Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер    129/21.10.    Година  2013             Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На единадесети октомври      Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:   Димитър Димитров  

Румяна Панталеева

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 214 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 64/19.06.2013 г. по НОХД № 556/13 г. на Окръжния съд в гр.Варна, в частта, с която подсъдимият А.С.А. е бил признат за виновен и осъден по чл.257, ал.1, пр.1 /Отм./, вр.чл.255, ал.1, пр.3 /ред.ДВ, бр.62 от 1997 г./, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.58а /ред.ДВ, бр.27 от 2009 г./, вр.чл.55, ал.1, т.1 НК на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. За да вземе това решение, в съответствие с внесеното обвинение, първоинстанционният съд е приел, че  през периода 11.12.2002 г. - 14.07.2003 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на ТД "Казабланка 2002" ЕООД Варна, сам и в съучастие като съизвършител с М.Р.М., подсъдимият А. е избегнал плащането на 310 826.08 лева данъчни задължения - особено големи размери, като потвърдил неистина пред ТДД Варна, ДП "Младост", в справки декларации за данъчни периоди: месец ноември 2002 г. - месец юни 2003 г.

Със същата присъда е бил осъден и съизвършителят М.Р.М., който не е депозирал жалба срещу нея, не се е присъединил към подадената от въззивника А. такава, и предвид липсата на протест, в частта срещу него тя е влязла в сила.

Също така с присъдата са били отхвърлени и разглежданите съвместно в наказателното производство два граждански иска от Министъра на финансите, като представляващ Държавата, срещу всеки от двамата подсъдими, което не е обжалвано, респ. протестирано от заинтересованите страни, и в гражданската си част проверяваният съдебен акт също е влязъл в сила.

 

Въззивното производство е по жалба на подсъдимия А., чрез защитника му – адвокат А.К.,***, надлежно назначен според правилата на Закона за правната помощ, с която се възразява срещу справедливостта на присъдата, и се иска наложеното наказание да бъде намалено по размер. От въззивната прокуратура се предлага присъдата да бъде оставена в сила. В последната си дума А. моли, ако е възможно, да се намали присъдата му.

 

Въззивната проверка констатира, че по реда и със средствата, предвидени в НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Приел е без никакви отличия именно твърдените във фактическото обвинение обстоятелства, които не са спорни между страните предвид проведената диференцирана процедура, обусловена от признание на фактите по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и подкрепящите ги доказателства, като накратко относимите по предмета на делото от тях са:

През 2002 г. осъденият М. и въззивникът подсъдим А. се разбрали да закупят търговско дружество, което да използват за извършване на ДДС-измами, осъществими поради положението, че при деклариране на неосъществени сделки за покупка на стоки ще се избегне плащането на дължими данъчни задължения по реално извършени продажби, когато техните стойности съвпадат, или са приблизително еднакви.

С решение от 08.10.2002 г. на ВОС била вписана промяна в търговския регистър относно съществуващо "Игъл" ООД, чийто нов управител и представляващ, след продажба, станал подсъдимият А., а фирменото име било променено на "Казабланка 2002" ЕООД,  с данъчен № 1030085473 и Булстат 103097774. Подсъдимият А. упълномощил М. да открива и оперира с банкови сметки, както и да извършва търговски сделки, а свидетелката Светослава Янакиева - да представлява дружеството по повод задълженията му пред данъчните органи.

В дневниците за покупки и продажби на дружеството, за времето от ноември 2002 г. до юни 2003 г., представляващо осем отделни едномесечни данъчни периода, били документирани множество покупки и продажби на стоки, като подписи полагали и двамата подсъдими. Конкретно подсъдимият А. подписал справките декларации по ЗДДС за четири от данъчните периоди – месеците ноември-декември 2002 г. и януари и април 2003 г., а през останалите четири документите били подписвани от М..

В хода на предприета данъчна ревизия, относима към инкриминирания период, подсъдимият А. не бил намерен от данъчните служители, липсвали и първични счетоводни документи. При направените първоначално насрещни проверки се установило, че „Казабланка 2002" ЕООД не фигурира в дневниците за продажби на сочените от нея доставчици - „Мега агро” ЕООД, "Каплан" ООД, “Клас" АД, "Хрони" ЕООД, "Кумазит транс" АД, ЕТ "Йоана-Георги Петров", "Агроекип" ООД, "Вигеа” ООД, "Товарни превози" ЕООД, "Джордан" ООД и "Златен клас" ЕООД. В последствие по делото е установено, че са били документално оформени, но неосъществени, редица други покупки със следните търговци - ЕТ "ГСЛ-Георги Николов”, "Агро-ойл 2002" ЕООД, "Лео-гарант" ЕООД, ЕТ "Гери-Юлиян Гергов", ЕТ "Агро комерс-Гален Манолов", "Лаки 97" ООД, “Петрол Драгичево” ЕООД, „Агромид" ЕООД, "Петрол импекс" ООД, "Петроелт” ООД, "Агротера" ООД, "Агротел 2000" ООД, ЕТ "Ани- транс-Георги Сичев", “Агроконт" ООД, "Прима-М" ЕООД и „Агростар” ЕООД. От името на всички тях, в качеството на доставчици, са били изготвени, от неустановено при разследването лице /лица/, неистински счетоводни документи – данъчни фактури, на които търговското дружество „Казабланка 2002” ЕООД се е позовавало пред данъчната администрация чрез инкриминираните справки декларации. Декларираните за същия период продажби от страна на ТД са били реално осъществени, без което не би могла да бъде постигната целта на данъчната измама.

Счетоводната експертиза по делото е установила, че реално дължимият данък по ЗДДС от „Казабланка 2002" ЕООД за инкриминирания период м.11.2002 -        м.06.2003 година, възлиза общо на 310 826.08 лв.

 

Така изложените факти, представени подробно и в обстоятелствената част на обвинителния акт, са били признати от подсъдимия А., не са били оспорени от никоя от страните по делото, и са били възприети от съда като безпротиворечиво подкрепени от всички събрани в досъдебното производство доказателства, при което спор по обосноваността на присъдата в това производство не може да има. 

 Страните не навеждат възражения и по законосъобразността на присъдата, тъй като въз основа на така установените факти, материалният закон е бил приложен правилно, при спазване на общите правила за действие по време, уредени с чл.2 от НК.

 

Основание на въззивната жалба е разбирането, че макар наказанието да е определено при условията на чл.58а, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, неговият размер не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК, и то се определя като явно несправедливо, най-вече с оглед изминалия времеви период от извършване на деянието до постановяване на присъдата, който период, съгласно твърденията на жалбоподателя,  не кореспондира с принципа за разумен срок на правосъдие по смисъла на чл.6, т.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и с чл.22 от НПК.

Предвидената в специалната норма на приложимия материален закон санкция лишаване от свобода е била ограничена в рамките от две до осем години. За да обоснове решението си в частта на определеното под този минимум наказание - за срок от една година (процесуално поведение, императивно обусловено от закона – чл.373, ал.2, вр.чл.58а НПК /Ред., ДВ, бр.27/2009 г./), окръжният съд изрично е посочил, че основният му мотив е обстоятелството, че деянията са извършени преди десет години и поради това следва да се отдаде необходимата тежест на продължителния период на досъдебното производство, образувано през 2004 г. и внесено с обвинителен акт в съда за първи път на  31.10.2012 г., като сам е посочил, както се твърди сега и във въззивната жалба, че разследването е надхвърлило разумните срокове според критериите, въведени с чл.6, т.1 ЕКПЧ. Отчетено е, че подсъдимите като цяло не са  допринесли за продължителността на делото, която има своето обяснение основно в липсата на активни действия  от страна на разследващите органи.

Същевременно, в частта на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А., съдът правилно се е позовал на многократните му предходни осъждания – установено е, че в периода 1983 – 2001 година подсъдимият е извършил тринадесет  престъпления от най-различни видове, най-често срещу собствеността, за които е бил осъден с шест отделни присъди, наказанията по четири от тях са били ефективни, и скоро след като през 2001 г. последно е изтърпял две години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, през 2002 г. е започнал осъществяването на инкриминираната по това дело престъпна дейност, извършена под формата на продължавано престъпление – в рамките на осем месеца, от която са произтекли сериозни материални вреди за Държавата – 310 826.08 лева, надхвърлящи десетки пъти границата на квалифициращия критерий за особено големи размери /140 пъти минималната работна заплата, която през периода е била 110 лева/. При тези данни както деянието, така и личността на подсъдимия А. се характеризират с висока степен на обществена опасност, и всяка по-нататъшна проява на снизхождение по отношение на него би влязла в разрез със законовите изисквания за налагане на справедливо наказание, от една страна съответстващо на извършеното, а от друга, достатъчно, за да обслужи постигането на целите на индивидуалната и генералната превенция.

 

По всички изложени до тук съображения и на основание чл. 338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 64/19.06.2013 г. по НОХД № 556/13 г. на Окръжен съд Варна, в наказателната й част срещу подсъдимия А.С.А..

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: