Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                 № 26

 

                               Варна , 09.02.2016 година

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , наказателно отделение-втори състав,в публично съдебно заседание на Деветнадесети Ноември,две хиляди и петнадесета година в следния състав :

                                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

                 Секретар Г.Н.

                 Прокурор РУЖА ГОЛЕМАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

ВНДОХ № 215 по описа за 2015 година,за да се произнесе,взе предвид следното :

 

С Присъда № 14 от 16.06.2015 година по НДОХ № 173/2014 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Г.Б.К.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:На 09.12.2013година по междуселищен път село Дончево – град Добрич,на около 1000 метра преди село Дончево,при управление на лек автомобил марка"Пежо 405"с ДК № ТХ 1150 ТХ,нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата,а именно:член 20 алинея 2 от Закона за движение по пътищата и  по  непредпазливост  е причинил смъртта  на  Б.И.И.,ЕГН:********** *** и на основание член 343 алинея 1 буква"в"от НК във връзка с член 342 алинея І от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1  от НК му е било наложено наказание"лишаване от свобода"за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,изпълнението на което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,като е бил ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН в извършване на престъпление по член 343 алинея 1 буква”в”от НК във връзка с член 342 алинея 1 от НК при  нарушаване правилата за движение по член 20 алинея 1 от ЗДвП и ОПРАВДАН по така повдигнатото му първоначално обвинение.

Със същата Присъда на подсъдимия Г.Б.К. на основание член 37 алинея 1 точка 7 от НК е било наложено наказание"Лишаване от право"да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Със същата Присъда подсъдимият Г.Б.К. е бил осъден да заплати сторените по делото съдебно деловодни разноски както следва:по сметка на Второ РУ на МВР-град Добрич-893.00 лева и по сметка на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД-1140,00 лева.

Недоволен от така постановената Присъда е останал подсъдимият Г.Б.К.,обжалвал го е чрез защитника си-адвокат М.Я.-***,като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения,а така също и при допуснато нарушение на материалния закон,като на основание член 334 точка 1 от НПК във връзка с член 335 алинея 1 точка 1 от НПК се моли за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или на основание член 334 точка 2 от НПК във връзка с член 336 алинея 1 точка 3 от НПК се моли за отмяна на Присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

В съдебно заседание на 19.11.2015 година по съществото на делото страните взеха следните становища:

Защитата на жалбоподателя и подсъдим Г.Б.К.-адвокат М.Я.-*** поддържа изцяло оплакванията в жалбата си и след изложени подробни съображения в тази насока,моли за уважаването й.Иска се отмяна на Присъдата и постановяване на оправдателна такава или след отмяната й-да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН ПРОКУРОР дава заключение,че оплакванията в жалбата се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение,а Присъдата на първоинстанционния съд,като правилна и законосъобразна,следва да бъде потвърдена,като се излагат подробни съображения в тази насока.

В последната си дума подсъдимият К. иска оправдателна Присъда.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия Г.Б.К.;становищата на страните по делото;становището на подсъдимия К. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на защитата на подсъдимия К. е била подадена в установения от НПК срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Присъдата на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД в наказателно-оправдателната й част по отношение на подсъдимия Г.Б.К. не е била обжалвана,не е била протестирана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка :

Б.И.И. живеел в наследствена къща заедно със сестра си-свидетелката В.И.И.,вдовица като домът се намирал в село Дончево,област Добрич.Двамата имали сестра-свидетелката М.И.И.,живуща ***.

И. бил безработен,препитавал се от инцидентно намерена работа.До месец Октомври 2013 година помагал на свидетеля А.К.А в неговото заведение за бързо хранене бар"Наслада”,намиращ се на булевард”Трети март”№ 57 в близост до железопътната гара  в град Добрич.Работел през деня като вечерта,след приключване на работата,се прибирал пеш от град Добрич до село Дончево.

Около 17.00-17.30 часа на 09.12.2013 година отишъл в дърводелския цех на свидетеля К.С.С.,намиращ се на булевард”Трети март”№ 46 в град Добрич.Носел със себе си малко шише с ракия около 200 грама,която изпил,докато разговарял със свидетеля,а след това го помолил  да го отведе до кръстовището за село Дончево.

