см и кръвонасядане в средната част на лява мишница. Двете кръвонасядания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети чрез удари или притискане в тези области. Увреждането на гърдите е давност 4-5 дни преди 10.04.2017г. Това по раменницата е възможно да е получено както преди, така и до 2-3 дни след 10.04.2017г. Драскотината по гърба на дланта е в резултата на действие на предмет с изразен ръб, действал тангенциално спрямо повърхността на кожата. Раната по дланта е от действието на предмет с режещ ръб. Двете наранявания са с давност от около няколко часа до денонощие, преди освидетелстването на 10.04.2017г.

От изготвената съдебно - медицинска експертиза относно здравословното състояние на подс. К. се установява, че той страда от детска церебрална еластична парализа. Установена е хемипаретична форма на заболяването, засегнати са едностранно и в лека степен само десните крайници. Заболяването му е довело до ограничаване в лека степен на обема, силата и скоростта на активните движения на десния горен крайник. Констатирано е, че може да извършва хватателни функции с дясната си ръка и да нанася удари. Налице е лек дефицит в движенията на десния крайник, което определя много леко затруднение в походката.

По досъдебното производство е била назначена и изготвена одорологична експертиза на иззетите мирисови следи от предна дясна седалка, задна дясна и лява седалка на автомобила. Установява се, че одорологичната следа от предна дясна седалка е идентична с тази иззета от Р.К.. Одорологичната следа от задна дясна седалка е идентична с иззетата от К.К..

 

Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от двамата подсъдими. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обуславят извода за това, че с  деянието си, двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.2, т.2,предл. 1-во, вр. с чл.198, ал.1 и чл. 20 ал 2 от НК.

 

Споделят се изцяло от въззивната инстанция съображенията, изложени от  ВОС, по отношение на съставомерните признаци на деянието, осъществено от двамата подсъдими.

 

С оглед задължението на въззивната инстанция, предвидено в разпоредбата на чл. 314 от НПК за служебната проверка на присъдата, настоящият състав на АС-Варна констатира, че правните изводи на първоинст. съд съответстват изцяло на установените факти по делото.

 

 

По справедливостта на наложените на двамата подсъдими наказания:

 

ВОС правилно е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, преценявайки преди всичко обстоятелствата, имащи значение при индивидуализацията на наказанието по смисъла на чл. 54 от НК по отношение и на двамата подсъдими.

За да определи наказание в размер от двадесет години лишаване от свобода за подс. К., първоинстанционният съд е съобразил пренебрежителното му отношение към обекта на престъпното посегателство; личността му, характеризираща се с неустойчивост, понижен самоконтрол, употребата на наркотични вещества; отчел е високата степен на обществена опасност на деянието, преценявайки начина на извършването - броя на нанесените удари, упоритостта на осъществяването на замисъла, както и  особената жестокост, с която е извършено убийството. Окръжният съд обаче, неправилно и в разрез с доказателствената съвкупност е приел, че инициативата за извършване на деянието, изхожда от този подсъдим. Видно от фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати и от двамата подсъдими и намиращи подкрепа в доказателствата по делото, че активната страна в извършването на деянието е имала подс. Р. К.: “…В момента, в който стигнат на избраното от тях място, подс. К. следвало да изтърве портмонето си и да помоли таксиметровия шофьор да го вдигне под предлог, че е бременна и не може сама. В момента, в който той се наведял, щяла да му нанесе удар с ножа….. Видяла, че подс. К. й прави знаци да побърза и нанесла удар с ножа на А. в дясната ръка……. Тя влязла в багажното отделение, взела пластмасова четка с черна дръжка и червен косъм и започнала да нанася удари в главата на А.….“ Пренебрегвайки този важен факт и в разрез с принципа за съответност на наказанието, съставът на първата инстанция е определил явяно несправедлив размер на наказателна репресия спрямо К.. Нещо повече, не е отчел в достатъчна степен и тежкото здравословно състояние на подсъдимия - същият страда от детска церебрална еластична парализа. Заболяването му е довело до ограничаване в лека степен на обема, силата и скоростта на активните движения на десния горен крайник. Налице е лек дефицит в движенията, което определя леко затруднение в походката. Или казано по друг начин, здравословното състояние на подс. обективно подкрепя изведения извод, чия е била активната роля в същинското изпълнение на деянието. Следва да се отбелжи, че така определеното по реда на чл. 54 от НК наказание на К., не е съобразено с това, наложено на съизвършителката му – К.. Действително, деянието е извършено от двамата подсъдими при условията на обективно и субективно съизвършителство по смисъла на бл. 20 ал. 2 от НК, но при определяне на санкцията им, съдът е длъжен да отчете ролята и степента на участие на всеки от съизвършителите. 

 

Поради това и настоящата инстанция намира, че определеното наказание лишаване от свобода в размер от 20 години за подс. К. се явява несъразмерно тежко в сравнение с това на другия съизвършител – подс. К., поради което същото следва да бъде коригирано в посока на намаляване – определено по реда на чл. 54 от НК на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ /216 месеца/, което след редукцията по чл. 58а от НК е в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ /144 месеца/ лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при СТРОГ режим. Действително, окръжният съд не е отчел при индивидуализиране на наказанието употребата на наркотични вещества от подс. К., каквото е твърдението на защитата, но същото се навежда с оглед необходимостта от отчитането му като смекчаващо отговорността обстоятелство. Съставът на въззвината инстанция намира това възражение за неоснователно и несъстоятелно: от заключението по извършената СХЕ се установява, че в кръвта и урината на подс. К. има наличие на наркотични вещества – метамфетамин /същото относимо и за втория подсъдим/, който има стимулиращо и еуфорично действие и дава невероятна физическа сила. Сам по себе си този факт обаче не следва да се разглежда в полза на подсъдимата, а напротив – като отегчаващо обстоятелство - по време на деянието подсъдимата не е била в болестно, мотивирано от психотични изживявания състояние, включително и предизвикано от приема на метамфитамини, което се извежда от заключението по СППЕ. Подсъдимата К. към момента на извършване на деянието е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 Изложените фактически и правни изводи обосновават необходимостта от корекция на наказанието и по отношение и на подсъдимата К.. Както вече бе коментирано, нейната активна роля в извършване на инкриминираното деяния не може да бъде пренебрегната и същата обосновава необходимост от корекция в наказателната част, в посока увеличаването му - определено по реда на чл. 54 от НК на ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ /228 месеца/, което след редукцията по чл. 58а от НК се явява в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ  и ОСЕМ МЕСЕЦА/152 месеца/ лишаване от свобода при СТРОГ режим.

 

В този смисъл жалбата на подс. К. и протестът се явява основателни.

 

Защитата на подсъдимата К. претендира, че постановеният съдебен акт страда от липса на мотиви. Възражението е неоснователно. Законодателят поставя изискване за формата и минимално изискуемото съдържание на мотивите към съдебните решения. Същите следва да позволяват на всяка от страните, имаща правен интерес, да проследи начина на формиране на вътрешното убеждение у правоприлагащия държавен орган. Подлежащият на ревизия акт е в достатъчна степен обстоен и детайлен, съдържа установените фактически и правни констатации, техните доказателствени източници и мотивната му част е съобразена с процедурата на чл. 371 т. 2 от НПК, по която е епротекло първоинст. съдебно производство. Това обосновава извод за законосъобразно изградено вътрешно убеждение, поради което не е налице нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. За да достигне до този извод, настоящият състав взе предвид и изобилната съдебна практика на Върховната касационна инстанция, напр. Решение № 199 от 7.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 513/2012 г., I н. о., Решение № 93 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 33/2015 г., II н. о., Решение № 153 от 13.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 241/2017 г., II н. о., НК, Решение № 26 от 1.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 1339/2016 г., II н. о., Решение № 579 от 28.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 313/2007 г., III н. о.

 

Относно присъденото обезщетение:

 

Между виновното поведение на двамата подсъдими и настъпилите вредоносни последици – причинената смърт на пострадалия е налице пряка причинно-следствена връзка, поради което и исковете са доказани по основание.  

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд се е обосновал и относно размера на присъдените обезщетения - с оглед залегналия принцип в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки неизмеримите  в паричен еквивалент болки и страдания, претърпени от гражданските ищци в резултат на преждевременна загуба на своя съпруг и родител. Както правилно е посочено в мотивната част към присъдата,  макар наследниците на пострадалия да са пълнолетни и създали свои семейни връзки, моралната корелация между пострадалия и неговите деца е съществувала, до момента на насилственото й прекъсване от подсъдимите. Изложеното, обосновава извод, че размерът на присъдените обезщетения е бил правилно определен, поради което настоящият състав на АС-Варна не намира основания за корекция в насока на намаляването им.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че постановената присъда на ВОС в частта, досежно наложените наказания на двамата подсъдими, следва да бъде изменена, а в останалата й част като правилна и законосъобразна – потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК настоящата инстанция констатира, че окръжният съд е пропуснал да се произнесе в присъдата относно веществените доказателства по делото. Същото следва да се извърши след влизане на присъдата в сила с  допълнително определение по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК.

Други нарушения или пропуски не бяха констатирани /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337, т. 1, вр.ал.2, т.1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 24/12.03.2018г. на Окръжен съд-Варна, постановена по НОХД № 1547/2017г. по описа на същия съд в наказателно-осъдителната й част, като:

 

-      НАМАЛЯВА наложеното на основание чл. 58а от НК наказание лишаване от свобода на подс. К.Д.К. от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ при СТРОГ режим;

 

-      УВЕЛИЧАВА наложеното на основание чл. 58а от НК наказание лишаване от свобода на подс. Р.Д.К. от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА при СТРОГ режим.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в  15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.