Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    134/03.10.                   Година  2014                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                   Наказателно отделение

На четвърти септември   Година две хиляди и четиринадесета 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор МИЛЕНА ГАМОЗОВА

като разгледа докладваното от съдия Колева

ВНОХД № 216 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

           Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Настоящото производство е образувано по жалба на адв. Л.М. от ВАС като процесуален представител на подс.П.П.И. и  по жалба на гр.ищец – Министърът на финансите, против присъда, постановена на 12.06.2014г. по НОХД № 465 /1г. по описа на ВОС.

С атакувания съдебен акт, въззивникът е признат за ВИНОВЕН в извършване на деяния, както следва:

- през периода 01.01.2005г. – 31.07.2005г.-  престъпление по чл .257, ал.1 / отм./ вр.чл.255, ал. 1 / отм./ пр.2, вр.чл.26, ал.1 вр. чл.2, ал.1 от НК, за което му наложил наказание при условията на чл.54 от НК – лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и глоба в размер на 2000 лева.

- през периода 01.06.2007г.- 31.10.2007г.  – престъпление по чл. 255, ал.3 , вр. ал.1, т.2 и т.7,вр. чл.26, ал.1 от НК., за което му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и глоба в размер на 2000 лева

На осн.чл.23, ал.1 от НК, съдът наложил на подс.И. да изтърпи най- тежкото от определените му наказания, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, като на осн.чл.23, ал.3 от НК присъединил към така определеното наказание и глоба в размер на 2000 лева.

Съдът отхвърлил предявения граждански иск от Министърът на финансите за сумата от 791 068,89 лева, като погасен по давност.

На осн. чл.189, ал.3, съдът осъдил подс.И. да заплати направените по делото разноски.

 

В жалбата на подсъдимия се навеждат твърдения за наличието на пороци на обвинителния акт – липса на описание на всички обстоятелства, включени във фактическите състави на двете престъпления, респ. наличие на съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правото на защита.

Излагат се доводи, че в мотивите на присъдата не се съдържа анализ на доказателствата въз основа, на които съдът е направил извода за авторството на деянията и виновното поведение на подсъдимия и съдът се е позовал на доказателства- заключения на данъчни органи и свидетелски показания, неприобщени по делото съгласно изискванията и със способите на НПК, като им е предал предварително формална доказателствена сила.

Твърди се още, че съдът не е направил задълбочен и съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а постановената присъда почива на предположения относно основните факти, подлежащи на доказване в конкретното производство, а именно, липсата на реално движение на стоки и знанието на подсъдимия за това при получаване на фактурите по тях.

В жалбата се излага становище и по предявения граждански иск като се пледира да бъде обявен за погасен по давност и се твърди недоказаност на същия, поради липсата на доказателства за причинно-следствена връзка между осъществения деликт и претендираните вреди. Излагат се доводи, че тези вреди могат да настъпят само при обективна невъзможност данъчните задължения да бъдат събрани от приходната администрация, като такава невъзможност следва да е в резултат на виновно поведение от страна на подсъдимия, от което имуществото на предприятието бъде ощетено и това да прави невъзможно тяхното събиране.

 

Недоволен от постановената присъда останал и Министърът на финансите, който чрез пълномощниците си я обжалва в гражданско- осъдителната й част като незаконосъобразна и неправилна. Твърди се, че в настоящия случай давностния срок следва да тече от датата на откриване на дееца, т.е от датата на привличане на подс.И. като обвиняем.  

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пледира, че обвинителния акт не страда от твърдяните пороци и гр. иск следва да бъде уважен като основателен и доказан по размер.

Подс. И. лично и чрез защитника си – адв.М., поддържа жалбата и изложените в нея доводи.

В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан.