Свидетелят К.С. бил с лека кола марка"Рено”с ДК № ТХ 4924 ХН.Качил в нея И. и го закарал до кръстовището в близост до местността"Кобъклъка”.От там пострадалият впоследствие И. продължил пеш в посока от град Добрич към село Дончево,като по този маршрут от града към селото се движил ежедневно пеш.

Около 18.30 часа на 09.12.2013 година подсъдимият Г.Б.К. тръгнал с личния си автомобил марка"Пежо 405”с ДК № ТХ 1150 ТХ от дома си в град Добрич към село Дончево.Пътувал заедно със съпругата си Е.К.З.,която се возела на предната дясна седалка на автомобила..Двамата заедно отивали на гости на свои приятели в село Дончево.

Пътната настилка била суха,с гладък асфалт,пътуването било в тъмната част на денонощието,при ограничена видимост.

Подсъдимият К. бил включил късите светлини на автомобила,като на около 1 километър след разклона от околовръстния път град Добрич-село Дончево се разминал с насрещно движещ се автомобил.След разминаването,ненадейно пред колата към средата на пътното платно и с гръб към нея той видял човешка фигура,оказал се впоследствие Б. И.. Автомобилът се е движел със скорост около 69.45 километра в час с дължина на опасната зона на спиране около 61 метра-с оглед заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза.

Възприемайки  фигурата на движещ се човек пред колата в неговото пътно платно,подсъдимият реагирал като предприел спиране и отклонил автомобила в ляво с цел да подмине,да  заобиколи пешеходеца.Въпреки предприетите от подсъдимия К. действия,последвал удар между предната дясна част на автомобила в областта на предната броня в дясно с левия крак на пешеходеца в задната му част /на крака/,при което се е счупил ъгъла на бронята и стъклото на предния десен мигач.В резултат на предприетата от подсъдимия К. маневра завой в ляво,последвало и протриване между пешеходеца И. и предния десен калник на колата,удар на главата му в дясната долна част на предното стъкло с придаване на въртеливо движение на тялото на пешеходеца,след което последвал удар в дясното странично огледало и предната дясна врата.

В момента на удара колата се е движела със скорост около 59 километра в час.

Вследствие на посоките на движение на автомобила и на пешеходеца,вида на удара и създадените инерционни сили при него,тялото на пострадалия пешеходец е било изхвърлено в дясно от колата върху десния банкет,установено от експертите по комплексната съдебно-медицинска, трасологическа и авто-техническа експертиза.

Съпругата на подсъдимия К.-Е.З. позвънила на телефон 112 и съобщила за случилото се.Обаждането й от 18.50 часа било препратено в спешна медицинска помощ,като след около 8 минути на место пристигнал свидетелят:доктор И. Ж.- лекар-ординатор в ЦСМП-Добрич.

Лекарят Ж. намерил тялото на И. на около 1.20 метра в дясно от пътното платно,в затревената площ,в близост до канавката.Той извършил преглед,но не установил пулс,не установил зенична реакция на светлина,при прислушването не установил сърдечни тонове и шумове. Извършена била кардиограма на И.,при която се установило,че липсва електрическа активност на сърцето и била потвърдена настъпилата смърт.В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие пострадалият Б. И. починал.

Чрез заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,извършило аутопсията на трупа на И.,били установени следните увреждания:черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,счупване на основата на черепа,наличие на кръв в мозъчните стомахчета,кръвонасядане на меките мозъчни обвивки и две фактури на лявата подбедреница и една фактура на дясната подбедреница,като смъртта е настъпила в резултат на кръвоизлива под меките мозъчни обвивки.

Пострадалият Б. И. е бил с наличие на 2,48 промила алкохол в кръвта си,докато в кръвта на подсъдимия К. не е било установено наличие на алкохол-съгласно химическите експертизи за определяне  концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта.

От заключението на авто-техническата експертиза е видно,че по колата на подсъдимия К. липсват технически повреди преди произшествието,които да са спомогнали за настъпването му.

По две  авто-технически експертизи,първата допусната и приета в досъдебното производство/лист 67 от ДП/и втората,допусната и приета в съдебното производство/листи 184-195 от делото/,експертите са дали заключения,че:Максимално допустимата скорост на движение на лекия автомобил,съобразена с ограничената видимост,е следвало да бъде около 50 километра в час,като при скорост от 49.40 километра в час  размерът на опасната зона на спиране на колата ще има дължина 37-40 метра.В резултат на тази констатация е бил направен извод,че ако подсъдимият  К. е управлявал автомобила със скорост,съобразена с ограничената видимост при включени фарове на къси светлини с дължина на осветената зона от 40 метра и своевременно е реагирал да предприеме спиране,в момента на виждането на пешеходеца пред себе си,попаднал в осветената зона,той е имал техническата възможност да предотврати произшествието,спирайки колата преди удара.

Фактически причината за настъпилото пътно-транспортно произшествие е била движението на лекия автомобил със скорост по-висока от максимално допустимата на движение,несъобразена с ограничената видимост пред автомобила при включени фарове на къси светлини.Ограничената видимост се предопределя и от факта,че подсъдимият К. управлявал МПС т.е. пътува в тъмната част  от денонощието.

От комплексната съдебно-медицинска,трасологическа и авто-техническа експертиза са били установени следните обстоятелства:Непосредствено преди удара между пешеходеца и колата,първият се е движел по пътното платно за движение еднопосочно с  това на лекия автомобил в посока:град Добрич-село Дончево на разстояние около 1.50-1.70 метра в ляво от десния край на платното за движение.Експертите считат,че мястото на удара между автомобила и пострадалия пешеходец се намира на около 8-10 метра от ОР 1 по огледния протокол и скицата към него и на около 1.50-1.70 метра в ляво от десния край на платното за движение по посока на движение на автомобила от град Добрич за село Дончево.

Вещите лица са установили ожулване на задната повърхност на ляв долен крайник,с масово кръвонасядане на меките тъкани и счупване на големия пищял на лявата подбедреница,с триъгълна форма и връх насочен напред.Направили са изводите си,че подобно счупване на дългите тръбести кости на долните крайници е типично увреждане от удар в броня на лек автомобил като върха на триъгълния фрагмент  сочи посоката на удара от колата в случая отзад-напред.Уврежданията:масивно кръвонасядане с ожулване на меките черепни обвивки високо тилно,счупването на черепната основа и мозъчната контузия,довели до смъртта на И.,напълно съвпадат с установените повреди по предното панорамно стъкло на автомобила.

За да приеме за установена описаната по-горе фактическа обстановка,първоинстанционният съд законосъобразно е направил своите изводи,че:

- Очевидци на станалото ПТП е нямало,изключая подсъдимия К. и съпругата му Е.З..Последната обаче,като съпруга на подсъдимия,е упражнила правото си да не дава свидетелски показания по делото.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД констатира,че по делото в съдебно заседание на 03.12.2014 година от първоинстанционния съд  са били събрани и гласни доказателства-показанията на свидетелите:И. Ж. и К.С..Общото в показанията та тези двама свидетели е,че и двамата на са били очевидци на станалото ПТП с пострадал Б. И.:Свидетелят Ж. депозира показания,че като лекар-ординатор,в рамките на работното си време,по получен сигнал,в екип е посетил вече станалото ПТП и на място е видял пострадалия И.,оказал му е първа помощ,но последният вече е бил починал.свидетелят СТОЙКОВ депозира показания за познанството си с Б. И. и затова,че по молба на последния го е закарал с колата си до кръстовището за "Кобаклъка"край град Добрич,където го е оставил и се е прибрал,а ПТП е настъпило след това.    

- За установяване на фактическата обстановка по деянието първоинстанционния съд е ползвал като доказателства констатациите на експертите по допуснатите и приети експертизи,обясненията на подсъдимия, относно местоположението на пешеходеца и механизма на нанасянето на уврежданията в резултат на удара.

