Р Е Ш Е Н И Е

              № 20                    

06.02.2015г. гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и шести януари през две хиляди и петнадесета година,  в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

  

     секретар С.Д.

 прокурор Стефка Якимова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №217 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Разградския окръжен прокурор и жалби на П.Д.Д., граждански ищец, Е.К.Е., Б.С.М., М.Ц.М., Д.А.Х., Й.Й.П., и С.И.И., подсъдими по нохд № 436/06г. по описа на Разградския окръжен съд, против присъдата постановена от същия съд на 19.06.2014г, с която подсъдимите са  признати за виновни за деяние по чл.116 т.6 вр.чл.20 ал.3 и 4 НК за подс. П. и вр.чл.20 ал.2 НК за останалите.

В протеста се изразява становище за явна несправедливост на определеното наказание по отношение на подсъдимите П.Х. и И. като се предлага същото да бъде увеличено към максималния размер, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства.

В жалбата на гражданския ищец се прави искане присъдата да се измени като се уважат изцяло предявените граждански искове.

В жалбите на подсъдимите се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, необоснованост, непълнота на доказателствата както и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, както и алтернативно постановяване на оправдателна присъда. В допълните съображения към жалбите на под П. и Х. се излагат подробни съображения. Производството по отношение на подс. Х. е протекло по реда на задочното производство, в негово отсъствие. По отношение на този подсъдим освен оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита се излага съображение, че присъдата е постановена при наличие на оговор.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура не поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на жалбите на гражданския ищец и подсъдимите. Предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Гражданският ищец не се явява за да изрази становище.

Защитата на подсъдимите изразява становище за неоснователност на протеста и на жалбата на гражданския ищец. Поддържат представените от тях жалби, както и допълнителните съображения по тях.

Въззивните протест и жалби са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 19.06.2014г., постановена по нохд № 436/2006г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимите Й.Й.П.,Б.С.М., Е.К.Е., М.Ц.М., С.И.И. и Д.А.Х.  за виновни в това, че на 07.12.1996г. в гр.Разград, действайки в съучастие, първият като подбудител и помагач, а останалите като съизвършители, умишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен начин са умъртвили Д. Д.Д. на 45 години от гр.Разград и на основание  чл.116 т.6 вр.чл.20 ал.3 и 4 за подс. П. и вр.чл.20 ал.2 НК за останалите вр.чл.55 ал.1 т.1 НК, им е определил наказание от по шест години лишаване от свобода при строг режим.

Отхвърлил е предявените граждански искове поради изтекла давност. Зачел е предварителното задържане на подсъдимите по мерки за неотклонение, осъдил ги е да заплатят направените по делото разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат Разградският окръжен съд е приел за установено, че в средата на 90-те години подс. П. започнал да се занимава с частен бизнес като бил собственик на нощно заведение в гр.Разград – „Куинс клуб”. Станал известен сред съгражданите си и около него започнали да гравитират младежи, предимно бивши спортисти. П. им възлагал различни задачи във връзка с охрана на заведението, лична охрана, както и всякакви други задачи. Такива били подс. Д.Х. ***, завършил спортна паралелка, подс. Е.Е. ***, завършил спортна паралелка, подс. М.М., които изпълнявали всякакви поставени от П. задачи, изпитвали респект и благодарност към него, защото им осигурявал средства за препитание. Подс. С.И. бил близък приятел, съученик и съквартирант от ученическите години на П., редовно посещавал заведението му. Бил служител в РПУ Разград, но бил уволнен през м.юли 1996г. заради започнало разследване по чл.143 НК срещу него, П., свид. Т. и други лица. След като останал без работа се сближил още повече с подс. П.. Подс. Б.М. ***, но също бил близък приятел на подс. П., имали общи бизнес интереси и си правели взаимни услуги. М. дал заем на П. за да отвори заведението си в Разград. В началото на м.декември бил поканен от подс. М. да присъства на рождения му ден на 5-ти декември, като отседнал в дома му.

На 6-ти срещу 7-ми декември всички те били в заведението на подс. М.. Там била и съпругата на подс. П.. Всички употребявали алкохол, като М. и Е. същевременно изпълнявали и служебните си задължения в това заведение.

По това време, в съседното заведение „Майстор Манол” се намирала сестрата на подс. П. – С.П., в компанията на своя интимен приятел Д. Д., бивш футболист на ФК „Лудогорец”. В един момент, след полунощ, под въздействието на алкохола Д. Д. ударил шамар на С.П. пред очите на останалите посетители в заведението. Последната станала и си тръгнала. Веднага след нея си тръгнал и Д.. Двамата се прибрали в апартамента на П..

След 02.00ч. в „Куинс клуб” влязъл свид. Благоев, отишъл до масата на подс. П. и му съобщил, че сестра му е била ударена от „бай Добри” и че се притеснявал да не стане нещо, тъй като Д. бил пиян. Подс. П. изначално не одобрявал връзката на сестра си с Д. и изпитвал неприязън към него. Научавайки какво е станало, той се почувствал обиден. Факта, че останалите на масата също разбрали за инцидента засегнало още повече чувството му на достойнство и чест и той решил да потърси сметка на побойника. Тъй като през м.април П. бил прострелян в крака, не се бил възстановил и се движел с помощни средства, преценил, че сам няма да може да се справи с Д., който макар и по-възрастен от него бил много здрав физически, дал знак на останалите подсъдими да тръгнат с него. Целта му била да се саморазправи с Д.. Останалите петима подсъдими се съгласили без всякакви уговорки да тръгнат с него, като целта им е била пределно ясна. Шестимата се качили в автомобила „Форд Сиера” ДК№ РР 5928 АА, управляван от подс. П. и се отправили към апартамента на П..

Веднага след тръгването на групата, съпругата на подс. П. – И. П., разбирайки за намеренията им, се обадила на С.П. по телефона за да я предупреди, че брат й пристига с група хора. От своя страна Ст.П., познавайки добре нрава на брат си, накарала постр. Д. веднага да напусне жилището и да се скрие. Макар и много пиян, Д. излязъл от апартамента, но не успял да напусне блока, тъй като в това време видял автомобила на П. да спира пред входа. Тръгнал нагоре по етажите в опит да се скрие. Шумът от предвижването му обаче бил чут от подсъдимите и П. наредил на останалите да го догонят, а сам той се отправил към апартамента на сестра си.

Първи по стълбите тръгнал на бегом подс. Х., след него подс. И., а след тях и останалите трима подсъдими. Подс. П. влязъл в апартамента на сестра си, който бил на първия етаж, близо до входа на блока. Ударил я и започнал да я укорява за връзката й, както и за публичния скандал в заведението.

Пострадалият Д. успял да се изкачи до петия жилищен етаж, където бил застигнат от петимата нападатели,  първо от подс.Х., веднага след него от подс.И. и малко след тях от останалите подсъдими-М., Е. и М., които го хванали и не му позволили нито да избяга, нито да им окаже съпротива. Още там, на междинната площадка между петия и четвъртия етаж започнали да му нанасят многобройни удари по главата, лицето и тялото. Влачейки го надолу по стълбите успели да го смъкнат на междинната площадка между третия и втори етаж, като през цялото време го удряли по главата и тялото. Въпреки, че видели колко сериозно е увреден Д. подсъдимите не престанали да го удрят и след като той паднал в безсъзнание. Всички продължили да му нанасят многобройни удари на различни места по тялото, съзнавайки напълно, че го пребиват до смърт. Едва след като Д. престанал да диша, петимата подсъдими спрели да го удрят и заедно с подс.П., който ги изчаквал пред апартамента на сестра си, се качили в лекия автомобил управляван от него и избягали, без да бъдат видяни от живущите в блока хора.

Тялото на убития останало по очи на стълбищната площадка между третия и втори жилищен етаж и било намерено от неизвестно лице, непосредствено след оттеглянето на подсъдимите от мястото на престъплението. Същото това анонимно лице съобщило по телефона в МВР за намерения труп на пострадалия Д.. На тел.166 в полицията се обадила и св.М.Станчева, живуща в ап.109, находящ се на третия етаж. Тя се събудила от шумове приличащи на блъскане в стена, чула мъжки гласове- „остави го тук”, „ша го убия” и пак шумове от блъскане, отворила вратата на апартамента си видяла кръв на площадката пред нейния апартамент, на площадката между третия и втори етаж и  мъж да лежи  по очи.

След подаденото съобщение бил извършен незабавен оглед на място, започнал в 03,35ч. и било образувано предварително производство срещу неизвестно лице за убийството на Д. Д..

След като напуснали жилищния блок „Млади семейства- 2”, подсъдимите се върнали в заведението „Куинс клуб”, но решили да се разделят, и да прикрият участието си в извършеното деяние. Решили подсъдимите Х. и И. да напуснат града, в заведението да се върнат само подсъдимите М. и Е., а подс.П., който инициирал и организирал нападението над любовника на сестра си заедно с подс.М. също да напуснат града, за да си осигурят алиби. За целта, след като откарали с автомобила съпругата на подс.П. ***, подс.П. и подс.М. веднага напуснали града и отишли в с.Острово, където изкарали нощта в заведението държано от св.З.М., под наем и собственост на подс.П..

Въпреки започналото издирване по образуваното предварително производство, подс.Д.Х. не е бил издирен и срещу него наказателното производство е проведено задочно, по реда на чл.269, ал.З НПК. Подс.И., чието издирване също е започнало още на 7-ми декември 1996г., продължително време е бил в неизвестност и е бил открит и задържан едва на 08.04.1997г.

От проведените по делото единична /т.1, л.111 сл.д./, тройна съдебномедицинска /т.Ш, л. 56 сл.д., извършена повторно по писмени данни, поради замяна на вещи лица по обективни причини - т. VII, л.4239/ и комплексна съдебномедицинска и физическа / т.VI, л.3818/ експертизи в съвкупност, се установява, че на 07.12.1996г. Д. Д.Д. на 45 години, е получил:

Съчетана механична травма - глава и гърди: Три разкъсно-контузии рани в областта на лявата вежда, почти в една линия/под веждата/, с кръвонасядане на кожата и меките тъкани около и под тях; Повърхностни охлузвания и кръвонасядания на кожата в лявата половина на челото, дясната половина на челото, лявото слепоочие и лявата скулова област и носа; Повърхностни охлузвания на кожата по предновъншната страна на дясната предмишница; петнисто бледо насиняване на кожата в лявата половина на гърдите; Раздробяващо счупване на носните костици, с кръвонасядане на меките тъкани около счупването; Кръвонаседнали меки черепни обвивки в ляво челно, ляво слепоочно и дясно тилно; Счупване на костите на черепа в ляво/започващо като пукнатина от горен ръб на лявата очница и продължаващо надолу по черепната основа с по-финни пукнатини около лявата очница оформящи правоъгълник; Субарахноидален кръвоизлив /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/тип „пелена”/ по конвекситета, странично и по основата на лявото главномозъчно полукълбо; Мозъчна контузия- кръвоизливи в мозъчното вещество в ляво челно и по основата; Оток на мозъка, с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; Контузия на гръдния кош: Кръвонасядания в меките тъкани на гърдите в дясната гръдна половина; Счупване на ІІ-ро до VI - то ребра в дясно по мамиларната линия и от III - то до X - то в ляво по предната мишнична линия; Вдишана кръв и оток на белите дробове.

Смъртта на Д. Д. е настъпила в резултат на претърпяната тежка черепно - мозъчна травма довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта /счупване на черепни кости, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизливи в мозъчното вещество/,с последващия оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, в съпричина с гръдната травма/счупени ребра, вдишана кръв, контузия на белите дробове/.

Експертизите установяват и механизма на причинените травматични увреждания, които са резултат: 1.От действието на удари с или върху твърди или тъпоръбести предмети в областта на лицето, в областта на лявата вежда от такъв предмет с продълговата форма;2. От действието на удари с или върху твърди тъпи предмети в лявата половина на челото, лявото слепоочие и дясната тил на част на главата; 3. От действието на твърди тъпи предмети в областта на гърдите, с упражнен натиск по предно-задния диаметър на гръдния кош; 4.0т твърд ръбест предмет с ограничена удряща повърхност по задновъншната страна на дясната предмишница.

Всички увреждания са получени приживе и са с еднаква давност. Основните увреждания са в областта на главата и гърдите. Уврежданията в областта на главата са били тежки и несъвместими с живота. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна. Експертите заключават, че смъртта е настъпила в момента на нанасянето на побоя или кратко време след преустановяването му и това обяснява малкият обем кръв в дихателните пътища. Експертите установяват и възможността за наслагване на увреждания причинени със значителна сила в една и съща анатомична област. Преди изпадането в безсъзнателно състояние пострадалият е можел да чувства болки от нанесените удари.

Извършената съдебно химическа експертиза /т.2, л. 5,6 сл.д./ установява 2.52%о алкохол в кръвта и 3.39%о алкохол в урината на пострадалия Д., което отговаря на тежка степен на алкохол но повлияване, във фаза на излъчване от организма. При такава степен на опИ.е сочат експертите, лицата са с тежки нарушения на координацията на движенията, съобразителността, силно забавени мисловни процеси и бързина на реакциите. С това състояние както и с евентуално захващане по време на побоя експертите обясняват липсата на „защитни рани” по пострадалия Д. Д..

Извършената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №1/97г. / т.П, л.52 сл.д./ установява, че върху веществените доказателства - обекти №№ 1 и 2 - яке предадено на разследващия орган от подс.М. и обувки предадени от подс.Е. има кръв от Д. Д.Д..

Назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №21/25.04.2013г. / т. 6, л.3876/ също установява и доказва петна, съмнителни за наличие на кръв по същите обекти №№1 и 2- яке и обувки, които са били обект на първоначалната експертиза №1/97г.

При изясняване на фактическата обстановка следва да се има предвид обстоятелството, че на инцидента освен подсъдимите няма други непосредствени свидетели. Разпитаните по делото свидетели нямат непосредствени впечатления от инцидента, а установяват косвени факти и обстоятелства. Освен това подс. Х. не е давал обяснения. Пред въззивната инстанция заявява, че по това време не е бил в страната, не е участвал в инцидента, не знае нищо са случилото се и че е налице оговор от страна на останалите подсъдими. В хода на съдебното следствие подсъдимите не се признават за виновни. След прочитане на обясненията им, дадени на предварителното производство, заявяват, че ги подържат. Не отричат, че вечерта на 6-ти срещу 7-ми декември всички те са се намирали в заведението на подс. П., че по нареждане на подс. П. всички са се отправили към жилищния блок, където живее сестрата на П.. Не отричат и че е нанесен побой над постр. Д., но отричат участието си в него, като заявяват, че единствено подс. Х. го е бил. Следва да се отбележи и това, че първоначално подсъдимите М., Е. и М. са твърдяли, че и подс. И. е участвал в побоя, но след залавянето на последния, при проведените очни ставки променят обясненията си, като твърдят, че не са виждали подс. И. да нанася удари на пострадалия. От своя страна подс. П. не отрича, че по негово настояване всички са тръгнали към жилището на сестра му, но заявява, че е казал на останалите да го изчакат пред входа. Влязъл е при сестра си, а след като е излязъл от апартамента й е видял отново всички останали пред входа. Нямал представа какво се е случило, че е бил нанесен побой над постр. Д. или че същия е бил умъртвен. За инцидента научил сутринта, в следствието, не е подбуждал и не е подпомагал никого в извършването на това деяние.

От деянието са изминали повече от 18 години, което допълнително е затруднило съдебното производство и е лишило съда от възможност за събиране на нови доказателства.

Безспорно е по делото, че подс. П. не е имал добро отношение към постр. Д. и не е одобрявал връзката на сестра си с него. Безспорно е, че въпросната вечер му е било съобщено, че сестра му е била ударена от същия този Д., който е бил в очевидно нетрезво състояние, на публично място. Безспорно е, че в този момент в заведението на подс. П. са били всички останали подсъдими, както и съпругата на П. и всички те са чули за инцидента. Безспорно е и, че веднага след това подс. П. е повикал останалите петима подсъдими да тръгнат с него, качили са се в автомобила „Форд Сиера” и са потеглили към дома на сестрата на П.. Безспорно е установено, че има обаждане от телефона, намиращ се в заведението „Куинс клуб” към домашния телефон на сестрата на подс. П. в 02.53ч. Установено е, че този телефон в заведението не се ползва от посетителите, както и останалия персонал и след заминаването на подс. П., единствено съпругата му би могла да се обади на зълва си. Обаждането е за да я предупреди за пристигането на брат й, което се потвърждава и от обстоятелството, че постр. Д., при пристигането на подсъдимите, вече се е намирал извън жилището на Ст.П..

Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че действително след като е чул за инцидента, подс. П. се е почувствал засегнат и длъжен да защити честта на семейството си като даде урок и накаже постр. Д. за поведението му. Съзнавайки обаче състоянието си /трудно предвижващ се/ се е нуждаел от помощта на други хора, в случая негови подчинени и близки познати. Не е било необходимо да ги уговаря многословно и продължително. За да отговаря като подбудител по смисъла на  чл. 20, ал. 3 от НК, едно лице не е нужно да извършва продължителна и сложна дейност по склоняване на друго да извърши престъпление. Това как ще се осъществи дейността по подбуждането зависи от конкретиката на обстоятелствата, от личността на евентуалния извършител и от вида на престъплението. В случая се касае до лица зависещи от подс. П. или много близки негови приятели, за чието убеждаване не са необходими особени усилия. Самите те не отричат този факт така подс. Е., в обясненията си казва „П. ни махна с ръка, което за мен беше сигнал, че трябва да тръгваме нанякъде, бяхме шест човека, аз работя при него и като ме извика е нормално да тръгна с него”; подс.М. казва в обясненията си „…видях от заведението да излизат Е., Б., С. и Д., попитах къде отиват и някой в суматохата ми каза – тръгвай с нас…тръгнах с групата защото П. ми е шеф…”; подс. М. – „П. ме повика с ръка…, бутна ме с длан по гърба и ми каза да тръгвам след другите и да вляза в колата”; подс. И. – „П. ми каза да тръгваме – каза тръгваме, минавайте отзад – според мен това беше една акция, която П. организира…П. каза да тръгваме и тръгнахме”. Освен, че без каквито и да е възражения всички са се качили в автомобила, те много добре са знаели къде и за какво отиват.

В този смисъл правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимите в частта им в която заявяват, че не са имали представа къде отиват, тъй като не познавали нито сестрата на П. нито любовника й и че когато са пристигнали пред блока подс. П. им е казал да останат отвън и го изчакат. Нелогично е подс. П. да води със себе си петима млади, здрави, силни мъже само като придружители, да ги остави пред входа, а сам да отиде в апартамента на сестра си, където би следвало да се намира човека, който е предизвикал негативните му емоции. Ако той не беше им внушил да се саморазправят с постр. Д., последния щеше да бъде жив. Ако той се е интересувал само как е сестра му, той би могъл да получи информация и по друг начин – например да й се обади по телефона и я попита какво става и има ли нужда от помощ. Вместо това той повежда със себе си петима мъже, настанява ги в автомобил с две врати, води ги до процесния жилищен блок, съобщава им, че сестра му е бита от мъж в нетрезво състояние и че този мъж се намира в нейния апартамент. От там нататък дори не е било необходимо да употребява изрази като „хванете го”, „набийте го”, „дайте му да се разбере” или други подобни. За всеки от подсъдимите е било пределно ясно какво следва.

Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подс. П. в частта им, че той не е знаел, че на постр. Д. ще бъде нанесен побой. При така установените взаимоотношения между него и останалите подсъдими - отношения на респект, на безспорно лидерство от страна на подс.П. и безрезервно подчинение и изпълнение на всяка поставена  от него задача , при безспорно установения мотив на всеки един от тях, както и личния мотив на подс. П. - отмъщение, не може да се приеме, че подсъдимите М., Е., М., И. и Х. не са действали по негово указание и нареждане, а по своя инициатива, че той не е знаел за нанесения побой на Д., а от там и никого не е подбуждал и подпомагал да се саморазправи с Д.. Освен това за подсъдимите М., Е., М., И. и Х. този случай е бил и по-­деликатен / за разлика от друг път, при изпълнение на други задачи/, свързан е бил с личния живот на подс.П. и взаимоотношенията му с близък член от семейството му - неговата сестра, при което те в никакъв случай не биха си позволи да действат сами, да нападнат и пребият до смърт интимния приятел на сестра му без знанието на подс.П., без той да е наредил, респ. без той да е поискал това от тях и съответно, без те да се съгласили. В тази част обясненията на подс. П. са вътрешно противоречиви и в противоречие с обясненията на другите подсъдими. В обясненията си подс.П. твърди, че когато излязъл от апартамента на сестра си, момчетата били навън пред входа, че пред него никой не е обяснявал, да е станал побой между тях и Добри. От друга страна обяснява, че когато излязъл от апартамента на сестра си видял, че момчетата са „задъхани" и разбрал, че нещо се е случило, защото предположил, че са имали среща с Добри. Обяснява, че когато са влезли във входа на сестра му никой не му е казал, че е видял Добри нагоре по стълбите, и нямал представа как неговите познати са намерили Добри по стълбите нагоре. Тези обяснения на подс.П. са в противоречие с показанията на подс.М., който заявява: „слязох първи на първи етаж, в момента от апартамента излизаше П. и ме запита какво става, къде са другите, казах на Й.П., че останалите са горе, хванали са това момче-любовника на сестра му и го бият. П. отново ме запита, къде го бият, посочих му нагоре, тръгнахме с.., по пътя П. попита, къде са видели Д. и са разбрали, че е във входа, и С. и Д. и двамата отговориха, че са го видели още, когато сме идвали е автомобила и понеже входа е светел са го видели като върви по стълбите....„тръгнахме, П. беше доста замислен и по пътя ме запита какво е състоянието на бития, да не би нещо да му стане на това момче..”. Обясненията на подс.П. се опровергават категорично и от обясненията на подс.И.: „тогава аз чух, че П. отдолу извика, но не много силно: „хайде, по-бързо тръгвайте”…тръгнахме да слизаме надолу оставихме Д. на площадката...ние слязохме всички пред входа”. Обясненията на подс.П. се опровергават и от показанията на подс.М.:" бях седнал в колата на задната седалка...обаче, си спомням добре, че някой от групата каза:”някой бяга нагоре”. Безспорно установен и  доказан факт е, че действително при пристигането на подсъдимите, пострадалият Д. не е бил намерен в жилището на сестрата на П., а намерен застигнат от подсъдимите нагоре по стълбите към горните етажи, където при огледа на местопроизшествието е намерен убит / безспорно установен и доказан факт от СМЕ/, Този факт се установява и косвено, от показанията на св.Б.Терзиев, който чул глъчка, женски глас, караница, „като че ли някого гонеха или се караха” и от показанията на св.М. Станчева, която чула нещо като шум приличащ на блъскане, като в асансьор или стена, чула мъжки глас, който казва „ остави го тук”, малко след това отново чува мъжки глас, който казва „ша го убия”, и пак чува предишното блъскане, чула и нещо като „туп" и при отваряне входната врата на апартамента видяла кръв на площадката, на площадката между втория и трети етаж видяла мъж да лежи по очи.

Въззивната инстанция намира, че е безспорно и участието на подс. Д.Х. в изпълнителното деяние. Пред тази инстанция същия заяви, че по това време не се намирал в страната, но това твърдение не почива на никакви доказателства. Точно обратното – петимата останали подсъдими, както и свидетелите Т. и С. твърдят, че подс. Х. е присъствал на масата в заведението „Куинс клуб”, бил е там когато свид. Благоев е съобщил на подс. П. за инцидента със сестра му, качил се е в автомобила и бил с останалите подсъдими в блока, където е живеела Ст.П. и където е намерен след това пребит и умъртвен и постр. Д.. Подсъдимите Е., М., М. и И. заявяват, че подс. Х. е бил този, който основно е бил и съответно умъртвил постр. Д.. Той е и този, който изчезва на следващия ден и не е открит в продължение на 18 години.

Обясненията на подсъдимите М., Е.,М. и И., че те не са участвали в побоя на пострадалия Д., респ. в убийството на последния, се опровергават по категоричен начин от заключенията на единичната, тройната съдебномедицинска експертизи и от заключението на комплексната съдебномедицинска и физическа експертиза. В съвкупност, от тези заключения се установява по категоричен начин, че причината за смъртта на пострадалия Д. е тежката черепно-мозъчна травма, довела до остра дихателно-съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването й, в генезата на смъртта има и съпричиняване от тежката гръдна травма с двустранно счупени ребра, контузия на белите дробове и вдишана в тях. Експертите са категорични, че уврежданията по главата са били тежки и несъвместими с живота, смъртта е настъпила сравнително бързо в рамките на минути в момента на нанасянето на побоя или кратко време след преустановяването му и е била неизбежна. Като цяло, експертите приемат, че на Д. са нанасяни множество /десетки/ удари по главата, тялото и крайниците, в т.ч. допускат и наслагващи се удари в една и съща анатомична област, за което е необходимо време. Това време, ще бъде по- дълго, ако само един извършител нанася удари, и относително по-кратко, ако едновременно няколко души нанасят удари заключават експертите.

Ето защо, изхождайки от тези заключения на вещите лица обсъдени по отделно и в съвкупност с останалите по делото доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства по делото, правилно съдът е приел, че не само подс.Д.Х., а и другите подсъдими М., Е., М. и И. са взели активно участие в побоя на пострадалия Д., че неговата смърт е резултат от общите им задружни действия, при общност на умисъла с форма – евентуален умисъл. Действието се е развило много бързо и експедитивно, на бегом, един след друг са настигнали и нападнали пострадалия Д. до петия етаж на входа. Цялото събитие е бил един динамичен и много бърз процес - петима млади мъже са гонели пострадалия, един много по-възрастен от тях мъж  в безпомощно състояние, поради тежката степен на алкохолно повлияване и в невъзможност да се защитава  от тази масирана тежка физическа агресия срещу него, довела много бързо до смъртта му. Този извод на съда, че и петимата подсъдими М., Е., М., И. и Х. с общите си задружни действия обективно са осъществили умъртвяването на пострадалия Д., се потвърждава и от заключенията на СМЕ, които установявайки вида и характера на причинените многобройни травматични увреждания разположени по различни части на тялото - глава гръден кош и не изключвайки възможността за наслагващи се удари в едни и същи анатомични области, сочат, че тези травматични увреждания не могат да бъдат получени само от падане от собствен ръст на пострадалия. В този смисъл извода на съда, че всички травматични увреждания на пострадалия, довели до смъртта на пострадалия са причинени от обективните действия и на петимата подсъдими М., Е., М., И. и Х. е правилен и обоснован.

Дори да се приеме, че подс. Х. има по-значителен принос в нанасянето на телесните увреждания, респ. за причиняването смъртта на пострадалия, това би се отразило на степента на вината му, но не и на отговорността на останалите съподсъдими. За съучастието е без значение конкретният принос на всеки от участниците в престъплението за настъпване на крайния резултат, нито е задължително съизвършителите едновременно да извършват заедно цялата престъпна дейност, изпълваща състава на престъплението. От значение за определяне умисъла на всеки от участниците в престъплението е установяването всеки един от тях да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал или допускал настъпването на общественоопасните последици, така и да е обхващал в съзнанието си, че действията му са в изпълнение на съгласуваното общо решение на всички участници за постигането на преследваната престъпна цел.

На следващо място, твърденията на подс. М. и Е., че  не са взели участие в убийството на пострадалия Д., се опровергават категорично и от заключението на вещите лица по съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №1/97г. и от заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 21/25.04.201Зг. Експертите са категорични, че върху веществените доказателства, обект на експертизата №№1 и 2- яке, предадено доброволно на следствието от подс.М. и обувки предадени доброволно на следствието от подс. Е., принадлежащи съответно на подс.М. и подс.Е. и са били носени от тях към момента на извършване на инкриминираното деяние има наличие на кръв от Д. Д.Д., обстоятелство пряко уличаващо ги в извършване на инкриминираното деяние, в което са обвинени. В тази връзка подс.М. обяснява, че кръвта на пострадалия установена от експертите по якето му - ляв маншет отвътре, била попаднала не при побоя, а при носенето на пострадалия надолу по стълбите, когато Е. и С. го изтървали, той политнал върху него, не можал да го удържи и двамата паднали. Тези твърдения на подс. М. не се подкрепят от обясненията на останалите участници в побоя. Така подс. М. заявява, че не е видял някой да носи постр. Д. по стълбите, че когато се качил на площадката видял мъж да лежи там, а той заедно с останалите слезли надолу. Не е виждал пострадалия да пада върху подс. М..Подс. И. казва, че е видял подсъдимите Е. и М. да свалят пострадалия като го държали под мишниците, нещо, което пък тези двама подсъдими не споделят. След това той и М. хванали пострадалия, но последния не е падал върху М.. Посочения механизъм на получаване на петното от вътрешната страна на левия маншет на якето му е малко вероятен да се получи по описания начин – чрез хващане под мишниците на пострадалия или при падане на пострадалия върху него. По вероятно е при това положение кръв да има по предната част на якето.

От своя страна подс. Е. обяснява, че когато носели с подс. И. надолу по стълбите постр. Д., последния бил целия в кръв, която капела от носа, от устата му, от лицето му и от по този начин кръвта на пострадалия намерена по обувките на този подсъдим в предната им носова част е попаднала там. Според експертите В. и Й. такъв механизъм е възможен, но не е единствен и съпоставен с установения механизъм на нанасяне на травматичните увреждания на пострадалия - множество удари с юмруци и ритници по главата и тялото, сам по себе си не може да бъде основание за правен извод изключващ категорично този подсъдим от участие в убийството. При конкретно установеното травматично увреждане - раздробено счупване на носните костици, съпроводено с обилно кървене, както и установените други разкъсно-контузни рани в областта на лицето, също съпроводени с кървене е обоснован извода на съда, че кръвта намерена върху предната носова част на обувките на подс.Е., се е получила именно при нанасяне удари с ритници на този подсъдим върху главата и лицето на пострадалия Д.. Вещите лица са установили в предните части на обувките множество /а не само няколко/ продълговати петънца, за който заключават категорично, че са кръв от пострадалия Д.. При  огледа, вещите лица установяват и наличие на петна характерни за кръв и по подметката на дясната обувка, като не са отразили изрично, че са взели и от тези петна за изследване.

Окръжният съд е обсъдил обстойно обясненията на всички подсъдими и ги е съпоставил като е посочил кои части кредитира и кои не. Тези негови съображения се споделят и от настоящата инстанция. Не е налице противоречие в мотивите в този смисъл, тъй като съдът се е позовал на отделни части от обясненията на всеки един от подсъдимите и е изградил вътрешното си убеждение на тези от тях, които се припокриват или взаимно допълват и съответстват на констатациите в СМЕ, а е изключил явно противоречащите си.

Що се касае до обвинението срещу подс. П., съдът е приел, че той също е действал при евентуален умисъл. Поначало подбудителят отговаря само да това, за което е подбудил извършителите и ако те са направили нещо в повече, то ще представлява ексцес по отношение на подбудителя. Наред с тези случаи на пряк умисъл, възможни са по изключение и хипотези, при които дадено лице при въздействие върху другиго само съзнателно да допуска последното да бъде мотивирано към извършване на определено престъпление, като действа по този начин при евентуален умисъл./ Ив.Ненов - Наказателно право обща част, книга втора стр.185/. Не е необходимо подбудителят, като е склонил подбуждания да извърши престъплението, да е участвал по-нататък. В случая освен като подбудител, подс. П. е действа и като помагач, тъй като е откарал останалите подсъдими до жилищния блок, показал е входа, посочил им е накъде да тръгнат, а след това ги е върнал обратно, като е разпоредил кой как да действа след деянието. В конкретния случай, изпращайки петимата подсъдими по следите на постр. Д., знаейки в какво състояние е последния, подс. П. няма как да не е допускал какъв ще бъде изхода от побоя. Видно от поведението му той се е дезинтересирал от съдбата на пострадалия. Пред цялото време на осъществяване на убийството от останалите подсъдими, той не се намесил, не е прекратил побоя, ако е целял само сплашване на пострадалия, напротив изчакал е безучастно постр. Д. да бъде пребит до смърт и то по особено мъчителен начин и с особена жестокост.

Както вече се посочи конкретния принос на всеки един от участниците в изпълнителното деяние е без значение за виновността на всеки един, тъй като умъртвяването на пострадалия е могло да се осъществи само със съвместните усилия и действия на всеки поотделно. Без значение е кой колко удари е нанасял, по какъв начин и с какви средства. Същественото е, че дейността на всеки по отделно е част от общата задружна дейност и от общия умисъл. А защо приема, че всеки от петимата подсъдими е взел участие в побоя, съдът е изложил подробно в мотивите си и се е аргументирал. Въззивната инстанция споделя напълно тези аргументи.

По жалбите:

Окръжният съд е отговорил на всички възражения на защитата на подсъдимите като е изложил съображения за това и те се споделят от въззивния съд.

Пред настоящата инстанция от страна на защитата на подсъдимите бяха изложени допълнителни възражения.

По отношение на подс. Х., за когото производството е било задочно се повдига въпроса за нарушаване правото му на защита. Това възражение е неоснователно. Още на 07.12.1996г. подс. Х. се е укрил. С това сам се е поставил в положение да не присъства лично на ДП и не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Същия е бил представляван от адвокат, поради което и правата му не са били нарушени. Въпреки, че е бил обявен на държавно издирване, той не е бил установен в продължение на 18 години. Сам заявява, че не е бил в страната през това време. Не е вярно, че не е знаел за започналото наказателно преследване срещу него. Именно с цел избягване от такова, той се е укрил и се е крил успешно 18 години. Освен служебен защитник по делото е участвал и упълномощен такъв, което още веднъж показва, че подс. Х. много добре е знаел за започналото наказателно производство.

Второто възражение е, че подс. Х. е признат за виновен само и единствено въз основа на обясненията на останалите подсъдими. От своя страна при снемане на обясненията на тези подсъдими, същите не били предупредени, че тези им обяснения ще се ползват като доказателствено средство. Вярно е, че в протоколите за разпит е отразено, че подсъдимите са запознати с правата им по чл.277 ал.3 НПК /отм/, вместо чл.277  т.3 НПК/отм/, но това представлява техническа грешка и не може да се твърди нарушение на правата на подсъдимите, още повече че при тези разпити винаги е присъствал и упълномощен защитник, дори по няколко. Изрично е записано в протоколите, че подсъдимият е пожелал да даде обяснения и че те са дадени в присъствието на защитник.

Защитата твърди, че допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като бил приложен протокол за разпит с дата 04.01.1967г. на подс. П.. Очевидно, че се касае до грешка в изписването на годината 1997г, от когато са и останалите протоколи и да се твърди, че с това било нарушено правото на защита на подсъдимия е най-малкото некоректно. Твърди се, че в протокола за разпит от 08.12.96г. на подс. Б.М. не е записано, че на същия са разяснени правата му по чл.277 НПК/отм/ и поради това, не следвало да бъдат четени. В тези обяснения подс. М. заявява, че няма да дава обяснения, така че този протокол да разпит няма как да залегне при формиране вътрешното убеждение на съда – от него не може да се черпи никаква информация нито да се вадят заключения относно фактическа обстановка и пр. В следващия протокол за разпит от 16.12.96г. същият е заявил, че желае да даде обяснения и е сторил това в присъствието на двама защитници. В протокола от 04.01.97г., отново в присъствието на защитник, е отразено, че подс. М. е запознат с правата си, като са му разяснени и разпоредбите на чл.277 ал.3 НПК/отм/ вместо т.3/ и е заявил, че няма нужда да дава допълнителни обяснения, тъй като изцяло подържа тези от 16.12.96г. и няма нужда да ги повтаря. Т.е. и след изрично отразеното запознаване с разпоредбите на чл.277 НПК/отм/ той не променя нищо от дадените вече обяснения. Поради това не може да се приеме, че съдът недопустимо е приобщил тези обяснения и е приложил автоматично нормата на чл.3 НПК. Съдът е направил необходимата преценка за допустимостта на използването на тази правна техника.

Горните разсъждения се отнасят и до протоколите за разпит на подсъдимите Е.Е., М.М., С.И..

По отношение разпитите на свидетелите и четенето на показанията им от ДП е видно от протокола за с.з. от 13.04.14г.,че е посочено основанието по чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и 2 НПК – поради наличие на съществени противоречия и твърдения за липса на спомен. В с.з. на следващия ден 14.04.14г. на същите основания са четени показанията на останалите свидетели, но в протокола е отразено като такова – чл.281 ал.1 т.2, т.е. липсва посочването на ал.4. Този пропуск на съда не прави извършеното действие недопустимо или незаконно. Такова ще бъде, ако не е липсвало основанието за прочитане на показанията, а не дали вярно е посочен законовия текст. Основанието е било налице и поради това допуснатото нарушение не е съществено.

На трето място защитата е посочила като нарушение, че съдът не бил обсъдил противоречията между обясненията на подсъдимите и вътрешните противоречия в обясненията на всеки един от тях.

Това твърдение е голословно. Съдът много внимателно е обсъдил всички обяснения на подсъдимите като ги е съпоставил и е посочил точно кои части от тях кредитира и кои приема като защитна позиция. Приел е като най-достоверни обясненията дадени непосредствено след инцидента, като е изложил и подробни съображения защо първоначално тримата подсъдими Е., М. и М. за твърдяли, че подсъдимите И. и Х. са били пострадалия, а след залавянето на подс. И. са променили обясненията си, че единствено подс. Х. е нанесъл побоя, а всички останали са искали да го предотвратят./обективни данни за такива действия разбира се няма, при наличието на труп и причинена смърт по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Ако всичките тези четирима мъже са искали да предотвратят побоя, то са имали прекрасна възможност да сторят това като неутрализират побойника/. Очевидно е, че обясненията в смисъл, че пострадалия е бил прав на площадката, че е нямало нужда никой да го държи, защото не изглеждал като умиращ човек, дори бил агресивен, нямат нещо общо с истината, съпоставени с медицинските заключения. Същото се отнася и до обясненията, че само и единствено подс. Х. е нанасял удари – установени са множество удари, включително и наслагващи се, някои с по-голяма сила причинили счупванията, а други с по-малък интензитет, причинили кръвонасядания и други по-леки наранявания, които удари, за този кратък период, могат да се причинят от повече от един човек. Освен това, поради общността на умисъла е без значение кой от подсъдимите точно какви действия е извършвал.

Посочените по-нататък в допълнителните съображения противоречия с нищо не променят приетата от съда фактическа обстановка. Подсъдимите, за разлика от свидетелите не са задължени да говорят истината, те могат да изграждат различни тези в зависимост от възприетата от тях позиция и тактика на защита. Задължение на съда е да посочи кое от тези обяснения кредитира и кое не, както и въз основа на кои факти и обстоятелства изгражда вътрешното си убеждение. Окръжният съд е сторил точно това, като е посочил точно кои факти и обстоятелства приема и защо. При липсата на свидетели-очевидци, съдът се е постарал да обсъди всички относими доказателства, да прецени много задълбочено всички обяснения и да изложи логични мотиви. Неговите изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция.

Не е вярно и твърдението на защитата, че присъдата почивала изцяло на предположения.

Дали подс. П. е одобрявал или не връзката на сестра си с около 20 години по-възрастния от нея, женен бивш футболист не е от съществено значение. От значение е , че тази нощ той е бил подразнен от поведението му, станал е от масата, където се е забавлявал и е тръгнал да се саморазправя с него, като е повел още пет човека със себе си.

 Дали пострадалият Д. е „чувствал и разбирал личната неприязан на подс. П.” също е без значение. Факт е, че тази вечер той и приятелката му /сестра на П./, не са били в неговото заведение, което е по-логично, ако са в добри отношения, а в друго такова.

Какво е било съдържанието на телефонния разговор в 03 часа през нощта, проведен веднага след заминаването на подс. П. и останалите подсъдими с автомобил към дома на сестра му – очевидно, че не е за пожелание за „лека нощ”. Факт е, че след този разговор постр. Д. е напуснал апартамента и ако не е имал много важна причина да стори това, в състоянието в което се е намирал, той не би го сторил.

Не е предположение и изложеното от съда, че „ако в действителност Й.П. не им е наредил да набият пострадалия… то обективно убийството на Д. нямаше да бъде извършено”. Това е факт – постр. Д. е бит и убит и ако подс. П. не беше подбудил и закарал до мястото останалите подсъдими, това нямаше да се случи. Защото никой от останалите подсъдими нито го е познавал толкова добре, нито е имал някакви отношения с него, нито пък е имал причина да го пребива от бой. Как действа подс. П. е видно и от поведението му спрямо собствената му сестра.

Не е коректно и твърдението на защитата, че съдът е изградил тезата си въз основа на отречени от него обяснения, поради кои налице противоречия в мотивите не даващи възможност да се определи действителната воля на съда. Съдът е посочил в кои части не кредитира отделните обяснения, а не че въобще не кредитира обясненията на подсъдимите и е съпоставил тези части като се е постарал да извлече максимум достоверна информация от тях.

Присъдата не почива на оговор. За "оговор" може да се говори само когато един подсъдим уличава в извършването на престъпление друг, с цел да избегне наказателната репресия. Наистина няма спор, че теорията и съдебната практика са категорични, че обвинение и присъда на могат да почиват единствено на оговор /когато обясненията на един подсъдим уличават съпроцесник в извършване на престъпление/, без да са подкрепени от каквото и да било друго доказателство. Това обаче не изключва възможността обясненията на един подсъдим да се ползват при обсъждане дейността на друг подсъдим по същото дело, тъй като в наказателния процес, техните обяснения освен средство за защита са и доказателствено средство. Съдът може да се позовава и да обосновава своите изводи на тях, когато съдържащите се в тях твърдения за определени факти, подлежащи на доказване, се явяват потвърдени от съдържащи се в други доказателствени източници обстоятелства. Законът не изключва възможността обясненията на един съподсъдим да се ползват при обсъждане на дейността на друг съподсъдим по същото дело. Обясненията на всеки от подсъдимите са доказателствено средство в наказателния процес и когато съдържащите се в тях изявления за определени факти, подлежащи на доказване, се явяват правдоподобни с оглед съдържащите се в други доказателствени източници обстоятелства, съдът може да основава изводите си и на тях. На първо място подс. Х. пред настоящата инстанция заявява, че въобще не се намирал в страната по това време и не би могъл да участва в нанесения побой. От своя страна, свид. С. С., в показанията си на ДП / 03.02 97г.л.103 т.1/ заявява, че на 07.12.1996г. около 01,30ч. е бил в заведението „Куинс клуб” и там е видял Е.Е., Б.М., Й.П., съпругата му, Д.Х. – Д. на служебната маса, там бил и М.М., който бих охрана в заведението. Категоричен е, че е видял Д. /Д./ „…че влиза, излиза, че се върти около служебната маса”. Потвърждава същото и в показанията си в с.з. от 14.04.14г. /л.4811 делото/. Свид. П.Т. /протокол за разпит от 03.02.97г. л.104 т.1 ДП/ заявява, че то същото време е бил в заведението „Куинс Клуб” със съпругата на свид. Сн.С. и нейна братовчедка, по-късно е пристигнал и свид. Сн.С. и са стояли „някъде до 01ч.”. Докато е бил в заведението е видял там Б., Е.-„малкия”, Й.П. и съпругата му. С. и Д. не ги бил виждал, но може и да не ги е видял, защото в заведението било тъмно. Свид. В.К. /л.105 т.1 ДП/заявява, че на 07.12.96г. на служебната маса в „Куинс Круб” са били Й.П. и съпругата му, Б. ***, М. и Е. –„малкия”, както и бившия полицай С. и Д., който е много висок. Съпоставени тези доказателства с обясненията на подсъдимите водят до категоричния извод, че подс. Х. е присъствал въпросната вечер в заведението „Куинс клуб”, а не е бил извън страната. В тази посока са и показанията на майка му, Р.Х. дадени на 06.02.97г. /л.106 т.1 ДП/, където заявява, че синът й Д. през м.декември 1996г. си е бил в гр.Лозница, дори е имал намерение да се жени и през първия работен ден на м.януари 1997г. е заминал и от тогава не го е виждала. Като се имат предвид близките му отношение с подс. П., безспорния факт, че вечерта е бил в заведението му, че се е черпил с останалите подсъдими, бил е на една маса с тях, може да се направи извода, че е тръгнал заедно с тях при поканата от страна на подс. П.. Сам, подс. П. твърди, че в колата са били шест човека и един от тях е бил и Д. /Д./, въпреки, че отрича подбудителството към извършване на престъпление спрямо постр. Д..

За подс. П.: излагат се съображения, че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като били налице основания за отвод по чл.29 ал.2 НПК. Възражението е неоснователно. С разпореждане от 25.07.13г. съдията докладчик е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора заради неучастието на подс. Х. на ДП. Това разпореждане е отменено с решение на ВнАС, който е приел, че отсъствието на този подсъдим не е пречка за разглеждане на делото. Съдията –докладчик не е вземал отношение по съществото на делото, поради което и не е налице основание за отвод на същия.

На второ място се твърди, че присъдата почива на предположения. В този смисъл се цитират показанията на свид. Благоев, които подкрепяли тезата на подс. П.. Съдът е кредитирал показанията на свид. Благоев. В тях той заявява, че имайки предвид състоянието на постр. Д. – прекалил с алкохола „…така в себе си се уплаших да не би да вземе като е толкова пиян, да вземе да направи нещо, като изхождах, че още в механата я удари и за това влязох в „Куинс клуба”, с намерение да кажа на брат й какво се е случило… П. нищо не каза повече и аз си заминах, слязох долу в механата”. От тези негови показания по никакъв начин не може да се направи извод за поведението на подс. П., нито какво е било неговото намерение, тръгвайки към дома на сестра си. Този свидетел дори не знае дали подс. П. е тръгнал или не натам. Извод може да се направи от телефонното обаждане в дома на сестрата на П., предупреждаващо я, че брат й пристига. Ако всичко е било невинно и подс. П. просто се е безпокоял за състоянието на сестра си, това обаждане не би било необходимо. В този смисъл и извода за мотива на подс. П. да отиде в 03 часа след полунощ в дома на сестра си, направен от съда не е произволен, нито продиктуван от предубеждение, а е направен след прецизен анализ на установените факти и обстоятелства.

По отношение подбудителството, вече бяха изложени съображения по-горе. Още веднъж следва да се подчертае, че за това не  е необходимо някакво особено и продължително убеждаване, още повече имайки предвид и положението на зависимост на някои от подсъдимите и близки приятелски отношения с други. Така за подс. М. е било достатъчно подс. П. да го тупне с длан по гърба и да му каже да тръгва след другите и да се качва в колата. За подс. Е. - …”П. ни махна с ръка, към тези които бяхме на масата и към мен, което за мен беше сигнал, че трябва да тръгваме за някъде. П. тръгна първи и всички тръгнахме след него…” За подс. М. е било достатъчно да му се каже „хайде с нас”, а за подс. И. е било ясно „че отиват на акция”.

Налице е и помагаческа дейност, както беше посочено по-горе, тъй като подс. П. умишлено е улеснил извършването на престъплението – закарал ги е жилищния блок, където живее сестра му, посочил е входа, казал е кого търсят, след деянието е помогнал всички да се отдалечат безпрепятствено, наредил е на Х. и И. да изчезнат, сам той и подс. М. също са напуснали града.

Не е вярно твърдението, че подс. П. въобще не подозирал, че пострадалия ще бъде бит. Напротив, точно това е било намерението на подс. П., отивайки в 03ч. през нощта с още петима мъже в жилището, където знае, че по това време се намира пострадалия. Още с отварянето на врата  се нахвърля върху сестра си, удря и шамари. Останалите подсъдими не са имали никакъв самостоятелен мотив да търсят и бият пострадалия и ако не им е било наредено да сторят това, едва ли биха тръгнали на собствен риск. Всички те са изпълнявали волята на подс. П. и в този извод няма никакво предположение.

Не почива на предположение и извода на съда относно телефонното обаждане в дома на сестрата на подс. П., като за това бяха изложени съображения по-горе.

По отношение възражението на допуснати нарушения на материалния закон също бяха изложени съображения по-горе. Това че окръжния съд е използвал в мотивите си израза „да бъде набит” не елиминира наличието на евентуален умисъл към деяние по чл.116 т.6 НК. Както вече беше посочено, в доктрината, а и в съдебната практика се приема, че в някои случаи такъв умисъл е възможен при подбудителство. По отношение останалите подсъдими няма спор, че те са действали при евентуален умисъл към умъртвяване, нанасяйки му такъв жесток побой.

Съдът не е допуснал нарушение като не е приел предложението на прокурора за прилагане закон за по-леко наказуемо престъпление. Съдът не е обвързан с тезата на прокурора, изложена в пледоарията му по същество. Преценявайки всички факти и обстоятелства по делото той е стигнал до извод, различен от това предложение и е изложил съображения защо това е така. Отказът да се съобрази с тези предложения не се дължат на някакво процесуално опущение от страна на прокурора, а на тълкуване фактите и обстоятелствата по делото.

По отношение жалбите на останалите подсъдими, доколкото в тях се повтарят изложените по-горе възражения, то не е необходимо отново да се отговаря на тях. По отношение конкретното участие на всеки един от тях също бяха изложени съображения. Що се отнася до искането делото да бъде върнато на прокурора, такова връщане би било обосновано, ако могат да се отстранят допуснати процесуални нарушения, в противен случай е безпредметно.

По отношение явната несправедливост на наказанията, съдът е приел наличие на изключително смекчаващо отговорността обстоятелства изминалия особено продължителен период от извършване на деянието до осъществяване на наказателната отговорност като е слязъл далеч под определения законов минимум.Така определено наказанието не е завишено по размер и не е явно несправедливо. Съобразено с изключително високата обществена опасност на деянието, конкретния мотив за осъществяването му така определено наказанието в никакъв случай не е несправедливо. Съдът не е диференцирал размера на наложеното наказание за всеки един от подсъдимите предвид задружната им престъпна дейност.

 В този смисъл жалбите на подсъдимите са неоснователни.

Окръжният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви относно всички необходими факти и обстоятелства за установяване вината на подсъдимите. Обосновал е тезата си като е посочил кои факти и обстоятелства приема и кои не и е посочил причините за това. Тези съображения са споделят напълно и от настоящата инстанция.

По жалбата на гражданския ищец: Предявените граждански искове са погасени по давност, страните са се позовали на тази давност, поради което съдът правилно ги е отхвърлил.

По протеста: Същия не се поддържа в с.з. от апелативния прокурор, като предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Протестът е и неоснователен. Няма основание за завишаване на така определените наказания по изложените в допълнителните съображения към протеста мотиви.

Водим от всичко изложено въззивната инстанция намира, че протестът и жалбите на подсъдимите и гражданския ищец са изцяло неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 19.06.2014г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд № 436/2006г.  в по отношение на подсъдимите Й.Й.П. ЕГ№ **********, Б.С.М. ЕГ№ **********, Е.К.Е. ЕГ**********, М.Ц.М. ЕГ№ **********,  С.И.И. ЕГ№ ********** и Д.А.Х. ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.