Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 175/03.07.      Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и девети юни                 Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.а

Ангелина Лазарова

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 216 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 10, постановена на 18.05.2017 г. по НОХД № 126/17г. на Окръжен съд гр. Добрич, с която подсъдимия М.Х.И. бил признат за виновен по обвинение за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “В” от НК и след намаляване с една трета по чл. 58 А ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил направените по делото разноски на подсъдимия.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Добрич и жалба на защитник на подс. И..

В протестът прокурорът намира, че присъдата е неправилна, тъй като наложените на подсъдимия наказания са явно несправедливи. При определяне на наказанията, според прокурора, съдът не е отчел високата степен на обществена опасност на извършеното от него деяние. Иска се изменение на присъдата с налагане на наказания лишаване от свобода за срок от две години, отложено с изпитателен срок от четири години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.

Видно от въззивната жалба, защитата на подс. И. счита, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена в разрез с разпоредбите на материалния и процесуалния закон, наказанието е неправилно индивидуализирано и установените по делото фактически положения не кореспондират на събраните доказателства. Защитникът претендира за цялостно преразглеждане на делото, независимо, че производството е преминало по реда на гл. 27 от НПК. Сочи, че при определяне на наказанието съдът не е взел предвид индивидуалните качества на извършителя, възрастта, характеристичните данни, поведението му в досъдебното производство и пред съда. Счита се, че с оглед проведеното съкратено съдебно следствие наказанието е трябвало да бъде заменено по реда на чл. 58 А ал. 2 от НК с друга такова на основание ал. 3 на същата разпоредба. Изложено е становище, че наложените наказания са изключително несправедливо завишени и несъобразени с целите по чл. 36 от НК. Иска се отмяна на присъдата, намаляване на санкциите, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на допуснатите нарушения. Допълнително е постъпила и молба от подсъдимия, в която е изложено искане за намаляване само на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Представителят на въззивната прокуратура в хода на съдебните прения пред настоящия състав поддържа частично протеста. Намира, че е основателен в частта на поисканото увеличение на наказанието лишаване от свобода и че справедливо би било определянето му след редукцията в размер на две години, отложено с изпитателен срок от четири години. Счита, че наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от три години съответства на целите на превенцията. От друга страна преценява жалбата на защитника, молбата на подсъдимия и декларативното искане за връщане на делото като неоснователни.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата си. Повдига въпроса дали с оглед изготвените експертизи по делото единствения възможен вариант е виновността на подсъдимия. Сочи, че предприетата от него маневра е житейски и правно обоснована, доколкото след заобикаляне на спрелия автомобил е логично да се прибереш вдясно. Подчертава, че фактите са признати от подс. И., но дали ако нередовното ремарке беше със стандартни размери, без шипове и греди, и отговарящо на техническите изисквания, би се случил престъпния резултат – въпрос, който не е бил разгледан от първоинстанционния съд. На следващо място намира, че не са били извършени следствени действия относно установяване дали участниците в предходното ПТП са взели мерки да го обезопасят и да покажат, че на пътя има препятствие, което ако би било сторено – нямаше да има такъв вредоносен резултат. Счита присъдата за несправедлива, особено в частта на лишаването от право да управлява МПС. Моли протестът да не бъде уважен.

Подс. И. моли за намаляване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, тъй като към момента е единствената опора на родителите си, на които помага ежедневно. Като земеделски производител ежедневно следва да пътува. Съжалява за случилото се и не може да си прости. В последната си дума моли да бъде намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

 

Решаващият съд е администрирал производството в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като след депозирана молба от 27.04.2017г. с изрично искане за прилагане на този процесуален ред и лично заявление от подс. И. в с.з. на 18.05.2017г., че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

Съдът изпълнил правомощията си да разясни правата на подсъдимия, последиците от този процесуален ред и се убедил в доброволността на заявлението му. Видно от съдебния протокол подс. И. трикратно потвърдил признанието си по фактическите положения, отразени в обвинителния акт и волята си съдебното производство да протече без разпит на вещи лица и свидетели, като се отказал от разглеждане на делото по общия ред. Желанието на подсъдимия било подкрепено от изявленията на неговия защитник.

Възражението за допуснати нарушения на процесуалния ред, повдигнато от защитника по въззивната жалба, е декларативно. Не са посочени пропуски, неправилни действия на съда, несъответни на процесуалните разпоредби решения по хода на делото. Страните не са направили бележки, искания по доказателствата, не са оспорили възможностите на подс. И. да участва пълноценно в наказателното производство и да излага действителната си воля.

Съставът на ОС гр. Добрич проверил доказателствата по делото и намерил, че подкрепят направените от подсъдимия самопризнания, поради което и на основание чл. 372 ал. 4 от НПК взел решение да ползва самопризнанията при постановяване на присъдата без да събера доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тази преценка е оспорвана пред настоящата инстанция от защитника на подс. И., който счита, че от доказателствата по делото не би могъл да се формира единствен извод за виновност на подсъдимия.

Настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи, че за да се вземе решение за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие не е необходима изключителна еднопосочност на доказателствения материал. „Достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и проверени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти. … след като по делото не са налице съществени противоречия в доказателствата, които създават съмнения относно съставомерните признаци на деянието, решението на първоинстанционния съд за реда по който следва да се разгледа делото е законосъобразно“ – с оглед приетото по Решение № 149 от 27.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 116/2009 г., II н. о.,Незначителните противоречия в доказателствените материали не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата. Предявените от законодателя изисквания по чл. 372, ал. 4 НПК са изпълнени и при установени несъответствия в определена категория доказателствени средства, но при налични други доказателствени източници, достатъчни за категоричното и безусловно обосноваване на направеното самопризнание“ - Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК. В случая, частичните противоречия между показанията на свид. Д.и протокола за оглед, не влияят върху цялостния прочит на доказателствата и експертната им интерпретация от назначените по делото експертизи.

От задължителните указания на ТР 1/2009г. следва, че недопустимо би било провеждането на съкратено съдебно следствие ако ДОС бе констатирал, че изявлението на подсъдимия не отразява неговата валидно формирана воля или сочи само на частично самопризнание, или след запознаване с материалите по делото да е установил, че събраните на досъдебното производство доказателства не подкрепят в достатъчна степен самопризнанието. И двете хипотези не са налице по настоящото производство. Последица от провеждане на съкратеното съдебно следствие, с която подс. И. е бил запознат, е получаването на по-леко наказание, но същевременно понасянето на известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти, да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по т. 8.2., тъй като съставът на въззивната инстанция не установи процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, „не разполага … с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти“.

С оглед на изложените съображения съставът на въззивната инстанция прие следната фактическа обстановка:

На 08.06.2016г., около 13.30ч., по път III-7105 от с.Козлодуйци към гр.Добрич, след разклона за главен път II-97, Д.Д.управлявал трактор „Джон Диър“ с рег.№ТХ07489, с прикачено нестандартно, нерегистрирано ремарке за бали, ръчно изработено върху конструкцията на хедър. С водача пътувал Н.М.. В движение били застигнати от т.а. „Дачия Докер“ с К№СВ7581АН, управляван от Н.П.. Поради внезапно прилошаване водачът изгубил контрол над превозното средство, блъснал ремаркето отзад и спрял на пътното платно, задействайки аварийните светлини. След като усетил удара спрял и Д., като ремаркето отстояло на около 36-37м. от предницата на автомобила, заемайки около 2м. от дясната лента към гр.Добрич, като тракторът също бил с включени аварийни. Заедно с М. незабавно се притекли на помощ на П., като се убедили, че не е пострадал сериозно.

По същото време зад тях приближавали автобус, управляван от Р.А., следван от лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№ТХ1433НХ, управляван подс. М.И.. До подсъдимия пътувал брат му И.И., а към колата било прикачено туристическо ремарке с К№ТХ4076ЕХ.

Лекият автомобил, управляван от подсъдимия, се движел с около 92км/ч., прекомерно близко зад автобуса и при значително ограничена от габаритите му видимост, когато свид. А. възприел установените в собствената му лента катастрофирали автомобили и предприел заобикаляне, което продължило до подминаване на трактора. Същата маневра предприел и подсъдимия, но след като заобиколил  „Дачията“, въпреки ограничената от автобуса пред него видимост, започнал да се престоява вдясно. Последвал удар между предна дясна част на л.а. и задна лява част на прикаченото към трактора ремарке. След удара л.а. се придвижил напред и наляво и спрял. Подсъдимият слязъл и при него дошли свид. Д.и М.. Свид. Д.и подсъдимия извадили пострадалия И. от лекия автомобил. Пострадалият бил в тежко състояние и не бил в съзнание. През това време свид. П. се обадил на телефон 112, за да съобщи за случилото се. На мястото пристигнали служители на полицията и екип на „Спешна помощ“. Пострадалият И.И. до интензивното отделение на МБАЛ-гр.Добрич, където въпреки предприетото лечение починал.

След химичен анализ в кръвта на подсъдимия е открит етилов алкохол от порядъка на 0,2 промила.

Съгласно СМЕ за аутопсия вследствие на настъпилото ПТП пострадалият е претърпял ЧМТ, контузия на главен мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепния покрив и черепната основа. Второто от изложените травматични увреждания е довело до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход, обусловила настъпването на смъртта въпреки поставената правилна работна диагноза и навременните, адекватни и съобразени с всички изисквания за добра медицинска практика осъществени лечебни мероприятия по спешност.

От назначените АТЕ, допълнителна такава и комплексната съдебно медицинска, трасологична и авто-техническа експертиза се извежда скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил преди произшествието-около 92км/ч., на която съответства опасна зона за спиране от порядъка на 89м, надхвърлящи значително отстояваната от автобуса дистанция. Това е направило обективно невъзможно спирането преди сблъсъка с разположеното в дясната лента ремарке след приключилото заобикаляне на „Дачията“. В случай, че подсъдимият не беше променил траекторията си на движение при предприетата маневра, връщайки се в дясно, продължавайки до откриване на зона на видимост с дължина, надхвърляща тази на опасната зона за спиране, настъпилото ПТП е можело да се избегне. Максимално допустимата скорост на движение на л.а. „Фолскваген Голф“, управляван от подсъдимия, съобразена с ограничената видимост пред л.а. е следвало да бъде около 51 км/ч. Ако автомобилът се е движел с такава и по-ниска скорост и водачът е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме ремаркето, той е имал техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки преди мястото на удара.

Изложените фактически констатации се установяват чрез съвкупността от взаимнодопълващи се доказателства, събрани в хода на ДП - писмени, гласни, експертната интерпретация на доказателствата по заключенията на приобщените по делото експертизи. Не се установяват процесуални нарушения в процеса на разследването, които да подронват стойността на доказателствените източници.

Доколкото съставът на настоящата инстанция дължи цялостна проверка на присъдата и са наведени изрични искания за преценка на фактическата й обоснованост, счита за необходимо да посочи следното:

1.В позицията си пред въззивната инстанция защитникът сочи, че от доказателствата по делото не може да бъде изведен извод за вина само на подс. И., който е предприел една логична и житейски и правно обоснована маневра. Подчертава, че ремаркето, в което л.а. се е блъснал е нестандартно и не отговаря на необходимите технически изисквания, а участниците в предходното ПТП не са взели мерки да го обезопасят, факти от значение за настъпване на престъпния резултат. Упреква състава на първоинстанционния съд, че не е дал отговор на тези въпроси.

При запознаване с протокола от проведеното на 18.05.17г. с.з. пред ДОС се установява, че същият защитник е представлявал подсъдимия. Запитан от съда дали има искания по доказателствата, отговорил отрицателно. В пренията по съществото на делото е коментирал само обстоятелства от значение за наказанието, свързани с личността на подс. И..

С оглед на посочената процесуална позиция на защитата, няма как първоинстанционният съд да отговори на неотправени доводи. От друга страна, съдът е изложил становището си по съществените въпроси, свързани с анализа на доказателствата и конкретните действия на подсъдимия, стоящи в основата на произшествието. Нещо повече, като особено смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, в мотивите към присъдата съдът е преценил противозаконното извеждане на пътя на нестандартното и нерегистрирано ремарке, създаващо реална заплаха за пътуващите в основния клас леки автомобили.

По отношение на мерките за обезпечаване на предходното произшествие, придържането към категорично установените факти по делото установява, че ограничената видимост на подс. И. – поради движението му зад автобус, и високата скорост – несъобразена с тази видимост, са му попречили да възприеме в пълнота пътната обстановка, част от която са били аварийните светлини на участвалите в това ПТП ППСта. Подбирайки режим на управление на л.а. в нарушение на задълженията си като водач, подс. И. се е поставил в невъзможност да реагира на всяка опасност възникваща пред него, каквато би бил и друг знак, указващ на водачите, че на пътя има аварирали автомобили. /Свид. Д.е бил в процес на поставяне на светлоотразителен триъгълник./ Не следва да се отминава факта, че размерите на ремаркето и разположението му на пътното платно са били лесно възприети от водача свид. Р. А., който е съобразил своето поведение с препятствията в лентата си на движение.

2. Сред фактическите положения на обвинителния акт, признати от подс. И. е и следното: „Свид. Д.и подсъдимия извадили пострадалия И. от лекия автомобил.“.

В доказателствата по делото се съдържат убедителни факти, че подс. И. е направил всичко, което е могъл за да помогне на своя пострадал брат.

Свид. М. П. – Чух как момчето от белия автомобил извика – „помощ, братчето ми“.

Свид. Д. Д. – „След това от белия автомобил излезе шофьора и започна да вика: „обадете се на бърза помощ, брат ми, брат ми, помогнете“… Помогнах на шофьора да издърпа пострадалото момче, тъй като дясната врата не можеше да се отвори.“

Свид. Н. М. – „Д. помогна на шофьора направи всичко възможно за пострадалото момче. Помогна на шофьора да издърпа пострадалото момче от автомобила.“.

Свид. Р. Г. – лекар ординатор от ЦСМП, - „След като пристигнахме заварихме млад мъж на около 20 и няколко години, който беше изнесен от автомобила, с който е пътувал и лежеше по гръб върху коленете на брат си, който молеше да го спасим. Брат му беше клекнал в тревата близо до банкета. Пострадалото момче беше в много тежко състояние… Докарахме го жив в Спешно отделение…“.

Всички тези доказателства, подробно изясняващи картината на местопроизшествието след удара и до идването на екипа на ЦСМП, обосновават оказаната от подс. И. на пострадалия помощ, отразена лаконично сред фактическите положения по обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид стабилната доказателствена съвкупност, съставът счете, че не са налице други фактически положения, значими за предмета на доказване и налагащи допълнителен анализ. Така формираната основа позволява да бъде изведена съответстваща и законосъобразна правна оценка.

 

ІІ. От правна страна.

С разглежданата присъда съдът признал подсъдимия М.И. за виновен в това, че на 08.06.2016г. по път III-7105 между с. Козлодуйци и гр. Добрич, преди разклона за главен път II-97, при управление на МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№ТХ1433НХ нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на брат си И.Х.И.. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състав на престъпление по 343, ал.1, б."в" от НК.

В мотивите към присъдата се съдържа становището на съда по нарушените от подсъдимия предписания на специалния закон, стоящи в пряка причинна връзка с престъпния резултат, отразени в бланкетната наказателноправна норма. Скоростта на управление, макар и да е била близо до разрешената за този участък на пътя, не е била съобразена с конкретните условия на видимост, не му е позволявала безопасно движение и спиране при поява на опасност, а от друга страна за да осъществи маневрата и премине вдясно е било необходимо да се съобрази с положението на другите участници в пътната обстановка и да се убеди, че извършването й е безопасно. Нарушенията по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 25 ал. 1 от ЗДвП са взаимнообвързани, като извършването на всяко от тях участва в експертно изяснения механизъм на произшествието.

Независимо, че в мотивите към присъдата не е изрично посочена формата на непредпазливостта, съдът е обсъдил, че с оглед нормалното психофизическо състояние, възрастта и опита като водач на МПС, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди последиците от действията си. Безспорно е, че подсъдимият не ги е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с което е действал при небрежност, несъзнавана непредпазливост.

Доколкото съставът на въззивната инстанция прие, че фактите по обвинението категорично сочат на оказана помощ от подсъдимия на пострадалия И.И. и тази помощ е била своевременна и необходима, оказана на жив човек и насочена обективно към спасяване на живота и запазване на здравето му, счита, че са налице основания за приложение на привилегирования състав на чл. 343 А ал. 1 б. „Б“ от НК.

Налице е правна възможност за промяна на квалификацията от въззивната инстанция. В тази фаза, след признаване на фактическите обстоятелства по обвинителния акт и приложена процедура по гл. 27 от НПК „Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания“, разяснено по т. 8.1 от ТР 1/2009г. на ОСНК на ВКС на РБ. С оглед установените правопроменящи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон по настоящото наказателно производство и значението на обективния признак, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, съставът счете, че е необходима промяна в правната оценка на признатите фактически положения.

Упражнявайки правомощията си за проверка на присъдата по жалба на подс. И. и в необжалваната част, съставът намери, че следва с приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК да измени проверяваната присъда, като преквалифицира деянието от престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК в престъпление по чл. 343 А ал. 1 б. „Б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК. Съставът съобрази и относима съдебна практика -  Решение № 187 от 07.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 648/2016 г., II н. о. Решение № 243 от 11.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 1035/2016 г., I н. о. и други.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

С оглед съображенията от правна страна, въпросите по наказанието търпят преуреждане и обосновават смекчаване на наказателната отговорност на подс. И..

От позицията на прецизността, съставът намира, че съображението по протеста, че съдът не е отчел степента на обществена опасност на деянието е неоснователно. Напротив, в мотивите към разглежданата присъда е отчетена завишена такава. От друга страна, посочените от защитника като несъобразени смекчаващи обстоятелства – възраст, характеристични данни – също са били надлежно отчетени при индивидуализацията на наказанието.

Налице са отегчаващи отговорността обстоятелства  – предходните нарушения на правилата за движение, допуснати от подс. И., завишаващи в известна степен обществената опасност на личността му особено по отношение на рисковете, свързани с несъобразяване с пределите на режима на скоростта. Такова значение има и установеният в кръвта на водача етилов алкохол 0, 20 промила /по кръвна проба взета около два часа след произшествието/, и заявлението, към момента на съставяне на протокола за медицинско изследване, че е употребил алкохол. Независимо, че наличието му не обуславя по-тежка квалификация или административна санкция – фактът, че подсъдимият е предприел управление на л.а. след консумация на алкохол – сочи на нарушаване забраната по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

В съвкупността на обстоятелства от значение за смекчаване на отговорността, според настоящия състав, следва да бъдат включени – чистото съдебно минало, възрастта, семейното положение след загубата на брат му, признанието и искреното съжаление за стореното, частичното влияние върху престъпния резултат от страна на свид. Д. ползвал нестандартно и нерегистрирано ремарке, обективно разположено на два метра вляво от десния край на пътя, в лентата, по която подс. И. е управлявал л.а. и с което е настъпил ударът.

Така установените смекчаващи не са многобройни и/или изключителни, за да обосноват извод, че и най-лекото предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното, при отчитане и на съществуващите отегчаващи отговорността на подс. И. обстоятелства. С оглед на изложеното не се установяват основания за прилагане на чл. 55 от НК.

В рамките на предвиденото от чл. 343 А ал. 1 б. „Б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК наказание лишаване от свобода за срок до четири години, съставът счете, че предвид обстоятелствата по чл. 54 от НК, следва да определи санкцията на подс. И. под средния размер - на една година и шест месеца. След прилагане на чл. 58 А ал. 1 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. Предвид данните за личността на дееца, съставът счете, че не се налага изолирането му от обществото, като за постигане на поправително-превъзпитателното въздействие би било необходимо и достатъчно отлагането на наказанието с минимален изпитателен срок по чл. 66 ал. 1 от НК от три години, съответно и на взетото от ДОС решение.

Становището на защитника, че процесуалният ред, по който производството е преминало налага замяна на наказанието по чл. 58 А ал. 2 от НК с такова по чл. 58 А ал. 3 от НК – е незаконосъобразно. Визираните норми установяват правна техника по отношение на наказания доживотен затвор без замяна или доживотен затвор.

По отношение на наказанието по чл. 343 Г от НК, което следва да бъде наложено на подс. И., съставът прецени следното:

С оглед чл. 58 А ал. 5 от НК процедурата по гл. 22 от НПК не засяга определянето на наказанието по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК. Предвид задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСНК, по т. 2 – „При едновременно предвидени две или повече наказания (кумулативна санкция), едното от които е лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на чл. 57, ал. 2 от НК съдът определя размера на всяко едно от тях така, че в своята съвкупност като комплексна санкция да отговарят на целите по чл. 36 от НК. След това намалява само размера на наказанието лишаване от свобода с една трета. По този начин поощрителната норма на чл. 58а, ал. 1 от НК засяга единствено наказанието лишаване от свобода от всички възможни кумулативно предвидени наказания в комплексната санкция.“.

Изложеното, ведно и с правилото по чл. 49 ал. 2 от НК, обосновава извод, че предвид решаващите съображения по въпросите на отговорността на подс. И., наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да бъде определено в размера на наказанието лишаване от свобода преди редукцията по чл. 58 А ал. 1 от НК – за срок от една година и шест месеца. Определено в този размер наказанието се явява справедливо отражение на конкретно извършеното от водача подсъдим, гарантира оптималното въздържане от управление на МПС с цел трайното осъзнаване на дължимото поведение и охраняване на обществения интерес.

Този вид и размер на следващите се санкции е в резултат от спазване на правната техника и съответства на взаимното обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Осъществява се изискването на чл. 57 ал. 2 от НК съвкупността от наказания да отговори на целите по чл. 36 от НК. Чрез едновременното въздействие на основното наказание, изпитателния срок по чл. 66 ал. 1 от НК и срока на лишаването от право да управлява МПС, според състава, се постига справедлив баланс между ключовите елементи по прилагане на материалния закон по определяне на справедливо наказание и очакваните цели на превенцията.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

        

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 и т. 2 от НПК, въззивният съд

р е ш и :

         Изменя присъда № 10 от 18.05.2017 г., на Окръжен съд - гр. Добрич, постановена по НОХД № 126/2017 г., по описа на съда, както следва:

ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подс. М.Х.И. от престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК в престъпление по чл. 343 А ал. 1 б. „Б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК, за което на основание чл. 54 от НК ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58 А ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с една трета и НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 343Г НК НАЛАГА наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да управлява МПС за срок ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

председател :                                   членове :