В съдебно заседание на 03.12.2015 година подсъдимият К. е дал обяснения,че:Бил превключил на къси светлини,защото се бил разминал с един автомобил и след около десетина секунди след разминаването си с автомобила може би видял пешеходец на около 40 метра,който се движел бързо по банкета в посока село Дончево.Малко след това пешеходецът предприел маневра на ляво,като се движел на 50 см от пътя по банкета,след това тръгнал рязко на ляво,под прав ъгъл на самия път,извил се на ляво и тогава подсъдимият предприел маневра,завивайки на ляво.

Първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия К. в  частта,че пешеходецът се е движел по банкета и изведнъж е навлязъл в пътното платно,тъй като тези обяснения са били в противоречие с направените констатации и изводи от вещото лице по съдебно-медицинската експертиза за получените наранявания от пострадалия И.,а именно:В областта на лявата задколянна ямка на височина 42-43 сантиметра от петата е имало ожулване с размери 6-2 сантиметра,леко косо разположено. В областта на лявата подбедреница е установена патологична подвижност и счупване на големия пищял в горната трета на височина 35 см от петата.Счупването е било с веобразна форма с връх,насочен напред към коляното.Меките тъкани по задната повърхност на подбедреницата са обилно кръвопропити и размачкани.В дисталната трета на подбедреницата е  било констатирано друго счупване с кос ход и леко винтообразен вид на височина 14 сантиметра от петата с кръвонасядане около счупването.Подобна фрактура е била установена в областта на десния глезен с неправилна форма.

Точно характера и разположението на тези увреждания по тялото на И. са дали основания на първоинстанционния съд да приеме по безсъмнен и категоричен начин,че пострадалият е бил с гръб към лекия автомобил в момента на удара.А ако И. се е движел/както е  обяснил подсъдимият К./,то тогава той би получил увреждания в страничните леви части  на краката си,но не и в задните такива.

Относно обясненията на подсъдимия К. че пешеходецът бил навлязъл от банкета в пътното платно под прав ъгъл като е вървял бързо първоинстанционният съд е направил изводите си,че:Ако това твърдение е  било вярно,при наличната около средната степен на алкохолно опиянение на И.,то последният много добре е владеел че опорно двигателната си система:не е залитал в степен,че преди удара с автомобила да се извърти с гръб към автомобила,за да получи описаните по-горе уреждания на краката си от коляното надолу включително със смазване на мускулите в тази част на тялото му.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил и изводите си,че повредите на автомобила в дясната му част,не могат да се установят положението на пешеходеца спрямо него,неговото положение може да бъде установено само и единствено чрез нараняванията и уврежданията,които е получил в резултат на удара.

Гореописаната фактическа обстановка ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена по безсъмнен и категоричен начин след пълен,подробен и комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства както във фазата на досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие.

По същество тази фактическа обстановка/изключая обясненията на подсъдимия К.,че пострадалият И. се  е движел по банкета край пътя,а не на пътното платно;че се е движел бързо и че тръгнал рязко на ляво,под прав ъгъл на самия път,като извил се на ляво малко преди удара с колата/не е била оспорвана пред първоинстанционния съд,не се оспорва и пред въззивната апелативна инстанция.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка по делото,като законосъобразни,обосновани и в синхрон със събраните по делото доказателства.Същевременно също приема описаната в обясненията на подсъдимия К. част от фактическата обстановка/касаеща твърденията му,че:И. се е движел не по пътното платно,а по банкета край пътя;че се е движел бързо,както и че е предприел рязко пресичане на пътя под прав ъгъл/само като форма на защита,но също не ги кредитира,тъй като те са в рязко противоречие със събраните по делото доказателства и най-вече:с констатациите и изводите на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза за получените наранявания от пострадалия И..По тези съображения въззивната апелативна инстанция приема като неоснователни оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия К. за неустановена по безсъмнен и категоричен начин фактическа обстановка,както и за превратно тълкуване както на обясненията на подсъдимия,така и превратна оценка на събраните доказателствени материали.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че с деянието си на 09.12.2013 година на междуселищен път-град Добрич-село Дончево,при управление на лек автомобил"Пежо-405"с Д № ТХ 11-50 ТХ,при допуснато нарушение разпоредбите на член 20 алинея 2 от ЗДв.П е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 343 алинея 1 буква"в"от НК във връзка с член 342 алинея 1 от НК с причинена смърт по непредпазливост на Б.И.И..Престъплението е било извършено при условията на непредпазливост-по смисъла на член 11 алинея 3 предложение първо от НК,тъй като подсъдимият К. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Подсъдимият К. е управлявал лекия си автомобил със скорост 69.45 километра в час,която е надвишавала допустимата такава от 49.50 километра в час,съобразно атмосферните условия и конкретната видимост на пътя при къси светлини на колата.

В тази насока са категорични,убедителни и последователни заключенията на вещите лица по : съдебно-медицинската експертиза;техническата експертиза и автотехническата оценъчна експертиза;както и комплексната съдебно-медицинска,трасологическа и автотехническа експертиза/изготвени в рамките на досъдебното производство,приети от първоинстанционния съд в с.з.на 03.12.2014 година и неоспорени от страните/.Описаната по-горе фактическа обстановка се установява също така по безсъмнен и категоричен начин и от допуснатата от съда в същото съдебно заседание допълнителна комплексната съдебно-медицинска,трасологическа и авто-техническа експертиза/изслушана и приета от съда в с.з. на 05.03.2015 година/.

Първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите на вещите лица по заключенията на посочените по-горе експертизи.Въззивната апелативна инстанция също прави изводите си,че изводите на вещите лица по експертизите са задълбочени,компетентни,пълни,последователни и че няма основание да не ги кредитира.

По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че са неоснователни оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия К. за постановена Присъда в нарушение на материалния закон.

В жалбата на защитата на подсъдимия Г.Б.К. се сочи,че в хода на наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения.Без да са посочени конкретно допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила,са направени общи констатации,че първоинстанционният съд е основал осъдителната си Присъда,приемайки изцяло доказаността на повдигнатото обвинение,игнорирайки превратно събраните по делото доказателства,като това заключение на съда е било изградено върху непълнота,необективна и дори превратна оценка на събраните доказателствени материали-нарушение по смисъла на член 14 алинея 1 от НПК,довела до неправилно приложение на материалния закон.

При служебната проверка на Присъдата въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че както във фазата на досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие не са били допуснати нарушения на процесуалните правила,които да са съществени,да са отстраними и да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия ДОЙНОВ.

По тези съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД счита,че са неоснователни оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия К. за постановена Присъда в нарушение на процесуалния закон.

Оплаквания в жалбата на защитата на подсъдимия Г.Б. за постановена Присъда с наложено явно несправедливо наказания няма.

Все с оглед правомощията си по член 314 алинея 1 от НПК,при служебната проверка на Присъдата въззивната апелативна инстанция констатира,че при определяне вида и размера на наказанията,които следва да бъдат наложени на подсъдимия  Г.Б.К. първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е отчел:

- Наличие на смекчаващите вината:чисто съдебно минало, липса на висящи досъдебни производства,липса на наказания за нарушаване на ЗДвП от 2007 година до 2013 година,добрите характеристични данни за личността му по  местоживеене,семейното му положение.,

- Наличие на отежняващо вината обстоятелство:високата степен на обществена опасност на самото деяние., 

- Наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И. като пешеходец.

И законосъобразно и обосновано е приел,че е налице хипотезата на член 55 алинея 1 точка 1 от НК-многобройни смекчаващи вината обстоятелства

Настоящата инстанция също прави изводите си,че така наложените наказания на подсъдимия  Г.Б.К. в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА"Лишаване от свобода”,което наказание не следва да бъде изтърпявано ефективно,а на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,както и"Лишаване от право"да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА са напълно достатъчни и необходими за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието,визирани в член 36 от НК.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че въззивната жалба на защитата на подсъдимия Г.Б.К. се явява изцяло неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение,а Присъдата на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на Присъдата въззивната апелативна инстанция не констатира нарушения,допуснати било във фазата на досъдебното производство,било във фазата на съдебното следствие,които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда,а така също и за изменението й

Водим от горното и на основание член 338 от НПК съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

                              Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14 от 16.06..2015 година по НДОХ № 173/2014 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Г.Б.К.,ЕГН  **********,***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

                      

 

                

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ : 1 :                    2: