Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                 Номер 161/29.06.            Година  2017                  Град Варна

                     

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд                                        Наказателно отделение

На двадесет и втори юни                         Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 215 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е определение по ЧНД № 463/ 2017 г. на Окръжен съд гр. Варна, постановено на 15.05.2017 г., с което съдът заменил частично наложеното на С.Г.К. пробация - със следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година, постановено по НОХД № 1598/2016г. по описа на ВРС, с лишаване от свобода за срок от два месеца и осем дни, което отложил по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.

Въззивното производство е образувано по жалба на служебно назначения защитник на осъденото лице – адв. Л. П., който счита, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че съдът е разгледал производството в отсъствие на осъдената, което е препятствало възможността да обясни причините за неизпълнението на пробационните мерки и да представи доказателства за положителната промяна в нея по време на изтърпяване на наказанието. Иска се отмяна на постановеното определение с решение, с което предложението на ПС Варна да бъде оставено без уважение.

В с.з. защитникът поддържа жалбата.

Председателят на ПС гр. Варна преценява жалбата като неоснователна. Счита, че ВОС е спазил процесуалните изисквания, осигурявайки защита на непълнолетното лице и съобразявайки доказателствата по делото. Намира за установено чрез писмените доказателства, че неизпълнението на наказанието пробация от осъдената е без основателна причина. Наложените две дисциплинарни наказания не са довели до промяна, като това поведение е продължило и осъдената съзнателно се е отклонила напускайки страната. В хода на изтърпяване на наложеното наказание оценката на риск се е повишила, като осъдената била регистрирана като извършител на други престъпления. Счита постановеното определение за правилно и законосъобразно, поради което и изразява становище, че следва да бъде потвърдено.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Варна счита, че жалбата е неоснователна, а актът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен.

Пред въззивната инстанция осъдената К. се явява и поддържа становището на защитника си. Посочва, че е не е изпълнявала пробацията, тъй като била принудена да напусне България, тъй като момчето от което е бременна живее в Германия, неговият баща пострадал при катастрофа, но сега е в страната и иска пробация.

 

След запознаване с материалите по делото и становищата на страните съставът на въззивната инстанция счете жалбата за частично основателна, макар и по ненаведени с нея аргументи.

 

І. По възражението на защитника за допуснато процесуално нарушение – разглеждане на делото в отсъствие на осъденото лице.

Видно от нормата на чл. 452 ал. 2 от НПК участието на осъдения в производството пред окръжния съд е задължително, освен в случаите на чл. 269 ал. 3 от НПК.

С оглед призоваването на К. в насроченото на 15.05.17г. съдът ценил информация от разговор на съдебен служител със служител на Община гр. Игнатиево, че призовката за осъдената е връчена на майка й. Отрязъкът, приобщен след провеждане на с.з., установява връчване на 11.05.2017г. на майката със задължение да я предаде на осъденото лице.

Предвид чл. 180 ал. 2 от НПК К. е била редовно призована за с.з. /По същия процесуален ред - чрез леля си, осъдената е била призована на 08.06.2017г. за с.з. на настоящата инстанция/.

ВОС е ценил справката от 20.04.2017г. на ОД на МВР за напускане на пределите на страната от К. – л. 126 от пробационното досие.

Становището, че не са налице пречки по хода на делото, съдът не е отнесъл към конкретните основания на чл. 269 ал. 3 от НПК. От мотивите на състава при отчитане и задълженията на осъдената по силата на пробационния режим, се извлича хипотезата на чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК. При съществуващото задължение да не се отклонява от посочения адрес за регистрация, К. е предприела пътуване извън страната и не се е явила в с.з.

Предвид писмените доказателства по делото, изготвени и с участие на осъденото лице, изводът, че обективната истина би била установена и в нейно отсъствие е обоснован. В хипотезата на допустимото по чл. 452 ал. 2 от НПК изключение, разглеждането на делото в отсъствието на осъдения е било законосъобразно. Спазени са и правилата по чл. 94 ал. 1 т. 1 и 8 от НПК. ВОС е упражнил правомощията си и е назначил служебен защитник на К., който пълноценно е участвал в с.з. Правата и интересите на осъдената са били охранени в необходимата и достатъчна степен, като не е било допуснато процесуално нарушение от страна на решаващия съд. При сходни факти в Решение № 12 от 18.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1835/2014 г., II н. о. е прието: „Изискването за справедливо гледане на делото поначало е свързано с правото на страните за лично присъствие в съдебното производство, с правото да изразяват становище по отношение на представените доказателства. Законодателят е предвидил разглеждането на делото при условието на чл. 269, ал. 3 НПК като изключение. Преценката на съда за наличие на основания да го приложи не е произволна, а е основана на констатациите за поведението на осъденото лице според събрания доказателствен материал, предоставен от компетентните органи, и въз основа на несъмнен извод, че осъдената е демонстрирала отказ от правото си на лично участие. След като в конкретния случай съдът е установил, че са положени максимални усилия да бъде намерено местонахождението, за да бъде призовано лицето, но това се е оказало невъзможно, правилно е приел, че са налице условията за провеждане на задочно производство и няма основание за отмяна на постановения съдебен акт.“.

         ІІ. По възраженията за неправилност на определението.

С.К. била осъдена на наказание „пробация” по присъда № 168/25.04.2016 г. по НОХД № 1598/2016 г. на Районен съд гр. Варна и Решение № 217/27.07.2016 г. на ОС - Варна за деяние по чл.194, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК за това, че в периода 18.12.2014 г. до 19.02.2015 г. в гр. Варна, като непълнолетна направила опит да отнеме ЧДВ - 2 броя дамски чанти, съдържащи различни вещи и пари от две различни жени в магазини на обща стойност от 1875,62лв., като деянията са останали недовършени. Съдът определил пробационни мерки съгласно чл.42а, ал.2: т.1 — „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично и по т.2 - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година.

Наказанието било приведено в изпълнение на 17.08.2016г. Пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти седмично се изпълнявала пред упълномощено длъжностно лице в Кметство гр. Игнатиево. Мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” се изпълнявала в пробационна служба, звено Варна при ОС „ИН” - Варна.

За допуснати нарушения, изразяващи се в неполагане на задължителен подпис в картон за регистрация по настоящ адрес - 1 бр. пропуск на 09.11.2016 г. както и неизпълнението на изготвения график за задължителни срещи с пробационен служител - 2 броя на дати 27.12.2016 г. и 17.01.2017 година със Заповед № 3-6/25.01.2017 год. на Началника на ОС „ИН” - Варна й било наложено наказание по чл. 227, ал.1, т.1 от ЗИНЗС - „Забележка”. За тези нарушения осъдената обяснила, че семейството на мъжа й не я пуска поради ревност, че нямало кой да я води и обърквала датите. На 16 и 19.01.2017г. С.К. *** поради извършване на джебчийска кражба. Нарушенията продължили видно от картон за регистрация по настоящ адрес - 3 бр. пропуски на 18.01.2017 г.; 15.03.2017 г.  и 20.03.2017 г., като за последните два пъти обяснила, че е избягала с едно момче и не можела да отиде в Игнатиево, тъй като между баща й и чичо й има вражда. В периода на ГКПП са били регистрирани нейни пътувания - на 14.03.17г. – напуснала страната, а на 22.03.2017г. влязла в страната. Не се явила на извънредни срещи с пробационен служител на дати 25.01.2017 г. и 26.01.2017г.  Със Заповед №3-19/27.03.2017 год. на Началника на ОС „ИН” - Варна й е наложено наказание по чл. 227, ал.1, т.2 от ЗИНЗС - „Писмено предупреждение за предложение за замяна на Пробацията с наказание Лишаване от свобода”, връчена й на 29.03.2017г. На следващия ден отново напуснала страната. Видно от книжата – констативни протоколи, след този момент отново са последвали пропуски по подписи и срещи – за 03., 05. и 10.04.2017г. Баща й и служител на Кметството са предоставили информация, че вероятно е в Германия с мъжа си, тъй като семейството му живее там.

С оглед нарушенията на пробационните мерки и на основание чл. 203, ал. 3, т. 3 от ЗИНЗС, на заседание на Пробационен съвет - Варна при Областна служба „Изпълнение на наказанията” - Варна, звено Варна, състояло се на 21.04.2017 год. било разгледано предложение от водещия инспектор и било взето Решение за изготвянето на предложение до Окръжен съд - Варна за прилагане на чл. 43а, т. 2 от НК по отношение на осъдената.

Обсъждайки доказателствата по делото, в разглежданото определение, ВОС отчел, че отклонението на осъдената е било без уважителни причини, че наложените от ПС наказания не са изиграли никаква роля за съобразяване на поведението й с изискваните на закона.

Защитникът намира, че причините за неизпълнение на пробацията не са били установени в отсъствие на осъдената. В производството пред въззивната инстанция, обаче, К. се яви и съобщи, че е била принудена да замине с момчето, от което е бременна за Германия. Посоченото няма характер на обективна и уважителна причина, още повече при отчитане на хронологията по пробационното досие. Напускането на страната е най-малко двукратно, за което не са били уведомени компетентните власти. Веднага след връчване на втората заповед за наказание К. трайно е напуснала страната, като по този начин категорично е демонстрирала отношението си към изискванията на пробационния режим. Нещо повече, в рамките на понасяне на наказанието оценката на риска на личността на осъдената се е увеличил, извършила е други престъпни прояви. Изложеното безспорно обосновава правилността на взетото от съда по същество решение, че са налице основания за замяна на пробацията с лишаване от свобода.

Без да излага мотиви за размера на подлежащия на замяна остатък, съдът е допуснал неяснота при отмерване на срока на по-тежката санкция. В обстоятелствената част на определението е посочено, че лишаването от свобода следва да бъде индивидуализирано в размер на 2 месеца и 9 дни по чл. 43 А т. 2 от НК. Срок, съответстващ на пълна замяна на остатъка от 4 месеца и 18 дни пробация след датата на последно проведена среща с осъдената – 29.03.2017г. Без други съображения, в диспозитива на определението е постановил частична замяна на пробацията с лишаване от свобода в размер на 2 месеца и 8 дни.

Служебната проверка на настоящия състав установи, че с оглед чл. 228 ал. 1 от ЗИНЗС неизтърпяната част от наказанието пробация се изчислява към момента на приемане от пробационния съвет на предложението за замяна на наказанието. В този момент се преустановява изпълнението на пробационните мерки. С оглед и чл. 265 ал. 1 и 2 от ППЗИЗС – датата на произнасяне на пробационния съвет е и датата на преустановяване/спиране на изпълнението на пробационните мерки.

В конкретния случай, неизтърпяната от С.К. част от наказанието към датата на вземане на решението от ПС - 21.04.2017г., възлиза на 3 месеца и 26 дни. Замяната на остатъка би довела до размер на лишаването от свобода от 1 месец и 28 дни, явяващо се съответно на специалните правила и по-благоприятно за осъдената.

С оглед възрастта на непълнолетната към момента – четири месеца преди да навърши 18г., изявените нагласи, завишената оценка на риска от рецидив, въззивната инстанция подкрепя решението за определяне на максималния изпитателен срок по чл. 69 ал. 1 от НК. Необходимо е допълнително изменение в частта на основанието за отлагане на наказанието, доколкото ВОС се е позовал на чл. 66 от НК.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 67 ал. 4 от НК първоинстанционният съд следва да уведоми съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи спрямо непълнолетната осъдена.

По изложените съображения и на основание чл. 452 ал. 1 вр. чл. 334 т. 3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ИЗМЕНЯ определение от 15.05.2017 г. по ЧНД № 463/17 г. на Окръжен съд гр. Варна като:

НАМАЛЯВА размера на заменящото пробацията наказание лишаване от свобода от два месеца и осем дни на ЕДИН МЕСЕЦ И ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ДНИ, и

ПОСТАНОВЯВА отлагането на наказанието лишаване от свобода за срок от три години на основание чл. 69 ал. 1 от НК.

 

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ :