Р Е Ш Е Н И Е

 

167

 

12.10.2015г. град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

секретар Г.Н.

прокурор Милена Гамозова,

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНДОХ №214 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 53 по НОХД № 461/2015г. по описа на същия съд, постановена на 21.05.2015г. е признал подсъдимите А.М.С. и Д.М.Х. за ВИНОВНИ в това, че на 14.07.2013 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършители, /Д.М.Х., като непълнолетен/, отнели чужди движими вещи на обща стойност 300,60 лв. /триста лева и шестдесет стотинки/, от владението на С.С.Ч., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда - тежка черепно мозъчна травма, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 от НК във вр. чл.58а НК е наложил на подс. С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален „строг” режим и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал.2, т.2 от НК е наложил на подс. Х. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален „строг” режим.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал  наложеното наказание на подс. С. с наказанието от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 3908/2013 г. по описа на Районен съд – Варна и наказанието ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено по НОХД № 4843/2013г. по описа на Районен съд – Варна, като наложил  най-тежкото от наказанията, а именно ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.

Съдът е приспаднал изтърпените части от присъдите по НОХД № 3908/2013 г. на ВРС и по НОХД № 4843/2013 г. по описа на ВРС. Постановил е на основание чл. 68, ал. 1 от НК подс. С. да изтърпи отделно и наказанието от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода по  НОХД № 5214/2012г. на ВРС.

 На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наложеното наказание на подс. Х. по настоящата присъда с наказанието ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 3908/3013г. по описа на ВРС и наказанието ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 4843/2013 г. по описа на ВРС, като определил подс. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изтърпените части от присъдите по НОХД № 3908/2013 г. на ВРС и по НОХД № 4843/2013г. по описа на ВРС, а на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановил Х. да изтърпи отделно и наказанието от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено с присъда по  НОХД № 2152/2013г. на ВРС.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на:

- подс. Х. – собственоръчна изписана с искане за намаляване на наложеното наказание и жалба чрез процесуалния му представител /бланкетна/ - с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта относно наказанието при съобразяване на всички смекчаващи отговорността обстоятелства, подробно изброени.

- подс. С. – собственоръчна изписана с искане за намаляване на наложеното наказание и чрез процесуалния му представител /бланкетна/ с оплакване за явна несправедливост на наложената наказателна репресия.

 

В с.з. пред настоящата инстанция подсъдимите се явяват лично и представляват от служебни защитници от преди.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите и намира, че присъдата на ВОС , като правилна, законосъобразна и справедлива, следва да бъде потвърдена.

Защитникът на подс. Х. намира, наложеното на подзащитния му наказание за прекомерно завишено, като акцентира върху съвкупността от смекчаващи отговорността обстоятелства, които според него първостепенният съд не  е съобразил в цялост.

Защитата на подс. С. счита, че самопризнанията на подс. не са отчетени правилно при определянето на наказателната репресия, което е довело до налагането на твърде завишено наказание.

В   последните си думи подс. С. се извинява за случилото се, а подс. Х. моли да му бъде намалена присъдата.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: Въззивните  жалби са подадени в срок и са допустими, като по същество се преценяват като неоснователни, по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимите са направили подобно искане и са заявили, че признават фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желаят да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че  самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Пострадалата Ч. била пенсионер и пребивавала в дом за стари хора. На 14.07.2013г. около 14.00 часа отишла до блок №136 в ж.к. „Младост" във Варна и останала там до към 19.30 часа. След като излязла тръгнала към бул. „Владислав Варненчик", но трябвало да използва подлеза, за да премине от другата страна на булеварда. Свид.Ч. била забелязана от подсъдимите С. и Х., които се намирали от отсрещната страна на булеварда в близост до подлеза. Те видели, че пострадалата носи черна чанта и решили да и я вземат. Двамата слезли в подлеза, пресрещнали постр. Ч. и докато изкачвала стълбите, за да излезе от подлеза, подсъдимите я застигнали. Тогава подсъдимият Х. дръпнал чантата от ръката й, но не успял да я вземе, а постр. Ч. паднала на земята и си ударила главата в стълбите. Тя останала неподвижна. Подсъдимият С. взел чантата и заедно с подс. М. тръгнали да бягат в посока към зеленчуковата борса. По-късно разгледали съдържанието на чантата и в нея открили портмоне, лична карта, карта за пътуване по БДЖ, сумата от 7 лева, две карти за пътуване в градския транспорт, мобилен телефон марка „NOKIA 1100" със СИМ карта на Глобул и златен пръстен с камъче. Подсъдимите взели парите и мобилния телефон, а чантата с останалите вещи изхвърлили. След това се прибрали в дома на  подс. С. ***. Мобилният телефон останал у  подс. С..

От приложената справка от „Космо България Мобайл" ЕАД се установява, че на 14.07.2013г. в 11.38 часа инкриминирания мобилен телефон е бил ползван със СИМ - карта с №0894914232 собственост на пострадалата Ч.. На 16.07.2013г. в 10.41 часа същият мобилен апарат е бил активиран с номер +359892368500, собственост на подс. С..

Според изготвената съдебно- оценителна експертиза общата стойност на отнетите вещи възлиза на 300,60 лева.

Според заключението на съдебно- медицинска експертиза №11- 62/2013 г. пострадалата Ч. е получила черепномозъчна травма по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удар с или върху такива. Морфологията й съответства да е възникнала по посочените в делото обстоятелства, а именно при удар със значителна сила, нанесен в лявата част на главата. Тежката черепномозъчна травма със засягане на меките черепни покривки, черепните кости, мозъчните обвивки и контузия на самото мозъчно вещество, е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК.

От заключението на съдебно - психиатричната експертиза, се установява, че подсъдимия Х. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза и че към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият може да носи наказателна отговорност за извършеното.

 

Така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил на база обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, заключенията по изготвените експертизи, които поотделно и в съвкупност изцяло подкрепят самопризнанията на двамата подсъдими.

От справките за съдимост на двамата подс. се установява, че: подс. С. е извършил инкриминираното деяние преди да има влезли в сила присъди по НОХД № 3908/13г. и НОХД № 4843/13г. по описа на ВРС, но след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №5214/12г. по описа на ВРС, за което му било наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години.

Подс. Х. е извършил инкриминираното деяние преди да има влезли в сила присъди по НОХД № 3908/13г. и НОХД № 4843/13г. по описа на ВРС, но след като е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №2152/13г. по описа на ВРС, за което му било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години.

ВАС констатира, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин обуславят извода за това, че двамата подс. са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като към него момент подс. Х. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

По отношение на иницииралите въззивния контрол оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите: същите са абсолютно несонователни.

Предвид обремененото съдебно минало на дейците и обстоятелството, че подсъдимите са осъждани нееднократно именно за престъпления против собствеността /и то по едно от делата отново в съучастие по между си/, ВАС прецени, че това са достатъчни характеристични данни за дейците и за неправомерния им начин на живот - престъпната дейност и на двамата е с висока степен на обществена опасност. От друга страна, проява на прекалено снизхождение от страна на съда чрез определяне на по – ниски наказания от наложените от първостепенния съд,  не би превъзпитало и поправило последните. Същите следва да бъдат изолирани за визираните периоди от време от обществото, за да бъдат превъзпитани.

Неоснователно е твърдението на защитите на подсъдимите, че ВОС не взел под внимание смекчаващите отговорността обстоятелства – напротив отчетени са направените самопризнания, както и младата им възраст. На фона обаче на проявеното упорство в осъществяване на престъпната им дейност, както и извършването на грабежа в изпитателни срокове на условните им осъждания, ВАС съобрази, че така определените наказания са справедливи и съответни на извършеното. При това положение, в съответствие и с реда по който е протекло наказателното производство – 373 ал.2 от НПК, както и с разпоредба на чл. 58а от НК, ВОС правилно е определил наказания при условията на чл.54 /респ. чл. 63 /от НК,  преценявайки всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанията, взел е предвид степента на обществена опасност на подс. и на извършените деяния, както и съдебното минало на дейците. При това положение законосъобразно е преценил, че подсъдимите очевидно не са в състояние да преустановят доброволно нарастващите  по тежест изстъпления и с поведението си съставляват реална и непосредствена заплаха за имуществото и телесната неприкосновеност на членовете на обществото. С тези констатации ВОС резонно е приел, че подсъдимите следва да бъдат изолирани за визираните периоди от обществото и е постановил изпълнение на групираните санкции.

ВАС намира, че така определени и с оглед постигане целите най – вече на специалната превенция, наказанията на подс. не следва да бъдат редуцирани. Същите са адекватни на извършеното от подсъдимите, деянието им е осъществено с пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер, обществено опасните последици и са искали настъпването на тези последици. У подсъдимите са се формирали трайни престъпни навици, както и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване, като начин на живот и само с едно засилено репресивно наказание могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна, като правилна и законосъобразна  следва да бъде потвърдена. 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №53 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 461/2015г. по описа на същия съд, постановена на 21.05.2015г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.