 

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становището на страните, и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и сл . от НПК, намери за установено следното:

С атакуваната присъда Варненския окръжен съд е признал подс. П.И. за виновен в извършване на горепосочените престъпления, като съдът е постановил присъдата си в нарушение на процесуалните правила, поради което същата следва да бъде отменена и върната за ново разглеждане от друг състав на съда, поради следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че съдът се е позовал на доказателства, които не са били приобщени в хода на съдебното следствие съобразно изискванията на НПК. Това са показанията от досъдебното производство на свидетелите - Н.Х., С.Р., Н.И., Й.К., Й.В., Я.С.. и др.. Тези показания е следвало да бъдат приобщени по реда на чл.281 от НПК и по – конкретно на тази по ал.4, вр.ал.1 т.1 и т.2 , тъй като повечето от тях са заявили, че не си спомнят нищо или показанията им са в противоречие с тези, дадени в съдебното производство.    

Съдът е следвало да констатира, че е налице някоя от хипотезите на ал.1 на чл.281 от НПК и да обяви това на страните. След това е следвало да провери дали съответните гласни доказателства от досъдебното производство са били валидно извършени и едва след това да постанови тяхното прочитане, като по този начин приобщи показанията на свидетелите от досъдебното производство към доказателствената съвкупност. Без да бъде сторено това, първоинстанционния съд в мотивите си се е позовал на тях, придал им доказателствена сила и направил изводите си за извършените престъпления и виновността на обвиняемия.

Така например, съдът в мотивите си е декларирал, че „виновното поведение на подсъдимия и изложената в обстоятелствената част фактическа обстановка се установява от събраните доказателства по делото протоколи за разпит на свидетелите - Н. Х.- л.9, т.1 от ДП, С. Р., Н. И., Й. К., Й. В., Я. С. и др., съдебно – графологическа експертиза, съдебно- счетоводна експертиза справки –декларации по ЗДДС, дневници за покупки и продажби, рев.актове, рев.доклади, справки –декларации по ЗДДС и др./том 1-2/.

Доколкото обаче заключенията на експертизите и други писмени документи са били прочетени по реда на чл.283 от НПК, то това не е било сторено по съответния ред с показанията от досъдебното производство.

            В този смисъл е и Решение № 55 / 07.05.2012г. на ВКС по н. д. № 2113/2011 г., II н. о., НК, в което е посочено, че е недопустимо фактическите изводи да се правят въз основа на гласни доказателства от  досъдебното производство, които не са били надлежно приобщени чрез прочитането им по някоя от хипотези на чл. 281 от НПК.

    Първоинстанционният съд не само не е направил задълбочен анализ и оценка на доказателствата, въз основна на които да направи изводи за фактическите положение и да посочи въз основа на кои доказателства ги приема за установени, а е преповторил изцяло обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се бланкетно на доказателствените източници, вкл. и на показанията на свидетелите от горепосочената група. Без всякакъв коментар са останали възраженията на защитата за реалност на инкриминираните сделки, за това че констатациите на РА не се ползват с презумптивна доказателствена сила, за наличието на гласни доказателства за осъществявани с подсъдимия сделки. При тези обстоятелства за първата инстанция е възникнало задължението по чл.107 ал.2 от НПК да положи усилия за разкриване на обективната истина чрез събиране и проверка на релевантните факти.

Релевантните в настоящето производство са въпросите дали са налице осъществени данъчни събития и процесните фактури отразяват ли реални сделки или фиктивни такива, както и налице ли е виновно поведение от страна на подс.И.. Именно по тях са и основните възражения на защитата, поддържани от самото начало на първоинстанционното производство, на които в мотивите съдът не е дал отговор и същите са останали необсъдени, с което е нарушено правото на защита.

            Направените правни изводи в мотивите на присъдата също са декларативни и формални. Следвало е да бъде обосновано наличието на всички съставомерни признаци на осъществените състави от обективна и субективна страна – изпълнително деяние, вина и т.н, а в мотивите е посочен само формалния извод, че „…подсъдимия П.И. е осъществил съставите на престъпленията посочени в обвинителния акт, както следва..”.

По този начин изискването постановената присъда да бъде мотивирана, както по отношение на фактите, така и по отношение на правните въпроси, в този случай е било нарушено и в двата му аспекта,

Окръжният съд е отхвърлил предявения граждански иск като погасен по давност. Приел е, че датата, от която започва да тече давностния срок е датата на извършване на деянието – 01.01.2005г., без дори да отчете, че по п.2 от обвинението този момент е друг - 01.06.2007г. Съдът не е изложил никакви аргументи  защо счита, че следва да се определи именно тази дата за начална при положение, че и двете престъпления, по които е признал подсъдимия за виновен са извършени в условията на продължавано престъпление. Съобразно нормата на чл.80 ал.3 от НК в тези хипотези давността започва да тече от момента на тяхното прекратяване.

Същевременно липсват каквито и да било аргументи, при приет за разглеждане граждански иск с конкретизацията, че увреждането за Държавата е настъпила на 13.12.2013г., когато подсъдимят е бил привлечен в качеството на обвиняем, защо съдът е възприел коментираната по-горе дата като меродавна. В случая липсват аргументи в тази насока, а съдът не е посочил правна нормата, на която се е позовал за наличието на погасителна давност. Изводът за изтекла давност е немотивиран и по отношение на това, кога ВОС е приел, че тя е изтекла. Той е и непроверяем, защото липса и посочване какъв е възприетия от първата инстанция давностен срок – дали общия 5 годишен по ЗДДС или някакъв друг по някакъв специален закон.

При ново разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изискването, че погасителната давност при непозволено увреждане започва да тече от откриване на дееца – чл.114 от ЗЗД. Възможно е да започне да тече и от момента на извършване на деянието, ако съвпадне с този на откриването на дееца. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК.

Поради гореизложените констатации, настоящата инстанция намери мотивите на първоинстанционния съд за недостатъчни и неясни, което винаги е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 335, ал. 2, вр.чл.348,ал.3,т.2 от  НПК - липса на мотиви, а това може да има като единствена и безусловна последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

По отношение на оплакването, че обвинителния акт страда от пороци, които обуславят съществено нарушение на процесуалните правила, настоящият въззивен състав, счита това оплакване за неоснователно. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички факти от значение за изясняване на обективната страна на вмененото престъпление – инкриминираните данъчни периоди, справки декларации, конкретните сделки, в какво се състои невярното деклариране, както и размера на избегнатия данък. Това от своя страна позволява и изисква съда да провери тези твърдения на обвинителната власт със всички способи, предвидени в НПК. Съдебната фаза на наказателното производство е основна – съдът е призван да събере всички относими доказателства, да прецени тяхната доказателствена стойност, въз основа на тях да установи фактите и да им даде правилната материално правна квалификация, което в случая не е било сторено и именно то е довело до ограничаване правата на страните.

Допуснатото нарушение на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото е съществено, защото е рефлектирало върху правилността на формираните фактически изводи и е довело до ограничаване на процесуалните права на страна в процеса. То във всички случаи предполага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

 При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени всички изложени по-горе обстоятелства за необходимостта от процесуално издържана проверка на доказателствената съвкупност съобразно разпоредбите на чл.107 НПК и с цел установяване на обективната истина по делото. След надлежната им проверка, доказателствата следва да бъдат оценени по правилата на чл. 14 НПК, по тяхното действително съдържание и при спазване правилата на закона и формалната логика. По този начин ще бъдат формирани фактически изводи, основани на събрани и оценени по надлежния ред доказателства. Само на тази основа биха могли да се направят правилни правни изводи за приложимия материален закон, съответни на установените по делото факти (виж Решение № 455 от 7.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1008/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията К. К.)

.По изложените съображения намира въззивните жалби за основателни и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.334, т.1 от НПК, въззивният съд

 

                                                           Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 57, постановена на 12.06.2014г. по НОХД № 465/14г. по описа на ВОС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

                                                                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.